Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 76788 Постинги: 362 Коментари: 0
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
                                                   

                                                  От свети Максим


           Както родителите се безпокоят за децата, на кои­то са дали живот, така и умът по естествен начин се грижи за мислите си. На родителите, които са прека­лено пристрастни към децата си, им се струва, че те са най-достойните и най-красивите, дори ако всички и винаги да ги считат за смешни. Така и на безумеца неговите собствени мисли му изглеждат най-умни, дори да не струват нищо. Но не така се отнася към мислите си мъдрият човек. Дори когато иска да се убеди, че те са справедливи и верни, не се доверява на собственото си мнение. Но за да не му се случи да се труди напразно, избира други съдии на мислите и по­мислите си и от тези съдии търси одобрение.

 

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
    

           СВЕТИИТЕ ЗОРКО НАБЛЮДАВАТ ПОТОМСТВОТО
СИ

 

 Един познат писател, който се обърна към Бога на стари години, каза веднъж в Оптина: „Ако сега започна да пиша разказ за някой много нещастен човек, бих го започнал с думите: „Още от детството му за него никой не се беше молил“. За тримата Оптински новомъченици, израснали в невярващи семейства, също никой не се е молил от детството им. И все пак духовното родословно дърво на сегашното поколение е много по-сложно, отколкото ни се струва на пръв поглед.

' * * *

   О. Василий започнал да ходи на църква от втората половина на 1984 година.

   За инок Терапонт е известно, че през 1987 г. заминал от Красноярския край за Ростов, тъй като в родното му място, а и на стотици километри наоколо, нямало нито един храм. „Мамо, - казвал той у дома, - където няма храм Божий, там няма живот!“

   Но семейството му тогава било невярващо и мисълта за преселване на друго място, и то заради църквата, изглеждала несериозна. През същата тази 1987 година бъдещият инок Трофим заминал от родното си място за Алтай и скоро след това го видели в храма на гр. Бийск в стихар на четец.

   За съжаление, не ни е известно как всеки от тях се е обърнал към вярата. Но общоизвестно е, че през 80-те години Църквата все още беше гонена, при това главният удар беше насочен срещу младежта. Планът беше ясен - на църква ходеха само бабички и се предполагаше, че Православието ще отмре по естествен път, ако младежта се изолира от Църквата. И истинска паника наставаше, ако по време на служба сред бабичките се появеше някой студент.

   Веднъж спортното началство на Игор било извикано в специалните служби и му било показано досието на капитана на отбора на МГУ Росляков. След това той бе отстранен от капитанския пост. И все пак до един момент му вървеше - държавата се управляваше от безбожници, които се покланяха на идола „спорт“. И на знаменитите спортисти им бе простено това, което не се прощаваше на простосмъртните. А Игор беше знаменит.

   Вестниците печатаха негови снимки, наричайки го играч №1. Спомням си, че ми стана неловко, виждайки снимката му във в. „Известия“ - гол до кръста спортист без кръст на шията. „Не, не, Игор е с кръст, - възразяват ми момчетата от отбора. - Просто по време на състезания той го криеше под плувната шапка.“ Налагало му се е да се крие, спотайвайки вярата си. И в Покайния канон, който послушник Игор пише веднага след постъпването си в манастира, има горчиви редове, посветени на това принудително външно отричане: „Оставяйки светлината на истината, незабелязано стоя в мрака, като Петър заради страха си и горя в огъня на мъдруванията си...“ И продължава: „Топля се от огъня на страстите си, в чужди дворове се изгубих, окаяният аз.“ Отричането на св. апостол Петър, който скрива вярата си край огъня в двора на преторията - това е образ, преминаващ през много от стихирите, а казано иначе - е образ на живота през ония години.

   Разказва майсторът на спорта Андрей Янков: „По време на международните турнири отборът беше обсаждан от поклоннички и след мачовете отивахме в бара да потанцуваме с момичетата или гледахме телевизия. А Игор стоеше сам в стаята си в хотела, четеше или слушаше записи на православна музика.

   Мисля, че в Унгария бяхме в една стая. „Игор, - казвам му, - какво ще кажеш да почета малко тези „врагове на народа“?“ Той веднага извади изпод възглавницата и ми подаде книга, вече не помня коя. „А как, според теб, може да се прекара това през границата и да се даде на нашите у дома да го прочетат?“ - „Ами, ето така“, - отговаря ми. Махна корицата от книгата, изгори я в банята, а текста пъхна между кориците на книга от типа на „Учебник на треньора“. Въобще, по всякакъв начин ги криехме и прекарвахме през границата. Игор си купи тогава в чужбина Библията и тайно я прекара - нали това беше забранено“.

