Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 194711 Постинги: 794 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Чрез поста на първо място се придобива телесна чистота, а след телесната чистота и духовна чистота. Въздържанието в храненето, според  думите на сина на благодатта, св. Ефрем Сирин, означава „не пожелавай и не искай много сладки и скъпи ястия; не яж нищо извън определеното време; не се предавай на духа на чревоугодието; не възбуждай в себе си глад, като гледаш вкусни гозби, и не желай ту едно, ту друго ястие“. Голяма заблуда е, че въздържанието в храненето и постната храна вредят на телесното здраве. Известен факт е, че постниците са живеели най-дълго и най-малко са боледували. Пример за това ни дава и св. пророк Даниил заедно с тримата момци във Вавилон. Когато царят наредил на евнуха си да храни тези младежи с ястия от царската трапеза и да ги пои с добро вино, Даниил рекъл на евнуха, че те не желаят да вземат царската храна и питиета, а само растителна храна. (Понеже Даниил не искал да яде ястия, поръсени с кръвта на идолските жертви). A евнухът се побоял момците да не отслабнат от постната храна и споменал за своя страх пред Даниил. Тогава пророкът му предложил да направи един опит и да се увери, че от постната храна няма да отслабнат; а именно – останалите младежи в царския двор да храни с ястията от царската трапеза, a тях четиримата в течение на десет дни да храни само с растителна храна, и после нека направи сравнение. Евнухът послушал Даниила и постъпил според предложението му. След десет дни лицата на четиримата младежи, които постили, били по-светли, a телата им по-силни, отколкото на вавилонските младежи, които яли и пили от царската трапеза.

 

БЕСЕДА за Иисус Навин

 

Не се отклонявай от него (от заповедите)[1] ни надясно, ни наляво... не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш (Ис. Нав. 1: 7 и 9).

 

 

Иисус Навин във всичко докрай послушал Господа, без да отстъпва нито надясно, нито наляво от Господните заповеди. Водейки народа през непознатата земя и през гъстите [военни] редове на неприятелите, той нито се побоял, нито се уплашил. Считал себе си за оръдие Божие и своите воини за Божии воини. Както верният войник слуша заповедите на своя воевода, така и той слушал и изпълнявал волята на Живия Бог. Нищо не приписвал на себе си; нищо добро; никаква сила; никаква заслуга, но всичко на Бога и само на Бога. Не се уповавал[2] ни най-малко ни на своята войска, ни на своето оръжие, ни на своята мъдрост, но на Бога и само на Бога, Всесилния и Всемъдрия. Вижте, братя, с какви хора е Бог!  О, да биха християнските владетели и воеводи видели и научили от Божия служител Иисус как се служи Богу! О, ако всички те веднъж биха разбрали, че най-добре се служи на народа, когато се служи на Бога, а не може да се служи на народа, [без]да не се служи Богу! Господ Бог изпълнил Своето обещание и бил с Иисус Навин до завършека на делата му и на неговия живот. А че Господ бил с него, показват великите и страшни чудеса, които Господ явил чрез Своя верен служител. Бог разделил Иордан, та народът без мост преминал по сухо; Бог направил така, че от гласа на тръбите паднали иерихонските стени; Бог отворил очите на Иисус, та да види великия Архангел с меч в ръка; Бог предал силните врагове в ръцете на израилтяните; Бог спрял слънцето над Гаваон и месеца над Айлонската долина. Наистина, никога и никъде Бог не оставил Своя служител Иисус, защото и Иисус не оставил неизпълнена нито една Божия заповед. Свидетелят на живия Бог и предобраз на Спасителя[3] на света вече остарял и в преклонна възраст поучавал своя народ, както и него Бог в началото учил:  [Не] се отклонявайте от него ни надясно, ни наляво…, а се привържете към Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23 гл.).

О, Господи Исусе, Сине Божи, Който чрез Твоя верен служител Иисус Навин си показал предивни чудеса, укрепи ни и охрабри нас, та да не отстъпим от Тебе нито надясно, нито наляво заради Твоята слава и нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Поставеното в скоби е от св. Николай или от сръбския редактор на книгата „Охридски пролог“ (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – не бил уверен (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – Светителя (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Из житието на преподобни Алипий


Мълвата правеше великия Алипий известен навсякъде и мнозина, не само мъже, но и жени, се обръщаха към покаяние. А понеже броят им вече нарасна, той построи две сгради на разстояние една от друга, в които настани поотделно едните и другите. При това даде на подвижничките правило, или по-точно даже заповед, никога да не се показват пред очите на лица от мъжки пол и никога да не ги гледат. И те толкова строго спазваха тази заповед, че макар светият неведнъж да им позволяваше да се видят с родителите си, било по повод на смърт, било поради други обстоятелства, те винаги отказваха. С това желаеха да покажат, че заповедта на духовния отец е по-важна от нуждите на естеството.

