Разсъждение
Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.
БЕСЕДА за греховете на езика
Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).
Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онзи, който се лекува от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан 19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.
О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).
Известный белградский врач, доктор Г., с молодости верил в Бога. Когда в 1915 году сербская армия отступала через Албанию к морю, отступал и доктор Г. со своим сыном. В Сан-Джоване пришлось много дней ждать пароход. Спали в палатке. Лил сильный дождь. А военных и гражданских было на берегу много. Все жили в полном неведении, что будет с ними завтра. От этого у всех печаль и мрачное настроение. Однажды ночью доктор Г. вернулся в свою палатку очень расстроенный. Перекрестился, лег на спину, обхватил голову руками и воскликнул: «До каких пор это будет продолжаться, о Всемилостивый Боже!? Когда же мы станем свободными?» В этот момент перед его взором на полотне палатки появился знак – будто светом по мраку написанные слова: «В сентябре 1918 года». Изумленный этим явлением, доктор Г. не мог уснуть всю ночь. А на следующий день рассказал это своим товарищам, которые, соответственно, рассказали нам.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
31 ОКТОМВРИ / 18 ОКТОМВРИ
СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА
СВ. ИОСИФ, ВОЛОЦКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Тропарь апостолу и евангелисту Луке, глас 5
Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.
Кондак апостолу и евангелисту Луке, глас 2
И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.
Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 5
Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.
Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 8
Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.
НА ДНЕШНИЯ ДЕН, ПРЕДИ 1 ГОДИНА, СЕ УПОКОИ В ГОСПОДА МОЯ УЧИТЕЛ АРХИМАНДРИТ ПАВЕЛ (ЖЕЛЯЗКО ТЕНЕВ). МОЛЯ ВСИЧКИ, КОИТО ГО ПОЗНАВАХА ДА КАЖАТ: "БОГ ДА ГО ПРОСТИ И ВЕЧНА ДА БЪДЕ ПАМЕТТА МУ. АМИН".
Разсъждение
Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.
БЕСЕДА за гнойните рани
Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 37: 6).
За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми – обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.
О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – всяка светиня (бел. прев.).
[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).
Из моего дневника
Одна старушка из Белграда рассказала нам о смерти своего мужа следующее: «Мой покойный Любо долго лежал парализованный в постели. Сам он не мог ни повернуться, ни шевельнуться. А за несколько дней до смерти говорит: «Вот наша Ружа!» (Ружа – это наша дочь, которая умерла еще девочкой.) Потом еще: «Вот и мама моя пришла забрать меня!» Вдруг начал он со страхом жаловаться, что его хотят задушить два черных человека. Я вынуждена была сидеть возле него и махать рукой, чтобы он успокоился. Однажды вышла из его комнаты, а вернувшись, увидела, что он корчится возле кровати. Я испуганно выкрикнула: «Как ты смог сам слезть с кровати?» А он отвечает: «Я не сам, пришла наша Ружа и сняла меня!» – «Да где же Ружа?» – спрашиваю. – «Разве ты не видишь, она все время здесь, в комнате, со мной».
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Из моего дневника
Одна старушка из Белграда рассказала нам о смерти своего мужа следующее: «Мой покойный Любо долго лежал парализованный в постели. Сам он не мог ни повернуться, ни шевельнуться. А за несколько дней до смерти говорит: «Вот наша Ружа!» (Ружа – это наша дочь, которая умерла еще девочкой.) Потом еще: «Вот и мама моя пришла забрать меня!» Вдруг начал он со страхом жаловаться, что его хотят задушить два черных человека. Я вынуждена была сидеть возле него и махать рукой, чтобы он успокоился. Однажды вышла из его комнаты, а вернувшись, увидела, что он корчится возле кровати. Я испуганно выкрикнула: «Как ты смог сам слезть с кровати?» А он отвечает: «Я не сам, пришла наша Ружа и сняла меня!» – «Да где же Ружа?» – спрашиваю. – «Разве ты не видишь, она все время здесь, в комнате, со мной».
