Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 294645 Постинги: 1278 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

     Християнството е изкоренило от човешкото общество множество варварски обичаи. Ала някои от тези обичаи, възхвалявани от езичниците, а срамни за християните, и в днешно време като смрадна гной се процеждат от привидно излекуваните рани. Един от тези обичаи е краденето на мома. По повод на един такъв случай св. Василий в писмо строго повелява на свой свещеник: „Употреби всички усилия, когато намериш тази девица, да я отведеш и върнеш на родителите, а похитителите да лишиш от молитвено[1] общение, и обяви за отлъчени също и онези, които са им помагали; според моето предишно нареждане отлъчи от молитвено общение за 3 години всекиго от тях заедно с целия му дом. А онова село, което е приело отвлечената (мома), укривало я е и даже насилствено я е задържало, също отлъчи от молитвено общение, без да правиш изключение за никого[2], та всички да се научат [такъв] похитител да прогонват от себе си като някаква змия или друг някакъв звяр и враг на обществото, а на ощетените да оказват помощ”.

 

БЕСЕДА за двете раждания

 

Pоденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан 3: 6).

 

     Тези слова, братя, не са  слова на пророк или апостол, а са изречени от Самия Господ, от пречистите Му уста. И както всяко слово на Господа е могъщо и спасително, така и в тези Негови думи се съдържат сила и спасение. Затова трябва със страх и внимание да изследваме тези думи и да ги приложим към нашия живот. С тези слова Господ иска да разкрие превъзходството на духа над плътта. Както плътта се ражда от плът, така и духът трябва да се роди от Дух. Нашето духовно рождение е от Духа Божий, по Божия благодат, а не по естество – то е новото раждане, за което Господ е говорил на иудейския началник Никодим. Никодим не разбрал тези Христови думи, както и днес не ги проумяват онези, при които плътта е взела надмощие над духа. Хората, при които плътта властва над духа, за всичко мислят и съдят плътски, докато човеците, при които духът властва над плътта, за всичко мислят и съдят духовно. Тези, които за всичко мислят и съдят плътски, и своя дух правят плътски, докато мислещите и разсъждаващите духовно одухотворяват и плътта си. Това е все едно някой да разменя злато и всичко да обръща в книжни пари – такива са първите, дето и безсмъртното в себе си превръщат в смъртно. А пък вторите са като разменящите книжни пари и обръщащите ги в злато, понеже те не само не погубват безсмъртното в себе си, а и смъртното[3] правят безсмъртно. Евреите са тълкували закона и пророците плътски, затова не са познали Господа Христа, а са разпнали Господа на славата (1 Кор. 2:8). Докато онези, които, озарени от благодатта на Божия Дух, познали Господа Христа, и закона, и пророците изтълкували духовно. И не само закона и пророците, но и цялата сътворена природа, и целия свой живот на земята. Ако нашето тяло, братя, по необходимост се ражда от плът, противоестествено е духът ни да се ражда от плътта. Нека духът ни се роди от Божия Дух и тогава ще бъдем естествени и по плът, и по дух. Това е нашата възвисена и безгрешна природа, която е имал Адам в рая преди греха. Не е възможно и не е необходимо тялото ни повторно да се роди от тяло, ала може и е необходимо, и никога не е късно [в тукашния живот] нашият дух да се роди отново – да се роди от Божия Дух.

       О, Господи Иисусе Христе, Единородни Сине Божий, помогни ни преди смъртта да се родим повторно чрез Божия Дух, та нашият дух да бъде наистина роден от Духа. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Т.е. църковно (бел. прев.).

 

[2] Тези думи не бива да се разбират крайно. Немислимо е да се допусне, че св. Василий прилага еднакви санкции към виновните и невинните – напр. незнаещите и неподозиращи нищо за извършеното злодеяние (бел. прев.).

