Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 275996 Постинги: 1204 Коментари: 0
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

Живот и смърт ти аз предложих – казал Моисей на Израиливите синове – …Избери живота, за да живееш ти и потомството ти (Втрзакон. 30: 19). Има решаващи мигове в живота, когато човек е пред избора на живота или смъртта. Иуда, в решаващата минута, се съблазнил от среброто и избрал смъртта, т.е. греха на сребролюбието. Когато началникът искал да постави Марин Воин (7 август) за офицер, един завистник го обвинил, че е християнин. Военоначалникът му дал три часа време да размисли и да избере живота или смъртта, т.е. или да се отрече от Христа, или да умре. Като чул своя началник, Марин отишъл при епископ Теотекан и го попитал за съвет. Епископът го въвел в църквата, поставил го пред Евангелието и посочил с ръка най-напред Евангелието, а след това меча, който висял на Мартиновото бедро, и му казал: „Храбри мъжо, избери едно от тези двете – да носиш меч и да служиш на временния земен цар, а след смъртта да погинеш завинаги, или да станеш войник на небесния Цар, да положиш живота си за Неговото свято Име, написано в тази книга, и с Него да царуваш в безсмъртния живот“. Марин веднага решил – целунал Евангелието и отишъл чрез смъртта във вечния живот.

 

 

БЕСЕДА за Христовото миротворство

 

 

Ще прековат мечовете си на орала и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч и няма вече да се учат на война (Исая 2: 4).

 

 

Колко ясно пророкът вижда Христа Миротвореца! Той изрежда едно след друго достойнствата на Спасителя. Най-напред го е посочил като Законодател на Новия закон, и то закон за всички народи на земята. След туй посочил Неговата възвишеност над всички височини, земни и исторически. Сега пък Го посочва като Миротворец, с Чиято сила и любов мечовете ще бъдат прековани на рала, и копията – на сърпове. Дали това велико пророчество за мира се е изпълнило? Да, независимо от това, че още има войни. Но виж, войните между християнските народи не са същото, както войните между езичниците. Езичниците воювали с гордост, християните воювали със срам. Езическите вероизповедания са населили своето небе само с войници, християнската вяра обещава небе със светии. Както поради немощ християните изпадат и в други езически грехове, така повтарят и греха на войната. Но Бог гледа на сърце и вижда с какви нагласи грешат езичниците и с какви християните. Фарисеите се отрекли от Христа, отрекъл се и Петър. Но фарисеите се отричали със злоба, без покаяние, а Петър се отрекъл със срам и отново Го признал с покаяние. Но какво да кажем, братя, за мечовете и копията, и страстите, които убиват собствената душа и душите на нашите ближни? О, да бихме прековали тези мечове на рала, дълбоко да разорем душите си и да засеем благородното семе на Христовия мир в себе си! И да бихме прековали копията на сърпове, за да пожънем бурените в душите си, и да ги изгорим! Тогава Христовият мир би се въдворил в душите ни, както се е въдворил в душите на светителите. Кой би помислил тогава за война против съседите и съседните народи? О, колко чудно е видението на Исаия, син Амосов – пророка Божий!

О, Господи, с Твоите огнени слова прекови в нас оръжията на войната в истински мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО БАЩАТА, КОЙТО ТЪРСИЛ НАВСЯКЪДЕ ЛЕК ЗА СВОЯ СИН

 

Търсил си лек за него, но напразно. Чувал ли си за някой знахар, отивал си. Ходил си и в Босна при ходжи за муски. Накрая, когато нищо не помогнало, извикал си и свещеник. Но и молитвата на свещеника не помог­нала. Синът ти боледувал, боледувал и умрял. Животът ти загубил цел и смисъл. Мислиш за самоубийство. Снабдил си се с отрова, сложил си я под възглавницата си и по цяла нощ размисляш - да я изпиеш ли или не. Пи­таш: защо Бог те измъчва така?

