Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 256018 Постинги: 1093 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 МАЙ

 

Разсъждение

 

За чисти всичко е чисто  – е казал апостолът. И човешката храна сама по себе си не може да бъде наречена нечиста, макар че храната може да предизвика нечисти мисли и желания в човека. За това удивително разсъждава св. Симеон Стълпник в разговора със своя старец Иоан. Старецът Иоан казал: „Храната и питието не оскверняват човека, защото сам Господ в Писанието е казал: Като злак тревист давам ви всичко  (Бит. 9: 3), на което блажени Симеон отговорил: „Макар и храната да не осквернява човека, но поражда лоши мисли, помрачава ума, вкоренява и отглежда страстите, и превръща духовния човек в плътски, и приковава неговите мисли към земните желания“. Не е ли чиста водата, която пада от облака? Но когато вали много дъжд, посевите изгниват от него. Тъй също и силната храна предизвиква тление в духовната и моралната човешка същност.

 

БЕСЕДА за това как Божията любов се излива в човешките сърца

 

 Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5: 5).

 

Любовта е радост и любовта с радост помазва човешкото сърце. Любовта, братя, е сила и любовта помазва човешкото сърце със сила. Любовта е мир и любовта помазва човешкото сърце с мир. А от радостта, силата и мира се ражда храброст и любовта помазва човешкото сърце с храброст. Любовта Божия като благоуханен елей се излива в нашите сърца не от друг, а от Светия Дух, Дух всеблаг и всесилен. В тайнството миропомазване, абсолютно незаслужено от нас, Духът Божий излива Божията любов в нашите сърца. Но като пренебрегваме с времето тази любов и с греховете си се отдалечаваме от Бога, падаме в болестта на духовната немощ. И Дух Светий, като не може да обитава в нечист съсъд, се отдалечава от нашите сърца. А когато Светият Дух се отдалечи, веднага се отдалечават и радостта, и силата, и мирът, и храбростта. И ние ставаме тъжни, безсилни, безпокойни и страхливи. Но всеблагият Дух само се отдалечава от нас, ала не ни напуска съвсем. Без да ни напуска, Той ни предлага на нас, болните, лекарства чрез тайнството на покаянието и тайнството на Причастието. А след като се покаем и причестим, се очистваме отново, и тогава Той – Бог Дух Светий, отново се вселява в нас и излива Божията любов в нашите сърца. Падаме и ставаме, падаме и ставаме! Когато паднем, Духът Божий стои до нас, и ако ние пожелаем да станем, ни вдига. Като станем, Духът Божий обитава в нас, докато поради греха и от глупост не пожелаем да паднем. Тъй през този живот ние непрестанно сме ту плодородна нива, ту пустиня, каещи се синове и блудни синове, пълнота и празнота, светлина и тъмнина.

О, Боже, Душе Свети всеблагий, не отстъпвай от нас и когато Те желаем, и когато Те не щем. Пребъди с нас до смъртта ни и ни спаси във вечния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
05.06 15:39 - !!!
 


   Поради краткотрайния човешки век, за просторната Божия нива едни и същи работници не стигат да я посеят и да я пожънат. Едни сеят и умират без да дочакат и видят плода на своя труд; други се радват тогава, когато посеяното семе е порасло и натежало за жътва…

 

Свт. Николай, еп Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 МАЙ

 

Разсъждение

 

Духовният човек тълкува всички неща и всички явления в природата по духовен и символичен начин и от всичко получава полза за душата си. Веднъж братята отишли при св. Иоан Колов и започнали да му разказват как завалял хубав дъжд и напоил палмите, и как на палмите почнали да покарват нови пръчки така, че монасите щели да имат материал за своето ръкоделие. Св. Иоан се замислил и казал: „Така също и Дух Светий слиза в сърцата на светиите, те се обновяват и пускат ластари на страх Божий“.

 

БЕСЕДА за това, че не трябва да оскърбяваме Светия Дух

 

И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението (Еф. 4: 30).

