Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 350146 Постинги: 1344 Коментари: 0
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
06:35 - !!!
 

Културата ни най-малко не лекува и не смекчава човешката жестокост и себичност. Често ги и увеличава.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 13 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ХАДЖИ САВАТИЙ Н.:  ЗА НОВИТЕ И СТАРИТЕ РЕВНИТЕЛИ

 

Радвам се, че Бог е дал толкова много ревнители за вярата в Подунавието. В събота следобед те оставят своята работа и се отправят в далечни мана­стири и църкви на молитва. А в понеделник отново се заемат със своя тежък селски труд, благоразположени и спокойни, сякаш са прекарали цялото това време у дома. Това е действие на Божията благодат. Две горещи жела­ния стоплят сърцата им: първо, да укрепят вярата в своите души и второ, да я посеят като небесно семе в душите на ближните си. Слава на Бога за това! Слава на Бога! Никакъв съвет не бих могъл да дам на такива ревнители, ос­вен онзи, който апостолът дава на галатяни, казвайки: “Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. И тъй, докле имаме време (до смъртта си), нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:9-10). Да не ни дотегне да се трудим за доброто!

Разказвали са ми за един монах, който ходел из народа, просейки ми­лостиня за сираците. Веднъж той се намерил пред един господин и попросил и от него „за Христовите сираци". Зле настроеният господин му ударил плесница. Без да се смути ни най-малко, монахът казал: „Това беше за мен, а сега дайте нещо за сираците". Господинът се засрамил и дал своята лепта. И за св. Серапион се разказва, че изобщо не жалел себе си, когато трябвало да утвърди някого в православната вяра. Така веднъж той се продал като роб на някакъв еретик манихеец, само и само да го излекува от ереста. А друг път станал роб на един езичник, за да го кръсти в християнската вяра.

И така, знай, че Църквата никога не е оставала без горещи ревнители. Трябва да благодарим на Бога, че ги има и днес в нашата земя. И макар вя­рата ни да е по-слаба от тяхната, трябва да се молим на Бога за тях, както и те се молят за нас.

Нека Бог ги поживи и умножи!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

 

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

 

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Послушанието и смирението са основа на духовния живот, основа на спасението, основа на цялото устройство на Божията Църква. Великият Иоан Дамаскин, велик във всяка добродетел, като монах е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя пример на послушание и смирение. Неговият старец – духовният му отец, изпитвайки го, един ден му дал изплетени кошници и му наредил да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил твърде висока цена за кошниците, като мислел, че Иоан няма да може да ги продаде на тази цена и ще трябва да ги върне обратно. Иоан, следователно, трябвало да измине дълъг път, второ – трябвало да иде като беден монах в града, където някога бил най-влиятелният човек след царя, трето – да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто – ако не продадял кошниците, щял напразно да бие натам-насам толкова път. По този начин старецът искал да изпита послушанието и смирението на своя славен ученик. Иоан мълчаливо се поклонил на стареца и без да каже и дума[1], взел кошниците и се отправил на път. Стигнал в Дамаск, застанал на площада и зачакал купувачи. Като споменавал цената на интересуващите се минувачи, те му се присмивали и го ругаели като безумен. Цял ден стоял и цял ден бил подложен на присмех и подигравки. Но Бог, Който всичко вижда, не оставил Своя търпелив слуга. Един гражданин, минавайки, се загледал в Иоан. И макар Иоан да бил в бедно монашеско расо, с изсъхнало и побледняло от пост лице, гражданинът познал в него някогашния велможа и пръв министър на царя, при когото той бил на служба. Познал го и Иоан, но и единият, и другият започнали да се договарят като непознати. Макар Иоан да обявил превисоката цена на кошниците, гражданинът, спомняйки си за добрината, която някога Иоан му сторил, ги купил, без да се пазари. Като ликуващ победител се върнал св. Иоан  в манастира и донесъл радост на своя старец.

 

Беседа за това, че всяко добро е от Бога

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1: 7).

