Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 194696 Постинги: 794 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  40 41 42 43 44 45 46 47 48  >  >>
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй, че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два,  а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще ни са полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия - казва - един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия, пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта,  ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с краката си на лакомството; но тъй като дрехата и пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, между зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.

 

БЕСЕДА за крепостта на вярата

 

Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света ( 1 Петр. 5, 9 )

 

Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост, дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото, нечистия и злобен дух знае, че като разруши тази крепост. Ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17, 5 ). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога; нито философията; нито науката; нито богатството, нито славата, нито целия свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дявола знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото, заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра.                          

А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим освен, чрез страдания. Затова многострадалния апостол Петър казва: Такива също страдания ( като вашите ) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа.  [ Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваше братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатия Господ наш Иисус Христос.

О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите,  усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ГОСПОДИН МИЛИЯ ДЖ.: ЗА НЕДОСТАТЪЧНАТА ВЯРА

 

 

Вие казвате, че вярвате в Бога и смятате това за достатъчно. И бесовете вярват и треперят - казва апостол Иаков (Иак. 2:19). А вие, като човек, трябва да притежавате нещо повече. Да кажем, че някой Ви дължи пет раз­лични неща, а Ви върне само едно. Няма ли да се разгневите? И от Вас Тво­рецът очаква пет неща, а Вие Му предлагате само едно. Тези пет неща са следните: вяра в Бога,познаване на Божията любов,познаване на Божията воля,

познаване на Божиите действия,

познаване на Божия съд.

До самата вяра в Бога Вие сте могли да стигнете, както би стигнал и един езичник, който, съзерцавайки природата, прави заключение, че творението трябва да има творец. Но без Христовото евангелие езични­кът не може да познае всичко останало. Защото чрез Христос се е явила Божията любов към хората. Чрез Христос ни е открита Божията воля, т.е. какво Бог очаква и иска от хората. Христос ни е открил Божиите действия в природата и в живота на човека. Христос ни е открил и как Бог съди човешките дела, и как ще съди целия свят в края на времената. Ако Вие мислите, че Ви е достатъчна само вярата в Бога, аз Ви питам: как ще научите какво да правите, за да се спасите? Ето, и евнухът на етиопската царица е вярвал в единия Бог, поради което предприел дълго и трудно пътуване от Етиопия чак до Иерусалим, но пак е питал апостол Филип какво трябва да прави, за да се спаси (виж Деян. 8:31). Откъде ще узнаете как да се приближите до Онзи, в Когото вярвате? Как ще разбе­рете кое е добро и кое е зло? И как да се утвърждавате в доброто и да се пазите от злото? Как ще узнаете какво иска Бог от Вас и каква награда Ви обещава? Кой ще Ви каже - нима безсловесната природа - как да се молите Богу и какво да просите от Него? Бесовете не питат за всичко това, защото не търсят спасение. А Вие, разбира се, искате да се спасите и затова трябва да питате и да научите всичко онова, което истинската вяра в истинския Бог води след себе си.

И тъй, не е достатъчна само вярата в Бога - необходимо е и всичко ос­танало, което Спасителят на света е открил на хората и което очаква от тях. Ако беше достатъчно само онова, което природата ни загатва и което Вие считате за задоволително, то тогава и идването на Сина Божи в света би било ненужно, и мъките Му на кръста - безсмислени. Затова побързайте, докато смъртта не ви е застигнала, да облечете мъртвия скелет на Вашата вяра в плът и живот.

Бог да Ви помага!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 1964 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към  себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии, не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, по времето, когато се родил Господ Христос, че е носил по една проста одежда, която му била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщерята му. За император Карл V се разказва, че носил такова просто облекло, че и обикновените граждани - неговите поданици, се обличали по-добре. Славния гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща, дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен, и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът като пристигнал и видял, какво прави неговия велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“ Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“. [L1] 

 

 

БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола

 

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне ( 1 Петр. 5, 8 )

 

Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвия дух трябва да усеща опасността, и внимателният да  разпознава от коя страна идва опасността, и от кого.                                        

„Пази се чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“. Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[1]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, Бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашия древен противник, дяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.                                                     

 Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин.                                                                      

