Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 87893 Постинги: 468 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Подобно на някой, който се катери по стръмна планина, и с крака и ръце се старае да направи крачка напред, не помисляйки да се връща назад, били великите православни подвижници в своя труден път към Царството Божие. Наистина за удивление са техните подвизи и тяхното безстрастие. Св. Пимен не пожелал да види своята майка, когато тя дошла да го посети. Един княз пожелал да види Пимен, но той отказал. Тогава князът намислил с хитрост да накара стареца да се срещне с него; а именно – той арестувал Пименовия племенник и казал на Пименовата сестра, че ще освободи сина ѝ само ако Пимен дойде да разговаря с него. Сестрата отишла в пустинята, похлопала на вратата, замолила брат си да излезе и спаси сина ѝ. Но Пимен не излязъл. Тогава сестрата започнала да нарежда и да кълне. Но Пимен не излязъл. Чул за това, князът наредил да се напише писмо до Пимен и да му се каже, че ако Пимен поне писмено – щом не пожелал лично, – помоли княза да освободи неговия племенник, князът ще стори това. Пимен отговорил: „ Могъщи княже, заповядай добре да се изследва вината на юношата, па ако вината му е такава, че той заслужава смърт – нека умре, та с временното наказание да избегне вечните мъки. Ако вината му не е за смъртно наказание, накажи го според закона и след това го освободи“. Като прочел такова справедливо и безпристрастно разсъждение, князът твърде много се удивил и освободил юношата, а почитта си към Пимен удвоил.

 

БЕСЕДА за Деня Христов според предсказанието на Исаия

 

 

Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! (Исаия. 52: 6).

 

 

Нашият Бог, братя, е Бог на истината. На слънцето има тъмни петна, но в Бога няма нито тъмни петна, нито лъжа. Всяко слово, казано от Бога чрез пророка, се е сбъднало. Когато Словото Божие се въплътило в Исуса Христа, нашия Господ, тогава се изяснили, като слънце, всички пророчества, които се отнасяли за Него, и които дотогава, за евреите били тъмни загадки. И Словото стана плът – това казва Евангелието за предвечното Слово Божие, за вечната Божия Мъдрост, за Сина Божий; но с това въплъщение на Словото Божие, и във всяко пророческо слово се вижда [предсказаният] телесен вид. Докато Господ Христос не дошъл в плът да посети човеците, книжниците и читателите на Свещеното Писание, можели да помислят за много пророчески слова, още неизпълнени, че са само думи на пророците като човеци, а не са от Бога. Но Бог не допуснал за неговите пророци да се мисли несериозно, затова е казал, че народът ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! Значи, Бог искал да подчертае важността на всяко пророческо слово, и искал да научи хората на търпение, та търпеливо да чакат онзи Ден, онзи чуден Ден, когато ще се яви Господ на земята в плът и ясно ще извика за всяко ухо: Ето Ме! Всеки, който познае Господа Иисуса като Бог в Тяло, той е познал същевременно Онзи, който е говорил чрез пророците. Ето Ме! – тъй казва Христос и днес. Аз Съм Онзи, Който говори чрез всичко в сътворената вселена. Аз Съм Онзи, Който говореше чрез пророците. Аз Съм Онзи, Който с плътски уста проповядва слова за вечно спасение. Аз Съм Онзи, Който говори чрез апостолите, светителите и учителите. Аз Съм Онзи, Който проповядва и ще проповядва чрез Моята света Църква до свършека на света. Аз Съм Онзи, Който проповядва и за Когото се проповядва.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0



                            Из Постановленията на светите апостоли

              

           Дяконите да водят тези, които за пръв път пристъпват към тайнството на благочестието, при епископа или презвитерите. И нека новодошлите изложат причините, които са ги обърнали към Словото Господне. А тези, които са ги довели, нека потвърдят със свидетелството си казаното от тях. Освен това нека подробно разгледат поведението им и начина им на живот, както и дали са роби, или свободни. Ако някой от тях е роб, нека попитат господаря му дали ще поръчителства за него. И ако той не поръчителства, то на такъв роб да му бъде отказано, докато не се покаже достоен пред господаря си.

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН ЛЮБИТЕЛ НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ:

ЗА БЛАГОУХАНИЕТО И МИРИСА

 

 

