Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 87893 Постинги: 468 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 23 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Колкото и да е необяснима тайнствената сила на Кръста, наистина е безспорна. Още св. Златоуст говори за обичая да се поставя знака на Кръста „върху царската диадема, на войнишките доспехи, върху частите на тялото, именно – на челото, на гърдите и сърцето, а също така върху жертвениците и на постелите. Ако е необходимо да се прогонят демони – казва той, – ние ползваме Кръста, а също така Той помага за изцеление на болестите“. Св. Бенедикт осенил с кръстно знамение стъкленицата, в която имало отрова, и стъкленицата се пръснала като от удар с камък. Св. Иулиян прекръстил поднесената му с отрова чаша и изпил отровата, без да усети никакво страдане в тялото си. Св. Василиса Никомидийска се оградила с кръстното знамение, застанала посред пламъците и останала невредима. Св. мъченици Авдон и Сенис – като пуснали люти зверове срещу тях, се прекръстили, и зверовете се спрели, и станали кротки като агнета. За древните подвижници кръстното знамение е било най-силното оръжие против големите демонски изкушения, каквото е и днес. Най-ужасните дяволски страшилища са изчезвали яко дим, когато човек само се прекръствал. Тъй е благоволил сам Господ Иисус Христос – някогашният символ на престъпление и срам, след Неговото Разпятие да даде на кръстното дърво всепобедна сила и могъщество.

 

 

БЕСЕДА за Иоан Кръстител, както го е предсказал Исаия

 

 

Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Исаия. 40: 3).

 

Когато царят иска да посети някое място, той праща пред себе си своите вестители. На необикновен Цар прилича необикновен вестител. На Царя Христос вестител в пустинята бил Мойсей, в Иерусалим – пророците, в Назарет – архангел, във Витлеем – източните мъдреци, на Иордан – Иоан. Никога, нито един цар в човешкия род не е имал такива вестители. Свети Иоан Кръстител също бил тъй необикновен и забележителен като другите Христови вестители. Той бил глас, викащ в двойна пустиня – в иорданската и в човешката. Както иорданската пустиня била безплодна и суха, така и пустинята на човешкия дух била безплодна и суха. Иоан не могъл да озелени и оплодотвори човешката пустиня, но той я чистел и разоравал – така приготвял почвата и изравнявал пътищата за великия Сеяч, който, идвайки, носел със Себе си и семе, и дъжд – семето на учението, което ще посее, и дъжда свише, с който ще да озелени и оплодотвори [пустинята]. Чрез покаянието Иоан приготвял пътя, а с водното кръщение изправял пътеките. И пътят, и пътеките са човешките души. С покаянието човешките души се подготвяли да приемат семето Христово, а с водното кръщение – да зарият семето дълбоко в почвата на техните сърца. И горди, и бедни, като се потопят голи във водата, стават еднакви и равни в своята нищета пред величието на преславния Спасител Христос. Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат. Тук не става дума за земни долини и хълмове, а за нищите човеци и за гордите човеци. Както мъртвите в гробището пред очите на всички човеци са еднакви, такива са и всички грешници – и нищи, и горди, и роби, и господари – всички са еднакви пред живия Бог. Това е чудното видение на Исаия, сина Амосов – пророк на живия Бог, единствения и истински Бог.

О, Господи Царю небесни, Комуто денонощно се кланят небесните войнства, погледни още веднъж на нашата нищета и, заради Твоето понизяване и Твоите страдания за нас, ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0


                                                        От Паладий

              
              Ученикът на Антоний Велики Кроний ми разказа за Павел, който за удивителното си незлобие и простота на нрава бе наречен Препрости.

„В едно село - разказа той - живееше човек на име Павел, земеделец. Той се ожени за една красива, но развратна жена. Тя се отдаваше на разврат с други и Павел дълго време не знаеше нищо, понеже имаше чист нрав и никога не подозираше нищо лошо. Веднъж Павел се върна от нивата. Влезе в дома си и случайно завари двамата на мястото на беззаконието. С кротка усмивка той се обърна към тях и рече:

               -Добре, добре, това наистина не ми е работа. Само че заради Христа отсега нататък между мен и тази жена няма нищо общо. Вземи я при себе си заедно с децата и, а аз ще отида и ще стана монах.

