Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 275996 Постинги: 1204 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

 

Трябва да се различава грешникът от каещия се. Ако си взел върху себе си грижата[1] да изобличиш грешника, пази се добре да не изобличиш и каещия се. От притчата за блудния син си спомни колко е мил каещият се на Бога. Нека, значи, и за тебе да е мил онзи, който е станал мил и на Бога. Случило се в старо време един монах да падне в грях, заради което бил изгонен от манастира. Този монах отишъл при св. Антоний, изповядал греха, покаял се и останал за някое време при св. Антоний. След това Антоний го пратил обратно в манастира, ала там не го приели и отново го изгонили. Каещият се отново се върнал при Антоний. Антоний пак го пратил в манастира с такова наставление към отците на манастира: „Една ладия претърпяла крушение и изгубила своя товар; с голяма мъка се добрала до пристанището, а вие искате да потопите и това, което се е спасило от потъване!“. Като чули това, отците с радост приели разкаялия се брат в манастира.

 

БЕСЕДА за страшното пришествие Господне

 

И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят (II Петр. 3: 10).

 

Страшен е Денят Господен, о, колко е страшен! Страшен е заради неотменната си правда и заради ненадейността си. Сам Господ е заповядал: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часаaт. 25: 13), а апостолът, който със своите уши е чул тези слова, само ги повтаря. Онзи, който се бои от крадец, всяка нощ пази, за да не го изненада крадецът. Онзи, който се бои от Денят Господен, бодърства всекидневно и ежечасно, та този ден и час ненадейно да го не завари в грях. Така сме привикнали с правилното въртене на колелото на времето и точното изнизване на денонощията, та затова даже не дочуваме грохота на онзи Ден, който ще засенчи всички дни, ще спре колелото на времето и ще строши неговите спици. Все едно, слънцето да покаже своето огнено лице над милиони вощеници, да затъмни тяхната светлина и да разтопи техния восък. Страшен, страшен, страшен е Денят Господен! Когато този Ден покаже огненото си лице над свещиците на сегашните дни, те ще изгаснат и ще потъмнеят, небесата с шум ще преминат, [тези небеса], чрез които се изчисляват сегашните обикновени дни, а, стихиите ще пламнат и ще се разрушат; ще се разрушат материалните стихии – земя, вода, въздух и огън. И няма да ги има. Всичко ще бъде ново. И земната ни обител, и всички неща на нея ще изгорят. И няма да ги има. Всичко ще бъде ново. И нашите дела ще изгорят; щом Бог не жали Своите дела, нима ще пожали нашите? Не делата ще потърси Бог, а извършителите. Всички извършители ще застанат пред Него на Съд, а делата им ще изгорят. И всичко ще бъде ново. Който бъде осъден, ще е осъден; който бъде награден, ще е награден – за цялата вечност. Страшен е, братя, наистина е страшен Денят Господен! Страшен е заради неотменната Божия правда.

О, Господи праведни, направи ни трезви и будни! Нареди на Твоите ангели да ни запазват трезви, та грехът да не ни опие и приспи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – ролята (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

С истинско покаяние, сълзи, молитва и добри дела и най-омърсената душа може напълно да се очисти и промени. Затова бъди внимателен и не си спомняй злорадо за греха на покаялия се грешник, но благодари на Бога и се удивлявай как тъмнината е станала светлина и от тинята – бистра вода. Египетският цар Амасис бил от незнатен род и като станал цар, хората, като знаели неговия произход, не го почитали. За да надхитри човеците и да получи тяхната почит, той взел един меден леген, в който, според обичая, посетителите на двореца измивали краката си, дал го да го претопят и от него да направят образа на някакъв идол. След това царят поставил идола на улицата. Хората, като видели идола, почнали да му се кланят и да му отдават божествена почит. Царят разкрил от какво е направен този идол. Хората разбрали какво искал царят да покаже с това – че те не трябвало да мислят какъв е бил той преди това, а какъв е сега. Хората започнали да отдават на царя царски почести.

 

БЕСЕДА за забавянето на Страшния Ден по милост Божия

 

 

Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние (II Петр. 3: 9).

