Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 51988 Постинги: 278 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>

 2.     Из житието на свети Алипий


         Любовта към Бога изгаряше сърцето на великия Алипий. Той питаше какво може да направи през настоящия живот, за да може винаги да живее до Този, към Когото се стремеше явно и с целия си ум - да Го види и с чистота да се докосва до Него. Тогава узна, че за целта най-добре би било да изостави всичко, да се отдалечи от приятели, роднини, познати и дори от тази, която го беше родила, и да избере доброто уеди­нение. И понеже споделяше това само с майка си, вед­нъж и каза:

-     Майко, много ми се иска да замина на изток. Мнозина, които са избрали пътя на подвижничеството, живеят там благочестиво и щастливо. Така че ме пусни да отида там и ми дай благословението си за път.

Като чу това, майката отвърна съвсем не като обикновена жена. Не спомена нито за вдовството си, нито за самотата си, нито че такъв добър син я на­пуска, макар за една майка това да е нещо непоноси­мо. Не каза нищо подобно и дори не започна да го придумва да се откаже от любимата си мечта. Интереси­те на сина и за нея бяха по-скъпи от собствените. Вдиг­на поглед към небето и като издигна ръце, насочи целия си ум към молитва. А понеже беше истинска майка на сина си, добродетелта в нея победи природа­та, и не беше в правилата и да говори или да върши нещо недостойно.

-     Иди, дете - рече тя - иди, щом душата ти желае това. Поверявам те на Бога, чрез Когото сме живи. Нека Той прати Своя ангел пред теб и да те насочи по волята Си, да ти прати помощ от свети­лището и от Сион да те подкрепи (Пс. 19:3), да те облече в бронята на правдата и да ти дари шлема на спасението (вж. Еф. 6:14:17). Нека праведността на деянията ти засияе, както слънцето засиява на изток, за това, че възлюби Господа повече от родителите и отечеството си.

След тази молитва синът обгърна майка си с ръце, а майката горещо прегърна сина си, двамата запла­каха и започнаха да се целуват. А после се разделиха и майката тръгна към къщи, а синът се отправи по пътя, за който беше мечтал. Но след няколко дни, когато заминаването му беше забелязано, всички, както и би могло да се очаква, се отчаяха. Щом предстоятелят на Църквата, чу новината, без никакво ба­вене веднага се спусна да гони юношата и го настиг­на в Евхаита, когато там честваха мъченик Теодор. Епископът започна със сълзи да го умолява да се вър­не при майка си. Дори каза, че насън бил чул Божи глас, който заповядал на юношата да не се отчайва, ако не постигне целта си. „Защото светите места са там - рекъл Явилият се на епископа, - където за­почнеш да живееш свято“. Така, по Божия милост, в родните земи беше върнат най-сладкият им плод.

Щом се върна, юношата отначало отиде на една планина южно от града и се затвори там в малка ко­либа, за да се отдаде на подвизи. Като поживя така известно време, достатъчно укрепна в подвизите на добродетелта. И тогава се отрече от живота долу и на земята и се устреми към по-висок живот, понеже ви­наги беше търсил високото и божественото.

Веднъж, като видя над един от близките гробове невисок стълб, обгради от всички страни горната му част с дъски. Реши да ограничи живота си между сте­ните на това малко укритие от лошо време. При това много му помогна майка му, която и тук не го изоста­ви. Но веднъж лукавите духове от ненавист към ан­гелския живот на светеца застанаха във военен строй срещу него и започнаха да мятат по него такива голе­ми камъни, че пробиха укритието, което си беше пост­роил, и дори извадиха някои дъски от мястото им. Един камък улучи светеца в рамото и го рани тежко. Но свети Алипий реши да покаже на бесовете, че за него всичките им козни са детска игра. Затова на сут­ринта след молитва взе една тесла от майка си, на­пълно развали покрива и хвърли дъските на земята.

-      Правя това - рече той - за да не им преча да хвърлят камъни.