 

[3] T.е. плътта, тялото (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

      Напразно се трудят хората да открият неща, които Бог промислително скрива от тях. Ако Бог не бе позволил, никога човеците не биха открили златото и среброто под земята, нито пък силата на водната пара, ни яркото електрическо осветление. Напразно Ирод избил множеството младенци във Витлеем, само за да убие и Единствения. Този Единствен се скрил от очите и мечa на Ирод. Напразно Ирод е търсел и Иоан. Вижте какво чудо: войниците преследват старицата Елисавета, която бяга с Иоан на ръце и не могат да я настигнат! Разяреният Ирод повикал пророк Захария и му изкрещял: „Дай ми сина си Иоан!”. А старият свещеник кротко отговорил на царя: „Аз сега служа на Господа Бога Израилев, та не знам къде се намира моят син”. Ирод, обезумял от гняв, заповядал да убият Захария вместо Иоан. Царските слуги отишли в храма и рекли на Захария: „Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото царят така нареди. Ако не ни го дадеш, ще умреш ти.”. Захария отвърнал: „Вие ще убиете тялото ми, но Господ ще приеме душата ми”. И Захария бил убит, но това не  укротило Ирод. Злият цар ден и нощ не намирал покой, защото го мъчело подозрението, че никой друг освен Иоан не може да е онзи новороден Цар, за Когото му известили мъдреците от Изтока. Но напусто се трудел Ирод да намери оногова, когото Бог промислително скрил от него.

 

БЕСЕДА за необходимостта от второ, духовно раждане

 

Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие. (Иоан 3: 3).

 

      Така рекъл Господ Иисус на еврейския началник Никодим, a Никодим с изумление запитал: Как може да бъде това?, тоест как може човек да се роди отново? И днес мнозина се питат: Как плътският човек може да стане духовен? Как грешникът може да стане праведник? Как благодатта Божия може да влезе в човека и замести плътското мъдруване и плътските желания? Как Светият Дух може да озари човешкото сърце? Как е възможно водата да се претвори във вино? Ние знаем, че когато Дух Божий е слязъл върху апостолите, апостолите са станали други хора, нови, повторно родени. И от хиляди примери ни е известно как хора с плътски помисли и живот по плът са се преродили[1] в духовни човеци, родени отново. Ние знаем, че това е ставало, става и днес под действието на благодатта на Бог Дух Свети. Не е необходимо да питаме как става това. Достатъчно ни е да знаем, че става, и да се трудим това да стане и със самите нас. Защото благодатта на Светия Дух се дава на всеки, който я търси и който се подготвя да я приеме. Няма по-тежко занятие от това да се обясняват духовните предмети на хора, които са навикнали да мъдруват и съдят само по плътски. Св. Златоуст казва: „Душа, предадена на страстите, не може да постигне нищо велико и благородно, понеже страда от тежка слепота, както очите се помрачават от гнойни изтечения”. Обикновено най-плътските хора разпитват за най-възвишените божествени тайни. Но не питат, за да узнаят пътя за своето спасение, а с цел да смущават верните, да се подиграват с вярата и да оправдаят своя грешен и страстен живот. Нямайки сила да се изкачат даже на първото стъпало от стълбата към небето, те бленуват за най-горното. Когато, братя, такива ви разпитват за предълбоките тайни на новото раждане на душата и Царството Небесно, кажете им най-напред да изпълняват десетте Божии заповеди. Ако направят това, душата им ще се отвори за проумяване на божествените тайни толкова, колкото е необходимо това разбиране за очистването им от греховете и страстите и за вечното им спасение.

