Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 194711 Постинги: 794 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  24 25 26 27 28 29 30 31 32  >  >>
                                                    

 
ДО КОЛАРЯ Й.К.: ЗА БЕЗУМНАТА КЛЕТВА

 

 

Седял си в компания и си пил. Станало дума за някакъв порядъчен човек от вашия град, който не допадал на нито един от вас, пийналите. Раз­горещен от алкохола, ти си ударил по масата и си се заклел, че публично, на улицата, ще удариш плесница на онзи човек. Когато си изтрезнял, си съжалил за думите си. Сега те е срам пред твоите приятели, но все пак това е клетва. И питаш: грешно ли е да я нарушиш?

Знаеш ли случая с цар Ирод? Как той пиян, на едно пиршество пред своите гости дал клетва на една танцьорка, че ще и даде каквото тя поже­лае? Танцьорката поискала главата на Иоан Кръстител! Като чул това, ца­рят много се натъжил, но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. Така нещастният Ирод обременил душата си с убийството на праведника. Ех, да беше имал повече страх от Бога, отколкото срам от свои­те съобщници в пиянството! Името му нямаше да бъде проклето за вечни времена.

Христос ни учи, че преди срама от хората трябва да имаме страх от Бога (Лук. 18:2). Защото който няма страх от Бога, а само срам от хората, той заради хората ще се посрами от своя Бог. А съдбата, предречена на онези, които се срамят от Бога пред тоя прелюбодеен и грешен род , е страшна. В живота често има моменти, в които човек трябва да избира между страха от Бога и срама от хората. В такъв момент се намираш сега и ти. Избери и сега, и завинаги страха от Бога и няма да сгрешиш. Хората ще ти се присмиват, но ти ще бъдеш прав пред Бога.

А клетвата? Изповядай своята безумна клетва пред свещеника и прие­ми епитимия. А в бъдеще страни от онези, които не са ти другари в страха от Бога и в Божия закон.

Мир на теб и утеха от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 септември

 

Разсъждение

 

Каква трябва да е връзката на човека с Бога? Непрекъсната и непрестанна. „Прилепяй се към Бога като син към баща си“ – наставлява св. Антоний. A св. Алоний е казал: „Ако човек не вложи в сърцето си, че освен него и Бога няма никой друг на света, не може да намери душевен покой“. Единствено Бог е достатъчен и предостатъчен за всичко, което може да си пожелае човешкото сърце. Блажена Теодора приела, без да каже ни дума, чуждото дете, подхвърлено ѝ като нейно от оклеветилите я. Тя го отгледала с любов и го възпитала в страх Божий. А преди смъртта си така наставлявала детето: „Какво повече му трябва на човека, освен Бог и Неговата Божествена любов? Той е нашето съкровище, нашето богатство, Той е храна и питие, одежда и покров, Той е здраве и мощ, веселие и радост, Той е надеждата и упованието ни. Ако единия Бог придобиеш, това ти е достатъчно – ще се радваш в Него повече, отколкото ако би придобил и целия свят“. Изричайки това, св. Теодора не е говорила по книга, нито предавала чужди поучения, а своя собствен опит. Седем години тя живяла [извън манастира], отхвърлена и презирана от всички хора, и за това време от опита си  се убедила, че Бог е всичко за нея и единствено Бог е достатъчен за всичко, което желае сърцето на човека.   

 

 БЕСЕДА за това как духът трябва да се храни с Христа, за да живее

 

Който Мене яде, ще живее чрез Мене (Иоан. 6: 57).

 

    Така казва Господ Христос, Животът и Източникът на живота. Дървото се храни от земята, въздуха и светлината. Ще расте ли и ще е живо ли дървото, ако не се храни със земя, въздух и светлина? Кърмачето на майчините гърди какво друго яде, ако не  майка си? Ако не се храни от своята майка, ще расте ли то и ще остане ли живо? Така и нашият дух нито ще възраства, нито ще бъде жив, ако не яде[1] Христа, Живия и Безсмъртния. Тук не става дума за живота изобщо, какъвто има и в природата, нито пък за оня хилав живот, който водят езичниците, а за същинския божествен вечен живот; за пълноценния и радостен живот. Този живот се дава на човеците само чрез Христос и идва единствено при онези, които се хранят с Христа. Всеки човек израства според това с каква храна се храни и животът на всеки човек е в зависимост от това с какво се храни. Тук речта не е за телесна храна, защото телесната храна не храни човешката душа, а само тялото на човека. Хората се различават по телесния си ръст и живот, но тази разлика е съвсем незначителна. Ала разликата между човеците в духовното израстване и живот е огромна: докато едни хора с духовния си ръст едва се издигат над земята, други се извисяват до небесата. Нима разликата между Ирод и св. Иоан Кръстител е по-малка от разликата между цар и ангел? Докато първият телом и духом пълзял по земята и със злодейства бранел земния си престол, вторият с тялото си бил в каменистата пустиня[2], а със своя дух се възвисявал на небесата сред ангелите. O, братя мои, да издигнем и ние духа си на небето, където Господ Христос седи на престола на вечната Си слава, и да насищаме и напояваме своя дух и сърце с Него, чистия и всемогъщ Живот. Така ще се сподобим да бъдем Негови сънаследници в Царството Небесно.

