Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 294645 Постинги: 1278 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
10.09 06:26 - !!!
 

По човешка немощ, когато добрият човек влезе в обществото на лошите, самият той става лош. Докато рядко се случва лошите да станат добри.

Свт. Иоан Златоус

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АВГУСТ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я из- бягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвала. Защото похва- лата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Моисей Мурин, отишъл със своята свита в пусти- нята, за да го види. Съобщили на Моисей, че князът идва в неговия ма- настир. Моисей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е ки- лията на авва Моисей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е самият Моисей. А Моисей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Моисеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, въз- кликнали в един глас: „Та това наистина е бил авва Моисей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.

 

 

БЕСЕДА ЗА ВИДА НА МЕСИЯТА

 

Няма в Него ни изглед, нито величие

(Исая 53: 2).

 

Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, бра- тя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикно- вена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да пос- тави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с ня- каква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-кра- сивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божест- вена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй проро- кът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявай- ки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!

О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бед- на телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Подобно на някой, който се катери по стръмна планина, и с крака и ръце се старае да направи крачка напред, не помисляйки да се връща назад, били великите православни подвижници в своя труден път към Царството Божие. Наистина за удивление са техните подвизи и тяхното безстрастие. Св. Пимен не пожелал да види своята майка, когато тя дошла да го посети. Един княз пожелал да види Пимен, но той отказал. Тогава князът намислил с хитрост да накара стареца да се срещне с него; а именно – той арестувал Пименовия племенник и казал на Пименовата сестра, че ще освободи сина ѝ само ако Пимен дойде да разговаря с него. Сестрата отишла в пустинята, похлопала на вратата, замолила брат си да излезе и спаси сина ѝ. Но Пимен не излязъл. Тогава сестрата започнала да нарежда и да кълне. Но Пимен не излязъл. Чул за това, князът наредил да се напише писмо до Пимен и да му се каже, че ако Пимен поне писмено – щом не пожелал лично, – помоли княза да освободи неговия племенник, князът ще стори това. Пимен отговорил: „Могъщи княже, заповядай добре да се изследва вината на юношата, па ако вината му е такава, че той заслужава смърт – нека умре, та с временното наказание да избегне вечните мъки. Ако вината му не е за смъртно наказание, накажи го според закона и след това го освободи“. Като прочел такова справедливо и безпристрастно разсъждение, князът твърде много се удивил и освободил юношата, а почитта си към Пимен удвоил.

 

БЕСЕДА за Деня Христов според предсказанието на Исаия

 

 

Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! (Исая 52: 6).

 

 

Нашият Бог, братя, е Бог на истината. На слънцето има тъмни петна, но в Бога няма нито тъмни петна, нито лъжа. Всяко слово, казано от Бога чрез пророка, се е сбъднало. Когато Словото Божие се въплътило в Исуса Христа, нашия Господ, тогава се изяснили, като слънце, всички пророчества, които се отнасяли за Него, и които дотогава, за евреите били тъмни загадки. И Словото стана плът – това казва Евангелието за предвечното Слово Божие, за вечната Божия Мъдрост, за Сина Божий; но с това въплъщение на Словото Божие, и във всяко пророческо слово се вижда [предсказаният] телесен вид. Докато Господ Христос не дошъл в плът да посети човеците, книжниците и читателите на Свещеното Писание, можели да помислят за много пророчески слова, още неизпълнени, че са само думи на пророците като човеци, а не са от Бога. Но Бог не допуснал за неговите пророци да се мисли несериозно, затова е казал, че народът ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! Значи, Бог искал да подчертае важността на всяко пророческо слово, и искал да научи хората на търпение, та търпеливо да чакат онзи Ден, онзи чуден Ден, когато ще се яви Господ на земята в плът и ясно ще извика за всяко ухо: Ето Ме! Всеки, който познае Господа Иисуса като Бог в Тяло, той е познал същевременно Онзи, който е говорил чрез пророците. Ето Ме! – тъй казва Христос и днес. Аз Съм Онзи, Който говори чрез всичко в сътворената вселена. Аз Съм Онзи, Който говореше чрез пророците. Аз Съм Онзи, Който с плътски уста проповядва слова за вечно спасение. Аз Съм Онзи, Който говори чрез апостолите, светителите и учителите. Аз Съм Онзи, Който проповядва и ще проповядва чрез Моята света Църква до свършека на света. Аз Съм Онзи, Който проповядва и за Когото се проповядва.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.