И аз нещо ще те попитам. Защо ти измъчваш Бога? Защо измъчваш приелия за теб кръстни мъки Иисус Христос? Той е претърпял тежки страдания, за да спаси хората от лъжливите богове, от лъжливите спа­сители и от всички тъмни сили, които действат чрез тях. И въпреки това ти си пренебрегнал Него, Единствения и Истинския, и си отишъл да търсиш помощ при Неговите врагове - гадатели и знахари. Христовият апостол съветва така: “Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Тосподне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне” (Иак. 5:14-15). Наистина ти си повикал свещеник, църковен презвитер, за да се помоли над болния, но кога? След като си обико­лил всички гадатели и знахари! Най-напред си разгневил Онзи, Който единствен дава живот и здраве, и тогава си започнал да го молиш. И то кой знае с какво сърце и с каква вяра! Нашият Бог е бърз помощник на онези, които с цялото си сърце и с пълна вяра се обръщат единствено към Него. А който се моли и на Бога, и на демона, остава без помощ, за­щото Бог не иска, а демонът не може да му помогне. Свети пророк Илия е казвал на народа, който имал раздвоено сърце: „Още ли ще куцате на два крака? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал (т.е. сатанинският идол) - вървете след него” (3 Цар. 18:21). А когато се разболял цар Охозия, той не потърсил помощ от Живия Бог, а изпратил слугите си в Акарон при Веелзевул, да попитат дали ще оздравее. Като чул за това, свети Илия отишъл при царя и му казал: „Тъй говори Господ: задето праща прате­ници да питат Веелзевула, акаронското божество, като да нямаше в Израиля Бог да питаш за словото Му, - ти няма да се дигнеш от постелята на която си легнал, а ще умреш” (4 Цар. 1:16).

Ето така и ти си измъчил и разгневил Бога - нека ти прости. Благо­дари Му за това, че и сина ти е взел, и теб е запазил от самоубийство и душевна гибел. Благодари Му също, че ти е оставил време за покаяние. Предай се отсега нататък с цялото си сърце само на Него. И Неговата лю­бов ще укрепи живота ти, ще освети пътищата ти, а на сина ти ще дарува Небесното царство.

Мир на теб от възкръсналия Христос!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 9 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Недей да се притесняваш за праведника, нито завиждай на грешника. Винаги помни, че Господ Христос възкръсна от мъртвите и победи позорната смърт, а Ирод, Иуда, Нерон, Иулиан Отстъпник, Валериан, Лъв Арменец и други христоборци, със своята позорна смърт, умъртвили временните си успехи и победи. Завистници оклеветили св. патриарх Наркис в нарушаване на целомъдрието. Невинният Наркис се отдалечил в пустинята и много години прекарал в безмълвие и търпеливо очакване Бог да стори необходимото. След него се сменили трима патриарси и тогава била открита на хората неговата невинност. Всички настояли да напусне пустинята и да се върне на своя престол. Тъй Бог оправдава праведника. Кръвожадният цар Валериан със сатанинска страст убивал християните по целия свят. И как свършил? Във война с персите бил победен и заловен от цар Сапор (Саворий). Сапор не пожелал веднага да го убие, а го използвал за камък [върху, който стъпвал], когато искал да се качи на коня си. Всеки ден слугите му довеждали коня заедно с Валериан и Сапор с наслаждение стъпвал върху врата на римския цар, та по-лесно да се качва на коня си. Който сее зло семе, зла жътва жъне.

 

 

БЕСЕДА за новия закон от Сион

 

 

От Сион ще излезе законът и от Иерусалим – словото Господне (Исаия. 2: 3).

