Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166115 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  55 56 57 58 59 60 61  >  >>


ПРОПОВЕД ЗА  РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ПЪРВЕНЕЦА

 

Мт. 1, 18 -25

 

Който с послушание и смирение пристъпи към Господа Иисуса Христа, той няма да пожелае никога вече да се отдалечи от Него. Началното обучение на новобранците във войската започва с упражнения в послушание и смирение. С послушание и смирение започва новият свят, новото творение, новото човечество. Старият свят е потъпкал послушанието към Бога и смирението пред Бога, и с това е изгорил[1] моста между земята и небето. Духовният материал за възстановяването на този мост, преди всичко, е послушанието и смирението. Докато Адам бил богат с послушание и смирение, едва можел да направи разлика между своя дух и Божия Дух, между своята воля и волята Божия, между своите мисли и Божиите мисли. Той не можел да чувствува, нито да желае, нито да мисли, нещо, което да не е в Бога и от Бога. Както ангелите Божии, тъй и Адам стоял в непосредствена близост до Бога и от непосредствена близост гледал Праизвора на светлината, мъдростта, и любовта. Живеейки в самото слънце, не му било необходимо да пали никаква своя свещ. В слънцето неговата свещ нито щяла да гори, нито пък да свети. Но когато Адам нарушил послушанието и изгубил смирението - а те и двете се губят или добиват едновремнно – тогава неговото непосредствено общение с Бога се прекратило, мостът бил разрушен и той паднал в страшна и влажна тъмнина, в която трябвало да си свети със своята свещ, която, все пак, Божията милост му дала, когато Божията правда го изгонила от рая. Тогава той започнал да прави разлика не само между себе си и Бога, между своята воля и волята Божия, между своите чувства и чувствата Божии, и своите мисли и Божиите мисли – не само започнал да прави и вижда разликата, но едва-едва, в часовете на просветление, могъл да почувствува Божия образ в себе си. Уви, в такава пропаст бил хвърлен поради непослушание и гордост онзи, който първоначално бил сътворен по образ[2] и подобие на самата Свята и Божествена Троица! Уви, всички сме Адамови потомци, всички ниски издънки от отсечен кедър, който някога величествено се издигал и разклонявал над всички Божии творения в рая, ниски издънки, заглушени от бурените на суровата природа, която като завеса се спуснала между нас и Праизвора на безсмъртната любов. Вижте само как, като от замахване с магическа пръчка, от непослушанието и гордостта на праотеца на човечеството изведнъж се изменили всички творения около него и той бил обкръжен от цяла войска от непослушни и възгордели се! Докато Адам бил послушен и смирен пред своя Творец, дотогава цялото негово обкръжение е било послушно и смирено[3]. Но каква промяна на сцената само за миг! В мига на Адамовото падение Адам бил обкръжен отвсякъде само с непослушание. Тук, до него е непослушната Ева. Тук е главният носител на непослушанието и гордостта – сатаната. Тук е и цялата непослушна природа, разбунтувана и безумна. Плодовете, дотогава разтапящи се от сладост в човешките уста, започнали да горчат. Тревата, която като коприна се разстилала под краката на човека, започнала да боде като стъкло. Цветето, което се радвало, когато неговият цар го помирисвал, започнало да се огражда с тръни, за да го отблъсне от себе си. Зверовете, които като агнета се галели около него, започнали да налитат върху него с острите си зъби, с очи пламтящи от гняв. Всичко станало враждебно и подозрително към Адам. И най-богатият от цялата сътворена природа, се почувствувал най-беден. Преди това облечен в ангелска слава, се почувствувал, унизен, самотен, и – гол; тъй гол, че трябвало да заеме от природата облекло за своята голота – и плътска, и духовна. За тялото си почнал да взема кожа от животните и листа от дърветата, а за своя дух, започнал да взаимства от тварите – знания и умения. Онзи, който дотогава пиел от препълнения извор на живота, сега бил принуден да ходи след добитъка, да се навежда в калта и да пие от следите на животните, както при телесната, така и при духовната жажда. Погледнете сега към Господ Христос и неговото обкръжение. Всичко е самото послушание и смирение. Архангел Гавриил – представител на ангелското послушание; Дева Мария - послушание и смирение; пастирите - послушание и смирение; източните мъдреци - послушание и смирение; небесните звезди - послушание и смирение. Послушни бури, послушни ветрове, послушни земя и слънце, послушни човеци, послушен добитък, послушен е и самият гроб. Всичко е послушно пред Божия Син, Новия Адам и всичко се смирява пред Него, защото и Той е безкрайно послушен пред Своя Отец и смирен пред Него. Известно е, че покрай многото земеделски семена, които човекът сее и отглежда, покарват и растат не малко и други плевели, несеяни и неотглеждани. Така е и с добродетелите, ако ги сееш с послушание и смирение в твоята душа, ще видиш как до тях бързо ще поникне цял букет от останалите добродетели. Една от първите е простотата – вътрешна и външна. Послушната и смирена Дева Мария се украсява същевременно и от целомъдрието. Това се отнася също и за праведния Иосиф и евангелистите. Вижте само с каква безпримерна простота евангелистът описва най-великите събития в историята на човешкото спасение и в историята на вселената! Можете ли да си представите колко обширно и театрално един светски писател би описал, да кажем, възкресението на Лазар, ако случайно е можел да бъде очевидец на това събитие? Или каква многословна и напудрена драма ще напише за всичко онова, което се случило в душата на послушния, смиреният и прост човек Иосиф, в онзи миг, в който разбрал, че неговата подзащитна и обручница, е непразна? Всичко това в днешното евангелие евангелистът го описва с няколко обикновени думи:
А раждането на Иисус Христос стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за