Господи Иисусе, истински Боже наш, наша пресладка храна и Хранителю наш човеколюбивий, не ни отхвърляй от Твоята Божествена гръд, защото сме слаби и немощни. Насищай[3] ни със Себе Си, о, милостиви Хранителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Това се отнася за св. Причастие (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – стоял на камък в пустинята (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – храни ни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Из „Охридски пролог“ – 11 септември

 

Разсъждение

 

Не бива да се пречи на никого по пътя на съвършената преданост и служение на Бога. Множество свети жени, които са желаели да прекратят брачния си живот и да се посветят на Бога, са били преследвани и възпирани от мъжете си. Обикновено накрая тези жени удържали победа, оставайки непоколебими в своето намерение, а нерядко с примера си са пробуждали съвестта и на своите мъже, та и тях насочвали по пътя на спасението. Св. Теодора трябвало най-предвидливо да се скрие от мъжа си и поради това се преоблякла в мъжки дрехи и отишла в мъжки манастир. Ала е имало и благоразумни мъже, които са одобрявали намерението на своите жени да оставят света и да се посветят напълно на Бога. Цар Фредерик[1] се сгодил за девицата Агнес Чешка. Ала тя никак не се съгласявала да встъпи в брак и затова годежът бил развален, а тя[2] отишла в манастир. Тогава благоразумният цар[3] казал: „Ако ме беше оставила заради някой друг смъртен човек, щях да си отмъстя, ала не дръзвам да се чувствам оскърбен от това, че вместо мен е избрала Небесния Цар”. 

 

БЕСЕДА за Христос като хляба на живота

 

Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога (Иоан. 6: 35).

 

       Кой може да съживява, братя, освен този, Който е сътворил?  Кой може да бъде истинският хляб на живота, освен нашия Творец? Той e сътворил, Той  крепи, Той храни, Той оживотворява. Ако пшеницата храни тялото, Христос храни душата. Ако земният хляб поддържа живота на тялото ни, чрез Христа се насища и живее нашата душа. Ако душата ни се храни с някаква друга храна, а не с Христос, тя се разтлява, умира, а не живее. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен (Иоан. 6: 27) – така е казал по-рано Господ. Най-напред оставя хората да изпитат глад и тогава им предлага хляб; а по-вярно, най-напред възбужда глада им, а после им дава хляба. Понеже хората са объркани пред лицето на глада, гладуват за нещо, а за какво – не знаят. Наситени и преситени със земни храни, те все още изпитват някакъв неутолим глад. И макар да виждат, че цялата земя и всичкият хляб на земята не могат да утолят този тайнствен глад, те се нахвърлят на земните ястия, борейки се помежду си за земя и единствено за земята. Ала всъщност същинският глад на човеците е гладът за небето, за вечния живот, за Бога. Този глад Господ Иисус най-напред възбужда, а сетне поставя трапеза за неговото утоляване. А трапезата – това е Самият Той. Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнееЩе се насити, ще се зарадва, ще се съживи, ще познае Бога и сам себе си ще познае. О, братя мои, ще възкръсне от мъртвите! Защото непрестанното ядене на тленна храна без храна безсмъртна и духовна, постепенно умъртвява душата и накрая я прави да умре съвсем. От какво? От глад. Тялото е от земята и се задоволява със земна храна. Но душата е от диханието  на Самия Източник на живота, та затова и търси храна и питие от този свой единствен Източник.

     O, Господи Иисусе, Хляб на вечния живот, на истинския и непреходен живот, най-сладкият хляб, нахрани ни със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] Тук се говори за Фридрих II Хохенщауфен. Обикновено авторът употребява за владетелските титли използваната по славянските земи дума „цар“ (бел.прев.).

