Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 388774 Постинги: 1381 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Обикновено св. Николай се изобразява от едната страна на Спасителя, Който държи Евангелие в ръцете Си, а от другата му [на св. Николай], Пресвета Дева Богородица с архиерейски омофор[i] в ръцете. Това има своя двоен исторически  смисъл; първият показва призоваването на Николая към архиерейско служение, а вторият – отменянето[ii] на наказанието му заради конфликта[iii] му с Арий. Св. Методий – патриарх Цариградски, пише: „Една нощ свети Николай видял Нашия Спасител в слава да стои близо до него и да му подава Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна видял Богородица, Която поставяла на раменете му архиерейски омофор. Малко след това видение се представил Мирският епископ Иоан, и Николай бил поставен за епископ на града“. Това е първият случай. Вторият случай станал по време на Първия Вселенски събор в Никея. Kато не успял с разумните си доводи да накара безумния Арий да спре да хули Сина Божий и Неговата Пречиста Майка, св. Николай го ударил с ръка по лицето. Светите отци на събора, негодувайки заради тази му постъпка, отлъчили Николая от събора и го лишили от всички архиерейски знаци. Но в същата нощ няколко от светите отци имали едно и също видение, а именно: как от едната страна на св. Николай стои Спасителят Господ, държейки Евангелие в ръце, а от другата му страна – Пресвета Богородица с омофор, подаваща му взетите архиерейски знаци. Като видели това, отците се ужасили и веднага върнали на Николай онова, което му били отнели, започнали да го почитат като велик Божий угодник и неговата постъпка спрямо Арий изтълкували не като дело на безумен гняв, а като израз на велика ревност за Божията истина.

 

БЕСЕДА за отсъствието на грях в Божиите дела

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Всичко, братя, което е сътворено и както е сътворено от пречистия и безгрешен Бог, е чисто и безгрешно. Всяка твар Божия е чиста и е безгрешна, докато е обърната към Бога, докато не се е отделила от Бога и докато не е станала враждебна към Бога. Всяка твар сама по себе си хвали и прославя Бога, докато е чиста и безгрешна. Затова Псалмопевецът казва: Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия! (Псал. 150: 6). Всяка разумна твар Божия усеща като естествено и главно свое предназначение да хвали Господа. Но макар да е така, братя, хората се питат: „Ама щом е така, откъде е злото в света?“ От греха, само от греха. Грехът от светлия ангел направил дявол. Дяволът сам себе си доброволно направил съсъд на греха, па побързал и другите творения Божии да направи такива съсъди. Със свободната си воля[iv] към дявола се присъединили и някои други ангели, а след това и първите хора – Ева и Адам. Оттук е произлязло смесването на доброто и злото в света. Но онова, което е сътворено от Бога, и днес е добро, както е било и в първите дни на сътворението. Отровата е дошла от греха, защото грехът е най-лютата отрова от всички съществуващи. Грехът е навлякъл проклятието, причинил помрачаване на умовете, предизвикал вражда на творенията спрямо техния Творец, отдалечил човека от човека, човека от природата и природата от човека. О, братя мои, от Бога е всяко добро, а от греха – всяко зло. Не съществува никакво зло, свързано с Бога, и не съществува никакво зло, несвързано с греха. Много философи са изучавали същината на греха и поради грубостта на своя ум са твърдели, че злото е в материята и материята е злото. Обаче, само ние християните знаем, че същността на злото е грехът и злото няма друга същност освен греха. От това е ясно, че ако желаем да се запазим от злото, трябва да се пазим от греха.

О, Боже безгрешни, помогни ни да се запазим от греха и греховното тление. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[i] Омофор – дълга широка лента, част от епископското облекло (бел. ред.).

 

[ii] В ориг. – опрaвданието (бел. прев.).

 

[iii] Св. Николай ударил плесница на Арий. За подробности – вж. житието му – 6 декември (бел. прев.).

 

[iv] В ориг. – по свободното си самоопределение (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 0
20.12.2018 05:09 - !!!


 Да си праведник между праведници е велико и похвално, Но много по-похвално е да си праведник между неправедни.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
19.12.2018 06:35 - !!!
 

