Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 248860 Постинги: 1044 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  40 41 42 43 44 45 46 47 48  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо, брате,  погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш, като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монахът отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече отпреди.

 

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

 

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1: 2).

 

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чието сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци, и ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека, невършещ три злини. А сега продължава да го хвали, [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява с лошия си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О, братя мои, колко жалък е плиткият ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон, е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О, братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                            


[1] В ориг. –  почивка (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. –  плитка (бел. прев.).

 

[4] Т.е. Творенията на светите Отци. Свещеното Предание (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от болестите им, или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая, по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал, заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се, Иоане! Пей и не спирай, Аз затова няма да те оставя“. Като казала това, Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко, „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах] Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, като на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. Затова оттогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

 

БЕСЕДА за блажения човек [1]



 

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1: 1).

 

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези, чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват. И тъй – първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример – съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението, намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт. 18: 6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти, Христе, победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

                                                                                                      

 


[1] Св. Николай се придържа към църк. слав. текст – Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО УПРАВИТЕЛЯ ПЕТЪР И.:  ЗА ВЯРАТА В ПРИРОДАТА

 

Вие бихте искали някаква „нова вяра" и предлагате това да бъде вярата в природата и нейните закони. Ако познавахте добре миналото на на­шия народ и на останалите европейски християнски народи, щеше да Ви е ясно колко отживяло времето си и неоснователно е искането Ви. Това, което предлагате, не е нещо ново и необичайно. Именно такава е била вярата на нашите езически предци, преди да приемат християнството. А християн­ската вяра, която сега изповядваме, е нова в сравнение с тази стара езическа вяра. Следователно, ако желаете „нова вяра", вече я имате. Ако ли пък ис­кате вяра в природата и нейните стихии, то тогава искате не нова, а стара, прастара вяра. Чуйте как образно говори апостол Павел на галатяни, отго­варяйки сякаш и на Вас: „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света”; и укорително добавя: „А сега, като познахте Бога... как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите”(Гал. 4:3,9). Виждате ли накъде сте се запътили?

Хиляди години нашите предци са живели в тъмата на езичеството, робу­вайки на природните стихии. Едва са успели да се изтръгнат от челюстите на материята и да се издигнат до висините на духовното Божество, до синовната свобода на чедата на Живия и Единствен Бог, и Вие сега искате да се върнете далеч назад в онзи мрак и в онова робство! Какво е природата, ако не творение Божие? Какво е, ако не слаба тръстика в сравнение с Всемогъщия Бог? А вие ис­кате да отвържете своя живот от Всемогъщия Бог и да го вържете към тази сла­ба тръстика! Кое е по-голямо - грънчарят или гърнето? А Вие цените гърнето повече от грънчаря! Това е поради късогледство и страх. Изплашили сте се от вселенския прах и от ветровете, които го разнасят, и в страха си искате да му се поклоните подобно на своите далечни предци идолопоклонци. Нима не виж­дате, че дори човешкият дух се показва по-силен от материалната природа, а камо ли Божият Дух? Защо тогава искате да хвърлите човешкия дух под нозете на материята? Нима може господарят да бъде роб на слугинята?

Оставете недостойните и незаслужаващи внимание мисли на славяни­те езичници. С тези мисли те са били и са останали диваци в продължение на хиляди години. Както пеперудата не става отново гъсеница и не се връ­ща в какавидата, от която е излетяла, така и за нас вече няма връщане в изтлялата обвивка на древната езическа вяра.

Нека Христос Ви освети и просвети!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 3817 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Чудесни промени се случват в съдбата на хората всекидневно и днес, както и  някога; унижените заради Божията правда се въздигат на големи висоти и хулителите на Божията вяра стават служители на същата вяра. Цар Тиридат хвърлил св. Григорий в дълбока яма. 14 години светецът прекарал в ямата, забравен от целия свят, ала незабравен от Бога. Кой е могъл от хората даже и да помисли, че най-голямото светило на арменския народ се намира в една мрачна яма?  И как[1] е могъл силният насилник цар Тиридат да помисли, че един ден този същият Григорий, когото той е осъдил на смърт, ще спаси живота му и ще му помогне много повече отколкото можел да му помогне целия свят? След 14 години Бог открил [на хората], че Григорий е жив. Григорий чудесно изцелил полуделия цар. Цар Тиридат, необузданият гонител на Христа, се кръстил и станал най-голям ревнител за Христовата вяра. Може да се каже, че с Божията помощ и Григорий, и Тиридат били извадени от мрачната яма; Григорий телом, а Тиридат душевно. О, [каква] безкрайна Божия мъдрост в управлението на човешките съдби! Злият и страшен някога Тиридат, толкова омекнал от покаянието и се облагородил от Христовата вяра, та по характер заприличал повече на св. Григорий, отколкото на самия себе си преди кръщението.