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
30 ОКТОМВРИ / 17 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
ИКОНАНА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЗБАВИТЕЛКА“
СВ. ПРОРОК ОСИЯ
СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 4
Я́ко пресве́тлая звезда́,/ просия́ Боже́ственными чудесы́/ святы́й о́браз Твой, Изба́вительнице,/ луча́ми благода́ти и милосе́рдия Твоего́/ озари́в в нощи́ скорбе́й су́щих./ Пода́ждь у́бо и нам, Всеблага́я Де́во,/ избавле́ние от бед,/ исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных,// спасе́ние и ве́лию ми́лость.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 8
Ко ико́не Твое́й, Пресвята́я Госпоже́,/ бе́дствовавшии с ве́рою прите́кше,/ заступле́нием Твои́м изба́вишася от злых,/ но я́ко Ма́терь Христа́ Бо́га,/ и нас свободи́ от лю́тых обстоя́ний,/ вре́менных и ве́чных, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Изба́вительнице на́ша от всех бед.
Тропарь пророку Осии, глас 2
Проро́ка Твоего́ Оси́и па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак пророка Осии, глас 2
Пра́выми стезя́ми после́дуя за́поведем Го́спода Твоего́, проро́че Оси́е,/ испо́лнился Ду́ха Свята́го/ и, прие́м дар проро́чествия,/ провозгласи́л еси́ Изра́илю Христо́во, хотя́щее в после́дняя ле́та бы́ти, прише́ствие,/ облича́я заблу́ждшия лю́ди от пути́ пра́ваго/ и наставля́я на путь, веду́щий в Вы́шний Иерусали́м,/ иде́же ны́не предстоя́,// моли́ся непреста́нно о всех нас.
Тропарь преподобномученику Андрею Критскому, глас 4
По́стнически преподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне./ Па́ки же ко страда́льчеству/ му́жески обле́клся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры;/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Андре́е, приснопа́мятне.
Кондак преподобномученику Андрею Критскому, глас 3
Пра́зднует днесь Ца́рствующий град/ пра́здник пресве́тлый светоно́сныя Твоея́ па́мяти,/ вся́кий призыва́я град и страну́;/ ра́дуется бо, я́ко име́я сокро́вище ве́лие,/ многострада́льное твое́ те́ло,// Андре́е му́чениче, Правосла́вия свети́льниче.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Първо явяване на св. мъченик Лонгин. Много време било минало от мъченическата кончина на св. Лонгин, когато се случило една вдовица в Кападокия да ослепее. Лекарите не могли с нищо да ѝ помогнат. Веднъж намислила да отиде в Иерусалим и да се поклони на тамошните светини, та дано да получи помощ. Тя имала един син, още дете, който ѝ служил като водач. Тъкмо пристигнала в Иерусалим, синът ѝ се разболял и умрял. О, колко неизмерима била мъката на сляпата майка! Изгубила очи, сега изгубила и сина си, чийто очи досега я водели! Но в тази нейна мъка и тъга ѝ се явил св. Лонгин и я утешил с обещание, че ще върне зрението ѝ, а и сина ѝ ще ѝ покаже в небесна слава. Лонгин ѝ разказал всичко за себе си, наредил ѝ да иде зад градските стени, на сметището, и там да откопае неговата глава, а после сама да види какво ще стане с нея. Жената станала и препъвайки се, някак си излязла от града, повикала някого и го помолила да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Като била заведена на бунището, тя се навела и започнала да копае с ръце, имайки силна вяра, че ще намери онова, което светията ѝ бил казал да търси. Ровейки така, тя се докоснала до главата на св. мъченик и на мига очите ѝ се отворили, и тя видяла в ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и велика радост, тя взела главата на св. Лонгин, измила я, прекадила я, и я поставила в дома си като най-голяма драгоценност на този свят.