 

Над всекиго от нас, когато сме се кръстили с Дух и вода, е казано: „Печат дара Духа Святаго“. Божият Дух ни е даден не по наши заслуги – никой и да си не помисля това, – а по милостта на живия Бог. И в обикновените отношения между хората, който дава дар, е радостен, а радостен е и онзи, който получава дара. Дарителството е взаимна радост. Колкото по-голям е дарът, толкова по-голяма е и радостта. Радва се Бог, когато дава благодатта на Своя Дух Светий, как тогава да не се радват хората, които я приемат! Беднякът, когато приема, обикновено се радва повече от богатия, който дава – как да не се радват бедните човеци, които приемат огромен дар от богатия Бог! С какво хората оскърбяват Божия Дух? Апостолът, който е заповядал да не оскърбяваме Духа Божий, веднага обяснява от какво се оскърбява този Дух: Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба, казва апостолът. С една дума – Духът Божий се оскърбява от всеки наш грях. Нека бъде далеч от нас всеки грях и Духът Божий ще бъде радостен, и ние ще се радваме в Него. Когато в дома си имаме някой висок гост, ние се стараем да вършим всичко онова, което е угодно на госта. А нима може да има по-висок гост от Светия Божи Дух? А щом Той е най-висок и най-желан наш гост, трябва да вложим най-много старание да угодим на Него. А ние знаем с какво се угажда на Божия Дух – с онова същото, с което и на Христос Господ. А Господ е казал: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Иоан. 14: 15). Който, значи, пази Христовите заповеди, той има любов и към Сина, а пазейки Неговите заповеди, угажда и на Отца, и на Духа Светаго. Апостолът особено препоръча милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. Ако сме добри, ако сме милостиви, ако си прощаваме един другиму, с това угаждаме на Божия Дух, който гостува в нашите сърца. И тогава Духът Божий се радва в нашите сърца. Радва се Духът Божий в нас и цялото наше същество тогава тръпне от неизказана радост. О, братя мои, да се стараем да не наскърбяваме Най-високия Гост, Който идва при нас с пребогати дарове.

О, Боже, Душе Светий, прости ни нашата небрежност към величественото Твое безсмъртие и не ни оставяй без Тебе, нас – безплодните и нищожните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 1
 



Пишеш, че си срещнал човек, който не вярва в Бога, но е пълен със су­еверия. Срещнал си го миналото лято в минералните бани. Той ти е признал, че никога не е вярвал в Бога, но от дете е протягал длан на циган­ите да му врачуват. Същото прави и сега. И разпалено доказва, че него­вата циганка гледачка знае повече от всички академии на науките. Освен това се страхува от зли очи. Затова винаги върви по улиците с наведена  глава. Смята вторника за нещастен ден и във вторниците не работи нищо  и не излиза от къщи. От числото тринадесет бяга като от огън. Веднъж някой се пошегувал и написал числото тринадесет на неговата маса. Той  скочил като бесен и налетял да удари със стол шегобиеца. Иначе изглежда образован и богат човек.

На какво се учудваш, дяконе? На това, че безбожието и суеверието вър­вят ръка за ръка ли? Това е съвсем естествено. Лъжа е и едното, и другото. И двете произхождат от онзи, когото най-правдивите уста са нарекли  ,,баща на  лъжата”. Истината винаги е една и съща, а лъжата е като хамелеон, който променя цвета си. Това приятелство между безбожието и суеверието не е парадокс, както ти си мислиш; те си подхождат както рамката и картината. Всяко безбожие е здраво обрамчено от суеверие. И едната лъжа постоянно гостува на другата.