 

 

За новия закон и за новото слово говори пророкът. Старият закон е даден на Синай, новият ще дойде от Сион. Старият закон е даден чрез Мойсей, а Новият ще го донесе сам Господ Христос. Онзи бил предназначен само за евреите, а Новият ще бъде предназначен за всички народи, за целия човешки род. И макар тези пророчески думи да са ясни, евреите не успели да ги разберат, пък и до ден-днешен не ги разбират. Заради окаменелите им сърца смисълът на тези слова е закрит. Към кого те отнасят тези думи? Към никого. Как те тълкуват тези думи? Никак. Те преминават покрай тях като слепец покрай отворена врата. Ако биха разбрали тези думи, нима биха постъпили тъй, както са постъпили с пророците и с Предсказания? Нима щяха да прережат Исаия с трион, а Христос да разпнат на кръст? Мойсеевия закон евреите смятали за единствен и последен Божи закон. Затова не могли да видят смисъла в пророчествата в Новия закон от Сион, т.е. от Давидовия дом (защото Давид прославил Сион). Но ако евреите не могли чрез Стария закон да разберат Новия, ние християните можем чрез Новия закон да разберем Стария. Те имали само дърво без плодове, а ние имаме и дървото, и плодовете. Те имали само предобраза без същността, а ние имаме и същността, и предобраза. Те очаквали обещанията и то неправилно разбрани, а ние имаме обещанията и изпълнението им.

О, Господи всебогати, който си ни обогатил с Твоя духовен закон и с Твоите животворящи слова, на Тебе единствения се покланяме и на Тебе се молим: дай ни мъдрост и сила да живеем по Твоя закон и да опазим Твоето свято слово. Да не обеднеем пред Тебе, ние, които Си обогатил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Защо Господ не е показал Своята Божествена слава пред всичките Си ученици, а само пред трима? Защото Сам той е дал чрез устата на Мойсей закона – При думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело (Второзаконие 19: 15)… Трима свидели, значи, са достатъчни. Следователно, и за това са избрани трима свидетели. Тези трима са представители на трите най-главни добродетели: Петър – на вярата, защото той първи изразил вярата си в Христос като в Син Божи. Иаков – на надеждата, защото с надежда в Христовите обещания, първи положил живота си за Господа, бидейки първи убит от евреите. Иоан – на любовта, защото се облегнал на гърдите Господни и докрай останал под Кръста Господен. Бог не се нарича Бог на многото, а Бог на избраните. Аз съм… Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Често Бог е ценил един верен човек повече от цял един народ. Той много пъти е щял да погуби еврейския народ, но заради молитвите на праведния Мойсей оставил народа жив. И повече Бог слушал верния пророк Илия, отколкото цялото царство на неверния Ахав. Заради молитвата на един човек Бог често спасявал градове и народи. Тъй грешният град Устюг щял да бъде разрушен от огън и град, ако не бил спасен заради молитвите на един-единствен в него праведник – св. Прокопий Иродиеви (8 юли).

 

 

БЕСЕДА за възвишеността на Божията Църква

 

 

 И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи (Исая. 2: 2).

 

 

Това пророчество се отнася за Божията Църква. Колкото това пророчество било тайнствено за евреите преди Христа, толкова то е съвсем ясно за нас. Планината или височината на дома Господен наистина е поставена начело на планините, т.е. в небесните висини, защото Христовата Църква не се крепи от земята, а от небето, и защото една част на Църквата (и при това по-голямата ) е на небето, докато другата е още на земята. Освен това, Христовата Църква е възвисена над хълмовете, т.е. над всички земни и човешки мерки. И човешката философия, и уменията, и цялата култура на народите, и земните ценности пред недостижимата висота на Църквата са само ниски хълмове. Защото за Църквата не би било трудно да сътвори тези хълмове, докато нито един от тях, нито пък всички заедно в продължение на много хиляди години, не биха могли да сътворят Църква. И най-накрая – ще потекат към нея всички народи  – казва пророкът. Към кого досега са се стекли всички народи, ако не към Христовата Църква? Иерусалимският храм бил недостъпен за езичниците, под заплаха на смъртно наказание. Църквата пък отначало, послушна на Господнята заповед: Идете, научете всички народи (Мат. 28: 19) е призовала всички народи. Това е видение на Исаия, син Амосов, видение от отдалечената древност, видение истинско и чудно.

