Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166090 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>

За всичките си провинения трябва да обвиняваме не бесовете, а себе си. Защото Божията помощ е толкова голяма, че дори бесовете не могат да навредят на усърдния.  Бог допуска на хората да им се случват изкушения според силата им.
Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
07.11 10:48 - ВЪПРОС


ВЪПРОС: Допустимо ли е за християните да пушат цигари?

 

ОТГОВОР: НЕ!

 

Както в Божия храм е недопустимо да се пушат цигари, така е недопустимо да се пуши където и да е. Апостол Павел казва: „Тялото ви е храм на Духа Светаго“ (I Коринт. 6: 19).

Категория: Други
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 
ДО НАЧИНАЕЩИЯ ВЪВ ВЯРАТА:  ЗА ВРЪЩАНЕТО КЪМ ВЯРАТА

 

 

Сега, връщайки се от ледените предели на неверието към топлото ог­нище на бащината вяра, Вие се чувствате като странник, който се завръща у дома от далечни страни. Трудностите, които срещате, не са непознати за Църквата. Тя от опит знае какво се случва с хората, когато се  отдалечават от вярата и какво - когато се връщат към нея. В първия слу­чай демоните ги гонят напред, а във втория ги дърпат назад, използвайки всевъзможни хитрини и уловки. Така е и с Вас: ту ви хвърлят в отчаяние, ту услаждат в очите ви напуснатия от Вас път, по който преди сте вървели стремглаво към пропаст; ту подстрекават Вашите бивши спътници да  се присмиват, ту Ви подсещат за известни безбожници, които и като такива са „славни между хората". Налага се да водите борба с невидими неприятели. Със сигурност ще ги победите, но само ако не изпускате от очи образа на Христос, Вашият най-голям благодетел. Той е единственият съвършен, нормален човек, който е живял на земята, откакто на нея има хора. Прибягвайте до Него, молете Му се, взирайте се в Него. Съзерцавай­те Го как се ражда в пещера заради Вас, съзерцавайте Го как се труди и принизява себе си за Вас. Съзерцавайте Го как изцерява телесни болести,  които са символи на Вашите духовни болести. Съзерцавайте Го разпънат на кръста заради Вас. Съзерцавайте Го как сега Ви гледа от небесната Си слава, Той - Възкръсналият и Възнеслият се. Срещнете Неговия поглед и очистителен срам ще обземе душата Ви - срам, че досега сте били далеч от Него и против Него. И викнете на демона, който Ви лъже и препъва: а ти какво си направил за мен?

Казвате, че с наслада четете Светото Писание и че всички останали кни­ги са Ви станали неприятни и отвратителни; не Ви се иска дори да ги вземе­те в ръка. Така обикновено се случва с духовно изгладнелите; не могат да се наситят на Словото Божие, след като дълго са се тъпкали с човешки думи. Само молитвата, казвате, все още никак не Ви се удава. Ще стане и това; не се съмнявайте. Когато в сърцето Ви се разгори любов към Онзи, Който ви обича, тогава и Вие ще търсите жадно всички начини за общуване с Него. А засега опитайте с една кратка молитва, да кажем: „Свети Боже", „Пресветая Троице", „Отче наш" или „Богородице Дево". Повтаряйте тази молитва пет пъти дневно; приемете това като правило и иска Ви се или не, не отстъпвайте от него. Защото четенето на Светото Писание дава светлина, а молитвата добавя топлина. Към това присъединете и милостиня, колкото и към когото можете. Милостинята действа като духовна влага, която заедно със светли­ната на Светото Писание и топлината на молитвата прави душата да расте, да се разширява, да се задълбочава и възвисява и да принася добър плод. Така душата Ви ще се върне в своето здраво, нормално състояние и ще бъде като добро дърво. А всяко добро дърво, по думите на Непогрешимия, дава добри плодове.

Мир Вам и радост от Христос!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 

„Трябва да се оградиш с железния пръстен на заповедите. Всяко свое действие, трябва да предприемаш само след като провериш дали то е съгласно със заповедите, със Свещеното Писание. И даже думите трябва да произнасяш след като се помолиш и ги изпиташ [дали са полезни]“.

