Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 51988 Постинги: 278 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>


 1.     Из житието на свети Пахомий



       Веднъж, когато Пахомий Велики беше в един от манастирите си, го известиха, че брат от Хиновоскийския манастир се е разболял - той страда и го моли да го утеши, като го благослови. Щом чу това, Божият човек стана и се запъти към него. Беше още на две или три поприща от мястото, където лежеше болният брат, когато чу във въздуха звуци на свеще­но и чудно псалмопение. Като вдигна глава, видя как пеещи ангели възнасят душата на брата по сияен път към блажения живот. Братята, които вървяха с него, не чуха гласовете и не видяха нищо. Но като видяха, че той вече дълго време гледа на изток, му казват:

-      Отче, защо спря? Да вървим по-бързо, може и да успеем.

А той им отговори:

-      Напразно бързаме. Вече виждам как го възна­сят към вечния живот.

И когато го помолиха да разкаже каква е видял душата, той им разказа случилото се. Някои от тях отидоха в манастира и разпитаха за точното време, в което беше починал братът. И разбраха, че това беше станало именно в мига, в който светият отец беше видял славното му възхождане към небето.

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

С каквото внимание един учен изследва природните явления, с още по-голямо внимание, ние трябва да изследваме проявите и действията на Божията благодат. Ето какво свидетелствува за въздействието на Причастието един от духовните великани. О. Иоан Кронщадски пише: „Удивявам се от величието и животворството на божественото Причастие - една старица, плюеща кръв и вече съвсем изнемощяла, не можеща да яде нищо, в онзи ден, когато прие от мене Причастие, започна да се поправя. Умиращо момиче, след приемането на Причастие, започна да се поправя, да яде, пие и разговаря, докато преди това била почти в безсъзнание и в конвулсии, и нищо не ядяла и пиела“. О, да би всеки свещеник с вниманието на учен и с любовта на молитвеник, подобно на св. Иоан, да вижда и следва благодатните действия на св. Причастие.

 

 

БЕСЕДА за задължението на Бога

 

Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние (Пртч. Сол 19, 17)

 

И сиромаха, който проси, и богатия, който дава - и двамата задължават Господа, но само при условие, че сиромахът проси в име Господне и със смирение, и че богатият дава в име Господне с милосърдие. Всеки, който получава, трябва да знае, че получава Божието, и всеки, който дава, трябва да знае, че дава Божието. Такова получаване има цена, и такова даване има цена. Всички ние идваме голи на този свят и голи си отиваме от него. Всички ние сме просяци пред Господ, защото нямаме нищо, което да не сме получили от Господ.  Затова, давай на брата сиромах, както и на тебе Бог ти е дал. Когато правиш милостиня, ти взимаш чуждото и го даваш на свой. Бедния човек ти е по-близък от твоето имане, както на Бога, Сътворителя на човеците, всеки човек Му е несравнимо е по-скъп от  всяко друго Негово притежание. Ако ти е дадено богатство - дадено ти е за изпитание. Да се изпита сърцето ти! Да види Бог и цялото небесно войнство, дали си разбрал, от Кого е твоето богатство, и защо ти е дадено то. Блазе ти, ако разбираш, че имота ти е от Бога и Божий. Блазе ти, ако приемеш сиромасите за твои другари, и за твои чеда, и с тях разделиш, онова, което Бог ти е поверил!                                                                 

О, колко неизмеримо е Божието човеколюбие! Виж, всичко, което имаш принадлежи на Бога, и все пак Бог гледа на Себе Си като на твой длъжник, ако ти взимаш от Него и го даваш на сиромасите, и ще ти заплати за твоето добро. Коя милост да се сравни с тази!