Случи се така, че и майката на преподобния живееше заедно с тях. Тя спазваше същото правило, което всички спазваха, но не искаше да приеме монашески образ като тях, макар, както вече бе казано, да бе жена с удивителна добродетел. Напротив, на многобройните молби от страна на сина си отговаряше с отказ, казвайки, че между прислужница и монахиня няма разлика. Но едно божествено съновидение я убеди в обратното и тя сама започна горещо да моли сина си за това.

А и се присъни, че чува как тези свети жени пеят в строен хор. Възрадва се духом и пожела да влезе в дома, откъдето се чуваше чудният хор, за да се присъедини към него и да стане една от пеещите. Но този, който стоеше на входа, не и позволи да влезе и каза, че на Божиите отроковици не им прилича да общуват с нея, ако не е приела същия образ като тях. Тогава я обзе смут и тя се събуди.

Веднага отиде при светия, разказа му видението си и започна да го моли за това, от което преди с такова упорство се бе отказвала.

Така, като прие монашество, тя се присъедини към тези, на които и дотогава приличаше по начин на живот. А сега, след като пося толкова много семена на праведност, с радост жъне плодове на безсмъртие.

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
29.12.2017 08:58 - ПРЕДЛОЖЕНИЕ
 

Предлагам за четене три проповеди от св. Николай Велимирович. Превода не е от професионалист, затова всички редакторски и коректорски предложения не само ще са приети  благодушно, но са и желани. Ползотворно четене.

 

http://www.misioner.com/%C2%A0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0

 

http://www.misioner.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B0-0

 

http://www.misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8-0

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
 

        Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове: 2


 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА МАНОЙЛО Й.:   КОЙТО ИМАЩЕ МУ СЕ ДАДЕ

 

Учудват те думите на Спасителя: „Който има, нему ще се даде и ще му се пре­умножи, а който няма, и това, що има, ще му се отнеме” (Мат. 13:12). Нима е справедливо, питаш, да се отнема от бедния и малкото, което има, а да се дава на богатия? Ти разсъждаваш така, воден от духа на наше­то злокобно време, когато мисълта за материалното е засенчила първосте­пенните въпроси за човешкия живот на земята, за неговия смисъл и него­вата цел. Ако тук ставаше дума за благата на този свят, наистина щеше да бъде несправедливо да се вземе от бедняка и да се даде на богаташа. Това би било в противоречие с други думи на Христос: „Който ти проси, давай”. Би било в противоречие и с притчата за богаташа и бедния Лазар. Ето, в Небесното царство от немилостивия богаташ е отнето всичко, а на убогия Лазар всичко е дадено. Следователно тук не може да става дума за матери­ално имущество. Макар в живота да се случва богатият да забогатява все повече, а бедният все повече да обеднява; макар понякога да се отнема и последното имущество на бедняка и да се дава на богатия - всичко това е само символ (образ) на случващото се в духовната реалност. Истински­ят смисъл на тези Христови думи става ясен, ако се вземе предвид онова, което ги предхожда, а именно притчите за сеяча и семето и за светлината, която не може да бъде скрита (Лук. 8:16). Светлината - това е истината. Който е вкусил сладостта на истината като Божи дар и жадува и се старае да я придобие в още по-голяма мяра, нему ще се даде и ще се преумно­жи, за да може да я възвестява и на други. Света Варвара нямала учител, но имала стремеж към истината и душа, готова да я приеме, затова Бог и́ открил богатството на истината. А някои съвременни еретици стискат в шепа само една частичка от Христовата истина, отхвърляйки пълнотата и́, съхранявана от Православната Църква. Както слугата с единия талант, те са закопали присвоената от тях частица и ревностно я пазят от умножа­ване. Затова и тази малка частичка ще се вземе от тях и ще се върне на онези, от които са я взели. Те мислят, че притежават цялата Христова ис­тина. Понякога евангелистите се допълват и поясняват един друг. Така и в дадения случай Лука допълва и пояснява думите на Матея. У Лука четем: „А който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има” (Лук. 8:18).