     О, Господи Иисусе Христе, преблаги и всемъдри Учителю наш, помогни ни с умовете си да разберем и със сърцата си да приемем толкова от Твоята премъдрост, колкото е потребно за нашето спасение. Помогни ни да се въздържаме от излишно любопитство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Не става дума за физическо прераждане, както го разбират последователите на някои източни учения, а за нравствено преобразяване на човека (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Често [чудотворната] сила на светците след смъртта [им] е много по-голяма от тази, докато са били живи. „Затова и Бог ни е оставил мощите на светеца”– казва св. Златоуст в своята ненадмината беседа за св. Вавила. Св. Вавила бил погребан в Антиохия. Иператор Гал[1], от благочестиви подбуди, пренесъл мощите на св. Вавила в предградието Дафне. Издигнал там малка църква и положил мощите на мъченика в нея. В Дафне било и прочутото капище [ориг. – храм] на Аполон, построено на същото място, където, съгласно езическите басни, една девойка се превърнала в дафиново дърво, за да се спаси от „бог” Аполон, който я преследвал заради необузданата си плътска страст към нея. Тук се намирал идол на Аполон, който уж предсказвал на всекиго какво ще му се случи. Ала откакто мощите на св. Вавила били положени в близкия храм, демонът в идола онемял и престанал да прорицава. Когато император Иулиан Отстъпник тръгнал на гибелнaта война срещу персите, той се отбил в това капище и запитал идола за изхода от похода, предприет от него. Кумирът страхливо отвърнал, че не може да даде ясен отговор „заради мъртъвците”, погребани в близост до него. Казаното се отнасяло само за св. Вавила, чието присъствие чрез мощите му затворило устата на демона. Иулиан наредил мощите на св. Вавила да се пренесат обратно в Антиохия. Но щом били пренесени мощите на мъченика, паднал огън от небето и изгорил капището на Аполон, разрушавайки го навеки. Иулиан се отправил срещу персите и по ужасен начин загубил богомерзкия си живот. Такава била силата на Христовия мъченик след смъртта му: той накарал демона да онемее, свалил огън от небето и разрушил идолското капище, а безбожния император - отстъпник наказал с позорна смърт.

 

БЕСЕДА за претворяването на водата във вино

 

Начало на чудесата… в Кана Галилейска (Иоан 2: 11).

 

                Всемогъщ е нашият Бог и Неговата мощ е безпрeделна и неописуема. Със Словото Си Той е сътворил всичко, което е сътворено. Словом Господним небеса утвердишася. Със Своето Слово Той е създал човешкото тяло. Чрез Божието Слово мъртвата земна пръст се претворява в плът човешка, в животинска плът, в растителна плът. Чрез Божието Слово течната вода се превръща в пара, а парата – в лед и сняг. Посредством същото това Слово водата в лозата става на вино и вино веселит сердце человекаКакво чудо е за въплътеното Слово Божие, за нашия Господ Христос в Кана [Галилейска] да превърне водата във вино? За нас, помрачените от греха хора, това е велико чудо, за нашата покварена от греховете природа е чудо непостижимо. Но не е ли вършенето на чудеса най-обикновено нещо за Твореца? Когато слугите напълнили шестте грамадни делви с вода, Господ Христос им рекъл: „Налейте сега и занесете на стария сват“. Той даже и не казал: да стане водата на вино, а само си го помислил. Ала Божият помисъл има същата сила, както и Божието слово. Защо е написано, че това е било начало на чудесата, когато Господ, изглежда, и преди това е правил други чудеса? Затуй, братя, че превръщането на водата във вино е основно Христово чудо и явява същината на всички Негови чудеса. Разтляна и обляна в сълзи[2] била човешката природа – тя трябвало да се превърне във вино. Божията искра в човека била угаснала и трябвало отново да се разпали. Болестта е като водата, здравето – като виното; смъртта е като водата, животът – като виното; незнанието е подобно на вода, а истината е като вино. Следователно, всеки път, когато Господ е изцерявал болни, очиствал омърсени, съживявал мъртви и просветявал заблудени, Той всъщност е претворявал водата във вино.

         O, Господи Боже наш, дивни Претворителю на водата във вино, с Твоя Божествен пламък разгори угасналите ни огнища. Превърни в божествено вино водата [на греха] в нашето естество. За да се уподобим на Тебе и като подобни на Теб да можем да пребиваваме в Твоето безсмъртно Царство с всички Твои ангели. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – Император Гал, брат на Иулиан – Отстъпник, по време на съвместното си царуване с Костанций, син на св. Константин …  За по-голяма яснота в основния текст изречението е съкратено (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – водниста и разплакана (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