               И без да каже никому нито дума, обиколи осем манастира. Така накрая дойде при блажения Антоний и похлопа на вратата му. Великият излезе и му казва:

       - Какво искаш?

               - Искам да стана монах - му казва Павел.

              - Вече си стар, на шейсет години си - отговаря му Антоний. - Не можеш да бъдеш монах тук. Върви си в селото и работи, живей в трудове и благодари на Бога. Не ще можеш да понесеш трудностите в пустинята.

              - Ще направя всичко, на което ме научиш - каза Павел.

              - Казах ти - продължава Антоний, - че не можеш да бъдеш монах. Но щом толкова много искаш да станеш монах, иди в манастир, в който живеят много братя и където могат да понасят немощите ти. А аз живея тук сам, ям по веднъж на пет дни, и то не до насита, а оставам полугладен.

               С тези и други подобни думи той се опитваше да изплаши Павел, но той не се поддаваше. Тогава Антоний влезе в пещерата, затвори вратата и три дни не излезе от нея. Павел седна пред вратата и почна да чака. На четвертия ден на Антоний му се наложи да излезе навън. Отвори вратата, излезе и видя Павел.

               - Старче, махай се оттук - му казва той. - Защо ми досаждаш? Не можеш да живееш тук.

               - Вече не мога да отида никъде - казва Павел, - а ако умра, то ще е само тук.

               Антоний го огледа и забеляза, че възрастният не носи нищо за ядене - нито хляб, нито вода, нито нещо друго, а междувременно вече четири дни е без храна. Тогава Антоний се уплаши, че е бил немилосърден към възрастния човек и ако той умре, това ще тежи на душата му. Той пусна Павел вътре, накисна във вода финикови вейки и му казва:                                                                   

               -Вземи и плети въже, както аз плета.

               Старецът с голямо усърдие плете до деветия час и изплете петнайсет оргии[1].

               Антоний погледна как е изплетено и не му хареса. Приближи се и каза:

              

               -Лошо си го изплел. Разплети го и го изплети наново.

               Както казах, Павел вече четири дни не бе ял нищо и при това бе стар, но Антоний каза това, за да изпита въздържанието му. Павел разплете и отново изплете същите вейки. Плетеше наистина с големи усилия, понеже от първото плетене вейките вече бяха разкривени и измачкани. Антоний видя, че старецът не изпадна в малодушие, че нито за миг не излезе извън себе си и даже лицето му не се измени. Тогава той се смили над Павел. Слънцето залезе и той казва на Павел:

               -Отче, искаш ли да похапнем малко?

               -Както кажеш, авва - отвърна Павел.

               Това, че Павел не се нахвърли на яденето веднага щом му предложиха, а предостави това на волята на Антоний, още повече се хареса на Антоний. Тогава той казва на Павел:

               -Нареди масата.

               Той послуша. Антоний донесе четири сухара, по шест унции всеки, и ги накисна във вода - един за себе си и три за Павел. След това започна псалома, който обикновено пееше. Изпя го дванайсет пъти и дванайсет пъти се помоли, та и тук да изпита Павел. Но Павел охотно се молеше заедно с него. Когато приключиха с молитвата и седнаха да ядат, вече бе късно вечерта.

               Антоний изяде един сухар и не се докосна до друг. А старият човек ядеше по-бавно и още не бе изял първия сухар. Антоний го изчака да го изяде. Когато Павел доизяде сухара, Антоний му казва:

               -Отче, изяж още един сухар.

               Павел му казва:

               -Ако ти изядеш, ще изям и аз. А ако ти не ядеш, и аз няма да ям.

               -На мен ми стига - отговори Антоний. - Аз съм монах.

               А Павел отвърна:

               -И на мен ми стига. Аз искам да стана монах.

               Тогава те станаха. Антоний отново каза дванайсет молитви и дванайсет псалми и Павел се молеше заедно с него. После поспаха малко до полунощ, а в полунощ станаха и пяха псалми до сутринта. Антоний видя, че старецът във всичко го следва с желание и му казва:

               -Виж какво, брате, ако можеш да правиш така всеки ден, остани с мен.

Павел му отговори:

               -Ако мислиш да ми покажеш нещо повече, не зная. А това, което направи пред мен, не ми е трудно да го върша.