Иосиф, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Светия Дух. Преди това евангелистът е изредил родословието на Господ Иисус или по-добре казано, родословието на праведния Иосиф от Иудиното племе от Давидовото коляно. В това родословие евангелистът говорил за хора, родени от хора, по естествен начин, както се раждат по света всички смъртни хора. Но изведнъж започва да описва раждането на Господа и казва: А раждането на Иисус Христос… за да покаже с това необикновено и свръхестествено Негово раждане, което съвсем ясно се вижда от начина на раждането на всички изброени Иосифови предци. Мария, Неговата майка, била сгодена за Иосиф. В очите на света, този годеж, можел да се смята за преддверие на брачен живот; но в очите на Мария и Иосиф, то не могло да се смята за такова. Измолена[4] от Бога, Дева Мария, по родителския обет, била посветена завинаги на Бога. От своя страна, Тя драговолно приела този родителски обет, което се вижда от нейното дългогодишно служение в иерусалимския храм. Ако зависело от нейната воля, Тя, без съмнение би останала в храма, както и Ана, дъщерята Фануилова ( Лк. 2, 36 - 37 ). Но законът предписвал друго и то трябвало да се изпълни. Тя се сгодила за Иосиф, не за да заживее в брак с него, а за да избегне брака. Всички подробности на този годеж и неговото значение са описани в Църковното Предание. И ако хората ценяха Преданието свързано с Богородица, с праведния Иосиф и с всички личности споменати в Евангелието, поне толкова, колкото ценят преданията, често и най-безумните, свързани със светските царе, пълководци и мъдреци, на всекиго ще е ясен смисълът на годежа между Пресветата Дева и Иосиф[5]. Преди още да бяха се те събрали – тези думи не означават, че след това те са се събрали като мъж и жена – евангелистът даже и не мисли за това, в този случай евангелистът се интересува само от раждането на Господ Иисус и от нищо друго, той написал горните слова, за да покаже, че Неговото Рождество е било без съединение на мъж и жена. Затова разбирай думите на евангелиста тъй, както са написани: без да се събират оказа се, че тя е непразна от Светия Дух. Само от Светия Дух можел да бъде заченат Онзи, Комуто предстояло посред царството на духа на мрака и злобата да основе царството на Духа, светлината и любовта. Как би могъл Той да изпълни Своята Божествена мисия в света, ако би дошъл по естествения път, засипан от грехове и смърдящ от смъртно тление? В такъв случай, новото вино ще мирише на стари мяхове и Онзи, който дошъл да спаси света, Сам би се нуждаел от спасение. Само с чудо светът можел да бъде спасен, с чудо Божие; така вярвал целия човешки род на земята. А когато чудото Божие е факт, не трябва да се съмняваме в него, а трябва да му се поклоним и в това чудо да потърсим лек и спасение за себе си. Какво направил Иосиф като разбрал, че Дева Мария е непразна?
«А Иосиф, мъж и́ , понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да
я напусне». Той постъпва, следователно, по послушание към Божия закон. Той е послушен пред волята Божия, такава, каквато тогава била известена на израилския народ. Така постъпва и по смирение пред Бога. «Не бивай много строг» ( Еклис. 7, 16 ), напомня премъдрия Соломон. Т.е. не бъди твърде взискателен към онзи, който е съгрешил, а си спомни за своите слабости и грехове и се постарай с милост да смекчиш правдата спрямо грешниците. Изпълнен с такъв Дух, Иосиф и не помислил да предаде Дева Мария на съд за подозирания грях: «и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я
напусне». Такъв план [ на поведение ] ни показва Иосиф като човек разсъдителен[6], пример за правда и милост, такъв, какъвто въобще могъл да го възпита духът на стария закон. За него всичко е просто и ясно, както могло то да бъде в сърцето на един богобоязлив човек. Но тъкмо праведният Иосиф намислил един деликатен изход от неудобното положение, изведнъж в неговия план се намесило небето с една неочаквана заповед: «Но когато
намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов,
не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Светия Дух». Божия ангел, който преди това благовестил на Пречистата Дева за идването на Богочовека в света, сега идва и приготвя пътя на Господа и изправя пътеките пред Неговите нозе. Иосифовото съмнение е една пречка на Неговия път и то твърде голяма и опасна пречка. Тази пречка трябвало да се отстрани. За да се види как за небесните сили е лесно да сторят това, което за хората е твърде трудно, ангелът се явил на Иосиф на сън, а не на яве. Назовавайки Иосиф син Давидов, ангелът желае едновременно да го почете и предупреди. Като потомък на цар Давид, ти трябва да се радваш на тази тайна повече, отколкото другите хора, но трябва да я разбереш и повече от другите хора. Но как ангелът нарича Девата, негова жена: «Не бой се да приемеш Мария, жена си.» Също тъй, както Господ от Кръста казал на Майка Си: «Жено, ето син ти!» а след това на Своя ученик: «Ето майка ти!» ( Иоан 19, 26 – 27 ). Наистина, небето е пестеливо на думи и не казва нищо излишно. Ако това не било необходимо, нима ангелът щял да го каже? Макар това название на Мария - жена Иосифова, да е камък за препъване на някои невярващи човеци, всъщност то е защита на чистотата от нечистите сили. Защото не само хората слушат Божиите слова, а всички светове [ сили ], и добри, и зли. Онзи, който би поискал да проникне във всички Божии тайни, той би трябвало да има Божие знание за всички създания – видими и невидими.
«
Защото заченалото се в нея е от Светия Дух”. Това е Божие дело, а не човешко. Не гледай на естеството и не се страхувай от закона. Тук действува По-Големият от естеството, и По-Силният от закона, без когото нито естеството би имало живот, нито законът - сила. От това, което ангелът известява на Иосиф е ясно, че Дева Мария нищо не е разказала за по-раншната си среща с великия архангел, както е и ясно, че Тя, сега, когато Иосиф се кани да я напусне, няма и най-малкото намерение да се оправдава. Казаното и от ангела, както и небесните тайни, които постепенно и́ се откривали, Тя «спазвала всички
тия думи, като ги слагала в сърцето си» ( Лк. 2, 19 ; 2, 51 ). В Своята вяра в Бога, и послушание към Бога, Тя не се страхувала от каквото и да е унижение от света. „Ако моите страдания са Богу угодни, защо да ги не понеса?“, казвали по-късно някои християнски мъченици. Пребивавайки в постоянна молитва и Богомислие и Пречистата е могла да каже: „Ако моето унижение е Богу угодно, защо да го не понеса? Само да съм праведна пред Бога, Който гледа на сърце, а светът да прави с мене, каквото иска“. Но тя знаела, че целият свят нищо не може да