 

 

[2] Приведеният пример с Агнес Чешка, вече след кончината на светителя, канонизирана от римокатолиците (в края на миналия век), не би трябвало да смущава. Като непрeнадлежала към Църквата, св. Николай нито я нарича светa жена, нито по подразбиране я приема за такава и всъщност, както се вижда, тук оценява по-скоро благоразумието и мъдрото изказване на „отхвърления” крал Фридрих II, без да порицава и подбудите на принцеса Агнес за отказ от брака. Още от първите векове на християнството църковни писатели и проповедници са сочели прояви на земна порядъчност и благочестие дори у езичниците, не за да хвалят езическото кривоверие, а точно обратното – за подбуждане на православните да показват с добродетелния си живот превъзходството на истинската вяра над езичеството и иудейството (бел. на Г.) .

 

[3] По-стара за славяните е думата крал. Цар е с балкано-латински произход и от българските земи по-късно се разпространява и в руските. За сърбите е била характерна титлата крал (бел. ред.).

 

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 1


 Продължение


...И когато излезеш на бран с тези мисли, всичко, което ти се струва мъчително и скръбно, няма да има за теб никакво значение. Впрочем не е и възможно да търпиш скръбта, ако преди това не намразиш мирския си живот заради любовта към бъдещия живот.

Въпрос. Ако някой е решил да се отрече от всички грижи, а след това е излязъл на бран, с какво трябва да започне борбата срещу греха?

Отговор. Постът и бдението са основата на всички добродетели. Ако ги спазваме с разсъждение, те съдействат на човека във всичко добро. Защото началото на всички беди е в разглезеността на стомаха и прекомерния сън. Те разпалват блудната страст, притъпяват ума и го правят груб и помрачен. Както здравото зрение се стреми към светлината, така и постът, ако е с разсъждение, се стреми към молитвата. И когато започнеш да постиш, умът ти се събужда и търси беседа с Бога. А тялото, ако пости и не е обременено от ситост, не е в състояние цяла нощ да спи в постеля и с желание става да служи на Бога. 

/ следва /

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           ДО ЕДИН НЕПОЗНАТ ЧОВЕКЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ

 

 

Пишете ми от Франция. Пътували сте дълго по море и по суша. По пътя сте се разболели и сте били близо до отчаянието. „Пътувах сам - пише­те трогателно Вие, - нямаше към кого да се обърна, а и не исках, защото бях уверен в човешката немощ. Единствената ми надежда беше Бог. Обърнах се към Него и Той ми помогна. Чу моята кратка, но сърдечна молитва, която отправих към Него през нощта. В знак на благодарност изпращам триста динара за сираците или за Църквата. Разпределете ги така, както Вие наме­рите за добре." Известявам Ви по този начин, защото нямам друга възмож­ност. Получих писмото Ви и парите и изпълних желанието Ви. Нека Бог винаги Ви помага.

Никога не оставяйте молитвата и Бог няма да остави Вас. С молит­вата ние признаваме две неща: своята немощ и Божието всемогъщество. Чрез молитвата въздигаме Бога на Неговото място, а човека поставяме на неговото. Хората, които не познават молитвата, преобръщат всичко - те въздигат себе си, а принизяват Бога. Това е нещо обикновено при немолитвените хора. Достатъчен е един разговор с тях, за да видите колко високо поставят себе си и колко ниско - Бога.   Където отсъства молитвата, там присъства гордостта. А гордостта е като надут балон. Както балонът  се пука от едно убождане с игла, така и гордостта при най-малкото убождане от съдбата се превръща в отчаяние. Разумният човек винаги е смирен, а смиреният именно чрез смирението става мъдър. Когато смиреният човек търси помощ от хора, той в действителност очаква помощ от Бога. И кога­то отива при лекар, той се моли Богу за помощ. Защото знае, че Бог помага непосредствено или посредствeно; или веднага и без посредничеството на хора и вещи, или посредством хора и вещи. На Вас Той е помогнал не­посредствено. Иосифа е спасил чрез хора - египетски търговци. Във всеки случай помага само Бог и никой друг. „Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята”- казва псалмопевецът.