               След няколко месеца великият напълно се убеди, че Павел е съвършен по душа, безхитростен и чист. Със съдействието на Божията благодат Антоний му построи килия на три-четири мили от своята и каза на Павел:

               -Ето, с Божията помощ сега си монах. От днес нататък живей сам, за да придобиеш опит в борбата с бесовете.

               Така Павел живя в усамотение една година. Достигна до върховете на подвига на добродетелта и бе удостоен с дар да изгонва бесове и да изцелява. Веднъж доведоха при Антоний Велики един юноша, у когото бе един от главните бесове, който хулеше дори небесата. Антоний се вгледа в юношата и казва на ония, които го бяха довели:

               -Тази работа не ми е по силите. Това е висш бесовски чин, нямам дар против него. Павел Препрости има такъв дар.

               След това Антоний отиде заедно е тях при Павел и му казва:

               -Авва Павле, изгони беса от човека. Нека се върне здрав и да слави Господа.

               Павел го пита:

               -А защо ти самият не сториш това?

               -Нямам време - отговаря Антоний, - имам и друга работа.

               И като остави момчето там, Антоний се върна в килията си.

               Павел стана и се помоли. След това повика обладания от бяс и казва:

               -Авва Антоний каза да излезеш от човека и да му позволиш да прославя Господа. Бесът започна да сквернослови и да крещи:

               -Дърдорко, стар ненаситник, няма да изляза!

Павел взе милота си, започна да удря с него болния по гърба и да нарежда:

               -Авва Антоний каза, излизай!

Бесът само започна още по-силно да хули Антоний и Павел.

               -Лентяи, ненаситници, алчни монаси! - крещеше той. - Вашето все ви е малко! Какво ви засяга какво правим ние, защо ни мъчите?

               -Няма ли да излизаш? - казва Павел. - Сега ще ида да разкажа на Христа и ще видиш какво ще стори Той с теб!

Свирепият демон отговори с хула срещу Господа и изкрещя:

               -Няма да изляза!

Тогава Павел Препрости вече се разгневи на беса и точно на пладне излезе от килията си. А жегата по пладне в Египет, особено по тези места, е същинска вавилонска пещ. Павел застана на една скала като стълб и започна да се моли:

               -Иисусе Христе, разпнат при Пилат Понтийски, виждаш, че няма да сляза от тази скала, няма нито да ям, нито да пия, докато не умра, ако не ме чуеш сега. Изгони беса от човека, избави го от нечистия дух.

Веднага щом той каза това, отдолу, откъм килията, бесът закрещя чрез устата на човека:

               -Добре, добре, против волята си, но излизам! Напускам този човек и повече няма да се върна! Даже не зная къде да ида. Смирението и простотата на Павел ме гонят!

               И в същия миг нечистият дух излезе, прие вид на огромна змия, дълга седемдесет лакти, а след това веднага изпълзя към Червено море.

               Ето какво извърши Павел със смирението и простотата си. С това Бог показа с каква чест и слава удостоява безхитростните и смирени хора. Бесът, когото Антоний Велики не успя да изгони, скоро бе обърнат в бягство от простотата и смиреномъдрието на Павел. И то при положение, че Павел се бе подвизавал само една година! Върху него се изпълни казаното от Светия Дух: Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2). Случвало се е по-нисшестоящи лукави духове да бъдат изгонвани от вярата на новоначални хора. Но високопоставените бесове бягат от тези, в които има повече смирение“.

( [1] Оргия - мярка за дължина. Известни са царска оргия, равна на 2,10- 2,134 м, която била заета от Египет и се употребявала и във Византия, и атическа оргия, равна на 1,78 м. Аналогична на старобългарската мярка разтег. - Б. пр.)

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 1


 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА МИЛОВАН М.:  ЗА ЕВТИНАТА КНИГА

 

 

Смущава те онова, което трябва да те радва. Смущава те, че Светото Пи­сание е така евтино - по-евтино от всички останали книги. Ти мислиш, че тази спасителна книга трябва да бъде скъпа и рядка. Не знам как си стигнал до този извод, но християнският свят не би могъл да го приеме. Нима  не виждаш, че в природата всичко най-необходимо за живот се намира в  изобилие? Въздухът, светлината и водата са достъпни напълно безплатно  за всяко живо същество. Ако за тези три неща се заплащаше, мнозина не  биха могли да оцелеят. Или ако земята не служеше за постеля; ако, да кажем,  хората не можеха да намерят отдих и сън никъде, освен в своята стая и на своето легло, то колко от тях биха загинали без сън и почивка? И нашият Спасител често си е почивал на тревата и спал на земята. Ами ако хлябът не  беше най-евтината храна - как биха се изхранили толкова народи?