Майка му, щом чу шума и видя как дъските ле­тят към земята, плесна с ръце и рече:

-      Какво се е случило, детенце? Защо събори ук­ритието си - то беше толкова малко! А сега какво ще правиш през зимата? Ами при проливни дъждо­ве? А при слънцето лете, когато е горещо като в ад?

-      Какво толкова, майко? - и отговори препо­добният. - Може би да не мръзнем тук, за да ни е горещо там? Или да се крием от лятната жега, а там да попаднем във вечен пламък? И освен това, как ще получим награда за трудовете си?

Така той убеди майка си да му разреши не само да махне оградата, но и да си свали горната дреха. Макар при това майчиното и сърце да скърбеше, но, щом видя, че синът и страда за Христа, не показа жалостивост. Защото се беше отрекла от естеството си и Бог и беше по-скъп от родната кръв.

Ето къде човек би могъл да види истинска майка до любимия и син, син, който се радва на боголюбивата си майка, и Бога, Когото те заедно славеха. Кой не би похвалил плода на такова благочестие? Или кой не би се удивил от корена на такъв плод? Защото ос­вен всичките си други добродетели, майката, както вече казах, беше останала с детето си. Служеше на нуждите му, направи си до стълба колиба и се отказа от всички житейски удобства. При това се радваше така, сякаш живееше в рая. Изкарваше средства за прехрана като работеше със собствените си ръце, и даже се грижеше и за милостиня за сиромаси.

Веднъж един благочестив човек и даде малко сред­ства. Тя взе тези пари и със знанието на сина си отиде в града, за да купи там необходимото за живот.

Но когато вече беше купила всичко и се връщаше, молбите на сиромасите я трогнаха и тя им раздаде всич­ко. Като я видя с празни ръце, синът и я попита:

-      Мамо, къде е купеното? Сега се нуждаем от него.

-      Остана при Бога и при сиромасите - отговори майката. - Навярно и ние ще имаме полза от това. Реших, че не бива да поставяме своята прехрана над молбите на нуждаещите се и да гневим с такъв жи­вот Бога. А мисля, че и за нас ще има милост по тех­ните молитви.

Като чу това, божественият мъж похвали майка си и като истински неин син, прие това е радост.

 

2. Из мъченичеството на света София и трите и дъщери.


         И преди мъченичеството дивната София благо­честиво беседваше и утешаваше дъщерите си Вяра, Надежда и Любов, за да ги подготви за мъчения и смърт. А по време на самото мъчение тя стоеше наб­лизо и като наблюдаваше страданията на всяка от тях, ласкаво ги насърчваше, докато не се убеди, че всич­ките са мъртви. Тогава заликува и почна да благода­ри от цялото си сърце на Бога. А след три дни и тя последва дъщерите си, прегърнала телата им, и заед­но с тях стана сънаследничка на небесната слава.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Примерът на св. Неделя, красива девойка, примерът на св. Астион, богат юноша, и двамата предали се на мъчение и смърт за Христа Господа, ни навежда към размишления, за онези, които в историята, с несравнимата сила Христова, с чиято помощ, младите хора побеждават себе си, а чрез това и всичко останало. Извоюването на победа над самия себе си е най-голямата победа. Такива победители в Църквата са хиляди, много хиляди. Св. Киприян пишейки за девството казва: „Да се победи наслаждението е на-голямата наслада, и няма по-голяма победа от победата над своите желания. Онзи, който е победил един неприятел, се е показал по-силен от някой друг, но онзи, който е победил похотта се е показал по-силен от себе си, По-лесно е да се победи всяко зло, отколкото наслаждението, защото всяка друга злина е отблъскваща, докато злината на наслаждението е привлекателна. Онзи, който се освободи от желанието, освобождава се и от страха, защото чрез желанието се ражда и страха.