и́ стори, защото Бог не би допуснал. Какво благодушно смирение пред живия Господ и каква предивна преданост на Неговата воля! И освен това - какво геройство на духа на една нежна Девица! «Тайната Господня е за ония, които Му се боят»  ( Пс. 25, 14 ). Докато грешниците в наше време, както и по всяко време, посочват и лъжесвидетели за себе си, Дева Мария, която нямала за свидетел човек, а Всевишния Бог, не се оправдава, не се възмущава, а мълчи - мълчи и чака Бог в благовремие да Я оправдае. И Бог не се забавил да оправдае Своята Избраница. Онзи, същия ангел, който и́ открил великата тайна на Нейното зачатие, побързал сега да говори вместо мълчаливата Девица. [Ангелът] Обяснил, следователно, на Иосиф всичко, което вече се е случило, отива сега по-нататък и му обяснява, онова, което има да стане: «Тя ще роди Син и ще Му
наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му». „Не казва: - „ще ти роди син“, а просто казва: „ще роди“; защото ще го роди не нему, но за целия свят“ ( Златоуст ). Ангелът посъветвал Иосиф да се отнася към Новороденото като истински баща, заради което и казва: «И ще Му наречеш името Иисус». Иисус значи Спасител, затова втората част на изречението започва със „защото“, т.е. наречи го Спасител, «защото Той ще спаси народа Си от греховете му». Архангелът е истински Божи вестител. Той говори, онова, което узнава от Бога; той вижда истината в Бога. Природата със своите закони за него все едно не съществува. Той познава само всемогъществото на живия Бог, както някога го познавал Адам. Като казал: «Той ще спаси народа Си от греховете му», архангелът предсказал основното Христово дело. Христос ще дойде, за да спаси хората не от някакво, какво да е зло, а от главното зло, от греха, който е извор на всички злини по света. Той ще спаси дървото на човечеството не от един облак гъсеници, които случайно са го опустошили една година, а от червея в корена, от който изсъхва цялото дърво. Той ще дойде да спаси не човека от човека, не народ от народа, но всички хора и всички народи от сатаната, сеяча и властелина на греха. Той ще дойде не като братята Макавеи или Варава, или Бар – Кохба да вдигне бунт против римляните, които като облак гъсеници, завладели израилския народ та да го опустошат, а като безсмъртен Лекар на всички, пред Когото и израилтяните, и римляните, и гърците, и египтяните, и всички народи по земята са болни и преболни, вехнещи от един и същи микроб, от греха. Христос по-късно съвършено изпълнил предсказанието на архангела. «Прощават ти се греховете!» – това било Неговото победоносно слово през цялата Негова земна дейност между хората. В това слово се съдържа и диагнозата на болестите, и лекарството. Грехът – ето я диагнозата на болестите; опрощаването на греха – това е лекарството. И Иосиф пръв от смъртните човеци на новото творение бил удостоен да разбере истинската цел на Пришествието на Месията и истинското естество на Неговата дейност. Всичко, което до сега архангелът бил казал на Иосиф, било достатъчно, та той от послушание към новата, непосредствена Божия заповед, да се откаже от своите мисли и от плана за напускане на Мария. Небето заповяда – Иосиф се подчинява. Но обикновеният метод на небето не е да издава заповеди към хората, без да апелира за тяхното разбиране и самоопределение. За Бога, още в началото било важно човек да действува като свободно същество. Защото в свободата и в свободното самоопределение се състои и цялата красота[7] на човека. Без свобода човек би бил само една механична майсторска Божия направа, която Бог би поддържал и движил изключително по Своята воля и със Своята сила. Такива творения Бог има в природата доста, но на човека Той отредил особено положение, като му дал свобода да се определи за Бога, или против Бога, да избере живот или смърт, положение изпълнено с чест, но в същото време и пълно с опасности. Затова Бог не дава на Адам просто заповед: «От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него» - но веднага Бог добавя – «защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш» ( Бит. 2, 16 – 17 ). С тези, последните думи, Бог посочва на неговия разум една причина, а на неговата воля - една мотивация. Да не яде от забранения плод, «защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш». Подобно на това постъпва сега и архангел Михаил с Иосиф. След като издал заповед да приеме Мария и да не я оставя и след като обяснил, че плодът в нейната девическа утроба е «от Светия Дух», архангелът напомня на Иосиф за ясното пророчество на великия пророк: «Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил ( Исаиа, 7, 14 ), което ще рече: с нас е Бог.» Казаното преди: «И ще Му наречеш името Иисус», не е в противоречие с това, което сега се казва: «и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог.» В първия случай се заповядва на Иосиф, той да му нарече името Иисус, т.е. Спасител, а във втория случай се твърди, че Младенецът ще бъде наречен от хората и от народа Емануил, т.е. с нас е Бог. И първото, и второто Име, всяко, по свой начин изразява най-добре смисъла на Христовото пришествие и Неговите дела в света. А именно, Той ще дойде да прости греховете, да помилва и спаси хората от греха, затова ще се нарече Спасител – Иисус. Но «Кой може да прощава грехове, освен един Бог?» ( Марк. 2, 7 ). Никой в света. Нито на небето, нито на земята няма право, нито сили да прощава греховете и да спасява от греховете, освен един Бог. Защото грехът е главният червей на световните болести. И никой не познава бездънния ужас на греха, като Бог, Който е безгрешен, нито пък някой може да изтръгне червея-грях из корен, освен Бог. А това, че Иисус прощавал греховете и с това правил хората здрави, проличава, че Той Е и Бог между хората. Ако трябва имената да се поставят в причинна връзка, тогава името Емануил би се поставило пред Иисус. Защото, за да може Новороденият да извърши делото на Спасителя, Той трябвало да бъде Емануил, трябвало да дойде като Бог. Но и така, както е, смисълът [ на Името ] е същият. Дали ще кажем Емануил - защото е Спасител, или ще кажем Спасител – защото е Емануил, е все едно и също, защото смисълът е същият[8]. Но при всяко положение, едно е ясно на целия свят, а то е, че спасение за този свят няма, ако в него не дойде Бог и за нас човеците няма ни лек, ни спасение, ако Бог не е с нас. Ако Бог не е с нас, и то не само като идея или приятен сън, а като нас - с душа, както и ние, в Тяло - като нас, в скърби и страдания - както и ние, и най - накрая, в онова, което най-много ни различава от Бога – в смъртта, като нас. Затова всяка вяра, която учи, че Бог не дошъл в плът и че не може да дойде в плът, е лъжовна, защото учи за Бог като за безсилен и немилосърден; представя