Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 205191 Постинги: 868 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
                                           


                       НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

 

Наближава времето великият пост. Той се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопусна (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10-14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от г о р д о с т, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - с м и р е н и е т о. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: "Боже, бъди милостив към мене грешния!" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. "Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, уми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: "Пример ви дадох" (Иоана 13:15); "поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: "Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: "Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на "Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: "Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...!", "Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...!" и "Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз - окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието.  Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!

 

Из Синаксара

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО СЕСТРАТАКОЯТО ТЪГУВА ЗАРАДИ ПОКВАРЕНОСТТА НА

                                     СВОЯ БРАТ

 

Разбирам тъгата ти. Като по-голяма сестра, след смъртта на вашата май­ка ти си я заместила. С мъки си го изучила. Заради него си закъсняла да се омъжиш и накрая си решила изобщо да не встъпваш в брак. Осиромашила си своя живот, за да обогатиш неговия. Преди той те е слушал и обичал, но в последните две години съвсем се е променил. Най-напред се обявил за безверник и започнал да се подиграва на твоята набожност, мо­литва, Църква, икони. След това - знам и без да ми казваш, - се е предал на развратен живот. Станал е гневлив, мрачен, ленив и дързък. Търси онова, което ти не можеш да му дадеш. Прави дългове на всички страни. Побе­снява, когато го съветваш. Би те убил! Не прилича на предишния човек. Сякаш зъл дух се е вселил в него.

Клета сестро! В него наистина има зъл дух. Своего рода безумие, което неминуемо сполита отпадналите от Бога. Защото не е възможно човек да се отвърне от Бога и да не попадне в гъста тъма. Не можеш да се отречеш от Бога и да не полудееш. Примерите от миналото и настоящето врат като мравуняк.

Но нека ти разкажа случая с една майка, която спасила своя син, при­личащ на твоя брат. Когато всички майчини съвети пропаднали като вода, изливаща се през решето, майката изведнъж замлъкнала. Повече нито дума на сина. И започнала да се моли на Бога да изпрати на нейния син някоя болест. Ще кажеш: сурова майка. Но чуй до края. Самата тя ми е разказвала.

Видях, каза тя, че никой под небето не може да го спаси, освен един Бог, и то чрез някакво страдание. Затова и молех Бога да го удари с някоя тежка мъка. Дълго се молих така. И наистина синът ми се разболя. Три ме­сеца лежа на легло, а аз се грижех за него и пред него се молех на Бога. Той мислеше, че се моля за телесното му оздравяване, а аз се молех да оздравее душата му. По-добре мъртъв тялом, отколкото мъртъв духом. Той видя мо­ите грижи, любов и молитва и малко по малко сърцето му се смекчи. Когато лекарите вдигнаха ръце от него, а той целият стана като сянка, един ден се разплака и шепнешком рече: „Мила мале, помоли се на Бога да не умра!" А аз: „Дай дума, сине, че вечно ще помниш Бога, че ще Му бъдеш благодарен и ще промениш живота си".

„Ще го сторя, мале, ще го сторя" - шепнеше той в агония. Аз някак чувствах, че няма да умре. И слава Богу, оздравя. Сега е здрав и тялом, и духом. Като восък е мек, като ангел - набожен, като слънце - порядъчен и послушен.

И ти, сестро, трябва да престанеш да съветваш твоя брат. Замълчи и не го дразни. Той е като в треска. Почни да се молиш на Бога за него, казвайки: „Благи Господи, Ти си богат и на начини, и на пътища. По какъвто път и начин знаеш изцери душата на моя брат. Та дори ако трябва, Боже, и чрез тежка болест и мъка. Моля те!"

И още - избери един ден от седмицата и пости за него. Раздавай и ми­лостиня, като я наричаш за него. И Бог в свое време и по Свой начин ще му дари добър дух. И ще го предаде в ръцете ти здрав и разумен, тайнствено нашепвайки в твоето сърце онези евангелски слова:” този твой брат мъртъв беше и оживя”. Наистина, сестро, твоята огромна любов и жертва няма да останат невъзнаградени.