Бог да ви дава здраве и спасение!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0
 


НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА ВЯРВАТЕ В БОГА – ТРЯБВА И ДА ВЯРВАТЕ НА БОГА.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 СЕПТЕМВРИ 

          

 РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

           Примерите за храброст и търпение, показани от хиляди и хиляди мъченици християнки, огряват със сияйна слава всички страници от историята на християнската Църква. Но колкото удивителни са тези примери на доброволните мъченици жени, толкова, и не по-малко чудни, са примерите на знайните и незнайни жени подвижници. Защото подвижничеството не е нещо друго, а дълготрайно мъченичество.

        Монемвасийският епископ Павел е оставил за поколенията един поучителен пример за жени подвижници. Когато бил още мирянин и събирач на царските данъци, му се случило да отседне в един манастир. Виждайки, че някакви гарвани долитат до овощните дървета, откъсват клонки с плодове и ги отнасят, той се почудил и заедно с монасите тръгнал след тях, за да узнае къде отнасят плодовете. Вървейки така, стигнали до един труднодостъпен дол, на дъното на който се спущали гарваните, като оставяли отчупените клонки и бързо се връщали. Като продължили търсенето, те открили пещера и в нея три жени отшелнички. Най-възрастната от тях им разказала за живота си: тя била цариградска благородница. Като умрял  мъжът ѝ, някой друг големец поискал насила да я вземе за жена. Но тя била решена след смъртта на мъжа си остатъка от живота си да прекара в целомъдрие. Затова раздала богатството си на сираци, взела двете си слугини и с тях избягала в това пусто място. Единадесет години прекарали те в пост и молитва, без да виждат никого и невиждани от никого, освен от Бога. И Промислителят Бог устроил птиците да им носят плодове за храна. После помолили игумена да им донесе Свето Причастие, за да се причестят. Три дни след като се причастили, и трите свети жени починали и монасите ги погребали с чест.

 

БЕСЕДА за това как грешниците с радост приемат злотворците вместо добротворците

 

Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Иоан. 5: 43).

 

    Кой ли е този друг, който ще дойде в свое име и когото грешниците с радост ще приемат вместо Господа Христа? Това e онзи, който не носи кръста и не върви по тесния път; който не  е човеколюбец, който е човекомразец, който не воюва против греха, а за греха, който обича нечистотата и разпространява нечистота; който е войник на вечната смърт, а не на вечния живот; който ласкае безбожниците и милва всяка страст и порок. Това е антихристът. Той ще дойде в свое име, а не в името Божие. И всички, които не са приели Христа, ще приемат него. Той ще им бъде мил, понеже ще милва всички ходещи по кривите грешни пътища. Ще им бъде по-мил от Христа, защото вместо[1] тежкия Христов път ще ги насочи по една гладка като от лед пътека, по която хората леко ще се пързалят, без да мислят за пропастта, към която ги води. Господ Христос е дошъл в името на вечното спасение на човеците, на вечния живот, на вечната истина и правда, а той [антихристът] ще дойде в свое име, в името на вечната бездна, смърт, лъжа и неправда.

      И когато антихристът дойде между своите, своите му с радост ще го приемат. Всички, за които животът по Христа е тежък[2], радостно ще приемат антихриста, защото той ще им се стори лек, и пътят, по който ще ги поведе – лесен. Когато стане късно, ще видят безумниците, че са се измамили, ала спасение няма да има. Когато почнат да се хлъзгат във вечната нощ под крилете на смрадния змей, тогава ще бъде късно – покаянието няма да се приеме и не ще има вече спасение. Бързо ще свърши безумното пиршество на антихриста с грешниците на земята, ще свърши в миг и домът на нечистото веселие ще се превърне в безизходна тъмница за угризения и мъка. Всичко тогава ще бъде безполезно. 

     О, човеколюбиви Господи, едничък Приятел на човеците, Теб Единствения познаваме и признаваме. Теб, само Теб приемаме [имаме за] като Спасител и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – редом с (бел. прев.).

[2] В ориг.- Христос е тежък (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ  ПРОЛОГ“ – 9 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Милостинята не бива да се дава с гордост, а със смирение, като се гледа на оногова, на когото се дава, като на по-добър. Нима Сам Господ не е казал: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40)? Теофан Изповедник още като дете имал ум, просветен от Христовата светлина. Веднъж, вървейки по улицата, видял необлечено дете. Tой бързо свалил дрехата си и облякъл детето, и така го стоплил и върнал към живота. Tой се върнал вкъщи гол. Зачудените му родители го запитали къде му е дрехата, на което Теофан отговорил: „Облякох Христа”. Затова му била дарувана Христовата благодат, та по-късно станал велик подвижник, страдалец за вярата и чудотворец. Ако подаваме милостиня в името на някой друг или в свое име и не можем да избегнем гордостта, появи ли се в сърцето, тя унищожава всички добри дела. Когато даваме на просяк като на просяк, а не като на Христос, не можем да избегнем гордостта, нито презрението. A каква полза има за човек да даде милостиня, ако се гордее със себе си и презира човека? Добродетелта не е добродетел, ако се смеси с грях, както млякото не е мляко, когато се смеси с газ или оцет.  