О, Господи пречудни, непрестанно ти благодарим, че Си ни удостоил да бъдем деца на Твоята света истинска и възвишена над всички световни височини Църква. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

 

Валерий започва житието на своя другар – св. Понтий, така: „Кой може да вярва, ако Бог не му даде? Кой може да отиде на подвиг, ако Бог не му помогне? Кой може да получи венец на мъченичество, ако Христос не му го дари?“. Бог може всичко и желае всичко, което е спасително за хората, но само ако хората Му се молят. С молитва св. Нона обърнала в християнството своя мъж Григорий и своя син Григорий Богослов. С молитва Моника върнала Августин от безпътния живот на пътя на добродетелите и вярата. С молитва св. Василий обърнал към Христа своя учител Евул. С молитва цар Иезекия продължил живота си с 15 години. С молитва св. Симеон Стълпник спрял вече готовите войски на персите и скитите да не нападнат гръцката[i] земя. По-лесно е да се преброят звездите на небето, отколкото всички чудеса в света, станали чрез молитва.

 

 

БЕСЕДА за това как Бог избелва покаялите се грешници

 

 

Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур  – като вълна ще избеля (Исая. 1: 18).

 

 

О, безгранична Божия милост! В най-големия си гняв към неверния и неблагодарен народ, отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни, на князе, които са станали като князете содомски, и народ, който е станал като народа гоморски – и в такъв гняв все пак Господ не оставя милостта, а призовава към покаяние. Като след страшни гръмотевици пада благодатен дъжд. Такъв е Господ – дълготърпелив и многомилостив. Той не се гневи докрай. Само ако грешниците престанат да вършат зло и се научат да правят добро, па пристъпят към Господа със смирение и покаяние – Като сняг ще избеля. Господ е силен и добронамерен. Никой освен Него не може да очисти и избели от греха човешката душа. Колкото и платното да се пере във водата с пепел и сапун, колкото и да се пере и препира, то не може да побелее, докато не се простре на слънчева светлина. Тъй и нашата душа не може да се избели, колкото и да я чистим сами с нашите трудове и усилия, с помощта на всички законнически предписания, докато не я поставим пред Божиите нозе, открита и готова да я освети Божията светлина и да я избели. Господ одобрява и препоръчва нашия труд и усилия, а именто – Той иска да умием със сълзи душата си, да я стесним с покаяние и чрез угризенията на съвестта да я притиснем, да я облече в добри дела, но в края на краищата Той ни призовава да пристъпим към Него: Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Т.е. Аз ще погледна на вас и ще видя дали Съм във вас, и вие ще погледнете към Мене като в огледало, и ще видите какви сте.

О, Господи, бавен на гняв, смили се над нас преди последния гняв на онзи Страшен Ден. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[i] Много автори, в това число и св. Николай, говорят за империята като за гръцка държава, което фактологически е неточно (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

 

Искайте и ще ви се даде – е казал Господ (Мaт. 7: 7). Както родителят дава на своите деца всичко, което децата искат и е за тяхна полза, така и човеколюбивият Бог дава на хората всичко онова, което искат и им служи за спасение. Свети Козма, като монах на Света Гора, искал две неща, а именно – да проповядва Евангелието на народа и да пострада като мъченик за вярата. За един светогорски монах, обвързан с обетите към своя манастир, и двете желания изглеждат недостижими и неизпълними. Но за Бога всичко е възможно. И двете желания на Козма Бог изпълнил напълно. Неописуема била Козмината радост, когато получил благословение от патриарха, че може да излезе от Света Гора и да иде между народа да проповядва Евангелието. И още един, подобен радостен момент е имал – той бил тогава, когато слугите на турския паша му съобщили, че по нареждане на пашата трябва да умре. Изпълнен с радост, светецът преклонил колена, благодарил на Бога, че е изпълнил и двете му желания, и предал тялото си на смъртта, а душата си на живия Бог.

 

 

БЕСЕДА за болестта на богоотстъплението

 

Цяла глава е в рани и цяло сърце е изнемогнало (Исая. 1: 5).