   А майката на о. Василий си спомня как нейният син и донесъл от Чехословакия подарък - четири чаши за шампанско. „Но нали трябва да са шест“, - казала тя на сина си. - „Не ми стигнаха парите“, - отговорил той, като извадил от пътната чанта рисувана върху платно икона на Пресветата Троица. Платното при проверката на митницата не се напипвало през чантата, а от рамката, колкото и да е жалко, трябвало да се откаже.

   По време на състезанията по водна топка в чужбина отборът винаги бил съпровождан от хора, работещи в специалните служби и досието на православния спортист набъбвало. Когато през 1986 г. трябваше да се проведе световното първенство по водна топка в Канада, за общо учудване играч №1 не беше включен в състава на националния отбор по причина - „без право да излиза от страната“.

   Майка му си спомня, че синът и две седмици прекарал в стаята си, легнал с лице към стената. Това бил момент на избор - православие или кариера и известно име не само в спорта, но и в журналистиката. А той беше талантлив журналист и точно по това време бил поканен на работа в „Литературная газета“ и „Комсомольская правда“. Той категорично отказал тези изключително примамливи за ония времена предложения, като казал на един приятел: „Знам как пишат там и не искам да лъжа.“ От този момент започнал да пише само за „чекмеджето“, като преживявал от доста скромните средства, получени за участия в провинциални състезания. С една дума, в избора - кръст или хляб, той избрал кръста.

   „...Игор беше необикновено надарен - си спомня неговата преподавателка от МГУ и покровителка Тамара Владимировна - и за година усвояваше неща, които други усвояваха за десет години.“

   Времето, когато о. Василий започнал да ходи на църква, съвпада с масовото издаване на „лагерна“ литература, която разказва за ужасите на онази преизподня, където хората бяха убивани физически и духовно. В дома на Тамара Владимировна Игор се запознал с други лагерници - пленници за Христа, като се сприятелил в частност с протойерей Василий Евдокимов (+1993). Когато попитали протойерей Василий: „Отче, страшно ли беше в лагерите?“, той отговорил: „Разбира се, страхуваме се, когато тайно се промъквахме на нощната литургия в лагера: ами ако изведнъж ни хванат и ни увеличат наказанието? А като започне литургията - Небето се отваря! Господи, мислиш си, нека ми увеличат наказанието, но само да не идва утрото. Понякога ми се струваше, че ние, пленниците Христови, бяхме по-свободни от тези, които са на свобода. Как да го обясниш? Духът ни беше свободен и духът гореше. Имаше с нас един монах и все казваше: „Вижте кой е на Голгота? Христос, Божията Майка. И римските войни - те си вършат своята работа, а ние нашата“.

   Известно е, че старият свещеник дълго беседвал със студента Игор. За какво? Сега вече не можем да попитаме. Но са се запазили магнетофонни записи с разказите на о. Василий Евдокимов за преподобния Оптински старец Нектарий, при когото той ходил по време на заточението МУ, за владиката-изповедник Афанасий (Сахаров), за свещеномъченика Сергий Мечев и други светилници на нашата Църква. И за да предадем отчасти духа на разговорите със стария свещеник, ще цитираме един от разказите му.

   Разказ на о. Василий Евдокимов: „В Москва преди революцията близо до Казанската гара имаше храм на тримата светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. След революцията започнаха да разрушават храма. А в ресторанта на Казанската гара тогава работеше един православен сервитьор. Гладът беше страшен, а на сервитьора в ресторанта му се полагаше обяд. И той даваше своя обяд на гладуващите, а в същото време отиваше в поругания храм. Вдигне от пода кръстче или икона, която тъпчат с краката, изтрие я благоговейно и въздъхне: „Православните съзиждат, а те разрушават“. Ясно ви е къде затвориха този сервитьор.             За съдбата му разбрах по следния начин. В Москва тогава нашумя с лекциите си професор Браудо. Младежта му се възхищаваше - залата винаги беше претъпкана. И аз отидох да го послушам. А професор Браудо, оказа се, четеше лекция за това, че вярата в Бога е особен вид шизофрения и религиозно умопомрачение. Говореше толкова заразително, че младежта аплодираше. Имаше пълен успех. И тогава с величествен жест професорът каза на служителите да доведат за демонстрация един болен, и в залата влезе сервитьорът.

