Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166980 Постинги: 648 Коментари: 0
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 

Един старец каза:

В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изкушават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той да се върне в света. Но според мярата на изминалото време и на преуспяването в подвига до него биват допускани борби с плътски пожелания и от всякакъв вид сладострастие.

И когато търпи огорчения, му се налага да се смирява, да плаче, да се самоосъжда и самоупреква за всичко, е което е грешил и греши. Така чрез изкуше­ния той се учи на търпение, опитност и разсъждение и със сълзи се обръща към Бога. А Бог винаги разрушава козните на врага и дава по мъничко на човека. Но някои паднаха духом и или свършиха със себе си, или се върнаха в света, понеже печалта ги погълна.

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0


                ДО
 ЕДНА МАЙКАЗА КРАЛИЦИТЕ  НА КРАСОТАТА  


Съобщавате ми с безумна радост, че Вашата дъщеря е избрана за кралица на красотата и като че ли очаквате и моите поздравления. Мен ме е срам дори да пиша за това, а вместо поздравления Ви изказвам дълбоко съболез­нование. Не знам защо в писмото си Вие пишете още: „Моята дъщеря, като образована девойка, е много поласкана от това". Какво може да се каже за образованите и необразованите в наше време? Между многобройните съ­временни кризи, кризата на образованието е една от главните. Знае ли се кой в по-голяма степен може да бъде наречен образован - една градска дама или някоя свенлива пастирка в планината? По този въпрос трудно може да се постигне съгласие, докато не се върнем към народното разбиране за образованието и не кажем задно с народа: образован е този, който има образ.  А който няма образ, не е образован, където и да живее, каквото и положение да заема, каквато и камара знания да носи в главата си. В нашите шумадийски села за красотата се говореше шепнешком, а за характера - гласно. В това намираше израз дълбокото народно съзнание, че красотата е нещо преходно и независещо от човека, а характерът е непреходен и зависещ от човешката воля. Знаете ли народната песен за Милица девойка: Не съм вила-самовила, облаци да сбирам, а девойка - пред себе си да гледам. Избирането на кралици на красотата е модерен обичай на древните латински народи. Всъщност това е само една изкусно прикрита търговия  с бели робини. Известна ли ви е съдбата на много от тези кралици? Колко страшна е тя! Незаконни бракове, извънбрачни деца - горките! - сензационни бракоразводни дела, самоубийства. Ето Ви рубриката, в която обикнове­но присъстват кралиците на красотата! Нима и Вашата дъщеря...? По-добре би било да и дадете да чете записките за героичната гибел на нейния баща в Цер планина, отколкото да я извеждате на това шарено и опасно тържище. Кой може да Ви гарантира, че Вашата радост няма скоро да се обърне в неизказана тъга и срам - такъв срам, че да се заключвате вкъщи и да не смеете да се покажете по светло на улицата. Да знаете, че съседите злорадо се присмиват и от това сърцето Ви още повече да се къса.  От всички изкушения, които човек има да преодолява по отношение на самия себе си, красотата е най-голямото. Преодолели са го св. Екатерина, св, Варвара, св. Анастасия, св. Петка и много други, които са разпознали в себе си една по-възвишена красота от външната. А дали ще може да го преодолее Вашата дъщеря, която няма здрави духовни възгледи и която освен това доброволно е излязла на това тържище на красотата? Нека и помогне силният Бог! Но красотата, както и богатството, и дори още повече от богатството, води до надменност, а надменността е глетчер, от който неминуемо следва свличане в адската бездна. Американските кинопродуценти са измислили съвсем произволно и най-вече заради по-голяма печалба, че предателят Иуда бил най-красивият от дванадесетте апостоли. Това, естествено, не може да бъде доказано по никакъв начин, освен с неговата смърт. Както навярно сте чели и слушали, неговият край е бил подобен на края на някои модерни крале и кралици на красотата. Този „прекрасен" Иуда, след като предал Божия Син, отишъл и се обесил. „И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. Който стига далеч, следвайки дявола, трудно се връща в правия път. Какво да Ви посъветвам? Омъжете дъщеря си колкото е възможно по-скоро и колкото по-скромно, толкова по-добре. За някой фурнаджия или обущар. Разбира се, ако някой такъв почтен човек се реши да вземе върху себе си такава отговорност. Така можете да се надявате, че ще доживеете да се рад­вате на законни внуци и да благодарите на Бога. Със Своето всемогъщество Творецът може да запази човека от падение по хлъзгавия път, по който е тръгнал поради незнание или слабост. Нека да помогне Той и на Вас, и на онези, които Вие обичате повече от всичко на света - Вашите деца!    

