Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166980 Постинги: 648 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
 
ДО ПИСАТЕЛЯ СК.:  ЗА СТОПАНИНА

 

Учудвате се, че аз не пиша „за нищо друго освен за Христос, когато трябва да се пише за мира в света, за културата, за просветата, за напредъка, за морала!". О, господине и братко, де да не можех да пиша за нищо друго освен за Христос и да не знам никого другиго освен Него! Де да можех да кажа като апостола: “Не намерих за добре да зная между вас нищо друго освен Иисуса Христа” (1 Кор. 2:2). Вслушайте се в разговорите на домашните - за кого го­ворят най-много, ако не за стопанина на дома? Слушайте и четете - кой се споменава най-често в една държава, ако не владетелят и управляващият? Нима тогава е възможно между жителите на света да не се говори най-вече за Стопанина на света, за Владетеля на Вселената, за Царя на небето и земя­та, за Спасителя на нашите души?

А да се говори за Христос означава да се говори за всяко съвършено благо на небето и на земята.

Когато се говори за Христос, говори се и за мира, защото в историята на нашата планета Той е истинският Мироносец и Дарител на мира.

Когато се говори за Христос, говори се и за културата, в добрия смисъл на тази дума (защото тя е чудовищно изопачена). Ето, Той е вдъхновителят на всичко най-благородно и най-свято в световната култура.

Да се говори за Христос означава да се говори и за просветата, защото цялото Негово учение се отнася до просвещаването на хората с истината и преобразяването им чрез духа.

Да се говори за Христос означава да се говори и за напредъка, защото единствено Той може да отведе хората далеч от гроба.

Да се пише и да се говори за Христос, естествено, означава да се говори и за морала, т.е. за поведението, за почтеността, за чистотата, за добротата, за милостта към страдащите, за любовта и т. н.

Наистина никак не е чудно, че моя милост пише и говори за Христос. Чудно и тъжно е, че хиляди други, по-талантливи и по-способни от мен, не мислят, не говорят, не пишат, не пеят за Иисус, Божия Син, Спасителя на света. “Жетвата е голяма, а работниците малко”.  Да се молим на Господаря на жетвата да умножи работниците на нивата Си.

Моля Ви, потрудете се и Вие, за да влезете в онзи велик сонм от хора и ан­гели, които са насочили своя поглед единствено към Него и използват всичките си сили за утвърждаването на Неговото свято Евангелие в човешките сърца.

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 3870 Коментари: 0 Гласове: -3
  



ВЪПРОС:   Кога идва смъртта?

ОТГОВОР: „Господ прекратява живота на човека, само тогава, когато види, че е готoв [човека], да премине във вечността, или когато не вижда никаква надежда, за неговото изправление“. Прп. Амвросий Оптински

 

 

Категория: Други
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Когато свещено лице върши беззаконие, го настига много по-тежко наказание, отколкото ако такова беззаконие върши обикновен мирянин, който е по-малко посветен в тайните на Божията воля. Св. Арета бил монах в Печерския манастир, но бил много сребролюбив. В килията си натрупал голямо богатство, от което на никого не давал и копейка[1]. Но веднъж се разболял твърде тежко и видял наяве как дяволите отнемат душата му от ангелите, викайки: „Наш е, наш е!“, изтъквайки за доказателство Аретовото сребролюбие и коравосърдечие. Като оздравял от болестта, Арета изправил своя живот и оттогава имал всички земни блага за нищо. Човеколюбивият Бог му простил и впоследствие му дал голяма благодат. Един монах от манастира, където се упокоил блаженият цар Елезвой, навикнал често да се отбива в кръчмата, там се напивал, та чак безчинствал и с жени. Веднъж, през деня, като се връщал от кръчмата, го нападнала страшно голяма змия, и го подгонила по петите. В голямата си мъка и притеснение монахът извикал: „Заради [молитвите на] на свети праведни Елизвой, отстъпи от мене!“. И змията изведнъж спряла. А монахът чул как змията проговорила с човешки глас: „Ангел Божий ми заповяда да те ухапя заради твоята сквернота, защото си обещал да служиш на Господа в чистота, а сега омърсяваш своето тяло и гневиш Светия Дух“. Монахът се заклел повече никак да не съгрешава, върнал се в манастира и до смъртта си повече не съгрешавал. Така Бог, по молитвите на св. цар Елезвой, го наказал и помилвал.