   Беше блед от заточението, но толкова одухотвореност и покой имаше в лицето му, че аудиторията веднага притихна. „Сигурно ви е скучно в психиатрията?“ - започна да му задава въпроси професорът. „Не, - отговори сервитьорът, - имам си Библията, а животът няма да ми стигне, за да постигна смисъла на тази дивна Книга“. Професорът започна да му задава въпроси от Библията, надявайки се да покаже на аудиторията един „невеж фанатик“, който не забелязва противоречията в Библията. Но сервитьорът му поднасяше такива блестящи и мъдри отговори, цитирайки наизуст Библията, че младежта беше вече изцяло на негова страна. А професорът с раздразнение възкликна: „Че как сте могли да запомните наизуст тази дебела книга - тя сигурно има поне шестстотин страници?“

   С една дума професорът се провали и младежите вече се възхищаваха от сервитьора. Професорът нареди спешно да го изведат, като го попита за последно: „Нима всичко това не ви е омръзнало и вие, както и преди, не се оплаквате от нищо?“ - „Не, - отговори сервитьорът, - с Бога навсякъде е хубаво“. И с такава благородна вежливост се поклони накрая на аудиторията, че когато го извеждаха, много хора тръгнаха след него. Професорът възмутено крещеше нещо, опитвайки се да продължи лекцията, но младежите дружно напускаха залата“.

   По думите на светител Йоан Златоуст, „не само смъртта прави човека мъченик, но и душевната нагласа; не само за края на подвига, но и за намерението често се сплитат мъченически венци“.

  Из спомените на Пьотър Алексеев, студент от Свято-Тихоновския Богословски институт: „Нашата къща е на върха на един хълм и оттук се открива много красива гледка към Оптинската пустиня, която е разположена в далечината зад реката. Отец Василий се любуваше на гледката и каза: „Е, Петка, като започнат гоненията, ще дойдем да живеем при теб“. И веднага тръгна със свещеника из градината, набелязвайки, къде може да се направи параклис и да се моли тук, ако манастирът бъде затворен заради гонения. Тогава ме порази това, че те говорят за гоненията като за нещо реално и дори СЕ ГОТВЯТ за тях“. Така е устроена монашеската душа, която улавя и най-малкото дихание на опасността, все още непозната за света. Ще разкажем за последните дни от земния живот на тримата Оптински новомъченици.

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ДО
 ЕДИН РЕВОЛЮЦИОНЕР:  ЗА СЪСТРАДАНИЕТО

 

 

Вие сте се опълчили срещу богатите и считате това за модерно. Но преди всичко изпитайте себе си. Да кажем, че Ви се отдаде възможност да ста­нете богат - дали ще се откажете? И дали тогава няма да замълчите? Гневите се на Църквата, че не се бори срещу богатите. А нима Църквата не прави това? И нима не го е правила още преди Вие да сте били роден и преди да са били родени Вашият дядо и Вашият прапрадядо? И когато устата Ви зам­лъкне в гроба, нима ще замлъкне и устата на Църквата? Още преди девет­надесет века апостолът наставлява своя последовател: „Заръчвай на богатите в тоя свят да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог” (1 Тим. 6:17). Има обаче разлика между Вашите укори към богатите и укора на Църквата. Вие ги корите от завист и омраза, а Църквата - от състрадание. Църквата знае, че в този свят за богатите е много по-трудно да се спасят, отколкото за останалите. Спасителят е казал: „Исти­на ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно. Ето защо Църквата изпитва към тях не завист и омраза, а единствено състрадание. Да се смята това нейно състрадание за слабост и за стремеж да оправдае съсловието на богатите е толкова далеч от истината, колкото небето от земята. Църквата не е съсловна, а всечовешка. Ако Вие виждате в богатия само богаташа, то Църквата търси в него човека. „Горко ономува, който без мяра се обогатява не със свое - задълго ли? - и се отрупва със залози” - надига глас още Старозаветната Църква. И прибавя: „Ето той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма (Авак. 2:6-19). Затова в очите на Църквата богатите са най-големи нещастници и болници. На пълнотата на техните сандъци най-често съот­ветства отчайваща пустота в техните души. Оттук идва състраданието към тях като към лунатици върху покрив. От богатите само се иска милост, но не им се дава. А те са жадни за милост и съчувствие, както и всички останали създания. Презрете тяхното богатство и те сами ще го презрат. Но ако ги презрете като хора, те още повече ще се долепят до богатството си. Дарете ги с някой духовен дар - например със състрадание - и те ще се изпълнят с решимост да даряват на сиромасите своите материални блага.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