 

БЕСЕДА за свидетелството на Бога за Бога

 

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан. 5: 31).

 

Така Господ говорил на един неверен и лъжлив род. Той казал тези слова на еврейските старейшини не като поука, а като изобличение. Те не вярвали на един човек, когато той говорел за себе си, а търсели двама свидетели. Да не си и помисляте, братя, че онова, което Господ казва за Себе Си, не е истинно, a че евреитe не са го приемали за истина. Оттук, по тълкованието на светите Отци, думите: свидетелството Ми не е истинско трябва да се разбират в смисъл, че това свидетелство не е било истинско в очите на евреите. Всяко слово, което Господ Иисус е изричал за Себе Си, е истина, Той е казал на друго място: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан. 8: 14). Тук Господ поучава, там е изобличавал; тук потвърждава как в действителност стоят нещата, а пък там – как са изглеждали те на евреите. Евреите не вярвали на Неговото свидетелство за Себе Си, а търсели други свидетелства. И Той им привел три необорими свидетелства: първото – свидетелството на Неговите собствени дела: Тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене (Иоан. 5: 36); второто – свидетелството на Неговия небесен Отец, Който е свидетелствал за Него като за Свой Син на Иордан и на Тавор: И пратилият Ме Отец Сам засвидетелства за Мене (Иоан. 5: 37); и накрая  третото свидетелство – на Светото Писание: Изследвайте Писанията... И те са, които свидетелстват за Мене (Иоан. 5: 39). Какви свидетелства още са необходими на човек, който има поне малко разум? Ала разумът на еврейските старейшини е бил помрачен до такава степен, че те не са могли нищо да видят и нищо да разберат.

       Когато човеколюбивият Господ сторил всичко, което трябвало да извърши, за да спаси и еврейските старейшини, и когато те отхвърлили всички свидетелства за Него, а с това отхвърлили и своето спасение, тогава Той им рекъл: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско.

       О, братя мои, да не бъдем с каменни сърца като онези заслепени старейшини и да не отхвърляме единственото свое спасение. Да не издирваме никакви други свидетелства, а да вярваме на онова, което Сам Господ Иисус е казал за Себе Си. А Той е казал за Себе Си, че е Истина[1], И с тази Истина се храним и спасяваме.

       О, Господи Иисусе, Истино жива, Истино вечна, не си отивай от нас, а ни просвети и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1]  Срв. Иоан 14:6 (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 8 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

    Свети Дионисий Ареопагит разказва за безпределната радост, външното и вътрешното озарение и неописуемото благоухание, които е изпитвал и усещал в присъствието на Пресвета Богородица, когато я е посетил в Иерусалим. В своя възторг той казва, че ако не бил познал Eдинния истински Бог, би признал за Бог Нея – Пресветата Дева Мария. Такова силно и изключително впечатление е оставяла Пресветата Дева още през времето на Нейния телесен живот на земята. А несравнимо по-голяма сила и слава тя е получила след телесната си смърт, когато по Божията воля е възвисена над ангелските сили. Нейната сила произхожда от непрестанните Ѝ молитви към Бога за верните, за всички, които прибягват за помощ към Нея. На св. Иоан Новгородски, когато с целия народ се молил на Нея за помощ срещу неприятелските войски, било открито, че и Тя в този час със сълзи умолява Господа за спасението на града[1]. И Новгород бил избавен чрез чудо.

      Както е страдала заради Своя Син, разпънат [на Кръста], така Пресветата Пречиста Божия Майка изпитва състрадание към всички несретници, които се обръщат за помощ към Нея. Може да се каже, че цялата земя е изпълнена с чудесата на Нейната милост. В Белград и до днес е жив един кафеджия, Ц. Й., родом от село Лабунища, край Струга, който сляп бил заведен от майка си в Калишкия манастир[2], където, след като свещеникът му прочел молитви пред иконата на Света Богородица, отново прогледнал. Първият отшелник ѝнок в Почаев видял огнен стълб от небето до земята и в този пламтящ стълб съзрял Пресвета Богородица. Тя била застанала на една скала[3], и после от това място бликнал извор с целебна вода, която и до ден-днешен изцерява множество болни.