 

От добър Творец, братя, могат да произлизат само добри дела. Нека замлъкнат устата на онези, които казват, че от Бога произлизат и доброто, и злото. След всяко Свое дело сам Бог потвърждава, че е добро. Шест пъти Той посочва, че онова, що е Той създал, па накрая и седми път, разглеждайки всичко в целостта му, го оценява като твърде добро (31 ст.). Общо, значи, седем пъти Той повтаря, че всичко станало по Неговата свята воля, е добро. Не е ли много чудно как някои хора могат да заявяват безбожното твърдение, че от Бога произлизат и доброто, и злото!? Бог, като знаел, че върху Него ще се хвърлят, или по-добре да се каже, че през всички векове ще се хвърлят такива клевети, предварително, за всички времена и за всички поколения, е представил Своята защита и я е повторил седем пъти. Злото е от греха, а в Бога грях няма. Бог, следователно, не може да върши зло. Той се нарича Всемогъщ, защото е силен да извърши всякакво добро. Превратно говорят за Бога онези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, защото може да върши добро и зло. Бог е извор на доброто, от нищо неразмътен, и от Него не може да произлиза нищо, което е противно на доброто. А за всеки разумен човек е ясно, че злото е противно на доброто. Знайте, братя, за двойственост в Бога – вечния извор на доброто, говорят онези, в които има двойственост на добро и зло. А всички онези, които обичат доброто, и вървят по пътя на доброто, и се стремят към доброто, вътре в себе си, имат ясно откровение, че Бог е добро и само добро.

О, Боже наш, Сътворителю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всички Твои дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – без забележка (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 3552 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 3 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло – духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

 

БЕСЕДА за двата свята

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване – и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп.Жички и Охридски

                                                                                                       

 

 

[1] В риг. – надчусвтвени , надсетивни

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

 

 

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята!Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  

 

[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

 

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
14.12 06:30 - !!!
 


Комуто се даде материално богатство, но той се окаже самолюбив, скъперник, надменен, немилостив и невярващ, нему не може да се даде духовно богатство, защото, като е неверен в малкото, ще бъде неверен и в голямото; като е неверен в материалното, ще бъде неверен и в духовното.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Добродетелта е като жаждата. Когато човек почне да пие, все повече ожаднява и все по-често иска да пие. Онзи, който почне да се упражнява в добродетелта на милосърдие, не знае в това някаква мярка, нито пък признава каквато и да е мярка. Филарет в бедността си не бил по-малко милостив, отколкото в богатството си. Когато внучката му станала царица, той отново забогатял, но не станал по-малко милостив. Веднъж рекъл на жена си и децата си да приготвят най-добрите гозби, които могат, па казал: „Да поканим на пиршество нашия Цар и Господар заедно с всички Негови  велможи“.  Всички помислили, че старецът възнамерява  да покани на вечеря своя зет – царя, и се потрудили, колкото могли по-добре, и приготвили ястията. Филарет излязъл на улицата и събрал всички бедни, просяци, слепи, прокажени, хроми, безсилни, и ги довел на трапезата. Като ги настанил около масата, наредил на жена си и синовете си да им прислужват на трапезата. След като ги нагостил, дал на всеки в ръката по жълтица и ги изпратил. Тогава всички разбрали, че под Царя той имал предвид самия Господ Христос, под Неговите велможи – просяците и несретниците. Той още казвал, че не трябва да се гледа колко пари се дават на просяка, а трябва да се размесят[1]парите, па каквото ръката извади от джоба, това и да даде. А ръката ще извади онова, което Божият Промисъл е определил.

 

БЕСЕДА за сътворението на света

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Това е отговорът Божий чрез устата на пророка, братя, отговор на един изгарящ[2] въпрос във всички нас: „Откъде е този свят?“. Бог чува този наш въпрос, изречен или неизречен, чува и дава отговор. Както дава дъжд на сухата земя, както дава здраве на болния, както дава хляб и дреха на всяка плът, така Той дава на нашия дух отговор на въпроса, който го тормози с глад и жажда, с болка и голота, докато се не нахрани, не напои и не намери истинския отговор. Откъде, значи, е този свят? Това е въпросът. В начало Бог сътвори небето и земята. Това е отговорът. Този свят не се е появил от само себе си, както и нищо в света не се е появило от само себе си; нито пък този свят е от злите сили; нито пък този свят е от много творци – добри и зли; той е от единствения благ Бог. Този отговор създава радост в сърцето на всеки човек и го подбужда за добри дела. И по това ние узнаваме, между другото, че това е единственият и правилен отговор. Всеки друг отговор, противоречащ на този, предизвиква в нас тъга и страх и ни подтиква към лоши дела, затова, между другото, знаем, че всеки такъв отговор е лъжлив. От Бога е светът, братя, да се радваме и да се веселим! Светът е с божествен произход, следователно, и краят му ще е божествен. От добър корен е светът, следователно, ще даде добър плод. От светло начало[3] произлиза и в светлина ще свърши. Като знаем, че началото е добро, знаем, че и целта е добра, и краят ще е добър. Вижте, в тези думи за началото се съдържа пророчество за края. Каквото е началото, такъв е и краят. От Когото е началото, в Него е и краят. Да пазим, значи, тази спасителна истина, да имаме светла надежда и да възрастваме в любов към Онзи, Който ни е сътворил от любов.