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.11 09:27
 


Кое тайнство се извършва над новокръстеният християнин след кръщението?

 

ОТГОВОР: МИРОПОМАЗВАНЕ.

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 9 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

След дълга раздяла със своя другар Паисий посетил Иоан Колов и встъпил в разговор с него. Двамата взаимно се попитали каква добродетел са придобили. Паисий рекъл: „Никога слънцето не ме е виждало да ям“. А Иоан Колов рекъл: „Мене пък никога не ме е виждало да се гневя“. Като поучавал братята в скита, св. Иоан разказвал[i] тази притча за каещата се човешка душа: „В един град живеела жена красавица, но блудница, която имала много любовници. Един княз предложил на тази жена да я вземе за съпруга, ако обещае да живее честно и вярно в брака. Тя обещала. Князът я взел в своя дворец и се венчал за нея. Като разбрали за това, нейните предишни любовници решили някак си да я върнат на стария ѝ път, при себе си. Но не смеейки да се явят пред очите на княза, те отишли зад двореца и започнали да подсвиркват. Жената чула подсвиркването и го познала. Веднага запушила ушите си, прибрала се във вътрешната стая на двореца и заключила вратата зад себе си. Така се избавила от нови изкушения“. Св. Иоан обяснявал тази притча така: „Жената блудница – това е душата; нейните любовници – страстите; князът – Христос; вътрешната стая – небесната обител; любовниците, които подсвиркват и я мамят – демоните. Ако душата непрестанно загърбва своите страсти и прибягва при Бога, и страстите, и демоните ще се уплашат и ще избягат от нея.

 

БЕСЕДА за спасяващата благодат

 

По благодат сте спасени (Ефс. 2: 5-8).

 

Кой може да разбере и признае, че сме спасени по благодат? Че сме спасени не чрез нашите заслуги и дела, а по Божията благодат – кой може да разбере и признае това? Това може да разбере и признае само онзи, който е разбрал и видял, от една страна, бездната на смъртта и тлението, в която, поради греха, човекът бил хвърлен, а от друга страна, висотата, честта и славата, до които човекът е бил въздигнат в Царството небесно, в безсмъртния свят, в дома на живия Бог – само той може да разбере това и да го признае. Едно дете пътувало през нощта, спъвало се и падало от дупка в дупка, от яма в яма, докато накрая паднало в една дълбока яма, от която по никакъв начин не можело да излезе само. Когато детето се предало в ръцете на своята съдба, мислейки, че това е краят му, неочаквано някой застанал над ямата, спуснал му дълго въже и извикал на детето да се хване и да се държи здраво за въжето. Това бил един царски син, който взел детето, измил го, облякъл го, завел го в своя дворец и го поставил до себе си. Дали заради своите заслуги и дела се спасило това дете? Не, ни най-малко. Неговата заслуга е, че се хванало и се държало за подаденото въже. С какво детето е спасено? С милостта на царския син. В отношението на Бога към хората тази милост се нарича благодат. По благодат сте спасени. За кратко време апостол Павел повтаря тези думи два пъти, та вярващите да ги знаят и запомнят. Да знаем и ние, братя, и да помним, че сме спасени по благодат, чрез Господа Иисуса Христа. Бяхме в челюстите на смъртта, а ни е даруван живот в двореца на нашия Бог.

Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, спасени сме чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[i] В ориг. - употребявал,  използвал (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Че Божиите ангели са в непрестанно общение с този свят, ясно и неопровержимо свидетелства Свещеното Писание. Частично от Свещеното Писание, частично от Свещеното Предание, православната Църква е узнала имената на седемте предводители на ангелските сили и те са: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Иегудиил, Варахиил (освен това, някои споменават и осми – Иермиил). Михаил на еврейски език означава „който е като Бог“ или „кой е равен на Бога“. Св. Михаил още от първите християнски времена се изобразява като вожд, който в дясната си ръка държи копие, с копието пробожда Луцифер – сатаната, а в лявата – зелено палмово клонче. На върха на копието има платнена панделка с червен кръст. Архангел Михаил е особено почитан като пазител на православната вяра и борец против верските ереси. Св. Гавриил значи „мъж Божий“, или „крепост Божия“. Той е благовестник на Божите тайни, особено на тайната на Боговъплощението, и на всички останали тайни, свързани с нея. Изобразява се така – в дясната ръка държи фенер със запалена вътре свещ, а в лявата – огледало от [направено от] зеления камък яспис. Огледалото символизира[1] Божията премъдрост като съкровена тайна. Св. Рафаил значи „Божие изцеление“ или „Бог Изцелител“ (Тов. 3: 17; 12: 15). Изобразява се тъй – води в дясната си ръка Товия, който носи риба, уловена в Тигър, а в лявата държи алабастрен лекарски съд. Св. Уриил – „огън“, или „Божия светлина“ (3 Ездра 3: 1;  5: 20). Изобразява се така – в дясната ръка държи меч [насочен] против персите, а в лявата – огнен пламък. Св. Салатиил значи „Божий молитвеник“ (3 Ездра 5: 16). Изобразява се с наведено лице и очи, а ръцете си е сложил на гърдите си като на молитва. Св. Иегудиил – „прославител Божий“. Изобразява се как държи в дясната си ръка златен венец, а в лявата – тройно сплетен бич. Св. Варахиил – „благослов Божий“. Изобразява се с бели рози върху гърдите. Иеремиил – „възвишение Божие“ (3 Ездра 4: 36). Почита се като вдъхновител и подбудител на възвишените помисли, които човек въздига към Бога.

 

БЕСЕДА за това, как Христос оживотворява хората, умъртвени от греха

 

Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (Ефес. 2: 5).

 

Бог първо оживотворил Христос, първо Него като човек вдигнал от гроба. А Христос е нашият Глава. За да възкръснели всички верни, трябвало първо да възкръсне Главата. Когато възкръснала Главата, тогава е подготвено и възкресението на цялото тяло, с всички негови части. Затова апостол Павел говори за нашето възкресение като за свършен факт. Бог и нас и тях  възкреси… и постави на небесата в Христа Иисуса. Заедно с Христос като човек Бог възкреси и нас, които преди бяхме мъртви от греховете и умъртвени от греховете. Не само ни удостои с възкресение заедно с Христа Господа, но и нещо повече – Той ни постави на небесата в Христа Иисуса, над целия свят на безплътните духове. Бог, братя, не се е явил на земята за някакво обикновено и дребно дело, а за едно съвсем необикновено и велико и превелико дело. Когато някой земен цар посети дадено място в своята държава, благодеянията от неговото посещение се усещат дълго на това място. Царят Господ посети земята и хората на земята. И благодатта от това посещение ще се усеща до края на времената. Това посещение за нас значи живот вместо смърт, слава вместо срам, приближаване към Бога вместо отдалечаване, благословия вместо проклятие. С една дума: възкресение от мъртвите и вечно царуване на небесата с Христос.

О, Господи, благодарим Ти, о, Господи прославяме те. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.


Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – означава (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО „ЛЮБИТЕЛЯ НА ИСТИНАТА":    ЗА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

 

 

Ти казваш, че вярваш в Бога, но никак не можеш да повярваш в съществува­нето на демони. Има притча за един странник, който, като дошъл в Египет, поискал на всяка цена да се изкъпе в река Нил, за да има после за какво да разказва. Местните жители го предупреждавали, че в Нил има крокодили и не бива да влиза надълбоко. Но той не вярвал в съществуването на крокоди­лите, надсмял се над тези „бабешки приказки" и като добър плувец, уверен в собствените си сили, навлязъл навътре в мътния Нил. Внезапно един крокодил показал глава над водата и с острите си като трион зъби разсякъл плувеца на две. И така този нещастен храбрец, който приживе не вярвал в съществуването на крокодилите, нямал време да повярва в това и в смъртния си час.