 

БЕСЕДА за явното пришествие на Бога

 

 Иде нашият Бог, и не в безмълвие (Пс. 49: 3).

 

Различно е призванието на съдията от призванието на воеводата. Воеводата не се разкрива веднага пред неприятеля, а оставя неприятеля да съди за него, както си иска; защото за воеводата е важна победата. Съдията пък веднага се показва на онези, които ще съди. Различно е и призванието на учителя от призванието на съдията. За учителя е важно да научи своите възпитаници; затова той често пъти слиза на нивото на своите възпитаници, и им говори като техен приятел. Съдията пък трябва от началото до края да бъде пред съдените като съдия и нищо друго. Друго е и призванието на лекаря от призванието на съдията; и различието в тези две призвания е толкова очевидно, колкото и в първите два случая. Бог, братя, се явил на света в човешка плът; явил се е като воевода, като учител и като лекар. Но още не се е явил на света като съдия. В първия случай Той премълчал да каже явно за Своето най-високо достойнство, а оставил неприятелите, възпитаниците и болните да съдят за Него, както си искат[2]. Който правилно е преценил, той Го познал като Бог, скрит в човешко тяло, и по думите, и по делата, и по човеколюбието, по небесните знамения при Неговото Рождество, при разпятието, при Възкресението и при Възнесението. Но комуто умът бил помрачен от някаква злобна страст, не успял да Го познае, нито признае за Бог. Ала когато дойде като Съдия, тогава никой няма повече да Го пита: „Ти ли Си?“, нито пък, „Кой Си Ти?“ – всички на мига ще разберат, че наистина е Той. Пред Него ще тръбят ангели; на небето ще сияе Неговият Кръст, пред Него ще гори огън и голяма буря ще се вижда около Него. Тогава и вярващ и невярващ, праведник и грешник ще погледнат и познаят [Него] – Съдията. Тогава ще се зарадват само онези, които по-напред са Го узнали като Бог – в пещерата и на Кръста. Ще се зарадват наистина онези, които в Съдията ще познаят Онзи, с Когото [заедно] са воювали, от Когото са се научили и от Когото са излекувани.

О, Спасителю преславни, помилуй нас и ни изправи преди Твоето пришествие. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – една лепта (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – знаят (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

От Бога е благодатта, а от нас – трудът. Нека никой, значи, да не мисли, че апостолите са се осланяли на богодадената благодат, и че им е било лесно, и без труд са извършили своето велико дело в света. Не казва ли апостол Павел: Но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (I Корн.9: 27)? И още на друго място не говори ли, че прекарал живота си в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота (II Корн.11:26 - 27)? Св. апостол Иаков се хранил само с хляб и то не до насита; спал твърде малко, а нощите прекарвал в молитва. От коленопреклонните молитви чак кожата на колената му се втвърдила като кожа на камила. Този брат Господен се молил не само за Църквата, в която бил предстоятел[1], а и за целия свят. И когато бил блъснат от злобните евреи от храмовия покрив така, че цял се потрошил, светият апостол не забравил нито за миг длъжността си към Бога и хората. Събрал последни сили, застанал на колене, издигнал ръце към небето и се помолил усърдно на Бога, казвайки: „Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят.“. Докато той се молел така, злобните иудеи от всички страни го замеряли с камъни. Виждайки това, един от Рихавовите синове извикал: „Престанете! Какво правите? Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!“. Но този вик на една състрадателна душа не успял да спре злобните кръвници да не убият Божия светец. Значи, апостолите не се уповавали само на благодатта, а към голямата благодат полагали свръхчовешки труд, за да се покажат достойни за Божията благодат.

 

БЕСЕДА за красотата на царската дъщеря

 

Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44: 14).
 