Бъдете трезвени, и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения, и чрез телесните похоти. Всичко за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад - знайте и бягайте при своя Пастир като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа, и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашия неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. неговото тяло


image
Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 1
 



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Платното на правдата е по-тънко от коприна, ала е здраво и неразкъсваемо, покрива и двата свята; докато платното на неправдата и насилието е дебело и лесно разкъсваемо. По времето на киевския княз Владимир, в Киев живеело само едно християнско семейство - Теодор Варяг и сина му Иоан. Когато настъпил някакъв скверен идолски празник, тогава езичниците киевчани, подтиквани от самия демон, решили да пренесат в жертва на идола Иоан, Теодоровия син. Когато някои от тях отишли в името на своите „богове“ и потърсили Теодоровия син, Теодор им казал: „Ако вашите богове са живи, нека сами да дойдат и вземат моя син“. Разярани езичниците се нападнали върху Теодоровата къща, разрушили я и под развалините и оставили мъртъв богоугодния мъж Теодор и неговия син Иоан. Ето до къде стига насилието. А платното на правдата се простира; княз Владимир скоро се покръстил, покръстил и своя народ, и на онова същото място, където била къщата и гробът на руските първомъченици Теодор и Иоан въздигнал храм на Пресвета Богородица.

 

БЕСЕДА за Божието отношение към горделивите и към смирените

 

Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат ( I Петр. 5, 5 )

 

Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее? Дали пред ангелите? Ама ангелите са безсмъртни, а човека е смъртен. Или пред хората? Но той е зависим от много хора и смъртен, както и всички хора. Или пред животните? Но как ще живее бе служението на животните? Или пред слънцето и звездите? Но без тяхната светлина ще се лута няколко дена в мрака, и ще изчезне. Или пред растенията? Но растенията са главната му храна? Или пред черната земя? Но тялото му е създадено от пръст. Или пред мъртвите? Но без тях, не би се появил в живота. Или пред живите? Но живите са толкова много, че между тях той е като една нишка в килима. Пред Бога? Но ако не е волята Божия, него няма да го има, нито между живите, нито между мъртвите. Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее?                                         

На унизените и смирените Бог дава благодат. Т.е. дава им всичко онова, което им е потребно, всичко онова, за което те се молят на Бога в своето унижение и смирение. Кои са тези унизени и смирени? Това са онези, които чувствуват своето безсилие и пълна зависимост от своя Творец. Те са пълни като море, и зависими като море. Коя вода е повече от тази в морето, и коя е по-зависима от дъжда и притоците? А горделивия е като затворен кладенец, изолиран от небето и от земята - самодостатъчен докато е пълен. Но като е затворен, и изолиран, той ще трябва бързо да пресъхне[1].

Мъдрият Соломон мъдро казва за Бога: Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат ( Пртч. Сол. 3, 34 ). Но Божия присмех не е злорад, като човешкия присмех, а скръб и гняв. Нито пък Божията милост е ограничена като човешката милост - тя е царска милост, която удивлява със своето сияние, красота и безграничност.

О, Господи Боже, Създателю наш, укроти нашето сърце, когато се възгордява, и нашия ум, когато се възгордява, и ни помогни в часа на нашето пусто превъзнасяне да си спомним за Кръста на Голгота и за Твоя Единороден Син, [ облян ] в кръв и страдания за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] В ориг. - изпразни                                                                                                                    

Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0

 2.     От свети Диадох


            Не стане ли безразлична към прелестите на тоя свят, душата няма да поиска да излезе от тялото. За­щото нито едно сетиво не потвърждава вярата, поне­же всички те са свързани с тукашния свят, а само вя­рата дава обещание за бъдещи блага. Затова който е избрал странстването и подвига, не бива да си спом­ня за клонести и сенчести дървета, за ромоленето на ручеи, за ливади, обсипани с цветя, за уютни жилища и беседи с родственици. Не бива да мисли за почести, подхранващи честолюбието. А трябва с радост да се задоволява с необходимото и да си представя целия живот като далечно пътуване, лишено от всякакво плътско желание. Само така, като си ограничим ума, ще можем да се обърнем към търсене на вечния жи­вот. Защото зрението, вкусът и другите сетива, ако ги ползваме прекомерно, лишават сърцето от памет за Бога.