 

БЕСЕДА за словесното мляко

 

Като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение, защото вкусихте, че Господ е благ ( 1 Петр. 2, 2 – 3)

 

Великият апостол гледа на християните като на новородени деца. Кръщението е ново раждане, и от кръщението на човека се започва нов живот. А за новородения духовна  необходимост е да се храни с добра храна[1], също като телесно новороденния. Каква храна препоръчва апостола на християните? Словесно неподправено мляко. Младенецът по тяло се храни с майчиното мляко, което е само предобраз на истинското мляко, на словесното мляко, с което трябва да се храни духовния младенец. А кое е това словесно и неподправено мляко, с което християнинът трябва да се храни? Сам апостолът отговаря на това като казва: Защото вкусихте, че Господ е благ. Това е, значи, Сам Господ Иисус, живия и животворящия.                                                                       

Христовите слова са словесното и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате своята душа с Христовите слова като с вкусно мляко, защото вашата душа ще порасте, ще се облагороди, и ще стане годна за Божието Царство.                                                                                                                                                        

Христовите чудеса са словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото ще бъдете подобни на ангелите, които денонощно възпяват Божиите чудеса.                                                                                                                                            

Христовото Тяло и Кръв са словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото ще бъдете членове на живото и безсмъртно Тяло Христово на небесата.                                                                                                                                 

Христовата възкръсна победа над смъртта е словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото още в този живот ще триумфирате като победители, а в онзи, ще застанете от дясната страна на Победителя Христос.                                                                             

Самия Христос, братя, е словесно и неподправено мляко. Да желаем това мляко пред всяко друго, та да възраснем за спасение. То е истинската храна за спасението; всичко останало е тление и гроб.

О, Господи Иисусе, Агнецо Божий, Който си словесното и неподправено мляко, нахрани ни със Себе Си, както си нахранил Твоите свети апостоли, та и ние а възрастнем достатъчно за спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В духовен смисъл. 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

2.     Из житието на свещеномъченик Климент, епископ Анкирски

Бащата на свети Климент почина, когато той беше още в пелени. А майката, като загуби мъжа си, след Бога възлагаше всичките си надежди на детето и винаги се стараеше да бъде за него и баща, и възпи­тател, и майка. Такова беше детството на свети Кли­мент и така го отглеждаше и възпитаваше любящата му майка. А когато тя почувства близката си кончина, за нея беше по-важно синът и да стане наследник на небесни съкровища, отколкото приемник на семей­ните богатства. И затова, като прегърна горещо и ласкаво момчето (а то още нямаше десет години) и го целуваше нежно, започна да му дава последни наставления:

- Дете мое, мило мое детенце, синко! Ти стана сираче, като не видя баща си, но Бог беше твоят Баща и твоето богатство, и в сирачеството ти намери щасти­ето си. Макар ти да се роди от мен по тяло, Христос те роди по дух. Познай Баща си, не посрамвай името син! Служи само на Христа, покорявай се на Христа! В Него е истинското безсмъртие, в Него е спасение­то. Той е Този, Който слезе от небето, като съвъзкреси и нас със Себе Си, като ни направи синове и бого­ве. И който избере този Владика, ще победи всички нещастия - не само ще надделее над тираните и ца­рете, които се покланят на идоли, но и ще посрами самите демони, на които те се кланят, и дори самия им вожд и началник - дявола.

При тези думи очите и се напълниха със сълзи. И тогава божествена благодат осени зрението и и́ тя му предрече какво ще се случи с него.

- Моля те - рече тя, - моля те, мили мой синко, заради всичко, с което си ми задължен, стори ми ра­дост. Времената сега са трудни и безбожните гоне­ния са в разгара си. Със сигурност зная, че и ти ще бъдеш поведен, по словото на нашия Господ, пред управници и царе заради Него. И затова, детенце, не ме опозорявай. Крепко стой при Него и пази твърдо и докрай изповеданието си. Вярвам на моя Христос, кръвчице от кръвта ми, вярвам, че и на твоята глава скоро ще има венец на мъченик!

Така че подготви се и укрепи душата си, за да не би, когато изтезанията започнат, да се окажеш не­подготвен. Тук борбата не е със случайни хора и не е за случайна награда, а противниците тук са сам лу­кавият и съратниците, и прислужниците му. А краят на тази борба е вечен живот и слава, или безкраен позор и адски мъки. Или мисли за наградата, или се бой от ужаса на поражението.

