Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 236389 Постинги: 985 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

За един древен оратор се разказва, че денонощно се трудел да се усъвршенства в ораторството. Някой му рекъл: „Демостен няма да ти позволи да бъдеш най-добрият оратор!“, на което веднага последвал отговор: „Нито пък аз нему да бъде единственият!“. Ако не можеш да бъдеш велик[1] светец като свети Антоний, не отпускай ръце и не казвай: „От мене нищо не става!“. Но положи труд да умножиш своя талант. В дома на Отца Ми има много жилища е казал Господ. Ако заслужиш да се настаниш и в най-малката от тези обители, ще бъдеш славен и по-щастлив от всички, когато и където и да са били царе на земята. Всеки според таланта си. Нито ти ще станеш свети Антоний, нито пък свети Антоний ще заеме цялото Божие Царство.

 

БЕСЕДА за победата над последния враг

 

А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта (I Коринт. 15: 26).

 

Първият враг на човека е дяволът, вторият – грехът, третият – смъртта. Господ Иисус е победил всички тези три неприятеля на човешкия род. Със Своето унижение е победил гордия дявол; със Своята смърт е победил греха; а със Своето възкресение е победил смъртта. Като победил всички наши врагове, Той ни призовава да вземем участие в Неговата славна победа. Не ние да победим, а да се присъединим към Победителя. Само Неговата сила побеждава, само Неговото оръжие покосява. Ние сме без сила и без оръжие, нашите врагове са страшни. Но с Него и до Него ние ще победим по-силните от нас. На каква цена Той ни предлага Своята победа? На ниска цена, братя мои; по твърде ниска цена той ни предлага най-скъпоценната победа. Да се смирим и покорим на волята Божия – това е цената, която Той иска, та да победи дявола вместо нас. Да умрем за себе си, да умрем за плътските желания и страсти – това е цената, която той иска, за да победи греха вместо нас. Да живеем за Него, а не за себе си, да Го пуснем в своето сърце – това е цената, която Той иска, за да победи смъртта вместо нас. Той е победил всички врагове открито и окончателно, но това е цената, на която Той предлага Своята победа на всеки от нас.                   Апостолът казва: Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа (I Коринт. 15: 57).

О, възкръснал Господи, освети ни, укрепи ни. И с Твоята победа ни изцели! Благодарим Ти и Ти въздаваме слава  и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                             

 


[1] В ориг. – първокласен (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
18.04 05:25 - !
 

Самомнението върви заедно с тщеславието. Двете са родили леността.

 

Свт. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.04 05:28

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

„Живей така, сякаш те няма на този свят, и ще имаш мир.“ Така говорил св. Антоний на своя ученик. Странна поука, но правилна. Най-много беди и вълнения навличаме на себе си, защото желаем да сме нещо повече от другите и забелязвани в този живот. Когато пък един човек повече се отдалечава от света, колкото повече гледа на света като на съществуващ и без него, и колкото по-дълбоко се замисля за своята непотребност в този свят, толкова повече се доближава до Бога и придобива дълбок душевен мир. Всеки ден умирам (I Коринт. 15: 31 ) – ни уверява апостол Павел, т.е. всеки ден се чувствам, като че не съм в този свят. Затова пък всеки ден се е чуствал като небесен гражданин. Когато мъчителят Фаустин попитал св. Теодул: „Нима животът не е по-добър от лютата смърт?“. Теодул отговорил: „Наистина, и аз разбирам, че животът е по-добър от смъртта, затова се реших да презра това смъртно и кратковременно живуркане на земята, та да бъда участник в безсмъртния живот.“

 

БЕСЕДА за изпълнението на пророчествата

 

Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление (Пслт. 15: 10).

 