Културата ни най-малко не лекува и не смекчава човешката жестокост и себичност. Често ги и увеличава.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ХАДЖИ САВАТИЙ Н.:  ЗА НОВИТЕ И СТАРИТЕ РЕВНИТЕЛИ

 

Радвам се, че Бог е дал толкова много ревнители за вярата в Подунавието. В събота следобед те оставят своята работа и се отправят в далечни мана­стири и църкви на молитва. А в понеделник отново се заемат със своя тежък селски труд, благоразположени и спокойни, сякаш са прекарали цялото това време у дома. Това е действие на Божията благодат. Две горещи жела­ния стоплят сърцата им: първо, да укрепят вярата в своите души и второ, да я посеят като небесно семе в душите на ближните си. Слава на Бога за това! Слава на Бога! Никакъв съвет не бих могъл да дам на такива ревнители, ос­вен онзи, който апостолът дава на галатяни, казвайки: “Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. И тъй, докле имаме време (до смъртта си), нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:9-10). Да не ни дотегне да се трудим за доброто!

Разказвали са ми за един монах, който ходел из народа, просейки ми­лостиня за сираците. Веднъж той се намерил пред един господин и попросил и от него „за Христовите сираци". Зле настроеният господин му ударил плесница. Без да се смути ни най-малко, монахът казал: „Това беше за мен, а сега дайте нещо за сираците". Господинът се засрамил и дал своята лепта. И за св. Серапион се разказва, че изобщо не жалел себе си, когато трябвало да утвърди някого в православната вяра. Така веднъж той се продал като роб на някакъв еретик манихеец, само и само да го излекува от ереста. А друг път станал роб на един езичник, за да го кръсти в християнската вяра.

И така, знай, че Църквата никога не е оставала без горещи ревнители. Трябва да благодарим на Бога, че ги има и днес в нашата земя. И макар вя­рата ни да е по-слаба от тяхната, трябва да се молим на Бога за тях, както и те се молят за нас.

Нека Бог ги поживи и умножи!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

 

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

 

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Послушанието и смирението са основа на духовния живот, основа на спасението, основа на цялото устройство на Божията Църква. Великият Иоан Дамаскин, велик във всяка добродетел, като монах е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя пример на послушание и смирение. Неговият старец – духовният му отец, изпитвайки го, един ден му дал изплетени кошници и му наредил да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил твърде висока цена за кошниците, като мислел, че Иоан няма да може да ги продаде на тази цена и ще трябва да ги върне обратно. Иоан, следователно, трябвало да измине дълъг път, второ – трябвало да иде като беден монах в града, където някога бил най-влиятелният човек след царя, трето – да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто – ако не продадял кошниците, щял напразно да бие натам-насам толкова път. По този начин старецът искал да изпита послушанието и смирението на своя славен ученик. Иоан мълчаливо се поклонил на стареца и без да каже и дума[1], взел кошниците и се отправил на път. Стигнал в Дамаск, застанал на площада и зачакал купувачи. Като споменавал цената на интересуващите се минувачи, те му се присмивали и го ругаели като безумен. Цял ден стоял и цял ден бил подложен на присмех и подигравки. Но Бог, Който всичко вижда, не оставил Своя търпелив слуга. Един гражданин, минавайки, се загледал в Иоан. И макар Иоан да бил в бедно монашеско расо, с изсъхнало и побледняло от пост лице, гражданинът познал в него някогашния велможа и пръв министър на царя, при когото той бил на служба. Познал го и Иоан, но и единият, и другият започнали да се договарят като непознати. Макар Иоан да обявил превисоката цена на кошниците, гражданинът, спомняйки си за добрината, която някога Иоан му сторил, ги купил, без да се пазари. Като ликуващ победител се върнал св. Иоан  в манастира и донесъл радост на своя старец.

 

Беседа за това, че всяко добро е от Бога

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1: 7).

 

От добър Творец, братя, могат да произлизат само добри дела. Нека замлъкнат устата на онези, които казват, че от Бога произлизат и доброто, и злото. След всяко Свое дело сам Бог потвърждава, че е добро. Шест пъти Той посочва, че онова, що е Той създал, па накрая и седми път, разглеждайки всичко в целостта му, го оценява като твърде добро (31 ст.). Общо, значи, седем пъти Той повтаря, че всичко станало по Неговата свята воля, е добро. Не е ли много чудно как някои хора могат да заявяват безбожното твърдение, че от Бога произлизат и доброто, и злото!? Бог, като знаел, че върху Него ще се хвърлят, или по-добре да се каже, че през всички векове ще се хвърлят такива клевети, предварително, за всички времена и за всички поколения, е представил Своята защита и я е повторил седем пъти. Злото е от греха, а в Бога грях няма. Бог, следователно, не може да върши зло. Той се нарича Всемогъщ, защото е силен да извърши всякакво добро. Превратно говорят за Бога онези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, защото може да върши добро и зло. Бог е извор на доброто, от нищо неразмътен, и от Него не може да произлиза нищо, което е противно на доброто. А за всеки разумен човек е ясно, че злото е противно на доброто. Знайте, братя, за двойственост в Бога – вечния извор на доброто, говорят онези, в които има двойственост на добро и зло. А всички онези, които обичат доброто, и вървят по пътя на доброто, и се стремят към доброто, вътре в себе си, имат ясно откровение, че Бог е добро и само добро.

