Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 51988 Постинги: 278 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>

 1.     От авва Исаак


           Спасителят нарича
много жилища в дома на Отца мярата на разбиране на онези, които се намират в другия свят. Имам предвид различното възприемане на благодатта. Спасителят нарече много жилища раз­личието не по местоположение, а по степен на благо­датни дарове.

Всеки от нас се наслаждава на светлината на ви­димото слънце според остротата на зрителното въз­приятие, макар слънцето да не се разделя на много части, а да свети еднакво за всички. Тъй са и правед­ниците в бъдещия век - всички те пребъдват на едно и също място, но всеки възприема светлината и ра­достта на мисленото слънце и му се наслаждава спо­ред степента на чистотата си, тоест който доколкото може да я побере.

 

Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Всяко нещо[1], с което хората се хвалят като достижение на своя разум, всъщност им е открито от Божия промисъл; и всяко открито нещо има две свои предназначения, едното е материално, а другото духовно. Часовникът е един прекрасен уред; ала той не е предназначен само да ни показва времето през деня и нощта, а да ни напомня и за смъртта. Това е неговото духовно предназначение. Когато едната стрелка отброи секундите и минутите, а другата застане на кръгъл час, часовникът бие. Тъй и часовникът на нашия живот отмерва, когато се отброят дните, месеците и годините на живота ни. Затова св. Тихон Задонски съветва всеки християнин да размишлява – 1) че времето на нашия живот непрекъснато отминава; 2) че е невъзможно да върнем изминалото време; 3) че миналото и бъдещето време не е в наша власт, а само това, в което живеем; 4) че края на нашия живот е неизвестен, и заради това, всеки ден, всеки час, и всяка минута, трябва да сме готови за смъртта; 5) че заради това, трябва да пребиваваме в непрестанно покаяние; 6) че заради това, трябва, всеки миг да бъдем в покаяние и разположение на духа, каквото искаме да имаме в смъртния си час.

 

БЕСЕДА за изпитанията на нашата вяра

 

Та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос (I Петр. 1, 7)

 

Нашата вяра, братя е изпитвана по-често отколкото люлеената от вятъра тръстика. Изпитанията са като вятъра; слабата вяра се прекършва, силната става още по-силна. Изпитанията са и като огън, в който сламата изгаря, а златото се пречистя. Нашата вяра се изпитва от човешките мъдрувания и предположения. Това са твърде силни ветрове. Но ние можем да ги преодоляваме, ако пазим Божиите заповеди, и ако срещу тези ветрове поставим учението на Христовата вяра. Освен това, нашата вяра се изпитва от страха и срама; страха от хората, които гонят вярата, и срама от хората около нас, които презират вярата. И това са силни ветрове, които трябва да преодолеем, ако искаме да останем живи. Как да ги преодолеем?                          

Със страха от Бога, който трябва да е по-силен в душите ни от страха от хората; и срама от апостолите, светителите и мъчениците, които не се срамували от своята вяра пред царете, князете, и мъдреците на този свят.                   

Освен това, нашата вяра се изпитва и от страданията и бедите. Те са огън, в който нашата вяра или ще изгори като слама, или ще се кали като нагрято желязо. Това изпитание ще преодолеем като си спомняме за Разпнатия за нас на Кръста  Христос, и толкова хилядите страдалци за вярата, които с търпението си победили и са излезли от огъня като злато, което през вековете сияе между ангелите и между човеците.                    

Нашата вяра се изпитва и от смъртта, от смъртта на нашите роднини и приятели, и въобще от смъртта на хората. Това е лют огън, в който много са изгорили своята вяра. Не е ли смъртта край на всичко? Не е, вярвай, че тя е начало на всичко, ново начало на истинския живот. Вярвай в Христовото Възкресение, вярвай в задгробния живот,  вярвай в общото възкресение и Страшния Съд.

О, Господи благий, укрепи вярата в нас и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

[1] В ориг. – уред, приспособление

 

 

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 1
 
1.     Из житието на свети Евтимий



Когато преподобният наш отец Евтимий почина, 
опяха по устава многострадалното тяло на подвиж­ника и го погребаха в разкошна гробница. А Дометиан, истински и велик ученик на великия Евтимий, беше килийник на светеца и над петдесет години под­ражаваше на живота му. И след погребението му той вече не си тръгна от онова място, а шест дни остана край гробницата. Реши, че вече няма смисъл нито да живее, нито даже да вижда слънчевата светлина.
          А през нощта на седмото денонощие Евтимий му се яви в блестящ вид и му казва:
        - Дойди, вкуси приготвената ти слава, защото Бог ни дари и в другия живот да бъдем заедно!
        Дометиан разказа това, когато дойде в събрание­то на братята, а след това и сам се раздели с живота с радост и надежда за бъдещи блага.

