Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 149829 Постинги: 557 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  31 32 33 34 35 36 37 38 39  >  >>
        

                               ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

/ продължение /               

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

КАКВА ЩЕ БЪДЕ БЪДЕЩАТА ВОЙНА

               

 

- Трябва ли аз да Ви описвам това, генерале? Нито наяве, нито насън, нито по някакъв друг начин почтените и разумни хора не могат поне приблизително да си представят преужасния образ на предстоящата война, към която човешкият род крачи.

                Това ще бъде война, напълно лишена от милост, почтеност и рицарство. Рицарската война между израилтяни и филистимци, в която двете войски наблюдават борбата между своите представители, Давид и Голиат, очаквайки от изхода на тая борба своята победа или поражение, е само овчарска идилия в сравнение с предстоящата война. И войната на Арджуна против Бхишма, описана в „Махабхарата" е само една идилия. Като идилия е и войната между сърби и турци в Косово. Та дори идилия е и войната на Наполеон против Москва. Какво казвам? Та всички войни в света, в които що-годе са блеснали лъчи на милост, почтеност и рицарство, всички войни, които са могли да дадат вдъхновение поне на един добър певец и на една добра песен - са идилия спрямо войната, която предстои на света. Защото с бъдещата война няма да се цели само победа над противника, а неговото изтребление. Пълно унищожение не само на бойците, а и на целия им тил, техните села и градове, стока и кошари, железници и пътища. Пламък, който не мисли и не прави разлика.

В миналата война бе стреляно над Рейнската катедрала. В новата война ще се смеят над развалините на много катедрали, много народни светини, вековни паметници и на всичко друго, което е мило и драгоценно на човешкото сърце по лицето на родната земя. Огън ще се хвърля безмилостно от земята, от водата и от въздуха върху всичко, което принадлежи на противника. Огън, куршуми и стомана ще падат като пороен дъжд, който всичко залива и предава на смърт. Отгоре на това ще дойдат и електрически мълнии, танкове, железни и бързоходни и бързометни машини, и Бог знае - по-право дявол знае - какви още адски машини за убиване, тровене и умъртвяване на хора, добитък, растения и животни. А като венец на всичко това ще дойде последната и върховна измислица на латино-тевтонската цивилизация - смрадта! Тоест отровните газове, хвърлени върху противника и неговия дом от най-различни оръдия и най-различни препарати. Всяка жива твар, която Всевишният Творец е надарил с орган за дишане, за да се наслаждава на неговия чист и животворен въздух, ще издъхва в гърчове от отровната смрад, с която би я поздравила западната цивилизация. Атила, Чингис хан и Камбиз биха се зачервили от срам пред такива безчовечни начини на воюване. Но ония, които са кръстени в името на Всемилостивия Син Божий - дали ще се засрамят?