 

 

Божията милост, братя, отлага онзи ден, който е пламтящ като пещ (Мал. 4: 1). Нека, следователно, подигравачите, които казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? – да се засрамят. Не Бог е забравил Своето обещание, а грешниците са забравили самите себе си. А Бог по Своята неизмерима милост чака грешниците да дойдат на себе си, да се покаят и да се подготвят за онзи ден, който е неповторим. Вижте, онзи ден не е като другите дни, дадени на хората за покаяние и подготовка за среща с Бога. Онзи ден ще е единствен и ще се различава от всички останали дни, защото той не ще дойде за покаяние, а за съд. Както Страшният Съд ще е единствен и неповторим, тъй и онзи ден ще е единствен и неповторим. Бог не иска, който и да е от човеците да загине. Той е сътворил хората не за погибел, а за спасение. Има ли градинар, който сее зеленчуци, да иска зеленчуците му да изсъхнат и загинат? А Бог е по-мъдър от всички хора. Бог има едно желание, а именно – всички човеци да се покаят и да се отвърнат от злото. Както лозарят се радва, когато повяхналото лозе се съвземе, отново позеленее и принесе плод! Каква ли е радостта на Бога и на Божиите ангели, когато човешките души, повяхнали от греха, се обърнат и се подмладят от сълзи на покаяние, и принесат плод на покаяние.

О, Господи, милосърдни и човеколюбиви, помогни на грешниците да почувстват Твоята милост и Твоето съжаление към тях, да почувстват и да се покаят, да се покаят и да се отклонят от своите лоши пътища. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0


 http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0
Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

За незлобието св. Нил Синайски пише: „Потруди се, сине, винаги да бъдеш прост и незлобен. Недей да имаш едно на сърцето, а друго на езика, защото това е лукавство и лъжа. Бъди правдив, а не лъжлив, защото лъжата е от лукавия. Не отвръщай зло за зло; но ако някой ти стори зло – прости му, та и на тебе да прости Бог. Ако те терзае злопаметност, помоли се на Бога с цялата си душа за онзи брат (злосторника), и злопаметността ще побегне от тебе“. Разказва се за един юноша, решил се да служи на един твърде своенравен старец само и само Бог да опрости греховете му. Прекарал 12 години в най-тежка служба и се представил пред Бога. Един велик духовник видял душата на юношата в рая, където се молела за онзи лош старец: „Господи, както Си се смилил над мене заради него, по великата Твоя доброта смили се и над него заради мене, Твоя слуга!“. След 40 дена онзи своенравен старец издъхнал и отново този велик духовник видял душата на стареца упокоена в небесното Царство. Какво прекрасно и чудно било незлобието на този търпелив юноша – наистина чудно!

 

БЕСЕДА за неразумните въпроси на неразумните

 

Де е обещанието за Неговото пришествие? (II Петр. 3: 4).

 

 

Така питат подигравачите на Божията светиня. Онези, които се подиграват на словата и делата Божии, се подиграват и присмиват и на Божиите обещания. Ние, вярващите, казваме: „Господ ще дойде“, а те се подиграват и казват: „Кога ще дойде, щом още не е дошъл?“ Ние казваме: „Господ е обещал, че ще дойде“, а те се подиграват и казват: Де е обещанието за Неговото пришествие? Бащите ни починаха – говорят те, – очаквайки Неговото пришествие, а Той не дойде. Нима още – казват – да Го чакаме?“. Да, братя, ние го чакаме и ще го чакаме. Той е обещал да дойде и ще дойде. И светият апостол потвърждава Господнето обещание; вижте, той го е чул от устата на самия Господ, от устата, от които излиза само истина. За Господа един ден е като хиляда години. С тези думи апостолът затваря устата на подигравачите, а нас учи на търпение. Скоро ще станат две хиляди години, откакто синът Божий е обещал, че отново ще дойде в сила и слава, за да спаси верните и да накаже неверните. „Но Той още не е дошъл“ – казват подигравачите. О, неразумни подигравачи, нима две хиляди години за Бога са също така дълги, както и за вас? Нима не разбирате, че за Него две хиляди години са като два дена? Трябва ли Той да изпълни всички Свои обещания за тези два дена? Безсмъртният не бърза, както бързате вие, смъртните. Вие бързате, защото скоро ще умрете, а Той е безсмъртен и не се плаши от смъртта. Ще ви намери Той и във вашите гробове, като дойде. Ще ви събуди ангелска тръба и вие ще възкръснете, колкото да видите, че Той е верен, па тогава ще бъдете низвергнати в мрачното царство на клеветниците, защото сте клеветели Господа на правдата и сте го обвинили в лъжа. Господ не желае ние да бъдем любопитни относно деня и часа на Неговото пришествие. Той желае ние само да вярваме, че Той ще дойде. Дали ще бъдем живи или мъртви, когато Той дойде, ние ще видим Неговото пришествие. Това не е ли достатъчно?