Когато цар Саул отхвърлил послушанието към Бога и към Божия про­рок Самуил, той отишъл да научи истината и да потърси съвет от врачката в Аендор. Френският крал Филип Егалите  се хвалел с две неща: с атеизма си и с умението си да предсказва бъдещето по утайката в кафената чаша. Не си ли чел в Писанието как Пилат и Ирод, две лъжи, се помирили помежду си, преди да осъдят Истината на смърт? „И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други” (Лук. 23:12). И днес често се случва две лъжи да се помирят, когато им предстои борба против истината. Спомни си и суеверието на безбожните иудеи, които ис­кали на всяка цена да убият Христос! „Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да не се осквернят” (Иоан. 18:28). Понеже било празник, убийството на невинен човек не било за тях осквернение, но влизането на празник в преторията щяло да ги оскверни. Същото се случва днес и с безбожниците в Русия. Тези, които са отхвърлили вярата, потъват във вълните на суеверието. Но те, бедните, не се и досещат, че като са отхвърлили истинския Бог, напълно са се предали във властта на Божия архипротивник, на онзи таен хулител, който е наречен „открай човекоубиец... лъжец и баща на лъжата”. За това, разбира се, не се досеща и твоят познайник, господинът от минералните бани, който е отхвърлил Бога и Го е заменил с циганка гледачка.

Христос воскресе!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0
04.06 10:16 - !!!


 Всеки Божи дар се обръща във наша вреда, когато го употребяваме не за  Божия слава, а за наша.

 

Свт. Тихон Задонски

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 МАЙ

 

Разсъждение

 

Как Мойсей е могъл да пости 40 дена? Как много от християнските подвижници са могли да живеят, и то да живеят продължително, в крайно въздържание от храна и питие? За плътския човек, който не познава духовния живот, това е невъзможно. Невъзможно е това да му се докаже, защото разбирането на това се постига само с опит. Когато мъчителите държали св. Василиск без хляб и вода, а след това му предложили да яде, той отказал, казвайки, че не е гладен. „Аз съм – казал – изпълнен с безсмъртна храна и няма да приема смъртна. Вас ви храни земният хляб, а мене небесното слово Божие; вас ви развеселява виното, а мене благодатта на Светия Дух; вас ви засища месото, а мене постът; вас ви укрепява телесната сила, а мене Христовият Кръст; вас ви обогатява златото, а мене Христовата любов; вас ви разкрасяват дрехите, а мене добродетелта; вие се веселите със смях, а аз се утешавам с молитвата“. Ето човек, един от многото и многото, върху когото се изпълнило Христовото слово: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста (Мат. 4: 4).

 

БЕСЕДА за човешкото тяло[1] като храм

 

Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени (I Коринт. 6: 19 – 20).

 

Вследствие на какво, братя, нашите тела са станали храм на Светия дух? Затова, защото сме скъпо купени. Господ Христос е заплатил за нас със Своите грижи, трудове, страдания и смърт. Поради тази цена сме се удостоили да бъдем храм на Светия Дух. Но някой ще каже: „Тази цена е платена отдавна, а ние живеем 20 столетия след това? Все едно – цената не е платена за едно [определено] време и за едно поколение, а за всички времена и за всички поколения – от Адам до Страшния Съд. И ако на земята се родят още милиарди и милиарди човешки същества, за всички тях цената вече е платена. Цената е толкова голяма и щедра, че и всичкият морски пясък да се претвори на човеци, тя ще е достатъчна. От кой миг, братя, нашите тела са станали храм на Светия Дух? От момента на нашето кръщение. Цената е платена за всички хора, но в храм на Светия Дух се превръща само онзи, който се кръсти. Какво е последствието от това, че  Светият Дух живее в нас? Последствието от това е, че ние вече не принадлежим на себе си. Когато Дух Свети се всели в нашите тела, тогава Той става Господар на нас, а не ние на Него и на себе си. Тогава, братя, ние сме близки на Светия Божи Дух. А какво означава, братя, това, че когато Господ на Тайната Вечеря умил нозете на Иуда, и когато Иуда приел от Господа залъка хляб, тогава… сатаната влезе в него (Иоан. 13: 27)? О, страшни думи! О, страшно наказание за богопредателството! Не означава ли това, братя, че ако ние се отречем от Бога, който ни мие и храни, Дух Божий излиза от нас, а на Неговото място се настанява сатаната? О, каква жестока истина! О, страшно предупреждение за нас, кръстените! Дух Светий се е вселил в нас при кръщението и ни е направил храм за Себе си. Но Дух Светий не живее в нас насила, а по нашата добра воля. Ако грешим против Него, Той ни напуска; на Неговото място се вмъква сатаната и нашият телесен храм се превръща в кочина.