Мир на теб и помощ от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Ако понякога догматите на вярата ти се сторят твърда храна, то постарай се тогава първо да изпълниш догматите на християнския морал и ще ти се даде разбиране на догматите на вярата. Любопитното разглеждане на възвишени предмети, без труд за изправяне на собствения живот, не носи никаква полза. Веднъж едни египетски монаси разсъждавали за Мелхиседек. Па като не могли да достигнат до никаква яснота за тайнствената личност на този древен цар и първосвещеник, поканили авва Коприй в своето събрание и го запитали за Мелхиседек. Чувайки това, Коприй три пъти се ударил по устата и казал: „Тежко ти Коприе! Изоставил си онова, което Бог ти е наредил да правиш, а изпитваш онова, което Бог не търси от тебе“. Чувайки това, монасите се засрамили и се разотишли. Златоуст пише: „Ако изповядаме истинските догмати, а не се грижим за поведението си, няма да имаме никаква полза; също тъй, ако се грижим за поведението си, а истинските догмати пренебрегваме, няма да получим нищо полезно за нашето спасение. Ако желаем да избегнем геената и да придобием Царството, трябва и от двете страни да сме украсени – с истинските догмати, и с честен живот“.

 

БЕСЕДА за съзерцаването на невидимия свят

 

Имаме пред очи не видимото, а невидимото. (2 Коринт. 4: 18).

 

Ние виждаме този материален свят, ала съзерцаваме и другия свят – духовния и безсмъртния. Наблюдаваме земната веселба, често прекъсвана от плач и въздишки, и накрая завършваща със смърт, но съзерцаваме и духовната радост [царяща] между ангелите и светиите Божии на небесата, радост непрестанна и вечна. Виждаме страданията и неуспехите на праведниците в този живот, но виждаме и тяхната слава и тържество в другия свят. Ние наблюдаваме много успехи, слава и чест на неправедните в този живот, но виждаме и тяхното поражение, осъждане и мъки в неизказаната вечност. Ние често виждаме Божията Църква унижавана и гонена на този свят, но виждаме и нейната окончателна победа над всичките и врагове и противници – видими и невидими. Ние, братя, често виждаме насилниците и грабителите като властници и богаташи в този свят, а светиите като нищи, потиснати и забравени, но виждаме и едно друго Царство, в което светиите ще царуват, където няма да има един, нито един насилник и грабител – Царството Божие, вечно, безгрешно и безсмъртно.

О, Господи дълготърпеливи и многомилостиви, отвори духовните ни очи, та да видим какво ни очаква след този кратковременен живот, та да се потрудим да изпълним Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ДО ПРАВОСЛАВНИЯ ХРИСТИЯНИН ПТ  ОТ ЛОЗНИЦА  

               ЗА СЕКТАНТСКАТА МИЛОСТИНЯ

   

Ти си готов да оставиш вярата на своите отци и да отидеш при сектантите. Защо? Защото, казваш, те раздават безплатно книги и освен това  предлагат парична помощ. Но нима ти, здравомислещият сърбин, не си задаваш въпроса: с чии средства се печатат тези „безплатни" книги и чии пари раздават сектантите? Свои или чужди? Очевидно парите не са техни, защото самите те получават заплащане от чужбина. Сектантите купуват чо­вешки души с чужди пари и както е известно, за всяка купена човешка душа  получават награда от своите господари. Следователно и парите, и книгите те раздават не в името Христово, а заради лична изгода. Превърнали са вярата в търговия и ето, ти си готов да им се продадеш като стока.

Турците предлагали на Анто войвода злато колкото пожелае, само да предаде Лозница и своя народ. Но той не продал вярата и честта си за паница леща. Нито един от твоите славни предци не е постъпвал като Исав, който за една гозба се отказа от първородството си (Евр. 12:16), но всички, по­добно на Мойсей, са предпочитали да страдат заедно с народа, отколкото да имат кратковременна, греховна наслада и са считали охулването Христово за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища (срв. Евр. 11:25-26).

Знай, че еретиците и отстъпниците винаги са гледали да се покажат по-милостиви от православните. Император Иулиан, който отстъпил от Христовата вяра и се върнал към идолопоклонството, щедро пръскал милос­тиня, хвалейки се, че е по-милостив от християните. Но истинските христи­яни не приемали милостинята му, считайки я за нечиста. Дълг на всички православни е да бъдат по-милостиви от останалите хора и да не позволяват иноверците и еретиците да ги надминават в милосърдието.

Трябва да се пазите от даровете на еретиците и сектантите като от огън. Те дават на тялото, а вземат от душата; с безплатните си книжки разколебават съвестта; с парите си сеят раздори сред народа, откъсвайки някои хора от техните братя по вяра.

А ти внимавай и се пази. Пази душата си от онези, които идват в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове: 0
26.01 07:43 - !




         При постоянното изповядване на греховете пред Бога и пред отците се открива виждането на своята греховност и обратно
греховете, които не са изпо­вядани, сякаш не се признават за грехове и лесно се пов­тарят; чрез постоянното сажоосъждане и самоукорение се усилва съзнанието и усещането за греховност; усетилият и осъзнал докрай своята греховност естествено признава себе си за достоен за всяко нака­зание, допуснато от Бога.


Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Доброто дело, извършено с мълчание, е по-високо от доброто дело, придружено с обяснения, и несравнимо по-високо от остроумни обяснения без добро дело. От свети Николай Мирликийски не са останали никакви [писани] слова, но са останали делата. Без никакви обяснения, той три пъти нощем минавал покрай къщата на един сиромах и тайно хвърлял през прозореца по една кесия със злато.

Един старец в египетски скит се разболял тежко и пожелал да хапне малко пресен хляб (защото хлябът, който тогава монасите ядели, бил сушен на слънце и траял с месеци). Като чул това, един от монасите не казал нищо, излязъл и отишъл далеч в един град, откъдето донесъл пресен хляб на болния старец. Старецът, като разбрал за труда на този монах, не пожелал да яде от хляба и казал: „Това е кръвта на брата! (т.е. това братът го е доставил с мъка). Тогава останалите монаси замолили стареца да яде, казвайки му да не презира жертвата на брата. Какви обяснения и какви думи могат да заменят това просто и мълчаливо дело на братолюбието?

 

БЕСЕДА за Царството Божие, което е вътре [в нас] 

 

 Царството Божие вътре във вас е (Лк. 17: 21).

 

Всичко, което е Божие, носи печат на безсмъртие. И Царството Божие е Царство безсмъртно. Ако желаем, значи, да дишаме въздуха на безсмъртието, трябва да влезем вътре в себе си, в своето сърце, в Царството Божие. Извън нас е въздухът на времето, въздухът на преходността и тлението, в който душата диша трудно. Царството на природата е царство чувствено, оттук и царство чуждо в сравнение с нашата душа, която представлява вътрешното наше царство. Защо хората желаят да остават продължително в чужбина? Защо рядко и без желание влизат в собствения си дом? Защото, когато мислим за света, ние мислим за чужбина. Когато говорим за чувствения свят, ние говорим за чужбина. Живеейки чувствено, ние приличаме на човек, който по цял ден обикаля по чуждите къщи, а само вечер се връща в своята къща за спане. И така, съзнателно посвещаваме разума на смъртта, а спането – на безсмъртието! Ние идваме при себе си, връщаме се в себе си само в съня! Но и в нашия сън, в сънищата, се изявява нашата същност – т.е. макар и да сме в своя дом, в безсъзнателно състояние, ние сънуваме чуждите къщи; сънят ни е чувствен, затова и картините [в съня] са чувствени. Тъй ние сме в чужбина и чужди, и наяве, и насън. Непрестанно сме вън от себе си. А Господ иска да ни върне в нас самите, в нашия дом и в нашето отечество. За нас Царството Божие е вътре в нас; отвън е чуждата страна. За да избягаме от чужбина и да намерим истинския наш дом, в който ще се срещнем непосредствено с Бога, ние трябва да влезем в себе си, в своето сърце. Тук е Царят и тук е Царството.

О, Господи, Царю на ангелите и светиите, покажи ни богатството и сиянието на Твоето Царство вътре в нас. Та да пожелаем Твоето Царство повече от чувствената чужбина, [която е] царство непостоянно и преходно. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ДВАМА ПРИЯТЕЛИКОИТО СПОРЯТ ЗА ТОВАДАЛИ БОЛНИТЕ ТРЯБВА ДАБЪДАТ ПРИЧАСТЯВАНИ

 

Единият от вас казва: „Не трябва. Не трябва, защото има поверие, че ако се причасти, болният ще умре". Другият казва: „Трябва, защото е греш­но християнин да си отиде от този свят без Причастие". Аз съм на страната на втория. Защото такава е църковната заповед. Много пустинници, които са живели далеч от храмове и свещеници, са се страхували да не умрат непричастени. И горещо са молили Бог преди смъртта да им изпрати някой свещеник с Причастие. Благият Божи промисъл е изпълнявал молбите на тези Свои угодници и им е изпращал някой служител на олтара да ги при­части със Светите Тайни. Като приемали Причастие, те се изпълвали с ра­дост и се разделяли с този свят удовлетворени и спокойни. Имало е случаи сам болният да пожелае да се причасти, но да умре преди свещеникът да пристигне, а след това да се върне от онзи свят, да приеме причастие и отно­во да умре. Такъв случай имаше скоро в околностите на Кралево. Това ясно показва каква е Божията воля.