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Връзката между този и онзи свят, християните засвидетелствуват с молитвата и милостинята за умрелите. Църквата от този, и Църквата от другия свят е една Църква, едно тяло, едно естество, както корените на дърветата под земята съставляват един организъм със стеблото и клоните над земята. От това става ясно как ние съставляваме Църквата на земята, как ние, получаваме помощ от светиите и праведниците в небесната Църква, както и това, че умрелите грешници в онзи свят, могат да получат помощ от нас [ които сме ] на земята. Св. Атанасий казва: „Както виното затворено в бурето усеща, че цъфти лозето на полето, и самото вино започва да цъфти заедно с него, така и душите на грешниците получават някакво облекчение от безкръвната жертва, принесена за тях, а и от милостинята направена за тяхно упокоение“. Св. Ефрем Сирин привежда същия пример с виното и лозето, и заключава: „Щом между растенията има такова взаимно съосещане, нима молитвата и жертвата за умрелите няма да е още по въздействаща?“. 

 

БЕСЕДА, за това как трябва да се радваме в Христа

 

Затова радвайте се ( в Христа), макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения (I Петр. 1, 6)

 

Това е казано от св. апостол Петър, чиито живот е бил изпълнен с много беди и чести скърби. Това е казано от човек оставил своя дом и челяд, и тръгнал след Христа; който заради Христа претърпял много страдания; от глад; от жажда; от евреи; от римляни; от лъжепророци; от груби езичници, и който най-накрая е разпнат на кръст заради Христа Господа. Онзи, който в своя живот бил немилостиво бичуван от тежки скърби и големи беди, ни съветва да се радваме в Христа, та тази ни радост да погълне несравнимо по-малките ни скърби и изкушения. Ала защо, братя, да се радваме в Христа? Затуй, защото, Той ни е показал същността на най-голямата и най-добра надежда и бленувания на човешкия род; открил ни е единствения Бог, живия, всесилния, всемъдрия, всемилостивия, и ни е дал правото да се наричаме Негови синове; открил ни е и показал безсмъртния вечен живот, несравнимо по-добър от този живот на земята; открил ни е духовното царство, царството на ангелите и праведниците, царството на всяко добро, истинска светлина и правда; открил ни е и показал целта на нашето съществуване тук на земята и смисъла на нашите трудове и страдания в този временен живот; открил ни е океана на небесните радости, пред които, всички наши скърби и беди са като капка мътна вода, която не може да размъти този океан.

О, братя, каква радост ни очаква! О, братя, каква ниска цена иска Господ от нас, за да купим тази радост, в която се къпят ангелите и плават праведниците! Само да изпълним няколко Негови кратки заповеди - това е цялата цена!

О, Господи Иисусе, пречудни Изворе на нашата радост, награда, любов, слава и похвала, сложи Твоя пръст на устните ни и не давай на мътните капки на скърбите и бедите да ни отровят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 


Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
           


                                                          ГЛАВА 11

 
За това, че след смъртта всеки ще се окаже заедно с подобни на себе си


1.   
От Григорий Двоеслов


В Евангелието за избраните се казва: В дома на Отца Ми има много жилища (Йоан. 14:2). Ако всич­ки праведници биха имали еднакво въздаяние в бла­жената вечност, то там би имало едно жилище, а не много. Но те са много поради това, че праведниците ще бъдат разпределени в тях според чина си, за да могат заедно да се радват в праведността си. А това, че живеещите в много жилища ще получат всеки по един динарий (вж. Мат. 20:1-16), означава, че бла­женството е едно и всички, които бъдат там, ще го придобият. Но това едно и също въздаяние има различна мяра за различни дела.

А що се отнася до грешниците, Господ изрече за съдния ден: тогава ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят (Мат. 13:30). Това означава, че жетварите, ангелите, ще вържат грешниците в мъките им с по­добни на тях грешници: горделивци с горделивци, блудници с блудници, сребролюбци със сребролюбци, лъжци с лъжци, завистници със завистници, не­вярващи с невярващи - и всички ще бъдат хвърлени от ангелите в места за мъчения и ще горят там.