О, Господи човеколюбиви, открий на нашия ум тайната на Твоята милост, смекчи сърцата ни като восък, та като свещ да гори и свети отблясъка на Твоята неизказана милост! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски   

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ГЛАВА 9


Разясняване на въпроса, къде отиват душите след смъртта и какво се случва след разлъката 
им с тялото

1.    Из житието на свети Павел Тивейски

Свети Антоний се връщаше при свети Павел Ти­вейски и му носеше дрехата на свети Атанасий (как­то последният му беше наредил). Вървеше през пусти­нята и около третия час през деня, когато беше вече недалече от пещерата, видя - с особеното зрение, с което виждат достойните за това - ангелските чино­ве, апостолския лик, множество пророци, полкове мъ­ченици и посред тях - душата на Павел. Тя беше по- бяла и сияеше по-ярко от сняг, като се възнасяше с голяма радост на небесата.

 

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Христовите врагове, винаги получавали, резултат противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един, мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело - край на християнството, там започвал изобилен растеж.                                                                                                                                                                       

 Без оглед и съобразяване с международните обичаи, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир - Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици, и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение,  а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал, сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово, да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям, след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.

 

БЕСЕДА за погубилта на онзи, който лъжесвиделствува

 

Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79, 9)

 

Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само, че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината - това означава [ че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да не остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно!                                                                                                                                                                                                                        

Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангела пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася, нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговия ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще  го ползва лъжесвидетелството против себе пред Бога и небесната войска! По- добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.

О, Господи, Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелствуваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

 



[1] В ориг. - шумна

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
 

        6. Из патерика


        Един старец разказа следното.

„Един брат искаше да напусне света, но майка му беше против. Той обаче не се отказваше от намере­нието си и постоянно повтаряше:

-      Искам да си спася душата.

И понеже майка му, въпреки цялото си старание, не успя да го убеди, му разреши да се оттегли. Но той, макар да напусна света, като прие монашество, жи­вееше небрежно. И ето, на майка му и дойде време да умре. А и той самият се разболя тежко и с опасност за живота. И по време на боледуването веднъж ся­каш загуби съзнание и като напусна тялото, беше граб­нат и изправен пред съда. И там забеляза майка си сред онези, които бяха осъдени и подлежаха на нака­зание. Щом го видя, тя рече смаяна:

-      Дете мое, и теб ли те осъдиха тук? А какво ста­на с думите ти, че искаш да спасиш душата си?

Тези думи много го засрамиха, той се вцепени, разтърсен от скръб, без да намери какво да каже. Тогава чу глас, който каза:

-      Вземете го оттук.

И в същия миг дойде на себе си от видението и разказа на присъстващите всичко, което беше чул и видял, и от цялата си душа прослави Бога за това, че с всякакви средства търси спасението на грешници­те.

А щом оздравя, стана затворник, грижеше се за спасението си, каеше се и оплакваше онова, което по-рано беше вършил поради небрежност. И разкая­нието и плачът му бяха толкова силни, че мнозина познати го молеха да бъде малко по-снизходителен към себе си, защото се бояха да не би прекомерният плач някак да му навреди. Но той не слушаше увеща­нията, а отговаряше:

- Щом не можах да понеса упрека на майка си, как ще изтърпя срама в съдния ден пред лицето на Христа, на ангелите и цялото творение?

Нека се постараем, братя, да положим усилия и да живеем съгласно обетите и с уважение към родст­вениците ни по плът и другите ни близки хора, с чие­то съгласие сме напуснали света, за да угодим на Бога. А започнем ли да живеем другояче - да не бъде! - колко ли ще ни е срам на Страшния Съд! И не само пред цялото небесно и земно творение, но и пред тези, които някога са били наши близки и познати и които сме напуснали, за да се приближим до Бога! Защото тогава, дори да бъдем осъдени заедно с тях, то освен всичките ни други беди, те ще ни укоряват и упрек­ват - за това, че, както е казал един светия, „като изоставихме сенаторството, не стигнахме до мона­шеството, заради което и напуснахме света“.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0