Прочел си тези думи и си се учудил. А нима само някои отделни думи от Светото Писание са чудни? Всичко в него е ново като живот. Учудва те това, че апостолът говори за благоухание, по което познаваме Христос. „Как може в духовното царство да има мирис?" - питаш ти. Много просто -както има духовно виждане, духовно чуване и духовно осезание, така има и духовен мирис. Слепият Исаак почувствал душата на своя син Иаков по мириса и казал: „Ето мирисът на сина ми е като мирис на нива, която Господ е благословил” (Бит. 27:27). Пророкът от огромна далечина във времето вижда духом Христос като „най-прекрасния от синовете човечески” и казва за бла­гоуханието на неговите дрехи: „Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия” (Пс. 44:9). Разбира се, тук не става дума за дрехите на неговото тяло, а за добродетелите като одеяние на душата. Неслучайно народът казва за някого: „душата му благоухае" или „душата му смърди". Винаги когато светлите небесни сили са се явявали на хората, от тях се е разнасяло дивно и животворно благоухание, а когато до някого са се приближавали демони, от тях се е разнасяла отвратителна и непоносима смрад. Спомни си за случаите на неочаквано благоухание по време на молитва или от мощите на светци. Но всичко това принадлежи към тайните на духовния свят и не е достъпно за онези, които мислят и живеят плътски. Истина е и това, че некръстените души имат някакъв особен дъх.

Апостолът благодари на Бога за това, че дава на верните да тържеству­ват в Христа Иисуса, „Който - казва той - навред чрез нас проявява благоуха­нието, по което познаваме Самия Него. Защото ние сме Христово благоуха­ние пред Бога”.Благоуханието, по което познаваме Единия Бог в Троица; благоуханието, по което познаваме Сина Божи като Месия; благоуханието, по което познаваме царството на светлината и вечния живот; благоухание­то на божествената любов; благоуханието на чистите и богоугодни мисли, чувства и дела - то се нарича Христово благоухание пред Бога. Това благо­ухание носят в душите си онези, които са познали Христос и живеят с това познание. То е благоуханието на живота, в противоположност на мириса на смъртта. А мириса на смъртта носят в себе си всички, които са далеч от познаването на Христос; които отхвърлят Христос или воюват против Него. Техните души лъхат на смърт, защото те не искат да знаят нищо за това, което следва след смъртта. Смъртта всевластно господства над всяка минута от техния живот. Смъртта обитава всяко кътче на душите им. Погледът им стига до гроба, но не и отвъд него. Затова и миришат на смърт. Защото ми­рисът на нашата душа е свързан с крайната точка на нашия духовен взор: ако това е гробът - тогава тя мирише на смърт, ако е Живият Бог и Небесно­то Царство - мирише на живот.

Всеки физически мирис е само образ или символ на духовната реал­ност. Духовният мирис не идва от никакви материални предмети, а от без­телесните духове - от тъканта на техните добри или зли мисли и чувства.

 

 

Автор - св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.

 

 

БЕСЕДА за Христовите страдания–  такива, каквито ги предсказал Исаия

 

 

Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исаия. 50: 6).

 

 

Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан. 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият  Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.

О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.09 06:01
                                                              

                                           
      От авва Касиан

 

               Във всички общежителни манастири в Египет и на Изток се спазват следните канонични предписания. Който е дошъл в манастир и желае да стане монах, бива приет в манастира едва след като прояви колкото се може повече търпение и с това докаже на дело стремежа си към Бога, смирението и великодушието си. Щом го изпитат в това, го приемат в манастира. След това му дават наставление, че не бива да притежава нищо свое и той се отказва от цялото си предишно имущество. Отсега нататък не му се позволява дори да носи дрехите, с които е дошъл. Всички братя се събират, извеждат го на средата и събличат предишната му дреха, а след това аввата лично го облича в монашески одежди. Това е знак, че отсега нататък той е съблечен от всичко светско, от гордост и надменност, и се е облякъл в Христова нищета, както и че може без никакъв срам да се счита за равноправен член на братството.

Икономът на манастира прибира дрехите, които той е оставил, и дълго време ги съхранява отделно, докато новият брат не покаже в изкушения своето преуспяване, подвиг и търпение. И ако преценят, че братът е способен да устои в това и да запази ревността и плама, с които е започнал, го причисляват към останалите. А ако узнаят, че роптае или греши с непослушание, пак му събличат манастирските одежди, обличат го със светските и го изгонват от обителта. Поради тази строгост не е лесно всеки, който поиска, да излезе от манастира. Обличат със светски дрехи само онзи, който изобщо не спазва обетите си, и в такъв вид го отпращат от манастира.

               Дори когато приетият брат бъде изпитан, както казахме, с пълна строгост и се окаже безупречен, не му е позволено да се присъедини веднага към всички братя. Той бива предаден под разпореждането на този, който е назначен да приема странници. Новоначалният брат трябва да им служи и да се грижи за тях. А след като цяла година служи безупречно на странниците и това го укрепи в смирението и търпението, го присъединяват към всички братя. Затова старецът, който приема новоначалния, се старае да го научи на какво да наблегне, за да постигне съвършена добродетел. Учи го преди всичко да побеждава собствените си похоти, а за целта му нарежда да върши обратното на волята си. Отците казват, че да обуздае похотите си, да овладее гнева и скръбта, да придобие истинско смирение или дори просто да стои в мир в обителта заедно с братята, ще може само този, който преди това е умъртвил волята си в послушание.