2. Петър. „Кажи ми, моля те, защо в последните времена се разкриват много неща за душите, които по-рано са били скрити? Не е ли, за да ни бъдат явени и за да видим бъдещия свят в явни откровения?“

Григорий. „Точно така е, както мислиш. Колкото повече наближава краят на света, в толкова по-явни знамения се разпознава идването на бъдещия свят. В тоя свят не можем да виждаме дори мислите един на друг, а в бъдещия свят ще виждаме един в друг всич­ко, което е в сърцето. Затова сегашният свят е подо­бен на нощ, а бъдещият - на ден.

Когато нощта свършва и започне да се зазорява, преди изгрев слънце светлината и тъмнината се смес­ват по своеобразен начин - нощната тъмнина вече е отминала, а светлината на настъпващия ден още не е дошла. Точно така е и свършекът на тоя свят - той вече се е смесил с изгрева на бъдещия, и това, което не се е виждало тук, от време на време се проявява, като се смесва с духовния свят. Затова започваме да разбираме много неща в тоя свят. Но още не знаем всичко напълно и умът вижда това сякаш в полум­рак, като в сумрака преди разсъмване.

 

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Грижа за добруването на всички хора. Такава грижа изпълвала възвишения дух и благородното сърце на светите апостоли. Пишейки за апостол Павел, Златоуст го нарича „отец на целия свят“.  „Сякаш той - казва Златоуст - е родил целия свят, така се безпокоил, трудил се и се стараел всички да въведе в Царството“. Наистина, превисоко е това звание „отец на целия свят“, но ако то може да бъде отнесено след Бога към някои  други, това могат да бъдат само Христовите апостоли. По родителските си грижи за цял свят, те наистина са „отци на целия свят“. Има много майки в света, които по-малко се грижат за добруването на своите деца, отколкото апостолите са се грижили за добруването на своите гонители и врагове. Своя най-голям враг - Симон Влъхва, апостол Петър два пъти спасявал от смърт - веднъж, когато народът искал да го изгори, и втори път, когато щяло да го разкъса куче. И помислете, как светът се издължил на своите благодетели! Като на най-големи разбойници и злодеи! О, колко са верни думите на св. Киприан, който казва: „ Докато сме в тяло, с християните се случва същото, което и на езичниците; разликата е само в духа“.

 

БЕСЕДА за силата и действието на добрите дела

 

Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци ( 1 Петр. 2, 15 )

 

Трудно е, братя, да се спори с безбожниците; трудно е да се разговаря с безумните; трудно е да се убеждават озлобените. Безбожния, безумния и озлобения трудно ще ги убедиш с думи. По-скоро ще ги убедиш чрез дела. Щом видят добрите ви дела, да прославят Бога ( 1 Петр. 2, 12 ). На онези, които искат да спорят с вас, сторете добрина, и ще спечелите спора. Едно дело на милосърдие по-бързо ще вразуми безумния и успокои озлобения, отколкото многочасов разговор. Ако безбожието и злобата идват от невежество, това невежество е като беснуване, което най-бързо се обуздава с добротворство. Ако ти, спориш с безбожника по неговия бесовски начин, ти усилваш беса на безбожието. Ако с безумния разговаряш с ругатни, мракът на безумието се сгъстява. Ако мислиш да убедиш озлобения с гняв, само повече разгаряш огъня на злобата. Кроткото и благо дело е като водата за пожара. Спомняй си винаги за светите апостоли и за техния успешен начин за общение с човеците. Ако безбожникът те предизвиква, то не те предизвиква човек, а дявол; човека по природа е благочестив. Ако безумен те хули, то не те хули човек, а дявол; човек по природа е умен. Ако озлобения те преследва, не те преследва човек, а дявол; човек по природа е добър. Дяволът те предизвиква на продължителни спорове и безплодни разговори, а от доброто дело бяга. Стори добро дело в име Христово, и дяволът ще побегне, и тогава ти ще имаш работа с хората; благочестиви, умни и добри. Но всичко, което правиш - прави в име Господне.