Преп. Никон Оптински

 

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Покрай другите тайнствени усещания[1] от духовния свят светците са имали и усет за благоуханието на добрите дела и за смрадта от нечистите духове. При всяка проява на светли и чисти духове се разливало животворно благоухание а при всяка поява на тъмните нечисти духове с разнасяла задушаваща и непоносима смрад. Според смрадта [когато тя се разнасяла] светиите можели да узнават от каква страст е обзет даден човек. Така св. Ефтимий Велики усетил смрадта от блудната страст на някой си монах Емилиан от лаврата на св. Теоктист. Отивайки веднъж на утреня, Евтимий минал покрай килията на Емилиан и усетил смрадта на блудния демон. Емилиан не вършел никакъв грях, освен това дето в този момент имал блудни помисли, нявявани в сърцето му от нечистия демон. И светията усетил присъствието на този демон край този монах. Още по-чудна сила на това усещане се проявила веднъж при св. Иларион Велики. Някой си човек, скъперник и сребролюбец, бил пратил нещо от своите зеленчуци. Когато ги поставили пред Иларион да хапне, светецът рекъл: „Махнете ги оттук, не мога да търпя смрадта, която излиза от този зеленчук! Нима не чувствате как смърди на скъперничество?“. Когато братята се зачудили на тези думи, Иларион им рекъл да занесат зеленчуците на воловете и ще видят, че воловете няма да ги ядат. Исихий, Иларионов ученик, занесъл зеленчуците и ги сложил пред воловете. Воловете само ги помирисали и, ревейки, отвърнали глави.

 

БЕСЕДА за бягството от света и пребиваването в пустинята

 

Далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята.(Пс. 54: 7).
 

От кого, братя, пророкът избягал в пустинята? От злите неприятели, от страстите и суетата. Защо избягал в пустинята? Защото това е начин за победа над злите неприятели, над страстите и над светската суета. Малко са тези, дето искат[2] пустинята, затова е избягал там. Хората се борят за градове и земя, за власт и богатство, а не за пустинята. И вътрешните врагове на човека, страстите и суетата, в градовете непрестанно се разпалват с нов огън, докато в пустинята угасват и изчезват. Смъртни ужаси ме нападнаха  казва пророкът преди това. И това е причина да бяга в пустинята. Трябвало да подготви душата си за другия свят, за срещата с Бога. Даже и царят не може да избяга от смъртта, нито може да избяга от съда. Живеейки в разкош и непрестанно веселие, човек наистина е като замаян[3] от питиетата на този свят. Но сред разкоша и веселието мисълта за смъртта ще го изтръгне и пробуди. Ах, трябва да се мре! Този свят трябва да се остави! Пред Бога и пред ангелите трябва да се застане! Къде ми е душата? Къде ми са делата? С какво ще си отида от този свят и с какво ще отида на онзи свят? Хиляди и хиляди са онези, които са се пробуждали с такова питане от греховния сън, бягали са в пустинята, та ден и нощ да изправят душата си и да чистят своето сърце с покаяние, пост, молитва, бдение и останалите доказани средства, с които човек убива страха от смъртта и се осиновява от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Наставниче наш премъдри и преблаги, Който и сам Ти си се отдалечавал понякога от хората в усамотение, помогни ни да съберем душата си и да се подготвим за Твоето пресветло Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – наблюдения (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – грабят (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – приспан (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Св. Инокентий Пекински: "Напразно ние ще се стараем да убедим упорствуващите новокалендарци. Ако бихме привели дори и още по-солидни възражения против тяхната реформа, те така или иначе не биха обърнали внимание на словата на правдата. Така и трябва да бъде, защото те само външно са надянали на себе си маската на любов и ревност за благото на Църквата, а в действителност те се ръководят от съвсем други, далеч не религиозни цели, като изпълняват заповедите на тези, които вече много векове подриват устоите на Христовата Църква. Не е важно за тях въвеждането на григорианския, а отменянето на нашия православен календар и да се въведе чрез това разложение и смут в средата на вярващите, да се създаде разкол и да се угаси братската любов. Те отлично знаят, че са свети и премъдри Божествените канони и че те с необорима стена ограждат св. Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста; затова и полагат те всички усилия, за да отменят каноните, понеже след това св. Църква ще остане без кормило и ще бъде направена играчка на ветровете на този свят. Неуморно и упорито враговете Христови са подривали устоите на Неговата св. Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото се човечество, храм масонски, капище на сатаната".
Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 

От конопените стъбла не ще се получат тънки нишки, ако не ги бият дълго. При това колкото повече ги разнищват и очукват, толкова по-чисти и годни за употреба стават те. Точно по същия начин и боголюбивата душа, ако я изпитват и изнуряват с множество изкушения и скърби и ако тя мъжествено ги търпи, става по-чиста и годна за духовен труд. И накрая тя с радост ще достигне до дверите на Царството и ще бъде вечна наследница на чертога на небесните блага.