      Този, който иска да се спаси, трябва непременно да бъде послушен на духовните власти[1]. Без послушание е възможно човек, въпреки най-голямото си желание за спасение, да се окаже в пропаст. Великите светци, които са определили послушанието като условие за спасение, самите те са показали съвършено послушание. Когато св. Симеон избрал да се подвизава на стълп, това, като нов подвиг, изненадало всички подвижници. Не знаейки дали такова подвизаване е по внушение на Божия Дух или е от дух на гордост, пустинните отци и свещеници изпратили някои да разберат това, като им заръчали от тяхно име да наредят на св. Симеон да слезе от стълпа. Ако той не пожелае да слезе, значи възкачването му на стълпа произтича от дух на гордост. В случай че изпълни заповедта и тръгне да слиза, нека го оставят да стои горе, понеже неговата готовност да ги послуша ще покаже, че подвигът му е от Светия Дух. Когато изпратените дошли при св. Симеон и му съобщили, че съборът на светите пустинни отци нарежда да слезе от стълпа, Симеон незабавно започнал да се спуска надолу по стълбата. Виждайки това, зарадваните пратеници викнали: „Не слизай, отче свети, но остани където си; сега видяхме, че твоят подвиг е от Бога”.

 

 БЕСЕДА за Словото Божие, явено в плът

 

И Словото стана плът (Иоан 1: 14).

 

      Ето, братя, едно ново начало, благословено и спасително за нас. Това е началото на нашето спасение. Адам беше в плът, когато падна под властта на греха и смъртта. Сега Създателят на Адам се явява в плът, та да избави Адам и Адамовото потомство от властта на греха и смъртта. Синът Божий, Словото, Премъдростта, Светлината и Животът, слезе сред човеците в човешко тяло и с човешка душа; въплъти се, без да се отделя от Своето Божество и без да се разделя от Своя Отец. Оставайки Какъвто е, с всичко, което предвечно и вечно притежава, единственото нещо ново, което приема Той, е човешката природа. Неговите вечни свойства при въплъщението не са се умалили, нито се е променило положението Му спрямо Отца и Духа. Погледнете, Отец и на Иордан, и на Тавор свидетелства: Този е Моят възлюбен Син! Не казва: Този беше Моят Син, а: Този е Моят Син. А Светият Дух е бил с Него и при телесното Му зачеване, и през всички дни до края на Неговото служение на земята. Божествената и човешката природа в Него бяха съчетани, но не смесени. Как? Не питай за това ти, който сам не можеш на себе си да обясниш как са съчетани в теб душата и тялото. Знай само, че Бог е слязъл и живял на земята, и е донесъл на човеците неизказано богати дарове – дарове царски, нетленни, непреходни, безценни и незаменими. Знай го и нека сърцето ти ликува от радост. И се потруди да умиеш [духовните си] ръце, да очистиш всичките си чувства, да направиш душата си чиста, да направиш сърцето си бяло, да просветиш ума си, та да приемеш тези царски дарове. Защото те не се дават на нечист.

     O, Господи Иисусе Христе, помогни да се очистим и умием чрез Твоята Кръв и Твоя Дух, за да се сподобим с Царските Ти дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] С това в днешно време се злоупотребява. Не бива, ако духовните власти са отстъпили от духа и истините на вярата, да се проявява сляпо послушание към тях (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ –  2 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

       

     Православната Църква от опит знае безброй примери, когато всемогъщият Бог проявява Своята мощ посредством малки и неодушевени вещи – особено чрез тези, които служат като  символи на въплъщението, живота и страданието на нашия Господ Иисус Христос, каквито са кръстът, иконите на Богородица и светиите, светената вода, елеят, мирото и др. Такова е било и чудото с иконата на Пресветата Божия Майка през 1748 година в дома на помешчика Хитрово, близо до град Калуга, Русия. Един ден две слугини на дворянина, подреждайки стари вещи на тавана на къщата, открили навито платно, на което бил изобразен дивен женски лик. От този лик се излъчвали святост и благочестие. Едната от слугините била скромна и мълчалива, а другата – суетна и бъбрива. Първата, поглеждайки Изобразената на платното, я нарекла „игумения”. А Евдокия – така се казвала лекомислената бъбрица – не признавала това и се подигравала на смирената си другарка. За да предаде още по-голяма сила на дръзките си приказки, тя плюла върху картината. В този миг Евдокия паднала на земята, почнала да се гърчи, ослепяла, онемяла и изпускала пяна от устата си. Същата нощ света Богородица се явила на родителите на окаяната девойка, разказала им какво е станало с тяхната дъщеря и им заръчала да повикат свещеник, за да се помоли пред намерения образ и да поръси със светена вода девойката – и тя ще се изцери. Когато това било направено, Евдокия оздравяла и оттогава променила нрава си и станала тиха и сдържана. Така се разбрало, че картината е чудотворен образ на Пресвета Богородица. Иконата била пренесена в една църква в град Калуга, където се намира и днес, и продължава да върши чудеса.