Това са думи на вдъхновения тайновидец, свети думи, пророчески. Това Давид говори за Христос Господ, за Неговата душа и за Неговото тяло. Т.е. за онова, което е човешко в Него. Че тези Давидови думи се отнасят за възкръсналия Христос, ни свидетелства апостол Петър в първата своя проповед след слизането на Светия Дух. (Деян. 2: 27 ). Защото казва: Давид… умря и биде погребан, и гробът му е у нас и до днес. Не могат, следователно, тези думи да се отнасят за Давид, макар той да ги е казал от себе си и като за себе си, а се отнасят за Някой Давидов потомък по плът. Давидовото тяло е изтляло, изтлели са и телата на другите негови потомци. Христос е неговият потомък по плът, Който нито остана в ада, нито пък Тялото Му претърпя тление. Предвидя и каза (Давид) за възкресението на Христа. Наистина забележително пророчество! Наистина чудна прозорливост! Колко ли неразбираеми и колко ли безсмислени е трябвало да звучат преди Възкресението на Господа тези думи на всички еврейски тълкуватели на псалмите! Когато се свалил печатът от гробната плоча, свалил се и печатът от много – съвсем тъмни и неясни, пророчества. Христос възкръснал и тайните станали явни. Гробната плоча се вдигнала не само за Неговото свето Тяло, а и за многочислените пророчески слова и видения. Възкръснал Христос, възкръснали и пророческите слова. Със слизането в ада Господ извел душите на праведните отци и пророци в небесната светлина, а със Своето възкресение поставил в светлината на разума и истината техните пророчества и видения. Христос възкръснал и всичко, което е добро, праведно и истинско, преди и след Възкресението, възкръснало.

О, възкръснал Господи, причисли и нас към възкръсналите  граждани на Твоето безсмъртно Царство! На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
17.04 06:53 - !
  

 


Бъди послушен на Божиите заповеди, за да чуе Бог молитвите ти.

 

Свт. Иоан Златоуст

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Който Бога прославя, и Бог него прославя. Това ясно и обилно се вижда от живота на светиите. Свети Иосиф Песнописец наистина прославил Бога и с делата си, и със страданията си, и с песните си. Бог го прославил и в живота, и след смъртта му. През живота му се явил в тъмницата светият отец Николай [Мирликийски] и го освободил от тъмницата. А когато св. Иосиф размислял дали да състави канон на св. апостол Вартоломей, явил му се същият апостол, облечен в бели одежди, и казал на Иосиф, че на Бог е угодно той да състави канон. Когато св. Иосиф се упокоил, един гражданин от Цариград, узнал за славата, с която Бог прославил своя угодник. Този човек бил отишъл в църквата на св. Теодор Фанерот да се помоли на този светец да му покаже къде се е укрил един избягал негов слуга. Защото св. Теодор бил известен между народа като светец, който открива къде се намира нещо изгубено или откраднато, заради което бил и наречен Фанерот (Откривател). Три дена и три нощи се молел този човек, но като не получил никакъв отговор от светеца, се наканил да си ходи. В този момент свети Теодор му се явил във видение и му казал: „Защо се ядосваш, човече? Иосиф Песнописец се разделяше с душата си от тялото, та бяхме при него и като се упокои през тази нощ, всички ние, които той прославяше с песни, изпроводихме неговата душа на небесата и я поставихме пред Божието лице. Затова закъснях да ти се явя“.

 

БЕСЕДА за храма като Тяло Господне

 

Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2: 19).

 

Това казал Господ на злобните евреи за храма на Своето Тяло. Но както на озлобените не е дадено да разбират нищо, така и евреите не разбрали и Му се надсмели. Господ не ги укорил за това, но както казал, така и станало. Евреите разрушили Неговото Тяло, а Той го възстановил и възнесъл в слава и сила. Злобните наказали Бога с разрушение, а Бог укорил злобните със съзиждане. За злобните е удоволствие да покажат своята сила с убиване, а за Бога е радост да покаже Своята сила с оживотворяване. Няма нищо по- мимолетно от триумфа на злобата, нито пък има нещо по-постоянно от триумфа на Истината. Разрушете тоя храм. Господ нарича Своето Тяло храм. Този Храм бил разрушен и поставен в тесен гроб, [покрит с] тежък камък, препятстващ светлината. Но на този Храм не е била необходима светлината на слънцето; Той имал Своя светлина, Свое Слънце на Правдата, което светело отвътре. Нежна небесна Ръка отместила този камък и Господ възкръснал в слава и сила. Това, което веднъж се случило с Христовото Тяло, по-късно се случвало много пъти в Църквата на светиите на земята. Враговете на Църквата бездушно преследвали и мъчели Църквата, разорявали ли я и я погребвали в тъмнина. Но Църквата след тези удари и притеснения се изправяла с по-голяма слава и сила. Както Храмът на Неговото Тяло е възкръснал, така, в края на краищата, ще възкръсне и Църквата на Неговите светии.

