Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166090 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  24 25 26 27 28 29 30 31 32  >  >>
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница, света Сара, 30 години в пустинята, била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда и се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. От тогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен, как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото от невъздържание в храната, и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А, че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелствува и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир, общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.

 

БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват

 

 

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашето Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото ( 2 Петр. 2, 20 )

 

 

Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата, и всички нейни дълбини, апостолът вижда ясно, и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение - безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят, и заради това, човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение - когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му  състояние бива по-лошо от първото. Защото като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата, и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние, и  скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад, с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта.                                                               

Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата, и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!

О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО БРАТСТВОТО „СВЕТИ ИЛИЯ": „ИСАЙЕЛИКУЙ!"

 

 

Защо това песнопение се пее и при венчание, и при преломяването на славската пита?  Мисля, че смисълът му ви е известен. Нека пророк Исайя ликува, защото неговото пророчество се е изпълнило. А проро­чеството, което Исайя изрекъл пред цар Ахаз и пред целия народ, гласи: „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). Емануил означава „с нас е Бог". Сърбите изговарят името Емануил като Манойло. Раждането на Христос от Дева и Светия Дух е най-свя­тото от всички раждания, откакто свят светува. Чрез това раждане се е открила тайната на Божията любов към хората: Бог се облякъл в човешка плът, за да ги спаси. И тъй като смисълът на брака е в раждането и про­дължението на човешкия род, песнопението „Исайе, ликуй!" се пее при венчанието, за да напомни на младоженците за чистотата и светостта на брака и за Божия промисъл, по който се раждат децата. За да имат младо­женците страх Божи и да поставят духовното и нравствено значение на своя брак над телесното.

Кръстната слава е църковен обичай на нашия народ. Защо и при преломяването на славската пита се пее „Исайе, ликуй!"? Според мен защото Христос е нарекъл Себе Си „хляб": „Аз съм хлябът на живота. И още: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее во веки” (Иоан. 6:48,51). При преломяването на питата, на земния хляб, Църквата бърза да ни напомни за хляба на живота, за вечно живия Спасител Христос и чрез това - за духовната храна. Следователно и в двата случая Църквата иска да извиси мислите ни от телесното към духовното. В първия случай - от телес­ната връзка към връзката на душата с Бога, а във втория - от телесната към духовната храна.

Мир вам и радост от Емануил!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

 

„Както девството е по-добро от брака, така и първия брак е по-добър от втория“. Това написал св. Иоан Златоуст на една млада вдовица, жена на починалия цариградски благородник Тарасий, съветвайки я да не встъпва във втори брак. Първия брак Църквата благославя с радост, а втория с тъга. Старата Евпраксия, майката на св. Евпраксия и роднина на цар Теодосий Велики, след смъртта на своя мъж Антигон, с когото преживяла в телесна връзка само две годи и три месеца, и по взаимно съгласие още една година като брат със сестра, останала млада вдовица. Царят и царицата я съветвали да встъпи в брак с друг велможа. Но тя даже не искала и да слуша за това, взела дъщеря си Евпраксия и заминала за Египет. А какво да кажем за св. Олимпиада. И св. Евпраксия младаша? Като св. Макрина, тъй и те били само сгодени, но когато годениците им умрели, те погледнали на себе си като на вдовици, и даже в мислите си не желаели да допуснат встъпването във втори брак. Каква чистота на сърцата! Каква вярност към единствения годеник! Какъв страх от Бога! Каква ясна вяра в бъдещия живот, в който годеницата се надявала да се види със своя годеник!

 

 

БЕСЕДА за робите, които проповядват свобода

 

Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен ( 2 Петр. 2, 19 )

 

Апостолът продължава да говори за нечестивите, безобразните, и своеволните, като напомня на вярващите да се пазят от техните съблазнителни, горделиви и лъжливи думи. Първо казал за тях, че хулят славата Божия, второ - прелъстят в плътски похоти и разпътство, а сега пък казва, че обещават им свобода, нещо, което самите те нямат, защото обладани от скверни страсти, те са роби на своите страсти, покорни роби на най-страшния тиранин на този свят. О, братя мои, колко съвременно звучат тези слова, писани преди деветнадесет столетия! Вижте, как запенено навсякъде около нас, прокламират за свобода, онези, които нямат и малко свобода!                     

