Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 43947 Постинги: 212 Коментари: 0
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>

 ИЗЦЕЛЕНИЕ НА НЯМO ДЕТЕ. ЧУДО НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ

 

Преди няколко години при свети Петър довели петгодишно  дете, което от рождението си до този момент не било произнесло нито дума. Поставили го , според обичая под раката, и след това, родителите му, заедно с детето, без да видят някакво подобрение в него, тъжни си тръгнали за в къщи. С тях вървяла и сестричката на детето, която постоянно все нещо го питала; „Бате уморен ли си? Какво искаш да ти купи тате - кон или магаре?“. И ето, чудо - „Магаре“ - за голямо удивление на всички проговорил малкия. От тогава детето говори нормално, а неговите родители и до днес възнасят велика благодарност на Бога и на неговия угодник, свети Петър, за получената милост.

 

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Истинският приятел се моли на Бога за своя приятел. Истинският приятел се грижи за спасението на душата на своя приятел. Отклонява приятеля си от лъжливите пътища, и го насочва по пътя на истината – това е истинското[1] приятелство. Най-добрите приятели на хората са Божиите светии. Двамата младежи , Варнава и Павел, били приятели, докато заедно ходели в Гамалииловото училище. Когато Варнава станал християнин, непрестанно и със сълзи се молил на Бога, та Бог да просвети разума на Павла, и да обърне сърцето му, та и той да стане християнин. Често говорил на Павел за Христа, но Павел му се присмивал и го имал за заблуден. Благият Господ, не оставил обаче молитвата на Варнава без плод. Благият Господ се явил на Павел и го върнал от пътя на лъжата в пътя на истината. Повярвалият Павел, тогава паднал в нозете на своя приятел и извикал: „О, Варнаво, учителю на истината, уверих се сам, че е истина, онова, което ми говореше за Христа!“. Варнава заплакал от радост и прегърнал своя приятел. Приятелят, със своята усърдна молитва спасил душата на своя приятел. Ако Варнава би успял да постави Павел за римски цар, щеше да направи по-малко за него, от това, което успял да направи - с молитвата си да го приведе в истината.

 

БЕСЕДА за господаря и роба

 

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство (Пртч. Сол. 13, 24)

 

Божието човеколюбие превъзхожда човешкото човеколюбие както небето превъзхожда земята, но въпреки това Бог наказва хората. Бог наказва[2] хората не за да ги убие, а да ги изправи и спаси. О, благословено наказание от любов! Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема ( Евр. 12, 6 ) С какво наказва Бог? С пръчки. С какви пръчки? С пръчките на болести, с пръчките на беди, с пръчките на загуби, с пръчките на глад, с пръчките на неплодородие, с пръчките на зли демони, когато им даде власт над човека. Това са Божиите пръчки, с които Бог бие Своите деца, за да ги изправи, вразуми, просвети и спаси.             

Защо родителят да не бие, своите деца, ако истински ги обича? Пръчката е оръдие на велика любов и грижа. Ако детето е безчувствено за духовното наказание, то е чувствително към пръчката. И ако някое дете не е чувствително духовно и съвестно, то плътта му е чувствителна. Тялото не е дадено на човека като нещо ценно само по себе си, а за да бъде слуга на духа, да помогне на духа, да е полезно за духа. Ако телесното наказание пробуди духа в човека, а с духа и съвестта, тогава тялото е изпълнило съвършено задължението си към своя господар - духът. Ако господарят е заспал, ударите падат върху слугите, за да го разбудят. Ако слугите събудят своя господар в час на опасност, няма да съжаляват за ударите, които са понесли, защото са спасили своя господар. А събудения и спасен господар умее да отплати на своите слуги. От това наистина следва, че Който жали пръчката си, мрази сина си. Който щади слугите, предава господаря.

О, Господи Премъдри, отвори сърцата на родителите, да възприемат Твоите свети поуки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0


ЧУДО ПРИ МОЩИТЕ НА СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ

Веднага след пристигането на мощите св. Николай, (1991г.), по свидетелството на тогавашното манастирско братство и присъстващия народ, станало следното чудо. Една жена няколко пъти неуспешно се опитвала да се доближи до раката с мощите на владика Николай и да ги целуне. По свидетелството на вярващите, всеки път когато се приближавала до раката, някаква невидима сила я отблъсвала. Като си спомнила, какво била сторила, престанала с опитите и по-късно, пред присъстващите християни, признала, че в съседното село се занимавала с врачуване.