 

 БЕСЕДА за единодушието на Сина и Отца

 

Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори (Иоан. 5: 19).

 

     Как трябва да разбираме тези думи, братя? Да не би, както са ги схващали някои еретици, а именно, че Синът е бил по-малък от Отца и не е толкова силен като Бог Отец. Не, в никакъв случай. Устата, които така са тълкували словата на Господа, са изричали безчестие. Тези думи трябва да се разбират, както са ги разбирали светите наши Отци, сиреч, че Синът е равен във всичко на Отца и че заради Тяхното равенство волята и любовта, и премъдростта на Синa не може в нищо да е противна нито на волята на Отца, нито на любовта на Отца, нито на премъдростта на Отца. Така нито Отец може да върши нещо противно на Сина, нито пък Дух Свети – противно на Отца и Сина.

      Всичко, което Отец желае, люби и мисли, това същото желаят, любят и мислят Синът и Светият Дух. Несравнима хармония, неразделно единство, неизказaно битие! Ясно е тогава, че Синът и не може[4], и не иска да върши нищо Сам от Себе Си по Свое изволение, без [запазване на] хармонията и единството със силата на Отца и волята на Отца. Че това тълкуване е правилно, Сам Господ засвидетелства със следващите Свои думи: Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. Виждате ли равенството на волята и силата? Това, което желае Отец, желае и Синът; това, което може Отец, може и Синът. Никой, значи, да не разделя Божеството и така сам да навлича проклятие върху себе си. Бог не може да се раздели и всеки, който дръзне да дели Божеството и да умалява някое Лице, a Друго да обявява за по-висше, не може да се спаси.

    Пресвета Троице, Боже наш, Троичен по иптстаси Един по естество, Живот, Светлина и Любов, погледни на нас и ни помилуй. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

 


[1] В ориг. – за тях (бел. прев.).

 

[2] Прочут манастир, известен и като Калищки, в същия район, с чудотворна икона (Калишка) на Пресвета Богородица, впечатляваща и с това, че лицата на Божията Майка и Младинеца са изобразени много тъмни (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – камък (бел. прев.).

 

[4]  Естествено, „може” и „не може” по отношение на всемогъщия Бог се употребяват в текста и следва да се разбират богоприлично и благоразумно, в съгласие със светоотеческите творения, в които изчерпателно се изяснява този въпрос (напр. тълкованията на Евангелието от св. Иоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и др.) (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
 

1.       От авва Исаак


 Блажени тези, които мъжествено и с надежда са препасали чреслата си и от любов към Бога са се хвърлили в морето на скърбите - просто и без да мислят за последиците, не са се уплашили от надигащите се бурни вълни и смут, не са се ужасили от бурята! Те скоро ще намерят подслон в пристанището на Царството Божие, ще отпочинат в шатрите на добрите труженици и ще се възрадват от сбъдването на надеждите си. Който тича с надежда, не се обръща назад, ако пътят е труден и каменист, и даже не спира да се огледа. Едва след като благополучно извърви пътя, той отново ще си спомни за превратностите и теготите му и ще въздаде благодарност на Бога за това, че незнайно как го е спасил от толкова много и толкова ужасни бедствия.

А тези, чийто ум е зает с множество мисли, които искат да бъдат „мъдри в очите си“, които се задълбочават в хитросплетенията на помислите, които предварително вече се боят и се опитват да предугадят възможна щета - такива хора най-често остават да седят на прага на собствения си дом. Както правилно казва за тях Писанието, ленивецът, пратен на път, казва: „лъв на пътя! лъв по стъгдите!“ (Притч. 26:13). И както онези, които казаха: „Видяхме синовете на исполините, и бяхме в очите им като скакалци“ (ср. Числ. 13:34), тъй са и тези, които вечно искат да бъдат мъдри, а дори не се опитват да поставят начало.

Нека прекалената мъдрост не бъде клопка и погибел за теб! Но дерзай в Господа и се залови за работа, поеми с ревността на новоначален по пътя, който коства много кръв. Изобщо не се безпокой и не се замисляй прекалено за тялото, в противен случай ще бъдеш лишен от Божествено познание. Защото и земеделецът никога не ще посее, ако е прекалено предпазлив или чака хубаво време. По-добре да умреш за Господа, отколкото да живееш в срам и леност!