О, Боже наш, Сътворителю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всички Твои дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – без забележка (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 3646 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 3 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло – духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

 

БЕСЕДА за двата свята

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване – и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп.Жички и Охридски

                                                                                                       

 

 

[1] В риг. – надчусвтвени , надсетивни

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

 

 

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята!Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  

 

[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

 

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
14.12.2018 06:30 - !!!
 


Комуто се даде материално богатство, но той се окаже самолюбив, скъперник, надменен, немилостив и невярващ, нему не може да се даде духовно богатство, защото, като е неверен в малкото, ще бъде неверен и в голямото; като е неверен в материалното, ще бъде неверен и в духовното.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Добродетелта е като жаждата. Когато човек почне да пие, все повече ожаднява и все по-често иска да пие. Онзи, който почне да се упражнява в добродетелта на милосърдие, не знае в това някаква мярка, нито пък признава каквато и да е мярка. Филарет в бедността си не бил по-малко милостив, отколкото в богатството си. Когато внучката му станала царица, той отново забогатял, но не станал по-малко милостив. Веднъж рекъл на жена си и децата си да приготвят най-добрите гозби, които могат, па казал: „Да поканим на пиршество нашия Цар и Господар заедно с всички Негови  велможи“.  Всички помислили, че старецът възнамерява  да покани на вечеря своя зет – царя, и се потрудили, колкото могли по-добре, и приготвили ястията. Филарет излязъл на улицата и събрал всички бедни, просяци, слепи, прокажени, хроми, безсилни, и ги довел на трапезата. Като ги настанил около масата, наредил на жена си и синовете си да им прислужват на трапезата. След като ги нагостил, дал на всеки в ръката по жълтица и ги изпратил. Тогава всички разбрали, че под Царя той имал предвид самия Господ Христос, под Неговите велможи – просяците и несретниците. Той още казвал, че не трябва да се гледа колко пари се дават на просяка, а трябва да се размесят[1]парите, па каквото ръката извади от джоба, това и да даде. А ръката ще извади онова, което Божият Промисъл е определил.

 

БЕСЕДА за сътворението на света

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Това е отговорът Божий чрез устата на пророка, братя, отговор на един изгарящ[2] въпрос във всички нас: „Откъде е този свят?“. Бог чува този наш въпрос, изречен или неизречен, чува и дава отговор. Както дава дъжд на сухата земя, както дава здраве на болния, както дава хляб и дреха на всяка плът, така Той дава на нашия дух отговор на въпроса, който го тормози с глад и жажда, с болка и голота, докато се не нахрани, не напои и не намери истинския отговор. Откъде, значи, е този свят? Това е въпросът. В начало Бог сътвори небето и земята. Това е отговорът. Този свят не се е появил от само себе си, както и нищо в света не се е появило от само себе си; нито пък този свят е от злите сили; нито пък този свят е от много творци – добри и зли; той е от единствения благ Бог. Този отговор създава радост в сърцето на всеки човек и го подбужда за добри дела. И по това ние узнаваме, между другото, че това е единственият и правилен отговор. Всеки друг отговор, противоречащ на този, предизвиква в нас тъга и страх и ни подтиква към лоши дела, затова, между другото, знаем, че всеки такъв отговор е лъжлив. От Бога е светът, братя, да се радваме и да се веселим! Светът е с божествен произход, следователно, и краят му ще е божествен. От добър корен е светът, следователно, ще даде добър плод. От светло начало[3] произлиза и в светлина ще свърши. Като знаем, че началото е добро, знаем, че и целта е добра, и краят ще е добър. Вижте, в тези думи за началото се съдържа пророчество за края. Каквото е началото, такъв е и краят. От Когото е началото, в Него е и краят. Да пазим, значи, тази спасителна истина, да имаме светла надежда и да възрастваме в любов към Онзи, Който ни е сътворил от любов.

О, Господи Боже, Сътворителю и Вседържителю, единствен Боже, единствен Творецо, Извор на блага, на Тебе се кланяме и на Тебе се молим, с Твоя свят Дух, чрез Господа Иисуса Христа, ни води към добър край [на живота ни]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

   

[1] По онова време парите били метални – от злато, сребро, мед. Смисълът е монетите да бъдат на едно място и да се извади и подаде милостиня. Каквато монета бъде извадена (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – светла стая (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 3209 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„На апостолите е дадено всичко“ – казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълнота на благодатта, която въобще се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник, и пророк, и пастир, и учител (Ефес. 4: 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването му на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да приписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса и така народът в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учуденият цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо! Откъде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „Това не е мое дело, а дело на свещеническата благодат“. Тогава светецът обяснил на царя как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството – благодат чудотворна.