Срамно е, синко, че войниците с готовност уми­рат за царя, който е също така смъртен и също такъв раб, каквито са и те, а пък ние да не сме готови да умрем за безсмъртния Цар. При това те нямат от своя цар нищо, което да би могло да заслужава такава пре­даност. Защото кой дар е равноценен на живота и каква полза от подаръци след смъртта? А ти, ако умреш за Владетеля на всички - Христос, вместо вре­менен живот ще получиш вечен, вместо на тленни радости, слава и богатство, ще се насладиш на вечно блаженство! И освен това, дори да не умрем сега, все пак скоро ще умрем и ще заплатим общия за всички данък! И дори не бива да наричаме смърт кончината за Христа, понеже искрената надежда за бъдещите блага лишава смъртта от силата и.

Но най-вече трябва да помниш, детето ми, че Сам Създателят на цялото творение и Творецът на нашия род заради нас стана човек и като дойде на земята, живя заедно с хората. Но какво говоря - живя! Зара­ди нас, неблагодарните раби, Господ беше осъден, тър­пя побоища и накрая умря. И изтърпя това заради нас и заради нашето спасение. Изтърпя го, за да раз­руши робството на греха, за да премахне предишното осъждане, за да бъдат отново дверите на рая отворе­ни за нас!

Толкова великият Владика пострада заради нас, погиналите грешници! Нима е простимо, детето ми, ако не изтърпим за Него дори малка болка? Помни това, сине, и нека нищо да не те отлъчва от любовта Христова - нито заплахите на управителя, нито мъ­ченията, нито страхът от тези, които временно са царе в тоя свят. Гневът им ще падне заедно с гордостта им, огънят ще угасне, и ръжда ще разяде меча им. А ти търси благата, които чакат мъчениците, и награ­дата на мъченика - самото небе!

Майка му по цял ден го насърчаваше така, понеже в нея имаше дух на истинска мъдрост. А и детето вече беше със зрял не за възрастта си разум и самото то молеше да го наставляват повече. Накрая тя добави:

- Дай ми, детенце, тази отплата за възпитанието ти! Нека това бъде наградата ми, задето те родих, синчето ми! Нека и аз, майка ти, да се спася, по сло­вото на Павел, чрез раждане на деца (1 Тим. 2:15) и да бъда прославена в лицето на сина си. Сега, детенце, по Божия милост вече умирам и утре светлината на слънцето няма да ме завари сред живите. Но ти си светлината ми в Христа и животът ми в Господа и те моля: заради майка си не измамвай надеждите им!

Някога една еврейка (света Соломония) отгледа седмина синове-мъченици - и сама получи чрез тях венец. А на мен и само ти ми стигаш за вечна слава и аз съм най-щастливата от всички майки, понеже ще се прославя в теб! Тръгвам си по-рано от теб, детето ми, и в това тяло вече няма да те видя, скъпоценни.

Но когато умра, помни, че душата ми навеки е свър­зана е твоята. Заедно с нея ще падна ничком пред Христовия олтар в деня на пришествието Му, когато се прославя в страданията ти, когато придобия нов облик чрез раните ти и заедно с теб стана участничка в радостта и безценните дарове.

И като наставляваше сина си, майката целуна ръ­цете и нозете му.

- Целувам тялото на мъченик - рече тя, - тяло, което ще бъде принесено в жертва на Христа!

Докато прегръщаше така момчето и ласкаво му говореше, тя намери блажено успение, като остави духа си на Бога, а тялото - в ръцете на любимия си син.

Тогава той, като верен син на любяща майка, пре­даде тялото и на земята, а сам започна уединен жи­вот. Защото веднага реши по заповедта на майка си да отхвърли света заради Христа, та после заради Него да се отрече и от живота си. И оттогава се хранеше само с леща в памет на тримата момци, които постът направи недостъпни за огъня на страстите и неуязви­ми за пламъка на веществената пещ.