 

Бог е източник на здраве, братя, Бог Саваот. Излезте на Божията височина вие, чиято глава е замаяна от излишни дела, и още – от излишни грижи, па вдъхнете здраве, което е от Бога и идва само от Бога. Болната глава[1] – това са водачите и старейшините народни, а изнемогналото сърце – това е народът. Пророкът представя целия народ като едно тяло и показва, че с народното тяло се случва онова, което и с човешкото тяло, а именно – когато един телесен орган е болен, то само този орган е болен, ала от болестта на този един орган, цялото тяло усеща немощ. Тъй било и при Израилския народ – боледувала главата и от главоболието сърцето е изнемощяло. Водачите и старейшините Израилски отстъпили от Божия закон и тръгнали след своите си прищевки[2] като след водач – след своя плътски разум, объркан и преобъркан от светски нагласи, и вместо Божия закон го поставили за свой водач към „истинския“ живот. И попаднали в непрогледния[3] мрак на идолопоклонническите заблуждения. А от побърканата глава изнемогнало сърцето. Сърцето по-трудно се отдалечава от Бога отколкото главата, народът по-трудно се отдалечава от Бога, отколкото неговите старейшини, ала когато главата дълго боледува, тогава и сърцето отстъпва. Заради виновните водачи, накрая и народът кривва от пътя. Това е видение на Исаия, син Амосов – истинския пророк. Наистина, видението е истинско и за тогава, и за сега, и за Израилския народ, и за сегашните народи.                                                              

 Вгледайте се, братя, в онзи народ, който най-добре познавате, и отсъдете сами дали главата е болна и сърцето изнемощяло?                                            

О, Господи истински и праведни, просвети с Твоята светлина главата на всеки народ и укрепи с Твоята сила сърцето на всеки народ. Та да не се радва нашият неприятел и да каже, че Си ни оставил. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В българския синодален превод – глава... в рани (бел. прев.).

[2] В ориг. – чувства (бел. прев.).

[3] В ориг. – безизходния (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АВГУСТ

 

Разсъждение

 

 

Светите души с голямо прилежание са четели Свещеното Писание, вниквали във всяка дума и заставали пред огледалото на Словото Божие като пред Страшния Съд. Тъй старателни били в това, че някои подвижници предприемали далечни пътувания, за да отидат при някой духовен мъдрец, който би им изтълкувал една дума или едно изречение от Св. Писание. Там, където било възможно, това ставало с помощта на писма. Поради това се е запазила цялата кореспонденция на св. Василий, Григорий, Златоуст, Исидор Пелсуетски, Нил Синайски и мн. др. Св. Козма един ден се замислил над думите на Господ Иисус, когато Той, в Гетсимания, попитал учениците си дали имат нож. И когато учениците му казали: Тук има два ножа, Той им отвърнал: Достатъчни са (Лк. 22: 38). И като не могъл да си обясни тези думи, Козма решил през пустинята да иде в отдалечена лавра, наречена Пирга, при знаменития авва Теофил, за да го попита. С голям труд стигнал до мястото. И Теофил му обяснил: „Двата ножа означават двустранния начин на богоугодния живот: труд и съзерцание, т.е. работа и вглъбяване на ума в богомислие и молитва. Който има тези две, е съвършен“.

 

 

БЕСЕДА за човешката неблагодарност, невиждана и между животните

 

 

Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава. Моят народ не разбира (Исая. 1: 3).

 

 

Благодарността на животните най-страшно от всичко изобличава неблагодарността на хората. Как безсловесният вол познава стопанина си, и как магарето – чии са яслите, от които се храни, а как човекът не познава Бога, своя Творец и Хранител? Израил значи боговидец. И всеки разумен човек трябва по разум да бъде боговидец, да познава Бога, да чувства неговото присъствие и да служи на Бога, както някога кроткия и дивен Иаков. Но когато разумният човек, на когото всичкото му достойнство е в познание на Бога, не познава Бога, т.е. като боговидец стане сляп за Бога, тогава и волът, и магарето превъзхождат по достойнство такъв човек. Защото волът, без изключение, познава стопанина си, и оселът, без изключение, знае кой го храни, докато при хората изключения не липсват, т.е. има хора, и то често водачи на хората, които не познават своя Господ и своя Хранител. В цялата сътворена вселена безбожието е болест единствено на хората. Защото благочестието е условие за нормален [живот] и здраве само за човека, но не и за животните. От това следва, че безбожието не е болест на животните, а само на хората, уви, само на хората, само на онези, които са избрани да бъдат боговидци, и които, като изгубят благочестието, стават по-бедни и от вола, и от магарето! Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий.