               След това, когато новоначалният преуспее в тази наука, го учат да не скрива помислите си и веднага, щом дойдат, да ги открива на стареца си. Не бива да се доверява на сърцето си или сам да ги преценява, а трябва да счита за добро и зло единствено онова, за което старецът така е преценил. В манастирите им се спазва такова послушание, че никой не дръзва дори само да излезе от килията без знанието на аввата. И се стараят да изпълнят заповяданото така, сякаш Бог им го е наредил.

               Братята седят по килиите и е цялата си ревност се занимават е ръкоделие, четене или молитва. За да бъдат свикани за обща молитва или за някаква работа, човек чука на вратата на всяка килия. Щом чуят чукането, братята веднага оставят всичко и отиват където трябва, понеже с всички сили се стремят към добродетелта послушание. Поставят тази добродетел по-високо не само от ръкоделието и четенето, но даже и от безмълвието в килията и от останалите добродетели - всичко останало за тях е второстепенно. Освен това мисля, не е нужно и да споменаваме, че никой от тях не притежава нищо друго освен коловий, имифорий, сандали, милот и рогозка. При тях се счита за позорно някой да каже: „моята книга“, „моят калем“, „моята плоча“ или нещо друго „мое“.

               Всеки от братята със собствения си труд и пот осигурява на манастира такъв доход, който не само покрива собствените му нужди, но остава и за служене на странници и сиромаси. И макар да правят това, никога не се хвалят и не се гордеят. Никой от тях не иска за труда и усърдието си почивка, по-голяма от полагащата се и не се стреми да придобие нищо за себе си. Счита себе си за пришълец и странник на тоя свят, по-скоро за слуга и роб на братята, отколкото за собственик на каквото и да било земно нещо. А ако някой счупи домакински съд или загуби някаква вещ, изповядва пред аввата греха си нехайство. Щом се разкае, получава прошка.

               Но ако някой не отива на послушание или молитва веднага щом го повикат; или отговаря грубо и дръзко; или пък изпълнява послушанието с ропот и небрежно; или предпочита четенето пред работата и послушанието; или след приключване на молитвата не тича веднага към работата си; или без необходимост разговаря с някого; или дръзко хваща някого за ръка; или съгреши в нещо друго подобно, му бива налагана епитимия - всред събранието на всички братът пада ничком на земята и проси прошка за греха си.

               Има и по-тежки падения. Такива са: презрение към другите, възразяване с гордост, излизане от манастира без благословение на аввата, общуване с жени или миряни, гняв, бой, вражда, злопаметност, сребролюбие (наричат го проказа на душата), придобиване на каквото и да било (освен онова, което аввата дава), кражба на храна и тайноядене, както и всички други грехове от този род. Щом бъде разкрито, че някой е извършил такъв грях, той бива подлаган не на посочената по-горе епитимия, а на по-тежка и строга. А ако и тогава не се поправи, го изгонват от манастира. И проявяват такова смирение и ревност в послушанието, сякаш са роби пред техните господари.

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Със свръхчовешката си смелост и готовност да понесат всички страдания и доброволна смърт за Христа, нашите християнски предци изпълвали със страх мъчителите си. Император Максимиан, лют и безпощаден гонител на християните, заповядал на своя проконсул в Антиохия да освободи св. Андрей Стратилат от тъмницата, от страх да се не разбунтува народът, който почитал Андрей повече от царя. Цар Валент заповядал на своя епарх в Едеса да погуби всички християни, които са против Арий. Епархът имал по-голямо човеколюбие от своя цар и тайно съобщил на християните следващия ден да не излизат от града в полето, където обикновено извършвали богослуженията, (защото арианите били завзели всички църкви в града) за да не загинат. Но противно на очакваното, сутринта християните излизали на полето радостни, че ще пострадат за истинската вяра. Излизайки с войниците из града, епархът видял една жена християнка, с дете на ръце, да бърза покрай войниците към полето. Епархът я попитал: „Не си ли чула, че там ще отиде епархът с войниците, и ще погуби всички, които намери?“. Жената отговорила: „Чух, затова бързам, та с тях да умра за Христа“. Епархът пак я попитал: „А защо носиш това дете със себе си?“. Жената отвърнала: „Искам и моето дете, заедно с мене, да се удостои с мъченичество“. Като чул и видял това, епархът, уплашен се върнал и го съобщил на царя. Царят много се уплашил и отменил своята заповед за заколението.

 

 

БЕСЕСДА за отключената тъмница и осветения мрак

 

 

Да кажеш на затворниците: Излезте; и на ония, които са в тъмнина: Покажете се (Исаия. 49: 9).