Преблаги Господи, помогни ни да вършим доброто, и в Твоето име да побеждаваме с доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0

 
1.     Из патерика

Блаженият архиепископ Теофил каза:

- Братя, какъв трепет и страх, какви мъки обзе­мат душата в часа на разлъката и с тялото или след това! Всички начала и власти на тъмнината застават пред нея и и́ припомнят за всички съгрешения, знай­ни и незнайни, от раждането до последния час, в кой­то тя напуска тялото, и трескаво търсят обвинения. А ангелските сили стоят лице в лице срещу врага, посочвайки като оправдание едни или други добри дела, ако душата е извършвала такива. И е невъзмож­но да си представим в какъв страх и смут се озовава душата, когато я заведат на това толкова ужасно из­питание, пред толкова непогрешим съд! Не е възможно нито да бъде описан с думи, нито да бъде разбран с разум ужасът, който владее душата, докато още не произнесена присъдата и тя не е избавена от про­тивниците си. Терзанията и́ продължават докато пра­ведният Съдия произнесе присъдата и́. И ако и бъде дарена свобода, обвинителите ги чака срам, а душата я вземат и я възвеждат до неизказана радост и слава, които им принадлежат отсега нататък. Но ако се ока­же, че поради нехайния си живот тя не е достойна за свободата, тогава ще чуе горчивите думи: Да бъде мах­нат нечестивият и да не види славата Господня (Ис. 26:10 - според превода на седемдесетте). И тогава за нея ще настъпи денят на гнева, денят на плача и нескончаемата скръб. Оставена във външната тъм­нина, хвърлена в ада и осъдена на вечен огън, тя без­крайна вечност ще страда в него. И къде ще бъдат тогава блясъкът и пищността на тоя свят? Къде ще са тщеславието, негата и наслаждението на суетния и кратковременен живот? Къде ще е богатството? Къде ще са знатността на рода? Къде ще са майката или бащата, братята или приятелите? А и кой от тях ще може да избави душата от поглъщащия я пламък и от другите невъобразими мъки?

 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.07 19:20
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Симон Петър и Симон Влъхва. Неприятелите на християнството често обичат да превеждат примери за големи чудотворци между езичниците, та с това да примамват лековерните, да унизят християнската вяра, а езичеството, чародейството, гадателството, сатанизма, и всякакво шарлатанство да възвишат. Няма съмнение, че и сатаната, чрез своите слуги, се опитва да прави чудеса, но всички тези чудеса на неговите слуги не произтичат от човеколюбие, съжаление , милосърдие и от вяра в Бога, а от гордост себичност, суета и човекоомраза. Християнинът трябва да се поучи от апостолската история да различава Божествените чудеса от сатанинските измами и фантазии. Нека само да си спомни за апостол Петър и Симон Влъхва. Нека сравни Петровите чудеса с привидните Симонови чудеса. Апостолът превръщал каменните човешки сърца в благородни сърца, лекувал болни, възкресявал мъртъвци, и всичко това с молитва и вяра в живия Бог; Симон Влъхва пък удивлявал хората с дяволски привидения. Апостол Петър бил приятел Христов, а Симон Влъхва - протеже на развратния цар Нерон, който свършил със самоубийство. Чудесата на езическите факири спадат към категорията на привиденията и измамите на Симон Влъхва. Както нагретия пясък отдалече прилича на вода, тъй и факирските „чудесата“ приличат на животворящите християнски чудеса.

 

БЕСЕДА за страхът Божий

 

Със страх прекарвайте времето на вашето странствуване ( 1 Петр. 1, 17 )

 

Това са думи на великия апостол Петър, думи, които имат двойно потвърждение от небесно вдъхновение и собствен опит. По небесно вдъхновение простия рибар Петър станал учител на народа, стълб на вярата и силен чудотворец. От собствен опит, той разбрал, че цялата негова мъдрост и  сила са от Бога, и затова трябва да има в себе си страх Божи. Никакъв друг страх, а само страх Божий. Безумния се плаши само тогава, когато блесне мълния и удари гръм, а мъдрия се бои от Бога всеки ден и всеки час. Творецът на мълнията и гръмотевицата е по-страшен и от двете, а Той не се появява пред тебе от време на време, като мълния и гръмотевица, а непрестанно е пред тебе, и не се отдалечава от тебе. Затова, не е достатъчно само от време на време да имаш страх Божи, а трябва и да дишаш със страх Божи.                                         

Страхът Божии е озон в задушната атмосфера на нашите души. Този озон доставя чистота и лекота, благоуханен аромат и здраве. Докато не бил утвърден в страх Божи, Петър бил само Петър, а не апостол, герой, учител на народа и чудотворец.                            

О, братя мои, да се не веселим преди жътвата. Този наш живот не е жътва, а сеитба, труд, пот и страх. Земеделецът живее в страх, докато не събере плодовете от нивата. Да оставим и ние веселбата за в деня на жътвата, а сега е време за труд и страх. „Дали ще бъда спасен?“. Този въпрос трябва да измъчва всекиго то нас, както земеделеца се мъчи от въпроса: „Дали ще пожъна плод от моя труд на нивата?“. Всеки ден земеделецът се труди и страхува. Да се трудим и боим и ние през цялото време на живота си на земята.