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 1
   
ДО БРАТ ЖИВАНЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Откъде ние знаем, че има живот след смъртта? Знаем го от Христа Господа, въз основа на Неговите слова, Неговото Възкресение и многото Негови явявания след смъртта Му. Философите, които признават живота след смъртта, го признават вследствие на своето умуване, а ние го признаваме вследствие на опита, особено от опита на светите човеци, които нито са умеели, нито са могли да разказват неистина. Когато свети Сисой лежал на смъртна постеля, лицето му било твърде светло. Около него стояли монасите – негови ученици. Тогава св. Сисой погледнал и казал: „Ето, авва Антоний дойде!“. Почакал малко и пак казал: „Ето, дойдоха пророците!“. При това лицето му още повече засияло и той казал: „Ето, дойдоха апостолите!“. След това казал: „Ето, дойдоха ангелите да вземат душата ми!“. Накрая лицето му засияло като слънце, всички налегнал голям страх, а старецът казал: „Ето, вижте всички, дойде Господ. Ето, Той казва: „Донесете ми от пустинята избрания съсъд!“. След това, светецът предал своя дух. И колко [още] подобни видения е имало! И то от най-надеждни свидетели.

 

БЕСЕДА за страшната цена на изкуплението

 

Не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от…но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос (I Петр. 1, 18 – 19).

 

Могъл ли е, братя, някой някога, със сребро и злато да купи лекарство против греха? Никой – никога. Могъл ли е, братя, някой някога, от сребро и злато да изкове оръжие против греха? Никой – никога. Могъл ли е, братя, някой някога, с помощта на среброто и златото да се откупи от смъртта? Никой – никога. Трябвало нещо много по-скъпo от среброто и златото да бъдe лекарство, оръжие и откуп. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да се излее върху греховните рани, та те да се изцелят. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да се устреми против злите духове, та със Своята сила да ги изгори и отгони от хората. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да поръси земното гробище, за да умъртви смъртта, а мъртвите да оживеят. Непорочният и чист агнец Божий бил заклан за нас, за да ни измъкне от силните зверски челюсти. Този скъпоценен пир Бог дал, за да възвести свободата на хората. И грехът, и дяволът, и смъртта се нахвърлили със силата си върху непорочния и чист агнец Божий. Умъртвили Го, но се отровили от Неговата Кръв. Отсъдено било тази Кръв да бъде за тях отрова, а за хората – живот и спасение. О, братя мои, ако не знаете колко отровен е грехът и колко зъл е дяволът, и колко е люта смъртта, преценете по величието на откупа, с който сме откупени от тяхното робство. Скъпоценната Кръв Христова – това е откупът за нас от робството! Помнете, братя, ако отново доброволно, по лекомислие и злоба, се предадем на онова тройно робство, че няма вече, няма никой – нито на небето, нито на земята, който би могъл да даде откуп за нас. Защото скъпоценният откуп е един и Той е даден веднъж завинаги.

О, Господи милосърдни, укрепи ни да останем в свободата, която си ни дарувал Ти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски



 

 

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 19.07 06:16
 
За това, че вярващите родители трябва да се радват и да благодарят на Бога за изпитанията, които децата им търпят заради Господа. Нещо повече, трябва да подтикват децата си към подвизи и опасности заради добродетелта


Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита



        Един момък така храбро се съпротивляваше сре­щу варварите, че мъжеството му беше на устата на мнозина. Убиха го в същата килия, в която се беше подвизавал. Целият покрит е рани, той не напусна килията и дори не съблече монашеското си одеяние в угода на варварите, макар те да му обещаха, че няма да го убият, ако направи едното или другото. Като им се противопостави храбро, мъжествено посрещна смъртта.

