СВВ. ПАТР. ЦАРИГР. АЛЕКСАНДЪР, ИОАН И ПАВЕЛ НОВИ

                                                 СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

Кондак святителям Александру, Иоанну Постнику и Павлу Новому, патриархам Константинопольским, глас 8

Христо́вою любо́вию распала́еми, сла́внии,/ и яре́м Его́ прие́мшии — Кре́ст Честны́й,/ подража́тели Того́ жития́ яви́стеся/ и Боже́ственныя сла́вы Его́ прича́стницы бы́сте,/ Алекса́ндре богому́дре со Иоа́нном чу́дным и Па́влом сла́вным./ Темже, Престо́лу Его́ предстоя́ще,// прилежно моли́теся за ду́ши на́ша.

Тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 4

Позна́й свою́ бра́тию, росси́йский Ио́сифе,/ не в Еги́пте, но на Небеси́ ца́рствующий,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и приими́ моле́ния их,/ умножа́я жи́та лю́дем плодоно́сием земли́ твоея́,/ гра́ды влады́чествия твоего́ огражда́я моле́нием,// правосла́вным христиа́ном на сопроти́вныя спобо́рствуя.

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне./ Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако  наблюдавате  как  умират  хората,  ще  видите,  че  смъртта  на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се, за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!

БЕСЕДА ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С ХРИСТОВИТЕ РАНИ

Чрез Неговите рани ние се изцелихме

(Исая 53: 5).

Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целият свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист Дух, чиста Кръв, чисто Тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.

О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Это рассказал нам старый Сандре Чипанович, многолетний староста церкви святого Климента в Охриде:

«1910 год. В Охриде лютует холера. Город ежедневно заполняется мертвецами. Лечения никакого. Люди стали выселяться, бежать в окрестные села. Свято-Наумовский монастырь забит бежавшими горожанами. Тогда я, – рассказывал Сандре, – предложил отцу Георгию и еще одному священнику, служившему в церкви святого Климента, взять мощи отца нашего Климента и пройти через город крестным ходом. Священники согласились. И мы, всего несколько человек, сразу же пошли. По пути к нам стал присоединяться народ. Прошли старый город, затем торговую часть. Турки нам не препятствовали, поскольку и они от холеры вымирали, как мухи. Так до вечера мы совершили крестный ход с мощами и вернулись в церковь святого Климента. А назавтра уже заболевших холерой не оказалось. Ужасная эпидемия вдруг отступила. Ношение святыни с крестным ходом имеет большую силу, – отмечает старый Сандре и вспоминает еще о произошедшем в Царьграде. – Некогда и там разбушевалась холера, покосив много народу. Тогда Патриарх пошел к султану и попросил разрешения пронести по городу Пояс Пресвятой Богородицы, хранившийся тогда во Влахернском храме. Султан разрешил, и крестный ход, который возглавили Патриарх и священники, с этим Поясом, крестами и рипидами прошел по Царьграду. И холера вдруг прекратилась».

(Думается, в этом случае Пояс Богородицы был доставлен со Святой Горы, из монастыря Ватопед, где он и поныне хранится. А во Влахерне Пояс находился ранее, до того, как был перенесен на Святую Гору в монастырь Ватопед. Святой Савва со своим отцом Неманей построил в монастыре Ватопед параклис для Пояса Пресвятой Богородицы.)

Тропарь Собору и Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 2 

Па́мять пра́веднаго с похвала́ми,/ тебе́ же довле́ет свиде́тельство Госпо́дне, Предте́че:/ пока́зал бо ся еси́ вои́стину и проро́ков честне́йший,/ я́ко и в струя́х крести́ти сподо́бился еси́ Пропове́даннаго./ Те́мже за и́стину пострада́в ра́дуяся,/ благовести́л еси́ и су́щим во а́де Бо́га я́вльшагося пло́тию,/ взе́млющаго грех ми́ра,// и подаю́щаго нам ве́лию ми́лость.

Кондак Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 5 

Предте́чево сла́вное усекнове́ние,/ смотре́ние бысть не́кое Боже́ственное;/ да и су́щим во а́де Спа́сово пропове́сть прише́ствие./ Да рыда́ет у́бо Ироди́а,/ беззако́нное уби́йство испроси́вши:/ не зако́н бо Бо́жий, ни живы́й век возлюби́,// но притво́рный, привре́менный.