 

БЕСЕДА за Словото Божие – Творец на света

 

То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана (Иоан 1: 2-3).

       

Евангелистът говори, братя, за чудесното Слово Божие, за словесната, разумна Реч, за вечната Премъдрост Божия, за съвечния Син Божий. Това чудесно Слово е единосъщно с Отца и Светия Дух, а  се различава ипостасно и от Отца, и от Духа, понеже се ражда от неродения Отец. Беше, е и ще бъде. Кога беше То у Бога? „В начало“ – казва Евангелистът. Но какво означава това: „в начало“?  Същото като: първо и преди всичко друго. И така, Словото Божие бе у Бога, вечно единосъщно с Отца и ипостасно като Син, но още невъплътено. По-късно Словото Божие се въплътило и в тяло се явило  на човешкия род. Докато е било невъплътеното Слово у Бога, всичко чрез Него стана. Небето и земята, духовният свят и земният свят – всичко стана чрез Него, чрез това Божие Слово, докато То било още невъплътено у Бога. Без Словото Божие не станало нито едно от онова, което е станало.  То бе животът и светлината, и светлината в мрака свети, и мракът я не обзеМрак представляват най-вече смъртта и грехът. Този мрак не обзе Сина Божий. Ала и целият сътворен свят, сравнен с Бога, е като мрак, а светлината в мрака е Словото Божие, словесната, всепокоряваща, царствена Божия Премъдрост. Всяко творение би било мрак, ако не го огряваше тайнствената сияйна светлина на Сина Божий, чрез Когото е станало всичко, което е станало. То било в началото у Бога. А какво е станало с Него след това? И Словото стана плът. До този момент била историята на сътворяването на света, а оттогава започва историята на спасението на човешкия род.  Но ставайки плът, Словото Божие не се отделило от Бога Отца, и от Духа Светаго, понеже божествената Троица е неразделна, но само се облякло в тяло и приело човешка душа, за да може Слънцето над всички слънца чрез завесата на плътта да се приближи до човеците и да спаси човеците. О, братя мои, колко умилителна и неописуемо дивна е тайната на Божието въплъщение. Ако в сърцата си приемем с любов тази тайна, по-достъпна ще стане тя и за нашия разум. 

О, Господи, благий Спасителю, слава на Отца и радост на Светия Дух, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  –  1  СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

В този свят трябва да се възползваме от всичко, което е потребно за съзиждане на душите ни, понеже когато смъртта ни раздели от този свят, ние нищо не ще вземем в отвъдния освен нашите души – такива, каквито сме ги съградили тук. Св. Симеон Стълпник, като осемнайсетгодишен момък, загрижен за спасението на душата си, веднъж паднал по лице на земята и отправил към Бога молитва да му покаже пътя към спасението. Така, дълго лежейки и молейки се, имал следното видение: като че копаел ров за някакъв темел и уморен от копаенето, спрял да отдъхне. И чул глас: „Копай по-надълбоко!”. Тогава наченал усилено да копае още по-дълбоко, ала отново се изморил и спрял да почине. Но повторно чул глас: „Копай още по-надълбоко!”. Започнал пак да копае с още по-голямо старание и усърдие. После гласът му казал: „Престани – достатъчно; сега, каквото желаеш да зидаш, зидай; без труд в нищо няма да успееш”. Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на плътското, строят дом върху пясък, който не може да устои и в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.

 

БЕСЕДА за Словото, Сина Божий

 

В начало беше Словото (Иoан 1: 1).

     

     Словото или разумната, словесната Реч, бе в началото. Това се отнася до божествената природа на нашия Господ Иисус Христос. В начало - дали, братя, с това се подразбира някакво начало на Словото Божие? Или някаква времева дата на раждане на Сина Божий от Бога Отца? Съвсем не. Рождението на Сина Божий не може да има ни дата, ни начало, защото времето е нещо, присъщо само на този преходен свят и не засяга вечния Бог, нито обуславя това, което е в Бога.