БЕСЕДА  за това, как Бог избелва покаялите се грешници

 

 

Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля ( Исая 1, 18 )

 

 

О, безгранична Божия милост! В най-големия си гняв към неверния и неблагодарен народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни, на князе, които са станали като князете содомски, и народ, който е станал като народа гоморски – и в такъв гняв, все пак Господ не оставя милостта, а призовава към покаяние. Като след страшни гръмотевици пада благодатен дъжд. Такъв е Господ - дълготърпелив и многомилостивimage. Той се не гневи докрай. Само ако грешниците престанат да вършат зло и се научат да правят добро, па пристъпят към Господа със смирение и покаяние -Като сняг ще избеля. Господ е силен и добронамерен. Никой освен Него не може да очисти и избели от греха човешката душа. Колкото и платното да се пере във водата с пепел и сапун, колкото и да се пере и препира, то не може да побелее докато не се простре на слънчева светлина. Тъй и нашата душа не може да се избели, колкото и да я чистим сами с нашите трудове и усиля, с помощта на всички законнически предписания, докато я не поставим пред Божиите нозе, открита и готова да я освети Божията светлина и избели. Господ одобрява и препоръчва нашия труд и усилия, а имено – Той иска да умием със сълзи душата си, да я стесним с покаяние, и чрез угризенията на съвестта да я притиснем, да я облече в добри дела, но в края на краищата той ни призовава да пристъпим към Него: Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Т.е. Аз ще погледна на вас и ще видя, дали Съм във вас, и вие ще погледнете към Мене, като в огледало, и ще видите какви сте.

О, Господи, бавен на гняв, смили се над нас преди последния гняв на онзи Страшен Ден. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове: 0
 
2. От авва Марко


       Човек съветва ближния си според мярата на зна­нията си, а Бог съдейства на слушащия според мяра­та на вярата му.
У търпелив човек разум много (Притч. 14:29), по същия начин разумът е много и у онзи, който е наклонил ухото си към думите на мъд­ростта (вж. Притч. 22:17). Не отхвърляй учението, дори ако станеш достатъчно вещ, понеже в Божието домостроителство има повече полза, отколкото в соб­ствения ни разум.

Който иска да вземе кръста си и да следва Христа, трябва най-напред да се заеме с опознаване и учене - непрестанно да изследва помислите, да размишлява много за спасението, а освен това - да разпитва Бо­жии раби, които имат неговия начин на мислене и се подвизават в същия подвиг. Тогава ще знае къде и защо отива, а няма да блуждае в мрака без светилник. Защото който живее сам по своя си ум, без зна­нието на Евангелието, без разсъждение и без ръко­водство от други хора, често се препъва. Често попа­да в капаните и мрежите на дявола; често се заблуж­дава; често се измъчва и попада в опасност, и даже не знае към каква цел да се стреми.

Наистина имало е мнозина, които са преминали през тежък труд, подвизи и страдания и са претърпе­ли много мъчения заради Господа. Но животът наса­ме със себе си, неразсъдливостта и нежеланието да търсят полезното в ближния си са лишили огромния им труд от всякакво значение и стойност. Затова тряб­ва да се стараеш да живееш в близост до духовно опит­ни хора или поне често да ги посещаваш, и да се стре­миш, ако самият ти нямаш светилник, да вървиш след някого, който има такъв, а не да ходиш в тъмнина. Тогава не рискуваш да попаднеш в примки и клопки или да срещнеш диви зверове. Тези зверове обитават в тъмното и се нахвърлят и разкъсват онези, които ходят в мрака, без светлината на божественото слово.


При всяко дело помни, че се нуждаеш от поуче­ние - и през целия си живот ще оставаш мъдър.

 

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 
                    ВЕЧЕ НЯМА ЗА КОГА ДА УНИВАМЕ

  

За инок Трофим си спомнят, че говорел често за смъртта, но винаги светло. Иконописецът Тамара Мушкетова записала в дневника си такъв случай: една година преди Пасха на 1993 г. те със сестрите тръгнали към езерото, за да наберат борови връхчета за чай и срещнали инок Трофим. Той бързо им набрал пълен плик връхчета и казал, гледайки езерото: „Каква красота - да се не нагледаш. А ми остана само една година живот. Е, най-много две.“ Тамара се учудила: „Простете, о. Трофиме, но аз гледам на живота по-оптимистично“. Инокът си замълчал.