Отричайки съществуването на зли духове, ти отричаш голяма част от евангелските истини. Отричаш, че дяволът е изкушавал Христос, че Христос е изгонвал бесове и че е съкрушил демонската власт над хората. Защото най-близкият ученик на Господа - свети Иоан - твърди, че Христос е дошъл в света, за да унищожи властта на дявола над хората. Той казва: „Затова и се яви Син Бо­жий, за да разруши делата на дявола” (1 Иоан. 3:8). Един велик поет е писал:

„Да, има по небето и земята неща,

които нашата нещастна философия не е дори сънувала”.(Шекспир)

Ти отричаш съществуването на зли духове не защото сам искаш това, а защото дяволът го иска. Бил ли си на война? Всяка войска устройва засади и умело се укрива, та неприятелят да помисли, че я няма. За всеки пълководец е голяма радост да узнае, че врагът не подозира за неговото присъствие и за присъствието на войската му. Някога дяволът се е явявал открито на хората и предизвиквайки страх, ги е улавял в своите мрежи. А в наше време тактиката му е да се крие; той се радва, когато хората не вярват, че го има. Страхувам се обаче, че дяволът е най-близо именно до онези, които отричат неговото съществуване.

В този свят ние сме като на бойно поле, в битка против враговете - ви­димите и невидимите. Горко ни, ако отречем съществуването на невидими врагове. Каква полза за нас, ако победим мечките и вълците, но ни ухапе скритата в тревата змия?

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 



ВЪПРОС: Какво казва свещеника при трикратното потапяне на кръщаващия се във водата?

 

ОТГОВОР: „Кръщава се рабът Божий (или рабинята Божия)  ( иметоВ името на Отца. Амин. И Сина . Амин. И Светаго Духа. Амин.

 

(Тази формула се изговаря трикратно).

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0



 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 7 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

В живота има решаващи моменти, от които зависи вечният живот или вечната смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес, заради което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота – земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато мнозина се стараели да вземат тялото на Иерон. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант – богат и благочестив християнин, заплатил с толкова злато [колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

 

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

 

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действа в синовете на невериет (Еф. 2: 2).[1]

 

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действа в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези, на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази – въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците те нападали по-силно, отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали,  съблазнявайки го и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват начаса при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] Предходния стих е „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове“. Има разночтение със сръб. текст. (бел прев.).

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0

 Веднъж авва Мойсей бе силно нападан от блудна страст. И когато не можеше повече да седи в килията, той отиде и сподели това с авва Йосиф. Старецът го помоли да се върне в килията си, но той отказа и рече: „Не мога повече, авва“. Тогава аввата го взе със себе си, заведе го на покрива на една сграда и му казва:


-
Погледни на запад.

Той погледна и вижда множество бесове. Те бяха в смут и крещяха като пред сражение.

Авва Йосиф пак му казва:

-Погледни на изток.


Той се обърна и видя безбройно множество свети
ангели в цялата им слава. И старецът му рече:

-Това са тези, които Господ праща на помощ на светиите, а тези, които са на запад, са противниците им. Но тези, които са с нас, са повече. Така че се дръж и не се бой от нищо.

Тогава авва Мойсей благодари на Бога и като набра мъжество, се върна в килията си.

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ГОСПОДИН ЙОКСИМ П.: ЗА ЛОШИЯ СЛУГА

 

Говорейки за Своето Второ пришествие, Христос нарича хората ту сто­пани, ту слуги. Той предупреждава всеки с бдителност и внимание да очаква Него, Господа на славата и Съдията на света. Всеки човек е господар и стопанин на духовните блага, които са в душата му. Като такъв, той трябва да пази своето вътрешно богатство с поне толкова усърдие и предпазливост, с колкото един стопанин пази своето външно, земно богатство. „Ако стопа­нинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата” (Мат. 24:23). Но който не знае кога ще настъпи това време, трябва да внимава постоянно, и денем, и нощем. Така постоянно трябва и ние да пазим душите си от демоните, от злите и невидими крадци, за да не разграбят нашето съкровище и да не ос­тавят душата ни празна и пуста в деня на Христовото пришествие.