Така е и с Божието слово. И Божието слово присъства навсякъде и е  достъпно за всеки като въздуха, светлината, водата, хляба и земята.  И ця­лата природа всъщност е Божие слово, предадено в образи и достъпно за всеки, който иска да се замисли. Защо тогава евангелското слово, Словото на живота, да бъде ограничено, скъпо и рядко? Защо, щом то е по-нужно на хората от въздуха, водата и хляба, както Вечният живот е по-важен от този преходен живот? Господ е казал на Своите ученици: “Идете по цял свят и про­повядвайте Евангелието на всички твари” (Марк. 16:15). И тъй, нека и Светото   Писание се разпространява по целия свят и бъде достъпно за всяка Божия твар. И не само да бъде по-евтино от всички останали книги, непотребни и вредни, но да даде Бог да стане и напълно безплатно, подобно на най-необ­ходимите ни природни стихии. Помисли: най-скъпо е онова, което е луксоз­но и излишно. И всички отрови са скъпи и прескъпи. Попитай в аптеките и ще видиш, колко скъпи са те. Така е и с книгите. Религиозните книги на нехристиянските народи - на древните египтяни, индийци и персийци - ви­наги са били много скъпи и по тази причина недостъпни за широките маси. Разбира се, това е по Божи Промисъл - за да се ограничи заблудата и да не се разпространява лесно сред народа. По Божи промисъл също е устроено и Книгата на Живота да бъде отворена и достъпна за всички.

Словото Божие да те просвети!

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички

 

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Когато човек се покае истински, не трябва да мисли повече за сторените грехове, та да не би пак да сгреши.[1] Св. Антоний съветва: „Пази се, да не би твоят ум да се оскверни със спомени за предишните грехове, и в тебе да се родят вълнения [от спомените за] тези грехове“. На друго място казва отново: „Не дръж в душата си размишления за тях, по-рано сторените грехове, за да се не повтарят в тебе. Бъди уверен, че са ти простени от онзи миг, когато си предал себе си на Бога и си се покаял. Не се съмнявай в това“. За св. Амон се разказва, че бил достигнал до такова съвършенство, че от изобилието на благодатта вече не знаел дали още съществува зло. Когато го попитали, кой е тесният и скръбен път (Мат. 7: 14), той отговорил: „Обуздаване на собствените помисли и отсичане на собствените желания заради изпълнението на волята Божия“. Който обуздава грешните мисли, той не размишлява нито за своите, нито за чуждите грехове, нито пък за нещо тленно, нито за земното. Умът на такъв човек постоянно е на небето, където няма зло. Така постепенно в него не остава зло, даже и в мислите му.

 

 

БЕСЕДА за предсказаните Христови чудеса

 

Тогава ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее (Исаия. 35: 5 – 6).

 

 

Елате, братя, да се възхитим на силата на нашия жив Бог, който е отворил очите на смъртен човек, та да съзре в предалечни времена онова, което ще стане. И как още го видял – с такива подробности, сякаш самият този пророк е бил Христов апостол, и ходел заедно с Христос Господ, и виждал чудо след чудо:  как Той дарява зрение на слепите, прочуване на глухите, на хромите – здрави нозе, на немите – глас и реч. Когато Иоан Кръстител от тъмницата пратил своите ученици да питат Христос:  Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? – Господ Христос им отговорил със словата на Своя пророк Исаия: Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовества (Мат. 11). Вижте как дивно Господ е устроил нашето спасение! Онова, което чрез Своя пророк е предсказал за Себе си, Той го е и изпълнил. В древност пророкът, по внушение на Светия Дух, говорил Неговите слова, а сега Той изговаря словата на Своя пророк. Някога пророкът се позовавал на  Него, а сега Той се позовава на пророка. Та с това да покаже, че когато изрича Своите слова, и когато цитира пророческите слова, винаги изрича само Своите. Да покаже, че и тогава Той е говорил, а не пророкът, а че и сега Той говори, а не някой друг. И да оправдае Своя пророк като верен Свой слуга, та да не може никой да каже: „Пророкът е излъгал“. Пророците прославили Христа Господа и Христос Господ прославил верните свои служители.