О, Боже на кроткия Иаков, Израиля, просветения боговидец, помогни ни да запазим своето човешко достойнство, достойнството на боговидци, та всекидневно и ежечасно, с благодарност да познаваме и признаваме Тебе за наш Господ и наш Хранител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Ние трябва да бъдем търпеливи и милостиви към грешника, ако искаме дълготърпеливият Бог да бъде милостив към нас. Великото милосърдие на Антиохийския патриарх – блажени Александър, станало пословично. Един негов писар му откраднал няколко жълтици и избягал в Тиваида. Но в пустинята го заловили разбойници и го отвели със себе си. Като разбрал за това, Александър изпратил на разбойниците 85 жълтици за откуп. Затова се говорело: „Александровата милост не може да бъде победена от никакви грехове“.  А св. Иоан Милостиви пише: „Божието дълготърпение е неизменимо и Неговата милост е незлобна… колко злодеи, които са тръгнали да убиват и крадат, Той прикрива, за да не бъдат хванати и предадени на мъки. Пиратите плуват по морето и Той не заповядва на морето да ги потопи. Колко са онези, които лъжливо се кълнат в Светото Причастие, и Той търпи, и не въздава за злото. Разбойниците грабят по пътищата и той не ги предава за разкъсване на зверовете… Блудниците ходят при блудници, а Той търпи. Защо? Защото очаква покаяние и обръщане. Наистина, Бог не желае смъртта на грешника… Затуй, братя, да се засрамим пред благия Господ Бог.

 

 

БЕСЕДА за скръбта Божия, за неверния народ

 

 

Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Исаия. 1: 2).

 

 

Гняв, гняв Божий! В гнева Си Бог се отвръща от избрания народ и се жалва пред останалите Свои творения, жалва се пред небесата и земята. Чуйте Мои свети и разумни ангели, чуйте и вие, всички безсловесни земни твари! Исках да направя този народ свят и разумен, а с той, с нечистотата и неблагодарността си, се унизи по-низко от безсловесните твари. Нарекох ги Свои синове и ги въздигнах, а те Ми обърнаха гръб и се повлякоха след скверните идоли! Гняв, гняв Божий, гняв на Любовта, Която хиляди пъти е правила добрини на прокажения, но Която и хиляди пъти е оплювана от прокажения. Ако проговорят всички мъртви стихии, заедно с всички живи твари ще свидетелстват за превеликите чудеса, които единственият жив Бог извърши в Египет и в пустинята за Израилския народ, само и само този народ да се отвърне от идолопоклонничеството и да повярва в Единствения жив и всесилен Бог. За това могат да свидетелстват водата и кръвта, камъкът и дървото, тъмата и огънят, жабите и мухите, птиците и змиите, болестите и смъртта, облаците и димът, вятърът и маната, медта и желязото, заедно с фараона и многото народи, победени чудно от Божията десница и премахнати от пътя на Израилския народ. И въпреки всичко това, този народ се отказа от Бога и се повлече след идолите!                                      

 Ето страшното видение на Исаия, син Амосов – пророк Божий. О, братя мои, помислете, какво ли видение би имал Исаия за нас, ако днес се появи между нашия народ!