О, Възкръснал Господи, не ни предавай на тление и вечна смърт, но ни възкреси в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

„Очаквам за себе си хиляди пъти да умра“ – това писал св. Атанасий Велики до своето паство в Египет по време на страшната арианска ерес. Тези думи може да каже за себе си всеки духовен човек, който е прогледал с духа си и е видял мрежата, в която се намира всяка човешка душа на този свят. Колкото един човек е по-духовен, толкова тази мрежа е по-гъста. Такава е волята Божия – най-духовните да се спасяват по най-трудния път. И сам псалмопевецът казва: Много са скърбите на праведника. Но в края на краищата победата и славата принадлежат на праведника. Само трябва да се въоръжи с вяра и търпение. Който вярва, той разбира своето страдание. Който се въоръжи[1] с търпение, той ще види победата и славата. За онзи, който обича Господа, и най-трудният път е достатъчно широк, и най-големите мъки – леко иго, и най-лютата смърт – сватбена радост.

 

БЕСЕДА за голямото Божие желание

 

[Бог] иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2: 4).

 

Бог иска всички човеци да се спасят –  затова Господ Иисус слязъл в ада, за да спаси и онези, които са живеели преди Неговото дохождане на земята. Защото, ако той не бе слязъл в ада, огромен брой праведни души биха погинали завинаги. И още – ако Той не бе слязъл в ада, главната квартира на злобата против Бога и човешкия род би останала неразрушена. Та две са причините, следователно, подбудили Христа Жизнодавеца с душата Си да се спусне в ада: първо – да разруши гнездото на адските сили, и второ – да изведе от ада в рая душите на праотците, пророците, праведниците [мъже и жени], които изпълнили ветхозаветния Божи закон, и с това угодили на Бога. Преди още сатаната много да се порадва, гледайки унижението и умъртвяването Му на Кръста, Христос се появил жив и всесилен, всред ада, в главната квартира на сатаната. Каква неочаквана и ужасна изненада[2] за сатаната! Три години на земята той сплитал примки против Христос, а ето, че за три дена Христос разрушил неговото царство и отнесъл пребогати трофеи във вид на рой праведни души.

Ти искаш да се спасят всички хора, о, Господи. Молим Ти се, спаси и нас. Защото няма спасение и Спасител освен Тебе. На Тебе Единствения се надяваме, и на Тебе Единствения се покланяме. На Тебе, на Отца, и на Светия Дух, сега и винаги. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски    

 

 


[1] В ориг. – бронира (бел. прев.).

[2] В ориг. – новост, новина (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове: 0
16.04 07:17 - !


 Малодушието и тревогите се раждат от неверието; но щом подвижникът пристъпи към вярата, малодушието и тревогите изчезват като тъмнината на нощта от изгряващото слънце.

 

Свт. Игнатий Брянчанинов

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

„По-добре да си незнаещ, а с любовта да се приближаваш към Бога, отколкото да си всезнайко и същевременно враг на Бога.“ Това са думи на свещеномъченик Ириней Лионски. Верността на тези думи се е доказвала през всички времена, доказва се и в наши дни. Към това може да се добави само едно, а именно, че обичащите Бога не са незнаещи, защото те познават Бога толкова, че могат да го обичат. От всички човешки познания това познание е най-важното и най-великото. И още може да се добави, че Божиите врагове не могат да бъдат многознаещи – макар и да смятат себе си за такива, защото тяхното познание неминуемо е хаотично, защото няма начало[1] и ред. Защото начало и ред на всяко знание е Бог. Някои от светиите, като св. Павел Препрости, не знаели ни да четат, ни да пишат, ала със силата на своя дух, с божествената си любов са превъзхождали целия свят. Който с любовта си се приближава към Бога, не е способен на злодеяние. А учеността без любов към Бога е вдъхновена от духа на злодеянията и войните. Св. Евтимий Велики учел: „Имайте любов, защото каквото е солта за храната, това е любовта за всяка добродетел“. Безвкусна и студена е всяка добродетел, ако не е посолена и затоплена с божествената любов.

 

БЕСЕДА за живия Бог и живите негови деца

 

Следователно, живеем ли или умираме – Господни сме (Рим. 14: 8).