Чуйте крясъците на отчаяните роби на страстите и порока, които измамени, мамят, и ослепели проповядват светлина! Страстите са мрежа изплетена от дявола, за да се ловят в нея човеците. Попадналите в тези мрежа, за радост на дявола, който тихичко обира и влачи мрежата към своя бряг, наричат другите хора роби, а себе си - свободни. О, братя, пазете се от тези нещастници, които наричат себе си вестители на свободата, а денонощно служат на своя господар дявола. Своята нищета наричат богатство, а чуждото богатство наричат нищета, тъй както безумния нарича целия свят безумен, а себе си умен. Тъй и те, най-несвободните, наричат другите несвободни. Служението от любов към  Бога и към ближните, те наричат робуване, докато служението на дявола  наричат свобода. Това са врагове на Бога и на хората, както и сам дявола е враг на Бога и на хората. Когато чуете, че някой ви говори за свобода, проверете първо добре, дали той не е роб на някоя страст и порок. По нечестивия живот, по безобразието и своеволието ще познаете всички лъжеучители на свободата.

О, Господи, единствен дарителю на истинската свобода, запази ни от мрежите на всички Твои и наши врагове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0


Никодим, епископ Белгородски


 http://hram-uspenie-bogorodichno.org/%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/53-2016-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0/218-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-2,-2016-%D0%B3-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC,-%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0

 
ДО ГОСПОЖА Й.: ЗА НЕОБЯСНИМОТО СТРАДАНИЕ

 

Оплаквате се от злата съдба на своята племенница. Казвате, че страдание­то ѝ е необяснимо. Нейният мъж, чиновник по професия, заразен от срамна болест, умрял в лудницата. Тя се заразила от своя мъж и сега също е в клиника за душевноболни. Вие я хвалите като добра и почтена жена и се чу­дите как всезнаещият Бог е допуснал изобщо да се стигне до този брак и едно невинно създание да страда така жестоко? Ако наистина Вашата родственица е добра, почтена и невинна, както Вие вярвате, то, разбира се, страданието я е сполетяло без неин личен грях. Тогава трябва да търсите причината в греха на нейните родители, понеже за Всевишния е казано, че за вината на бащите Той наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода (Изх. 34:7), Знам, в отговор Вие ще кажете, както обикновено казват: „Но защо децата да страдат за греховете на родителите?" Ще Ви попитам и аз: а как иначе Господ би възпрял хората да грешат, ако не пренасяше наказанието за техния грях върху децата им? Нашият народ от опит знае, че и децата страдат заради гре­ховете на родителите. Затова често онези, които се канят да лъжесвидетел­стват или да извършат друго зло, чуват предупреждението: „Внимавай, имаш деца!" Между другото тази библейска правда е прокарана и в обикновеното човешко законодателство в смисъл, че и децата губят имуществото си заради престъпленията на своите родители. Те претърпяват също и морални щети -губят репутацията си в обществото, и то не само децата, но дори внуците и правнуците. Наскоро тук се случи следното: един човек се сгоди, но като научи, че бащата на девойката е лежал в затвора, развали годежа.

Все пак не трябва да изпадаме в отчаяние заради това, защото тук не действа сляпата съдба. Милостивият Бог може да пресече наказанието на детето, ако бъде показано истинско покаяние и усърдна молитва за прош­ка към Него, Небесния Отец. Майката на св. Фанурий била безчестна жена, но наказанието за нейните грехове не постигнало сина ѝ. И не само не го постигнало - той дори станал светец. Но Фанурий, съзнавайки греховете на своята майка, непрестанно се молел Богу за нея. Молете се и Вие за родителите на Вашата родственица. Когато Бог прости на умрелите греш­ници, тогава грехът им се снема от раменете на техните потомци. В това е и смисълът на църковните молитви за мъртвите - Бог да прости греховете им и наказанието да не пада върху техните деца.