  http://www.misioner.com/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8
Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Изброявайки чудесата в християнската вяра, никога не трябва да забравяме чудесата на промяна в сърцата и нравите на хората истински обърнали се във вярата. Колко яростни престъпници тази вяра е облагородила! Колко кръвожадни разбойници е превърнала в незлобни агънца! Колко развратници е превърнала в девственици! Колко самолюбиви сребролюбци е научила на милосърдие! Колко страхливци е поставила на пътя на саможертвеността! За руския княз Владимир, митрополит Филарет пише: „Сластолюбив, че няма накъде повече, езичникът Владимир, в християнството станал образец за чист съпружески живот; отпуснал от себе си всички жени и наложници и заживял с една - благоверната Ана. Зъл отмъстител и братоубиец, в християнството станал най-нежния приятел на бедните. Бедните винаги имали свободен достъп до него, и той им раздавал храна и пари със щедра ръка. И повече от това; „Болните не са в състояние да дойдат до моя дворец“, казвал той, и наредил по улиците да се развозва месо, риба, хляб, квас и мед. Евангелските слова „блажени милостивите“, проникнали в дълбините на неговото сърце и станали закон за живота му“.

 

БЕСЕДА за това, че смъртта и живота зависят от езика

 

Смърт и живот са подвластни на езика (Пртч. Сол. 18, 21)

 

Това не е ли потвърдил сам Господ Иисус, като казал, че за всяка празна дума ще се даде отговор на Страшния Съд? Не е ли казал Той: Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден? (Мат. 12, 36-37). Който бъде оправдан - ще получи живот, който бъде осъден - ще получи смърт. Виждате ли, значи, как във властта на езика са живота и смъртта? А апостол Иаков казва: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3. 2). Велика наистина, и неизследима е тайната на словата, и отпечатъка на думите не може да се измери или пресметне. Днес човешките думи с различни средства могат да се пренесе от единия край на нашата планета до другия. Казаните с езика думи в Америка, може да се чуят с ухото в Европа. Не е ли това подобно на Божието всечуване? О. братя мои, ние не можем да прошепнем нищо на земята, което да не бъде чуто на небесата. Всяка наша дума застава пред събора на Божиите ангели. Всяка наша гнила дума се прихваща от ада и той я пази като залог за нашата вечна смърт. А всяка добра дума отива в Рая, и се пази като залог за нашия вечен живот. Наистина, премъдро казва и своевременно ни вразумява старозаветния мъдрец с думите: Смърт и живот са подвластни на езика!

О, Господи, Спасителю наш, вечно Божие слово, помогни ни да обуздаем нашия език, за да не говори за наша погибел. Помогни ни да казваме с езика си само онова, което е по Твоята свята воля и за нашето вечно спасение в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 
1.      От свети Ефрем


Братя, силен е страхът в смъртния час! В часа на напускането всички деяния на душата, извършени от нея денем и нощем, както добрите, така и лошите, застават пред нея. И ангелите с ревност бързат да я извадят от тялото. Тогава душата на грешника, като вижда всичко, което е направила, се бави да излезе. И докато ангелите я карат да бърза, тя, бидейки в трепет от всичко, което е извършила, им казва със страх:

-      Дайте ми срок поне час, за да изляза.

А нейните дела И отвръщат в хор:

-      Нали ти ни роди? С теб и ще отидем при Бога!

И така, в ужас и ридаейки, тя напуска тялото и

тръгва да се яви пред безсмъртното съдилище.

 

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Не е лесно да изкорениш от себе си духът на суетата и самоизтъкването; в това са успявали само великите духовници, на първо място, с [помощта на] великата Божия благодат, с непрестанно бдение над своята душа, и с твърде прецизни духовни наблюдение и разграничения [ на помислите].           