О, Господи Иисусе, прославен от Своите слуги и Прославителю на Своите служители, помогни ни, та със слово, дело и мисъл да послужим на Твоята величествена слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Деликатна тема. Св. апостол Петър винаги, когато чуел да пее петел, плачел за трикратното си отричане. От друга страна и св. Николай иска да ни предпази от връщане към спомените за извършените грехове. Затова е желателно да се обърнем за съвет към изповедника ни (бел. прев ).

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 Всевишният Бог всичко, което твори, Го твори целесъобразно. В неговите дела няма нищо безцелно, непотребно и излишно.

     Защо някои хора, се мотат така безцелно и вършат толкова безцелни неща? Затуй, защото не знаят целта на своя живот, нито къде отиват.

     Защо някои хора се претварват от непотребни грижи и едвам пълзят под камари от излишни дела? Защото не знаят, онова, което единствено е потребно.

     За да събере разсеяния човешки ум, за да изцели раздвоеното човешко сърце, и да събере в едно разстроената човешка сила, Господ Иисус посочва на човечеството от началото до края само една, и само една цел – Царството Божие. Ах, кривогледият човек гледайки на две страни не вижда нито една! Ах, как е безцелен живота, на умът насочен към много цели! Как безчувствено е раздвоеното сърце! Как е немощна разпиляната сила на волята!

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
           
                              Из житието на света Мелания Римлянка

            Света Мелания основа обител в Иерусалим, близо до Елеонската планина. В нея живееха над деветдесет девици. Тя постави за игумения тази, която изпъкваше сред всички със словото и начина си на живот. А сама светата бе услужлива към всички като обикновена слугиня и ласкава като родна майка. С неизказано смирение ги наставляваше към спасение. И наред с другите неща им говореше за послушанието и за това, че е нужно да се подчиняват на властите, че и в светските дела всичко се крепи на това, че царят си остава цар, а поданикът - поданик. А ако това бъде отменено, ще бъде унищожено и устройството на обществото и заедно с имената ще се объркат и понятията. Към това добавяше следния пример.

Веднъж един брат отишъл при велик старец, желаейки да му стане ученик. Старецът, за да му покаже веднага какъв трябва да бъде ученикът, му наредил да удря и рита с всички сили една статуя, която се намирала недалеч. Щом момъкът изпълнил нареждането, старецът го попитал дали статуята е казала нещо в отговор, дали не се е възмутила. Онзи отговорил, че нищо такова не се е случило. Тогава старецът му наредил пак да я бие, а към побоищата да добави и оскърбления. Три пъти братът правил това, но статуята така и си останала бездушна и безгласна. Тогава старецът рекъл:

            -Това дърво мълчи, както и да го оскърбяваш. Ако и ти можеш по същия начин да търпиш същото и да не възразяваш нищо, смело ела и вкуси от нашия живот. Ако ли не, даже не си и помисляй да останеш с нас.

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
                                             

                                    Из житието на блажена Теодора

 

            Най-блажената измежду жените, Теодора, реши да се отрече от света и от всичко, което е в него, та чрез мъдри помисли да повали лукавия. А за да се скрие от мъжа, който усърдно я търсеше, тя се преоблече е мъжки дрехи. След това се запъти към един мъжки манастир, намиращ се на осемнайсет поприща от Александрия. Там Теодора застана пред портите и помоли да я пуснат и приемат в числото на подвизаващите се. В манастира, макар да я счетоха за мъж, а не за жена, все пак казаха, че тя трябва първо да прекара цяла нощ под открито небе и с това да покаже на братята доказателство за въздържанието си. На Теодора и бе известно, че нощем там бродят много зверове, понеже мястото бе пустинно и съвсем диво. При все това не само прие с радост казаното, но и го изпълни на дело - прекара цяла нощ пред портите в очакване. Защото Този, Който в древността укроти яростта на лъвовете заради Даниил, предвидя до каква степен на добродетелта ще достигне светата и я опази невредима от зверовете. И самите монаси, след като я изпитаха, разбраха това и решиха, че присъствието и при тях е угодно на Бога. След като бе радушно приета, игуменът на манастира започна подробно да я разпитва коя е и защо се е обърнала към монашеския живот.