     Може ли да се отдели сиянието от слънцето и слънцето да си остане слънце? Може ли разумът да се отдели от човека и човекът да остане човек? Може ли от меда да се отдели сладостта, а медът да си остане мед? Не може. Още по-малко може да си представим Бога,  отделен от Своето Слово, от словесната Реч, от Своя Смисъл, от Своята Премъдрост; вечния Отец – отделен от Своя съвечен Син. Тук, братя, не се говори за началото на Сина Божий от Бога Отца, а става дума за най-първото начало в историята на сътворяването на света и спасението на човеците. Това начало е у Словото Божие, у Сина Божий. Той е започнал и сътворението на света, и човешкото спасение. Който и да пожелае да говори било за творението на видимия и невидимия свят или за спасението на човешкия род, трябва да започне с Началото. А това Начало е Словото Божие, Премъдростта Божия, Синът Божий.

    Ако някой разказва за някаква случка с ладия в езеро и започне тъй: в началото имаше едно езеро и една бяла ладия плаваше по него… никой здравомислещ човек няма да разбере „в началото имаше едно езеро”, като че езерото се е появило в същия този ден, когато е станала случката с ладията. Така и никой от разумните хора не бива да тълкува думите на Евангелиста „В начало беше Словото”, сякаш Словото Божие е произлязло от Бога [едва] в началото на сътворяването на света. Както езерото е съществувало хиляди години преди случката с плаващата в него ладия, така и Словото Божие е съществувало винаги – и преди началото на творението.

     О, Сине Божий, съвечни на Отца и Духа, просвети ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО БРАТ ЧЕДО М.: ЗА ХЕРЦЕГОВСКИТЕ СОКОЛИ

 

Нищо без вяра в Живия Бог. Нищо без молитва към Живия Бог.

Нищо без помощта на Живия Бог.

Без това нито е имало някой велик и славен човек в Херцеговина, нито  има, нито ще има. Вие сте разбрали това и сте го препоръчали на Вашите  соколи. Те също са го приели и чрез вярата са осветили и изпълнили с вдъхновение своя живот. Затова са така силни и почтени, единни и целомъдрени, послушни и братолюбиви - тези Ваши херцеговски соколи. Нека  Живият Бог даде за всеки от тях да може да се каже онова, което казва апос­толът: “Да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (Тим. 3:17). Защото именно това е целта на Вашите млади соколи:

 да бъдат подготвени за всяко добро дело;

подготвени чрез възвишени мисли, които стигат до най-горните Небеса;

чрез благородното чувство за правда и чрез любовта, която обхваща целия народ и всички Божии народи, подобно на разпънатите на кръста Христови ръце;

чрез силна воля, изградена, укрепнала и готова всеки миг за всяко дело на доброта, милост, човеколюбие и боголюбие.

Такива хора ни трябват, такива соколи, такива херцеговци. Не други, а само такива - готови всеки ден и всяка минута без забавяне и с радост да извършат всяко добро дело, за което им се отдаде удобен случай. А кой е подготвен за това? Аз не бих могъл да дам по-добър отговор от онзи, който е дал апостол Павел и този отговор е: “съвършеният Божи човек”. С други думи: който не е съвършен Божи човек, не е подготвен за всяко добро дело.

Земята не може да бъде задвижена от земя, а само от Небесата. Вие сте разбрали това; затова сте се издигнали по-високо от онези, които се опитват да тласкат земята със земя, падат уморени и остават долу.

Бог да Ви поживи и благослови!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                        ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 АВГУСТ

                                                                                                     