О, Господи Боже, Спасителю наш, научи ни на търпение и утвърди вярата ни. Ние знаем – ти ще дойдеш. На Тебе слава и хвала вовеки. Ами.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮЛИ

 

 

Разсъждение

 

Ако дадеш милостиня на сиромах, знай, че каквото добро правиш на ближния си, такова правиш и на себе си, даже още повече на себе си. Св. Антоний казва: „От ближния ни идват и животът, и смъртта“. А св. Петър Дамаскин пише: „Както бедният трябва да благодари на Бога и да обича богатия, който му прави добро, така, и дори много повече, и богатият (трябва да благодари на Бога и да обичa бедния), защото те се спасяват по Божия Промисъл и в този, и в бъдещия век чрез милостинята. Защото без бедните те не само няма да получат спасение, но не ще избегнат и изкушенията от богатството“. Милостиня, която се дава от суета, или с презрение, с нищо не е полезна. В древни времена богатите носели злато на отшелниците и ги молели да го приемат. Рядко се случвало отшелниците да приемат с радост милостинята и когато я приемали, са я приемали от милосърдие към богатите. Най-бедните човеци приемали милостиня от милосърдие!

 

 

БЕСЕДА за пророкуваното относно подиграващите се със светинята

 

Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти (II Петр. 3: 3).

 

Променя ли се и виновно ли е огледалото, когато застане пред него подигравач, присмивайки се и подигравайки се на огледалото? Не, огледалото не се променя и не е виновно, а си остава, каквото си е било. И Бог, братя, не се променя и не е виновен, когато подигравачите се присмиват и се подиграват. Непроменливият и пречист Бог вижда, че подигравачът се подиграва сам на себе си. Със своите подигравки над Божията светиня подигравачът сам себе си прави виновен и достоен за наказание. А Божията светиня си остава непокътната. О, колко много в наше време, в наши дни, са се появили подигравачи! Много и премного, но тяхното множество е безсилно пред Един-Единствения. Какво е многото прах пред един силен вятър? Трябва само да изчакате, въоръжени с търпение, изчакайте, докато не задуха силен вятър. Появили са се много, премного подигравачи, които се подиграват на Божието слово. Те предлагат своите думи пред Божиите, негодни – вместо святи, гнойни – вместо здрави, смъртоносни – вместо животворни. Но словото Божие е като силен вятър, а техните думи са като прах. Появили са се подигравачи, много, премного, които се подиграват на Божиите дела, а ще се появят и още повече. Те хвалят и поставят своите дела над Божиите дела и казват, че делата на техните ръце са по-добри и разумни от делата Божии. Техните дела са скоропреходни, защото всичко добро, което са направили, са го направили от Божия материал и според вида на Божия градеж; а всичкото зло, което са направили, са го направили от дяволския материал и по дяволски градеж. С какво, значи, се хвали прахът? С какво ще се похвалят подигравачите, когато утре и вдруги ден дивите магарета ще тъпчат с копитата си по техните гробове?

Пречисти Господи, Святи са Твоите слова и могъщи като силен вятър, святи са и Твоите дела и нямат нито брой, нито мярка. Господи пречисти, опази езика ни от подигравки и спаси живота ни от подигравачите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница –  света Сара, 30 години в пустинята била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и го прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда ѝ се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. Оттогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото – от невъздържание от храната и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелства и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир – общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.

 

БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват

 

 

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя,  нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (II Петр. 2: 20).