                Разрухата на бъдещата война ще надмине разрухата на всички останали войни в историята на човешкия род в очите на всички, освен в очите на пощадените. По време на самата война ще бъдат мобилизирани и децата от 12 години нагоре, и много жени и девойки. За нуждите на войната ще бъде реквизирано всичко, буквално всичко, каквото има в тила: и последният вол, и последният кон и всяка друга живина, що е за ядене или за товарене, и всичката храна, всички пари и скъпоценности на частните лица, всички капитали от банките и всички скъпоценности на църкви и манастири, облекло, съдове, всичко що е от желязо, мед, алуминий, гума - а за сребро и злато да не говорим - частните телефони, металните печки, бравите от врати и порти, металните кревати, металните рамки от портрети, икони и огледала, с една дума: всичко що, е от метал, кожа, платно, каучук или от какъв да е материал, който би послужил за войната или на ония, които воюват. Старци и сираци, с малките деца и недъгавите ще останат в празни и срутени къщи, с хамбар, плевня и обор изпразнени, без обуща, без ремък, без съдина, без плуг и мотика, без нож и лъжица, в къщи, където нищо не е оставено, гладни хора в опасност от гладни зверове. Ще късат по малко тревица, където може да е оцеляла от огъня на войната, ще ровят земята и ще обелват корите на дърветата. С това ще се хранят. Ще настанат такива студени дни, че човеците ще изгорят всички книги от библиотеките, публични и частни, и всички портрети и художествени предмети от музеите, само да се огрее народът, само да сгрее стара баба малко чай за внучето, което умира. От ужас мнозина ще станат като зверове, ще подивеят или ще полудеят. А други съвсем голи, разчорлени и дрипави ще тичат по друмове и улици, по гори и поля, ще вият като зверове и ще нападат когото срещнат или стигнат. А по-нататък във войната върховните командвания ще издадат заповед, всички ония бедни остатъци от човешкия род, за които борците от първите редове ще си спомнят като за свои родители, свои братя и сестри, и свои дечица, всички тези части и частички от човешкия род да се преселят по планински пещери поради опасността от задушливите отрови, с които неприятелят ще се опитва да затрие всичко, което диша в земята на противника. Тъй че, докато трае войната, никак не ще има народ в сегашните човешки селища, в сегашните градове и села, в къщите и колибите. Защото цялата земя ще бъде бойно поле. Господин генерале, цялата наша планета ще се обърне в бойно поле! От гражданството в тила никой никъде не ще може да се види. Всичко ще бъде в скривалищата, по планинските пещери и пропасти. Как бедният народ ще прекарва дните си в тия скривалища, това никой човек не ще може да изкаже. Когато свърши войната, след като е траяла дълго, тогава ще се видят всички тия пещери и планински пропасти, пълни с мъртвешки кости на изгнил народ.

                Една особена характерна черта на бъдещата война ще бъде безидейността на участващите страни и взаимното недоверие между войниците под едно и също знаме. Защото тая война всъщност няма да се води нито за вяра, нито за свобода, нито за роден край и нация - макар това да се изтъква като девиз, - а главно само от омраза и за отмъщение, за присвояване и грабеж. Поради тази безидейност, която унищожава всяко живо същество, във всички войски ще има много предатели и подкупени шпиони. Следователно ще има много взаимно недоверие и ще бъдат разстрелвани цели войскови единици. Наред с виновниците от своите собствени власти ще изгинат и голям брой невинни. И още - поради отсъствието на каква да е голяма и истинска идея, за която би се съгласил някой драговолно да гине, ще има и пълно отсъствие на юначество и юнаци. При тежко положение хората ще се показват страхливци, а в леко -безсърдечни и мародери. Мъртвите военни машини ще представляват наистина главните и единствени юнаци на бъдещата война. Те ще изглеждат по-живи, по-разумни, помощни и по-храбри от човека, своя творец и господар. Човек ще бъде тъй нищожен сред своите машини, и жалък, и наплашен! Той ще аплодира своите военни машини тъй, както някога са аплодирали храбреци. Те ще ги отличават с ордени и ще ги кичат с лаврови венци. Мъртвите военни машини!

                Един голям дял от всички описани ужаси на бъдещата война вече доживяхме и видяхме в миналата световна война. А бъдещите войни ще бъдат колко и къде по-страшни от миналите войни.

                Но мъчно е, господин генерале, да се опише с човешки език оная буря и тъмна нощ, пълна със злодейство, ужас и хаос, в която Европа и Америка вървят и мъкнат със себе си целия останал свят. От всичко това е ясна поуката:

                1. че цивилизованият свят ще постави в служба на предстоящата война целия си мозък, цялата си енергия и всичко, което има, безрезервно;

                2. че ужасите на разорението в бъдещата война ще надминат всички ужаси на войните от миналите времена;

                3.  че бъдещата война ще се отличава с отсъствие на милост и храброст.