Го като мащеха, а не като майка. Представя Го като безсилен и страхливо се стреми да го отстрани от най-голямата битка - битката със сатаната, греха и смъртта. Трябва да се окове сатаната, трябва да се изскубне корена на греха от човешките души в зародиш, трябва да се унищожи жилото на смъртта – ах, трябва да се извърши най-трудното нещо, по-тежкото от най-тежкото, което светът носи на плещите си. Нашият Бог спечели тази битка блестящо. Хората от другите вероизповедания се страхуват дори и в мислите си да позволят на техните „богове“ да встъпят в такава борба, в която техните противници могат и да ги победят. Коя ще е тази майка, която не би се превела до земята от любов към своето чедо, да го утеши, да го люлее, да му говори[9]? Ами ако детето е в огън или между зверове? О, Господи, прости ни, че задаваме такива въпроси! Как ще да Си Ти милосърден Творец на света, ако не бе дошъл по Твоята милост между нас, ако от мъглявата и безпечална далечина виждаш нашето нещастие и никак не помръдваш пръста Си към огъня [за да ни помогнеш] и не правиш дори и крачка към ямата, в която зверовете ни разкъсват? Наистина, Ти Си слязъл при нас още по-ниско, отколкото която и да е земна любов; родил си се с Тяло, та в плът да оживиш и спасиш плътта; причастил си се с Чашата на страданията на всички Твои творения; не Си споделил с никого тази Чаша с горчиво причастие, а си я изпил до дъно - Сам! Ти затова си наш Спасител, защото Си бил Бог между нас; бил си Бог между нас, затова си могъл да бъдеш и наш Спасител. Слава на Тебе Иисусе Емануиле! Що се отнася до Иосиф, той със страх и трепет, все по-ясно виждал, че до него се тъче платно, по дълго от слънчевите лъчи[10] и по-широко от въздуха; платно, чиято основа е сам Всевишният, а ангелите и всички творения – вътък. На него се паднала участта да е в центъра на самото платно на Новото творение и да послужи като оръдие Божие. Докато човек не почувствува, че чрез него Бог осъществява Своето дело, дотогава той е слаб и немощен, неопределен и самопрезиращ се, но когато човек почувствува, че Бог го е взел в Своята десница, както ковача желязото за коване, той почва да се чувствува силен и смирен, определящ своите постъпки, и горд със своя Бог. «Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син[11]; и той Му нарече името Иисус».
Когато четем светото Евангелие, трябва да приемем за себе си евангелския ум, а не да пренасяме нашия ум в Евангелието. Сам евангелистът, чудейки се, разказва за чудото на Рождеството на Спасителя. За него е важно да разкрие, че Раждането е станало по чудесен начин. Това е четвъртото доказателство, посочено от евангелист Матей в днешното евангелско четиво. Първо - казал, че Дева Мария била само сгодена за Иосиф; второ - че заченалото се в нея е от Светия Дух; трето - че ангелът на сън разкрил, че нейната бременност е чудна и свръхестествена; и четвърто, ето, сега повтаря същата мисъл с думите: «Докле тя роди своя първороден Син». Като слънце е ясно, значи, че евангелистът даже и не помисля да каже, че след това раждане, Иосиф е влязъл във връзка с Мария. Това, което не е било преди Тя да роди своя първороден Син, не е било и след това, когато родила Сина. Когато кажем за някого, че докато трае богослужението в църквата, той не внимава в думите на свещеника, ние никак не мислим да кажем за него, че той след края на богослужението внимава върху думите на свещеника. Или ако кажем за някой овчар, че докато овцете пасат, той пее, ни не мислим, че овчаря не пее, когато овцете престанат да пасат. Словата за Първенеца се отнасят изключително за Господ Иисус Христос ( Пс. 88, 28; сравни 2 Цар. 7, 12 – 16; Евр. 1, 5 – 6 ; Рим 8, 29 ), Който е Първенец между всички царе и Първенец, между многото братя ( Рим. 8, 29 ), т.е. между спасените и осиновени човеци. Като се напише Първенец с главна първа буква, като особено наименование, няма да се получи никакво разномислие. Или ако пред думата Първенец се постави запетайка, пак не би възникнало разномислие и никакъв смут. Впрочем, думата Първенец следва да се чете като собствено име и пред което се поставя запетайка: Тя роди своя първороден Син. Господ Иисус, като Творец на новото Царство и като нов Адам, е Първенец. За свети Амон[12] се разказва, че 18 години бил в законен брак без да имат с жена си никаква плътска връзка. Света мъченица Анастасия[13], също тъй живяла в брак с римския сенатор Помплий, без да има с него плътска връзка. Привеждаме само два примера, от хилядите други. Със Своето пречисто девство, преди раждането, по време на раждането, и след раждането, Дева Мария, през цялата история на Църквата, е насърчила [и насърчава] за девствен живот хиляди и хиляди девойки и младежи. Подражавайки на Нейното девство, много венчани жени, преустановили брака си и се посветили на девствена чистота. Подражавайки на Нея и много развратници, скъсали с развратния живот, измивайки душата си със сълзи и молитви. Затова е възможно даже [неправилно] да се помисли, че Пречистата Дева, Която е опора и вдъхновение на християнската чистота и девство през вековете, би могла да е по ниско в девството от сетите Анастасия, Текла, Варвара, Екатерина, Параскева, и многочислените [ неспоменати тук девици и девственици]. Или може да се помисли, че Онази, Която е носела в Себе си безсмъртния Господ, все пак е могла да има в себе си сянка на плътска страст. Онази, Която носела Бога и родила Бога „била Дева, не само по тялото, а и по дух“, казва св. Амвросий. А Златоуст отново сравнява Девата с пчела и казва: „ Както пчелата не иска да влезе в смърдящ съд, така и Светия Дух не иска да се всели в нечиста душа“. Но да преустановим този разговор за онова, за което трябва да се посветят по-малко думи, а повече удивление. Там, където има послушание и смирение към живия Бог, там е и чистотата. Послушните и смирени Свои слуги Господ изцелява от всички земни страсти и похоти. Затова, тогава да се посветим на очистването на своята съвест, на своята душа и на своето сърце, и на своя ум, та и ние да се удостоим с благодатната сила на Светия Дух; та в края на краищата земната суета да спре да сее своето семе във вътрешния наш човек, та от Дух Свети да зачене вътре, в нас, новия живот и новия човек, подобно на Господа и нашия Спасител Иисус Христос. На Него, слава и хвала заедно с Отец и Дух Свети - единосъщна и Неразделна Троица, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг - разрушил