И Ева е първото потвърждение за това. Докато не погледна към забраненото дърво, тя прилежно спазваше Божията заповед. Пламенната любов към Бога сякаш я осеняваше с крилете си, поради което Ева не чувстваше голотата си. Но след това погледна с удоволствие към дървото и със силно желание го докосна, а после с някаква вътрешна наслада опита плода му. И в същия миг беше прелъстена и гола се устреми в обятията на плътта. Като подчини волята си на страстта, тя се отдаде на наслаждаване на вре­менното, а след това чрез приятната външност на плода увлече и самия Адам към падение. Ето защо човешкият ум трудно задържа паметта за Бога и за­поведите Му. Но нека с непрестанно помнене на Бога винаги да гледаме в дълбините на сърцето си, а в ту­кашния лъжовен живот да живеем така, сякаш сме слепи. Защото за истинското духовно любомъдрие е свойствено да се пази от любов към видимото. И многострадалният Иов ни учи на същото, като казва: Ако сърцето ми е следвало очите ми... (Нов. 31:7). А точно това е условието и признакът на крайното въз­държание.

 

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Измяната на щастието най-тежко удря, когато удари изненадващо. Но онзи, който очаква удара, и предварително се въоръжава против него, нима може да бъде изненадан? Император[1] Карл Велики бил заповядал на своите синове да научат някакъв занаят, а на дъщерите си, да се научат да предат вълна, за да има с какво да се прехранват ако щастието им изневери. Прославения Велизарий, велик воевода и велик победител, бил оклеветен от завистници пред царя, и по клеветата - ослепен, а всичкото му имущество конфискувано. Слепия Велизарий седял пред портите на Рим и просел милостиня казвайки на преминаващите: „Отделете за Велизарий, когото щастието въздигна високо, а завистта го събори и лиши от очи!“. Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?[2] казва праведният Иов ( 7, 1 ). Трябва, значи да сме готови като буден страж, готов за всичко що може да се случи. И още, във всяко страдание да имаме упование в Бога. Праведния Иов, на бунището и в гной, извикал: Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му[3]! (13, 15).

 

 

БЕСЕДА за послушанието и смиреномъдрието

 

Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие ( 1 Петр. 5, 5 )

 

Ето принципа на истинската православна съборност! Той е основан на безусловното послушание на младшите към старшите, на взаимно послушание на равните между себе си, на смирението и на старшите, и на младите. Покорността е добро нещо[4], но по-добро е смирението, а най-добро – смиреномъдрието; Всъщност, „смиреномъдрие“ най-точно съответствува на гръцката дума, която апостолът е употребил в своите послания, а смиреномъдрие означава ниско мислене за себе си, а висока за Бога, непрестанно признаване на своята немощ, на своето невежество, на своята лошотия, на своите недостойнства, и непрестанно признаване на Божията сила, на Божията мъдрост, и на Божиите достойнства.                                                   

Бог е единствен цар на хората. Затуй Бог се е противил на желанието на израилския народ, да му се постави цар от човеците. Бог царува, а хората служат на Бога. И онези, които старшенствуват, и онези, които се покоряват, всички, без разлика, са слуги Божии. Като се осъзнае и признае, че Бог е Цар, а всички хора са Божии слуги, тогава се поставя основата на съборността, основа на  ангелско общество. Върху тази основа се изгражда Божия дом, ангелското общество, с помощта на послушанието на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните помежду си, и на смиреномъдрието на всички. По този начин се избягват две страшни злини в света; тиранията, т.е. насилственото владеене на един над всички, и анархията, т.е. многовластието, избягва се монотиранията и политиранията. Принципа на съборността е принцип органически, т.е. – жизнен. Той е принцип на взаимното служение, взаимопомоща и взаимната любов. Нека, братя, Бог да ни умъдри, да пазим този спасителен принцип в живота си.

Господи Иисусе, послушен и смирен Човеколюбецо, насади и утвърди в нас послушание към Твоя закон, и взаимно послушание от любов и смиреномъдрие от неизказаната Твоя сила и мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св.Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. - цар

[2] Сръбския текст се различава от българския, но смисъла е същия.

[3] В ориг. – Ето, и да ме убие, пак ще се държа за Него

[4] В ориг. - слово

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0


 ТУК ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ СРЕЩНЕТЕ С ЧАСТ ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ, В ПРЕВОД НА РУСКИ.

 

 https://azbyka.ru/otechnik/Nikolaj_Serbskij/  

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.07.2017 21:30
 
2.     От авва Исаия


     Ако странстваш заради Господа, не се събирай с местни жители и не влизай в общение с тях, защото тогава за теб би било по-добре да останеш с роднини­те си по плът. Ако вземеш килия на непознато място, не пускай при себе си много приятели - достатъчен е един за в случай на заболяване. И не пропилявай ползата, която произтича от странничеството. А тръг­неш ли да живееш някъде, не бързай да се настаня­ваш да живееш в килия, докато не проучиш особе­ностите на живота там. Дали там няма да ти пречи нещо: грижи, прекомерен покой, приятели? Защото ако си разсъдлив, бързо ще разбереш, живот ли те чака там или смърт.