Мнозина високоумни философи не притежават истината, но мислят, че я имат и не се стремят да я познаят и приемат, а тя идва само от Хрис­тос. Затова тяхната мнима истина ще бъде отхвърлена и няма да даде плод, а Божият дар, който са употребили за пагубно възгордяване против своя Творец, ще им бъде отнет от Дарителя на всички дарове и ще бъде даден на други, които имат страх Божи, ревност, вяра и любов. „Така постъпваме и ние - казва свети Иоан Златоуст. - Когато виждаме, че някой ни слуша раз­сеяно и оставя без внимание всички наши доводи, ние спираме да говорим, защото колкото повече настояваме, толкова повече неговата небрежност се увеличава." Тогава му обръщаме гръб и предлагаме словото на истината на онези, които имат по-голямо желание да слушат. Бог постъпва като стопа­нин, който първо сее семето си и край пътя, и на каменисто място, и в тръни, и на добра земя, но като види какво се случва със семето в първите три слу­чая, той посвещава цялата си грижа само на добрата земя. Колкото повече ражда една нива, толкова по-грижливо я обработва и засява стопанинът. А земята, която се намира край пътя и на каменисто място, и в тръни, той по­степенно изоставя, виждайки, че тя не му принася плод. И събира семето, което е хвърлил в нея, и го засява в плодородната земя.

Всичко това се отнася до Божието слово, посято от Христос по целия свят. Ако някой отхвърли Божието слово или злоупотреби с него, то се взи­ма от него и се дава в излишък на онзи, който вече го има и се радва да при­добие още и още.

Мир на теб и радост от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители,  докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия –  ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син  на светото послушание“.

 

БЕСЕДА за Мойсей  

 

А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).

 

 

Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.

О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0


 Да не ограничаваме нашето усърдие  само в слушане, но да започнем да прилагаме казаното на дело.

 

Св. Иоан Златоуст

Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.12.2017 07:43
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

 

БЕСЕДА за Иосиф

 

Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).

 

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0


 ВЪПРОС: Зависи ли нашето спасение от мястото където живеем?

 

ОТГОВОР: Спасението не зависи от мястото, а от душевното настроение. Навсякъде може да се спасиш, и на всякъде може да погинеш.

Св. Теофан Затворник

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Има три вида похвална ревност: ревност за очистване на себе си от греховните желания и помисли, ревност за верските истини и ревност за правдата Божия между хората. И трите вида ревност изпълвали душата на св. Николай Чудотворец  до съвършенство. Ревност за очистване себе си той проявявал през целия си живот, като пазил внимателно сърцето си. Особена ревност за истините на вярата проявил на Първия Вселенски събор в Никея, където влязъл в страшен конфликт с Арий. Особена ревност за правдата Божия между хората показал в два знаменити случая, когато спасил по трима невинни човеци от смъртно наказание. Веднъж, по време на отсъствието му от град Мир, сребролюбивият воевода Евстатий  осъдил трима души на смърт чрез посичане с меч, като за това взел подкуп от някои техни неприятели. Като научил за това, с най-голяма бързина, св. Николай пристигнал в Мир. Осъдените били вече изведени на мястото за посичане. Палачът вече вдигал меча над невинните хора. В този миг Николай хванал ръката на палача, изтръгнал меча от нея и освободил осъдените. След това укорил воеводата Евстатий, с което го накарал да се засрами и покае. Тъй също били наклеветени пред царския епарх Евлавий и пред царя трима царски воеводи – Непотиан, Урс и Ерпилион, и царят подписал смъртната им присъда. В навечерието на деня на погубването им тримата воеводи се молили на Бога, казвайки: „Боже Николаев, избави нас, невинните, от смърт!“. Същата нощ св. Николай се явил насън на царя и епарха, изобличил ги за неправдата и им заповядал веднага да освободят от тъмницата тримата воеводи. На другия ден царят и епархът си разказали еднаквото нощно видение и веднага освободили воеводите и от смърт, и от тъмницата.

 

БЕСЕДА за Иаков

 

Видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32: 30).