О, Господи Боже, Сътворителю и Вседържителю, единствен Боже, единствен Творецо, Извор на блага, на Тебе се кланяме и на Тебе се молим, с Твоя свят Дух, чрез Господа Иисуса Христа, ни води към добър край [на живота ни]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

   

[1] По онова време парите били метални – от злато, сребро, мед. Смисълът е монетите да бъдат на едно място и да се извади и подаде милостиня. Каквато монета бъде извадена (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – светла стая (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 3173 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„На апостолите е дадено всичко“ – казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълнота на благодатта, която въобще се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник, и пророк, и пастир, и учител (Ефес. 4: 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването му на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да приписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса и така народът в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учуденият цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо! Откъде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „Това не е мое дело, а дело на свещеническата благодат“. Тогава светецът обяснил на царя как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството – благодат чудотворна.

 

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците

 

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им (Ефес. 4: 17-18).

 

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо – от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, каквото има в него. Какво, братя, значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце, изпразнено от Божията любов и страха Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко, отнасящо се до плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони – крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно – умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека, става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо, или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира като член на тялото, когато е отсечен от него. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая, са и маловерните или лъжливите [псевдо]християни. Но и сухото дърво, като се напои с животворната Христова вода, оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил, оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и не сме се отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойдат смъртта и краят, и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.

О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Божието наказание веднага постига грешниците след греха, та грешниците  да се изплашат, а праведниците да се окуражат, но понякога [наказанието сполетява грешниците] много по-късно, ненадейно, та грешниците да знаят, че Бог нищо не забравя. Земята погълнала Датан и Авирон веднага след техния грях, а цар Валтазар видял ръка, която написала смъртната му присъда, тогава, когато той се чувствал най-щастлив, по време на пиршество, между приятели и обожатели. Един тежко болен войник бил донесен при св. Стефан Нови, да го изцели с молитва. Стефан му казал да се поклони на Христовата икона и на иконата на св. Богородица. Войникът направил това и веднага оздравял. Това чудо се разчуло навсякъде. Чул за него и иконобореца цар Копроним, извикал войника и го разпитал. Когато войникът изповядал и признал, че получил изцеление от светите икони, царят започнал с ярост да го укорява за иконопочитанието. Уплашен войникът се отрекъл пред царя от иконопочитанието, и се засрамил от вярата си в иконите. Когато войникът излязъл от двореца и яхнал коня си, конят под него се разбеснял, хвърлил го от себе си, и го тъпчел с крака, докато [ войникът] не извергнал душата си. Ето наказанието веднага след греха. Цар Тиридат, гонител на християните, хвърлил в яма св. Григорий и погубил 37 свети монаси. И никакво наказание не го постигнало. По-късно, когато царят, със своите [приближени] отишъл на лов, за развлечение и веселба, изведнъж го обхванала лудост заедно с придружителите му. На неговата благочестива сестра на сън се открило, каква е причината за неговото полудяване  и по какъв начин да се възвърне умът му. Св. Григорий бил изваден от ямата, и по неговите молитви  цар Тиридат оздравял, покаял се и се кръстил. Наказанието понякога идва бързо, както нощта сменя деня, а понякога бавно, като годината сменя година. Но никога не се отменя, освен в случаите когато покаянието не застава на мястото на наказанието.

 

БЕСЕДА за стройната сглобка на Църквата като едно тяло

 

От Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и́ (Ефес.4,16)

 

Тук, братя, става дума за духовно тяло, за светата Божия Църква. От Него, т.е. от Христа, цялото тяло, е стройно сглобено и свързано. Премъдрият апостол не намира друго по-подходящо сравнение на Църквата от това с човешкото тяло. Каквото е главата за човешкото тяло, това е и Христос за Тялото на Църквата. От главата се разклоняват нерви по всички части на тялото, и с помощта на нервите, всички телесни членове възприемат, усещат и се движат, а в това възприемане, усещане и движение е техния живот. Може да се каже, че главата, чрез мозъка и нервите, присъства във всяка част на тялото. Отсече ли се главата, всяка част на тялото умира на мига. И Христос присъства във всяка част на Църквата, т.е. във всеки неин вярващ член. Чрез него всеки вярващ възприема духовното царство, чувства любовта, и върви правилно към Бога. От Него всеки член получава сила, съгласно действието и мярката, т.е. в съответствие със своето служение и дарования. Тази сила Господ дава непосредствено, чрез докосване, чрез осезание, само чрез Своето лично присъствие. Любовта е чудесна спойка, която споява Христа с вярващите и вярвящите помежду им. Какво става, братя с една част на тялото, като се прекъснат нервите, които го свързват с главата? Става безполезена, безчувствена, неподвижена – мъртва. Така бива и с всеки член на Църквата, който излиза от изпълнението на Църквата и с това прекъсва своята връзка с Главата на Църквата. Да ни пази Бог, братя, от такава беда.

