Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 236372 Постинги: 985 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>


 Синаксар за Велики вторник

 

В светия Велики вторник спомняме притчата за Десетте девици. За предмет на тая притча Господ Иисус взел един тогавашен местен обичай - младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Така младоженците тържествено са били въвеждани в брачния чертог и придружаващите ги са участвали в сватбеното пиршество.

Господ Иисус е представен в притчата като жених на Църквата. Дошло времето, когато според Неговите пророчески думи, Жени­хът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение и смърт. А това са тъкмо дните на Страстната седмица. Затова очевидно е наредено тая притча да се чете тъкмо днес. По тая причина и богослужението през първите три дни на Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.

Основната мисъл на притчата е духовното бодърстване, което се предпоставя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената наша смърт, а също и от необходимостта винаги да бъдем готови за посрещането на Гос­пода и за смъртния час. Тази е главната идея и на тропара на утрената през първите три дни от Страстната седмица: „Ето Младо­женецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото Той намери буден. Недостоен пък е оня, когото намери заспал. Затуй, внима­вай, душо моя, да не те налегне безгрижен сън, та да не би да бъ­деш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Божието царство, но стресни се прочее и казвай: „Свят, свят, свят си Боже, чрез Богородица помилуй ни!“

Притчата за десетте девици разкрива и друга една мисъл: значението на милосърдието за влизането в брачния Христов чертог - Небесното царство (Мат. 22:2). Петте неразумни девици са били също чисти и девствени както и другите техни пет дружки. Ценно, наистина, е девството, но само то не е доста­тъчно за нашето спасение. Нужна е преди всичко дейна и състрадателна любов (Мат. 25:34-36). А тъкмо това е липсвало на петте неразумни девици, защото не им стигнал елей в светилниците. А думата „елей“ на гръцки означава не само масло, но и милост. Неразумните, при това не проявили и духовна бодрост, поради което и били заспали. А това ще рече, че смъртта ги е намерила неподготвени. И когато среднощ се чул вик: „Ето Младоженецът иде! Излезте да го посрещнете!“ - те се събудили и, като видели че маслото им се привършило и светилниците им почнали да гаснат, поискали от мъдрите да им дадат от своето масло. Те обаче им отказали, за да не би да не стигне и на тях и ги пратили при про­давачите да си купят, т. е. да идат при бедните и нуждаещите се и да проявят към тях милосърдие. Когато обаче те отишли да си ку­пят масло, ето Младоженецът пристигнал. Будните девици Го посрещнали и влезли заедно с Него в брачния чертог, и вратите след тях се затворили. След това дошли и другите девици, почнали да хлопат на вратите и да викат: „Господине, Господине, отвори ни!“ В отговор на техния призив се чул отвътре глас: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам!“ И тъй бъдете будни - за­вършил притчата Си Господ – защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески“ (Мат. 25:13)!

Поуката от притчата е ясна:, ние трябва да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос, при вто­рото Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще стане. Трябва да бъдем също готови и за смъртния час, защото и той ненадейно ще дойде като нощен крадец. Особено пък трябва ду­ховно да бодърствуваме в тия дни на Господните страдания. Оня, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е оня, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Младоженецо Xристе, направи ни участници заедно с мъдрите деви в Твоето Небесно царство и ни причисли към избраното Твое стадо, защото си благ и човеколюбец! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 МАРТ

 

Разсъждение

 

Бог не наказва човека, защото му доставя удоволствие да унищожи човека. Защото, ако това му доставяше удоволствие, той не би сътворил човека от нищо. А го наказва с висши, целесъобразни с домостроителството причини, две от които са най-очевидни за нас: първата е – чрез наказанието да го поправи и изведе на пътя на спасението, а втората – другите да се убоят и да не грешат. Същото това има предвид и св. Исак, когато казва: „Праведният мъдрец е подобен на Бога, защото той не наказва човека, за да му отмъсти за неговия грях, а за да изправи човека или да вразуми другите“. Един разхайтен младеж, който хулел Бога и своите родители, ненадейно полудял. Целият град, в който живеел младежа, видял в това наказание Божие и се изпълнил със страх Божий. Държали младежа три години вързан и затворен. Неговата майка горчиво плачела и се молела на Бога за сина си. Една година, на Петдесетница, майката отвела своя син в манастира на св. Василий в Острог. След молитвата полуделият младеж оздравял и дошъл на себе си. След това се покаял и станал примерен човек и истински християнин.