Мир Вам и милост от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души, тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блажения игумен Поликарп Печерски, всецяло сияел с Христовата вяра, и със словата си, и с делата си и с цялата своя личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевския княз Ростислав Мстиславович,  така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните, и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях, и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „ Ако желаеш това ( монашеския чин ), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.

 

 

БЕСЕДА ЗА СВЕТОТО АПОСТОЛСКО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

 

 

Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда ( 2 Петр. 2, 18 )

 

Светия апостол познава хората, по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светеца и апостола гледат дълбоко в човешкото  сърце. За кого говори светия апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова, те прикриват и разкриват своето сърце - прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветени от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразния се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволния тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките, не могат да усетят тази смрад, и като го слушат му вярват. Онези, които от скоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, които, със своето учение  одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.

Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели, да запазят от горделивите и лъжливи уста, всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. – лъжливата храна

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0

 2.   Из патерика


              Един брат, който живееше в чужбина, казва на стареца:

-                      Искам да се върна вкъщи.

-                      Знай само едно нещо, брате - му отговори старецът - когато идваше от родината си насам, Господ беше с теб и те водеше. А ако се върнеш, Той вече няма да бъде с теб.

2.                  Един брат бързаше да тръгне за града и поиска молитва от стареца. Старецът му рече:

-                      Не бързай за града, а бързай от града - и ще се спасиш.

3.                  Един много благочестив брат имаше бедна май­ка. Настана голям глад и той взе хляб и тръгна да го занесе на майка си. Тогава чу глас:

-                      Ти сам ли ще се погрижиш за майка си, или Аз да се погрижа за нея?

Братът разбра Чий е този глас, падна ничком на земята и почна да проси:

-                      Ти Сам, Господи, се погрижи за нас.

След това стана и се върна в килията си. След три дни майка му дойде при него и казва:

-                      Еди-кой си монах ми даде малко брашно. Взе­ми го и направи малко хляб, за да има какво да ядем.

Щом чу това, братът прослави Бога. А като ук­репна в надеждата, започна чрез Божията благодат още повече да се подвизава във всяка добродетел.

4.                  Един монах, който живееше в скита, имаше син в селото. Веднъж юношата беше задържан под стра­жа по някакво обвинение. Майката на юношата съ­общи това на монаха, за да напише на архонта да пусне сина и.

-                      Ако той бъде пуснат - попита монахът прате­ния, - няма ли да задържат друг вместо него?

-                      Ще задържат - отвърна онзи.

-                      Тогава каква ми е ползата от това, че ще го ос­вободя и ще дам радост на сърцето на майка му, щом ще оставя нейната скръб за сърцето на друга жена?

5.                  Същият старец се занимаваше много с ръкоде­лие, като при това оставяше за нуждите си каквото беше необходимо, а останалото раздаваше на сиро­маси. Когато настъпи глад, майката прати сина му при него с молба да им даде малко хляб. В отговор старецът казва на сина си:

-                      Има ли там още някой, който да се нуждае като

вас?

-                      Има - отвърна той - и то мнозина.

Тогава старецът затвори вратата пред него.

-                      Върви си, детето ми - рече той, като заплака. -

Този, Който се грижи за тях, ще се погрижи и за вас.

По това време един брат беше там и видя какво направи старецът. Попита го:

-                      Нима не те измъчва мисълта, че отпрати род­ния си син с празни ръце?

-                      Ако не се самопринуждава във всяко дело - отговори старецът, - човек няма да получи награда.

6.                    Един монах имаше в света беден брат и мона­хът, ако припечелваше нещо, му го даваше. Но кол­кото и да му даваше, онзи още повече обедняваше. Монахът отиде при един старец и му разказа това. Старецът му отговори:

-                      Ако искаш да ме послушаш, повече не му да­вай нищо. И му кажи: „Братко, когато имах нещо, ти давах. Така че и ти, щом припечелиш нещо е труда си, ми носи“. Ако ти донесе нещо, вземи го. И ако видиш странник или беден старец, дай му го и го по­моли да се помоли за брат ти.