 

 

 

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0




             ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

/ продължение /               

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

                                                                   I

                               ВЪОРЪЖАВАНЕТО

 

 

                - Всички народи на Европа и Америка, господин генерале - започна Балканецът, - се въоръжават най-застрашително за нова война. Кой не вижда това? Това надали е тайна за овчаря в планината, а още по-малко за хората, които живеят по градовете и следят човешките работи. В ламтежа за въоръжаване народите на Азия засега вървят редом с Европа, Америка, два-три народа като Япония, Турция и донякъде Персия и Афганистан. Големият Китай си оправя сметките сам със себе си и върши кървави упражнения върху своите чеда, та по тоя начин, макар и несъзнателно, се готви за клане на чуждите чеда. Но ония, които са натоварили своята съвест, с отговорността за миналата световна война, ще натоварят върху си отговорността и за предстоящата война. Това са народите на бялата раса, наречени християнски народи. В приготовленията за нова война, или нови войни, те вървят пред всички останали народи и племена на земното кълбо. А че светът стои пред нова война, за това свидетелстват:

                1.  явните и тайните военни приготовления на всички споменати народи;

                2.  военните бюджети, които във всички държави несъразмерно надвишават разходите за каквато и да е нужда, и далеч надвишават военните бюджети от преди миналата световна война;

                3.  трескавата активност на безбройните фабрики за военни оръжия, муниции, отровни газове, електрически и електромагнитни уреди, както и увеличената маса работници и нарасналото производство в тия фабрики;

                4.  усиленото производство на военни кораби и други морски военни оръжия;

                5. увеличеният брой на постоянните кадри в сравнение с предвоенния период;

                6. различните комитети от учени, ангажирани от отделни правителства, които влагат целия си ум и енергия да изнамерят или усъвършенстват смъртоносни отровни газове и други химически средства за война на суша, по вода, под вода и по въздуха;

                7.  тайните съюзи и групирания на отделните държави и народи за военни цели;

                8.  твърде развитият шпионаж, с чиято помощ една държава узнава военните планове и тайните открития за война на други държави.

                Това са доказателства. А има и знаци, които предвещават новата война, между които са: растящото недоверие на държава спрямо държава, расовата и националната омраза, а особено всеобщото мрачно предчувствие и всеобщото неспокойство на духовете по всичките пет континента.

                Някой доброжелател може да каже на това: „Всичко това е така. И ние всички го виждаме. Но всички тия приготовления за война не трябва непременно да доведат до война. Защото успоредно с приготовленията за война напредват и приготовленията за мир".[1] Напредват, напредват като дете след великан, като волска кола след локомотив! Олицетворени войната и мирът, войната би трябвало да каже на мира: „Аз трябва да отпадам, а ти да растеш". Противно на това, като че войната казва на мира: „С твоите приготовления, дете, ти ме прикривай, па тичай по улиците и викай, че изобщо мен ме няма и не ще ме има!" Дори и самата словесна пропаганда за мира на мнозина служи за военни цели. И така в наши дни още веднъж се потвърждават думите на пророка: „Думат: мир, мир! а мир няма” (Иерем. 8:11).

                За мир днес се говори толкова не защото има мир, а защото мирът е в опасност. Както за почитта не се говори много, докато има почит и за здравето - докато то продължава. Или - не виждате ли вие като войник, че и многото речи за мир се употребяват като прикрита военна тактика? „Думат: мир, мир! а мир няма”.

                И наистина, генерале, ние и след края на световната война не сме имали мир. Ако някой го е имал, имали са го по-скоро папуасите и бушмените, а не белите люде. Всъщност имахме примирие, а не мир. Имахме и имаме трескаво подготвяне за нова война. Също като при военно примирие. Откакто Германия поиска примирие през 1918 г. и до днес ние наистина имаме само примирие. Оттогава и до днес главният разход на държавите, главната грижа на държавниците и генералите, и главният страх на народите се отнасят за новата война, също както и при военно примирие.

                От всичко това е ясна поуката:

                1. че световната война, започната през 1914 година, не личи още да е завършена;

                2. че от световната война и след това идеята за нова война всевластно господства над душевните разположения и материалните усилия на народите и държавите;

                3. че фактите за въоръжаването на света хвърлят в сянка всички разговори и добри желания за мир;

                4.  че светът от финансова гледна точка, тоест от гледна точка на разходите за военни цели, се намира вече във военно положение.