            -Да не би да имаш някакви дългове - попита той - или може би си уличен в убийство, или пък не знаеш как да изхраниш децата си и затова си напуснал светския начин на живот?

            -Поради нито една от тези причини - отговори Теодора, - а само за да избягам от светската суета и да оплаквам собствените си грехове.

            -Как се казваш? - пак я попита игуменът.

            -Теодор ми е името - отговори мъжествената жена.

            -Не си мисли, брате Теодоре - каза той, - че тук ще живееш без никакъв труд. Но ако искаш да приемеш върху си игото на послушанието, знай, че ще служиш на братята във всичките им нужди. В самия манастир ще се грижиш за зеленчуците, като при необходимост ще носиш вода и ще ги поливаш. Освен това ще служиш и на външни нужди на манастира. А ако ти кажат да отидеш в града по някаква ра­бота, не бива да отказваш. И нека това не ти бъде оправдание да изоставиш труда си на подвижник. Напротив, задължително трябва да пребиваваш в пост и молитва, всеки ден по обичая да пееш вечерня и утринно славословие. Освен това не бива да пропускаш нито една от службите, наречени часове. Също така трябва да прекланяш колене и с това да смиряваш тялото си против нападенията на тези, които воюват е нас.

            Блажената внимателно изслуша всичко това и го прие като нещо радостно за душата, а след това обеща, че ще върши всичко е голямо желание. Така тя се присъедини към устава на това добро обиталище на монаси. И понеже трябваше да изпълнява обетите, които даде пред Бога, Теодора не започна да прибягва към оправдания и леност, а се сбогува е всички плътски помисли и пристъпи към трудове.

            Така в продължение на осем години поливаше зеленчуците, които предаваше в манастира според потребностите му. Всеки ден се занимаваше е мелене на брашно, замесваше тесто и след това печеше хляб. Вареше и зеленчуци - с тях се хранят тези, които се стремят да умъртвят тялото си. При това винаги присъстваше на службите, които се извършваха в църквата, и в това също се виждаше благочестието на душата и.

            Но макар да бе избрала толкова труден начин на живот и такива трудни занимания, помисълът за предишното прегрешение не я оставяше на мира. А след ежедневните си послушания, щом настъпваше нощ - време за сън и малко почивка, - Теодора се удряше в гърдите, самопринуждавайки се към плач, и каз­ваше:

            - Господи, прости ми греха, който погуби красотата на целомъдрието ми.

            Със закупуването на зехтин, зърно и на всичко необходимо за манастира и с превозването му с камили се занимаваше също предимно тя. С една дума, нямаше нито едно тежко послушание, в което Теодора да не се оказваше по-ревностна от всички други.

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЛАДИМИР В.: ЗА ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРК (4:12)

 

Народното движение към Бога е докоснало и Вас. Започнали сте да четете Евангелието, но Ви затрудняват някои неясни слова. Вие ци­тирате онова място, където Спасителят говори за вътрешните и външни­те. Вътрешните, Неговите ученици, трябва да разбират небесните тайни непосредствено, възприемайки ги като реалност, без образи и символи, а на ония, външните, всичко бива в притчи, т.е. в сравнения и анало­гии с природни явления, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват, нито разбират. Как е възможно това? Възможно е; нима те не са гледали Христа очи в очи, но въпреки това пак не са Го виждали като Месия. Затова Той им е говорил за Себе Си, използвайки притчи - за  сеяча, за царя, за стопанина, за милостивия самарянин и т.н. Така се из­пълнило пророчеството на великия пророк Исаия, отправено към евре­ите: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите” (Ис. 6:9); тези думи свободно цитират трима от евангелистите: Матей, Марк и Иоан (виж: Мат. 13:14; Марк. 4:12; иоан. 12:40). Боговдъхновеният Златоуст дава следното тълкувание: „Те сами са били причина, че не са разбрали, като сложили преграда пред своя слух, затворили очите си и вкаменили сърцето си. А това са направили, както казва Господ: „Да не би някога да се обърнат и да Ги изцеря”. Той казва това с намерение да ги привлече, да ги накара да се осъзнаят и да им покаже, че ако се обърнат, Той ще ги изцери. Както у нас казват: „Той не иска да ме види - добре; а ако беше ме удостоил с посещение, аз веднага бих му оказал милост, показвайки с това начин за помирение - също така говори тук и Господ: „Да не би някога да се обърнат и да ги изцеря”, давайки да се разбере, че те могат и да се обърнат, и да се спасят, ако се покаят. Ако Той не е искал да Го слушат и да се спасят, би трябвало да мълчи, а не да ги поучава с притчи" (Тълкувание на Евангелието от Матей, 45:2). „Да не би някога да се обърнат” - с тези думи Бог изказва не Своето желание, а тяхното. Също както някоя майка би погледнала своето непослушно дете, намазано с кал по лицето, и тъжно би казала: „То е направило това, да не би някак да се приближа и да го целуна!“.