Авва Нистерой, веднъж вървял по пътя със своя събрат. Изведнъж на пътя  видели змия. Братът бързо побягнал на страни, а след него побягнал и великия Нистерой. „Нима отче, и ти се страхуваш?“, запитал монаха Нистероя. Тогава старецът отговорил: „Не синко, не се страхувам, но трябваше да побягна - иначе нямаше да мога да избягам от духа на суетата. Т.е. ако бях останал на място, ти щеше да ми се възхищаваш, а аз щях да се суетя от това!“.

 

БЕСЕДА за сиромаха и неговия Творец

 

Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Пртч. Сол. 17, 5)

 

Ако си богат, с какво си богат, ако не с името Божие? Нещата, които съставляват твоето богатство, чии са, ако не са Божии? Ако значи се гордееш с онова, което имаш, значи, се гордееш с чуждо богатство, гордееш се с Божия заем. Защо тогава се гавриш със сиромаха, който има в ръката си по-малко от чуждото имане. Защо се гавриш с него, ако той е взел по-малък заем от Бога, отколкото ти? Щом е взел малко, малко и ще дължи; а ти, който си взел повече, повече и ще дължиш. Не само, че не трябва да се гавриш със сиромаха, ами трябва и да му се удивляваш. Гледай, той се бори на площада на този свят, с много по-малко средства от тебе. И двамата сте войници, само че ти воюваш като войник изобилно снабден със всичко потребно, а той воюва гладен. Ако и двамата не издържите и се предадете, той ще бъде по-леко осъден от тебе; ако ли пък и двамата победите, той ще получи по-голяма награда от тебе, и неговата победа ще е по-славна от твоята.                                                         

Който се гаври над гол и гладен войник, се гаври над неговия цар. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули. Ако разбираш че Твореца на сиромаха, и твоя Творец е един и същи, ти не ще му се подиграваш.  Ако знаеш, че и сиромаха стои в същия боен ред, в който си и ти, ще го облечеш, нахраниш и доближиш до себе си.

О, Господи, Вседържителю, неизмерима е Твоята мъдрост в домостроителството на творенията. Просвети ни с Твоя Свят Дух, та да се удивим на Твоето домостроителство, и да гледаме с любов на всичко сътворено от Тебе, та чрез него да виждаме Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ БЕЗПЛОДИЕ

 

Часлав и Маряна Лукович ( към 2012 г. живеещи в Панчево), 16 години нямали деца. През 1988 отишли в Черна Река, за да измолят от свети Петър наследници. Прочели им молитва пред мощите му. Скоро след това Маряна родила Сара, а след това Дуня, Лука, и Лана. Така по молитвите на свети Петър, Маряна била освободена от безплодие, и за шест година родила четири златни дечица. Това щастливо семейство, сега, често посещава черноречкия манастир и благодари на Бога и на св. Петър за получената милост.

Категория: Други
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ – 14 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“, казва премъдрия Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този един, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божии, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божии, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си, спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

 

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

 

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75, 33)

 Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората - не е прославен, а когото Бог прослави - той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? ( Иоан 5, 44 ), казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал:  От човеци слава не приемам ( Иоан 5, 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога.                                              

Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение, Тя отдавала на избранничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смирения от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположника Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот, смирението винаги вървяло пред славата. И в нашия живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде така. Защото ако смирението не предшествува славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо, и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


 

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0


 1.     Из патерика



Един старец отиде в града да продава ръкоделие­то си. Случайно седна пред портата на един богаташ, който беше на смъртен одър. И докато седеше и се молеше, видя някакви черни хора, ужасни на вид. Яз­деха коне, също черни, а в ръцете си държаха горящи факли. Като стигнаха до портата, оставиха конете отвън и влязоха вътре. Щом ги видя, болният завика е висок глас:

- Господи, помилуй и спаси!

А те му отговориха:

-      Когато слънцето залезе, тогава ли си спомни за Бога? А защо не се обръщаше към Него, докато беше ден? Сега не можеш да се надяваш нито на ми­лост, нито на утешение!

И като грабнаха със сила душата му, се отдалечиха.

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 51988
Постинги: 278
Коментари: 0
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31