Безумие е да се мисли, че болният непременно ще умре, щом се при­части. Много примери от живота показват обратното. Аз лично съм при­съствал на причастяването на тежко болни, за които със сигурност се твър­деше, че ще умрат. Те са живи и до днес. Ако болните умираха от Причас­тието, тогава би било логично да се мисли, че от Причастието здравите се разболяват. А това е безумие и богохулство. Ако се случи някой болен да умре след Причастие, той не е умрял от Причастието, а от болестта. Такава е била за него волята Божия.

Разумният човек мисли за смъртта и докато е здрав, а камо ли когато е болен. В това царство на умирането нищо не е по-вероятно от смъртта. Бог е казал на здравия богаташ, който кроял далечни планове за своето обога­тяване: “безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това що си приготвил, кому ще остане”?

Когато болният умре, тогава онзи, който му е попречил да се причасти, горчиво се кае. Един човек се разболял. Чул за това свещеникът и дошъл, за да му предложи да се изповяда и причасти. Жената на болния отказала с думите: „Не е на смърт, отче, не е!" Свещеникът се върнал. Същата нощ болният умрял. Тогава жената започнала да се вайка: „Тежко ми, защо не позволих да се причасти!" Или не знаете, братя, че Причастието е по-важно за човека от всички помени?

Мир вам от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЯНУАРИ

 

Разсъждения

 

На земята няма по-голяма чест, нито по-високо звание от това да си християнин. Когато съдията мъчител Севир запитал младия Петър Авесаломит: „От кой род си?“, Петър отговорил: „Християнин съм“. Съдията пак го попитал: „В какъв чин си?“. На това Петър отговорил: „Няма по-голям и по-добър чин от това да бъдеш християнин“. Св. Иоан Кронщадски пише: „Целият свят е паяжина в сравнение с душата на човека християнин“. Християнинът е глинен съд, в който се наливат божествена сила и светлина. Дали този съд ще се постави на златен царски престол, или ще се внесе в тъмна сиромашка  стая, неговата ценност нито се увеличава, нито намалява. Не е ли златото еднакво ценно, ако е завито в свилена кърпа, или в листо от зелка?

 

 

БЕСЕДА за това, че на Бога най-мил е човекът, и на човека – Бог

 

Аз търся не вашето, а вас (II Коринт. 12: 14).

 

С тези думи, които е могла да произнесе само пламенната апостолска любов към ближните, е изказана същината на отношението на християнина към Бога и на Бога към християнина. Божията любов е можела да каже: „Ти, християнино, постиш заради Мене; заради Мене правиш милостиня; заради Мене се молиш усърдно; заради Мене градиш църкви; заради Мене принасяш жертви и вършиш много други добри дела. Всичко това е добро и всичко това ми е угодно, но ти си Ми по-скъп от този свят; в края на краищата, не търся нищо от света, а търся само тебе“. Любовта на християнина пък можела да каже: „Господи, Ти ми даваш здраве и това е добро. Ти даваш светлина, пращаш дъжд, с гръмотевиците освежаваш въздуха – и това е добро. Ти даваш богатство и мъдрост, дълголетие и потомство, и безброй други добрини. Ти поставяш обилна трапеза в този живот. И всичко е добро и предобро. И всичко приемам с благодарност. Но в края на краищата, това е само крайчецът на Твоята одежда[1]; в края на краищата не търся нищо от всичко това, но Тебе, Господи. Единствено Тебе търся“. О, братя мои, Бог не е онова, което се вижда с телесните очи, нито пък човекът е онова, което се вижда с телесните очи. Онова, което се вижда в цялата природа, е само частица от Бога; и онова, което се вижда в плътската одежда, е само частица от човека. Бог, братя, е любов, която сваля небето на земята; и човекът е любов, братя, която издига земята до небето.

О, Господи човеколюбиви, Творче и Вседържителю, всели се повече и още повече в нас с Твоя животворящ Дух, та да бъдем живи и да живеем в безсмъртното Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – на Твоя скут (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 


Всеки, който желае да се спаси, не само, че е длъжен да не прави зло, но е длъжен да прави добро, както е казано в Свещеното Писание: „Нека се отклонява от зло и прави добро“.

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. Цар Анастасий паднал в Евтихиевата ерес, въстанал против определенията на IV-ия вселенски събор в Халкидон и искал да обезсили тези определения. За да спечели известните представители на Църквата на своя страна, той започнал да им праща разни подаръци. Св. Теодосий бил пръв по известност в Палестина. Нему царят изпратил като подарък 30 литра[1] злато, уж за потребностите на манастира. Теодосий веднага разбрал, че с това царят иска да го подкупи. Но как мъдро постъпил Божият светия! Не искал да задържи парите за манастира, въпреки голямата нужда, нито искал да ги върне на царя, та да не би царят да се озлоби още повече срещу Православието, а веднага, от името на царя, раздал всичкото злато на сиромасите, та с тази милостиня да подкрепи своята молитва за поправянето на царя и връщането му на правия път.