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ДО ПИСАТЕЛЯ СК.:  ЗА СТОПАНИНА

 

Учудвате се, че аз не пиша „за нищо друго освен за Христос, когато трябва да се пише за мира в света, за културата, за просветата, за напредъка, за морала!". О, господине и братко, де да не можех да пиша за нищо друго освен за Христос и да не знам никого другиго освен Него! Де да можех да кажа като апостола: “Не намерих за добре да зная между вас нищо друго освен Иисуса Христа” (1 Кор. 2:2). Вслушайте се в разговорите на домашните - за кого го­ворят най-много, ако не за стопанина на дома? Слушайте и четете - кой се споменава най-често в една държава, ако не владетелят и управляващият? Нима тогава е възможно между жителите на света да не се говори най-вече за Стопанина на света, за Владетеля на Вселената, за Царя на небето и земя­та, за Спасителя на нашите души?

А да се говори за Христос означава да се говори за всяко съвършено благо на небето и на земята.

Когато се говори за Христос, говори се и за мира, защото в историята на нашата планета Той е истинският Мироносец и Дарител на мира.

Когато се говори за Христос, говори се и за културата, в добрия смисъл на тази дума (защото тя е чудовищно изопачена). Ето, Той е вдъхновителят на всичко най-благородно и най-свято в световната култура.

Да се говори за Христос означава да се говори и за просветата, защото цялото Негово учение се отнася до просвещаването на хората с истината и преобразяването им чрез духа.

Да се говори за Христос означава да се говори и за напредъка, защото единствено Той може да отведе хората далеч от гроба.

Да се пише и да се говори за Христос, естествено, означава да се говори и за морала, т.е. за поведението, за почтеността, за чистотата, за добротата, за милостта към страдащите, за любовта и т. н.

Наистина никак не е чудно, че моя милост пише и говори за Христос. Чудно и тъжно е, че хиляди други, по-талантливи и по-способни от мен, не мислят, не говорят, не пишат, не пеят за Иисус, Божия Син, Спасителя на света. “Жетвата е голяма, а работниците малко”.  Да се молим на Господаря на жетвата да умножи работниците на нивата Си.

Моля Ви, потрудете се и Вие, за да влезете в онзи велик сонм от хора и ан­гели, които са насочили своя поглед единствено към Него и използват всичките си сили за утвърждаването на Неговото свято Евангелие в човешките сърца.

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 3867 Коментари: 0 Гласове: -3
  



ВЪПРОС:   Кога идва смъртта?

ОТГОВОР: „Господ прекратява живота на човека, само тогава, когато види, че е готoв [човека], да премине във вечността, или когато не вижда никаква надежда, за неговото изправление“. Прп. Амвросий Оптински

 

 

Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Когато свещено лице върши беззаконие, го настига много по-тежко наказание, отколкото ако такова беззаконие върши обикновен мирянин, който е по-малко посветен в тайните на Божията воля. Св. Арета бил монах в Печерския манастир, но бил много сребролюбив. В килията си натрупал голямо богатство, от което на никого не давал и копейка[1]. Но веднъж се разболял твърде тежко и видял наяве как дяволите отнемат душата му от ангелите, викайки: „Наш е, наш е!“, изтъквайки за доказателство Аретовото сребролюбие и коравосърдечие. Като оздравял от болестта, Арета изправил своя живот и оттогава имал всички земни блага за нищо. Човеколюбивият Бог му простил и впоследствие му дал голяма благодат. Един монах от манастира, където се упокоил блаженият цар Елезвой, навикнал често да се отбива в кръчмата, там се напивал, та чак безчинствал и с жени. Веднъж, през деня, като се връщал от кръчмата, го нападнала страшно голяма змия, и го подгонила по петите. В голямата си мъка и притеснение монахът извикал: „Заради [молитвите на] на свети праведни Елизвой, отстъпи от мене!“. И змията изведнъж спряла. А монахът чул как змията проговорила с човешки глас: „Ангел Божий ми заповяда да те ухапя заради твоята сквернота, защото си обещал да служиш на Господа в чистота, а сега омърсяваш своето тяло и гневиш Светия Дух“. Монахът се заклел повече никак да не съгрешава, върнал се в манастира и до смъртта си повече не съгрешавал. Така Бог, по молитвите на св. цар Елезвой, го наказал и помилвал.

 

БЕСЕДА за явното пришествие на Бога

 

 Иде нашият Бог, и не в безмълвие (Пс. 49: 3).