О, Господи, страшни и силни, утвърди ни в Твоя страх. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Протестантите са отрекли [ възможността на ] Бога да чудотвори чрез материалните вещи. Те мислили да одухотворят християнската вяра, а всъщност точно с това са я осиромашили и изопачили. Те отрекли действието на Божията сила чрез иконите, чрез мощите на светиите, чрез кръста, а в края на краищата, някои от тях и чрез Причастието. Ако продължат последователно по този пагубен път, те трябва да отрекат и чудесата станали с живото Тяло на Господа, защото и Неговото Тяло е било материално; също така и чудесата чрез допирането  ръцете на апостолите и светиите, защото и техните ръце са материални, а да не говорим за Мойсеевия жезъл, за ризата и пояса на Пресвета Богородица, за убруса на апостол Павел, и т.н. С това свое отрицание, протестантите са в противоречие с цялата древна Църква. Ето едно от хилядите и хиляди доказателства, че Бог действува и чрез вещите, особено пък когато иска да прослави Своите светии. В Александрия бил издигнат висок стълб със статуята на цар Теодосий в монашеска дреха и монашески посох в ръка, за спомен на царската победа, която царят, облечен в расото на св. Сенуфий и с неговия посох в ръка удържал над неприятелите. Когато Бог пожелае, тогава и едно расо на светия побеждава силната войска на неверниците. Кой ще посмее да ограничи действията и начините на действие на силата на всесилния Бог?

 

БЕСЕДА за светоста

 

По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки (I Петр. 1, 15)

 

Светостта, братя, е добродетел, която обхваща всички останали добродетели. Затова светецът, братя, е човек украсен със всички добродетели. Ако човек е само молитвеник, а не е милосърден, не може да се нарече свят. Или ако някой търпи, ала без вяра и надежда, не се причислява към светиите. И ако някой е твърде милосърден, но е без вяра в Бога - наистина такъв не се брои между светиите. Светецът е съвършен човек, такъв, какъвто е бил Адам в  рая; или още по-добре - такъв, какъвто е бил Новия Адам, Господ Иисус Христос. Той е Светец над светците. Той е Сеяч на светостта на земята и Възпитател на светиите в историята. Той и нас е призовал в достойнството на светиите. Той ни е показал пример за истински Светец. Той е Прототип на светец, както и Праобраз на човека. Истинския човек, братя, не е нещо друго освен светец. Светец и човек - това е едно и също. Той ни е показал, какво значи да си човек, и какво значи да си светец. А Неговия апостол Петър, ни заповяда: Бъдете свети във всички постъпки! Светецът не е светец за едно нещо в живота си, а за целия си живот. Във всяко дело и дори малко, трябва да сме свети, та да се причислим към светиите, т.е. хора по Прототипа на Светеца, Праобраза на Човека - Господ Иисус Христос.

Всесвети Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0

 1.     От авва Исаия

Възлюбени брате! Потопените в делата на тлен­ния свят, ако постигнат успех в тях или победят, не мислят за положените усилия, а се радват на постиг­натия успех. А помисли само как се радва душата на този, който е поставил начало в Господа и е успял да завърши подвига си! При изхода му неговите добри дела ще му бъдат украшение и ангелите ще се въз­радват за него, виждайки как се е избавил от властта на тъмнината. Защото ангели съпровождат душата, когато тя излиза от тялото. Тогава срещу нея излизат всички сили на тъмнината, стремят се да я завладеят и гледат дали няма да намерят в нея нещо, което да им принадлежи. И тогава вече не ангелите се борят с тях, а делата, които душата е извършила, я защита­ват от нечистите духове, не позволявайки им да я уло­вят. И ако делата и победят, ангели я отвеждат е пе­ние там, където тя с ликуване ще посрещне Бога. В този миг тя забравя за всичко от тоя свят и за всич­ките си страдания. Затова блажен е онзи, в когото князете на тъмнината няма да намерят нищо - ра­достта, честта и покоят му ще бъдат безмерни.

Нека според силите си плачем пред Бога. Може би по благостта Си Той ще се смили над нас и ще ни прати помощ, за да можем да придобием онова, кое­то побеждава князете на тъмнината, очакващи ни за среща!

Нека се погрижим в утеснение на сърцето да при­добием стремеж към Бога и простота. Тя ще ни спа­си от ръцете на лукавството, когато там то излезе срещу нас!