О, Господи, Единствен живи и Единствен всесилни, прикови нашия ум и сърце към Тебе, Истинския Бог. И ни запази, запази ни от предателство към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ –  1 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Слабият обикновено се защита с лицемерие, а силният – с насилие. Но че човек не може да защити своя живот пред Бога нито с лицемерие, нито с насилие, ясно ни показва примерът със светия старец Елиазар и цар Антиох. Когато царят насилник извел Елиазар на съд и го принуждавал, ако желае да запази живота си, да яде свинско месо, Елиазар категорично отказал. Тогава някои Елиазарови приятели подменили с друго свинското месо и го молели да яде пред царя и народа, та тъй да опази живота и съвестта си. Старецът отказал на това предложение и казал на приятелите си: „Не прилича на мене – стареца, да лицемернича за съблазън на много млади“. Старецът загинал телесно, но запазил душата си. Насилника цар Антиох пък го настигнало Божието наказание още през този живот. Налегнала го някаква страшна вътрешна болест и неговото тяло завряло от червеи, и от него надалеко  се разнасяла смрад. В своето отчаяние той си спомнил за невинно пролятата кръв на хиляди и хиляди човешки същества, които по негова заповед били избити безпощадно, уплашил се от Бога и започнал да изповядва единствения Бог, Когото преди гонел, като преследвал вярващите в Него. Но небесната милост не се проявила върху него.

 

БЕСЕДА за пророческите видения

 

 

Видение на Исаия, син Амосов (Исаия. 1: 1)

 

Който има разум, може да познае единствения истински Бог. Който е неразумен, нека да слуша разумния и ще се спасят и единият, и другият. Бог се познава ясно чрез естествените творения, още по-ясно чрез вдъхновените Божии човеци, а най-ясно чрез Господ Христос. Вдъхновените Божи човеци, преди Христа, са пророците. Между първите е бил Исаия, син Амосов. Духът Божи е отворил очите му и той е видял нещо, което другите хора не са видели. Затова своето пророчество към народа той нарича видение (или привидение, призрак). Как пророците са виждали небесните тайни и тайните на бъдещи случки – това не може да се опише; то само се преживява само от онзи, комуто Бог дарува. Виденията на светите пророци са истински, защото словата за небесните явления в тези видения по-късно напълно се потвърдили. Истински са и затова, че те послужили за доброто на хората и ги връщали от пътя на злото към доброто. Истински са и затова, че пророците безстрашно ги съобщавали, без оглед на страданията, които понасяли от това, та даже и без оглед на лютата смърт, която много от тях претърпели. Какво спечели Исаия от земята и от хората за своето видение? Богатство, чест или високо звание? Евреите го прерязали с трион! Това е богатството, това е честта, това е славата на пророка – да пострада за Божията истина. Да се вслушаме, значи, в Божиите пророци, защото те са пътят, който води в града на Великия Цар, те са лъчите на великото Слънце на Правдата – Христос, Което по цялата земя[1] осветява хората  с небесна светлина и им показва Слънцето.

О, Господи Христе, Който чрез пророците си показал Себе си, и си подготвил път за дохождането Си в нашата долина, помогни ни. Помогни ни да познаем чрез Твоите свети пророци Твоята светлина и Твоя промисъл. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

                                                                                                                

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – голям кръг (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0


 http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ДО ПРОФЕСОР ЙОВАН П.:   МОЛИТВА ЗА УМНОЖАВАНЕ НА ЛЮБОВТА И  ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ОМРАЗАТА

 

Вие бихте искали Църквата да състави молитва, подходяща за нашето съвремие и за нуждите на съвременните хора. Това Ваше желание е похвално. Но нима има нещо по-нужно за хората на нашето време от чиста и свята любов? А ако е така, тогава знайте, че Църквата вече има написана една чудесна молитва за умножаване на любовта и изкореняване на омразата. Ще Ви цитирам част от нея в превод от църковнославянски.

„Господи, Боже наш, като благ милостиво погледни на изсъхналата без

 любов земя на нашето сърце, вледенена от омраза, самолюбие и неизброими беззакония. Пролей капка от благодатта на Пресветия Твой Дух и обилно я ороси, за да стане плодоносна и от горещата любов към Теб да израсне

 коренът на всички добродетели - Твоят страх и неленостната грижа за спасението на ближния, както и изкореняването на всички страсти, на многоразличните злини и на лицемерието, усърдно Те молим, като Благодетел на

 всички хора: скоро ни чуй и човеколюбиво ни помилвай!