 

 

Кой е по-голям затворник от свързания от греха? Има ли по-голяма тъмнина от тъмнината на греха, смъртта и ада? Кой може да прощава грехове… Един Бог (Марк. 2: 7); това са го признали самите книжници и фарисеи. Христос прости греховете на мнозина и ги направи свободни и здрави. А щом единствено Бог може да прощава греховете на окованите от греха, защо тогава евреите не го признали за Бог? Защото и те били свързани от греховете, и не можели логично да разсъждават в пълнота, и не позволявали на Господ да ги развърже от греха. Вижте в какво безумие изпаднали еврейските мъдреци:  от една страна твърдят, че Един Бог може да прощава грехове, а от друга – обвиняват Христос, че той действа с помощта на дявола! Дяволът е онзи, който връзва, как дяволът ще развързва? Дяволът е онзи, който погубва човека, как той ще го и спасява? Там, дето са дяволите, е тъмницата – грехът, смъртта и адът. Единствено Христос е имал несравнима с нищо могъща сила да изведе от тъмницата човешките души и да ги спаси. Прощават ти се греховете! Стани! Лазаре, излез вън! Със Своето силно слово Той разкъсвал връзките на грешника и извеждал мъртвите на светлина в живота. Със Своето слизане в ада Той разрушил престола на сатаната и освободил душите на праведниците. Със Своето Възкресение той показал в пълнота Своята непреодолима власт над всички дяволски примки, над адските козни и над последния враг – смъртта.

О, Господи, победителю на демоните, Освободителю от греха, Възкресителю на мъртвите, на Тебе се кланяме и Тебе молим, освободи ни, възкреси ни, благослови ни. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

                                                                          

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Със свръхчовешката си смелост и готовност да понесат всички страдания и доброволна смърт за Христа, нашите християнски предци изпълвали със страх мъчителите си. Император Максимиан, лют и безпощаден гонител на християните, заповядал на своя проконсул в Антиохия да освободи св. Андрей Стратилат от тъмницата, от страх да се не разбунтува народът, който почитал Андрей повече от царя. Цар Валент заповядал на своя епарх в Едеса да погуби всички християни, които са против Арий. Епархът имал по-голямо човеколюбие от своя цар и тайно съобщил на християните следващия ден да не излизат от града в полето, където обикновено извършвали богослуженията, (защото арианите били завзели всички църкви в града) за да не загинат. Но противно на очакваното, сутринта християните излизали на полето радостни, че ще пострадат за истинската вяра. Излизайки с войниците из града, епархът видял една жена християнка, с дете на ръце, да бърза покрай войниците към полето. Епархът я попитал: „Не си ли чула, че там ще отиде епархът с войниците, и ще погуби всички, които намери?“. Жената отговорила: „Чух, затова бързам, та с тях да умра за Христа“. Епархът пак я попитал: „А защо носиш това дете със себе си?“. Жената отвърнала: „Искам и моето дете, заедно с мене, да се удостои с мъченичество“. Като чул и видял това, епархът, уплашен се върнал и го съобщил на царя. Царят много се уплашил и отменил своята заповед за заколението.

 

 

БЕСЕСДА за отключената тъмница и осветения мрак

 

 

Да кажеш на затворниците: Излезте; и на ония, които са в тъмнина: Покажете се (Исаия. 49: 9).

 

 

Кой е по-голям затворник от свързания от греха? Има ли по-голяма тъмнина от тъмнината на греха, смъртта и ада? Кой може да прощава грехове… Един Бог (Марк. 2: 7); това са го признали самите книжници и фарисеи. Христос прости греховете на мнозина и ги направи свободни и здрави. А щом единствено Бог може да прощава греховете на окованите от греха, защо тогава евреите не го признали за Бог? Защото и те били свързани от греховете, и не можели логично да разсъждават в пълнота, и не позволявали на Господ да ги развърже от греха. Вижте в какво безумие изпаднали еврейските мъдреци:  от една страна твърдят, че Един Бог може да прощава грехове, а от друга – обвиняват Христос, че той действа с помощта на дявола! Дяволът е онзи, който връзва, как дяволът ще развързва? Дяволът е онзи, който погубва човека, как той ще го и спасява? Там, дето са дяволите, е тъмницата – грехът, смъртта и адът. Единствено Христос е имал несравнима с нищо могъща сила да изведе от тъмницата човешките души и да ги спаси. Прощават ти се греховете! Стани! Лазаре, излез вън! Със Своето силно слово Той разкъсвал връзките на грешника и извеждал мъртвите на светлина в живота. Със Своето слизане в ада Той разрушил престола на сатаната и освободил душите на праведниците. Със Своето Възкресение той показал в пълнота Своята непреодолима власт над всички дяволски примки, над адските козни и над последния враг – смъртта.

О, Господи, победителю на демоните, Освободителю от греха, Възкресителю на мъртвите, на Тебе се кланяме и Тебе молим, освободи ни, възкреси ни, благослови ни. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

                                                                          

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                        

                                       7. От свети Ефрем

 

               Брате, ако искаш да станеш монах, най-напред се утвърди в мисълта, че вече си се разделил с тукашния живот, и гледай на тоя свят и на славата му като на паднала шатра. Не се ли приведеш в такова състояние, не ще можеш да живееш по монашески и да побеждаваш страстите и светските пожелания, които свалят човеците към погибел. Защото не лъже Този, Който каза: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери (Мат. 16:24-25).