Братът отиде и така и направи. Когато брат му дойде, той му каза, както старецът го беше научил. Като чу това, онзи си тръгна обиден. Но на следва­щия ден спечели е труда си малко зеленчуци и ги за­несе на монаха. Той ги взе, раздаде ги на старците и ги помоли да се молят за брат му. А мирянинът, като получи благословение, се върна вкъщи.

Скоро пак дойде при монаха и донесе зеленчуци и три хляба. Монахът ги взе и постъпи както предния път. И мирянинът си тръгна, получил благословение от старците. След това дойде трети път и донесе мно­го храна, вино и риба. Монахът видя това и се удиви.


Покани сиромаси и им направи трапеза. А след това казва на мирянина:

-                      Може би се нуждаеш от малко хляб?

-                      Не, господарю мой - отвърна онзи. - Колко­то пъти вземах нещо от теб, сякаш огън влизаше в дома ми и изпепеляваше дори малкото, което имах. А откакто не вземам нищо от теб, Бог ме благославя.

Братът отиде при стареца и му разказа всичко, което се беше случило.

-                      Виждаш ли - казва му старецът, - трудът на монаха е като огън -изгаря всичко, върху което по­падне. А брат ти има повече полза от друго - нека дава милостиня от трудовете си и да получава в замя­на молитвите на светиите - и ще бъде благословен.

7.                    Веднъж майката на авва Марко, ученик на авва Силуан, дойде да види сина си. А пристигна с голям блясък и разкош. Авва Силуан излезе при нея и тя му казва:

-                      Авва, кажи на сина ми да излезе да го видя.

Старецът влезе вътре и казва:

-                      Излез, нека майка ти да те види.

А той беше по престилка и целият черен от саж­ди. Заради послушанието той излезе със затворени очи и рече:

-                      Спасявайте се.

При това той не я видя, а майка му не го позна. Тогава пак казва да предадат на стареца:

-                      Авва, прати при мен сина ми да го видя.

Аввата го повика и му казва:

-                      Нали ти казах да излезеш да те види майка ти?

-                      Авва - отговори той - излязох, както ти наре­ди, и я поздравих. Но, моля те, не ми казвай да изли­зам още веднъж, за да не ми се наложи да проявя не- послушание към теб.

Тогава старецът сам излезе и и рече:

-                      Той беше онзи, който излезе при вас и ви каза: „Спасявайте се“.

И като я утеши, се сбогува с нея.

8.                    Веднъж при авва Пимен се събраха много стар­ци. Дойде и един роднина на авва Пимен и доведе със себе си дете. Лицето на момчето по действие на дяво­ла беше обърнато назад. Той седна заедно с детето от­вън, край манастира, и заплака. Случи се така, че един старец мина оттам. Видя го, че плаче, и му казва:

-                      Защо плачеш, човече?

-                      Роднина съм на авва Пимен - отговори той, - а ето какво изкушение се случи с детето ми. Исках да го занеса при стареца, но се уплаших, понеже той не иска да ни види. Дори сега, ако разбере, че съм тук, ще прати някого да ме изпъди. Осмелих се да дойда единствено понеже ви виждам тук. Ако можеш, авва, смили се над мен. Вземи детето в обителта и се помолете там за него.

Старецът взе момчето и влезе вътре. Но постъпи мъдро - не го занесе направо при авва Пимен, а за­почна с най-младите братя, като казваше: „Прекръсте­те детето“. И след като направи така, че всички по­ред прекръстиха детето, накрая го поднесе на авва Пимен. Той не искаше дори да го докосне. Но всички

започнаха да го умоляват:

-                      Както направиха всички, така направи и ти, отче.

Тогава той въздъхна, стана и започна да се моли:

-                      Господи, изцели творението Си, за да не го вла­дее врагът.