   Същата година през лятото той помагал на местния жител Николай Жигаев да коси сено. В кратката почивка му казал:

   -  Знаеш ли, чувствам, че скоро ще умра...

   -  Ама, че го измисли... - учудил се Николай. - Ти си човек-канара - ще живееш цял век! Откъде ти дойде на ум това, че ще умреш?

   -  Сам не зная. Но със сърцето си го чувствам. Но половин година още ще поживея.

   Преди Рождественския пост през същата година, инок Трофим казал на познати: „До Рождество ще доживея, а до Пасха - не съм сигурен.“ А седмица преди смъртта си той предал на един познат личните документи на един от поклонниците - Николай Р., които пазел у себе си, като казал: „Върни ги на Николай, като се върне в манастира.“ Николай се върнал в Оптина след убийството.

   И все пак инок Трофим се готвеше да живее и говореше радостно: „Трябва на всички, на всички да направя подаръци за Пасха.“ За да успее да купи подаръци, той взел пари на заем от йеромонах В., тъй като пощенският запис от къщи закъснявал. И след смъртта му в килията на инока намериха цяла купчина красиви забрадки за подаръци. Той се готвеше да празнува Пасха.

   И все пак на тримата оптински братя им беше присъща убедеността, че рано или късно ще им се наложи да пострадат за Христа. Възможно е това да е свързано с факта, че им бе дадено да придобият вяра още в онези години на гонения, когато беше неизбежен въпросът: ще тръгнеш ли след Христа, ако те убият заради това? Ето защо ще обърнем специално внимание на тези обстоятелства, при които тримата бъдещи новомъченици за първи път влезли в храма. Тук са изворите на тяхното духовно родословие и за това е следващият разказ.

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
  
 
ДО УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР И.:  ЗА ВЯРАТА В ПРИРОДАТА

 

Вие бихте искали някаква „нова вяра" и предлагате това да бъде вярата в природата и нейните закони. Ако познавахте добре миналото на на­шия народ и на останалите европейски християнски народи, щеше да Ви е ясно колко отживяло времето си и неоснователно е искането Ви. Това, което предлагате, не е нещо ново и необичайно. Именно такава е била вярата на нашите езически предци, преди да приемат християнството. А християн­ската вяра, която сега изповядваме, е нова в сравнение с тази стара езическа вяра. Следователно, ако желаете „нова вяра", вече я имате. Ако ли пък ис­кате вяра в природата и нейните стихии, то тогава искате не нова, а стара, прастара вяра. Чуйте как образно говори апостол Павел на галатяни, отго­варяйки сякаш и на Вас: „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света”; и укорително добавя: „А сега, като познахте Бога... как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите”(Гал. 4:3,9). Виждате ли накъде сте се запътили?

Хиляди години нашите предци са живели в тъмата на езичеството, робу­вайки на природните стихии. Едва са успели да се изтръгнат от челюстите на материята и да се издигнат до висините на духовното Божество, до синовната свобода на чедата на Живия и Единствен Бог, и Вие сега искате да се върнете далеч назад в онзи мрак и в онова робство! Какво е природата, ако не творение Божие? Какво е, ако не слаба тръстика в сравнение с Всемогъщия Бог? А вие ис­кате да отвържете своя живот от Всемогъщия Бог и да го вържете към тази сла­ба тръстика! Кое е по-голямо - грънчарят или гърнето? А Вие цените гърнето повече от грънчаря! Това е поради късогледство и страх. Изплашили сте се от вселенския прах и от ветровете, които го разнасят, и в страха си искате да му се поклоните подобно на своите далечни предци идолопоклонци. Нима не виж­дате, че дори човешкият дух се показва по-силен от материалната природа, а камо ли Божият Дух? Защо тогава искате да хвърлите човешкия дух под нозете на материята? Нима може господарят да бъде роб на слугинята?

Оставете недостойните и незаслужаващи внимание мисли на славяни­те езичници. С тези мисли те са били и са останали диваци в продължение на хиляди години. Както пеперудата не става отново гъсеница и не се връ­ща в какавидата, от която е излетяла, така и за нас вече няма връщане в изтлялата обвивка на древната езическа вяра.