Да възлюбим любовта към сиромасите. Тя ще ни спаси от сребролюбието, когато там то излезе срещу нас!

Да възлюбим мира с всички, малки и големи. Той ще ни спаси от ненавистта, когато тя излезе срещу нас!

Да възлюбим всичките си братя, без да изпитва­ме ненавист към никого и без да въздаваме никому зло за зло. Това ще ни защити от завистта, когато там тя излезе срещу нас!

Да възлюбим смиреномъдрието, като понасяме всички укори от страна на ближния, дори той да ни е ударил или оскърбил. Това ще ни опази от гордостта, когато там тя излезе срещу нас!

Нека пазим честта на ближния, като не порица­ваме и не унижаваме никого. Това ще ни опази от клеветата, когато там тя излезе срещу нас!

Да отхвърлим нуждите и почестите на тоя свят, за да се спасим от злословието, когато там то излезе срещу нас!

Да приучим езика си към четене на божествени книги, към праведност и молитва, за да се спасим от лъжата, когато там тя излезе срещу нас! Защото всич­ко това възпрепятства душата, а добродетелите, ако ги е придобила, и помагат.

Кой мъдър човек ще поиска да обрече душата си на смърт, за да се избави от временни трудности? Нека положим усилия от наша страна, а силата на нашия Господ Иисус Христос е голяма и ще помогне на на­шето смирение. Защото Той знае, че човекът е немо­щен, и му дари покаянието за през цялото време, до­като той се намира в тяло, до последния му дъх.

 

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Никой не е глупав, освен онзи, който не може да види и признае своите грехове и чуждите добродетели. Онзи, които вижда само чуждите недостатъци и ги критикува, Златоуст сравнява с муха,  която каца върху чужда рана ( не за да я излекува, а за да я разяде повече и отрови ). „Бог тук ни е наложил епитимия“, това са думи на блажени Теофил Киевски ( + 1853 ). Онзи, който осъзнава и усеща че е под епитимия, се потапя в мълчание и размишлява за своя собствен грях, заради който е под епитимия. Този същия блажен казал още: „Оплаквай и греховете на своите ближни - без това, нито едно човешко създание няма да се спаси“. Да оплачеш или да разкриваш - как е написано сине мой? При блажени Теофил е написано - оплачи, а при сатаната - разкрий. А за себе си този Теофил преди смъртта си завещал на братята: „Спомняйте си за смрадния Теофил!“. Това е завещанието на най-святото човешко същество в Киев през 1853г.

 

БЕСЕДА  за надеждното укритие

 

Който се надява Господу, ще бъде в безопасност ( Пртч. 29,25 )

 

Праведника е в даденото от Господа укритие, в надеждно укритие. Вода няма да го залее, нито потоп ще го потопи. Потопа не потопил Ной, защото за Ной Господ е бил надеждна защита. Но има, братя, един потоп, по-страшен от водния потоп – това е потопът на страстите. Когато страстите се разгорят, когато задимят и зачернеят, когато навсякъде изпуснат своята смрад – къде ще побегне човек и кой ще го спаси? Единствено под Божията ръка, само в Божието укритие, в надеждното укритие. Потопът на страстите се устремил към Давид, но той побегнал и се скрил под Господнята десница, в надеждното укритие се спасил от огъня, от дима, и смрадта на гонещите го страсти. От нито един поток човек не може да [ ни] спаси – спасява само Бог. Господ е Господар на облаците и спасява от страстите. Той наистина е надеждно укритие. Да прибягваме към Него и се приютяваме в скута Му. Псето се държи като лъв пред просяка, а пред господарските нозете - като празна торба.

Всевишни Господи, Който седиш на висок престол, за нас Ти Си надеждно прибежище. Творецо наш, бъди милостив към нас, подай ни ръка, та да се стигнем до Твоето убежище. Спаси ни от буйните води, с които ни залива потопа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
  

Предлаганото четиво няма да допадне на онези, които ще прочетат само няколко реда и ще го зарежат.

Няма да допадне  на мамините лигльовци, и претенциозни госпожици.

Няма да допадне и на майките, чиито деца  са „най, най, и по по най“.

Няма да допадне и на рекламните лъскави идиотчета, дето си скубят веждите, бръснат си краката, и си купуват розови прашки.

Няма да допадне на доста хора.

На вас дали ще попадне не знам. И вие още не знаете. Ако рискувате да го прочетете ще разберете.

 

 http://www.misioner.com/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 51988
Постинги: 278
Коментари: 0
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31