След това го прекръсти и тозчас го изцели. И де­тето беше върнато здраво на баща му

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО  ШИВАЧКАТА  ДЖ.:    ЗА ПОБЕДАТА НАД ЗЛОТО

 

 Има един начин за победа над злото, който и Вие сте изпитали с успех. Със своя почтен труд Вие, клетата вдовица, издържате себе си и чети­рите си деца. Но се случило така, че не сте успели да платите наема и хазяинът дошъл, за да опише вещите ви. Вие сте стояли разтреперана, децата плачели. Когато хазяинът видял, че всички описани вещи няма да покрият дължимото, започнал ядосано да крещи. Тогава Вие сте свалили от шията си огърлицата, венчален спомен от Вашия съпруг, извадили сте и часовника, който той, уми­райки, завещал на най-големия син със заръка да му го дадете, когато завърши училище. „Вземете и това!" - казали сте на хазяина. Вашата постъпка трогнала сърцето му - нали и той е човек - и той си отишъл, мърморейки: „Хайде, оста­нете, пък когато платите - платите". Вие сте постъпили по Христовите думи: „Не се противете на злота".

Нещо подобно се случило в село Сибница по време на австрийската окупация. Поради някакви подозрения окупаторите изпратили наказате­лен отряд, за да изгори селото. А в него живеел един Божи човек, чичо Тоджа. Стигнали и до неговата къща. Преди да я запалят, те му наредили да изнесе каквото пожелае. Чичо Тоджа не влязъл вътре, а отишъл при дръвни­ка и донесъл наръч дърва. Питали го защо прави това, той кротко отвърнал: „Ами за да ви помогна да запалите къщата!" Постъпката му трогнала сър­цата на войниците - нали и те са хора, - обърнали се и си отишли. Къщата на чичо Тоджа останала невредима.

Божието благословение да бъде върху Вас и Вашите деца!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЯ

 

Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината, не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Иасиа, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога ако се не труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ -  казал Исаиа на селянина. „А ти, отче жънал ли си?“. „Не съм“- отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“, отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „ Сторих това, с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога, онзи, който не се подвизава.

 

БЕСЕДА за безводните извори

 

Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки ( 2 Петр. 2, 17 )

 

Нечистите хора, апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта…А те, като безсловесни по природа животни… хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода - защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят, ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато в един страшен [ за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.                                                                                                                         

Бог е праведен, и не ще съгреши, - ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.

О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото и душата  да запазим в чистота, и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 
2.     Из житието на преподобни Симеон Стълпник


       Двадесет и седем години минаха, откакто този богоравен мъж, великият Симеон, се беше отрекъл от законите на естеството и от всичко, което е в све­та. Но майка му още пазеше в себе си огъня на лю­бовта към детето си и можеше да охлади този пла­мък само като отиде при своя, макар и по плът, но безплътен син. Защото тя страстно, ако може да упот­ребим тази дума, желаеше да види лицето на сина си и да чуе гласа му, който толкова дълго не беше чува­ла. Светият узна за пристигането на майка си. И обър­ни внимание: той не оскърби майка си, но и не нару­ши закона, наложил заповедта. А именно, не допуска среща с нея, а праща да и кажат:

-      Майко, ако не възразяваш, нека отложим сре­щата помежду ни за бъдещия век. И ако животът ни бъде във всичко угоден Богу, след заминаването ни в Христа ще се видим един друг там, където всичко е много по-родно и близко.

Такъв съвет и предаде той. Но пламъкът, който изгаряше душата на майката, не и позволи да се вслу­ша в думите му. Тя настояваше, казвайки, че иска да го види. Тогава той им предава за втори път:

-      Мислех, че ще се съгласиш с това, което е по­лезно и за двама ни, и няма да настояваш толкова за среща. Но понеже виждам, че се стремиш към онова, което е временно, сега се нуждая да бъда сам, а теб ще те видя малко по-късно. Явно, така е угодно на Бога.