Така или иначе, странничеството е подвиг, пре­възхождащ всички останали, особено ако сам изоста­виш всичко свое и отидеш на друго място, като па­зиш вярата и надеждата съвършени, а сърцето - не­поколебимо против собствените пожелания. Защото от всички страни ще те наобиколят бесове и ще за­почнат да те плашат с изкушения, пълна бедност и тежки болести. Ще започнат да ти внушават: „Ето, ще се окажеш в такова и такова положение. Какво ще правиш без приятели и познати?“ И благият Бог ще те изпитва, за да проявиш ревността си и любовта си към Него.

А ако все пак се уединиш в килията си, бесовете ще посеят в теб и други коварни помисли. Ще ти каз­ват: „Нима само странничеството спасява човека, а не спазването на заповедите?“ - и ще започнат да ти припомнят за такива, които общуват със света и род­нините си. „И какво - ще кажат те, - нима те не са Божии раби?“ Ще ти внушат мисли за различието в климата, ще породят в сърцето ти страх от трудности и други неща в същия дух, за да те вкарат в униние.

Но злобата им е безсилна, ако в сърцето има лю­бов и надежда. Стремежът ти към Бога ще проличи именно ако Го обичаш повече от покоя на плътта. Трябва не просто да станеш странник, а да се подгот­виш, да привикнеш към бран с враговете, да се нау­чиш, когато се наложи, да обръщаш в бягство всеки от тях - докато не се избавиш от тях и не достигнеш до покоя на безстрастието.

Брате, ако изоставиш всичко светско и вещест­вено, пази се от беса на унинието. В противен случай поради вътрешно опустошаване и скръб няма да ус­пееш да постигнеш големи добродетели. А тези доб­родетели са: да не мислиш за себе си, да търпиш гру­бо отношение и името ти да не се споменава никъде в светските дела. Ако започнеш да се подвизаваш да придобиеш тези добродетели, те ще дадат венец на душата ти. Защото беден е не този, който само види­мо се е отрекъл от всичко и няма нищо, а този, у ко­гото няма злоба и който винаги жадува да помни Бога. И придобива безстрастие не този, който има скръбен вид, а този, който се грижи за вътрешния човек и от­сича волята си. Той и ще получи венеца на доброде­телите.

Трябва навреме да разбереш и тези, които те сму­щават - защо шумят. Те често вселяват в теб униние с цел без особена причина да си смениш мястото, а после да скърбиш и да съжаляваш за това. А правят това, за да стане умът ти повърхностен и ленив. Но запознатите е лукавството им остават непоколебими и благодарят на Бога за мястото, което им е дал за смирение. Защото смирението, търпението и любов­та към трудовете и теготите винаги благодарят. И обратно - нерадението, унинието и любовта към по­коя търсят място, където ще бъдат на почит. А все­общото уважение вреди на чувствата. Те неизбежно падат под робство на страстите и поради задоволе­ност и гордост губят вътрешната си сдържаност.

 

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0


ДО
 ЕДИН ЮНАЧЕН ХЕРЦЕГОВЕЦКОЙТО КАЗВАЧЕ БЕЗ 
                    ВЯРА НЯМА  ЮНАЧЕСТВО

 

 

Дивни са твоите наблюдения, доблестна душо. Без искрена и твърда вяра в Живия Бог няма храброст. А където няма храброст, хората си служат само с лукавство и интриги. Само Гацко, казваш, е дало повече юна­ци, отколкото един европейски град. Ами Невесине, ами Дробняци! Всички онези юначни люде, които ти споменаваш в писмото си: поп Богдан Зимонич, Ивица Церович, Иаков Дакович, Стоян Ковачевич и други, са имали детска вяра в Бога и в крайната победа на правдата - проста и чиста, неразядена от съмнения и неопетнена от нечисти сметки. Онези, които се боят от  Бога и обичат народа си, не могат да не бъдат юнаци. За тях смъртта е шега. А който не се бои от смъртта, от какво друго може да се бои? Онова, което разказват очевидците за поп Богдан, не може, мисля, да се намери дори в ле­гендарния индийски епос. Той така силно вярвал, че Провидението го пази и че не може да загине, че викал на уплашените си другари: „Скрийте се зад гърба ми". А колко широк бил гърбът на поп Богдан, ти по-добре знаеш, защото си го виждал на живо.