 

Като живеем, чии сме? Господни. Като умираме, чии сме? Господни. Чии са праведниците? Господни. Господ обхваща всички – и живи, и мъртви, сегашни и минали, и бъдещи. Никой не е тъй всеобхватен като Господ Иисус. Кой от толкова благодетели на човечеството, от учителите, водачите и просветителите е опитал  да стори някаква добрина на умрелите? На това може да се отговори решително: „Никога и никой!“. И самата мисъл ще бъде смешна в очите на целия свят – да стори добро на мъртвите! Това е смешно в очите на онези, които мислят, че смъртта е по-мощна от Бога, и че тя поглъща и унищожава завинаги. Но грижите за мъртвите и правенето на добро на мъртвите са престанали да изглеждат смешни от времето на Откровението на Господ Иисус, Който ни е открил, че е Бог – Бог на ... на живи, което показал на дело, като слязъл в ада, за да освободи и спаси душите на починалите праведници – от Адама до Неговата смърт на Кръста.                                                                                                                                                  Всеобхватен е нашият преславен Господ както със Своята прозорлива мисъл, защото мисли за всички и вижда всички, родени от жена, и извън гробовете, и в гробовете; тъй и със Своята любов, защото прегръща душите на всички праведници, без значение кое място или време ги скрива; най-накрая и със Своите трудове, защото се труди за всички тях – да ги освободи, спаси, въведе в Царството, да ги прослави пред лицето на Своя Отец небесен, пред Животворящия Дух Свети и пред безчислените свети ангели.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – глава, т.е. отправна точка (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0

 Синаксар за Неделя втора след Пасха – Томина

          В този неделен ден – втори след Пасха – спомняме явяването на възкръсналия Христос на Своите ученици – първом в отсъствието, а след това и в присъствието на апостол Тома; спомняме и неговото първоначално неверие, а след това и неговото уверяване в Христовото възкресение. Заедно с това, следвайки древния църковен обичай – да се възобновяват чрез възпоминание на осмия ден някои важни събития от Свещената история – днес ние празнуваме и обновяването спомена за Христовото възкресение, та по този начин някак то по- дълбоко и по-живо да заседне в нашето съзнание като най-велико събитие в цялата мироспасителна история. Все със същата тая цел спомняме възкресението Христово и на всеки седем дни в течение на цялата година.       А сега да се спрем на случая с апостол Тома. Възкръсналият Господ Иисус се явил на Своите ученици още в първия ден на възкресението Си, когато те поради страх от юдеите се били събрали в един дом при заключени врати. При това явяване апостол Тома не бил между другите апостоли. Когато после Тома дошъл, другите апостоли му казали, че видели Господ възкръснал. Тома обаче не им повярвал. „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите – казал той – и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“ След осем дни учениците Христови пак се били събрали вкъщи. Тоя път и Тома бил с тях. Иисус пак дошъл, както вратата била заключена, застанал посред тях, поздравил ги с думите „Мир вам!“, обърнал се след това към Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми! Дай си ръката и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ!“ Тогава Тома отговорил: „Господ мой и Бог мой!“ На това Господ казал: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали“. И тъй, уверил се по сетивен път в действителността на Христовото възкресение, св. ап. Тома с всичката убеденост на своето сърце след това е можел вече да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето свидетелство със собствената си кръв като проповедник в далечна Индия. С молитвата на св. апостол Тома, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! Амин!
Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ДО Н. Н.: ЗА НАРУШЕНИЯ ОБЕТ

С теб е станало нещо подобно на това, което се случило веднъж в апостолските времена. Детето ти се разболяло. В мъката си по него ти си дал обет Богу, че ще дариш на Църквата една нивичка, само то да оздравее. Църковното настоятелство много пъти искало да купи от теб тази нива, тъй като тя граничела с църковния двор, но ти си искал за нея твърде висока цена. И ето - намирайки се в неволя, обещал си да я дариш на Църквата. Детето наистина оздравяло. Ти обаче си изоставил своя обет. Твоята съпруга непрестанно ти напомняла, че трябва да го изпълниш, но на теб ти дожаляло за земята. Накрая си измислил лукав начин да изпълниш обещанието си само частично. Продал си нивата на някакъв човек, оставил си половината от парите за себе си, а другата половина си приготвил да отнесеш в църква. Обаче и тази половина не ти се откъсвала от сърцето. Взел си част и от нея, похарчил си я и едва остатъка си предал на Църквата, казвайки, че това е цената на нивата. Ала скоро след това детето ти отново се разболяло и умряло. Сега ми  пишеш под бремето на непоносима скръб. Свързваш смъртта на детето с нарушения обет. Казваш, че те е обзел голям страх „от нещо тайнстве­но, което безмилостно наказва хората".