Майката охотно и с радост повярва на обещаното. Душата и ликуваше, цялата беше в очакване. Вече си представяше как ще види сина си, как ще го прегръ­ща, ще го целува, ще слуша гласа му. И когато всичко се развиваше по този начин, майката ненадейно се раз­деля с живота и предава душата си на Бога. След като живя наистина щастлив живот, тя беше още по-щастлива в смъртта си. Защото макар и майка, тя послуша толкова великия си син и освен това го напусна, кога­то той беше достигнал до такава добродетел. А божест­веният Симеон нареди да внесат тялото и в двора (бе обградил стълпа от всички страни със стена, за да няма достъп за жени). И когато покойната беше занесена при него, той я видя, както и беше обещал. След това, като прочете над нея молитва, я погреба пак там, край стълпа. Така и въздаде чест на майка си, и не само изпълни Господнята заповед, но и със собствения си пример показа превъзходството и.

 

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА ГЛАВНАТА РАЗРУШИТЕЛНА ДОГМА

 

 

Кой си и с какво се занимаваш - не пишеш, но си се подписал като „атеист и добър патриот". Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а всичко останало, което те проповядват, отхвърляш и си оставаш истински родолюбец. О, бедни човече, кой те подведе да тръгнеш по този хлъзгав път, по който е невъзможно да се задържиш, без да паднеш? За какво ще се хванеш, за да се върнеш на висотата, от която си се свлякъл в пропастта? Изгубил си вярата си - следователно си прекъснал връзката, която те е свързвала с Бога, протегнал си две ръце на сатаната и въпреки това мислиш, че мо­жеш да се задържиш там, където ти пожелаеш! Московските безбожници са последователни, а ти - не. Като са отрекли Бога, те последователно са отрекли и всички останали ценности: и брака, и отечеството, и душата, и съвестта, и морала. А ти, изоставяйки Бога, мислиш да задържиш всичко останало. Не е възможно да приемеш главната им догма, която влече след себе си разрушение във всички посоки и на всички нива на живота и да се задържиш там, където ти искаш. Трябва да избереш: или изобщо да не стъпваш на техния хлъзгав път, или да паднеш с тях в пропастта. Ако нямаше Бог, както те в безумието си твърдят, то тогава хората биха били една появила се случайно купчина гъсеници, които според тяхното мне­ние трябва да бъдат охранени за смърт. Това е втората им главна догма: да охранят еднакво всички преди жътвата на смъртта. Защото, отхвър­ляйки вярата във Всемогъщия Бог, те са останали с вярата във всемогъ­щата смърт. Затова, когато говорят за „земния рай", в действителност те говорят за трапеза, приготвена за смъртта.

Знай, че онзи, който изгуби Бога от сърцето и ума си, се усеща извед­нъж освободен от всичките си задължения, лишен от всичките си надежди, помрачен по ум и отровен по сърце. Тогава за него убийството и самоубий­ството са напълно оправдани, бракът е комедия, любовта към децата - глу­пост, любовта към родината - още повече, приятелството - сделка. За него целият свят е обор с животни без пастир, а животът - случайна плесен върху лицето на земята. Всичко това следва от отричането на Бога. А ти какво си наумил? „Атеист и истински патриот!" Тежко на земята с такива патриоти и на народа с такива слепи водачи. “Когато бъдат изтребвани грешниците, ти ще видиш” (Пс. 36:34). Нима досега не си виждал? Нима не си чувал каква е участта на безбожниците? Дълго време и много мастило ще са нужни, ако започна да ти изброявам техните имена от древността до днес. Ще съкруши, пази се, ще съкруши Всевишният безбожниците, както ги е съкрушавал в миналото, ще ги строши, както се строшава глинен съд, по думите на ве­ликия Исаия (срв. Ис. 30:14). Затова пази своя живот и разум. А те могат да бъдат запазени само с помощта на Дарителя на живота и разума.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Блажени плачещите, е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв ( кръв мъченическа )? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба, той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тога всички братя заплакали.

 

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

 

 

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака ( 2 Петр. 2, 4 )

 

Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп, и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш - „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив от колкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост, и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самия себе си; Той повече желае спасението ти, отколкото ти самия на себе си - но който до край се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който до край се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство, и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко е страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите, и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и противили на Божията любов. Нима и ти това искаш заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! - каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма, и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  24 25 26 27 28 29 30 31 32  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166090
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930