О, Господи Иисусе, извор на живота и любовта, не допускай никаква тъмна сила в нас или извън нас да ни раздели от Тебе и Твоето Тяло -Твоята свята Църква, Която си придобил[1]с Твоята кръв. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - платил

 

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Четейки примери за твърдостта във вярата и великодушието на Божиите свети, и ние се утвърждаваме във вярата и ставаме великодушни. Когато слугите на Копроним принуждавали Стефан да се откаже от иконопочитането, та с това да угодят на царя иконоборец, Стефан протегнал ръка, свил шепа и казал: „Една капка[1] кръв да имам в себе си, и нея бих пролял за Христовата икона“. Цар Маврикий имал шест сина, от които шестия, най-малкия, бил още кърмаче. За този най-малък си син, царят държал в двореца кърмачка, която го кърмила. Но тежка съдба постигнала цар Маврикий. Фока го свалил от престола и го осъдил на смърт заедно със всичките шест негови синове. Пред очите на Маврикий неговите синове били убивани един подир друг. Когато кърмачката трябвало да даде шестия царски син за да бъде погубен, тя великодушно се съжалила за съдбата на нещастния цар и неговите деца, и на мига решила да запази живота поне на този един царски син. Затова като поискали кърмачето, тя дала своя син, и той бил посечен. Накрая бил посечен и цар Маврикий. Най-малкия син на цар Маврикий пораснал, смятайки кърмачката за своя майка. Когато кърмачката му открила цялата тайна, той станал твърде сериозен, решително оставил света и заминал за Синайската планина, където се замонашил и посветил на Бога, та с тази своя постъпка да освети онзи невинен младенец, който бил предаден на смърт заради него.

 

БЕСЕДА за това как трябва да растат вярващите

 

С истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос (Ефес. 4,15)

 

Ето, братя, всичко което се иска от нас през време на това земно странстване; да се държим в истината и да живеем в любов. Истината е открита в Христа Господа и в Господ Христос е даден пример на любов. Нито може да се дойде до истината без Христа, нито може да се намери пример на истинска любов без Него. Виждайки този единствен истински път към светлината и спасението, между многото лъжливи пътища апостолът предварително предупреждава: „Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение“ ( Ефес.4, 14 ). Истината може да я открие само Бог, истинската любов може да я покаже само Бог. Един човек може да знае повече от друг човек, но истината може да я открие само Бог. Мислите на човека дохождат като вятър, и призраците му се струват за реалност. Измамен от своите мисли, един човек мами друг човек; човек заблуден от призраците, заблуждава друг човек. А истината е от Бога и в Бога. Христос, братя, е цялата наша истина и цялата наша любов. Като мислим за Христос, ние мислим за Истината; като постъпваме според Христа, ние вършим добро; като обичаме Христа, ние обичаме Любовта. Ние живеем чрез Христа, чрез Христа растем, чрез Христа ставаме безсмъртни и се прославяме. Той е Нашия Глава - не само Вожд на едно общество, а истински Глава на едно живо Тяло, чиито членове сме и ние. Като се държим в Истината и Любовта, ние се удостояваме вечно да пребъдваме в Тялото Христово.

О, Христе Господи, премила наша Любов, ела в нас и ни приеми в Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. - шепа

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато палачът отсякъл палецът на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та на време да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „ Ти сам Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия  му пръст казал: „ В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия  му пръст казал: „ На десетострунен псалтир Те възпявам Боже, и ти благодаря задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди написани на двете скрижали“. О, пречудна вяра и любов! О, рицарска душа, на Христовия рицар!

 

БЕСЕДА за съвършения човек

 

Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ( Ефес. 4, 13 )

 

Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява двата човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа, и истинското православно познание на Христа Господа, съединява хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните  обстоятелства и материални интереси[1]. Когато много души мислят еднакво, искат едно и също, и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение, и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат  до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, Комуто Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота.

О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В Ориг. -връзки

 

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 350146
Постинги: 1344
Коментари: 0
Гласове: 291
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31