А майка му, щом узна това, доказа на дело, че във вените им тече еднаква кръв, и се показа като истинска майка. Веднага се облече празнично, със си­яещо лице вдигна ръце към небето и се обърна към Спасителя Христос:

- На Теб, Господи, поверих детето си - и то при­доби спасение отсега и навеки. На Теб поверих мом­чето си и Теб избрах за негов Пазител. И той наисти­на беше опазен жив и невредим. Защото мисля не за това, че той загина или се прости е живота, а за това, че избегна всякакъв грях. Не за това, че тялото му беше пронизано и той умря от мъчителна смърт, а за това, че съхрани душата си чиста и непорочна, а нескверния си дух предаде в ръцете Ти.

Във всяка рана виждам награда от състезание, във всеки удар - венец за добродетел. О, детенце, да би могло тялото ти да понесе повече, та и възнагражде­нието ти да стане по-голямо! Това е награда за труда на моята утроба! Това е отплата за мъчителните ро­дилни болки! Това са ми и почестите за отглеждане­то и възпитанието!

И нима нямам дял в наградата ти? Нима не съм съпричастна на подвига ти? Ти се подвизаваше - аз страдах заедно с теб! Ти се опълчи против яростта на варварите - аз се опълчих против жестокостта на природата! Ти презря смъртта - аз пренебрегнах естеството си! Ти смело понесе болка и заколение - аз изтърпях мъченията на разкъсваната утроба!

Моите страдания не са по-малки, а са равни на твоите. Твоята победа е в нетърпимата болка, моето преимущество е в нейната продължителност. И ма­кар да беше мъчителна, смъртта ти беше кратковре­менна. Аз пък още дълго ще нося нещастието си, но го понасям както подобава, с мъжество. Защото зная, че при Бога живееш истински живот и че ще имам на оня свят грижовник за старостта ми - в часа, в който този глинен съд, тялото ми, се строши и се устремя към бъдещия век.

Аз съм най-щастливата измежду всички майки, понеже дадох на Бога такъв подвижник! Щастлива съм и понеже дръзвам да се хваля с това, че ти отиде при Христа, че вечно ще пребъдваш с Него и ще вкус­ваш неизчерпаема радост.

 

Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Как Моисей, чрез удар със жезъла е извел вода от скалата? Как Бог е пуснал мана от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целия народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните  велики чудеса, там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли - кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“, го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“, я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света Гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала, и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата; от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на пукналата се скала потекла вода. Уплашен Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра, и още повече се удивил като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с което се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.

 

БЕСЕДА за трезвението на ума

 

Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки[1] бодри ( 1 Петр.1, 13 )

 

Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[2], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения, за това, че човека наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода; а ние сме само образ и подобие ( лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос, и гибел.                                                                                                   

 Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат - не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още - не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода, за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат - огради своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте в препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърствува с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава - упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свободата за похулване на  Бога, а да умъртвява страстите на душата.

О, Господи Иисусе, Ум Божий, и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

 

[1] В сръб. - бъдете

[2] Да се разбира – живот. 

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
 
1.     Из патерика

Старците казваха: „Братя, наставлявайте чедата си, за да не станат те вашето наказание“.

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ако целия ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърди, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целия твой живот е напоен със пот и сълзи за достигане на правдата и истината - радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог, точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. „Както хората знаят - казва св. Нил Сорски, каква тежест може да носи коня, каква магарето, каква камилата, и според това ги тварят според техните сили; както грънчарят знае, колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени - как Бог не ще да знае, на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.

 

БЕСЕДА за спасението на душата като край на вярата

 

Края на вашата вяра - спасението на душите ( 1 Петр. 1, 9 )

 

Какъв е краят на вярата, братя? Спасението на душата. Каква е целта на вярата? Спасението на душата. Какъв е плода на вярата? Спасението на душата. Ние, значи, не сме във вярата заради вярата, а вярваме заради спасението на нашите души. Никой не пътува заради пътя, а заради някого, или заради нещо, което го очаква в края на пътя. Никой не хвърля въже във водата, в която някой се дави, заради въжето, а заради удавника - за да го спаси. И вярата Бог ни я е дал като път, в края на който пътниците ще получат спасение на своите души. Като въже Бог е подал вярата, на нас давещите се в тъмните води на греха, невежеството и порока, та с помощта на вярата да спасим душите си.                                                                                               