 

Църквата Божия е Царската дъщеря. Колкото и да е външно бедна и неугледна за плътското око, гонена и унижавана, тя вътре е изпълнена с царски блясък и благолепие. Царят сътворява красотата на Царската дъщеря. Онзи, който Е най-прекрасният от синовете човечески. Църквата е като одежда Христова; Христос живее в нея. Никаква външна хубост не може да се мери с вътрешната красота, т.е. с Христовата красота. [И] Пресвета Богородица е Царска дъщеря. Облечена е в златовезана одежда. Това са добродетелите на нейната душа. А че под одежди се разбират добродетелите, е ясно от притчата за сватбата на Царския Син. Човекът, който не бил облечен в сватбарска премяна, бил изгонен от Царската трапеза и наказан [осъден] (Мат. 22:11). Истинската вяра в Бога – това е била златната одежда на Пресветата Дева, а девството, кротостта, милосърдието, светостта, молитвеността, предаността на Божията воля и всички останали добродетели са били като шевици на тази златна одежда. Но цялата нейна красота е сътворена от Христос Господ, скрит в Нея и роден от Нея. И душата на всеки вярващ християнин е като царска дъщеря. Цялата красота на тази  душата е в Христа и от Христа, Който е вътре в душата. Душата пък без Христа – Слънцето на Правдата, е в мрак, без лице и красота, както, ако цялата вселена, без материалното слънце би била без лице и красота.

О, Господи велики и благий, Боже наш истински и Промислителю наш човеколюбиви, помогни ни да се облечем в одеждата на добродетелите, та да не се окажем голи на Твоя Страшен Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – управлявал (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 1

 

       

      Щом Бог поради дълготърпението Си ни прощава, когато постъпваме лошо, нима няма още повече да ни помага, когато пожелаем да вършим добро?

Категория: Други
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове: 1

 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА МИЛОВАН М.:  ЗА ЕВТИНАТА КНИГА

 

 

Смущава те онова, което трябва да те радва. Смущава те, че Светото Пи­сание е така евтино - по-евтино от всички останали книги. Ти мислиш, че тази спасителна книга трябва да бъде скъпа и рядка. Не знам как си стигнал до този извод, но християнският свят не би могъл да го приеме. Нима  не виждаш, че в природата всичко най-необходимо за живот се намира в  изобилие? Въздухът, светлината и водата са достъпни напълно безплатно  за всяко живо същество. Ако за тези три неща се заплащаше, мнозина не  биха могли да оцелеят. Или ако земята не служеше за постеля; ако, да кажем,  хората не можеха да намерят отдих и сън никъде, освен в своята стая и на своето легло, то колко от тях биха загинали без сън и почивка? И нашият Спасител често си е почивал на тревата и спал на земята. Ами ако хлябът не  беше най-евтината храна - как биха се изхранили толкова народи?

Така е и с Божието слово. И Божието слово присъства навсякъде и е  достъпно за всеки като въздуха, светлината, водата, хляба и земята.  И ця­лата природа всъщност е Божие слово, предадено в образи и достъпно за всеки, който иска да се замисли. Защо тогава евангелското слово, Словото на живота, да бъде ограничено, скъпо и рядко? Защо, щом то е по-нужно на хората от въздуха, водата и хляба, както Вечният живот е по-важен от този преходен живот? Господ е казал на Своите ученици: “Идете по цял свят и про­повядвайте Евангелието на всички твари” (Марк. 16:15). И тъй, нека и Светото   Писание се разпространява по целия свят и бъде достъпно за всяка Божия твар. И не само да бъде по-евтино от всички останали книги, непотребни и вредни, но да даде Бог да стане и напълно безплатно, подобно на най-необ­ходимите ни природни стихии. Помисли: най-скъпо е онова, което е луксоз­но и излишно. И всички отрови са скъпи и прескъпи. Попитай в аптеките и ще видиш, колко скъпи са те. Така е и с книгите. Религиозните книги на нехристиянските народи - на древните египтяни, индийци и персийци - ви­наги са били много скъпи и по тази причина недостъпни за широките маси. Разбира се, това е по Божи Промисъл - за да се ограничи заблудата и да не се разпространява лесно сред народа. По Божи промисъл също е устроено и Книгата на Живота да бъде отворена и достъпна за всички.

Словото Божие да те просвети!

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички

 

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион, нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той на младини преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „Който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2] змия, тогава св. Иларион се отзовавал и им помагал с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и да прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А когато св. Аверкий излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А светецът рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си, Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните иараполски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

 

БЕСЕДА за Христовата красота, надвишаваща всяка красота

 

Ти си най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44: 3).