О, Душе Светий, не ни оставяй. Смили се и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – човешките тела (бел. прев.).

 

 

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
03.06 08:12 - !!!


       Има пишман родолюбци, които твърдят, че св. Николай Велимирович е бил българомразец. Няколко реда от него. Изводите са за читателите.



       Сръбският крал бе поласкан от австрийския император, който нямаше интерес сръбският и българският народ, единни по раса, вяра и език, да живеят в любов. От тази лицемерна ласка и възгордян от своите успехи в по-ранните войни срещу турците, а и от получената си кралска титла, сръбският крал се надигна и обяви война на българите, един почтен и християнски народ, който току-що бе започнал да гради своя дом в свобода. Войната беше кратка, но кървава. И макар че сръбският крал имаше войска, по-силна и по-подготвена от българската, той бе победен.

Войната на Едуард против бурите продължи толкова години, колкото месеци продължи войната на Милан срещу българите. Българите пречупиха гордостта на сръбския крал, а бурите на английския.

Храбрият и почтен български народ би удържал в тая война още повече победи, ако Фердинанд със своя характер не му пречеше пред Бога.

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ -21 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Че порокът е нещо срамно и грешно, се вижда и по това, че той винаги се крие и винаги взима върху си образа на добродетел. Св. Иоан Златоуст дивно казва: „Порокът няма свое собствено лице, а взима на заем лице на добродетел“. Затова Спасителят е казал: Дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители (Мт. 7, 15). Назови лъжеца - лъжец, крадеца -крадец, блудника - блудник, клеветника - клеветник, и ще ги огорчиш. Назови който и да е човек почтен, честен, безкористен, верен, справедлив, съвестен, и ще засияе и остане доволен. Да кажем пак според Златоуст: „Добродотелта е нещо естествено в човека, докато порока е нещо неестествено и измамно“. Ако някой човек се отдаде на порок, той бързо оправдава своя порок с някоя добродетел, облича го в одежда на добродетел. Наистина, порокът няма собствено лице. Също както и дяволът - бащата на порока!

 

БЕСЕДА за Божиите деца

 

Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии (Рим. 8, 16)

 

Онзи, които има в себе си Божия Дух, само той има свидетелството, че е дете Божие. Без Божия дух няма го това свидетелство. Нито пък и цялата вселена може да даде това свидетелство. Сама вселената, без Божия Дух, какво друго ни свидетелствува, освен, че сме нейни роби, нейна жертва, която тя немилосърдно поглъща. Всъщност езичниците мислели така. Богоборците в наши дни - не мислят ли и те така? Мислят. Защото, наистина е трудно да се освободи от такива мисли човек, който не е познал Христовия Дух, Божия Дух, небесния Свидетел. Вие не приехте духа на робство, казва същият апостол. Какъв е този дух на робство? Всеки друг, освен Божия Дух, Когото  Христос Господ праща на онези, които Го обичат. Единствено Всесветия Дух Божий е Дух на свободата и осиновяването.                                        