 

БЕСЕДА за борбата на Агнеца със зверовете

 

Те ще воюват против Агнеца и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете (Откр. 14: 17).

 

Кой е казал тези чудни думи? Иоан Боговидец. Кой е Този Агнец? Кой е Този Господар на господарите и Цар на царете? Христос Господ. С кого ще се сражава и кого ще победи? Със седмоглавия звяр и с всички онези, който от нечистия звяр получават власт, чест и богатство. Агнец посред зверове! Но св. Иоан вижда Агнеца като победител над всички зверове. Христос посред демоните! Изглежда ще го погълнат! Но изплашени, демоните викат към Него за милост и безразборно бягат! Христос е между Своите мъчители! Изглежда ще го погубят завинаги. Но Той възкръсва и побеждава, а те бягат в страх и погиват! Църквата Христова между езичниците! Изглежда ще я залеят като вълни малък остров! Но езическите царства потъват и загиват, а Църквата остава, расте и напредва! Християнската вяра между противящи се философи и теоретици! Изглежда ще я оборят[1] и изхвърлят от света! Но те един другиго се изобличават в лъжа и се преследват, а християнската вяра спасява хората. Благочестие сред богохулници и богоотрицатели! Изглежда ще я осквернят! Но те се давят в своята сквернота, а благочестието остава в неомърсена чистота. Християнска кротост и плач [за греховете] посред насилници и грабители! Изглежда ще умрат от глад [кротостта и плачът]! Но те са живи и сити, а насилниците и грабителите загиват от глад. Агнец в зверилника! Но Агнецът е победител!

О, Господи кротки и добри, Агнецо Божий, премилий, напои ни с Твоята кротост и добрина, за да бъдем и ние участници в Твоята победа! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – ще се окажат по-мъдри (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
 Синаксар за Велики понеделник

 

     В този ден - Велики понеделник - правим възпоминание за Йосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свързани със страданията на Христос - старозаветният Йосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започват изкупителните страдания на нашия Спасител.

     Йосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Йосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Йосиф се превърнала в омраза, особено когато Йосиф им разказал два свои съня. А ето и самите сънища: Йосиф и братята му връзвали снопи на нивата. Неговият сноп се изправил, а снопите на братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Йосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Йосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрил и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?“ Когато веднъж Иаков изпратил Йосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!“ Тогава те се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал намерение после да го избави и върне при баща му. Не след много време по това място минали измаилитски търговци на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Йосиф на тези търговци. Братята го послушали. Йосиф бил продаден за 20 сребърника и откаран в Египет и тук бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Йосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окървавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?“ Иаков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Йосиф е разкъсан.“ Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.

     Понеже Йосиф бил млад и много красив, жената на Потифар го харесала и искала да го склони да съгреши с нея. Но целомъдреният юноша решително отклонил нейното греховно предложение и избягал. Жената обаче успяла да задържи връхната му дреха и надала вик за помощ. Когато нейните слуги дошли, за да видят какво става, безчестната жена обвинила Йосиф, че бил искал да посегне върху честта и. Йосиф бил хвърлен в тъмница. Тук той изтълкувал сънищата на двама служители на фараона - хлебар и виночерпец. Съгласно тълкуванията на Йосиф, първият бил осъден на смърт, а вторият бил оправдан и върнат отново на по-раншната му служба. Преди обаче да бъде пуснат, Йосиф помолил виночерпеца да си спомни за него пред фараона. Но както често става, че бързо забравяме стореното ни добро, тъй и виночерпецът, след като излязъл от тъмницата, скоро забравил за Йосиф.

Минали две години. Случило се, че и сам фараонът сънувал два съня: седем тлъсти крави излезли из реката и пасели в тръсталака. Ето, че след тях излезли други седем мършави, които изяли тлъстите. Сънувал също, че седем пълни житни класа израснали на едно стъбло, а сред тях израснали и други празни, които погълнали пълните. Като се събудил фараонът бил смутен от тия сънища и повикал своите мъдреци да му ги разтълкуват, но никой не можал. Едва тогава виночерпецът си спомнил за Йосиф и обадил на фараона за него. Фараонът веднага пратил да повикат Йосиф, който с Божия помощ правилно разтълкувал сънищата. А те и двата имали един и същ смисъл: ще настанат седем плодородни години, а след тях и други седем неплодородни. По съвета на Йосиф фараонът трябвало да си постави човек, който в продължение на първите седем плодородни години да прибира и съхранява богатата реколта, за да може народът и добитъкът да преживеят през време на гладките години. Фараонът поставил Йосиф на тая тъй важна работа. Йосиф се прославил със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.