 

 

БЕСЕДА за Христовите страдания–  такива, каквито ги предсказал Исаия

 

 

Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исая. 50: 6).

 

 

Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият  Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.

О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Със свръхчовешката си смелост и готовност да понесат всички страдания и доброволна смърт за Христа, нашите християнски предци изпълвали със страх мъчителите си. Император Максимиан, лют и безпощаден гонител на християните, заповядал на своя проконсул в Антиохия да освободи св. Андрей Стратилат от тъмницата, от страх да се не разбунтува народът, който почитал Андрей повече от царя. Цар Валент заповядал на своя епарх в Едеса да погуби всички християни, които са против Арий. Епархът имал по-голямо човеколюбие от своя цар и тайно съобщил на християните следващия ден да не излизат от града в полето, където обикновено извършвали богослуженията, (защото арианите били завзели всички църкви в града) за да не загинат. Но противно на очакваното, сутринта християните излизали на полето радостни, че ще пострадат за истинската вяра. Излизайки с войниците из града, епархът видял една жена християнка, с дете на ръце, да бърза покрай войниците към полето. Епархът я попитал: „Не си ли чула, че там ще отиде епархът с войниците, и ще погуби всички, които намери?“. Жената отговорила: „Чух, затова бързам, та с тях да умра за Христа“. Епархът пак я попитал: „А защо носиш това дете със себе си?“. Жената отвърнала: „Искам и моето дете, заедно с мене, да се удостои с мъченичество“. Като чул и видял това, епархът, уплашен се върнал и го съобщил на царя. Царят много се уплашил и отменил своята заповед за заколението.

 

 

БЕСЕСДА за отключената тъмница и осветения мрак

 

 

Да кажеш на затворниците: Излезте; и на ония, които са в тъмнина: Покажете се (Исая 49: 9).

 

 

Кой е по-голям затворник от свързания от греха? Има ли по-голяма тъмнина от тъмнината на греха, смъртта и ада? Кой може да прощава грехове… Един Бог (Марк. 2: 7); това са го признали самите книжници и фарисеи. Христос прости греховете на мнозина и ги направи свободни и здрави. А щом единствено Бог може да прощава греховете на окованите от греха, защо тогава евреите не го признали за Бог? Защото и те били свързани от греховете, и не можели логично да разсъждават в пълнота, и не позволявали на Господ да ги развърже от греха. Вижте в какво безумие изпаднали еврейските мъдреци:  от една страна твърдят, че Един Бог може да прощава грехове, а от друга – обвиняват Христос, че той действа с помощта на дявола! Дяволът е онзи, който връзва, как дяволът ще развързва? Дяволът е онзи, който погубва човека, как той ще го и спасява? Там, дето са дяволите, е тъмницата – грехът, смъртта и адът. Единствено Христос е имал несравнима с нищо могъща сила да изведе от тъмницата човешките души и да ги спаси. Прощават ти се греховете! Стани! Лазаре, излез вън! Със Своето силно слово Той разкъсвал връзките на грешника и извеждал мъртвите на светлина в живота. Със Своето слизане в ада Той разрушил престола на сатаната и освободил душите на праведниците. Със Своето Възкресение той показал в пълнота Своята непреодолима власт над всички дяволски примки, над адските козни и над последния враг – смъртта.

О, Господи, победителю на демоните, Освободителю от греха, Възкресителю на мъртвите, на Тебе се кланяме и Тебе молим, освободи ни, възкреси ни, благослови ни. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

                                                                          

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
07.09 05:19 - !!!
 



Гордостта е крайно обедняване на душата, която си представя, че е богата; пребивава в тъмнина, а мисли, че е в светлина. Гордият е подобен на ябълка, която отвътре е изгнила, а отвън е блестящо красива.