               Помни: този, който посвещава себе си на Господа, го чакат изкушения, скърби, труд, пренебрежение към себе си, голота, несгоди, презрение и други подобни неща. Именно така се изпитва търпението на човека и проличава стремежът му към Бога. И във всички тези изкушения побеждава този, който от цялата си душа се подчинява на ръководството на игумена си в Господа. Защото Бог изисква от нас само искрено произволение и Сам ни дарява със сила. И тогава ни се дарява победа съгласно написаното: Защитник е на всички уповаващи се на Него (Пс. 17:31 - според превода на седемдесетте).

               Казвам ти това предварително, за да не би, ако пристъпиш към дело и се сблъскаш с това, да се разкаеш и да си кажеш: „Нямах представа, че може да ми се случи такова нещо“. А сега предварително знаеш какво ти предстои да срещнеш и можеш да подготвиш разума си за него. Трудно е не да положиш основи, а да построиш сграда. Колкото по-висока става постройката, пред толкова повече сложности изправя тя строителя, докато не бъде завършена. Чуй словата на Спасителя: Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и, та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? (Лук. 14:28-30). Защото даже при войниците войната е за кратко време, а при монаха тя продължава дотогава, докато той не отиде при Господа.

               Затова трябва да поставиш начало на труда с цялото си възможно усърдие, търпение и трезвост. Скъпи брате, ако се захванеш да убиеш лъв, ще се нах­върлиш върху него с цялата си сила, в противен случай той ще ти строши костите като глинено гърне. И ако се хвърлиш в морето, не падай духом, докато не се добереш до сушата, в противен случай ще потънеш като камък на дъното. И ако днес стоиш пред портите и казваш: „Ще изтърпя всичко!“, утре не се отричай от това на дело. Защото Божии ангели невидимо стоят наоколо и чуват всичко, което излиза от устата ти. Виждаш, брате, че никой не те принуждава, а ти сам, по своя воля и искрено, даваш обети. Така че занапред не нарушавай дадените на Бога обещания, понеже Той ще погуби всички, които говорят лъжа (Пс. 5:7 - според превода на седемдесетте).

Скъпи брате, ако поставиш добро начало, и старините ти ще бъдат радостни и ще бъдеш като светилник, просвещаващ мнозина по пътя Господен. Така че постави здраво начало, та да можеш да издигнеш зданието нависоко. Ако си дошъл в монашеския живот, след като си изоставил светски почести, се пази от беса на тщеславието, в противен случай той ще те обладае и ще те хвърли в погибел. Не е срамно да се покоряваш на Господа и да вършиш добро с ръцете си. Защото незначителните трудности и скръбта, които търпиш заради Господа, стават залог за вечния ти живот. Но какво говоря! Каквото е да обмениш една драхма за хиляди златни таланти, същото са и всички несгоди на монашеския живот в сравнение с бъдещата слава, а тя ще се яви в тези, които се борят и страдат. Тъй че даваш малко, а получаваш много.

               И щом си даден в послушание към игумена, не мисли за себе си: „Аз съм син на богати и знатни родители, а този произхожда от незнатни, неизвестни и бедни, а може би и от роби“. Или пък: „Той не е запознат с мирската мъдрост, а аз съм вещ в нея. Така че как мога да бъда подчинен на такъв? Та нали, ако направя това, то ще е оскърбление за мен!“. Не мисли за това, скъпи брате, и дори не допускай мисъл за такова нещо. Защото, който мисли така, още не се е съблякъл от ветхия човек, погиващ в лъжовните си пожелания. Така че нека търпим, скъпи брате, сякаш Сам Бог ни е предал в робство на единодушни с нас братя, и ще бъдем удостоени със свободата на праведните. Нека помним за Владетеля на всичко, Който, бидейки богат, осиромаша заради нас, за да се обогатим ние с Неговата бедност. Той минаваше и за самарянин, и за бесноват, за да изцели безумието ни. Затова не се срамувай да покориш шията си под това благо иго и душата ти ще намери успокоение. Изслушай и следната притча по този въпрос.

               Двама борци излязоха едновременно да се борят с противниците си. Единият от тях бе облечен с разкошна дреха, а другият - с дрипа. Но и единият, и другият съблякоха онова, което бе на тях, и излязоха на попрището съблечени. Така че нима този, който е носил разкошна дреха, ще започне да я показва по време на състезанията и това ще му помогне в борбата с противника? Или по-скоро ще я остави настрана, щом в състезанието няма никаква полза от нея, и в борбата с противника ще покаже цялото си мъжество, сила и умение? Така и ти не мисли за онова, което си оставил. Тук всички са оставили каквото са имали и са съблекли от себе си ветхия човек, за да се облекат в новия. Тъй че се запаси със смирение и помни, че също като другите борци си излязъл на борба съблечен. Помни и написаното: което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). И не се гордей е мирска мъдрост, защото е казано: Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога. И още: Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:19, 18).