Такова е било тогава времето и от такъв вид - юначеството. На мен ми  е много мила твоята искреност и това, че отдаваш дължимото и на храбреците мюсюлмани. Но и между тях се споменават като храбреци само онези, които са вярвали в Бога и са се бояли от Него. По мое мнение, не турската сабя е покорила Балканите и Европа до Виена, а силната вяра на турците. Заедно със силната вяра е вървяла и здрава дисциплина, и доблест. Въоръ­жени с това невидимо, но и до днес решаващо оръжие, турците са били в  състояние да създадат държава от Индия до Будапеща, една от най-големи­те държави в историята; да я създадат и да я удържат по-дълго, отколкото англичаните владеят Индия. Когато султан Сюлейман със стохилядна армия тръгнал от Одрин срещу Унгария, той издал заповед да бъде отсечена главата на всеки войник, който се осмели да граби или обижда народа в земите, през които преминавали. Както в Стария Завет! Но в лицето на херцеговците и черногорците този храбър азиатски народ намерил достойни съперници във вярата и честта. Толкова по-славни са имената на онези твои земляци, които се боят от Бога и обичат своя народ.

А сега се оплакваш, че след войната героите и героизмът са изчезнали. Това мирновременно поколение ти прилича, казваш, на куп пиявици,

които са се впили в земните наслади, плод от кръвта на балканските герои и мъченици. Но нима войната е престанала? В Книга Иов пише: ,,Човек е във война на този свят”. Преди края на живота си апостол Павел възкликва :,,Добра война воювах”.

Войната не винаги е война с пушки и мечове. Има и друг вид война - за живота и за душата. Тази война се води и сега. Някой се бори с болестите, някой с изкушенията, някой за своето лице и своята чест, някой в защита на слабите и немощните и т.н. А където има борба, там трябва да има и герои. Ако тези герои не са видни навсякъде и от всички, това не означава, че ги няма. Има ги, има ги мнозина. Има ги и в домовете, и по улиците, и в болни­ците, и по нивите. Защото в живота героизмът не е дял само на генералите, но и на редниците.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: -1
Последна промяна: 23.07.2017 11:49
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Мисълта за смъртта е като леден душ[1], който гаси пожара на страстите. Псалмопевецът казва: Не бой се, кога човек богатее…защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му ( Пслм. 48. 17 – 18 ). Кой няма да се засрами, като види, че понякога и невярващите по-добре разбират нашата земна нищета, отколкото някои християни? Като умрял халиф Саладин, според завещанието му, пред ковчега му вървял глашатай, с копие в ръце, и на копието имало закачена една риза, а глашатаят викал:  „Великия Саладин, който завоюва цяла Азия, и накара да треперят от него много държави, и който победи царе, ето от цялата си слава и от всички свои поданици, не отнася със себе си нищо, освен тази жалка риза.

 

БЕСЕДА за духовните задължения на пастиря

 

Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото  ( 1 Петр. 5, 1 – 3 )

 

Ето устава за пастирите на Христовото стадо! В няколко думи апостол Петър е изобличил три страшни страсти, които превръщат пастирите във вълци, и това са - страстта на гордостта (като го надзиравате не принудено ), страстта на сребролюбието (не заради гнусна корист ), и страстта на властолюбието ( и не като господарувате над причта ). В противоположност на тези зли страсти, апостолът е посочил три добродетели, които трябва да украсяват Божия свещеник, и те са - страх Божий ( доброволно (и богоугодно) ), усърдно ( от усърдие ), и с пример (като давате пример на стадото). Този устав, апостолът дал не само като учител, а и като пророк. Защото столетията са показали главно два вида пастири - едните, които се ръководели в управлението на Църквата от своите страсти - гордост, сребролюбие, и властолюбие, и други, които са се ръководели от страхът Божий, усърдието и примерното служение. От онези, първите Църквата е страдала, но не е загинала, докато те погинали. А от тези, вторите, Църквата възраствала, напредвала и сияела в света. Едните са вълци, а другите - пастири. Едните са врагове и на хората и на Бога, другите са приятели и на хората и на Бога. Пастироначалникът Христос ще потърси сметка и на едните, и на другите, за всяка овца, т.е. за всяка човешка душа, и ще заплати всекиму по заслугите му.                                                   

За гордостта, сребролюбието, и властолюбието, на така наречените пастири, ще заплати с вечен огън, а за страха Божий, усърдието и примерната служба на истинските пастири – с вечна радост.