Прп. Иоанн Лествичник

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.09 09:15
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Ако попитате повечето хора защо не ходят на молитва в църквата, обикновено ще ви отговорят: „Нямам време. Трябва да работя!“. Вижте тези хора, които само работят и не ходят в църква, а се облягат само на своя труд, и ги сравнете с онези, които намират време и за работа, и за молитва, и скоро ще се уверите, че тези вторите са заможни, и което е главното – доволни. Разказва са за двама съседи шивачи, които се различавали и по работата, и по молитвата, и по имота, и по начина на живот. Единият от тях имал голямо семейство, а другият бил сам. Онзи, първият, имал навик всяка сутрин да ходи в църквата на молитва, а онзи, самотният, въобще не ходел в църква. Първият не само че работел по-малко, но не бил и по-добър майстор от втория. Но той имал от всичко достатъчно, а на втория не достигало. Този, вторият, попитал онзи как така има всичко, като работи по-малко от него. А богомолецът отговорил, че като ходи всеки ден на църква, по пътя намира изгубено злато, па поканил и съседа си да идва с него на молитва и щели да делят намереното злато. Двамата съседи започнали редовно да ходят в църквата и скоро се изравнили по изобилие и приходи. Естествено, по пътя не намерили никакво злато, но Божието благословение умножавало изобилието на истинските богомолци. На онези, които търсят Божието Царство и Неговата правда, Бог дава и умножава всичко онова, което им е необходимо за живота.

 

 

БЕСЕДА за характера Христов –  такъв, какъвто Исаия го е предсказал

 

 

Няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина (Исая 42: 2 – 3).

 

 

Кой е имал по-големи права от Господ, Божия Син, да вика на земята, в Своето лозе, на беззаконниците? Кой е имал по-големи права да наругае грешниците, които ругаели Бога и Божия закон? О, омиляваща кротост, невиждана между хората! О, чиста планинска вода, която от височините изтичаш, и тихо измиваш човешката нечистота! Много безбожници мислят, че ще повярват в Христа, ако чуят от Него гръмогласни, а не благи слова. Но кое е по-добро – нека кажат безбожниците , – дали гръмогласните думи, с викове и шум, които не оказват въздействие и се разсейват като дим, разнасян от ветровете, или благите слова, които имат силата на гръмотевицата? Може ли легион гръмотевици да изгонят легион дяволи от един обсебен човек? Легион гръмотевици са трещели над Гадара, но легионът дяволи в обсебения човек не са го даже и почувствали. А Господ не крещял на демоните, а тихо им заповядал да излязат, и те послушно излезли. Същината, братя, не е в крясъците и критиките, а в силата [на думите]. Пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси. Това се отнася за Стария Завет, чийто дух фарисеите съвсем извратили и претоварили със съботните формалности, и който още димял, ала не давал светлина на хората поради оглупелия разум и вкаменените сърца на човеците. Господ пречупена тръст няма да строши и тлеещия огън, на онзи закон, който Той е дал, няма да угаси съвсем. Това се отнася и за грешните хора. Хора, угнетени от греха, Той не ще стъпче, и грешниците, в които божествената светлина е станала на дим, няма да угаси, а ще изправи тръстика, и ще разпали божествения огън в човеците. Защото Той дошъл на този свят заради грешниците. Ще извърши Своя Съд кротко и без препятствия, но със сила, която истината носи сама в себе си. Ще се отнася благо и кротко, със съжаление и милост, подобно на лекаря, но далеч по-благородно и по-сърдечно от лекаря, когато влезе в дома на безумните.

О, Господи кротки и тихи, изпълни ни с Твоята прекрасна кротост и тишина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове: 1
06.09 06:15 - !!!
 .




Изпълненито на заповедите на Спасителя е единствения признак за любов към Бога…

Свт. Игнатий (Брянчанинов)

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 23 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Колкото и да е необяснима тайнствената сила на Кръста, наистина е безспорна. Още св. Златоуст говори за обичая да се поставя знака на Кръста „върху царската диадема, на войнишките доспехи, върху частите на тялото, именно – на челото, на гърдите и сърцето, а също така върху жертвениците и на постелите. Ако е необходимо да се прогонят демони – казва той, – ние ползваме Кръста, а също така Той помага за изцеление на болестите“. Св. Бенедикт осенил с кръстно знамение стъкленицата, в която имало отрова, и стъкленицата се пръснала като от удар с камък. Св. Иулиян прекръстил поднесената му с отрова чаша и изпил отровата, без да усети никакво страдане в тялото си. Св. Василиса Никомидийска се оградила с кръстното знамение, застанала посред пламъците и останала невредима. Св. мъченици Авдон и Сенис – като пуснали люти зверове срещу тях, се прекръстили, и зверовете се спрели, и станали кротки като агнета. За древните подвижници кръстното знамение е било най-силното оръжие против големите демонски изкушения, каквото е и днес. Най-ужасните дяволски страшилища са изчезвали яко дим, когато човек само се прекръствал. Тъй е благоволил сам Господ Иисус Христос – някогашният символ на престъпление и срам, след Неговото Разпятие да даде на кръстното дърво всепобедна сила и могъщество.