Прочети пета глава от Деяния на светите апостоли. Там е описан подо­бен случай. Запомни думите на апостол Петър, отправени към виновника:  „Ти излъга не човеци, а Бога”

Знам за такъв случай и в наши дни. Намирайки се в беда, един човек обещал да даде на манастира вол. Когато бедата отминала, той решил, че това е твърде голям дар и че може да се откупи с нещо по-малко. Продал  вола, купил за манастира едно мършаво теле, а остатъка от парите понесъл у дома. Но на връщане от пазара изгубил парите, а същата нощ телето било  прободено от друг вол и умряло.

Не Провидението е немилостиво - ние сме немилостиви към душите си. На Бога не са му нужни нито ниви, нито волове, а искрени и  честни души. Това, което Господарят на живота е сторил на твоя дом не е наказание, а милост. Той е взел невинното дете, за да го спаси от

теб - в Рая, а на теб е изпратил скръб, за да се покаеш, промениш, очистиш и накрая и сам да се удостоиш с Царството Небесно и със среща с милото ти чедо. Не тъгувай за детето, а скърби за греха, защото тази скръб е спасителна. Ако заради нарушения обет не ти се беше случило нищо, какво щеше да стане? Ти щеше още по-безгрижно отпреди да нижеш грях след грях; гледайки твоя пример, и детето ти щеше да свикне с греха и с течение на времето и двамата щяхте да изгубите душите си. А така Творецът е обърнал твоята неправда към спасение и на детето, и теб. Заради това не роптай срещу немилосърдието на Всевишния, а му благодари за Неговата милост.

Нека Бог те благослови и утеши!

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Защо винаги толкова се говори за светите мъже и жени? Затова, защото към светиите се причисляват само победителите. А нима може някой да бъде победител без борба, без мъчнотии и страдания? И при обикновеното земно воюване никой се не счита за победител или юнак, ако не е участвал в борба, и ако не е понесъл много мъчнотии, и много пострадал. Още повече пък при духовното воюване, където истината се знае, и където самоизтъкването не само с нищо не помага, ами и пречи. Който няма никаква борба заради Христа нито със света, нито с дявола, нито пък със самия себе си, как ще може да се брои между Христовите войници? Или за съпобедител с Христа? За своята жестока борба св. Мария разказала на стареца Зосима следното: „Първите седемнадесет години прекарах в тази пустиня, борейки се с моите безумни похоти като с люти зверове. Исках да ям месо и риба, които имах в изобилие в Египет. Исках да пия вино, а тук нямах и вода. Исках да слушам блудни песни… Плачех и се удрях в гърдите. Молех се на Пречистата Богородица да отгони от мене тези помисли. След като дълго плаках и се бих в гърдите, видях светлина, която ме осия отвсякъде и ме изпълни някаква чудна тишина“.

 

БЕСЕДА за изпълнение на великото пророчество

 

Като овца биде Той заведен на клане (Ис. 53: 7).

 

Прозорливият пророк Исаия преди много векове видял страшната Жертва на Голгота. От отдалечеността [нa времето] той видял Господ Иисус, воден на заколение, тъй както се води агне. А агнето отива на заколение, тъй както отива и на паша: без съпротива, без да се тревожи, без злоба. Така и Господ Иисус отивал на заколение: без съпротива, без да се тревожи, без злоба. Не казал: „Защо постъпвате така с Мене, хора?“. Нито пък някого осъдил. Нито протестирал. Нито се разгневил. Нито пък пожелал зло на Своите съдии. Когато кръвта от трънения венец го обляла, Той мълчал. Когато лицето Му било омърсено от оплюване, Той мълчал. Когато носел тежкия Кръст по пътя, Той търпял. Когато изнемогвал от болките на Кръста, Той не се жалвал на хората, а на Отца. Когато издъхвал, той отправил Своя поглед и въздъхнал към небето, а не към земята. Защото изворът на Неговата сила е небето, а не земята. Изворът на Неговата утеха е в Бога, а не в хората. Истинският Негов дом е небесното Царство, а не земното. Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Това било първото възклицание на Иоан Кръстител, когато видял Господа. И ето – сега на Голгота това пророчество се изпълнило; под тежестта на греховете на целия свят лежи Агнецът Божий – заклан и мъртъв!                                                                                                                                                              О, братя, това е скъпа Жертва и е за нашите грехове. Кръвта на Този незлобен и кротък Агнец е проляна[1] за всички времена и всички поколения – от първия до последния човек на земята. Христос е претърпял болките на Кръста и заради нашите грехове [извършени и вършени] в сегашно време. Той оплакал в Гетсиманската градина и нашата озлобеност, безсилие и порочност. Пролял Своята кръв и за нас. Да не презираме, братя, тази неизказана и скъпа цена, с Която сме изкупени. Заради тази Христова жертва ние всъщност имаме някаква стойност като човеци. Без тази Жертва – или ако отхвърлим тази Жертва – ползата за нас самите ще е равна на нула, ще е като дим без огън и огън[2] без светлина.