     Дошли неплодородните години. Настанал глад не само в Египет, но и в Палестина, гдето живеели родителите и братята на Йосиф. Принудени прочее от глада, те дошли в Египет. Когато Йосиф научил за това, наредил да дойдат при него. Те обаче не го познали. След няколко трогателни срещи, при които Йосиф не се откривал на братята си, най-сетне като не можал да задържи накипелите си братски чувства, за голяма тяхна изненада, той им се открил. След това Иаков заедно с цялата си челяд се преселил в Египет. Преди смъртта си той благословил дванадесетте си сина и склопил очи. Тук, в Египет починал после и Йосиф, като оставил завинаги светъл спомен на целомъдрие и духовна красота. Той се смята за предобраз на Христос, понеже и Христос бе пострадал поради завист от Своите сънародници-евреи, продаден бе от Своя ученик за 30 сребърника, хвърлен в мрачна тъмница, положен бе в гроб, възкръсна самовластно от него, възцари се над духовния Египет, т. е. победи греха и управлява света. В тайнствената пшеница Той ни дава Самия Себе Си за храна, бидейки хляб, слязъл от небето (Иоан 6:41).

     Днес спомняме и изсъхването на безплодната смоковница. Евангелист Матей, след като говори за тържествения вход на Христос в Иерусалим, повествува: „А на утринта, връщайки се (от Витания) в града, (Иисус) огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза и: Занапред да няма вече плод от тебе во веки!. И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата!“

     Някои под смоковницата в случая виждат еврейската Синагога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Моисеевия закон. Христос обаче и това ѝ отне, като я направи съвсем да изсъхне. Но, навярно някой би казал: „Защо ли бездушното дърво бе наказано, без да е съгрешило?“ Очевидно Господ е проклел безплодната смоковница, за да ни даде с това поука, че такава ще бъде и съдбата на всички, които се окажат като нея безплодни.

С молитвите на Прекрасния Йосиф, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 МАРТ

 

Разсъждение

 

„Тази Божия милост, която ни възкресява и след като съгрешим, е по-голяма от милостта, която ни е оказана тогава, когато още не сме съществували. Слава Господи на безмерната Твоя милост!“. Така говори св. Исак Сирин. Той иска да каже: „По-голяма милост Бог е показал към нас, когато чрез Христа ни е спасил от тлението и смъртта, отколкото когато ни е сътворил от нищо. И наистина е така. И земните родители оказват по-голяма милост към блудния и пропаднал син, когато отново го приемат, простят му всичко, възпитат го, очистят го, излекуват го и отново го правят свой наследник, както когато са го родили. Когато младият Панхарий се отрекъл от Христа, неговата майка му написала писмо, изпълнено с болка и тъга: „Не трябва да се боиш от хората – написала майката, – а трябва да се боиш от Божия Съд. Трябваше пред царя и велможите да изповядаш вярата в Господа Христа, а не да се отречеш от Него. Спомни си Неговите думи: Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10: 33). Синът приел майчиния съвет, засрамил се от самия себе си, изповядал пред царя своята вяра в Христа и умрял с мъченическа смърт за Христа, за да живее вечно с Него. Така блажената Панхариева майка отново родила своя син с духовно раждане, което е по-важно от плътското раждане.

 

БЕСЕДА за знамението на Син човечески

 

 Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мт. 24: 30).

 