 

 

БЕСЕДА за Иоан Кръстител, както го е предсказал Исая

 

 

Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Исая. 40: 3).

 

Когато царят иска да посети някое място, той праща пред себе си своите вестители. На необикновен Цар прилича необикновен вестител. На Царя Христос вестител в пустинята бил Моисей, в Иерусалим – пророците, в Назарет – архангел, във Витлеем – източните мъдреци, на Иордан – Иоан. Никога, нито един цар в човешкия род не е имал такива вестители. Свети Иоан Кръстител също бил тъй необикновен и забележителен като другите Христови вестители. Той бил глас, викащ в двойна пустиня – в иорданската и в човешката. Както иорданската пустиня била безплодна и суха, така и пустинята на човешкия дух била безплодна и суха. Иоан не могъл да озелени и оплодотвори човешката пустиня, но той я чистел и разоравал – така приготвял почвата и изравнявал пътищата за великия Сеяч, който, идвайки, носел със Себе си и семе, и дъжд – семето на учението, което ще посее, и дъжда свише, с който ще да озелени и оплодотвори [пустинята]. Чрез покаянието Иоан приготвял пътя, а с водното кръщение изправял пътеките. И пътят, и пътеките са човешките души. С покаянието човешките души се подготвяли да приемат семето Христово, а с водното кръщение – да зарият семето дълбоко в почвата на техните сърца. И горди, и бедни, като се потопят голи във водата, стават еднакви и равни в своята нищета пред величието на преславния Спасител Христос. Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат. Тук не става дума за земни долини и хълмове, а за нищите човеци и за гордите човеци. Както мъртвите в гробището пред очите на всички човеци са еднакви, такива са и всички грешници – и нищи, и горди, и роби, и господари – всички са еднакви пред живия Бог. Това е чудното видение на Исаия, сина Амосов – пророк на живия Бог, единствения и истински Бог.

О, Господи Царю небесни, Комуто денонощно се кланят небесните войнства, погледни още веднъж на нашата нищета и, заради Твоето понизяване и Твоите страдания за нас, ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Когато човек се покае истински, не трябва да мисли повече за сторените грехове, та да не би пак да сгреши.[1] Св. Антоний съветва: „Пази се, да не би твоят ум да се оскверни със спомени за предишните грехове, и в тебе да се родят вълнения [от спомените за] тези грехове“. На друго място казва отново: „Не дръж в душата си размишления за тях, по-рано сторените грехове, за да се не повтарят в тебе. Бъди уверен, че са ти простени от онзи миг, когато си предал себе си на Бога и си се покаял. Не се съмнявай в това“. За св. Амон се разказва, че бил достигнал до такова съвършенство, че от изобилието на благодатта вече не знаел дали още съществува зло. Когато го попитали, кой е тесният и скръбен път (Мат. 7: 14), той отговорил: „Обуздаване на собствените помисли и отсичане на собствените желания заради изпълнението на волята Божия“. Който обуздава грешните мисли, той не размишлява нито за своите, нито за чуждите грехове, нито пък за нещо тленно, нито за земното. Умът на такъв човек постоянно е на небето, където няма зло. Така постепенно в него не остава зло, даже и в мислите му.

 

 

БЕСЕДА за предсказаните Христови чудеса

 

Тогава ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее (Исая. 35: 5 – 6).

 

 

Елате, братя, да се възхитим на силата на нашия жив Бог, който е отворил очите на смъртен човек, та да съзре в предалечни времена онова, което ще стане. И как още го видял – с такива подробности, сякаш самият този пророк е бил Христов апостол, и ходел заедно с Христос Господ, и виждал чудо след чудо:  как Той дарява зрение на слепите, прочуване на глухите, на хромите – здрави нозе, на немите – глас и реч. Когато Иоан Кръстител от тъмницата пратил своите ученици да питат Христос:  Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? – Господ Христос им отговорил със словата на Своя пророк Исая: Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовества (Мат. 11). Вижте как дивно Господ е устроил нашето спасение! Онова, което чрез Своя пророк е предсказал за Себе си, Той го е и изпълнил. В древност пророкът, по внушение на Светия Дух, говорил Неговите слова, а сега Той изговаря словата на Своя пророк. Някога пророкът се позовавал на  Него, а сега Той се позовава на пророка. Та с това да покаже, че когато изрича Своите слова, и когато цитира пророческите слова, винаги изрича само Своите. Да покаже, че и тогава Той е говорил, а не пророкът, а че и сега Той говори, а не някой друг. И да оправдае Своя пророк като верен Свой слуга, та да не може никой да каже: „Пророкът е излъгал“. Пророците прославили Христа Господа и Христос Господ прославил верните свои служители.