 

[2] Непорочния образ Божий в човека е бил извор на блаженство, а в падналия човек той е ( само)
надежда за блаженство“. Филарет Московски. Слово на Въведение. – Белж. е от Св. Николай.

 

[3] В ориг. - негово обкръжение дишало послушност и смирение

 

[4] В ориг. – изплакана

[5] Свети Игнатий казва, че Дева била сгодена, „за да се скрие от дявола Неговото Рождество, та дявола да мислел за Него като за Роден от венчана жена, а не от Девица“. Също и Иероним, Тълкувание на Матея.
Също и Григорий Неокесарийски, 2 Слово на Благовещение. - Белж. е от Св.
Николай.

[6] В ориг. – примерен, образцов                                            

 

[7] В ориг. – чар

 

[8] Но кой ще Го нарече Емануил? Ето, тук се говори безлично. По отделно, никой не го е нарекъл Емануил,
но всъщност всички. Онези, които са повярвали, са се съгласили, че С нами Бог, че Той живее между нас
като човек. ( Монах Е. Зигабен. Тълкувание на Матей ). Белж. е от Св.
Николай.

[9] В ориг. - гугука

 

[10] В ориг. - слънчевата светлина

 

[11] Словореда в сръбския текст е различен, а именно: и роди сина свога, Првенца.

 

[12] Жития на Светиите – 4 октомври

 

[13] 22 декември

 
Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

     Който дава[1] на сиромах, дава на Христа. Това е смисълът на евангелското учение, което се е потвърдило от опита на светиите. След покаянието си Петър Милостиви започнал да дава милостиня на сиромасите, където и когато му се удавал случай. Веднъж го срещнал някой си корабокрушенец, който едва спасил голото си тяло и му поискал някаква дреха. Петър съблякъл от себе си скъпоценното си палто и облякъл голия. Но не след много време, Петър видял своето палто в дюкяна на някой си търговец, който бил го изложил за продан. Той много се наскърбил, задето онзи корабокрушенец продал неговото палто, наместо той сам да го употребява. „Не съм достоен, – говорел сaм на себе си Петър – Господ не приема моята милостиня“. Но насън му се явил Господ във вид на благообразен човек с кръст на Своята глава и с Петровото палто върху себе си. „Защо тъжиш, Петре?“, попитал Господ. „Как да не тъжа, Господи мой, като видях  онова, което дадох на бедния, да се продава на пазара?“ Тогава Господ го попитал: „Познаваш ли тази дреха върху мене?“. Тогава Петър му отговорил: „Познавам я Господи, това е моята дреха с която облякох голия“. Тогава Господ пак му рекъл: „ Не тъжи - ти си я дал на сиромаха, а Съм я приел Аз и похвалям твоето дело.

 

Беседа за Бог Дух Свети, който от Отца изхожда.

 

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене  (Иоан15,26)

 

     Недостижими са дълбочините на Божието битие, братя. Но Бог нито се Е скрил съвсем от нас, нито пък ни е открил всичко. Колкото може нашата немощ да понесе, толкова ни е открито; колкото ни е потребно за спасение, толкова ни е открито. За Дух Светий ни е открито, че Той от Отца изхожда и се изпраща от Сина. Нека никой не изследва[2] повече, за да не би да падне в заблуда. Щом от Отца изхожда, значи има едно битие с Отца; щом от Сина се изпраща да продължи служението на Сина, значи е равен на Сина. Отец…свидетелствува за Мене, казал първо Господ Иисус; а сега казва за Духа на истината: Той ще свидетелствува за Мене. Двамата свидетели са еднакви [единосъщни], затова Господ се позовава, ту на единия, ту на другия. И Онзи, Който е свидетелствувал, и Онзи, Който ще свидетелствува, са еднакви по битие [единосъщни], защото Господ не би приел[3] Свидетелят за бъдещето да е по-малък от Свидетеля от миналото. Това говорим по човешки, относно времето, а всъщност, Трима свидетелствуват на небето, според думите на евангелиста: Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно.

       Има хора, които твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Кой и кога им е открил това? Ние знаем, че Дух Свети изхожда от Отца, защото това ни е открито от Сина Божий, Господ наш Иисус Христос. Затова отхвърляме тези добавка към нашата православна вяра, защото не се съгласува със словата на Самия Господ. Но за да се приемат тези думи на пречистият Господ е  необходима голяма сърдечна чистота. Затова да се трудим повече да очистим нашето сърце от страстите, отколкото с нечисто сърце любопитно да насочваме ума си в безкрайните дълбини на Божието битие, защото, който е вършил това е падал в ерес и е погубвал своята душа.