               Затова забрави за предишния си живот, за да можеш с дръзновение да просиш от Бога опрощение и на предишните си грехове. А щом отхвърлиш ветхото и смириш ума си, събирай „нестареещо богатство“ в служене на братята и грижа за тях. И ако чистиш которка в обор от тор, мисли и как да очистиш от мирски желания и вътрешния си човек. А ако чистиш пепелта в кухнята, спомни си думите на пророка: Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101:10). И когато гледаш временния пламък, мисли за този вечен огън, който ще поглъща грешниците, и заплачи за всичко, с което си съгрешил.

               Накратко казано, към всяко дело, към което пристъпваш, пристъпвай със смиреномъдрие и с добро разположение - и ще получиш голяма полза и ще привлечеш към себе си Божия благодат. Защото е казано, че Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Притч. 3:34 - според превода на седемдесетте). А ако работата силно те уморява, помисли за тези, които са обречени на заточение, каторга или горчиво робство, и се подчини на игумена си в Господа. Защото робството, на което си се предал, не е за човеци, а е заради Г оспода. Нима който търпи безчестие или теготи заради царя не намира в оскърбленията чест, а в труда успокоение? А ако не ни е угодно да понесем безчестие и труд заради Господа, как ще си тръгнем от тоя свят?

 

               На кого, скъпи брате, са дадени честта и щастието да пострада за Господа? Но ако търпиш за Него, знай, че даваш малко, а получаваш много. Нужно ни е търпение, за да изпълним Божията воля и да получим обещаното. Защото Той каза: който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22).

               Впрочем, щом тези, които са изоставили разкош, трябва да се смиряват така, то колко е нужно да се самоунижават и смиряват тези, които са дошли в монашески живот от тежък и бедствен живот! Дори да ги предпочетат пред други, те трябва да проявяват всевъзможна кротост и смиреномъдрие. Постоянно трябва да помнят и мислят за благодеянията на Господа, за това, от какви теготи на тоя век ги е избавил. В противен случай умът им ще се разсее, те ще забравят за предишното си безчестие, ще се възгордеят и заради неблагодарността им към Благодетеля ще им бъде казано: Човекът, бидейки в чест, не разбра това, присъедини се към безсловесните скотове и се уподоби на тях (Пс. 48:13 - според превода на седемдесетте).

Така че, възлюбени, нека през всичките си дни в дълбоко смирение да служим на Господа, Който из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха (Пс. 112:7), та Той и след кончината ни да ни удостои със славата, която чака кротките и смирените. Защото е писано: Господ отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво (Пс. 30:24).

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 1
    
ДО НАЧИНАЕЩИЯ ВЪВ ВЯРАТА:  ЗА ВРЪЩАНЕТО КЪМ ВЯРАТА

 

 

Сега, връщайки се от ледените предели на неверието към топлото ог­нище на бащината вяра, Вие се чувствате като странник, който се завръща у дома от далечни страни. Трудностите, които срещате, не са непознати за Църквата. Тя от опит знае какво се случва с хората, когато се  отдалечават от вярата и какво - когато се връщат към нея. В първия слу­чай демоните ги гонят напред, а във втория ги дърпат назад, използвайки всевъзможни хитрини и уловки. Така е и с Вас: ту ви хвърлят в отчаяние, ту услаждат в очите ви напуснатия от Вас път, по който преди сте вървели стремглаво към пропаст; ту подстрекават Вашите бивши спътници да  се присмиват, ту Ви подсещат за известни безбожници, които и като такива са „славни между хората". Налага се да водите борба с невидими неприятели. Със сигурност ще ги победите, но само ако не изпускате от очи образа на Христос, Вашият най-голям благодетел. Той е единственият съвършен, нормален човек, който е живял на земята, откакто на нея има хора. Прибягвайте до Него, молете Му се, взирайте се в Него. Съзерцавай­те Го как се ражда в пещера заради Вас, съзерцавайте Го как се труди и принизява себе си за Вас. Съзерцавайте Го как изцерява телесни болести,  които са символи на Вашите духовни болести. Съзерцавайте Го разпънат на кръста заради Вас. Съзерцавайте Го как сега Ви гледа от небесната Си слава, Той - Възкръсналият и Възнеслият се. Срещнете Неговия поглед и очистителен срам ще обземе душата Ви - срам, че досега сте били далеч от Него и против Него. И викнете на демона, който Ви лъже и препъва: а ти какво си направил за мен?