Какво ще да е това знамение, веднъж вече малко си проличало. Това е кръстът, по-светъл от слънцето, който се явил над Иерусалим преди идването на едно от ранните олицетворения на антихриста – на име Иулиян Отстъпник. И вместо каквато и да е беседа за това чудесно знамение, най-добре ще да е, братя, тук да ви посоча писмото от св. Кирил Иерусалимски, написано до цар Констант – син на Константин Велики и предшественик на Иулиян Отстъпник. Една част от това писмо гласи: „На този свят ден –Петдесетница, седмия ден на май, около девет часа сутринта, се яви преголям Кръст, целият в светлина, на небето, над светата Голгота, простиращ се до светата Елеонска планина; той се виждаше съвсем ясно не само от един или двама, но от всичките многобройни жители на града, не така, както някой може да си помисли – бързоизчезващ като привидение, но видим за очите през много часове над земята. Със светлия си блясък превъзхождаше слънчевите лъчи, защото, ако не беше такъв, той щеше да бъде победен (от слънчевите лъчи ) и нямаше да се вижда, ако не изпускаше пред свидетелите лъчи, по-силни от слънчевите. В този час многобройните жители на града, обзети от страх и радост от това божествено видение, се събраха в светата църква: юноши и старци, мъже и жени, от всяка възраст, та чак и най-скритите девици, отдавнашни жители и странници, християни и езичници, които са дошли от други места – всички единодушно, като с едни уста прославиха чудотвореца Христа Иисуса, Нашия Господ, Единородния Син Божий, и действително от опит узнаха, че християнското учение не е в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила (I Коринт. 2: 4), и не само е проповядвано от хора, но и от небесата, и от Бога е засвидетелствано (Евр. 2:  3 – 4)… Смятаме за задължение да не премълчаваме това небесно божествено видение, а да го известим и на Твое богопрославено благочестие. Затова и аз побързах с това писмо да го изпълня“. О, братя мои, за Бога всичко е възможно – и сътвореното да покаже на хората, и несътвореното да сътвори. Но най-важното за нас е, че той желае да избави душите ни от греха и смъртта и да ни дарува вечен живот. Да Му се молим за това ден и нощ.

Господи всемогъщи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
                                         

                                Синаксар за Неделя Цветница (Връбница)

В този ден спомняме тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим.

                Шест дни преди юдейския празник Пасха Иисус бил в близкото до Йерусалим селце Витания, гдето предния ден бе възкресил четиридневния мъртвец Лазар. Слухът за чудото на възкресяването още същия ден се бил разнесъл в Йерусалим и мнозина от дошлите за празника в светия град, като узнали, че Христос е във Витания, дошли тук, за да видят както възкресения Лазар, така и възкресилия го Иисус. На другия ден Господ тръгнал с учениците Си за града. Мнозина, като узнали за това, взели палмови клончета и излезли да Го посрещнат. Когато наближили Витфагия до Елеонската планина, Иисус изпратил двама от учениците Си в отсрещното село и им поръчал да доведат една ослица с осле и ако някой ги попита нещо, те да кажат, че тия животни са потребни на Господа. Учениците изпълнили поръчението – докарали ослицата с ослето и метнали върху тях дрехите си, а сам Иисус седнал на тях. А всичко това станало, за да се сбъдне реченото чрез пророк Захарий, който казва: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържуствувай дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9). Образувало се шествие, начело на което бил Христос, а около Него и след Него вървели учениците Му. И колкото повече шествието се приближавало до Йерусалим, толкова повече народът се увеличавал. Едни постилали дрехите си, а други сечели палмови вейки и ги постилали по пътя. Съпровождащият Го народ възклицавал и казвал: „Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в името Господне! Осанна във висините!“ Ето, преминали потока Кедрон и влезли в свещения град през Златни порти.

                Свети евангелист Лука като повествува за тържественото влизане на Христос в Йерусалим, отбелязва, че когато Господ наближил града и го видял, заплакал за него и казал: „Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти“ (19:42). В този съдбовен момент Господ отправил взор към близката участ на града, заобиколен от нашественици и завладян от поробители, които ще разрушат стените му, та няма да остане камък върху камък, ще избият децата му, загдето не узна и не разбра времето на Неговото посещение. Зад ликуващите викове „Осанна“ Христос ще да е доловил и неистовия рев на същата тая тълпа, която само след няколко дни ще реве: „Разпни, разпни Го!“

                Когато шествието влязло в града, отбелязва свети евангелист Матей, целият град се потресъл (21:10). Отдавна градът на Давид не бе посрещал тъй тържествено цар или пророк. Чувало се някой от народа да казва: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски!“ (21:11). Други продължавали да възклицават: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините“ (Лука 19:38). Отстрани обаче стояли някои фарисеи, които, изпълнени от завист и злоба, негодували и казвали: „Учителю, запрети на учениците Си!“ На това Христос отговорил: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат!“ (Лука 19:39-40).