БЕСЕДА за планините и бездните Божии
Твоята правда като планини Божии и Твоите съдби – велика бездна (Пс. 35: 7).
Планините на Божията правда пресичат всички граници[1] във времето и пространството, издигат се от земята до небесата, от облаците на времето се възнасят във ведрината на вечността. Нима светиите не са носители на Божията правда? Вижте ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността; живеейки във вечността, те идват при нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите си братя. Живели са на земята, на ограничено пространство, а сега ги слави цялата вселена. На всички пет континента по света се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и останалите Божии праведници. Такива са планините Божии – не можете да ги ограничите, не можете да ги обхванете, не можете да ги измерите с никаква мярка на този свят. Какви планини могат да се сравняват с Божиите планини? Какви хора могат да се сравняват с Божиите люде? Каква слава може да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? О, братя мои, да се радваме на Божията правда и да се възвеселим за високите планини на правдата Божия. Твоите съдби – велика бездна. Т.е. определенията на Твоя Промисъл са неизследими като велика бездна. Хвърлил си Иов на бунището, за да го прославиш; Саул си въздигнал на престола, та сам да се строполи в пропастта. Милваш грешника и му даваш изобилие и здраве, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вярата и надеждата! Твоята света Църква е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Твоята света Църква, Боже, изследва Твоите съдби и Твоите пътища, Нейната мъдрост е изобилна и сладка като кошер[2], пълен с мед.
Господи, разгони облаците на злобата от нашите сърца, та да познаем Твоите съдби и видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – разстояния (бел. прев.).
[2] В ориг. – кошница. Аналогия със старите плетени кошери, наричани у нас тръвни (бел. прев.).
Оптинский старец Амвросий спросил у одного посетителя, верит ли тот в существование дьявола. А когда услышал утвердительный ответ, рассказал такой вот случай: «А некоторые, видите ли, отвергают это и считают, что дьявол – не что иное, как олицетворение наших страстей. Такие мысли подбрасывает сам враг человечества, чтобы люди его отрицали, а он таким образом имел больше свободы на них воздействовать. Но вы, наверно, читали в газетах, как в некоторых домах случаются странные явления: вещи летают сами по себе, слышится грохот и многое тому подобное. Это действие злых духов. А вот что произошло однажды. В последний вечер сыропустной седмицы сидела компания офицеров, а среди них был и старый войсковой священник. Зашел разговор о демонах. Все офицеры отрицали существование их и высмеивали это как суеверие, оставшееся от средневековья. Священник долго слушал молча, а потом сказал: «Вы, значит, господа, не верите в существование демонов и считаете это сказками. А не желает ли кто-нибудь из вас на себе испытать, что демоны на самом деле существуют? «Откликнулся один пожилой офицер. «Зайдите ко мне!» – предложил ему священник. Офицер пошел к священнику домой, и тот дал ему почитать молитвенник, прежде всего молитвы Пресвятой Богородице – которые, по мнению старца Амвросия, дьявол особо ненавидит. Священник рекомендовал начать чтение молитвенника в Чистый Понедельник, причем в запертой комнате. Офицер так и поступил. И когда он начал читать молитвы, почувствовал, как мурашки пошли по спине. Во вторник офицер опять читал. Тогда чувствовал еще больший озноб и ужас, и мурашки еще больше ходили по спине, и волосы вставали дыбом. А еще он почувствовал, будто бы кто-то ходит вокруг него. На третий день он начал снова читать, но ясно почувствовал, как кто-то ходит по комнате, затем ощутил волну сильного холодного ветра, налетевшего на него, и наконец услышал дикий издевательский крик: «И ты, вот, пришел к молитвеннику!» Офицер в ужасе вскочил, открыл дверь, побежал к священнику и сказал: «Теперь я верю в существование демонов!» («Душеполезное чтение». II. 1903. С. 219.)