Нека Христос Ви освети и просвети!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АВГУСТ

 

РАЗСЪЖДЕНЕ

 

 

Искайте, и ще ви се даде, е казал Господ ( Мт.7: 7 ). Както родителят дава на своите деца всичко, което децата искат и е за тяхна полза, така и човеколюбивия Бог дава на хората всичко, онова, което искат и им служи за спасение. Свети Козма, като монах на Света Гора, искал две неща, а именно - да проповядва Евангелието на народа и да пострада като мъченик за вярата. За един светогорски монах, обвързан с обетите към своя манастир, и двете желания изглеждат недостижими и неизпълними. Но за Бога всичко е възможно. И двете желания на Козма Бог изпълнил напълно. Неописуема била Козмината радост, когато получил благословение от патриарха, че може да излезе от Света Гора и да иде между народа да проповядва Евангелието. И още един, подобен, радостен момент е имал - той бил тогава, когато слугите на турския паша му съобщили, че по пашовото нареждане трябва да умре. Изпълнен с радост, светецът преклонил колена, благодарил на Бога, че е изпълнил и двете му желания, и предал тялото си на смъртта, а душата си на живия Бог.

 

 

БЕСЕДА за болестта на богоотстъплението

 

Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало ( Исая 1, 5 )

 

 

Бог е източник на здраве, братя, Бог Саваот. Излезте на Божията височина вие, чиято глава е замаяна от излишни дела, и още, от излишни грижи, па вдъхнете здраве, което е от Бога и идва само от Бога. Болната глава[1] - това са водачите и старейшините народни, а изнемогналото сърце - това е народът. Пророкът представя целия народ като едно тяло, и показва, че с народното тяло се случва онова, което и с човешкото тяло, а именно; когато един телесен орган е болен, то само този орган е болен, ала от болестта на този един орган, цялото тяло усеща немощ. Тъй било и при Израилския народ - боледувала главата, и от главоболието сърцето е изнемощяло. Водачите и старейшините Израилски отстъпили от Божия закон, и тръгнали след своите си прищявки[2] като след водач. След своя плътски разум, объркан и преобъркан от светски нагласи, и вместо Божия закон го  поставили за свой водач към „истинския“ живот. И попаднали в непрогледния[3] мрак на идолопоклонническите заблуждения. А от побърканата глава изнемогнало сърцето. Сърцето по-трудно се отдалечава от Бога отколкото главата, народът по-трудно се отдалечава от Бога, отколкото неговите старейшини, ала когато главата дълго боледува, тогава и сърцето отстъпва. Заради виновните водачи, накрая и народа кривва от пътя. Това е  видение на Исаия, син Амосов – истинския пророк. Наистина, видението е истинско, и за тогава, и за сега, и за Израилския народ, и за сегашните народи.                             

Вгледайте се, братя, в онзи народ, който най-добре познавате, и отсъдете сами дали главата е болна и сърцето изнемощяло?                                           

О, Господи истински и праведни, просвети с Твоята светлина, главата на всеки народ, и укрепи с Твоята сила сърцето на всеки народ. Та да се не радва нашия неприятел и да каже, че Си ни оставил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В Бг. син. превод - глава … в рани

[2] В ориг. - чувства

[3] В ориг. - безизходния

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 
                                          ГЛАВА 18


За това, че който иска да се спаси, трябва да търси общуване с добродетелни хора - то е от голяма полза; и трябва с голямо старание и искрена ревност да ги пита и да се учи от тях на необходимото за спасението

                                                 1.  Из патерика

Авва Паладий каза: „Човек, който се подвизава в Господа, трябва или ревностно да се учи на онова, което не знае, или мъдро да учи другите на това, кое­то знае. А ако не желае да прави нито едното, нито другото, той е безумец. Защото в отказа да учиш дру­гите и в нежеланието да се учиш на онова, за което боголюбивата душа винаги жадува, е началото на падението“.

1.    Един брат попита стареца:

- Авва, питам старци, те ми дават съвети за ду­шата ми, а аз никога не слушам думите им. Тогава защо да ги питам, щом нищо не правя? Защото така и си оставам целият в пороци.

А наблизо имаше два малки съда.

-      Вземи единия съд - казва старецът - налей в него зехтин, изплакни го и го постави на мястото му.

Братът направи това веднъж, а после още вед­нъж. След това изля зехтина и постави съда на място­то му.

-      А сега - нареди му старецът, - донеси двата съда и виж кой от тях е по-чист.

-      Този - каза братът, - в който налях зехтин.

-      Така е и с душата - отговори старецът. - Дори да не усвои нищо от това, за което е попитала (макар да не мисля така), все пак е по-чиста от онази душа, която изобщо не е питала.