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06 19:42


                   СВЕТИ ПЕТЪР ИЗЦЕЛЯВА СЛОБОДАНКА И ДУШИМИР

 

Слободанка Дамянович (Милоевич), родена на Петровден в с. Трновци до Нови Пазар, на празника на св. Илия, 2005 година, пристигнала в Черноречкия манастир на поклонение пред мощите на св. Петър разказала следното: „Когато бях на около пет години, изведнъж, без никакви признаци на заболяване, аз и моя брат Душимир, едновременно онемяхме. До тогава, по думите на покойната ми майка, Веселинка, която по-късно ни е разказвала, всичко било нормално. Моята майка Веселинка беше твърде благочестива, и знаеше за групите, които ходиха на поклонение пеш до нашите светини, отдалечени на десетки и повече километри. След нещастието, което застигна мене и моя брат, отчаяната ми майка, реши да ме заведе при свети Петър в Черна Река, и от него да търси помощ за мъката си. Така и стана. На Петровден, когато в Черна Река, се събират няколко хиляди души, след изнурително ходене пеша, стигнахме и ние с  моята майка. Тук, както и много други хора, преспахме в манастира. На другата сутрин, моята тъжна майка, с голяма болка и тъга, разказала на монасите за нещастието ненадейно сполетяло нейните деца, и  молила за помощ. В това празнично утро първи влязохме в храма за поклонение пред мощите на св. Петър, а по едно време, според думите на майка, съм легнала и полежала под раката с мощите. За голяма радост и учудване, на майка и на събралия се народ, след ставането съм проговорила. Брат ми Душимир, майка не беше довела в манастира. Но по-късно, и той, постепенно започна да говори, ала и до днес малко заеква“.

                Днес Свободанка живее в Обреновац, и завинаги ще носи в сърцето си любов към Черна Река и нейния закрилник - свети Петър Коришки.

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06 14:58



 
За това, че ако някой умре и пак се завърне в тялото, това става по божествено домостроителство. И за това, че грешниците често още при смъртта виждат адовите съдилища и бесовете и в това състояние се           разделят с тялото



1.   
От Григорий Двоеслов


         П
етър. Как да обясним това, че мнозина сякаш в прелест биват грабвани от тялото, известно време остават без душа, а после пак се връщат?

Григорий. Ако разгледаме добре, Петре, това не е прелест, а увещание. Божията благост го прави за назидание, като превелик дар на милосърдие, та тези мнозина да видят с очите си и да се уплашат от адо­вите мъки, в които не са вярвали.

Имаше един монах, казваше се Петър. Подвиза­ваше се при един старец монах на име Евас и живееха в пустинно и блатисто място. Петър узна от настав­ника си, че последният, още преди да се засели в пусти­нята, се разболял и умрял, но скоро пак бил върнат в тялото си. Старецът каза, че тогава видял адските мъки и огромни пространства, обхванати от огън. Дори уверяваше, че там видял някои властници от тукашния свят, обгърнати от пламък, и го занесли, за да хвърлят и него там. Но внезапно, разказа старе­цът, се появил блестящ ангел и забранил да го хвър­лят в огъня. Ангелът му рекъл: „Върви си, но внима­вай. След всичко това трябва да живееш, като внима­ваш над себе си“.

След тези думи тялото му постепенно се съживи­ло - събудил се от съня на вечната смърт и разказал всичко, което му се било случило. Откакто видял адовите мъки и се ужасил от тях, той се предал на такива безпощадни пости и бдения, че дори езикът му да би мълчал, животът му сам би говорил за себе си. Полу­чило се така, че дивният Божий промисъл му дал смърт, за да не умре той от вечната смърт.

За сърцето на човека е присъщо крайно коравосърдечие и може би в някои случаи такова виждане на мъките може да го обърне към покаяние. Впро­чем, при някои това може да бъде само за по-страшно осъждане. Някои, дори след като видят всички тези ужаси и се върнат към живота, при все това не се поправят. И за такива хора вече няма оправдание...

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.06 12:31
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ -10 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Не е едно и също да ядеш храната си с благословение и да я ядеш без благословение. Всяка храна е трапеза Божия, която сам Бог е поставил за нас. Затова трябва да благодарим на Бога, като на Стопанин, и да просим Неговото благословение. Благословената храна е по-вкусна и засища, докато неблагословената е безвкусна, не насища, и не е полезна.                                     

Веднъж цар Теодосий Младши излязъл на разходка в околностите на Цариград и видял колибата на един монах, па се отбил в нея. Старецът попитал царя дали иска да хапне нещо? „Искам“- отговорил царя. Старецът поставил пред царя хляб, зехтин, сол и вода. Царят хапнал, пийнал, и запитал монаха: „Tи знаеш ли кой съм аз?“. „Бог те знае!“ – отговорил монаха. „Аз съм цар Теодосий“. Монахът мълчаливо се поклонил на царя. Царят му казал: „Аз съм цар, и от цар съм роден, но повярвай ми, никога през живота си, не съм ял нещо така вкусно, както при тебе“. „А знаеш ли защо е така? – попитал старецът – Защото – продължил старецът- ние монасите, винаги с молитва и благословение приемаме храната,  и от това, и лошата храна, при нас става вкусна, а вие добивате храната с много труд, но не искате  благослoвение от Бога, затова и вкусната храна става безвкусна“.