Господ ни нарича слуги, защото в този век ние използваме богатство, дадено ни назаем от Бога. На това място Той говори най-вече за народните водачи, които в името на Бога и като слуги Божии са длъжни да се грижат за народа. По-нататък Христос разделя народните водачи на верни и лоши. Верният и мъдър слуга - цар или свещеник, родител или учител - ще живее в непрестанно очакване на своя господар - т.е. Христос - и ще се старае да раз­дава на Божиите чеда храна навреме, т.е. правилно и методично. Това озна­чава да ги храни със съвети и примери от Божието учение, да ги пази от всяко зло и да ги подготвя за Небесното Царство. А лошият слуга казва в сърцето си: „Няма да си дойде скоро господарят ми” и започва да бие и глобява наро­да, да прекарва времето си в преяждане и пиянство. Но господарят ще дойде неочаквано и ще накаже лошия слуга. Виждам, че Ви смущава именно това наказание. Как господарят ще накаже лошия и неверен слуга? Ще го разсече на две. Питате: какво би могло да означава „ще го разсече на две"? Мисля, че означава: ще отдели душата от тялото му и тялото ще предаде на земното тление, а душата - на адския огън, „където ще бъде плач и скърцане със зъби”.

Ето какво ще се случи с лошия слуга, който не очаква завръщането на господаря си, който поставя не себе си в служба на народа, а народа в служ­ба на себе си.

От Бога Вам здраве и спасение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
  



Каквото се срамуваш да правиш пред хората, за него и да помисляш считай за неприлично.

  (Авва Исая)

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 6 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Както Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може и огън да пусне от небето за наказание. Съдбата на Содом и Гомор представлява класически пример за Божието наказание над закоравелите грешници. Че Бог може да повтори това наказание и на друго място, Той показал над Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий през 472 година. Тази година, на 6 ноември по пладне, изведнъж небето потъмняло от гъсти и черни облаци, от които се стъмнило на земята. Тези облаци били ту като запален огън, ту потъмнявали. Това явление траело над Цариград 40 дена. Изплашеният народ прибягнал към покаяние и молитви и заедно с царя и патриарха правел литийни шествия по улиците на града, от църква в църква, с плач и въздишки се молил на Бога. През последния ден от облаците започнала да пада гореща черна пепел и като дъжд падала от вечерта до полунощ, след което престанала. Утрото било чисто и ведро, ала черна пепел, педя дълбока, покривала земята. С голям труд хората почистили своите домове и улиците от тази черна пепел, но всички посеви по нивите безвъзвратно загинали. Всеки, който имал разум, проумял и усетил това явление като Божие наказание, и то като смекчено наказание Божие, заради бързото народно покаяние пред Господ Бог. Ако не било така бързо народното покаяние за големите натрупани грехове, кой би могъл да знае какво щяло да се случи с Цариград? Но благовременното покаяние на грешниците и молитвите на Пресвета Богородица, на многобройните цариградки светци и мъченици, това наказание било твърде смекчено.

 

БЕСЕДА за Главата на Църквата и тялото Христово

 

И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Ефес. 1: 22–23).

 

Обезглавеното човечество намерило своята глава в Господ Иисус – възкръсналия от мъртвите. Разделеното от главата тяло започнало да се прилепва към своята глава, част по част, член по член. Не всички хора са тяло, а само вярващите в Христос Господ; всички са призвани, но само отзовалите са приети под Главата. Откликналите съставляват Тялото, което се нарича Църква, чиято Глава е Господ. И както възкръснал и се прославил Човекът Иисус и се възвисил от Света Троица над всички и всичко на земята и на небето, така и Неговата Църква, Неговото Тяло, ще бъде възвисено до своята Глава, т.е. над всички и всичко. Цялата Църква, заедно с Главата Си, ще застане от дясната страна на Света Троица, защото където е главата, там е и тялото. До такава висота, величие и слава ще се издигнат изкупените и покаяли се грешници, някогашни грешници, заблудили се като блудния син, и обезглавени като мъртъв труп, а сега осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък. Защото са велики дела, братя, въплъщението на Сина Божий на земята и Неговото страдание на Кръста, и смъртта Му заради нас. Неговото пришествие на земята е донесло огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на всички неща. Той променил всичко и всичко обновил. Затова, братя, да не живеем и постъпваме като стария човек, а като новия, да не живеем в грях, а в правда, да не постъпваме плътски, а по дух. Та така да се удостоим с онази висота, величие и слава, към които сме призвани от нашия Глава.

О, Господи Иисусе, света Глава на Светата Църква, удостои и нас да бъдем вечно членове на Твоето пречисто Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166980
Постинги: 648
Коментари: 0
Гласове: 98
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930