2.  Авва Паладий каза: „Нужно е да стремим към общуване с духовни хора по-силно, отколкото към пролука, през която влиза светлина. С тяхна помощ можеш да прочетеш сърцето си, сякаш е ясно напи­сана книга. А в сравнение с тях става видна собстве­ната ни небрежност или усърдие. В добродетелните хора дори външно има много неща, говорещи за чистотата на душата им. Такива са и цветът на лице­то, просветлено от светостта на живота, и начинът на обличане, и простотата на нрава, и скромността в думите, и здравият разум на разсъжденията, и сдър­жаността в общуването. Полезно е да обръщаме вни­мание на всичко това, за да запечатаме в собствено­то си сърце самия образ на добродетелта“.

3.  Един брат попита стареца:

-      Кое е по-добре: човек да посещава старци или да безмълвства в уединениие?

Старецът отговори:

-      Правилото на древните отци беше да посеща­ват старци.

4.  Веднъж един брат дойде при авва Йоан Колов късно вечерта и вече бързаше да си тръгне, но двама­та със стареца започнаха да беседват за духовната полза и не забелязаха как настъпи утрото. Старецът излезе да го изпрати и те продължиха да разговарят до шестия час. Тогава старецът отново го покани в килията си. Той похапна и след това си тръгна.

5.  Авва Касиан разказа за един старец, който живе­ел в пустинята. Той молел Бога да му даде дар никога да не дреме по време на духовна беседа и, обратно, ако беседата преминава в осъждане или празнословие, на часа да заспива, за да не поврежда тази отрова слуха му. И Бог му дал това, което просел. Та този старец казвал, че дяволът е ревностен привърженик на всякакво праз­нословие и враг на всяко духовно поучение. А в потвър­ждение на думите си разказа следния пример:

-      Веднъж, когато беседвах е неколцина братя за духовната полза, ги обзе такава сънливост, че дори не можеха да си вдигнат клепачите. Тогава реших да по­кажа очевидно за всички, че това е действие на дяво­ла, и преминах към някаква празна тема. Те веднага се събудиха и се оживиха. Тогава въздъхнах и казах:

-      Вижте, братя, докато беседвахме за небесното, очите на всички ви се затвориха за сън. А щом стана дума за суетни неща, всички веднага без усилия се събудихте. Моля ви, братя, разпознайте действието на бесовете, внимавайте над себе си и се бойте да дре­мете, когато слушате или вършите нещо духовно.

6.  Веднъж, още когато беше млад, авва Пимен тръгна към един старец да го попита за три помисъла. Но когато отиде при него, забрави единия поми­съл и го попита само за другите два. След като изслу­ша отговора му, пак се върна в килията си. И когато вече взе да отключва, си спомни помисъла, който беше забравил. Тогава остави ключа и се върна об­ратно при стареца.

-     Бързо се върна, брате - рече старецът, щом го видя.

-     Бях започнал да отключвам - му отговори той, - когато си спомних помисъла, за който исках да по­питам. Но не отключих вратата, а веднага се върнах обратно.

А разстоянието беше доста голямо. Старецът му казва:

-     Пимен е пастир на ангели, и името ти ще се прослави по цял Египет.

7.  Трима отци имаха обичай всяка година да хо­дят при блажения Антоний. При това двама от тях питаха за помислите и за спасението на душата си, а единият винаги мълчеше и нищо не питаше. Така те идваха неведнъж и този брат винаги мълчеше и нищо не питаше. Авва Антоний му казва:

-     Вече толкова време идваш тук, защо не ме пи­таш за нищо?

-     Достатъчно ми е и че те виждам - му отгово­ри братът.

8.   Авва Пафнутий разказваше, че през цялото вре­ме, докато старците били живи, ги посещавал по два пъти месечно, а килията му била на дванадесет мили от тях. Винаги им казвал помислите си. А те винаги му повтаряли само едно и също: „Пафнутий, където и да отидеш, не мисли за себе си и ще намериш по­кой“.

9.   Разказаха за един старец, че изкарал седемде­сет седмици, като приемал храна само по веднъж сед­мично. Търсел значението на едно място от Писание­то, но Бог не му го открил. Тогава той си казва: „Тол­кова труд положих, а нищо не постигнах. Ще ида при брата да го попитам“. И щом затворил зад себе си вра­тата и понечил да тръгне, явил му се ангел Господен и му казва:

- Седемдесетте седмици, през които постеше, не те приближиха до Бога. Но ти се смири, за да отидеш при брата си, и аз бях пратен да ти възвестя смисъла на това, над което размишляваше.