О, Господи Иисусе, прославен от Своите слуги и Прославителю на Своите служители, помогни ни, та със слово, дело и мисъл да послужим на Твоята величествена слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Деликатна тема. Св. апостол Петър винаги, когато чуел да пее петел, плачел за трикратното си отричане. От друга страна и св. Николай иска да ни предпази от връщане към спомените за извършените грехове. Затова е желателно да се обърнем за съвет към изповедника ни (бел. прев ).

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО 
ПОЩАЛЬОНА ИЛИЯ К.: ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА БОЖИЕТО БИТИЕ

 

Един Ваш приятел постоянно Ви повтаря: „Няма Бог!" Неговите думи Ви шибат като удари с камшик. Вие се борите за своята душа и за своя живот. Добре сте разбрали: ако Го няма Живия и Всемогъщ Бог, Който е по-силен от смъртта, то тогава смъртта е единственият всемогъщ бог. Тога­ва всички живи същества са просто играчки в лапите на всесилната смърт, както мишката в лапите на гладната котка. Веднъж, развълнуван, Вие сте  казали на своя окаян приятел: „Бог има, теб те няма!". И не сте сбъркали! Защото онези, които са се отлъчили от вечния Животодател в този свят, ще бъдат отлъчени от Него и в другия. И така нито тук, нито там няма да позна­ят величествения Създател на всички твари. А да бъдеш разлъчен от Бога е по-лошо, отколкото изобщо да не съществуваш.

На Ваше място аз бих му казал и това:

„Грешиш, приятелю, казвайки: „Няма Бог!" Правилно би било да ка­жеш: „Аз нямам Бога". Защото ти сам виждаш, че останалите около теб чувстват Бога, поради което и казват: „Има Бог!" Следователно не че няма Бог, а ти Го нямаш.

Грешиш като болния, който би казал: „няма здраве на света". Без да лъже, той би могъл да каже само: „аз нямам здраве", но ако каже: „на света изобщо няма здраве", това ще бъде лъжа.

Грешиш като слепеца, който би казал: „на света няма светлина". Има светлина, целият свят е изпълнен със светлина, но той, бедният слепец, я няма. Ако искаше да каже истината, той би могъл да каже само: „аз нямам светлина".

Грешиш като просяка, който би рекъл: „няма злато на земята". Има зла­то; има го и на земята, и под земята. Който казва, че изобщо няма злато, не казва истината. Би я казал, ако рече: „аз нямам злато".

Грешиш като злосторника, който би казал: „няма доброта на света". В него самия няма доброта, а не в света. Затова не би сбъркал, ако каже: „аз нямам доброта".

Така и ти, приятелю, говориш невярно, като казваш: „няма Бог!" Защо­то ако ти нямаш нещо, това не означава, че никой го няма, или че го няма изобщо. И кой те упълномощи, кажи ми, да говориш от името на целия свят?

Кой ти даде право да приписваш своята собствена болест на всички и да налагаш на всички своята нищета?

Ако признаеш и кажеш: „нямам Бог", то тогава ще кажеш истината и думите ти ще се превърнат в изповед. Имало е, има и сега изключителни хора, които наистина нямат Бога. Но Бог ги има, има ги до последното им издихание. А ако и при последното си издихание те заявят, че няма Бог, то тогава и Бог престава да ги има и ги отписва от Книгата на живота. Затова те моля, приятелю мой, заради твоята душа, заради вечния Живот и Царство, заради Христовите сълзи и рани - моля те, превърни твоята горделива и дръзка изповед в изповед покайна. А какво трябва да правиш след това, ще ти каже Църквата - питай!"

Мир на теб и благословение от Бога !

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ

 

 

Разсъждение

 

 

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

 

 

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

 

 

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исая. 28: 16).

 

 

Този чуден Камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 294645
Постинги: 1278
Коментари: 0
Гласове: 273
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031