 

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най-нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най-стройното тяло. Пророк Давид изрича добро слово и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4] такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: Плътта нищо не ползва (Ин.6: 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: Благодат се изля от Твоите уста. Ненадмината красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед – отново Исаия говори за Христа (Ис. 52: 2). Как, значи, да се съгласува Исаия с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исаия за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исаия, – а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи, Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1]   Древна мярка за тежина. Подобно на таланта, мината и други подобни единици, различавала се е исторически и географски. Затова в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]  В ориг. – зла (бел. прев.).

[3]  В ориг. – нещастници (бел. прев.).

[4]  В ориг. – телесното си наметало (бел. прев.).

[5]  В ориг. – тялото (бел. прев.).

[6] В ориг – стройност (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0


 Както този, чиито ръце целите са в смола, може да ги почисти само с елей, така и ние, като се осквернихме с греха, ще бъдем очистени от милостта и човеколюбието на нашия Спасител Иисус Христос. Към Него и да прибягваме при всички изкушения и с благодарност за всичко усърдно да просим помощта Му. И тогава ще видим колко лесно е да бъде победен врагът и колко слаб и безсилен е станал той пред нас.

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЛАДИМИР В.: ЗА ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРК (4:12)

 

Народното движение към Бога е докоснало и Вас. Започнали сте да четете Евангелието, но Ви затрудняват някои неясни слова. Вие ци­тирате онова място, където Спасителят говори за вътрешните и външни­те. Вътрешните, Неговите ученици, трябва да разбират небесните тайни непосредствено, възприемайки ги като реалност, без образи и символи, а на ония, външните, всичко бива в притчи, т.е. в сравнения и анало­гии с природни явления, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват, нито разбират. Как е възможно това? Възможно е; нима те не са гледали Христа очи в очи, но въпреки това пак не са Го виждали като Месия. Затова Той им е говорил за Себе Си, използвайки притчи - за  сеяча, за царя, за стопанина, за милостивия самарянин и т.н. Така се из­пълнило пророчеството на великия пророк Исаия, отправено към евре­ите: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите” (Ис. 6:9); тези думи свободно цитират трима от евангелистите: Матей, Марк и Иоан (виж: Мат. 13:14; Марк. 4:12; иоан. 12:40). Боговдъхновеният Златоуст дава следното тълкувание: „Те сами са били причина, че не са разбрали, като сложили преграда пред своя слух, затворили очите си и вкаменили сърцето си. А това са направили, както казва Господ: „Да не би някога да се обърнат и да Ги изцеря”. Той казва това с намерение да ги привлече, да ги накара да се осъзнаят и да им покаже, че ако се обърнат, Той ще ги изцери. Както у нас казват: „Той не иска да ме види - добре; а ако беше ме удостоил с посещение, аз веднага бих му оказал милост, показвайки с това начин за помирение - също така говори тук и Господ: „Да не би някога да се обърнат и да ги изцеря”, давайки да се разбере, че те могат и да се обърнат, и да се спасят, ако се покаят. Ако Той не е искал да Го слушат и да се спасят, би трябвало да мълчи, а не да ги поучава с притчи" (Тълкувание на Евангелието от Матей, 45:2). „Да не би някога да се обърнат” - с тези думи Бог изказва не Своето желание, а тяхното. Също както някоя майка би погледнала своето непослушно дете, намазано с кал по лицето, и тъжно би казала: „То е направило това, да не би някак да се приближа и да го целуна!“.

Иоан пише: „Заслепил е очите им и е вкаменил сърцата им". Кой? Гре­хът или Бог? Грехът по своята природа заслепява очите за Бога, а Бог поради Своята чистота и святост не се открива на нечистите, докато не се очистят. Защото е казано, че само „чистите по сърце ще видят Бога“.

 Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Всевиждащото Божие око бди над всички хора и по чудесен начин ръководи верните към спасение. Това, което първоначално им се струва на вярващите като голяма загуба, в благовремие се явява като велика придобивка. Случилото се със св. Филотей и неговия брат, за които тяхната майка мислила, че са загинали, е подобен на случилото се със св. Ксенофонт (26 януари), и прилича на случилото се със св. Евстатий Плакида, с жена му и неговите синове. Когато св. Филотей и брат му били в турска тъмница, в Македония, им се явила Пресвета Богородица във вид на тяхната майка и им рекла: „Станете, мои мили деца, и тръгнете след Мен!“. И изведнъж юношите се намерили в един манастир в град Неапол Малоазийски. Когато момчетата разказали на игумена какво се е случило с тях, игуменът разбрал, че това е от Бога, приел юношите и ги замонашил. Минало дълго време след този случай. Майка им ги жалила и прежалила. Най-накрая решила да иде и тя в някой женски манастир и да се посвети на Бога. И Божият Промисъл я довел близо до манастира, в който били нейните синове. Веднъж тя отишла с други монахини на празника на манастира[i]. В църквата тя видяла своите синове, но не ги познала. В това време единият от братята повикал другия с неговото светско име. Трепнало сърцето на майката, [като чула] това скъпо за нея име и внимателно се вгледала в техните лица. Познала ги майка им, и те – майка си. Голяма била радостта им и те сърдечно благодарили на Бога. Вярващият християнин и при най-голямата загуба не трябва да се отчайва.

 

БЕСЕДА за боговдъхновеното сърце и език

 

Из сърцето ми се изля блага дума… езикът ми е перо на бързописец (Пс. 44: 1).

 

Ето вдъхновение от Духа Божий! Пророкът иска да говори за Христа Господа и сърцето му е преизпълнено със сила и мъдрост. Затова не казва: „Моето сърце произнася или изказва добро слово“, а се изля като част от собственото му сърце, изнесена навън. Като струя вода от препълнен извор. Буйната вода е притисната от подземните теснини, но като стигне до отвора на извора, бликва в голяма струя. Такова е сърцето на пророка, когато иска да говори за Христа. Такава е силата на благодатта, скрита[ii] в човешкото сърце. Ако не се яви като силна река, или ако не се покаже в чудотворни дела, тя, вътре в човека, ще свети и ще прави чудеса. А когато зазвучи в думи, езикът на пророка ще бъде като тръст[iii], ще стане като перо на бързописец. Защото тук човек не се старае да състави мисъл, нито се старае мисълта да облече в одежда на реч, защото благодатта сама извира на езика с готови мисли и слова. Откъде е тази сила в човека? От Бог Дух Свети. Защо е така голяма [тази] сила? Защото пророкът иска да говори на Царя за Самия Цар. Ще говоря за моите дела на Царя. Дело и слово тук се отъждествяват, както често става в Светото Писание. Където говори Духът, там и действа; където действа, там и говори. Най-силно се говори чрез делата. Пророкът взима от Христа Царя и дава на Христа Царя. Той говори с въодушевена любов към Спасителя на света: говори с преизпълнено и въодушевено от божествена любов сърце. От отдалечеността на времето той вижда въплътения Син Божий и сърцето му играе от радост. Както на измъчен през нощта пътник, когато съгледа красивата зора на изток!

О, Господи Боже, Душе Светий, не ни лишавай от Твоята свята и силна благодат, та да можем да се очистим от греховете и да се удостоим с Христовото Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[i] В ориг. – слава. Характерно за Сърбия празнуване и почитане на някой светия (бел. прев.).

 

[ii] В ориг. – стеснена (бел. прев.).

 

[iii] Вид писалка ( бел. прев ).

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ МИЛИВОЙ М.:   ЗА ДУМИТЕ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО (1:6)

 

Живял в Азия един езически цар. Бил силен и страшен, но нямал наслед­ници. Когато дошло време да умре, попитали го кой ще царува след него. Царят казал: „Намерете човек, който да ми е по душа. Аз ще го осиновя и нека той ви бъде цар след мене. Но този човек трябва да отговаря на следните усло­вия: първо, да не се бои от смъртта; второ, да не иска да бъде цар; трето, да има повече деца от всеки друг в моето царство." Търсили, търсили, но не намериш. Накрая довели пред царя един млад дърводелец, личен и храбър. Умиращият цар го попитал: „Страхуваш ли се от смъртта?" Дърводелецът отговорил: „Как да се страхувам от нещо, което се бои от мен и което ще ми послужи като мост към вечното царство?" Отново го попитал царят: „Искаш ли да бъдеш цар?" Дърводелецът отговорил: „Как мога да искам да стана такъв, какъвто вече съм? Моят Създател ме е осиновил чрез Христос, а Създателят ми е Цар над царе­те; следователно и аз съм цар." Накрая царят попитал: „Колко деца имаш?" Младежът отговорил: „Триста. Това са онези, които съм кръстил и родил по дух - моите духовни чеда, които ме наричат свой духовен баща." Тогава царят се замислил и рекъл: „Извиках те, за да те осиновя, но сега те моля ти да ме оси­новиш, за да бъда и аз твой духовен син." Дърводелецът кръстил царя. И царят умрял, без да се страхува от смъртта.