 

Различно е призванието на съдията от призванието на воеводата. Воеводата не се разкрива веднага пред неприятеля, а оставя неприятеля да съди за него, както си иска; защото за воеводата е важна победата. Съдията пък веднага се показва на онези, които ще съди. Различно е и призванието на учителя от призванието на съдията. За учителя е важно да научи своите възпитаници; затова той често пъти слиза на нивото на своите възпитаници, и им говори като техен приятел. Съдията пък трябва от началото до края да бъде пред съдените като съдия и нищо друго. Друго е и призванието на лекаря от призванието на съдията; и различието в тези две призвания е толкова очевидно, колкото и в първите два случая. Бог, братя, се явил на света в човешка плът; явил се е като воевода, като учител и като лекар. Но още не се е явил на света като съдия. В първия случай Той премълчал да каже явно за Своето най-високо достойнство, а оставил неприятелите, възпитаниците и болните да съдят за Него, както си искат[2]. Който правилно е преценил, той Го познал като Бог, скрит в човешко тяло, и по думите, и по делата, и по човеколюбието, по небесните знамения при Неговото Рождество, при разпятието, при Възкресението и при Възнесението. Но комуто умът бил помрачен от някаква злобна страст, не успял да Го познае, нито признае за Бог. Ала когато дойде като Съдия, тогава никой няма повече да Го пита: „Ти ли Си?“, нито пък, „Кой Си Ти?“ – всички на мига ще разберат, че наистина е Той. Пред Него ще тръбят ангели; на небето ще сияе Неговият Кръст, пред Него ще гори огън и голяма буря ще се вижда около Него. Тогава и вярващ и невярващ, праведник и грешник ще погледнат и познаят [Него] – Съдията. Тогава ще се зарадват само онези, които по-напред са Го узнали като Бог – в пещерата и на Кръста. Ще се зарадват наистина онези, които в Съдията ще познаят Онзи, с Когото [заедно] са воювали, от Когото са се научили и от Когото са излекувани.

О, Спасителю преславни, помилуй нас и ни изправи преди Твоето пришествие. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – една лепта (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – знаят (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

От Бога е благодатта, а от нас – трудът. Нека никой, значи, да не мисли, че апостолите са се осланяли на богодадената благодат, и че им е било лесно, и без труд са извършили своето велико дело в света. Не казва ли апостол Павел: Но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (I Корн.9: 27)? И още на друго място не говори ли, че прекарал живота си в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота (II Корн.11:26 - 27)? Св. апостол Иаков се хранил само с хляб и то не до насита; спал твърде малко, а нощите прекарвал в молитва. От коленопреклонните молитви чак кожата на колената му се втвърдила като кожа на камила. Този брат Господен се молил не само за Църквата, в която бил предстоятел[1], а и за целия свят. И когато бил блъснат от злобните евреи от храмовия покрив така, че цял се потрошил, светият апостол не забравил нито за миг длъжността си към Бога и хората. Събрал последни сили, застанал на колене, издигнал ръце към небето и се помолил усърдно на Бога, казвайки: „Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят.“. Докато той се молел така, злобните иудеи от всички страни го замеряли с камъни. Виждайки това, един от Рихавовите синове извикал: „Престанете! Какво правите? Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!“. Но този вик на една състрадателна душа не успял да спре злобните кръвници да не убият Божия светец. Значи, апостолите не се уповавали само на благодатта, а към голямата благодат полагали свръхчовешки труд, за да се покажат достойни за Божията благодат.

 

БЕСЕДА за красотата на царската дъщеря

 

Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44: 14).
 

 

Църквата Божия е Царската дъщеря. Колкото и да е външно бедна и неугледна за плътското око, гонена и унижавана, тя вътре е изпълнена с царски блясък и благолепие. Царят сътворява красотата на Царската дъщеря. Онзи, който Е най-прекрасният от синовете човечески. Църквата е като одежда Христова; Христос живее в нея. Никаква външна хубост не може да се мери с вътрешната красота, т.е. с Христовата красота. [И] Пресвета Богородица е Царска дъщеря. Облечена е в златовезана одежда. Това са добродетелите на нейната душа. А че под одежди се разбират добродетелите, е ясно от притчата за сватбата на Царския Син. Човекът, който не бил облечен в сватбарска премяна, бил изгонен от Царската трапеза и наказан [осъден] (Мат. 22:11). Истинската вяра в Бога – това е била златната одежда на Пресветата Дева, а девството, кротостта, милосърдието, светостта, молитвеността, предаността на Божията воля и всички останали добродетели са били като шевици на тази златна одежда. Но цялата нейна красота е сътворена от Христос Господ, скрит в Нея и роден от Нея. И душата на всеки вярващ християнин е като царска дъщеря. Цялата красота на тази  душата е в Христа и от Христа, Който е вътре в душата. Душата пък без Христа – Слънцето на Правдата, е в мрак, без лице и красота, както, ако цялата вселена, без материалното слънце би била без лице и красота.

О, Господи велики и благий, Боже наш истински и Промислителю наш човеколюбиви, помогни ни да се облечем в одеждата на добродетелите, та да не се окажем голи на Твоя Страшен Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – управлявал (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 1

 

       

      Щом Бог поради дълготърпението Си ни прощава, когато постъпваме лошо, нима няма още повече да ни помага, когато пожелаем да вършим добро?

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166090
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930