     О, Господи Боже, велики и силни, благодарим Ти, че ни Си се явил чрез нашия Спасител Господ Иисус Христос, та да знаем, че не сме деца на тъмнината, а синове на светлината! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай Велимирович, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - отделя

[2] В ориг. -  търси

[3] В ориг. - оставил

 

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ "ОХРИДСКИ ПРОЛОГ" - 22 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Когато човек усети върху себе си Божията милост, сякаш се събужда от глупав и безчувствен сън, и се срамува от дълговременната си слепота за непрестанното Божие милосърдие. По времето на цар Иустиниан главен царски събирач на данъците за Африка бил някой си Петър, човек много богат, но крайно коравосърдечен и твърде немилостив. Веднъж просяците се оплаквали помежду си, че никой от тях нито веднъж не е получил милостиня от Петър. Тогава един от просяците се обзаложил, че той ще успее да изпроси някаква милостиня от Петър. Отишъл при скъперника и непрестанно го молил за милостиня, докато онзи така се ядосал, че го ударил  с един хляб, понеже нямал нищо друго под ръка. Радостен, просякът взел хляба и побягнал. Веднага след това Петър ненадейно се разболял тежко и имал такова видение: видял себе си в другия свят, изтезаван от демоните. На едната страна на везните демоните натрупали Петровите грехове, така че везната съвсем натежала. От другата страна стояли ангелите, натъжени, че нямат нито едно добро дело от живота на Петър, та да го сложат от  празната страна на везните. Един от ангелите казал „Наистина нямаме какво да поставим, освен един хляб, с който [Петър] удари просяка”. Тогава ангелите бързо поставили хляба върху празната страна на везните и този един хляб натежал повече от всички Петрови грехове, поставени от другата страна на везните. Когато видението свършило, Петър рекъл сам на себе си: „Действително, не бе привидение   това, а живата истина, защото видях всичките си грехове още от младини. А щом толкова ми помогна един хляб, който хвърлих по просяка, колко ли могат да помогнат многобройните  дела на милостиня, направени от сърце и с кротост?”. Оттогава Петър станал най-милостивият човек в своя град. Целият си имот раздал на сиромасите; като приключил  с имота, продал за 30 жълтици самия себе си в робство, па и тази сума раздал като милостиня на бедните в името Христово. Затова бил наречен Петър Милостиви.

 

БЕСЕДА за Бог Дух Утешител

 

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки(Иоан 14, 16)

 

     Там, където има любов, братя, няма заповед,  а молбата заменя заповедта. При тези, които се обичат, молбата има по-голяма сила отколкото  заповедта при тези които не се обичат. Светата Троица представлява върховно царство и величие на любовта. Исаия нарича Светата Троица велик съвет (Ис.9,6), а въплътеният Син Божий,  Чуден Съветник, Ангел, т.е. Пратеник[1]. Как се съгласува съветът в Божието единство? И ти си един, но се съветваш сам със себе си. Твоят ум пита твоята воля: можеш ли и пита сърцето: искаш ли? А волята и сърцето питат твоя ум: можеш ли? Но въпреки това съветване вътре в тебе, ти си един човек, една личност. Разбира се, това е само бледа прилика и сянка на Света Троица и Нейния съвършен съвет. Защото в Света Троица има пълна равнопоставеност и хармония между Нейните ипостаси. Онова, което Отец желае, веднага го пожелава и Синът, и Дух Светий. И ще ви даде друг Утешител. Виждате как Синът Божий е сигурен, че за каквото Той и да замоли и посъветва, веднага ще бъде възприето от Великия Божествен Съвет. И Отец ще се съгласи да изпрати Духът, и Духът ще се съгласи да отиде. Син Божий не казва: Аз ще помоля Отца да ви даде и вярвам, че Той ще ви даде; не това!; [а казва] И Аз ще помоля … и ще ви даде. Той предварително знае, че Отец ще даде онова, което би поискал - Той знае това, ако може така да се каже, от предвечния си опит. Защото през цялата вечност между Отца, и Сина, и Духа Светаго владее хармония. Ще ви даде друг Утешител. С тези думи се разкрива пълното равенство на Сина и Светия Дух. Отец ще ви прати друг Утешител, равносилен с Мене, единосъщен с Мене, равночестен с Мене. Той може напълно да Ме замени по Свой начин, съгласно Своята дивна ипостас, по която единствено се различна от Сина.                                                                                                                                                                                            О братя мои, виждате ли как цялата Света Троица взима участие в нашето спасение? Виждате ли чии сме? Виждате ли какво достойнство е дадено на нас, смъртните и грешните?  О, пресвета и преславна Троице, Боже наш, помилуй и спаси нас! На тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] [1] Според славянския превод, в съгласие с превода на 70-те тълковници – там Господ е наречен „Ангел на Великия Съвет” (гръц. Μεγάλης βουλῆς ἄγγελος). В синодалния превод на български това определение на Бог Син не се открива, а в стих 6, глава 9 от Книгата на пророк Исаия следва направо: „Чуден, Съветник, Бог Крепък…” – коментар на Г.

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ‘ – 21 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим  от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла  Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1]  за чудните Божии дела чрез Мойсей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций, прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „ Остров на Покаянието“.

 

 

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

 

Който е видял Мене, видял е Отца ( Иоан 14,9)

 

Господи, покажи ни Отца, и стига ни, казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той  Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети Филип гледал  с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не!, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез  Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух - единосъщно Божество, троично по Ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца.Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога , па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат; къде е Бог!?

    О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор- Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. -  създал условия

2 В ориг. - предели

3 Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски ( Гражданинът)

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

    

 Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия  Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които  малодушните биха извършили самоубийство и в които светите Божий люде се проявили като юнаци. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син,  видял как лъв хванал  момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би  се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион, като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец, Висарион отишъл в Цариград, и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш- агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения, този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден – днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

 

БЕСЕДА
за единственият Път, Истина и Живот

 

Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. (Иоан. 14, 6)

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята, хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар, че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът,  истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва; и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя.  „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца ( I Иоан 2, 23).  