Ако искаш да поставиш начало на Божието дело, първо дай обет на Бога, че не ще живееш живота на тоя век - така, сякаш очакваш смъртта и напълно си се отчаял по отношение на земния живот. Дръж това в ума си - и тогава с Божия помощ ще можеш да се бориш и да победиш. Упованието на временния живот отслабва разума и не позволява на човека да преуспее в доброто. Затова не пристъпвай към добро дело небрежно или с двоедушие, в противен случай мъченията ти ще бъдат непоносими, а трудът ти на земеделец прекалено тежък. С мъжество и непоколебима вяра в Бога постави добро начало и знай, че Господ е милостив и е готов помощник и щедър въздаятел за всички, които Го търсят. И дава благодатта Си не според мярата на труда ни, а според силата на устрема и вярата на душата ни. Защото Сам Той каза: Както си повярвал, нека ти бъде (Мат. 8:13).

Който иска да върви след Него, нека съгласно думите на Спасителя (вж. Мат. 16:24) се отрече от себе си и тогава ще може да вдигне кръста си и да следва Христа. А кръстът означава, че човек е готов на всякаква скръб, охулване или дори на смърт. Ако човек е осъден на разпване, умът му е обладан от мисълта за смъртта, и когато излиза да бъде разпнат, в него вече няма нищо общо с живота на тоя век. Точно така е и този, който се стреми да изпълни казаното от Господа. Защото с тези Свои думи Господ учи: „Който иска да живее в тоя свят, е погинал за истинския живот, а който в мислите си е готов и да погуби душата си заради любовта си към Мен, той без вреда и пречки ще достигне до вечния живот. Тъй че - казва Господ, - отсега насетне приготви душата си за пълна гибел за временния живот и ще ти дам вечен живот, както и ти обещах. А в този живот ще ти докажа на дело обещанието Си - още тук ще получиш уверение и залог за бъдещите блага. Но ако първо не се отречеш от сегашния живот, не ще придобиеш бъдещия!“.

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
    

ДО ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА ЧЕТКИ  С С:   ЗА  ДУШЕВНАТА ПРАЗНОТА

 

 

Напуснал си своя роден град още като младеж. Живял си в чужбина чети­ридесет години. Работил си във фабрика за четки и след време си станал неин собственик. Силно си искал да забогатееш и си забогатял. Оженил си се; жена ти е починала. Господи, колко много са дните в тези четиридесет годи­ни и всички тях ти си преживял с мисълта за онзи прекрасен момент, когато ще се върнеш в своя роден град, между старите си приятели, и ще започнеш да вършиш наляво и надясно добри дела за почуда на целия град. В далеч­ната чужбина душата ти е била празна. Намирал си утеха само в спомените за родината, за приятелите и познайниците. Накрая си продал всичко. До­шъл желаният час и ти си се върнал в свидния си роден град. Но, уви, какво разочарование. През тези четиридесет години всички твои приятели от мла­достта, сродници и познати били починали. Навсякъде непознати лица, нови хора. Търсиш старите къщи - няма ги. Питаш за старите фирми - изчезнали са. Хлопаш по вратите на някогашните си приятели - отварят ти непознати хора и с учудване отговарят, че не ги познават. Отново си в чужбина. Отново празнота, още по-тягостна от предишната. Твоят керван е отминал и е дошъл друг. Децата се тълпят около теб като около чужденец. Хората извъртат глава и казват: не го познаваме. Стегнала ти се е душата; излязъл си извън града, седнал си на хълма и си заплакал: „Къде е моят град? Коя е моята земя, моята родина? Накъде сега?" Натам, накъдето са отишли всички онези, които на­празно търсиш. Ти принадлежиш на небесния град, на горния Иерусалим, на обетованата земя, на небесната родина. Натам е отпътувал твоят керван, а ти се присъедини към новия и се радвай. Защото и този нов керван пътува по същия път, към същата цел. Четиридесет години твоята душа е била из­пълнена с призрачни сенки; затова сега се чувства празна и пуста. Изпълни я сега - щом не си направил това по-рано - с нещо непреходно, безсмъртно, Изпълни я с Бога, Твоя Създател. Вярвай в Бога и вярвай на Христос. Върши добрите дела, които си мислил да вършиш; върши ги наляво и надясно и не търси хорското възхищение, а Божията милост. И новите хора в родния ти град ще те обикнат, както биха те обичали и онези, които са си отишли. Защо­то и тези нови хора чувстват, тъгуват, копнеят. И те търсят истински човек. Бъди тяхното откритие - нека се радват.