 



[1] 1Цели тринадесет години са изминали, откакто е направен първият опит за намаляване на въоръжаването и за мир на света. По почин на императора Николай се свиква Първата конференция за мир в Хага през 1899 година. Тази конференция се открива със следните думи на благородния император. „Ние търсим най-добрия начин да се осигури на всички народи благодатта на истинския и траен мир, и преди всичко, да се сложи край на постоянната надпревара в сегашното въоръжаване". Представителите на народите подписаха протокола на конференцията в Хага и се върнаха да продължат своята работа -въоръжаването! През 1907 се състоя Втората конференция за мир в Хага. Отново се подписа протокол и отново всичко продължи по старому. След световната война се основаха Обществото на Народите и Междупарламентарния Съюз. Протоколи се подписват всяка година, но въоръжаването върви с все по-ускорен темп. През 1921 година се свика Вашингтонската конференция за ограничаване на въоръжаването. Всичко вървеше по реда си и протоколът се подписа, но старият път не се напусна. След това председателят Кулидж свика в Женева конференция на трите Морски Сили, пак за ограничаване на въоръжаването. Най-накрая дойде и пактът на Келог, който подписаха голям брой държави, отказвайки се от войната като средство на национална политика. И понеже всичко се е казало и всичко подписало - нито една фабрика не е намалила своето военно производство, нито един кръстосвач не е превърнат в търговски кораб и нито един полк не е разпуснат по домовете, и то никъде по света. От Първата конференция в Хага до днес станаха много войни, като: Англо-бурската война, Руско-японската война, Балканските войни, Световната война, Гръцко-турската война и безброй по-малки войни по земното кълбо. След този тридесетгодишен опит как и най-големият оптимист да не гледа с тъга и болка, и недоверие всички приказки за разоръжаване и мир. (бел.авторът).

 

 

/ СЛЕДВА /

 

 

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.05 09:17
                            

                          ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

/ продължение /                           

 

                             Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

                                   ПРЕПИРНЯ ЗА ВОЙНАТА ПО ПЪТ

 

 

                -  Аз държа, че войната е фатално нещо - рече г-н Писек, чешкият професор, когато седнахме да вечеряме. -Погледнете, никой не желае война, дори и генералите, а всички се готвят за война. Нима това не е някаква фаталност у човешкия род?

                -  Глупост, глупост, а не фаталност! - отговори г-н Крейн. - Да бяхме ние в Америка и Европа истински просветени, не щеше да има глупостта, а с нея и тая фаталност. Народите във Велика Азия се подиграват с нашата войнствена култура.

                Тук г-н Крейн, пребогат с анекдоти от лични преживявания по света, разказа как нарочно в Бинарен, в Индия, ходил при един прочут монах, когото цяла Индия смятала за свят човек.

                -Когато му се представих като американец - разказваше г-н Крейн, - монахът съжалително кимна с глава и с въздишка рече: „О, вие американци, о, вие европейци, колко много сте страдали и още колко много ще страдате! Всичката ваша тъй непосредствена култура се е свела до

борба за мощ, за надмощие. С тая отрова се заразяват и нашите млади хора, които отиват у вас да се учат. Никой от тях не се връща напоен с любов към вас, но всички несъзнателно носят вашите изопачени идеи за насилието „заради правото", което всъщност не е заради право, а заради мощ. Тези дни при мене бяха двама индийски студенти, които се учат в Лондон. Когато ги попитах, как са нашите братя в Англия, те и двамата извикаха с яд: „Какви братя? Тяхната култура е себелюбието и насилието. Ние в Индия имаме истинска култура. Ние трябва да се борим против тях и да се освободим от тях". - „Ако ще се борите против тях с насилие, рекох им аз, тогава по какво се различавате вие от тях? И каква полза за вас да се освободите от тях външно, когато виждам, че са ви заробили вътрешно? С такава злоба не говорят за хората последователите на кротките учения на Веданта, а по-скоро последователите на войнствената европейска култура. Освобождението ни от англичаните, господа, не е най-голямото благо; най-голямото благо е освобождението от самите себе си. Това е смисълът на Веданта. Вие сте отишли в Европа само като физически роби, а сте се върнали като двойни роби, и физически и духовни". - Като разказа това, старецът монах пак въздъхна и отново рече: „О, вие американци, о, вие европейци! Колко много сте страдали, и още колко много ще страдате! Страданието е неизбежно за всички ония, които се противят на Дхарма".