Казвате, че с наслада четете Светото Писание и че всички останали кни­ги са Ви станали неприятни и отвратителни; не Ви се иска дори да ги вземе­те в ръка. Така обикновено се случва с духовно изгладнелите; не могат да се наситят на Словото Божие, след като дълго са се тъпкали с човешки думи. Само молитвата, казвате, все още никак не Ви се удава. Ще стане и това; не се съмнявайте. Когато в сърцето Ви се разгори любов към Онзи, Който ви обича, тогава и Вие ще търсите жадно всички начини за общуване с Него. А засега опитайте с една кратка молитва, да кажем: „Свети Боже", „Пресветая Троице", „Отче наш" или „Богородице Дево". Повтаряйте тази молитва пет пъти дневно; приемете това като правило и иска Ви се или не, не отстъпвайте от него. Защото четенето на Светото Писание дава светлина, а молитвата добавя топлина. Към това присъединете и милостиня, колкото и към когото можете. Милостинята действа като духовна влага, която заедно със светли­ната на Светото Писание и топлината на молитвата прави душата да расте, да се разширява, да се задълбочава и възвисява и да принася добър плод. Така душата Ви ще се върне в своето здраво, нормално състояние и ще бъде като добро дърво. А всяко добро дърво, по думите на Непогрешимия, дава добри плодове.

Мир Вам и радост от Христос!

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Ако попитате повечето хора защо не ходят на молитва в църквата, обикновено ще ви отговорят: „Нямам време. Трябва да работя!“. Вижте тези хора, които само работят и не ходят в църква, а се облягат само на своя труд, и ги сравнете с онези, които намират време и за работа, и за молитва, и скоро ще се уверите, че тези вторите са заможни, и което е главното – доволни. Разказва са за двама съседи шивачи, които се различавали и по работата, и по молитвата, и по имота, и по начина на живот. Единият от тях имал голямо семейство, а другият бил сам. Онзи, първият, имал навик всяка сутрин да ходи в църквата на молитва, а онзи, самотният, въобще не ходел в църква. Първият не само че работел по-малко, но не бил и по-добър майстор от втория. Но той имал от всичко достатъчно, а на втория не достигало. Този, вторият, попитал онзи как така има всичко, като работи по-малко от него. А богомолецът отговорил, че като ходи всеки ден на църква, по пътя намира изгубено злато, па поканил и съседа си да идва с него на молитва и щели да делят намереното злато. Двамата съседи започнали редовно да ходят в църквата и скоро се изравнили по изобилие и приходи. Естествено, по пътя не намерили никакво злато, но Божието благословение умножавало изобилието на истинските богомолци. На онези, които търсят Божието Царство и Неговата правда, Бог дава и умножава всичко онова, което им е необходимо за живота.

 

 

БЕСЕДА за характера Христов –  такъв, какъвто Исаия го е предсказал

 

 

Няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина (Исая. 42: 2 – 3).

 

 

Кой е имал по-големи права от Господ, Божия Син, да вика на земята, в Своето лозе, на беззаконниците? Кой е имал по-големи права да наругае грешниците, които ругаели Бога и Божия закон? О, омиляваща кротост, невиждана между хората! О, чиста планинска вода, която от височините изтичаш, и тихо измиваш човешката нечистота! Много безбожници мислят, че ще повярват в Христа, ако чуят от Него гръмогласни, а не благи слова. Но кое е по-добро – нека кажат безбожниците , – дали гръмогласните думи, с викове и шум, които не оказват въздействие и се разсейват като дим, разнасян от ветровете, или благите слова, които имат силата на гръмотевицата? Може ли легион гръмотевици да изгонят легион дяволи от един обсебен човек? Легион гръмотевици са трещели над Гадара, но легионът дяволи в обсебения човек не са го даже и почувствали. А Господ не крещял на демоните, а тихо им заповядал да излязат, и те послушно излезли. Същината, братя, не е в крясъците и критиките, а в силата [на думите]. Пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси. Това се отнася за Стария Завет, чийто дух фарисеите съвсем извратили и претоварили със съботните формалности, и който още димял, ала не давал светлина на хората поради оглупелия разум и вкаменените сърца на човеците. Господ пречупена тръст няма да строши и тлеещия огън, на онзи закон, който Той е дал, няма да угаси съвсем. Това се отнася и за грешните хора. Хора, угнетени от греха, Той не ще стъпче, и грешниците, в които божествената светлина е станала на дим, няма да угаси, а ще изправи тръстика, и ще разпали божествения огън в човеците. Защото Той дошъл на този свят заради грешниците. Ще извърши Своя Съд кротко и без препятствия, но със сила, която истината носи сама в себе си. Ще се отнася благо и кротко, със съжаление и милост, подобно на лекаря, но далеч по-благородно и по-сърдечно от лекаря, когато влезе в дома на безумните.

О, Господи кротки и тихи, изпълни ни с Твоята прекрасна кротост и тишина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0

                                                    6. От Паладий

 

Свети Пахомий непрестанно се молеше върху него да се извърши Божията воля. След известно време, когато той все още бодърстваше и се молеше за това, му се яви ангел Господен и рече:

- Волята Божия е да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога. Така че приемай тези, които се обръщат към Бога е покаяние, и ги ръководи по устава, който ще ти дам.