                Шествието продължило до храма. Иисус влязъл в него и изпъдил оттам всички продавачи и купувачи, прекатурил масите на менячите на пари и пейките на гълъбопродавачите и им казал: „Домът Ми дом на молитва ще се нарече, а вие го направихте на разбойнически вертеп!“ В това време децата продължавали да възклицават: „Осанна Сину Давидову!“ А първосвещениците и книжниците, като видели всичко, което Христос извършил и като чули приветствените детски гласове, възнегодували и казали на Иисуса: „Чуваш ли, какво казват те?“ А Господ им отговорил: „Да! Нима не сте никога чели: из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала?“ (Пс. 8:3). След това Христос излязъл от храма и отишъл във Витания, за да пренощува.

                Спомняйки днес тържественото влизане на Христос в Йерусалим, и ние, подобно на йерусалимските деца, държим в ръце зелени вейки – знак на победа и заедно с тях възклицаваме: „Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне!“ Амин!

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
31.03 06:32 - !!!
 Да не треперим пред смъртта, а пред греха; Смъртта не е родила греха, а грехът е причината за смъртта.

 

 Свт. Иоан Златоуст


 

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 МАРТ

 

Разсъждение

 

Има недобронамерени[1] хора, които мислят, че времето е увеличило величието на Христа, и че в първите векове християнството не е гледало[2] така високо на Господа, както на Него се гледало в по-късните времена. Няма нищо по-лесно от това да се опровергае тази заблуда. Ето какво пише св. Кирил Иерусалимски за Господа Христа: „Това е Онзи, Който Е и Който е бил, Единосъщен на Отца, Единороден, Съпрестолен, Равносилен, Всемогъщ, Безначален, Несъздаден, Неизменим, Неописуем, Невидим, Неизказан, Необхватен, Неограничен. Този е сияние на славата на Отца (Евр. 1: 3). Той е дал образа на всички неща. Той Е Светлина от Светлина, сияеща от недрата на Отца. Той Е Бог на боговете (Пслт. 49: 1) и от Бог познат като Бог. Той Е изворът на живота (Пслт. 35: 10), от извора на живота, от Отца извиращ. Той Е Река Божия (Пслт. 45: 5; 64:10), Която блика от бездните на Отца, но не се разделя [от Отца]. Той Е съкровищница на благата на Отца, безкрайно блаженство. Той Е водата на живота (Иоан. 4 гл. ), която дарява живот на света. Той Е несъздаден лъч, Който се ражда, но не се отделя от безначалното светещо Слънце. Той Е Бог Слово (Иоан. 1 гл.), Който с едно слово привел всички твари от небитие в битие… Това е Онзи, Който ни е сътворил по Божий образ, а сега Сам станал Човек по наш образ. Човек, но същевременно и Бог“. И до ден-днешен, 16 столетия, след като е написано това вероизповедание, Православната Църква пази същата тази вяра дума по дума, буква по буква.

 

БЕСЕДА за Царя, Който не иска да се защитава с войска

 

Или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? (Мат. 26: 53).

 

Така казал Господ на Своя ученик, който извадил нож да защити своя Учител в Гетсиманската градина. От тези думи е ясно, че Господ е могъл да се защити, ако желаел, не само от Иуда, от неговата полицейска чета, от еврейските първенци, от Пилат, но и от цялото римско царство, ако би се вдигнало срещу Него. Защото силата на един ангел е по-голяма от силата и на най-силната човешка войска, а камо ли силата на дванадесет легиона ангели! Но Господ не желаел да иска помощ от Отца. В Своята молитва в Гетсимания Той казал на Отца: Да будет воля Твоя. И веднага в това познал волята на Отца, че трябва да отиде на страдания, и Той приел[3] волята на Своя Отец, и поел по пътя на страданията. Трябвало да се допусне тъмнината да се сгъсти, та картината на възкресението да бъде по-ясна. Трябвало да се позволи на злото да се надигне колкото може повече, та после да се пръсне и разпилее в нищо. Трябвало да се позволи на злото да крещи колкото може по-силно, та скоро да занемее пред чудото на Възкресението. Трябвало да се изяви цялата човешка злоба против Бога, та да се види и оцени любовта и милостта Божия към хората. Неизпратени да защитават Христа от евреите, ангелите Божии били пратени след три дена да възвестят на света Христовото Възкресение.

Господи всесилни и всемилостиви, помилуй и спаси нас! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

 

 


[1] В ориг. – злословещи (бел. прев.).

[2] В ориг. – мислело (бел. прев.).