И като му обясни смисъла, който онзи търсеше, ангелът си тръгна.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ЗА ПСИХИЧЕСКИТЕ АТАКИ - МИНАЛИ И НАСТОЯЩИ

  

Убийството обикновено се подготвя тайно, но културно-просветният деец Николай Аверин, който уби тримата оптински братя, бързал да рекламира себе си преди убийството.

   Малко преди убийството Аверин явно се сдобил с доста пари, защото щедро черпел с водка и открито съобщавал за своите планове. Мнозина добре помнят това. Даже наскоро през центъра на Козелск минавал местен жител толкова пиян, че хората го заобикаляли. Та той крещял като на митинг, искайки от всички водка: „Ето, Колка Аверин беше човек! Обеща да резне монасите и ги резна! И пари за водка даваше на хората! А вие, козли такива...“

   Мнозина бяха чували разговори за готвещото се клане. В същото време в манастира пристигаха анонимни писма със заплахи. Игумен М. получи, например, две анонимни писма със снимка на ковчег и обещание да бъде убит „със златен шомпол в темето“. А малко преди Пасха някакъв човек извика в храма: „Аз също мога да стана монах, ако убия трима монаси!“

   Явно действаше не един човек, а някаква група водеше шумова атака срещу манастира, при това от позицията на демонстрация на силата. Защо? С каква цел - да изплашат православните? Необяснимо е.

   Впрочем, идва ни на ум едно обяснение. Историкът Карем Реш, който тогава работеше в архивите над материалите за Великата Отечествена война, разказа за една военна операция от онези години. Немците били съвсем близо до Москва, когато нашето разузнаване открило, че знаменитите психически атаки на СС, които предизвиквали ужас, по същество са сеанси на черна магия. А срещу магьосниците има едно единствено средство - светият кръст. И тогава на фронта срочно изтеглили сибирските дивизии от православни войници. Срещу сатанистите се изправили войни с нагръдни кръстове и със зашити при светинките молитви: „Да воскреснет Бог...“ и „Живый в помощи“. Преди боя изваждали иконите и тръгвали в атака по командата: „С Богом!“ Ето тогава именно загубило силата си окултното оръжие на Третия райх, „психарите“ били повалени и подиграни от руското войнство.

   Възможно е в една от тези дивизии да е воювал бащата на инок Терапонт сибирякът Леонид Пушкарьов, който надживя съвсем малко сина си. Преди смъртта си той изпрати в манастира писмо, в което всеки ред крещи от болка: как са могли да посегнат на неговия невинен, единствен син, след като той е защищавал земята ни от тези „дяволи“?

   Според пророчеството на преподобния Ефрем Сирин във времената на пришествието на антихриста, когато ще има „страх отвътре и трепет отвън“, „СВЕТИИТЕ (ПРАВЕДНИЦИТЕ) ЩЕ СЕ УКРЕПЯТ, ЗАЩОТО СА ОТХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВИ ГРИЖИ ЗА ТОЗИ ЖИВОТ“. Именно така живеят преди Пасха тримата бъдещи новомъченици - наистина отхвърлили всякаква грижа за този живот и напрягайки всичките си сили в духовния подвиг. И макар в печата да се появиха намеци, че уж тримата оптински братя са предвиждали някак си смъртта си или са били предизвестени за нея, в Оптина няма сведения за това. А и възможно ли е набързо да приготвиш душата си за вечността, като научиш за смъртта си, например, предната вечер? И все пак тримата оптински братя се оказаха готови за смъртта, защото дълго преди това бяха започнали да укрепват в това високо духовно занятие, което се именува в монашеството „помнене на смъртта“.

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 
 


ДО
 ЛЕКАРЯТ.: ЗА ПЪТИЩАТА НА ПРОМИСЪЛА

 

 Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски пре­вратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назна­чение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".

Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поис­кала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на бла­годарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.

Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявай­ки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкли­ква: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).

Мир на Вас и на Вашия дом.

 

 

Автор – Св. Николай Велимирович

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АВГУСТ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

Светите души с голямо с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазела цялата кореспонденция на св.Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски, и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа. Той им отвърнал: Достатъчни са ( Лк. 22, 38 ). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две е съвършен“.

 

 

БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните

 

 

Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира ( Исая 1, 3 )

 

 

Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесния вол познава стопанина си, и как магарето чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек, трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувствува неговото присъствие, и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумния човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина сии оселът, без изключение,  знае кой го храни, докато при  хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена, безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [ живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци,  и които като изгубят благочестието, стават по бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.

О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 76788
Постинги: 362
Коментари: 0
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031