                В тоя момент в трапезарията почна да трещи позната негърска музика, джаз.

- Чуйте само - извика гневно г-н Крейн, - чуйте само каква ни е музиката! Това музика на просветени и миролюбиви люде ли е, или на необуздани диваци?

                Министър Хюстън като че се почувства засегнат в своята национална гордост от тия думи и рече на Крейн:

                -  Недейте така, приятелю. Каквито и да сме американците, ние сме пак по-просветени и по-миролюбиви от европейците. Европа се готви за нападателна, завоевателна война, а ние се готвим за война отбранителна.

                - Стара песен на стар глас! - прошепна ми на ухо г-н Крейн.

                - Ще допуснете - продължаваше министърът, - че ние трябва да бъдем готови да се браним, ако някой ни нападне, било откъм Атлантика, било откъм Тихия океан. Нашата история не познава завоевателни войни. Като се почне от президента Вашингтон, та до Уилсон, Америка е водила само отбранителни войни, а не завоевателни. Аз не казвам нито че войната е фаталност, както казва професор Писек, нито пък, че войната е биологическа потребност уж за обновяване на нацията, както твърди това французинът Клемансо в една своя най-нова книга. Аз казвам, че войната е диващина, която се натрапва от силата и която само със сила може да се отбие. Ето, това е.

                -  Всички народи трескаво се готвят за нова война, драги ми Крейн - рече генералът. - Та нима само ние, американците, да си скрием главите в пясъка като камилската птица и да се правим, че нищо не знаем?

                - Не казвайте всички, Кларк - отговори Крейн. - Кои са тия всички? Индия, Китай и Етиопия не се готвят за война, а те са повече от половината човешки род. Европейците и ние се готвим за война, тоест по-малката част от човешкия род!

                Тогава генералът се обърна към Балканеца и го попита като на шега:

                - Къде се падате вие, балканците - към Крейновото миролюбиво мнозинство или към войнственото малцинство?

                На това балканецът отговори:

                - Ние спадаме към ония, които мразят войната, а се готвят за война.

                Точно такова е положението и у нас в Америка - извика министър Хюстън. - Ние мразим войната. Готвим се от нужда, за да браним в критичен час нашата демокрация от империалистически завоеватели.

                Крейн се усмихна горчиво и рече:

                - Военният бяс прави всички еднакви, драги приятелю. Тука не върши работа нито демокрацията, нито автокрацията, нито монархията, нито републиката, нито комунизмът. Днешна комунистическа Русия също тъй усилено се готви за война, както и английската, и японската монархия, и също както американската и френската република. Но чуйте ме и размислете: струва ми се, че тоя военен бяс в наше време е обзел особено бялата раса.

                - В това съм напълно съгласен с Крейн - рече генералът. - Нито е имало, нито има сериозна политическа теория или властваща партия, която в последна сметка да не е или държала за война или причинявала война. Нито една политическа доктрина досега не е могла да смъкне покривалото от оная страшна мистерия, която в човешкия живот се нарича война. Нито политиците, нито държавниците, нито войниците, та и самите естественици до днес не са ни предложили поне отдалеко едно сериозно обяснение за същността на войната, нейните истински причини и цели. По това досега или се е мълчало, или пристрастно се е говорило. Понякога ми се струва, че войната е някак сплетена с дълбокия и невидим корен на живота ни на земята, а тук само религията би могла да каже някоя по-сериозна дума.

                Настана тишина. Изведнъж генералът постави такова питане:

                -  Наистина, господа, кой от белите хора е написал някога някакъв бележит труд за войната!

                -  Ницше и германските генерали преди световната война! - каза някой.