О, Господи Иисусе, благословени  и извор на благословение, наистина Ти си нашия Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси! На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене

[2] В ориг. -  да се сдобият

 

Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“- 19 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян, бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян, видял [един]мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време, нещастен случай постигнал Магистриян - той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за неговата болест. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатия  човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „ Заради Бога, кажи ми кой си ти ?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „ Погледни към мене и виж, това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

 

БЕСЕДА за Христовата тъга

 

Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час ( Иоан 12,27)
 

        В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос - нищо по–реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се  доближават с реалността си до  реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят, и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен  свят и тази непреходна реалност. Бурните ала немощни  вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по Божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им  докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух, се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали.[2] Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е ) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли, колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [ всеки ] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [ изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж, и още веднъж!  На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

 

[1] В ориг. - риза

[2] В син. български превод - Душата Ми сега се смути

[3] В смисъл слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мт.25,40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване  на  милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек, в Цариград, бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал  нататък, за да не слуша благодарността им и  да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в Църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб, и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

 

БЕСЕДА за въскръсналият и жив Господ, Който е въскресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11,25)

 

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки  Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най- добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв, и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всякаква друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи Аз съм възкресението и животът, са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашия Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния  Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своят живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите  тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души , не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души  ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот! Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост, да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и   вечен живот! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - правя

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ПРЕДЛАГАМ ЕДНА ПРОПОВЕД. С благодарност ще приема всички Ваши забележки относно правописа и граматическите отклонения.

 https://drive.google.com/file/d/0B4YHuuPAGke1OTBQZHBMeUNPTnc/view?usp=sharing

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ‘ – 17 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

           Богобоязлив и верен на Бога владетел е същинска небесна благодат за своя народ. Крал Вацлав[1]  бил такъв владетел. Неговата ревност за светата вяра и строгият му живот ни напомнят за древните подвижници. Деня посвещавал на държавните дела, а нощта на молитвата. Със стария си слуга Подивой често ходел бос през зимата за утренята в църквата. Нерядко също сам месел и пекъл просфорите, - задължително правел това, когато щял да се причастява. С неговото усърдие били издигнати много храмове, в които ежедневно се принасяла служба Богу. Особено се грижeл за сираците и бедните. Бил миролюбив, но храбър и безстрашен воин.                                            

Когато съседният княз Радислав нападнал чешката земя, Вацлав му пратил писмо, питайки какво го е накарало да воюва с него. Горделивият Радислав му отвърнал, че иска Вацлав да му отстъпи цяла Чехия [[2]] и своя престол. Тогава Вацлав събрал голяма войска и излязъл пред неприятеля си. Но като видял двете силни войски, домъчняло му, че ще загинат толкова много хора, та изпратил на Радислав послание: „спорът е между мен и теб, ти желаеш да владееш Чехия, но аз не [я] отстъпвам. Приеми[3] да решим въпроса в битка между нас двамата. Защо да има кървава битка между двете войски?”. Княз Радислав се съгласил на двубой, ала бил победен от Вацлав и на колене го молил за прошка.

 

БЕСЕДА за единосъщието на Отца и Сина

 

Аз и Отец едно сме. (Иоан. 10:30)

 

        Колкото повече чудеса извършвал Господ Иисус и колкото повече се приближавал до смъртта Си, толкова по-открито говорел за Себе Си. Многобройните чудеса и продължителното време, достатъчно за размишление, променяли и незлобивите, и озлобените. Първите ставали по-възприемчиви към откриване на възвишените Божии тайни, докато озлобените все повече се помрачавали в злобата си и ставали неспособни за разбиране на тези тайни. Затова и озлобените грабнали камъни, за да убият Господа. Аз и Отец едно сме. Отец и Син са едно по същината на битието, но не са едно по Своите ипостаси, иначе нямаше и да се наричат с две имена – Отец и Син. Всички свойства на битието на Отца ги имат и Синът, и Светият Дух; ала ипостасните свойства на Бог Отец са присъщи само на Него, ипостасните свойства на Сина са присъщи само на Сина, а ипостасните свойства на Духа принадлежат само на Светия Дух. Но когато става дума за божественото битие, Синът може да заяви: „Аз и Отец едно сме”, Отец може да каже: „Аз и Синът едно сме”, а и Дух Свети може да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Аз и Синът едно сме”. Единосъщието Си с Бог Отец Господ Иисус по–нататък разкрил  с думите: Отец е в Мене, и Аз съм в Него. (Иоан. 10:38). Може ли по-ясно да се говори за божеството на Сина? Може ли на човешки език по-убедително да се изрази единосъщието на триипостасния Бог? Дугматът за божеството на Сина Божий, както и дугматът за единството на Божието битие са [ни] открити и установени от самия Господ Иисус Христос. Никой да не вярва на лъжите на неверници и еретици, че самият Господ не бил обявил Своето Божество, и че този дугмат уж по-късно е бил утвърден от Църквата. Ако Христос не е обявявал Своето Божество, защо евреите Му рекли: „правиш се Бог” (Иоан. 10:33). И защо дигнали камъни против Него?

            О, Господи Иисусе, Сине Божий, единосъщений с Отца и Светия Дух, помилуй ни и ни спаси със силата  и милосърдието на всемогъщото и всеблаго Твое Божество. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор- св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

1 Паметта му по църковния календар е на 28 септември, но тук свт. Николай разказва за него, свързвайки го с баба му, св. мчца Людмила Чешка, чествана на 16 септември. – Прев. 

2 Строго погледнато, Бохемия, както се е наричала тогава днешна Чехия. – Прев.

 3 В ориг. - позволи


P. S. С благодарност ще приема всички Ваши забележки относно правописа и граматически отклонения.

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.12.2016 07:10


 ИЗ "ОХРИДСКИ ПРОЛОГ" - 16 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ                                   

 

           Често изненадващо ни сполитат беди и ние напразно се питаме „защо?”. Само Христовата Църква може да обясни причината за всяка беда. Всички беди Църквата разделя главно на две групи: едните, сполитащи грешниците заради предишни непокаяни грехове, а другите - случващи се на праведници и ставащи, по думите на св. Златоуст, „причина за получаване на венци, както е било при [бедния] Лазар и Иов”.

         Царица Евдокия тайно била съгласна с Ефтихиевата ерес, слушайки за това съветите на коварния евнух Христафий. Но внезапно я сполетяла беда. Веднъж нейният съпруг, император Теодосий, ѝ подарил необикновено голяма ябълка. Императрицата изпратила ябълката на болния сенатор Павлин, а той пък, от обич към царя, пратил същата ябълка на цар Теодосий. Това дало повод на царя да заподозре своята жена в непозволена връзка със сенатора. Тогава царят попитал царицата  къде е онази ябълка. Царицата излъгала и казала „Изядох я“! Това още повече усилило подозрението на царя и той прогонил [заточил] Евдокия в Палестина. Там, с времето, Евдокия напълно се излекувала от ереста и по съветите на великите палестински духовници, напълно се върнала в Православието. Бедата на  царицата  не дошло заради някакви непозволени връзки с Павлин – в това тя била съвсем невинна, а заради нейното еретическо настроение.