 

БЕСЕДА за Царството, което не е от този свят

 

Моето царство не е от тоя свят (Иоан. 18: 36).
 

Онзи, които има голямо богатство, има и малко. Нека никой, значи, не мисли, че Христос Господ няма царска власт и над този свят за това, че Той казал на Пилат: Моето царство не е от тоя свят. Онзи, който владее над непреходното, владее и преходното. Господ споменава за Своето вечно Царство независещо от времето, независещо от тлението, независещо от неправдата, измамата и смъртта. Както някой би рекъл: богатството ми не е в хартия, а в злато. Ама нима, който има злато, няма и хартия? Нима златото не е над хартията? Господ, значи, не казва на Пилат, че не е Цар, а напротив, Той иска да каже, че е Цар, по-велик от всички царе, и Неговото царство е по-голямо, по-силно и владее над всички земни царства. Той посочва Своето главно Царство, от което зависят всички царства във времето и пространството. Моето царство не е от тоя свят тези думи не означават, че Той няма сила [власт] над този свят, напротив, те потвърждават Неговата страшна сила над този свят. Не показват ли всичките Му дела [извършени] на земята Неговата господарска мощ над този свят? Пред кой друг цар, кажете ми, вятърът е утихнал и морето се е укротило? И нима сте забравили думите Му в Гетсимания, че само да би поискал Той, дванадесет легиона ангели биха Му се притекли на помощ (Мат. 26: 53)? А един-единствен ангел има по-голяма сила от [цялата] вселена. Господарят на душите е Господар и на телата. Господарят на вечността е Господар и на времето. Господарят на великите блага е Господар и на малките. Нищо, братя, не може да се скрие[2] от силата на всемогъщия Иисус Христос, нашия Господ, пострадал за нас по Своята воля, и възкръснал от гроба чрез Своята сила.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю всемощни, помогни ни да търсим Твоето небесно Царство и вечно да бъдем с Теб, там където няма ни грях, ни смърт, но живот, радост и мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – откъде (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – измъкне, избяга (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 2716 Коментари: 0 Гласове: 0



 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 

Безстрашният дух и презрението към опасностите се дължат на една от двете причини - или на жестокосърдечие, или на голяма вяра в Бога. При това на жестокосърдечието е присъща гордост, а на вярата - смирение на сърцето.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 2641 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЛЕКАРЯТ.: ЗА ПЪТИЩАТА НА ПРОМИСЪЛА

 

 

Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски пре­вратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назна­чение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".

Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поис­кала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на бла­годарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.

Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявай­ки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкли­ква: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).

Мир на Вас и на Вашия дом.

 

 

Автор – Св. Николай Велимирович

 

Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

 

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан. 17: 25).

 

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позназащото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 0


 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 

Ако човек е боязлив, това означава, че е болен от двойна болест - от маловерие и самосъжаление. А ако някой отхвърля и едното, и другото, веднага се вижда, че вярва в Бога с цялото си същество и очаква бъдещия живот.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1076 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА  ПРЕСВЕТАТА  ДЕВА

 

 