  О, [ какво] щастие, о, [ какъв]  мир, о, ,[ каква]  радост - когато Дух Свети се всели в човешкото сърце, като лястовица в своето гнездо! Тогава надеждата отваря стотиците врати на тъмната вселена, и нашата прегръдка, по-широка от вселената се устремя към Някой  по-голям, и по-милостив от вселената. Към Кого? Към Отца! И ние тогава викаме: Авва, Отче ! Свидетелството за Бога, което се приема чрез зрението, може да ни доведе до съмнение, че ние сме Божии чада. Ала свидетелството, което се приема със сърцето, от Божия Дух, не оставя и най-малкото съмнение. Тук Бог свидетелствува за Бога. Какво съмнение може да има тук? Бог се вселява[1] в самото сърце на нашето същество. Какво съмнение може да има тук? Не - тогава разбираме и чувствуваме съвсем сигурно, че Бог е Отец, а ние - чеда Божии. Ничии слуги, ничии роби, но Божии чеда!

О, Господи Боже, Душе Светий, всели се в нас и остани в нас като Свидетел на Троицата и Царството, като Свидетел на безсмъртния рай. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - милва

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато човек добие християнска съвест, той ревностно се старае да изправи живота си за да угоди на Бога. Всичко останало за него става маловажно. Примери от такива хора имаме не само между великите подвижници и духовници, а и между най-могъщите царе. Такъв пример ни дава цар Теодосий Велики, който за известно време бил паднал в ерес, но след това се покаял. Над мъртвото му тяло реч държал св. Амвросий, негов предишен изобличител: „Обичах този мъж, който свали от себе си царските отличия, открито оплака своя грях в църквата, и с въздишки и сълзи просеше опрощение. От това, що се срамуват простите, не се срамуваше императора. След славните победи ( над враговете на царството ), той реши да не пристъпва към Светото Причастие до завръщането на синовете му, само за туй, защото в битката неговите неприятели били убити“.

 

БЕСЕДА за духа на този свят и за Духа от Бога

 

Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога (I Кор. 2, 12)

 

Духът на този свят, братя, е дух на гордост и грубост, а Духът Божий е Дух на кротост и благост. Божия апостол потвърждава, че Христовите последователи не са приели духа на този свят, а Духа, който Е от Бога, т.е. Който от Бога Отца изхожда като благоуханен аромат от цвете, както доброто благоухание се разлива в човешката душа, правейки я силна, светла, спокойна, благородна и състрадателна.                                               

Хората по природа са кротки и добри. Тертулиян пише: „Човешката душа по природа е християнка“. Ала от духа на този свят тя е развълнувана и обсебена. Духът на този сят е направило от овцете вълци, докато Духът който е от Бога, прави от вълците овце.                           

Апостолът добавя още: За да знаем това, що ни е дарувано от Бога. Да разбираме, значи, кое е от Бога, и кое не е от Бога, и да почувствуваме услада от онова, което е от Бога, и горчивина от онова, което не е от Бога, а от духа на този свят. Докато човек е вън от естеството си, по-ниско от своето естество, той смята горчивината за сладост, а сладостта за горчивина. А когато с [ помощта на] Дух Свети се върне в своето естествено състояние, тогава той приема сладостта за сладост, и горчивината за горчивина.Кой може да върне човека при Бога? кой може да излекува човека от отравянето на греховната горчилка? Кой може да го научи да прави разлика между истинската сладост и горчивината? Никой друг, освен Духът, Който е от Бога.Затова, братя, да се помолим Бог да ни дарува Своя Свят Дух, както Го е дарувал на Своите апостоли и светии. А когато този Божий Свят Дух се всели в нас, то [следователно е] дошло при нас Царството Божие,  Което Е всичко -самата сладост, самото добро, самата светлина, самата кротост и благост.