                - Макиавели! - отговори господин Хюстън с очевидна насмешка. - Той е европейският философ на войната.

                - Философ наопаки! - отвърна друг. Слепец, който показал пътя на слепците.

                - Аз мисля, че Макиавели представлява квинтесенция на европейския покварен ум - допълни себе си Хюстън.

                Цялото общество осъди единодушно учението на Макиавели.

                После генерал Кларк се обърна към моя най-близък приятел, Балканеца, и попита: дали има някъде в световната литература някакво друго и по-добро обяснение за мистерията на войната от онова, което е дал - да речем - Макиавели.

Балканецът отговори:

                - Има. То е библейското обяснение, напълно противоположно на мисленето на Макиавели.

                Генералът го погледна с изпитателен поглед и потъна в дълбоко мълчание. И не поиска вече да продума за войната тази вечер. Само мълчеше и размишляваше, като да се мъчеше да се сети за нещо отдавна познато и забравено.

                На сутринта генерал Кларк повика мене и моя приятел Балканеца да се разхождаме с лодка по морето под хубавата вила на г-н Крейн. С нас в лодката бяха още няколко отбрани гости на г-н Крейн, които сам генералът избра и покани на разходка. Щом насядахме в лодката, генералът замоли Балканеца да изложи науката за войната, която му е позната и която му се струва едничка истина,

                И всичко, което следва тук, е написано въз основа на това, което се говори тогава при разходката с лодка по Бостънския залив на Атлантическия океан, месец август 1927 година.

 

/ СЛЕДВА /

 

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0
 



http://misioner.com/%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.05 22:47
   
      ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА            НА БИБЛИЯТА

 

     Автор – Св. Николай, еп. Жички и                          Охридски

 

                        I

                                                   УВОДНИ РАЗГОВОРИ                                

                   ВАВИЛОН В ОПАСНОСТ

 

 

 

Слънцето клонеше към залез, когато ние се намирах­ме на палубата на парахода „Бостън", който плава между Ню Йорк и Бостън. Нечистата и мазна вода на нюйоркския залив, която през деня блестеше като сребро под палещите слънчеви лъчи, вечер се преливаше като разтопено злато. Параходът плаваше от центъра към покрайнините, между Ню Йорк и Бруклин, и нашата компания седеше обърната с лице към Ню Йорк.

Пред нас лежеше най-големият град на земното кълбо, най-шумният, най-осветеният и най-разнородният. Погледите на всички пътници, и чужденци и местни, неволно се лутаха по многобройните кули, гордо и несполучливо наречени небостъргачи.

                -  Погледнете нашите вавилонски кули! - рече ми министър Хюстън.

                - Гледам ги - отговорих аз, - но нима и вие ги гледате? Вие, който сте пътували тука толкова пъти и сте виждали тия кули?

                - Това винаги навсякъде привлича ... Естествено, великото винаги е завладявало и ще завладява човешките души.

                -  Да, да, добре рекохте - добави генерал Кларк. -Завладените от великото досега са писали историите на народите, пишейки всъщност историите на великите люде - тия особен вид небостъргачи.

                - Ще рече, генерале, че демокрацията тук не струва нищо? - рекох аз.

                - Нищо, нищо. На теория демокрацията е искала да подели славата на великия човек между неговите многобройни сътрудници, пък на практика е постигнала само туй, че е изброявала по-внимателно що са допринесли неславните за славата на славния. Но с това нито е намалила славата на славния, нито се е уголемила славата на неславните. Кулите са си останали кули, а хижите - хижи.

Г-н Крейн, който гледаше и слушаше мълком, ми продума и рече:

                -  Погледнете оная група нови кули, там в центъра. Преди шест години, когато бяхте в Ню Йорк, там нямаше ни една от тия кули. А сега! Има около стотина нови.

                - Наистина - отговорих аз, - наистина, г-н Крейн. И ми се струва също, че те са и по-хубави, и по-стройни от ония в центъра, нали?