 

 

Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата и всички нейни дълбини апостолът ги вижда ясно и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение – безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят и заради това човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение – когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му състояние бива по-лошо от първото. Защото, като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние и скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта. Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!

О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави, когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

 

„Както девството е по-добро от брака, така и първият брак е по-добър от втория“. Това написал св. Иоан Златоуст на една млада вдовица, жена на починалия цариградски благородник Тарасий, съветвайки я да не встъпва във втори брак. Първия брак Църквата благославя с радост, а втория с тъга. Старата Евпраксия, майка на св. Евпраксия и роднина на цар Теодосий Велики, след смъртта на своя мъж Антигон, с когото преживяла в телесна връзка само две години и три месеца, и по взаимно съгласие още една година като брат със сестра, останала млада вдовица. Царят и царицата я съветвали да встъпи в брак с друг велможа. Но тя даже не искала и да слуша за това, взела дъщеря си Евпраксия и заминала за Египет. А какво да кажем за св. Олимпиада. И св. Евпраксия младша? Като св. Макрина тъй и те били само сгодени, но когато годениците им умрели, те погледнали на себе си като на вдовици, и даже в мислите си не желаели да допуснат встъпването във втори брак. Каква чистота на сърцата! Каква вярност към единствения годеник! Какъв страх от Бога! Каква ясна вяра в бъдещия живот, в който годеницата се надявала да се види със своя годеник!

 

 

БЕСЕДА за робите, които проповядват свобода

 

Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (II Петр. 2: 19).

 

Апостолът продължава да говори за нечестивите, безобразните и своеволните, като напомня на вярващите да се пазят от техните съблазнителни, горделиви и лъжливи думи. Първо казал за тях, че хулят славата Божия, второ – прелъстят в плътски похоти и разпътство, а сега пък казва, че обещават им свобода, нещо, което самите те нямат, защото, обладани от скверни страсти, те са роби на своите страсти, покорни роби на най-страшния тиранин на този свят. О, братя мои, колко съвременно звучат тези слова, писани преди деветнадесет столетия! Вижте как запенено навсякъде около нас прокламират за свобода онези, които нямат и малко свобода! Чуйте крясъците на отчаяните роби на страстите и порока, които, измамени, мамят, и ослепели, проповядват светлина! Страстите са мрежа,  изплетена от дявола, за да се ловят в нея човеците. Попадналите в тези мрежа, за радост на дявола, който тихичко обира и влачи мрежата към своя бряг, наричат другите хора роби, а себе си – свободни. О, братя, пазете се от тези нещастници, които наричат себе си вестители на свободата, а денонощно служат на своя господар дявола. Своята нищета наричат богатство, а чуждото богатство наричат нищета, тъй както безумният нарича целия свят безумен, а себе си умен. Тъй и те, най-несвободните, наричат другите несвободни. Служението от любов към Бога и към ближните те наричат робуване, докато служението на дявола наричат свобода. Това са врагове на Бога и на хората, както и сам дяволът е враг на Бога и на хората. Когато чуете, че някой ви говори за свобода, проверете първо добре дали той не е роб на някоя страст и порок. По нечестивия живот, по безобразието и своеволието ще познаете всички лъжеучители на свободата.

О, Господи, единствен дарителю на истинската свобода, запази ни от мрежите на всички Твои и наши врагове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЮРИСТА ДЖОРДЖЕ М.: ЗА ВТОРАТА ЗАПОВЕД

 

Като човек, верен на православната си вяра, ти би искал да я защитиш от наемниците, които от юдини подбуди са се отчуждили от нея и от своя народ. Те казват, че иконите са идоли и че поклонението пред иконите противоречи на втората Божия заповед. Излиза, че християнството е чис­то идолопоклонство. Това твърдят сектантите, които са се появили на света едва преди век!