[3] В ориг. - съгласил се с (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ПИСАТЕЛЯ ВАСО  Д.: КАК МОТИКАТА СЕ ПОДИГРАВА НА КОВАЧА
Сърцето Ви се свива от мъка, задето московските безбожници и тази година са осквернили със своите хули и подигравки всенародното честване  на Христовото Възкресение. Светът гледа и вижда как преди всеки Христов празник те се въоръжават с цял арсенал от хули, подигравки и безобразни картинки, които изсипват като смрадни газове върху главата и съвестта на великия и братски нам руски народ.              Не само Вие скърбите за това; заедно с Вас скърбят и всички християнски народи по света. Скръбта Ви е благородна и облагородява всеки, който научи за нея. А примерът на московските богохулници, несравним с нито едно от известните в историята богохулства, показва до каква степен може да достигне помрачението на човешкия ум и да се вкамени човешкото сърце. Ето, всеки наш християнски празник ни дава повод да прославяме триумфа на разума над мрака, а на тях - да празнуват своя триумф на мрака над разума. Ако от­хвърлите техните хули и вземете само твърденията и вярата им, ще видите че: На Рождество, докато ние говорим, че хората са синове на Отца на светли­ната, те твърдят че хората са синове на горилата. На Великден, докато ние, сочейки Христовото възкресение, твърдим, че всички ще възкръснем от мъртвите за живот вечен и че това е смисълът и целта на земното ни съществуване, те изучават мъртви трупове на горили и с някаква безумна гордост викат: такъв е краят на нашия праотец, такъв е и нашият край! На Възнесение, когато ние с дух и сърце се издигаме в Небесното Царство, следвайки възнеслия се Господ, те намръщено забиват поглед в земята и твър­дят: „Няма небеса, няма духовно царство; съществува само царството на пръст­та и нищо повече - както за нашите прародители горилите, така и за всички нас - пръст и нищо повече, смърт и нищо повече, хаос и нищо повече!" На Духовден, когато ние прославяме Светия Божи Дух и Му се мо­лим да слезе и да ни очисти, да ни укрепи, възвиси, обезсмърти и обожи, те се кикотят и хулят: „Не съществува никакъв дух - нито свят, нито несвят. Съществува само някакъв вид телесни изпарения, които могат да се нарекат дух. Както при нашия прародител горилата, така и при нас това телесно изпарение или вътрешно телесно потене изчезва, когато тялото умре и изстине!" На празника на светите Апостоли, когото ние се вдъхновяваме от духа на първите Христови воини и последователи, които от любов към своите братя - хората, са понесли много мъки, а от любов към своя Отец - Бога, са дали главите си, те се подиграват и на апостолството, и на братството, и на любовта и твърдят (винаги е по-важно не какво отричат, а какво твърдят), че целта може да се постигне само с горилска сила. А целта им е превръщането на общественото неравенство в равенство, за да се обърне скоро това тяхно равенство в неравенство - и всичко това въз основа на горилата,която е ал­фата и омегата на човешкия род! В това, че горилата е алфата на човешкия род, не вярва никой разумен човек, но е напълно възможно тя да се окаже омега за мнозина, които се наричат човеци. И Сатанаил е тръгнал от Бога като от алфа, а е завършил с пъкъла и мрака като омега. Много от онова, което в предишните култур­ни времена се е смятало за невъзможно, в нашето сурово време е станало възможно; и ето - възможно е мотиката да въстане против своя ковач и човекът - против своя Създател.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАРТ

 

Разсъждение

 

Защо ние сме тук на земята? За да покажем своята любов към Бога. Да се научим да обичаме Бога повече от греха. С нашата малка любов да отговорим на великата Божия любов. Само Божията любов е велика, а нашата винаги е малка. Бог достатъчно е показал и показва Своята любов към човека и в рая, и на земята. Този кратък живот ни е даден като училище и изпит да проверим дали желаем да отговорим на великата Божия любов с любов или не. „Всеки ден и всеки час от нас се изисква доказателство за нашата любов към Бога“, казва свети Исак Сирин. Защото и Бог, всеки ден и всеки час, доказва Своята любов към нас. Всеки ден и всеки час ние стоим между Бога и греха и избираме да подарим своята любов на Бога, и да се издигнем между ангелите, или пък да склоним към греха и паднем в мрачния ад. Алексий, човек Божий, обикнал Бога повече от своите родители, от жена си и от богатството. Той прекарал 17 години като просяк далеч от родителския дом и още 17, отново като странник и презрян просяк в дома на родителите си. И всичко това заради любовта Божия. И милостивият Бог отговорил на любовта с любов – за тези 34 години страдание Той дал на Алексий вечния живот и радост между Своите ангели на небесата и слава на земята.