Това е предназначението на вярата. Който знае, каква е цената на човешката душа, и какво означава спасение на душата, той трябва да признае, че на този свят няма нищо по-потребно и по-полезно от вярата. Търговецът, който носи в глинено гърне скъпоценен камък, грижливо и внимателно съхранява гърнето, крие го и го бди над него. Дали заради гърнето търговецът полага толкова труд и грижа? Не заради гърнето, а заради скъпоценния камък, който е в гърнето. Целият ни земен живот е като глинено гърне, в което е скрита една неизплатима скъпоценност. Тази скъпоценност е нашата душа. Гърнето е евтино, ала скъпоценността си е скъпоценност. Трябва да имате вяра първо - в скъпоценността на човешките души; второ - в бъдещата светлина и живот на душата в Царството  Божие; трето - в живия Бог, който очаква да му върнем душата, която Той ни е дал; четвърто - във възможността душата да погине в този свят. Който има пред очи, това четвъртото, той ще знае да пази душата си, и още ще знае, че спасението на душата е края на неговия път и целта на неговото вярване, плодът на неговия живот, смисълът на неговото пребиваване на земята, и оправдание на неговите страдания.                                        

Ние вярваме заради спасението на нашите души. Който има истинска вяра трябва да знае, че вярата е заради спасението на душата. Който мисли, че неговата вяра служи за нещо друго, а не за спасение на неговата душа, нито има истинска вяра, нито познава скъпоценността на своята душа.

О, Господи преблагий, Ти Си ни дал светла и победоносна вяра, Ти я укрепи и запази в нас, та непосрамени да застанем с чисти и светли души пред Твоя Съд. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0



…Родителите са като очи за своите деца, също така и учителите за своите ученици, тъй и водачите за своя народ. Ако онези, които вървят отпред, не виждат къде отиват, още по-малко ще видят онези, които вървят след тях. Ако родителите блуждаят по пътищата, как децата ще намерят истинския път? Ако учителите изговарят лъжи, как учениците ще узнаят истината? Ако народните водачи са безбожници, как народа ще бъде благочестив? Ако Божиите свещеници са нечисти, как вярващите ще бъдат чисти? Тогава, върху всички тях, ще се изпълнят пророческите слова, които безброй пъти са се изпълнявали в еврейския народ: С очи ще гледате, и няма да видите (Мат. 13: 14; срв. Иоан. 9: 39)…

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0


 1.     От Григорий Двоеслов



          Петър.
„Струва ми се, досточтими владико, че човешкият род е поразен от толкова много и толкова дълбоки страсти, че Небесният Йерусалим ще бъде запълнен в по-голямата си част с младенци“.

Григорий. „Това, че всички деца, които са кръсте­ни и починали в младенческа възраст, ще влязат в Царството Небесно, струва ми се, е вярно. Но не мисля, че в него ще влязат и всички, които са прого­ворили. Защото на много деца родителите не им поз­воляват да влязат в Небесното Царство, ако ги въз­питават лошо. Например, тук в града имаше един човек, когото всички познават и който преди три го­дини имаше син. Това момче, доколкото си спомням, беше на пет години. Бащата го обичаше прекалено много, по плътски и го разглези. И детето, щом нещо не му допадаше, придоби навик - не е добре дори да споменаваме това - да хули Божието величие.

И ето, преди три години, когато тук имаше смъртоносна епидемия, момчето се разболя и вече беше на умиране. Бащата през цялото време го държеше на ръце, и както свидетелстват тези, които бяха там, детето видяло, че лукави духове са дошли при него. Разтреперило се, затворило очи и започнало да вика:

- Тате, защити ме, защити ме!

И с писъци, скрило лице в гърдите на баща си, сякаш и самото то искало да се скрие.

Бащата като гледал, че момчето цялото трепери, го попитал какво е видяло.