 Мир на теб и утеха от Вечния Бог!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Победата над гнева е една от най-великите победи на воина Христов. Обикновено ние се гневим или на ония, които искаме да отвърнем от греха, или на тези, които ни клеветят. Ала при това забравяме, че гневът е смъртен грях и в желанието си да спасим други, [гневейки се], себе си погубваме, както казва св. Макарий. Гневенето срещу враговете обикновено е свързано с друго едно злобно чувство – отмъстителността. Св. Евпсихий победил в такава степен гневната страст в себе си, че преди да бъде посечен[1] една част от огромното си имущество раздал на сиромаси, а другата – на своите клеветници, заради които бил изтезаван и накрая умъртвен[2] Той смятал клеветниците си за свои благодетели. Св. Златоуст пише: „Да отсечем крилете на гнева и злото няма да се издигне. Гневът е смъртоносна болест, която може да погуби душите ни… Гневът е страховит огън, поглъщаш всичко… Ако разгневеният човек би могъл да види себе си, когато се гневи, не биха му били нужни никакви други увещания (да не се гневи), защото няма нищо по-неприятно от лицето на разярения.” Авва Амон признава за себе си: „Преживях 14 години в скита, молейки Бога ден и нощ да ми дарува победа над гнева.”

 

БЕСЕДА  за духовната храна

 

Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил (Иоан. 4: 34).

      Ето любов! Ето наставление! Ето смирение! Ето пример! Както в хляба се съдържа всичко необходимо за нашето тяло, така и във всяко слово на Господ Христос има всичко, което е потребно за нашите души. Божественaтa единосъщност по природа на Отец и Син се проявява в любовта на Отца към Сина и на Сина към Отца. Който обича, слуша [обичания]. Ако искаш да узнаеш колко голяма е твоята любов към Бога, измери степента на своето послушание на Божията воля и веднага ще разбереш това. Липсата на послушание е сигурен признак за отсъствие на любов. Любящият с наслада изпълнява волята на обичания. Божият Син толкова силно люби Своя Отец, че изпълняването на волята на Отца е най-сладката храна за Сина. Каква е волята на Отца? Спасението на човеците. Господ, Синът Божий, е изпитвал неутолим глад за изпълняване на волята на Отец. И се е чувствал нахранен с най-вкусни ястия, когато е спасявал някого.

      Виждате ли колко духовно извисен е Христос! Неговите ученици Му донесли храна от града и Го молели да яде: Равѝ, яж! Но в този час Той бил зает с най-важното си дело – спасяването на човешките души. Тук е самарянката, готова да приеме учението за спасението, към Него идват и всички жители на град Сихар, Царството Божие се приближава; голямата нива е готова за спасителната жътва. Ето това за Христос е храна, по-вкусна от всички ястия и лакомства на този свят. Тялото е машина, в която пътува Царят човек. Когато царят върши своето царско дело, когато откупва от робството царските синове, машината трябва да стои настрана и да не пречи на царското дело. Царят се е устремил изцяло към спасението на своите възлюбени синове и това са неговите храна и питие, неговата награда, едничката му радост и достойнство.

     О, братя мои, да бихте осъзнали как гладува Господ Христос и в днешно време за нашето спасение! Нима да Му не дадем  храната, която Той обича най-много? Кой за нас е по-скъп гост, по-близък роднина, по-верен приятел от Него? И щом къде-къде по-обикновени гости и по-далечни роднини, и неверни приятели гощаваме с такива ястия, които знаем, че обичат, как да не нагостим нашия Господ с единствената желана от Него храна? Да се заемем със собственото си спасение, към което Той ни призовава. Това за него е най-любимата гозба. От всяка друга храна Той отвръща глава.  

     О, Господи Иисусе, Човеколюбче, ненаситен [за нашето спасение], помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – преди смъртта си (бел. прев.).

 

 

[2] Това станало, когато мъченикът бил пуснат от тъмницата, та по Божия промисъл да употреби голямото си богатство по споменатия начин, вместо то да бъде отнето (имуществото на християните често се е конфискувало) от властите или разграбено от езичниците (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  24 25 26 27 28 29 30 31 32  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 194711
Постинги: 794
Коментари: 0
Гласове: 144
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031