 

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците

 

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им (Ефес. 4: 17-18).

 

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо – от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, каквото има в него. Какво, братя, значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце, изпразнено от Божията любов и страха Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко, отнасящо се до плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони – крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно – умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека, става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо, или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира като член на тялото, когато е отсечен от него. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая, са и маловерните или лъжливите [псевдо]християни. Но и сухото дърво, като се напои с животворната Христова вода, оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил, оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и не сме се отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойдат смъртта и краят, и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.

О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Божието наказание веднага постига грешниците след греха, та грешниците  да се изплашат, а праведниците да се окуражат, но понякога [наказанието сполетява грешниците] много по-късно, ненадейно, та грешниците да знаят, че Бог нищо не забравя. Земята погълнала Датан и Авирон веднага след техния грях, а цар Валтазар видял ръка, която написала смъртната му присъда, тогава, когато той се чувствал най-щастлив, по време на пиршество, между приятели и обожатели. Един тежко болен войник бил донесен при св. Стефан Нови, да го изцели с молитва. Стефан му казал да се поклони на Христовата икона и на иконата на св. Богородица. Войникът направил това и веднага оздравял. Това чудо се разчуло навсякъде. Чул за него и иконобореца цар Копроним, извикал войника и го разпитал. Когато войникът изповядал и признал, че получил изцеление от светите икони, царят започнал с ярост да го укорява за иконопочитанието. Уплашен войникът се отрекъл пред царя от иконопочитанието, и се засрамил от вярата си в иконите. Когато войникът излязъл от двореца и яхнал коня си, конят под него се разбеснял, хвърлил го от себе си, и го тъпчел с крака, докато [ войникът] не извергнал душата си. Ето наказанието веднага след греха. Цар Тиридат, гонител на християните, хвърлил в яма св. Григорий и погубил 37 свети монаси. И никакво наказание не го постигнало. По-късно, когато царят, със своите [приближени] отишъл на лов, за развлечение и веселба, изведнъж го обхванала лудост заедно с придружителите му. На неговата благочестива сестра на сън се открило, каква е причината за неговото полудяване  и по какъв начин да се възвърне умът му. Св. Григорий бил изваден от ямата, и по неговите молитви  цар Тиридат оздравял, покаял се и се кръстил. Наказанието понякога идва бързо, както нощта сменя деня, а понякога бавно, като годината сменя година. Но никога не се отменя, освен в случаите когато покаянието не застава на мястото на наказанието.

 

БЕСЕДА за стройната сглобка на Църквата като едно тяло

 

От Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и́ (Ефес.4,16)

 

Тук, братя, става дума за духовно тяло, за светата Божия Църква. От Него, т.е. от Христа, цялото тяло, е стройно сглобено и свързано. Премъдрият апостол не намира друго по-подходящо сравнение на Църквата от това с човешкото тяло. Каквото е главата за човешкото тяло, това е и Христос за Тялото на Църквата. От главата се разклоняват нерви по всички части на тялото, и с помощта на нервите, всички телесни членове възприемат, усещат и се движат, а в това възприемане, усещане и движение е техния живот. Може да се каже, че главата, чрез мозъка и нервите, присъства във всяка част на тялото. Отсече ли се главата, всяка част на тялото умира на мига. И Христос присъства във всяка част на Църквата, т.е. във всеки неин вярващ член. Чрез него всеки вярващ възприема духовното царство, чувства любовта, и върви правилно към Бога. От Него всеки член получава сила, съгласно действието и мярката, т.е. в съответствие със своето служение и дарования. Тази сила Господ дава непосредствено, чрез докосване, чрез осезание, само чрез Своето лично присъствие. Любовта е чудесна спойка, която споява Христа с вярващите и вярвящите помежду им. Какво става, братя с една част на тялото, като се прекъснат нервите, които го свързват с главата? Става безполезена, безчувствена, неподвижена – мъртва. Така бива и с всеки член на Църквата, който излиза от изпълнението на Църквата и с това прекъсва своята връзка с Главата на Църквата. Да ни пази Бог, братя, от такава беда.

О, Господи Иисусе, извор на живота и любовта, не допускай никаква тъмна сила в нас или извън нас да ни раздели от Тебе и Твоето Тяло -Твоята свята Църква, Която си придобил[1]с Твоята кръв. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - платил

 

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 388774
Постинги: 1381
Коментари: 0
Гласове: 296
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031