Протоиерей С. из Тополы рассказал нам о тяжелой болезни одной женщины в его приходе.

Долго она болела. Муж много денег потратил на докторов, но облегчения не последовало. Пролежав долгое время в горячке, она вся высохла, у нее уже мясо отставало от костей из-за болезни и долгого лежания, так что кости были видны. В конце концов позвала она священника. Когда тот пришел, женщина исповедовалась.

Она состояла во втором браке, выйдя замуж за человека, у которого был ребенок, только начавший ходить. И ребенка мачеха не любила. Как-то раз приготовила она обед, чтобы нести его в поле, но тут ребенок проснулся и расплакался. Она не могла его ни успокоить, ни взять с собой. Взбешенная, схватила ребенка в руки, подняла вверх и бросила на пол. После этого понесла обед в поле. А когда вернулась, пасынок лежал на полу мертвый. Ребенка похоронили, но ни отец, ни кто иной не узнали о причине его смерти. Мачеха носила тайну в себе, пока страшная болезнь не приковала ее к постели. Она понимала, что Бог послал ей мучения за зло, сотворенное по отношению к ребенку. И ей уже не хотелось ни выздоравливать, ни жить. Она только просила священника прочитать две молитвы: разрешительную и на исход души – чтобы Господь отпустил грех и принял ее душу. Совершив обряд, священник ушел. На следующий день его позвали отпевать эту женщину.

Разсъждение

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Моисей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14: 9).

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).

СВ. АПОСТОЛ КОДРАТ

СВТ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

Тропарь апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 3

Апо́столе святы́й Кодра́те,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 8

Я́ко священнонача́льника че́стна и страда́льца тверде́йша,/ вселе́нная прино́сит Тебе́, Го́споди, Кодра́та апо́стола/ и пе́сньми почита́ет честну́ю его́ па́мять,/ прося́щи всегда́ прегреше́ний оставле́ния// тем дарова́тися пою́щим его́, Благоутро́бне.

Тропарь святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 8

Правосла́вия ревни́телю и раско́ла искорени́телю,/ Росси́йский целе́бниче, и но́вый к Бо́гу моли́твенниче,/ списа́ньми твои́ми бу́их уцелому́дрил еси́,/ цевни́це духо́вная, Дими́трие блаже́нне,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 4

Звезду́ Росси́йскую от Ки́ева возсия́вшую,/ и чрез Но́вград Се́верский в Росто́в дости́гшую,/ всю же страну́ сию́ уче́ньми и чудесы́ озари́вшую,/ ублажи́м златослове́снаго учи́теля Дими́трия,/ той бо все́м вся написа́, я́же к наставле́нию,/ да всех приобря́щет, я́коже Па́вел Христу́,// и спасе́т правове́рием ду́ши на́ша.

Разсъждение

                Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан 14: 6).

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца (I Иоан 2: 23).  

О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).

[2] В ориг. –  да се сдобият (бел. прев.).

                                СВ. ЕВСТАТИЙ ПЛАКИДА И ДРУЖИНАТА МУ

Тропарь великомученику Евстафию Плакиде и иже с ним, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Перевод: Мученики Твои, Господи, подвигом своим венцы нетленные получили от Тебя, Бога нашего; ибо они, имея силу Твою, мучителей низложили, сокрушили и демонов немощные дерзости. По молитвам их, Христе Боже, спаси души наши.

Кондак великомученику Евстафию Плакиде, глас 2

Стра́сти Христо́вы я́ве подража́в/ и Сего́ испи́в усе́рдно ча́шу,/ о́бщник, Евста́фие, и сла́вы снасле́дник был еси́,/ от Сама́го всех Бо́га// прие́мля с высоты́ боже́ственное оставле́ние.

Один житель Призрена рассказывает нам это происшествие последних дней турецкого владычества:

«Был у нас в Призрене хорошо известный Ё., торговец ружейной амуницией. Он имел лавку в городе и долгое время был попечителем церковного прихода святого Василия под Призреном. Народ в то время щедро жертвовал на церкви, особенно на церковь св. Василия, где совершалось много чудес. Но попечитель из пожертвованных денег отдавал церкви только часть, а другую часть забирал себе. Таким образом он разбогател и вошел в число первых господ Призрена. Однажды ночью послышалась стрельба, словно из пушек. Все выскочили посмотреть, что происходит. И увидели пожар. Побежали на торговую площадь. Оказалось, что горит лавка Ё. и пламя из нее вырывается во все стороны. Рядом, под одной крышей с этой лавкой, находились и другие. Но сгорела только она, причем дотла, а соседские, расположенные совсем рядом, остались целыми. После этого мы пошли к Ё. домой, и один торговец у него спросил: «А не крал ли ты деньги у св. Василия?» Ё. помрачнел и ответил: «Я не крал, но брал и пользовался, а также давал пользоваться другим».

Услышав это, мы усомнились в истинности слов, покивали головами и разошлись».

В Студеничком районе нам рассказали об одном клятвопреступнике и о страшной каре Божией.

Некий Браович был человеком очень наглым, жил в ссоре со многими. И вот он начал таскаться по судам со своим соседом из-за какой-то межи. В итоге Браовича вызвали в суд, чтобы он дал клятву, что спорный участок является собственностью именно его, а не соседа. И Браович дал ложную клятву. В тот день, в то же самое время, его сын колол дрова перед домом. И как раз в тот момент, когда отец ложно клялся в суде, от полена отскочила щепка и выколола сыну глаз. Так юноша из-за отцовского греха остался одноглазым навсегда.

Разсъждение

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян видял [един] мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време нещастен случай постигнал Магистриян – той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за болестта му. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатият човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „Заради Бога, кажи ми кой си ти?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „Погледни към мене и виж – това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

БЕСЕДА за Христовата тъга

 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час (Иоан 12: 27).      