Измъчва Ви въпросът: как Пресветата Дева е могла да роди Син без баща? Това раждане не е плод на нейните собствени сили, а на силата на Все­могъщия. Така че Ви остава да се запитате: как Всемогъщият Бог е могъл да извърши такова чудо? Но този въпрос е противоречив сам по себе си и от­говорът е вече налице, щом произнесете думите „Бог Всемогъщ". Такива въ­проси изобщо не възникват в душата на онзи, който може поне малко да си представи страшното величие на Божията сила. Онзи, Който с всемогъщото си слово, без ничия помощ, е сътворил света - този чуден свят със звездите и морските бездни - несъмнено е могъл да направи така, че Пресветата Дева да зачене дете без ничие съдействие. Нима и децата, които се раждат по ес­тествен начин, не се раждат по Божи промисъл и воля? Във всяко раждане има нещо свръхестествено. Когато на остарялата Сара било известено, че ще зачене, тя недоверчиво се засмяла, „защото на Сара беше престанало обикновено­то у жените”. И Светата Дева, и Иоан Кръстител са родени от престарели и бездетни родители. Има ли нещо мъчно за Господа?Библията ни учи, че и раждащите, и безплодните зависят не толкова от волята на мъжа, колкото от Божията воля. Дори домашните животни се множат съобразно Божията воля, както се вижда от Светото Писание. Та дори и цветът и шарките на овцете и козите зависят от Бога, както четем в чудния разказ за Иаков, Лаван и тяхното стадо (вж. Бит. 30-31). Във всички природни събития е намесена тясно и една духовна и свръхестествена сила и воля. Ако Бог беше оставил природата сама да произвежда каквото желае и колкото желае, щяха да нас­тъпят хаос и безумие. Всяко раждане е изпълнено с небесна Тайна. Струва Ви се, че раждането на Христос от Пречистата е изключително велика тай­на, и това е така, защото и Самият Христос е изключително велика тайна. Това е почувствала и самата Божия Майка, заради което и попитала архан­гел Гавриил: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”? На което Божият вестител ѝ отговорил - отговаря и на Вас - с думите: „У Бога няма да остане безсилна нито една дума”.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1002 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал император Аврелиан и новият император освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат, да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите като злато в огън да го закали, очисти и привърже по-силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене (Иоан. 17: 24).

 

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий, и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае, се осъществява. А какво желае Господ, Божият Син? Той желае  Неговите ученици да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученици, а всички.  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан. 17: 20) – казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мои, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! Желая… – казва по-нататък Господ – …да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой от тези думи да не прави заключение, че Синът е по-малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан. 17: 4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина и каква безгранична е Тяхната взаимна любов. Аз Те прославих… И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа: Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостоли, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – одържаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. непреминаваща – (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1662 Коментари: 0 Гласове: 0


 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 
Основата на всички добродетели, избавянето от вражеския плен и пътят, водещ към живота и светлината, се заключават в две неща: първо, да се вглъбиш в себе си, второ, постоянно да постиш. С други думи, да водиш подчинен на определени правила живот на тихо място, непрестанно размишлявайки за Бога, с умерено и разумно въздържане на стомаха. Който е съхранил и едното, и другото, ще преуспява и така ще придобие всички добродетели.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН ЗАНАЯТЧИЯЗА ИСТИНСКОТО ГОСПОДСТВО

 

Питаш: как би могъл да направиш своя син господин? Да не се мъчи, казваш, както ти си се мъчил в живота. „А аз, пишеш, много съм се мъчил и страдал, но съм запазил вярата и почтеността си". Човече Божи, та тогава ти си истински господин в християнски смисъл. В християнски смисъл истински господин е онзи, който запази господска душата си във всички житейски мъки и страдания; докато в светски и езически смисъл господин е онзи, чиято душа непрестанно се намира в опасност поради външното господство, чест и власт. Истинското господство е в нас, а не върху нас. Осигуреният хляб и безделието са сигурна гибел за душата и развала за характера. У дома имахме два плуга: единият чист и блестящ, а другият - ръждясал. Моят чичо имаше обичай да нарича чистия и блес­тящ плуг „господин плуг". „Днес ще орем с господин плуг, казваше той, а онази ръждилка оставете - нека си ръждясва!" Истинското господство, блясъкът на душата и красотата на характера се постигат със служение. „Пък Аз съм между вас като слуга” - е казал Христос на апостолите. Учил е и тях да бъдат слуги на земята, за да запазят господската си душа и да гос­подстват вечно на Небесата. И наистина апостолите са били като чисти и бляскави плугове, с помощта на които Стопанинът на света е преорал целия свят и е посял благородното семе на небесното господство и цар­ство. Истински господин е онзи, който има господска душа и господски характер; който не забравя своя господски, небесен произход от Бога; който възнася своите мисли и молитви към своя Божествен Отец; който обича истината и търси правдата в името на Бога на истината и правдата; който върши дела на доброта и милосърдие, не презира слабия и не завижда на силния;

който смята себе си за слуга на Бога и на народа;

който използва своя земен живот не за лентяйство и ръждясване, а за прослава на Бога и за спасение на себе си и на ближните;

който в богатството се чувства бедняк, а в бедността - богат с Бога; който с благодарност приема, с надежда търпи и с вяра умира; който по думите на апостол Павел предпочита да е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения за Христос.

Всички, които са оставили лъжовното земно богатство, са Божии госпо­да, Христови благородници и небесни аристократи.

Мир на теб и благословение от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 940 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  40 41 42 43 44 45 46 47 48  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 248860
Постинги: 1044
Коментари: 0
Гласове: 211
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031