О, Душе Светий, Дух на кротостта и благостта, ела и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ‘ – 19 МАЙ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Великите иерарси, стълбове на православната Църква, умеели да съчетават в своя характер кротостта и решителността, кротост към праведниците и каещите се, и решителност към неразкаялите се кръвници. Една неделя, след светата служба, цар Иван Грозни пристъпил към митрополит Филип за да получи благословение. Митрополитът се престорил, че не вижда царя и гледал към иконата на Спасителя. Тогава царския адютант пристъпил към митрополита и му казал: „Владико, господарят е пред тебе, благослови го!“. Митрополитът погледнал към царя и казал: „Господарю, убой се от Божия съд; тук ние принасяме безкръвна жертва на Бога, а зад олтара се пролива християнска кръв. Колко [ много] невинни страдалци! Ти си на висок престол, но все пак си човек“. Ядосаният цар предупредил митрополита да мълчи, но митрополитът му казал: „Къде ще е вярата ми ако мълча?“ Когато царят взел да го заплашва, той отговорил спокойно: „Аз съм пришълец и гост на земята - готов съм да пострадам за истината!“. След известно време, злият цар удушил митрополита, ала не удушил светеца.

 

БЕСЕДА за светите Божий човеци

 

От Дух Светии просветявани са говорили светите Божии човеци (II Петр. 1, 21)

 

Това свидетелствува онзи, който и сам бил свят Божи човек - апостол Петър, камък на вярата и рицар на кръста. Като свят Божи човек, той от собствения си опит обяснява, как са говорили и как сега говорят светите Божий човеци, и казва: От Дух Светии просветявани. Не говорили, значи, по свое мъдруване, нито по свое предчувствие, ни според своето красноречие, а говорили от Духът и по [ внушение] на Светия Дух. Чрез тях се изливала мъдростта Божия, и Божията истина се откривала чрез тях. Свещеното Писание не е написано от лъжливото перо на книжовниците (Иерем, 8, 8), а е написано от слуги и избраници на Светия Божи Дух. Свещеното Писание не е написано от хора на които писането е занаят, а е написано от Божии светии – упътени и вдъхновени да пишат от  Божия Дух. Често и не искали, та чак се и противели, но трябвало да пишат, както свидетелствува свети пророк Иеремия казвайки: Няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах ( 20, 9).                                                                                                                                              О, братя мои, Свещеното Писание не е от човек, а е Бога, не е от земята, а от небето, нито пък е от плът а от Дух, да -от Светия Божий Дух. Вдъхновени с мъдрост и истина от Светия Дух, писали светите Божии човеци - пророци и евангелисти, апостоли и отци, учители, иерарси и пастири.

О, Боже Душе Светий, Дух на мъдрост и истина, вдъхнови ни с Твоя животворящ Дух за да познаем Мъдростта и Истината, и с Твоята помощ да се изпълним с Тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0
ДО РЕВИЗОРА МАРКО Н.: ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Пишете, че много обичате децата заради тяхното удивително чувство за благодарност, което при възрастните е до голяма степен притъпено. Давате примери. Нека и аз дам един.

Петербургският митрополит Исидор често разказвал, че като дете бил принуден да ходи бос. Един човек, на име Петър, го съжалил и му купил  цървули от липова кора за пет копейки. Това малко благодеяние се запечатало в паметта на Исидор така дълбоко, че по-късно, вече като свещеник и  епископ, той в продължение на петдесет години на всяка служба спомена­вал своя благодетел.

Пишете още, че ви е жал за децата, защото са настъпили тежки за тях времена. Отвсякъде съблазни. Неопределеност и противоречия като сту­дени ветрове брулят детските души и у дома, и в училище, и на улицата. Децата са объркани не само от напълно противоположните теории за жи­вота, за държавното управление, за семейството и отечеството, които им се предлагат често в рамките само на няколко часа, но и от противоречивите примери, които виждат. Вие се обявявате за нова, различна възпитателна система, която би защитила децата от съвременните недъзи и съблазни. Но Христос е казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно”.  Следователно Той подчертава, че има по-голяма нуж­да от възпитание на възрастните, отколкото на децата, и посочва метода, по който трябва да се осъществява това възпитание. Съвсем прост метод - възрастните да вземат пример от децата. Но Христос е посочил как трябва да се възпитават и децата. Отново съвсем просто: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене”. Нека само да отидат при Христос, а останалото е Не­гово дело. И единствената задача на родителите е да не пречат на децата да отидат при Христос.