О, Господи Иисусе, Пастирюначалнико, помогни на пастирите на Твоето словесно стадо в пълнота да изпълнят заповедта на Твоя свети апостол. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Нколай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. – хладен плясък

Категория: Други
Прочетен: 197 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Най-изумителното чудо на св. Николай в годините на воинстващия атеизъм

 

http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=188:2010-06-10-13-03-34&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: -1
22.07.2017 17:25 - 1. Из патерика
 
ГЛАВА 13


За това, че отреклият се от света трябва да бъде странник; какво именно странничество се има предвид и каква е ползата от него. Също и за това, какви места са най-подходящи за подвиг

1.     Из патерика

Авва Иаков каза, че да странстваш заради Бога е по-високо, отколкото да приемаш странници.

2.  Веднъж авва Лонгин казва на авва Лукий:

-      Душата ми жадува да странства.

-      Не обуздаеш ли езика си - отвърна му старе­цът, - където и да отидеш, навсякъде ще си бъдеш вкъщи. Така че обуздай езика си - и вече си странник.

3.  Един старец рече: „Ако монахът знае, че съ­ществува място, където би могъл да постигне преус­пяване, но не отива там, за да не се лиши от необхо­димото, той не вярва, че има Бог“.

4.  Един брат попита стареца:

-     Отче, защо нашето поколение не може да се подвизава така, както се подвизаваха Отците?

-     Защото - отговори старецът, - не обича Бога, не бяга от хората и не отхвърля мирските блага. За­почне ли човек да бяга от хората и от материалното - оттук започва покаянието и подвигът му. Ето, по­жарът се е прехвърлил в твоята нива и трябва да го угасиш. Не успееш ли да окастриш и окосиш пред него всичко, което може да гори, няма да успееш да го по­тушиш. Така е и човекът - ако не отидеш някъде, където дори хляба добиваш трудно, не е възможно да се подвизаваш. Защото душата, ако не вижда нещо, едва ли ще го иска.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Отче, що е странничество?

-     Мълчание - отговори старецът - и където и да отидеш, да нямаш нищо свое - това е истинско странничество.

6.  Един брат попита стареца:

-     В какво се състои подвигът на странничеството?

-     Познавах един брат - започна старецът, - кой­то странстваше и веднъж дойде в църквата. Той се озова там тъкмо за трапеза и седна на масата, за да яде с братята. И тогава някой от тях го пита: „А този кой го пусна?“. „Ставай - казва му, - махай се от­тук!“ Братът стана и излезе. Тогава други братя го съжалиха, станаха и го доведоха обратно. После по­питаха: „Какво ти беше на сърцето, когато първо те изгониха, а след това те върнаха обратно?“ А той от­говори: „В сърцето си реших, че съм като куче: изго­нят ли го - то си отива, повикат ли го - връща се“.

7. Един от отците разказа, че в съседство с него живеели двама братя. Единият от тях бил чуждоземец, а другият - местен. И чуждоземецът бил малко нехаен, а местният много ревностен. Случило се така, че чуждоземецът починал пръв. А старецът беше прозорлив и имал видение, че множество ангели отнасят душата на покойния. Когато той стигнал до небето и вече почти влязъл, започнали да решават съдбата му. И се чул глас свише: „Да, той беше малко нехаен, но за това, че живя в чужбина, отворете му“.

След това починал и местният, и в смъртния му час всички роднини се събрали при него. А старецът видял, че никъде няма дори един ангел, и се удивил.

-      Господи - паднал той ничком пред Бога, - как така онзи чуждоземец беше нерадив, а получи та­кава слава, а този беше толкова ревностен - но за него няма даже и такава награда?

И чул глас:

-      Когато умираше, този, който беше ревностен, си отвори очите, видя, че роднините му плачат и ду­шата му се утеши. А чуждоземецът, макар и нерадив, така и не видя никого от близките си. Но плачеше горчиво - и Бог го утеши.

 

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  40 41 42 43 44 45 46 47 48  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 194696
Постинги: 794
Коментари: 0
Гласове: 144
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031