Рассказывал нам брат Б. Ч. из Врняца:

«Шесть лет я пил эту воду в санатории. Врач когда-то сказал, что у меня начальная стадия чахотки. А шесть лет спустя – что жить мне осталось не более трех месяцев. Тогда я и в церковь не ходил, не знал ни Бога, ни Евангелия. Да началась война, и меня интернировали. В концлагере, где я был на правах раба, оказался человек, который читал Новый Завет. И словно Сам Бог его направил, чтобы он каждый день приглашал меня читать вместе. Тогда моя душа пробудилась, и я стал очень беспокоиться о своем спасении. Страх за душу превозмог страх за тело. Когда я увидел, что душа моя больна больше тела, я перестал лечить тело. И тогда тело начало поправляться, так что в конце концов и совсем здоровым стало. Поскольку постепенно выздоравливала душа, поправлялось и тело. А кроме меня еще десяток моих товарищей по несчастью приобщились к чтению Нового Завета. Все мы пробудились и обратились душой ко Господу Иисусу Христу. Исполняли правила молитвы и жизни так, как сами понимали. Когда же мы вернулись из неволи, начали читать правила и спрашивать о них у священников, оказалось, что ни в чем не ошибались. Сам Дух Божий нас учил и направлял.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я избягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвала. Защото похва- лата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Моисей Мурин, отишъл със своята свита в пусти- нята, за да го види. Съобщили на Моисей, че князът идва в неговия ма- настир. Моисей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е ки- лията на авва Моисей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е самият Моисей. А Моисей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Моисеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, въз- кликнали в един глас: „Та това наистина е бил авва Моисей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.

БЕСЕДА ЗА ВИДА НА МЕСИЯТА

Няма в Него ни изглед, нито величие

(Исая 53: 2).

Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, бра- тя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикно- вена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да пос- тави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с ня- каква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-кра- сивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божест- вена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй проро- кът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявай- ки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!

О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бед- на телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                    10 СЕПТЕМВРИ / 28 АВГУСТ

    Св. Моисей Мурин и св. Иов Почаевски

Тропарь преподобному Моисею Мурину, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Моисе́е:/ посто́м, бде́нием, моли́твою, Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя, и ду́ши ве́рою приходя́щих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю все́м исцеле́ния.

Кондак преподобному Моисею Мурину, глас 4

Му́рины зауши́в, и ли́ца де́монов поплева́в,/ мы́сленно просия́л еси́/ я́коже со́лнце све́тлое,/ све́том жития́ твоего́// и уче́нием наставля́я ду́ши на́ша.

Тропарь преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4

Многострада́льнаго пра́отца долготерпе́ние стяжа́в,/ Крести́телеву воздержа́нию уподобля́яся,/ Боже́ственныя же ре́вности обою́ приобща́яся,/ тех имена́ досто́йно прия́ти сподо́бился еси́/ и и́стинныя ве́ры был еси́ пропове́дник безбоя́знен:/ те́мже мона́хов мно́жества ко Христу́ приве́л еси́/ и вся лю́ди в Правосла́вии утверди́л еси́,/ И́ове преподо́бне о́тче наш,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4

Яви́лся еси́ и́стинныя ве́ры столп,/ ева́нгельских же за́поведей ревни́тель,/ горды́ни обличе́ние,/ смире́нным же предста́тель и науче́ние:/ те́мже и ублажа́ющим тя грехо́в отпуще́ние испроси́,/ и оби́тель твою́ невреди́му сохрани́,// И́ове о́тче наш, многострада́льному подо́бный.

Разсъждение

Подобно на някой, който се катери по стръмна планина, и с крака и ръце се старае да направи крачка напред, не помисляйки да се връща назад, били великите православни подвижници в своя труден път към Царството Божие. Наистина за удивление са техните подвизи и тяхното безстрастие. Св. Пимен не пожелал да види своята майка, когато тя дошла да го посети. Един княз пожелал да види Пимен, но той отказал. Тогава князът намислил с хитрост да накара стареца да се срещне с него; а именно – той арестувал Пименовия племенник и казал на Пименовата сестра, че ще освободи сина ѝ само ако Пимен дойде да разговаря с него. Сестрата отишла в пустинята, похлопала на вратата, замолила брат си да излезе и спаси сина ѝ. Но Пимен не излязъл. Тогава сестрата започнала да нарежда и да кълне. Но Пимен не излязъл. Чул за това, князът наредил да се напише писмо до Пимен и да му се каже, че ако Пимен поне писмено – щом не пожелал лично, – помоли княза да освободи неговия племенник, князът ще стори това. Пимен отговорил: „Могъщи княже, заповядай добре да се изследва вината на юношата, па ако вината му е такава, че той заслужава смърт – нека умре, та с временното наказание да избегне вечните мъки. Ако вината му не е за смъртно наказание, накажи го според закона и след това го освободи“. Като прочел такова справедливо и безпристрастно разсъждение, князът твърде много се удивил и освободил юношата, а почитта си към Пимен удвоил.