И като каза това, даде на Пахомий медна плоча, на която бе написано следното:

„Позволявай на всеки да яде и пие според силата си. Не им забранявай нито да постят, нито да ядат. Но на тези, които са по-силни и ядат повече, възлагай по-тежка работа, а на тези, чиито подвиг е по-голям и които са по-слаби - по-лека. В една обител направи отделни килии и във всяка килия нека живеят по трима души. Нека всички имат обща трапезария. Не трябва да спят легнали. Нека си направят каменни стасидии с полегати облегалки, да сложат на тях постелките си и така да спят.

Ако дойде монах от обител с друг устав, той не бива нито да яде, нито да пие заедно с братята, нито даже да влиза в обителта, освен ако не е пътник. Но ако е дошъл задълго, за да живее с тях, три години не бива да бъде допускан до подвиг. Нека изпълнява по-тежка работа и едва след като минат три години, да се включи в общия живот. Нека братята носят кукули от плат, каквито са детските, а на тях да бъде начертан червен кръст. По време на хранене трябва да си покриват главите с тези кукули, така че никой брат да не вижда друг брат дъвчещ. По време на хранене не бива да разговарят или да гледат другаде, освен към трапезата и чинията“.

Ангелът предписа на братята всеки ден да извършват дванайсет молитви през деня, дванайсет по вечерно време, дванайсет нощем и три в деветия час, а след всяка молитва да пеят псалом.

Великият Пахомий възрази на ангела, като каза, че молитвите са малко. Ангелът му отговори:

- Установих толкова молитви, та и по-младшите да смогват и да не скърбят. Съвършените не се нуждаят от закон. Те пребивават сами в килиите си и посвещават целия си живот на божествено съзерцание. Но дадох закон за тези, чийто ум е още неопитен, та те като нерадиви слуги поне от страх да излизат да посрещат Владиката и да стане видно произволението на всеки.

След като изложи всичко това и изпълни поръчението, ангелът си замина. Сега има седем манастира, които са приели този устав. В тях са събрани седем хиляди братя, които се занимават с всякакви занаяти. От техния труд живеят не само самите те, но и женският манастир на отсрещния бряг на Нил (а в него има четиристотин сестри). Освен това те често заделят излишъци за затворници и нуждаещи се.

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ПИСАТЕЛЯ СК.:  ЗА СТОПАНИНА

 

Учудвате се, че аз не пиша „за нищо друго освен за Христос, когато трябва да се пише за мира в света, за културата, за просветата, за напредъка, за морала!". О, господине и братко, де да не можех да пиша за нищо друго освен за Христос и да не знам никого другиго освен Него! Де да можех да кажа като апостола: “Не намерих за добре да зная между вас нищо друго освен Иисуса Христа” (1 Кор. 2:2). Вслушайте се в разговорите на домашните - за кого го­ворят най-много, ако не за стопанина на дома? Слушайте и четете - кой се споменава най-често в една държава, ако не владетелят и управляващият? Нима тогава е възможно между жителите на света да не се говори най-вече за Стопанина на света, за Владетеля на Вселената, за Царя на небето и земя­та, за Спасителя на нашите души?

А да се говори за Христос означава да се говори за всяко съвършено благо на небето и на земята.

Когато се говори за Христос, говори се и за мира, защото в историята на нашата планета Той е истинският Мироносец и Дарител на мира.

Когато се говори за Христос, говори се и за културата, в добрия смисъл на тази дума (защото тя е чудовищно изопачена). Ето, Той е вдъхновителят на всичко най-благородно и най-свято в световната култура.

Да се говори за Христос означава да се говори и за просветата, защото цялото Негово учение се отнася до просвещаването на хората с истината и преобразяването им чрез духа.

Да се говори за Христос означава да се говори и за напредъка, защото единствено Той може да отведе хората далеч от гроба.

Да се пише и да се говори за Христос, естествено, означава да се говори и за морала, т.е. за поведението, за почтеността, за чистотата, за добротата, за милостта към страдащите, за любовта и т. н.

Наистина никак не е чудно, че моя милост пише и говори за Христос. Чудно и тъжно е, че хиляди други, по-талантливи и по-способни от мен, не мислят, не говорят, не пишат, не пеят за Иисус, Божия Син, Спасителя на света. “Жетвата е голяма, а работниците малко”.  Да се молим на Господаря на жетвата да умножи работниците на нивата Си.

Моля Ви, потрудете се и Вие, за да влезете в онзи велик сонм от хора и ан­гели, които са насочили своя поглед единствено към Него и използват всичките си сили за утвърждаването на Неговото свято Евангелие в човешките сърца.

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 87893
Постинги: 468
Коментари: 0
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930