 

БЕСЕДА, за това, как грешника го постига онова, от което се страхува.

 

От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни (Пртч. Сол. 10, 24)

 

Безбожникът се страхува от скоропостижна смърт, крадецът се страхува от обирджии, убиецът се страхува от меч, горделивеца се страхува от засрамяне, похитителят се страхува от глад, чревоугодникът се страхува от болести, клеветникът се страхува от праведния съд. От което се нечестивец бои, то ще го и постигне.                                                                                            

 Праведникът желае чиста съвест, благочестиви мисли, мир, любов, истина, правда, кротост. И Бог му дава това, докато е още на земята. Праведникът желае Царството Божие, желае Рая, желае приятелството на ангелите и светиите, желае да съзерцава Божито лице в безсмъртния живот. И Бог му дава това, когато го призове при Себе си. О, колко е справедлив Бог към безбожниците, и колко преблаг е той към праведниците. От каквото се страхува безбожникът, това Бог допуска върху него, а от онова, от което се страхува праведника, Бог отклонява от него. От какво се страхува праведника? Само от греха. И Бог отклонява греха от праведника, и насочва нозете му по пътя на добродетелите - Бог пази праведника от злите духове, сеячите на греха, и със Своята благодат засява семената на добродетелите в неговото сърце.                                    

     О, Всевиждащ Господи, запази ни от безбожните пътища, от неблагочестиви печалби, и от безбожен страх. Помогни на колебливото ни сърце да се утвърди в желанието само за онова, което е Тебе угодно, за онова, което в края на краищата ще победи и царува, а всичко останало ще бъде предадено на тление и забвение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗЦЕЛЕНИЕ. ЧУДО НА СВ.ПЕТЪР КОРИШКИ

На Възкресение, през 2004 година, в черноречкия манастир пристигнала на поклонение пред мощите на св. Петър, Неда Джукич, възрастна жена от близкото село Горни Ясеновец, която пред братята на манастира разказала следното: „На Рождество Христово, през 1999 година, сутринта, след ставане, изведнъж изгубих говор, и усетех телесна немощ. Предишния ден говорих нормално, занимавах се в къщи с ежедневните неща, и вечерта, напълно здрава, се оттеглих на почивка, надявайки се, сутринта, със своите домашни да празнуваме Рождество. С голям страх и в паника, от това, дето се случи неочаквано, с ръце правих знаци на близките си, търсейки помощ от тях. Веднага ме откараха в болницата в Косовска Митровица. Докторите безпомощно вдигаха рамене, не намирайки нито причината, нито лек за болестта ми. Там лежах десет дена, и след това, по собствено желание излязох от болницата в същото състояние, в каквото и влязох. Три дена си бях в къщи, и след това, заедно със  сина ми, Радко  Джукич, с дъщеря ми Стана (Лазаревич), и с роднината Радослав Джукич, дойдохме в Черна Река да търсим помощ от св. Петър. Пред мощите му ми прочетоха молитва за изцеление, след което си тръгнахме за в къщи, без никакви признаци на оздравяване. На третия ден сутринта почнах да говоря, макар и неразбираемо. През следващите три дена започнах да говоря все по-ясни, и силите ми постепенно се възвърнаха. На (след) третия ден всичко се нормализира, сякаш не е било. С благодарност към Бога и към свети Петър за чудесното изцеление,  се захванах за къщната си работа.

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст, и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст, и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст - във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един друг и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст, и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно, мразил великия Божи светител Златоуст.

 

БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта

 

Всички, които мене мразят, смърт обичат ( Пртч. Сол. 8, 35 )

 

Тъй казва Господ, Сътворителя на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията -  всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие, и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда  в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава  Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв безвиден, и тъмен прах - само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах, богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта.

Ако мразим Тебе Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.

Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0

 2.    Из патерика


За авва Сисой разказваха, че когато умирал, а отците били край него, лицето му засияло и той ре­къл:

-      Ето, дойде авва Антоний.

А след известно време рекъл:

-      Ето, дойде ликът на пророците.

И лицето му засияло още по-ярко и казал:

-      Ето, дойде ликът на апостолите.

И сиянието на лицето му станало още по-силно и той сякаш разговарял с някого.