БЕСЕДА за Деня Христов според предсказанието на Исаия

Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! (Исая 52: 6).

Нашият Бог, братя, е Бог на истината. На слънцето има тъмни петна, но в Бога няма нито тъмни петна, нито лъжа. Всяко слово, казано от Бога чрез пророка, се е сбъднало. Когато Словото Божие се въплътило в Исуса Христа, нашия Господ, тогава се изяснили, като слънце, всички пророчества, които се отнасяли за Него, и които дотогава, за евреите били тъмни загадки. И Словото стана плът – това казва Евангелието за предвечното Слово Божие, за вечната Божия Мъдрост, за Сина Божий; но с това въплъщение на Словото Божие, и във всяко пророческо слово се вижда [предсказаният] телесен вид. Докато Господ Христос не дошъл в плът да посети човеците, книжниците и читателите на Свещеното Писание, можели да помислят за много пророчески слова, още неизпълнени, че са само думи на пророците като човеци, а не са от Бога. Но Бог не допуснал за неговите пророци да се мисли несериозно, затова е казал, че народът ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! Значи, Бог искал да подчертае важността на всяко пророческо слово, и искал да научи хората на търпение, та търпеливо да чакат онзи Ден, онзи чуден Ден, когато ще се яви Господ на земята в плът и ясно ще извика за всяко ухо: Ето Ме! Всеки, който познае Господа Иисуса като Бог в Тяло, той е познал същевременно Онзи, който е говорил чрез пророците. Ето Ме! – тъй казва Христос и днес. Аз Съм Онзи, Който говори чрез всичко в сътворената вселена. Аз Съм Онзи, Който говореше чрез пророците. Аз Съм Онзи, Който с плътски уста проповядва слова за вечно спасение. Аз Съм Онзи, Който говори чрез апостолите, светителите и учителите. Аз Съм Онзи, Който проповядва и ще проповядва чрез Моята света Църква до свършека на света. Аз Съм Онзи, Който проповядва и за Когото се проповядва.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Из моего дневника

Сегодня к нам приходил фотограф Эрич просить за своего брата Марка, чтобы его приняли в монашескую школу.

«Хотя Марко мой всегда был набожным, – рассказывал он, – да вот, в этом году согрешил в Великую Пятницу – взялся ремонтировать дорогу. Сразу после этого у него отнялась левая рука, так что не мог ею шевельнуть. И так продолжалось три месяца. Пошел он к врачу, а доктор сказал ему, что наука не знает ни лекарств, ни других средств, которые бы могли ему помочь. Марко очень горевал. И начал постоянно молиться Богу. Во сне явился ему какой-то человек и объяснил, из-за чего так произошло, а также сказал, что у людей лечения от этого не найти. На праздник Петра и Павла пошли мы с братом в церковь Ружицу, а после службы – на источник святой Параскевы Пятницы. Марко напился там воды и окропил отнявшуюся руку. Скрюченность сразу же ослабла, а через день он уже мог двигать рукой свободно. Вот, сейчас он вполне здоров. И дал зарок никогда больше не работать в праздники».

       48. Пресвета Богородица „Мироточива“

       •     Произход: Константинопол

       •     Сегашно местонахождение:

       Света Гора (Атон), монастир „Свети Павел“

       •     Особена дарба: източва миро, лекуващо всякакви болести.

       •     История

       Тази чудотворна и света икона на Богородица се намирала в известния константинополски свещен монастир „Мирелеу“ и е била пренесена оттам от преподобния наш отец и ктитор свети Павел, и дарена на основания от него на Света Гора, монастир.

                               ПРЕП. ПИМЕН ВЕЛИКИ И СВ. МЧК ФАНУРИЙ

Тропарь преподобному Пимену Великому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Пи́мене о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Пимену Великому, глас 4

Све́тлых по́двиг твои́х, преподо́бне о́тче,/ наста́ днесь свята́я па́мять твоя́,/ ду́ши благочести́вых веселя́щи,/ Пи́мене Богому́дре,// о́тче наш преподо́бне.

 Разсъждение

      Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.

БЕСЕДА за Христовите страдания–  такива, каквито ги предсказал Исаия

Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исая 50: 6).

Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият  Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.

О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).