Иоан пише: „Заслепил е очите им и е вкаменил сърцата им". Кой? Гре­хът или Бог? Грехът по своята природа заслепява очите за Бога, а Бог поради Своята чистота и святост не се открива на нечистите, докато не се очистят. Защото е казано, че само „чистите по сърце ще видят Бога“.

 Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

 

 

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

 

 

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исаия. 28: 16).

 

 

Този чуден камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0



ЧУДЕСА НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ
 

http://www.misioner.com/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.09 16:14


                                                  

Свети Пахомий постоянно се молеше за това над него да се извърши Божията воля. И ето, след известно време, когато той бодърстваше и се молеше за същото, му се яви ангел Божий и му рече:
- Божията воля се състои в това да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога.
И като повтори това три пъти, ангелът го напусна. Тогава Пахомий благодари на Бога и като се убеди в достоверността на видението, започна да приема тези, които с покаяние прибягваха към Бога. След дълго изпитване им даваше монашески одежди, при това им забраняваше всичко житейско и постепенно ги водеше към все по-големи подвизи.

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
 

1. Из житието на свети Пахомий

Още когато свети Пахомий бе млад, сърцето му пламна от любов към Бога и той реши да стане мо­нах. Тогава узна за един пустинник на име Паламон, който живееше в уединение, и се запъти към пустин­ника, за да живее при него. Стигна до килията му, която бе до самата пустиня, и похлопа на вратата. А старецът от дългите подвизи и уединение бе много суров. Той открехна вратата и попита Пахомий:

-       Какво искаш и кой ти трябва?

-     Бог ме прати при теб, за да ме направиш монах - му отговори Пахомий.

-      Не можеш да станеш монах - му казва старе­цът. - Подвигът на монаха е труден. Мнозина са ид­вали тук, но след като не издържаха, се предаваха.


-     Не всички хора са с еднакъв нрав - възрази Пахомий. - Приеми ме и е течение на времето ще се убедиш.

-      Казах ти, че няма да успееш! - отвърна старе­цът. - Иди на друго място и почни да се подвизаваш там. След това ела тук и ще те приема. И освен това - добави той - аз живея тук в строгост. По Божията благодат не вкусвам нищо, освен хляб и сол, а от елей и вино се въздържам напълно. В полунощ, а поняко­га и по цяла нощ бодърствам в молитва и изучаване на Божието слово.

Тази строгост на отпращането внуши на Пахомий уважение. Но Божията благодат го подтикна към това да понася твърдо всякакви трудности и той рече на стареца:

-     Вярвам на Господ, че Той ще ми даде сила и търпение и по твоите свети молитви ще завърша живота си тук.

Тогава свети Паламон прозорливо видя вярата и стремежа на Пахомий към спасение. Отвори врата­та, пусна го вътре и го облече в монашески образ. И двамата заживяха заедно, подвизавайки се еднакво и прекарвайки времето в молитви. При това ръкодели­ето им бе да предат вълна и да изработват торби. Но работеха в съответствие с апостолската заповед - не заради собствения си покой и не с цел събиране на пари, а за изхранване на сиромаси. И Паламон, виж­дайки неизменното послушание на Пахомий и преус­пяването му в подвига, много се радваше на това и прославяше Бога.


Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 87893
Постинги: 468
Коментари: 0
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930