                - О, несъмнено! В тия нови кули ние, американците, напълно сме постигнали своя оригинален стил на строителното изкуство. Това го няма никъде по света! А ония стари кули, като Вулворт, Сингер, Мюнисипал, просто дразнят погледа на сегашното поколение.

                Тъй говореше г-н Крейн, нашият отличен и любезен домакин. Благодарение на него ние се намирахме тази вечер на парахода за Бостън. Той ни покани на гости през уикенда, за да прекараме една неделя в неговото имение. Между поканените бяха и г-н Хюстън, бивш член на правителството на Великия Президент, генерал Кларк, един русин - бележит музикант, чехът г-н Писек, археолог, издирвач на старини по Арабия, аз и един балканец и още много други.

                При последните лъчи на слънцето се появи ято самолети, което се виеше високо над големия Ню Йорк.

                - Я, я, ето ги! Ето! Три, пет, десет! - чуха се гласове от разни страни.

                Министър Хюстън въздъхна и полугласно промълви:

                - Да, ето опасността за нашия американски Вавилон!

                -  Ето, от тия черни стоманени чудовища ще зависи бъдещата война!- извика генералът.

                - Не споменавайте войната! - вълнуваше се миролюбивият господин Крейн, който е пътувал по всичките пет континента, обиколил е десет пъти по толкова острови, навред е виждал много добри хора, годни да работят за мир, и си е спечелил много приятели.

                Генералът отговори:

                - Не споменавам аз войната, г-н Крейн, за туй че обичам войната, а защото ще има война.

Тогава аз попитах:

                -  А нима, вие, генерале, не виждате никакво друго приложение и употреба на аеропланите освен пакостите?

                - Да ти кажа, не виждам. Самолетите, наистина, могат да вършат и някои дребни мирновременни служби, като пренасяне на поща, пренасяне по малко пътници, но тяхната главна и най-важна цел е войната.

                Тук министър Хюстън пак промълви, полугласно и замислено, като на себе си:

                -  Оттам, оттам, от въздуха заплашва опасност тия наши вавилонски кули.

                - А защо само нашите кули? - извика генералът. - Не важи ли същото и за европейския Вавилон, или - по-добре да се каже - за вавилонска Европа?

                - Важи, важи, драги ми Кларк - отговори министърът. - Европа е дори и по-узряла от нас за война. Важи и за целия свят. Не виждате ли, че целият свят е станал отново вавилонска кула?

                - Аз пък ви казвам: аз не вярвам във войната! - добави господин Крейн.

                - И ние не вярваме, г-н Крейн - рече чешкият професор, - но войната идва и без нашето вярване или невярване в нея, тъй както идва грипната епидемия.

                - Как тъй? - вълнуваше се г-н Крейн. - Мислите, че някак... съвсем случайно?

                - Аз не мисля да е съвсем случайно, но мисля, че войната може да пламне и без нашата воля.

                Г-н Крейн се обърна към мен и попита какво мисля, а аз му рекох:

                - Наистина ми се вижда, че войната може да пламне и без човешка воля, но не и без човешка вина, ала по сляпа случайност в света не стават и неща много по-малки от войната.

                Докато още разговаряхме по тази тема, която интересуваше най-живо всички присъстващи, тъмнина покри земята, а самолетите започнаха да рисуват с огън по въздуха рекламите на някои големи търговски фирми от Ню Йорк и обявяваха при коя фирма какво и за колко може да се купи.

                - Я погледнете сега - рече ми генерал Кларк. - Ето ви едни дребни приложения на самолетите. Да пишат по въздуха реклами на търговци и фабрики, ха-ха-ха! Но това е една толкова незначителна и второстепенна служба! А главното за тях е войната, както ви рекох. Войната!

                Тръбите известиха, че е време за вечеря, и пътниците тръгнаха към трапезарията.