 

БЕСЕДА за второто пришествие на Господ

 

Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човеческиaт. 24: 27).

 

Второто пришествие на Господ Иисус ще бъде пришествие в слава. Това Господ го е казвал много пъти. Но тук той още по-ясно ни казва на какво ще е подобно това пришествие. Ще бъде – казва – като мълния. С това Той ни открива пет белега на това славно Свое пришествие. Първият [белег] – Неговото второ пришествие ще бъде внезапно като светкавица. Затова ни предупреждава: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа! Вторият [белег] – Неговото пришествие ще бъде светло като мълния. Слънцето и звездите ще потъмнеят и цялата вселена ще изгуби светлината на лицето си, когато засияе Той. Който греши, има в себе си малко светлина и сияние; каква ли, следователно, ще е тъмнината под този небесен пламък! Затова Той ни увещава да държим светилниците на нашите души пълни с елей и приготвени. О, братя, в онзи час да не се окажем в мрак! Третият [белег] на Неговото пришествие ще бъде силен като светкавица. Защото на друго място Сам Той казва, че ще дойде със сила и слава. Четвъртият [белег] на Неговото пришествие ще бъде всеобхватен и явен за всички и всеки, от изток до запад. Т.е. той няма да дойде като първия път, та да Го видят само Неговите ученици, или само едно племе, един народ, една земя и една държава, а ще се яви като мълния, която едновременно ще видят всички хора и всички племена на земята.                                                                                                                                                                  Петият [белег] – както появата на светкавицата предшества дъжда и градушката, тъй и Неговото второ пришествие ще предшества Страшният Съд, който за праведните и вярващите ще бъде като желан дъжд, а за неправедните и невярващите – като градушка. Да се подготвим, братя мои, защото облаците се трупат и от тях може всеки час да блесне божествената светкавица.

Господи велики и страшни, долей елей в светилниците на нашите души, за да не се окажем във вечна тъмнина тогава, когато се яви Твоята вечна светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
29.03 12:15 - !!!
 Работата на земеделеца е да оре и полива, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали посятото на нивата ще израсте и принесе плод.

     Работата на учения е да изследва и търси, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи да ли ще направи научно откритие.

     Задължение на родителите е да отгледат своите деца и да ги възпитат в страх Божий, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали и до кога децата ще живеят.

     Задължение на свещеника е да поучава вярващите, да ги увещава, да ги укорява и поправя, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали трудът на свещеника ще принесе плодове.

 

     Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.03 12:16
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 16 МАРТ

 

Разсъждение

 

Ако мислено изпълним закона Божий, то лесно ще го изпълним и чувствено. Т.е. ако не грешим в мислите си, още по-лесно няма да грешим с делата си. И още; ако нашето сърце е с Бога, то езикът и ръцете, и нозете, и цялото тяло не може да бъдат против Бога. Сърцето, сърцето, сърцето приготви за Бога, посвети го на Него и го подари на Бога, в него изпълни Божия закон, в него разпали любовта към Бога, него съедини с Бога – всичко останало ще последва сърцето и ще се управлява от него. Не върти колелото онзи, който го държи за спиците, а онзи, който го държи за оста. Сърцето е оста на нашето битие. Говорейки за Божиите заповеди, преподобни Исахий казва: „Ако принуждаваш себе си да ги изпълняваш мислено, рядко ще ти се налага да се мъчиш да ги изпълниш чувствено“. Т.е. ако със сърцето си, като ос, се приближиш към Бога, колелото лесно и правилно ще се върти около оста – съответно целият човек ще върви след сърцето. Твоят закон е в сърцето Ми (Пслт. 39: 9), казва премъдрият Давид.

 

БЕСЕДА за охулването Христово като богатство

 

С вяра Мойсей… охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата (Евр. 11: 24; 11, 26).