Попитай ги: кой унищожи идолите на Балканите? Кой опразни Ати­на и Рим от множеството идолски статуи и храмове? Кой победи Юпитер и Диана Ефеска, вавилонската Астарта и египетската Изида? Кой свали Перун от киевския хълм и го хвърли в Днепър? Кой очисти от идолите Мала Азия, Северна Африка и цяла Европа? Дали тези нови сектанти или великата Христова Църква, която даде милиони жертви в лютата борба с идолопоклонството и изпълни своя календар с имена на мъченици за вярата в Единия Истински Бог? Тяхната секта няма нито един мъченик за Христовата вяра. Тя не е освободила света дори и от един идол. Те изобщо нямат християнски календар, а ако поискат да имат, ще трябва да го със­тавят не от свои светци, защото нямат такива, а от своите памфлетисти и автори на брошури.

Ако искат да се борят с идолопоклонството, какво търсят на Балка­ните, където езическите идоли са намерили убежище единствено в му­зеите? Ако сърцето им гори от ревност срещу идолите, защо не отидат в Азия, в Африка и между червенокожите индианци, където езичеството и днес е в разгара си, както преди хиляди години? Естествено, те не отиват на тези места, защото там животът на мисионера е в опасност. Сигурно си чел за Дон Кихот, който провъзгласил вятърните мелниците на мирните хора за укрепени вражески замъци и ги атакувал в пълно бойно снаря­жение, за да ги превземе. Така и те са провъзгласили нашите свети икони за идоли и ги атакуват бясно, защото никак не им се ходи в азиатските и африканските джунгли.

А ти знай: както денят се различава от нощта, така и християнските икони се различават от езическите идоли. Идолите са статуи на измис­лени и въображаеми същества, а на иконите са изобразени светци, които наистина са живели на земята и са прославили Христос със своята вяра, а на небето са се удостоили с Царството Божие. Там имаме фантазии, тук-реалност. Там лъжи и илюзии, тук - истина и само истина. Идолите отклоняват човека от истинския Бог, а иконите го довеждат до Бога. С втората Своя заповед Творецът е искал да предпази човешкия род от оно­ва, което отделя от Него, т.е. да го предпази от всички демонски лъжи, илюзии и фантазии.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блаженият игумен Поликарп Печерски всецяло сияел с Христовата вяра и със словата си, и с делата си, и с цялата си личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевският княз Ростислав Мстиславович така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „Ако желаеш това (монашеския чин), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.

 

 

БЕСЕДА за светото апостолско предупреждение

 

 

Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда (II Петр. 2: 18).

 

Светият апостол познава хората по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светецът и апостолът гледат дълбоко в човешкото  сърце. За кого говори светият апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова те прикриват и разкриват своето сърце – прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветените от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразният се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволният тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките не могат да усетят тази смрад и като го слушат, му вярват. Онези, които отскоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, който със своето учение одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.

Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели да запазят от горделивите и лъжливи уста всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – лъжливата храна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ

 

Разсъждениe

 

Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Иасия, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога, ако не се труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ – казал Исаия на селянина. „А ти, отче, жънал ли си?“. „Не съм“ – отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“ – отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът, мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „Сторих това с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога онзи, който не се подвизава.“

 

БЕСЕДА за безводните извори

 

Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки (II Петр. 2: 17).

 

Нечистите хора апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта… А те, като безсловесни по природа животни…, хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода – защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато, в един страшен [за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.                                                                                                                         
Бог е праведен и не ще съгреши – ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.

О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото, и душата да запазим в чистота и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

 

 

                                                                                                                                                        

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.08 06:25
04.08 07:58 - !!!
 
      Ако хората всеки ден си спомнят за Божията милост към тях, те ще бъдат милостиви и един към друг.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

                Блажени плачещите – е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв (кръв мъченическа)? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба – той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там, дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тогава всички братя заплакали.

 

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

 

 

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака (II Петр. 2: 4)[1].

 

                Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти, грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш – „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив, отколкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самият себе си. Той повече желае спасението ти, отколкото ти самият на себе си, но който докрай се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който докрай се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и са се противили на Божията любов. Нима и ти това искаш, заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят, задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! Каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и ни укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Тази част от стиха, поставен в оригинала незавършена може да не е съвсем ясна за някои читатели, затова поставям тук целия стих „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд“.

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 275996
Постинги: 1204
Коментари: 0
Гласове: 256
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031