-      С кого беседваш, отче? - го попитали старците.

-      Ето, идат ангели - отговорил той, - да ме  отведат, а аз ги моля да ме оставят още малко, за да принеса покаяние.

-      Нима не си се покаял достатъчно, отче? - му казват старците.

-      Наистина - отговорил той, - дори не зная дали съм поставил начало.

Тогава всички разбрали, че той е съвършен. И лицето му отново заблестяло като слънце, така че всички се изплашили. Но той им рекъл:

-      Вижте - иде Господ и казва: „Донесете Ми избрания съсъд от пустинята“.

И тозчас аввата предал духа си. И сякаш блесна­ла мълния, а килията се изпълнила с благоухание.

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 




Подобно на преди описаното чудо, няколко години по-късно, св. Петър извършил на Петровден, когато от моста над каньона, пред очите на множество насъбрал се за празника народ, паднало едно бебе. Когато го извадили от каньона, за голяма радост на майка му, бебето било живо и без каквито и да е следи от нараняване.

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Страх от страданието и страх от липсата на страдание. Това е един и същи страх, и означава боязънта на духовния човек дали Бог не се е отдалечил от него. След като света Екатерина претърпяла много и тежки мъки, и се явил Господ, и тя Го попитала: „Къде беше досега Господи за да ме утешиш в толкова страдания?“. А Господ и отговорил: „Бях тук, в твоето сърце“.                                                              

Но не по-малък страх може да нападне духовния човек, когато дълго не го е сполетявало страдание. Един монах влязъл в една църква в Александрия и видял как една жена коленичи пред иконата на Спасителя и вика с плач: „Оставил си ме, Господи, помилуй ме, Милостиви!“. След молитвата монахът попитал жената: „Кой те е оскърбил, та така горчиво се оплакваш на Бога?“. Жената отговорила: „ Никой до сега не ме е оскърбил; точно затова плача, защото Бог ме е оставил, и за три години не съм сполетяна от никакво страдание. През това време не съм боледувала, нито пък синът ми, нито пък нещо от домашните животни е умряло“.

 

Беседа за Царя на царете

 

Чрез Мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват; чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни. Обичам, които мене обичат (Пртч. Сол. 8, 15-17)

 

Царят да не помисли, че царува със своята сила и мъдрост, защото ще бъде посрамен от безсилните и безумните. Да не помисли владетелят, че по свой разум и воля въдворява правда между хората, да не помисля такава глупост, [която е] смешна и за децата.                               

Да не помислят князете, управниците и съдиите, че управляват по нечия воля без Божията воля и милост, защото ще се сгромолясват до смърт върху поледицата, на която се подхлъзват всички онези, които забравят Бога. Обичам, които мене обичат – казва Господ. Това Господ казва на първо място за царете, князете и мирските съдии. Защото ако те, обичат Господа, са много мили на Господа. Ако те обичат Господа, ще ги обича и народа, над когото те владеят и го съдят. И ако народа обича Господа, ще обича своите царе, князе и съдии. Колкото един човек е издигнат във властта и честа над човеците, толкова трябва да е по-близко до Бога, от човеците над които е издигнат.                           

О, братя мой, Господ се е разпнал за нас на Кръста и с това е показал Своята любов към нас. Онзи, Който се е разпнал за нас, наистина ни обича повече от онзи, който само се весели с нас на трапезата. А щом така обичаме своите приятели на трапезата, как да не обичаме Онзи, Който от любов към нас се е разпнал на Кръста?

О, Господи благословени, отвори духовния ни взор, та да видим цялата неизмерима дълбочина на Твоята любов, та и ние да се разпалим с любовта си към Тебе! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 1



2.   
Из житието на преподобни Даниил Стълпник


          За преподобни Даниил Стълпник се разказва след­ното.

Три дни преди кончината му, късно през нощта, дошли и му се явили заедно всички светии от сътво­рението на света насам - пророците, апостолите, мъчениците и всички светии - даже и някакви не­бесни сили. Поздравили с любов великия подвижник и го накарали да извърши Божествено Тайнодействие. И той го извършил, както всички видели. Сам се причастил с пречистите Тайни и ги преподал на оне­зи, които били достойни. А когато вече бил при последния си дъх и имало много народ, към стълпа се приближил един човек, обладан от бяс. Човекът започнал да вика, че светии видимо са посетили под­вижника, при което ги назовал поименно и споме­нал, че ги следвали ангели. Освен това добавил, че в три часа същия ден самият Даниил ще отиде при Господа, а нечистият дух по Божие нареждане ще напусне жилището, което от години обитавал. В посоченото време всичко това така и станало.

 

Категория: Други
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 43947
Постинги: 212
Коментари: 0
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930