 

Бог Авраамов и Исааков бил и Бог Иаковов, Бог на верните, послушните, милостивите и кротките. Кротък боговидец може да се нарече Иаков. Защото наистина бил кротък и видял Бога, и говорил с Бога, видял и ангели Божии, и стълба от земята до небето. Със своята кротост победил Лаван, своя тъст, и Исав, своя брат; с кротостта си въдворил мир между своите жени, Лия и Рахил; заради кротостта си бил мил и на фараона. Иаковата кротост е предобраз на Христовата кротост. Блажени кротките – е казал Господ, – защото те ще наследят земята (Мт. 5: 5). Тези думи се изпълнили и за Иаков. Той наследил земята на своите отци; неговото потомство се освободило от Египет и наследило обещаната земя; а чрез потомъка си по плът – Христос Господ – той наследил цялата земя. Това е Църквата Божия, която се е разпростряла по цялата земя. Видях Бога лице с лице. Иаков видял Бога в образ на човек, ала не като истински човек. И това видение е само предсказание за истинското въплъщение на Бога като човек. Душата му се избавила от страх и всякаква неправда. Но щом Иаков се избавил, виждайки само предобраза на Бога, колко по-лесно е за нас да се спасим, ние, които познаваме Бога като истински човек, като Богочовек.

 О, Господи кроткий, сило и славо на кротките, както си спасил Иаков с Твоя предобраз, спаси и нас с истинските Твои Тяло и Кръв. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0


 Божия Закон е даден за всички хора и народи по земята. Божият Закон може да бъде изпълнен от всеки човек, независимо от званието и заниманието, което има.

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО МАШИНИСТА СТАМЕН И., КОЙТО СЕ ОПЛАКВАЧЕ РАБОТАТА МУ Е СКУЧНА

 

Оплакваш се, че твоята работа ти е омръзнала. Всички други профе­сии ти се струват по-добри. Чувстваш се смутен и тъжен, че не мо­жеш да намериш някоя по-добра работа. Дълго размишлявах, преди да взема перото и да ти отговоря. Мислено се вживявах в твоето положение и в работата ти. Представях си себе си на твоето място, в машината, всред грохота и бученето. Цял в чернилка и пот, бодро гледах напред. Зад гър­ба ми - цял един малък народ: старци, родители, деца, князе, дипломати, чиновници, селяци, работници, надничари. Всички сродени по силата на обстоятелствата и всички зависещи от мен. Разговарят помежду си или седят мълчаливо, потънали в своите мисли. Всеки мислено е устре­мен към гарата, за която е тръгнал. Но дали ще стигне до нея зависи от мен, а аз - само от Бога. Те дори не подозират колко зависят от мен. За мен дори и не се и сещат, не ме познават. И това ме радва. Преди да тръгнем от началната гара, никой не дойде да ме види и да се запознае с мен. Никой не се запита: дали този човек не е луд, или сляп, или пиян? Нали ние всички поверяваме на него своя живот! Той е най-важният чо­век в този галопиращ град, на който за известно време ставаме жители. Тази мисъл не е дошла никому и точно това неизказано ме радва. Радва ме това, че толкова много хора са ми поверили, без да се замислят, живота си - на мен, скрития в машината, невидимия, непознатия. И в радостен трепет започвам да славя Бога:

- О, Боже, велики и чудни! Славя Те и Ти благодаря, че си ми дал жи­вот и разум, и такава важна работа. Дал си ми работа, която много прилича на Твоята, Боже. Понеже и Ти, Господи мой, скрит, невидим и непознат, управляваш влака на нашия живот чрез Твоя Свят Дух. Твоята машина е огромна. Твоите пътници са безброй. Ти си машинист на целия свят. Много, много пътници не мислят за Теб, не изследват тайната на твоето Битие, но с доверие се качват в Твоя влак и пътуват, пътуват. Това сигурно безкрайно Те радва. Ти знаеш къде да дадеш почивка на Твоите пътници, къде да ги на­храниш и къде кого да свалиш от влака. Те наистина нямат ясна представа за началната и крайната гара на Твоя пречуден влак, но с доверие се качват в него, с доверие пътуват и с доверие слизат - с доверие към Теб, скрития, невидимия, непознатия. Хиляди и хиляди пъти Те славя и възхвалявам, и Ти се покланям, всевиждащи и всемогъщи Създателю и Машинисте мой. На Теб единствено се уповавам във всички опасности, към които се носи моят влак. Ти ще ми помогнеш да го докарам до крайната гара с всички пътници налице.

Мой млади приятелю, каква по-добра работа искаш? Има ли работа, по-добра от твоята? Апостол Петър е ловил риба, а Павел е правел шатри. Помисли колко по-велика и по-важна е твоята работа в сравнение с тяхната. И се поклони на Провидението, което ти е поверило точно тази работа.

От Бога здраве и благословение!

 

Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 194711
Постинги: 794
Коментари: 0
Гласове: 144
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031