- Дойдоха едни черни хора и искат да ме вземат - отвърнало момчето.

Към това добавило богохулство и издъхнало.

Всемогъщият Бог допусна детето да умре с този грях, за да стане ясно за какво е предадено на служи­телите на ада. Докато синът беше жив, бащата не искаше да му забранява. По Божие дълготърпение момчето живееше, като богохулстваше. И по праве­ден Божи съд и допущение то умря с богохулство на уста, та бащата да знае греха на сина си. Защото ба­щата не се грижеше за душата на детето си и отгледа за геената огнена не малък, а голям грешник“.

 

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Любовта е всесилна. Тя може, между останалото, да облекчи и съдбата на умрелите грешници. Православната Църква решително потвърждава това и настоява за умрелите да се четат  молитви и раздава милостиня. Пребогата във всичко, от духовния си опит Църквата знае, че молитвите и милостинята за умрелите им помагат в другия свят. Света Атанасия игуминия ( 12 април ) преди смъртта си завещала на своите сестри, в продължение на 40 дена след смъртта и всеки ден да слагат трапеза за сиромасите и бедняците. Нейната заповед сестрите изпълнявали само 10 дена, и престанали. Тогава светицата им се явила придружавана от два ангела и казала на сестрите: „Защо сте пристъпили заповедта ми? Да знаете, че милостинята и молитвата на свещеника за душите на умрелите в продължение на 40 дена умилостивяват Бога. Ако душите на умрелите са грешни, чрез това те получават прошка на греховете от Бога, а ако са безгрешни, тогава добрината за тях служи за спасение на самите добротворци“. Разбира се, става дума за милостиня  и молитва свързани с голяма любов към душата на умрелите. Такава милостиня и молитва наистина помагат.

 

БЕСЕДА за радостта от вярата в Христос

 

 

Когото обичате, без да сте Го видели ( Христос), и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост ( 1 Петр. 1, 8 )

 

Това са думи на свети апостол Петър. Той е видял Господа и Го е обичал. Той е виждал Господа и е вярвал в Него. Точно затова хвали любовта на онези, които не са видели Господа, и вярата на онези, които не са го гледали със собствените си очи. Сам Господ е казал: Блажени, които не са видели, и са повярвали ( Иоан 20, 29 ). Блазе на онези, които не са видели Господа, както го е виждал апостола, ала все пак Го обичат с апостолска любов. Блазе на онези, които не са гледали Господа, както го е гледал апостола, ала все пак вярват в Него с апостолска вяра!  О, братя мои, ако не виждаме Господа, ние виждаме Неговото дело, което е осветило цялата човешка история от край до край и е разкрило духовното значение на всяка поднебесна твар. Ако Господа не виждаме - виждаме Неговата свята Църква, съзидана върху Неговата пречиста Кръв от многобройните светии, праведници и безчислените души кръстене в Неговото име през вековете и във вековете. Ако не гледаме Господа лице в лице, както са Го гледали апостолите, ние вярваме, че Той е между нас с Тялото и Кръвта, с които ние по Негова заповед се причастяваме, и причастявайки се, се радваме с неизказана радост.                                  

Жив е Господ, братя, близо е Господ! Това е нашата непоколебима вяра, и това е огнена искра, която разгаря сърцата ни в пламъка на любовта към Господа - живият и близкият.Като знаем, че Господ, нашия  Сътворител, от любов слязъл на земята и се явил като човек заради нас, и като знаем, че Той бил умъртвен, и се явил жив, какви по-здрави основи трябват за нашата вяра, и какви по-силно оправдание на нашата любов [ е необходимо]?                                                

Жив е Господ, братя, близо е Господ. До ден днешен. Той се явява на много праведни души, които Му служат с търпение.

О, Господи живий, Ти бе мъртъв и оживя – съживи, в нас до последния ни дъх вярата и любовта, та чрез вярата и любовта да се удостоим като Твоите свети апостоли да видим Тебе лице в лице. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 51988
Постинги: 278
Коментари: 0
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31