Отговорите на младия дърводелец ясно разкриват значението на думите: „и ни направи царе”. Всички християни са осиновени от Небесния Цар, по Неговата благодат и милост и заради Христовата кръв. Следователно всички, които в този живот живеят като истински християни, ще влязат в безсмъртното Небесно Цар­ство и ще царуват със своя Отец, Вечния и несравним Цар.

Мир на теб и Божие благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Дивно милосърдният Бог ръководи онези, които са предали своята воля на Неговата и [поверили себе си] на Неговите грижи. Както свещарят от мекия восък прави такива свещи, каквито пожелае, така и премъдрият Бог прави от верните Свои слуги безсмъртни светилници в небесното царство. Св. новомъченик Игнатий бил изцяло предан на Бога още като дете и желаел да стане монах и мъченик за вярата. По време на Карагеоргиевото въстание турците събирали войска от българите против сърбите; стигнали и до дома на Георги – Игнатиевия баща, да видят има ли някой годен за войската. Видели, че Георги е физически добре сложен и силен мъж, турците поискали да го вземат във войската. Ала Георги решително казал: „Не мога да ида против едноверни християни“. Разярените турци веднага го убили на място. Младият Игнатий се скрил в някаква съседна къща, след това избягал в Румъния, но желанието за монашество го отвело на Св. Гора. Ала той искал нещо повече от монашество – искал мъченичество. Една нощ, като се молил със сълзи пред иконата на Пресвета Богородица, Тя да му отвори пътя за мъченичество, чул някакъв шум и видял как от иконата се отделил венец и застанал върху неговата глава. Скоро след това той пострадал мъченически от турците и приел венеца на вечната слава. 

БЕСЕДА за старите и новите сказания за Божиите чудеса

 

Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни (Пс. 41: 1).

 

Така цар Давид говори от името на своя народ. И изброява няколко Божии дела, които Бог направил за Израилския народ. За всички тези дела Божии и ние научаваме[1], братя, от Свещеното Писание – и за още колко и какви, за които Давид не знаел, защото станали след него! Освен това, за което Давид бил чул, не чуваме ли ние за несравними по-чудни и по велики дела на Божия Промисъл и Божието човеколюбие? Синът Божий се въплътил от Пречистата Дева и живял между хората, предложил им[2] мъдрост, направил чудеса, умъртвил смъртта, посрамил дявола, дал сила на Своите последователи. За това Давид не е слушал, а ние сме чули, защото това са ни го показали[3] нашите духовни отци – апостолите, мъчениците, праведниците – целият лик светии от време оно, от стари времена до ден днешен. И не само те са ни го показали, а Дух Свети ни го показва чрез [и в] светата Църква, чрез [и в] благодатните тайнства, чрез безбройните и безбройни чудеса. Ето причина за голяма радост, ала и за голям страх. Защото много ни е дадено, но много и ще се иска от нас. На нас е дадено по-голямо духовно богатство, отколкото на всички живели преди Христа, по-голяма мъдрост и знание, по-голяма слава Божия и сила, много, много повече примери за Божията любов към хората и любовта на хората към Бога. Запитайте се, богаташи над богаташите, какво сте дали за всичко това и какво ще дадете на Бога? Потрудете се, за да не се посрамите на Божия Съд. Като сън изчезват и ще изчезнат[4] скоро всичките ви дни на земята. Скоро гласът на ангелската тръба ще призове всички народи и всички хора на Страшния Божи Съд. Потрудете се да не се посрамите. Защото не ще може да кажете: „Не сме знаели, не сме имали!“. Знаете и имате повече откровения, отколкото са имали Давид и Соломон. И от вас повече ще се иска, отколкото от тях.

О, Сине Божий, велики и чудни Господи Боже и Спасителю наш, всеки ден и всеки час ни напомняй за Твоята свята Кръв, проляна за нас. Да не забравяме, Господи, и да [не се подхвърлим ] на вечно осъждане. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – слушаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – излял (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – явили (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – отдалечават, избягват (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166980
Постинги: 648
Коментари: 0
Гласове: 98
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930