     А ето и друг,  различен случай: Цар Маркиан, още, докато бил воевода, пътувайки покрай Филипопол, видял на пътя трупа на убит човек и от чисто милосърдие слязъл от коня, за да погребе тялото. [Маркиан] бил забелязан от някой, минаващ оттам, и наклеветен в съда като убиец. Маркиан трябвало да бъде наказан със смърт, ако скорошно Божие откровение не показало истинският убиец. Описаната беда спада към другата група – „за получаване на венец”. Воеводата Маркиан скоро след това, бил избран за цар.   

 

БЕСЕДА  за Владиката Господ

 

Имам власт, да я дам (душата Си), и власт имам пак да я приема (Иоан. 10:18).

 

       Божественото всемогъщество на нашия Господ Иисус Христос се проявило и в пълната му власт над Самия Себе Си. Ако можеше божественото всемогъщество да се отдели от любовта Божия, тогава можеше да се каже за Христос: Той е можел да се въплъти, а можел е и да не се въплъти, а също така: можел е да умре, а е можел и да не умре. Но Той приел плът по Своята божествена любов към човеците и от тази непостижима любов предал Себе си на смърт, като добър Пастир за Своето стадо.

    Човек, който се самоубива, няма власт над душата си и не отнема живота си, защото има власт над него, а поради робуването на греха, на дявола или тласкан от някакви тежки обстоятелства. Също така, човек убиван от други, няма власт над своята душа, нито може да каже на своите  убийци: Имам власт, да я дам, понеже той ще трябва да я даде и да не иска. Само Господ Иисус е можел да изрече пред евреите, Своите убийци: имам власт да я дам [душата Си]. Имайки такава власт, Той е можел с едно лесно за Него чудо да направи така, че всички евреи да погинат, преди да Го разпнат на кръста.  Ала Господ отнапред гледал на [виждал] спасоносните плодове от Своята смърт, та затова  доброволно се предал, за да бъде убит.  И власт имам пак да я приема. С тези думи пък Той предсказва Своето възкресение. И така, Господ чрез Божествената Си власт е и умрял, и възкръснал.

            О, всемогъщи и човеколюбиви Господи, колко дивно си устроил по Своята божествена мощ и любов човешкото спасение. Помогни ни, о, помогни ни да се сподобим с това спасение! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Юлиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий ( в орг. Генес), вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбрания езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя!”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на  Христа станали мъченици за Христа.

 

БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий

 

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене(Иоан. 8:18).

 

           В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан. 5: 36-37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан. 8:14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[2] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които  не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.

Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си  Си с Отца по битие. Той ни  привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан. 8:19).

С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си  представя  Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по Божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[3] и я съчетал със Своята Божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.                                                                     

      О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

            Автор- св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - цар

[2] В ориг. – одушка- отдъхване, облекчение.

3] В ориг. – облякъл се в човешката природа.

 

 

 
Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.05 09:53


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

    Както се запалва свещ от свещ, така и доброто дело идва от друго добро дело. Някой си патриций поискал да подари на църквата златен кръст, та повикал един млад и изкусен златар, дал му злато по мярка и му поръчал да изработи кръст, какъвто желаел. Бедният златар, като видял каква голяма жертва прави този патриций заради своята душа, сърцето му се разпалило [от любов] към Бог, и решил към златото на патриция да прибави свои десет жълтици. Когато кръстът бил готов, патрицият претеглил кръста, и открил, че тежи повече от златото, което връчил на момъка. Веднага почнал да ругае златаря като крадец, подозирайки го, че е скрил част от неговото злато, а вместо скритото е сложил някакъв друг, тежък метал. Момъкът, като видял патриция разярен, веднага му казал какво е направил: „Прибавих – казал той – и аз мое злато, като двете лепти на вдовицата, та заедно с теб да приема награда от Христа”. Чувайки това, патрицият се умилил в сърцето си и рекъл на честния момък: „От днес те правя мой син и наследник на целия ми имот”. 

 

БЕСЕДА за истинността на Христовото свидетелство

 

Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан. 8: 14).

 

       Светлината не лъже, а истински свидетелства за съществуването на слънцето. Също така и Господ Иисус истински свидетелства за всичко, за което свидетелства. Той е слязъл между човеците като небесен Свидетел, за да засвидетелства за съществуването на Триединния Бог, за съществуването на ангелите и на душите, за Божията любов към хората, за Божия промисъл за хората, за силата на правдата над неправдите, за могъществото на истината над лъжата, за блаженото безсмъртие на праведниците и вечните мъки на грешниците, за възкресението на мъртвите, за Божия Съд и за още много други неща, за които хората, бидейки под покривалото на греха, само смътно са се досещали, но не са ги знаели и не вярвали твърдо в тях. А преди всичко, свидетелствал, че Той е Син на живия Бог, равен на Своя Отец по битие, сила и любов, равен и на Духа Божий. Защото Свидетелят е трябвало първо да свидетелства за Себе Си, та да може да се вярва на Неговото свидетелство и за другите тайни.

    От позицията на чистата и неизменна истина всяко Христово свидетелство е истинско, но не такова е било в очите на  помрачнените евреи. За Бога, Божиите ангели, за праведниците, вечността и за времето[1] Неговото свидетелство е истинско, за което Той казва: свидетелството Ми е истинско. Ала за помрачените умове на закоравелите грешници това свидетелство не е истинно, затова Той по-рано е рекъл на евреите: Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан. 5: 31). Тоест: не е истинско за вас, евреите, но всъщност само по себе си е истинско.

О, преблагословени Господи Иисусе, Сине на живия Бог и еднички Спасителю наш, избави ни от


немощта на греховния ум и злобата на греховното сърце. Осияй ни със светлината на Твоите вечно


истинни слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

                                                                                                                                                  

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] Времето за сбъдване на Неговите пророчества (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.05 11:52
<<  <  55 56 57 58 59 60 61  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166115
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930