 

/ Следва /

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.05 06:17

СЛОВО ЗА ЗАКОНА

АВТОР - СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ


Тук:

  http://misioner.com/%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0 
Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Св. Владика Николай за св. Иоан Шанхайски

 

На един събор на богомолци в Охрид, преди войната, един човек казал: „Живеем в двадесети век, и вече са отминали времената, когато са живеели светиите, а днес вече няма такива“. Изслушал внимателно думите на този богомолец, владика Николай казал: „ Братя, ако желаете да видите жив светец, елате в Битоля и ще видите отец Иоан Максимович“. По това време владика Иоан бил преподавател в охридската семинария, а по-късно и архиепископ Шанхайски. Представил се пред Господа през 1964 г. а в е записан в диптиха на светиите през 1992 г. когато са открити неговите нетленни мощи, които и до ден-днешен помагат на болни и страдащи. Св. владика Николай, петдесет години по-рано предсказал за прославлението в наши дни на този чудотворец.

 

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0
15.05 07:00 - ИЗЦЕЛЕНИЕ
  

ИЗЦЕЛЕНИЕ

 

В началото на 1945 година владика Николай (Велимирович) бил в Беч. Веднъж посетил една малка църква посветена на св. Николай Мирликийски. Жената, която чистила църквата и палела кандилата се обърнала към владиката с молба да я излекува от тежка болест. Той и отговорил: „Бог е онзи, който изцелява, а аз съм само негов служител“. Тогава жената разказала на владиката, за съня си, в който и било казано, че точно той ще я изцели. Тогава владиката взел босилек, потопил го в елей, помазал я и казал: „Бог и свети Николай да те изцелят според твоята вяра“. На другия ден, след лекарски преглед, жената съобщила, че болестта и е отшумяла. През тези дни, в тази църква, владиката написал трите си известни беседи „Под сянката на немските щикове“.

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
14.05 16:21 - !!!

 Св. Николай веднъж казал на своя роднина Сава, че ще дойде време, когато той Сава, от своя дом ще вижда какво става в Америка. Като изпратил владиката, Сава казал на сестра си Милена, че това е невъзможно, и изглежда, от много работа владиката умствено се е поболял. Когато в Лелич се появил първия телевизор, Милена и Сава разбрали за какво им говорил владиката.

Категория: Други
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.05 16:22
 

Пророчество от Св. Николай (Велимирович)

 

При едно посещение на Лелич владика Николай се отбил при своя роднина Сава. Бащата на Сава Велимирович бил Любомир, който спасил владиката през детството му от разбойническо отмъщение. Сава се оплакал пред владиката от своя зет, който изгонил неговата сестра от дома им и довел друга жена, та щял да го убие за отмъщение. Владиката му казал да не прави това, и че Бог ще се погрижи за всичко. След няколко дена Савовия зет загинал.

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.05 13:51
 

ВЛАДИКА НИКОЛАЙ ИЗЦЕЛЯВА СВОЯ БАЩА

Веднъж владика Николай пристигайки в Лелич заварил своя баща на болнична постеля. Влязъл в стаята и му казал: „Трябва да оздравееш, ще ти дойдат гости, а кой ще ги посрещне?“. След това владиката коленичил край леглото, склонил глава върху гърдите на своя баща Драгомир и се помолил в себе си. След половин час Драгомир се вдигнал съвсем здрав от леглото. Вечерта, както казал владика Николай, пристигнали гостите, и Драгомир им разказал за случилото се и че за първи път в живота си се уплашил от своя син.

Категория: Други
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове: 1
11.05 08:55 - !!! - 2

 Текста е на сръбски. Нямам време да го преведа. Но съм уверен, че който желае ще разбере за какво иде реч.

 

Целивање моштију

 

Одмах по доласку моштију владике Николаја, средином 1991. Године, по сведочењу тадашњег манастирског братства и присутног народа десило се следеће чудо. Једна жена је неколико пута неуспешно покушавала да приђе кивоту са моштима владике Николаја и да га целива. По сведочењу присутних верника, сваки пут када би се приближила ковчегу нека невидљива сила ју је одбацивала. Поставши свесна шта се дешава престала је са покушајима и доцније у разговору са присутним верницима признала да се бавила врачањем у суседном селу.

 

Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  31 32 33 34 35 36 37 38 39  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 149829
Постинги: 557
Коментари: 0
Гласове: 60
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031