В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос – нищо по-реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се доближават с реалността си до реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен свят и в тази непреходна реалност. Бурните, ала немощни вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали[2]. Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [всеки] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж и още веднъж. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

[2] В синодалния български превод – Душата Ми сега се смути (бел. прев.).

[3] В смисъл – слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха (бел. прев.).

                                             СВ. МЧЦИ ТРОФИМ САВАТИЙ И ДОРИМЕДОНТ

                                                                     СВ. ПРОХОР ПШИНСКИ

                                                                   СВ. НИКОЛАЙ ИСКРОВСКИ

Тропарь мученикам Трофиму, Савватию и Доримедонту

глас 8

В Тро́ице хвали́мый Бог тро́ицу му́ченик просла́ви,/ Трофи́ма и Савва́тия и Доримедо́нта:/ в Того́ бо ве́ровавше, врага́ низложи́ша.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же наш, поми́луй нас.

Кондак мученикам Трофиму, Савватию и Доримедонту

глас 8

Я́ко страда́льцев основа́ние и благоче́стия утвержде́ние,/ Це́рковь чтит и сла́вит твое́ светоно́сное страда́ние,/ приснопева́емый блаже́нне страда́льче, доблему́дре сла́вне Трофи́ме,/ со страда́вшими с тобо́ю,// очище́ние пою́щим тя испроси́, я́ко непобеди́мь.

Тропар на св. преп. Прохор Пшински

Избягал от мирската суета, намерил си Христа в пустинята и завинаги си останал при Него и Той при тебе, преподобни отче Прохоре. В тясната пещера си се чувствал като в светъл палат и царското намерение да пренесе мощите ти в своя престолен град си отхвърлил. Затова и Господ всели душата ти в Своето Небесно Царство, откъдето се молиш за всички, които почитат всечестната ти памет.

Кондак на св. преп. Прохор Пшински

Пресветъл светилник на Светия Дух си бил през време на земния си живот, богоблажени отче Прохоре, а и след кончината си сияеш като лъчезарно светило, което показва спасителния път на всички, които почитат светлата ти памет.

Тропарь священномученику Николаю Искровскому, глас 1

В житии́ твое́м до́бре подвиза́лся еси́, во страда́нии твое́м непоколеби́м в ве́ре пребы́в, незло́биво му́ченическую сме́рть прия́л еси́, священному́чениче, о́тче Нико́лае Искровский, моли́ о на́с Го́спода Спа́са ми́р ми́рови дарова́ти и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак священномученику Николаю Искровскому, глас 2

Труды́ и боле́зни на ра́мо свое́ взял еси́/ и, ра́дуяся, путе́м те́сным ше́ствовал еси́,/ страда́ньми за Христа́ Небе́снаго Ца́рства дости́гл еси́,/ моли́ о нас Бо́га Спа́са, священному́чениче Нико́лае,// обрести́ нам ми́лость в День Су́дный.

Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                      ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА ИЗЦЕЛИТЕЛКА

                                                        ПРЕП. ЕВМЕНИЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 4

Я́ко Пресве́тлая Звездо́, просия́ Боже́ственными чудесы́ святы́й Твой о́браз, Цели́тельнице. Пода́ждь у́бо и нам, Богоро́дице Мари́е, исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных, спасе́ние и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 1

Любо́вию, Чи́стая Де́во,Твою́ святу́ю ико́ну почита́ющим,/ и Бо́жию Тя и́стинную Ма́теpь пpославля́ющим,/ и ве́pно поклоня́ющимтися/ Цели́тельница яви́ся,/ вся́кое зло и боле́зни от сих удаля́ющая,// я́ко Всемогу́щая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное, хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное, не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы, но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти; ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние, предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Тропарь преподобному Евмению, епископу Гортинскому, глас 7

Поще́нием житие́ твое́ укра́сил еси́,/ ни́щия возлюби́в,/ и те́м разда́л еси́ все́ име́ние твое́,/ в доброде́телех возсия́л еси́, я́ко со́лнце,/ пла́чущия утеша́я и скорбя́щия веселя́,/ и на́м испроси́, мо́лимся,/ моли́твами твои́ми, Евме́ние о́тче,// от Христа́ грехо́в проще́ние.

.

Кондак преподобному Евмению, епископу Гортинскому, глас 2

Све́том Боже́ственным просвети́вся, всеблаже́нне,/ просвеща́еши ны,/ любо́вию пою́щия твое́ честно́е и сла́вное/ и свято́е, о́тче, преставле́ние,/ иера́рше Евме́ние,// моля́ непреста́нно о всех нас.

На днях в газете написали о поучительном случае с одним человеком из Цариброда.

Человек этот завладел чьим-то богатством, перевел все в тысячные банкноты и, стараясь понадежнее припрятать деньги, положил их в соломенный матрац, на котором спал. Однажды он уехал куда-то из дому на целый день и вернулся поздно вечером. А жена, с намерением обрадовать, говорит ему, что привела в порядок постель – вытряхнула старую солому и набила матрац новой. «Да ты меня разорила!» – вскричал муж и рассказал жене, что он хранил в матраце. Тут страх мужа перешел и на жену. Муж спросил у жены, куда она вытряхнула старую солому, а жена ответила, что ссыпала перед коровами в хлеву. Быстро побежали в хлев, где у них было две коровы. А солома съедена! Тогда хозяин зарезал обеих коров. И что нашел? Нашел лишь куски отдельных банкнот. Так пропали у него и неправедно добытые деньги, и коровы. Коровы – как проценты к неправедно добытому!