О, Господи, несравними и милостиви, помулуй ни! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски


[1] В ориг. – предназначена (бел. прев.).

[2] В текста, от който превеждам, е написано „облак“. Възможно е да е печатна грешка. Затова замених с „огън“ (бел. прев.)

Категория: Други
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове: 0
      Синаксар за Светли петък – Живоприемен източник на Пресвета Богородица

 

 

 

     В Петъка на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Майката Божия.

     Първоначално тая църква била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий, през 454 г. от рождението на Господ Иисус. Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, веднъж, разхождайки се по това място, видял един заблуден слепец да броди из гъсталака, хванал го за ръка и го завел до мястото на сегашния извор. Понеже слепецът бил зажаднял, помолил Лъв да утоли жаждата му. Лъв навлязъл в гъстата гора, търсил тук и там вода и като не намерил, върнал се опечален. В това време обаче чул глас, който казал: „Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“. Лъв се върнал пак да търси вода, но пак не намерил. И отново чул глас: „Императоре Лъве, влез по-навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“. Лъв направил както му заповядал гласът и след като помазал очите на слепеца, тоя веднага прогледал. Според предсказанието на Майката Божия не след много време Лъв наистина станал император. Наскоро след това той изградил на това място храм, който съществува и днес. И оттогава започнали да стават тук много чудеса на изцеление. Между тях нека споменем само няколко.

     Император Юстиниан Велики, който зле страдал от задръжка на урина, получил тук изцерение. В знак на благодарност той изградил църквата отново, още по-голяма и по-красива. Впоследствие църквата на няколко пъти пострадала от земетресения и императорите Василий Македонянин и синът му Лъв Мъдри отново я възстановили. В тяхно време станали много чудеса на изцерение от най-различни болести – безплодие, червени отоци, червен вятър, разни кръвоизливи, течения, огница, гнойни рани, циреи, „каркин“ (рак), разни други кожни болести и пр.

Този живоприемен и животворен извор възкресявал дори и мъртви, какъвто е бил например случаят с един мъртвец от Тесалия. Този човек на път за извора починал на кораба. Преди обаче да издъхне, усърдно помолил моряците да го откарат в църквата на извора и преди да го погребат, да излеят върху трупа му три ведра от водата на извора. Моряците изпълнили молбата на умиращия и когато, преди да го спуснат в гроба, излели върху трупа му три ведра вода, мъртвият оживял. След години църквата при извора щяла да се срути, Майката Божия се явила и предупредила богомолците да напуснат храма. Когато и последният човек излязъл, храмът се сгромолясъл.

     Благодарение на водата от живоприемния източник на св. Богородица мнозина обхванати от нечисти духове се очиствали и мнозина затворници бивали пускани на свобода.

     Да споменем още няколко случая на чудесно изцеление. Император Лъв Мъдри бил излекуван от камъни в бъбреците, жена му Теофана също се излекувала от мъчителна треска, а неговият брат Стефан се спасил от охтика. Патриарх Йоан Йерусалимски се излекувал от глухота. Патриарх Тарасий Цариградски също получил изцеление от тежка огница, баба му и неговият племенник Стилиян чрез чудотворното действие на този извор се излекували от бъбречни болести, император Роман намерил облекчение от тежка стомашна болест. Монасите Пеперин, Мелетий и Макарий и много още други знайни и незнайни през течение на вековете и до наши дни са получавали и получават изцеление на своите телесни и душевни болести чрез небесното застъпничество на Божията Майка, с чиито молитви, Господи Иисусе Христе, изцели и нашите немощи и ни спаси! Амин!

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1618 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 236389
Постинги: 985
Коментари: 0
Гласове: 186
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30