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
29 ОКТОМВРИ / 16 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. ЛОНГИН ЛОНГИН
Тропарь мученику Лонгину сотнику, иже при Кресте Господни, глас 4
Му́ченик Твой, Го́споди, Ло́нгин,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученику Лонгину сотнику, иже при Кресте Господни, глас 4
Ве́село возра́довася Це́рковь/ в па́мяти днесь приснопа́мятнаго страда́льца Ло́нгина, взыва́ющи:// Ты моя держа́ва, Христе́, и утвержде́ние.
Разсъждение
Божиите светии много са се старали да се причaстят преди смъртта. Дори светите мъченици, макар да жертвали живота си за Христа и с мъченическа кръв да умивали своите грехове, с трепет[1] са приемали Светите Тайни, където и когато е било възможно. Свети Лукиан бил в тъмница заедно с няколко свои ученици и други християни. В навечерието на Богоявление той пожелал, на този велик християнски празник, да се причaсти с Тялото и Кръвта Христови, защото знаел, че му предстои близка смърт. Като видял сърдечното желание на Своя страдалец, Всемогъщият Бог направил така, че някои християни донесли в тъмницата хляб и вино. Когато се разсъмнало, на Богоявление, Лукиан повикал всички християни в тъмницата да застанат около него: „Заобиколете ме и бъдете църква“. Но в тъмницата нямало нито маса, нито стол, нито каменни, нито дървени, на които да се извърши света литургия. „Къде, свети отче, ще положим хляба и виното?“ – попитали Лукиан. А той, лежейки всред тях, наредил да сложат хляба и виното на неговите гърди. „На моите гърди ги сложете, нека бъда жив престол на живия Бог!“. Така, според чина и молитвено, върху гърдите на мъченика се извършила св. литургия и всички се причaстили. Сутринта царят изпратил войниците да изведат Лукиан за мъчения. Когато войниците отворили вратата на тъмницата, свети Лукиан три пъти извикал: „Християнин съм! Християнин съм! Християнин съм!“. След което предал Богу дух.
БЕСЕДА за това как Господ пази костите на праведниците
Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. (Пс. 33: 21).
Нека праведниците да се не боят. Всевиждащият Бог бди над тях. Нима може Всевиждащият нещо да изгуби или забрави? В денят на възкресението Той ще възстанови[2] техния телесен състав и ще го възкреси прославен. Гонителите са хвърляли телата на мъчениците в морето, или ги заривали в дълбоки ями, или ги оставяли на полето за храна на птиците. А Господ, по Своя Промисъл, така насочвал нещата, та светите мощи все пак да попаднат в ръцете на верните; полагали ги в скъпоценни ковчези, над тях са съзиждани храмове, от тях е излизала чудотворна сила.
Така Господ желаел с това да покаже на верните първо, че Той пази костите на праведниците, и второ, че ги е прославил в Царството Небесно, за което и земната Църква свидетелства чрез техните прославени тела. Чудотворните мощи са като предтеча на общото и славно възкресение на праведниците. Ако и да са костите на някои праведници изгорени, или смлени, нима това може да е пречка за всемогъщата сила Божия, в деня на възкресението да ги въздигне от разпиления прах и отново да ги възстанови и оживи? Но и косъм от главата ви няма да загине (Лк. 21: 18), уверява Спасителят. Ако пък искаш под кости да разбираш дела, тогава знай, че делата на грешника са като дим, а делата на праведника са яки и трайни като твърди кости. Ни едно праведно тяло няма да отслабне [от към благодатната си сила], нито ще изчезне с времето. Бог ги знае, и Бог ги пази [телата], за да ги покаже като драгоценен бисер в Онзи Ден, пред събранието на ангелите и хората.
О, Господи, Всевидецо, Господарю и Пазителю на праведниците, умножи праведните ни дела с Твоя Дух Светий, без Когото нищо добро не може да се стори. И по Твоята милост, а не по нашите дела ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – жадно (бел. прев.).
[2] В ориг. – събере (бел. прев.).