Обнови, Господи, новата заповед, която си дал на Твоите ученици - да  се обичат един друг; обнови я истински в нашите души и сърца чрез благодатта на Светия Твой Дух, та да вършим онова, което е угодно на Теб и  полезно и спасително за нашите ближни. Молим Ти се, Благодетелю, чуй  ни и ни помилвай!

Дай ни, Владико, със силата на Твоя Свят Дух, да бъдем съвършени в Твоята любов към ближния си, защото който мисли, че има любов към Теб, а ненавижда брата си, е лъжец и ходи в тъмнина. Затова, Боже, разпали ду­шите и сърцата ни с любов към Теб и към нашия брат - молим ти се: като милостив скоро ни чуй и като щедър ни помилвай!"

Бог да ни помага!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Отшелниците в пустинята се трудят да отсекат своята воля и да живеят по волята Божия. Някои неправилно мислят, че отшелниците живеят съвсем усамотено. Но никой отшелник не мисли така. Той живее в общение с Бога, Божиите ангели и починалите светии. Където е човешкият ум, там е и неговият живот. А умът на отшелника е в най-висшето, най-чистото и най-многобройно общество, в каквото един човек може да бъде. Веднъж авва Марко попитал св. Арсений Отшелник: „По каква причина ти отбягваш нашето общество и разговорите с нас?“. Арсений отговорил: „Бог вижда, че ви обичам, но не мога да бъда заедно и с Бога, и с хората. На небето хиляди и хиляда хиляди имат една воля, а при хората волите са много и различни. Затуй не мога да оставя Бога и да бъда с хората“.

 

 

БЕСЕДА  за последното очакване

 

 

Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни (II Петр. 3: 14).

 

Кое е нашето последно очакване, братя? През нощта очакваме деня, през деня очакваме нощта и отново ден, и отново нощ. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Кое е нашето последно очакване, братя? В радостта се тревожим, очаквайки скръб, в скръбта с надежда очакваме радост и отново скръб, и отново радост. Но тези очаквания не са нашето последно очакване. Нашето последно очакване, братя, е очакването на Божия Съд. Когато дойде Съдът Божий, Страшният ден, който е пламтящ като пещ, тогава ще се дочака заслуженото – денят за едни няма да се смени от нощ и нощта за други няма да се смени от ден; за едни радост, несменяща се със скръб, скръб за други, несменяща се с радост. Това, братя, е последното очакване на човешкия род, независимо дали го знае или не, дали е мислил за него или не. А вие, вярващите, трябва да го знаете и трябва да мислите за това. Това знание да бъде върхът на всички ваши знания, тази мисъл да управлява всички други ваши мисли. Към това знание и размишление добавете още и онова, което е най-важното – добавете вашето старание да бъдете чисти и прави (или, казано по-точно – в мир, неосквернени и непорочни). Старайте се да бъдете чисти по ум и сърце, с чиста съвест и в мир с Бога. Само така последното очакване не ще ви завари ненадейно, нито ще ви хвърли в нощ без ден, и в скръб без радост. Както всичко в живота на Господ Иисус е неочаквано за хората, така ще бъде неочаквано и Неговото второ пришествие – в сила и слава Неочаквано било Неговото Рождество от Пречистата Дева, неочаквана е и Неговата бедност, неочаквано е и Неговото чудотворство, и всяко дело, и всяко слово, и унижението, и доброволната смърт, и Възкресението, и Възнесението, и Църквата, и разпространението на Неговата вяра. Неочаквано ще бъде и Неговото второ пришествие, най-страшното от всички неочаквани неща.

О, Господи, Съдия праведен, как ще Те посрещнем ние – необлечени в чистота, непорочност и мир? Помогни ни, помогни ни, да се подготвим що-годе за страшната среща с Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 275996
Постинги: 1204
Коментари: 0
Гласове: 256
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031