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Християнинът не вярва в късмет, съдба и прокоба. Бог е определил главните насоки в нашия живот. Той, според нашите молитви и заслу- ги, може и да ги променя. Така Той продължил живота на цар Иезекия с 15 години (Исая 38); също продължил с 15 години живота и на пре- подобни Дий (19 юли). По молитвите на светител Василий Велики продължил живота му с един ден, докато кръсти евреина Иосиф, своя лекар. Но както по молитвите Бог може да продължи живота, така, заради греха, може и да го съкрати. Цар Атанасий се придържал към Севировата ерес, т.нар. анакефали (безглави), която разпространявала безумието, че на Църквата не ѝ трябват епископи и свещеници, защото уж всеки е свещеник и епископ за себе си, и всеки има право по свой начин да тълкува Св. Писание, и да учи другите, тъй както той знае и вярва. Напразно св. патриарх Иоан съветвал царя да се върне в истин- ската православна вяра, но царят не само не приел неговите съвети, а го клеветял и търсел различни поводи да го прати в изгнание. Една нощ, насън, царят видял на висок престол един страшен мъж, който държал в ръцете си книга. Този мъж разгърнал книгата, намерил име- то на цар Атанасий и казал: „Аз исках да те оставя да живееш още дъл- го, ала заради зловерието ти ето, отнемам 14 години от твоя живот. И изтрил неговото име от книгата. Ужасен царят, се събудил и разказал на своите привърженици за съня. След няколко дена върху двореца паднала мълния и убила цар Атанасий.


БЕСЕДА ЗА СИЛАТА И МИСИЯТА ХРИСТОВИ СПОРЕД ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАИЯ

 

Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце,

да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение (Исая 61: 1 – 2).

 

Това велико програмно пророчество прочел Господ Иисус в самото начало на Своето спасително дело в Назарет, пред евреите, и след като го прочел, седнал и казал: Днес се изпълни това писание к. 4: 16 – 21). Той прочел едно от най-тъмните за книжниците и еврейските свещеници пророчества, затворил книгата и казал: Днес се изпълни това писание. Никой от евреите не смеел да се докосне до това пророчество, защото никой не знаел за Кого то се отнася. Седем столетия били изминали от изричането и написването на това пророчество, но никой не знаел за Кого се отнася то. А когато дошъл Онзи, за Когото се отнасяло това пророчество, Той го прочел и отнесъл към Себе Си. Така нашият велик Господ оправдал Своя пророк и показал Себе Си на света. Духът на Господа Бога е върху Мене. Защо Той казал това, като Той е равен с Духа, както и с Отца? За свидетелство пред хора, както тълкува св. Златоуст. Не казва: „Благодатта на Духа, а Духът, защото благодатта на Духа е върху вярващите, а върху него е сам Духът, както се и видяло на Иордан. Духът е Свидетел на Сина и нито за миг Синът не е бил без Духа. Господ Иисус често споменава Отца и Духа Светаго, веднъж от безкрайна любов към Отца и Духа, защото винаги отдава любовта си на Тях, и второ – заради поука към гордите хора – да не изтъкват себе си, а да отдават чест на другите като равни на самите тях. Всичко останало, което е казано в това пророчество, Господ с чудните си дела е изпълнил дословно. Той дошъл най-вече да възвести Божията милост към хората, но в същото време да възвести] за Страшния Съд за онези, които ще презрат и отхвърлят тази милост. Това е видението на Исаия, син Амосов – Божий пророк, пророк истински. Да се поклоним, братя, на Исаия, чийто боговдъхновени уста са предсказали [идването на] Спасителя и нашето спасение, и непрестанно да се покланяме на чудния наш Спасител – Господ Иисус Христос.

На Тебе се кланяме, Господи и Спасителю наш, на Тебе благодарим за премъдрото устройване на нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ОТКРИТА  ГРЕШКА

            В книгата „Охридски Пролог“, поради пропуснати думи в сръбските издания, ползвани при превода на книгата на страница 372, изречението: „А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в духовното Царство?“

            Да се чете: „А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в Тяло заради спасението на човешкия род, вместо извън Тяло в духовното Царство?“. 

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.

 

 

БЕСЕДА за тайнствения Христов род

 

 

Но рода Му кой ще обясни? (Исая 53: 8).

 

 

Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ако  наблюдавате  как  умират  хората,  ще  видите,  че  смъртта  на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се, за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!

 

 

 

БЕСЕДА ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С ХРИСТОВИТЕ РАНИ

 

Чрез Неговите рани ние се изцелихме

(Исая 53: 5).

 

Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целият свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист Дух, чиста Кръв, чисто Тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.

О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 
http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5
Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 294645
Постинги: 1278
Коментари: 0
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031