И така, оставете децата да отидат при Христос, оставете и възрастни­те - нека отидат при децата. В присъствието на Христос, техния най-добър Приятел, децата не само ще се изучат, но и ще укрепнат. Защото Христос не само учи, но дава и благодатна духовна сила за изпълняване на наученото. Христос е вечна младост. Тази вечна младост зове децата, за да им даде сили да не остаряват духом, а да останат завинаги млади, бодри и радостни.С една дума: мъдростта на Христовото възпитание се състои в това: децата да останат завинаги деца и да не се превръщат в старци.

Училищното схоластично възпитание е противоположно по дух на тази мъдрост. Неговите усилия са насочени към това: колкото е възможно по-скоро да направи от децата възрастни; да им изтъкне за пример възраст­ните, да влее в ума им старчески мисли; да попари сърцата им със старчески скептицизъм и песимизъм. Вместо сами да станат като деца, възрастните правят децата подобни на себе си. И така нито сами влизат в Небесното Царство, нито позволяват на децата да влязат. Затова из цяла Европа се но­сят оплаквания, че младежта е изпаднала в отчаяние.

Нека Христос да благослови и подмлади европейската младеж!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 МАЙ

 

Разсъждение

 

Да скриват добродетелите и подвизите си било обичай на подвижниците [мъже и жени] не само в първите времена на християнството, но през всички времена, та до наши дни. Евдокоя, съпругата на славния княз Димитрий Донски, освободил Русия от татарите през 1389 година, останала вдовица и то още доста млада. Изпълнена с благочестие, тази княгиня строила храмове, правила милостиня, тайно изнурявала тялото си с пост и бдение. Под дрехите си носела желязна верига. Впрочем, на обществени места винаги се появявала усмихната и разкошно облечена, и окичена с бисери. Хората говорили за нея, разнесла се мълва и за нейния „неморален живот“. За това дочули и нейните синове; наскърбени и ядосани, открито казали на майка си какво се говори за нея. Майката разгърнала своята разкошна дреха и децата с ужас видели нейното тяло – съвсем сухо, изнемощяло и изтормозено от желязната верига.

 

БЕСЕДА за свидетелството на Божия Дух

 

Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15: 26).

 

Бог Син праща в света Бог Дух Свети да свидетелства за Него до края на времената. Той ще свидетелства за Мене. Как ще свидетелства Бог Дух за Бог Син? Ще свидетелства по много начини, като привлече човешките души в Христовата Църква; като им открие смисъла на Свещеното Писание; като им напомня Христовите заповеди; като дава на Христовите слова топлина, свежест, сила и притегателност; като обръща каещите се грешници в праведници и изпълни всички Христови обещания и пророчества за хората, за народите и Божията Църква; като утвърди Христовата Църква и я запази силна против всички бури на времето и всичката адска и човешка злоба вовеки. Духът, Който действа по тези и по други подобни начини, е Духът Божи, Духът на истината, благ, животворен, и всесилен. Нито едно Слово Христово не се противи на Духа Божий, нито пък Духът Божий се противи и на едно слово Христово. Затова, когато Божият Дух благоволи да влезе в човешкото сърце, Той бива жив и истински свидетел на всичко, което Христос е казал и извършил. И тогава човекът вярва радостно и непоколебимо. Защото как да не вярва на най-великия и най-надеждния Очевидец и Съучастник на всички слова, на всички чудеса и на всички Христови дела? Затова, братя мои, да се молим преди всичко и въпреки всичко, този Очевидец и Съучастник – Светият и Всесилен Дух, да се всели в нашите сърца, та вярата ни да стане жива, непоколебима, и радостна.                                                                                                                   О, Боже, Душе Светий, Дух на истината, ела и се всели в нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 138 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 256018
Постинги: 1093
Коментари: 0
Гласове: 232
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930