 

 

Мойсей не поискал да остане в двореца на фараона, нито да се нарече фараонов син. Повече предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада. Но колко различни били от Мойсей неговите потомци, които по „фараонови“ причини осъдили на смърт Царя на славата! Всички те желаели да поживеят една година в тленния фараонов дворец, отколкото да пътуват 40 години с Бога из пустинята. А Мойсей зарязал всички почести, всякакво богатство, всякакви ласкателства, което само богатият Египет и още повече царският дворец можели да му дадат, а прегръщайки Божията заповед, тръгнал през гладната и жадна пустиня с вяра, че зад нея е обетованата земя. Това означава охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища. Охулването Христово е онова, от което светските хора със силна привързаност[1] към земята, се срамуват от Христа. А това са Христовата сиромашия на земята, Неговият пост, бдение, молитва, бродене без покрив, осъждането, унижението и позорната смърт. Апостолите, а след тях и всички многобройни светии са ценили като по-голямо богатство от всички вавилонски блага Христовото охулване, защото Господ след това охулване възкръснал, отворил небесните двери и показал обещаната райска земя, към която Той, по пътя на Своето охулване или по пустинята на Своите страдания, повел човечеството.

О, Господи, прославен и възкръснал, помогни ни всяка капка от Твоята пот и от Твоята кръв без съмнение да ценим повече от цялото световно богатство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – със силен дъх на земя (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 МАРТ

 

Разсъждение

 

Любовта към някого или към нещо, та чак и към самия себе си, може с времето да охладнее в човека, или съвсем да изчезне, па и в омраза да се превърне. Но любовта на човека към Бога, веднъж придобита и утвърдена, трудно изстива, освен ако някой вече не е обезумял. В онзи, първия случай, човек умалява или загърбва своята любов заради промяна в себе си, или в промяна на любимите обекти. В този, втория случай, човек може да умали своята любов към Бога, само и единствено заради промяна в себе си, а никога заради промяна в Бога. Всичко това добре и ясно е изразил св. Исак Сирин, говорейки: „Има любов, подобна на поток от дъжд, който бързо пресъхва след спирането на дъжда. Ала има и любов,  подобна на извор, който бликва от земята, и който никога не пресъхва. Първата любов е човешка, а втората – божествена“. А св. Симеон Нови Богослов говори за тази божествена любов: „О, света любов! Ти си краят на закона. Ти ме обгръщаш, ти ме стопляш, ти разпалваш моето сърце към безкраен стремеж към Бога и моите братя… От любов Бог е станал човек. От любов Той е претърпял всички животворни страдания, за да избави човека от адските окови и да го възнесе на небето.  От любов апостолите извървели своя труден път. От любов мъчениците пролели кръвта си само за да не изгубят Христа.

 

БЕСЕДА за пророчеството за опустяване на дома

 

Ето, оставя се вам домът ви пуст (Мат. 23: 38).

 

Защо Господ мълчал на съда пред евреите и пред Пилат? Защото преди това е казал всичко, което е трябвало да каже. Той е казал и предсказал как еврейските първенци ще Го предат на езичниците и как ще Го убият. Много пъти предсказал какво ще се случи лично с Него. И Неговите апостоли чули това и добре го запомнили. Но Той предсказал и страшното наказание, което евреите навличат над себе си със своите злодеяния над Божия Син. И евреите са чули това – и го забравили. Ето, оставя се вам домът ви пуст. Но мнозина, по-късно, си спомнили тези пророчески слова – мнозина и от онези, които са участвали в най-голямото злодеяние – когато римляните разорили Иерусалим, ограбили го, подпалили го и неговите жители разгонили и разпръснали по целия свят, а и много посекли, удушили и уморили от глад, или разпънали на кръст. Евреите със заплашване и с настойчивост накарали Пилат Римлянина да вдигне своята ръка върху Господ Иисус. След това Римското царство се вдигнало върху евреите. В онзи ден, когато Господнето пророчество трябвало да се изпълни, Римското царство, което някога в Иерусалим е олицетворявано от Пилат, вдигнало ръка с остър меч над Иерусалим и неговите деца. Когато цар Адриан обновил Иерусалим, го нарекъл с друго име (Елиа Капитолина и със смъртна заплаха забранил на евреите да се заселват в Иерусалим).  Ето, оставя се вам домът ви пуст! И наистина, Иерусалим оттогава, та до днес е останал пуст от евреите като народ. Децата на злобните предци, които убили Христа, досега са били навсякъде, но не и в своя дом.

Всесилни Господи, прости ни нашите грехове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 236372
Постинги: 985
Коментари: 0
Гласове: 186
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30