 

БЕСЕДА за постепенността в духовното развитие

 

А твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло (Евр.  5: 14).

 

Онези, които се хранят с млечна храна, със сетивното си разсъждение не могат лесно да различат доброто от злото. Те обикновено достигат до заключението, че всички вери са еднакво ценни; че грехът е необходима сянка на добродетелта; че злото е неразделен спътник на доброто. До такива погрешни заключения истинският християнин не може да достигне. Защото истинският християнин е зрял човек, който не се храни с млечна храна, който не се доверява на чувствата, който размишлява много тънко и прави тънка разлика между онова, което е, и онова, което става. На християнина, наистина, са му дадени ясни указания в Божието Откровение за разпознаване на доброто и злото, но и за него все пак е необходимо продължително и трудно учение, та като съвършен да може постоянно да разбира какво е добро и какво зло. Това негово знание трябва да премине в усет, за да е надеждно и безпогрешно. И доброто, и злото желаят да се докоснат до човешкото сърце. Затова човек трябва да е обучен, та веднага да познава какво се случва[2], както с езика веднага се усеща соленото и безсолното, сладкото и горчивото. Да се трудим, братя, всеки ден да учим[3] своето сърце да може винаги да различава доброто от злото. Всичко, което ни се случва, ни поставя въпроса – какво е добро и какво зло? Всъщност, всичко което ни се случва, се случва с нас само за да можем да разпознаем доброто и да изберем доброто. По сто пъти на ден сме изправени пред такова изпитание. Който има очи да гледа – нека гледа.

О, Господи човеколюбиви, стопли нашето сърце с доброто , което от Тебе идва. Господи, дай ни мъдрост да различаваме доброто от злото. Заради Твоята слава, Човеколюбче, и заради нашето спасение ни укрепи, Владико, та завинаги да прегънем доброто и отхвърлим злото. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Древна мярка. Различаваща се и географски и времево. Иде реч за голямо количество злато (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – приближава (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – изостряме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
 

          Всичко онова, което човек нарича своя собственост в същност е Божия собственост, и заем даден от Бога на хората. Този заем Бог е разделил между хората неравномерно. Защо неравномерно? Защото хората са разумни и свободни същества. На неодушевените творения Бог е разделил всичко по равно. И на полуудушевените творения, т.е. несвободните и неразумните, Бог е разделил всичко по равно. А на Своите свободни и разумни творения Бог е разделил всичко неравномерно, за да се изяви техния разум и тяхната свобода; та всички хора да видят братската зависимост един от друг; и чрез мъдрото управление на кредита даден от Бога да осъществят спасението, както своето, така и на своите братя. И тъй, кредитът от Бога , или онова, което хората наричат своя собственост, е средство за спасение  на човеците.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
Категория: Други
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.01 11:52
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Суетата относно облеклото в днешно време взима особени размери. Който няма с какво друго да се похвали, се гордее с облеклото си. А, който има нещо по-ценно от облеклото, с което да се похвали, той не се гордее. Както златото не излиза върху повърхността на земята, така и съкровищата на човека не се демонстрират външно. Разказва се, че един знаменит философ, като видял един младеж как се гордее със своите дрехи, прошепвайки на ухото му, му казал: „Същото това руно преди тебе го е носил овен, но пак бил само овен!“. Да бъдеш християнин и да се гордееш с дрехите си, е още по-глупаво, отколкото да си цар и да се гордееш с праха под нозете ти. Докато св. Арсений носил златотъкани одежди в царския дворец, никой не го нарекъл „велик“. Велик е наречен, когато безрезервно се предал в служба на Бога и се облякъл в дрипи.

 

БЕСЕДА за задоволяването ни с най- неоходимото

 

Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни. (I Тим. 6:8)

 

Божиите апостоли са учели другите на онова, което те самите са изпълнили в своя живот. Като са имали прехрана и облекло, били доволни. Дори като се случвало да нямат прехрана и облекло, пак били доволни. Защото техните потребности не били външни, а извирали отвътре. Не били така евтини като потребностите на животните, а скъпи, много по-скъпи и редки. Потребност вътрешна, потребност от мир и любов в сърцето – това е удовлетворението на възвишените хора, това е апостолското удовлетворение. В големите битки генералите се обличат и хранят като обикновените войници и не търсят задоволяване в храната и дрехите, а в победата. Победата е главната цел[1] на онези, които се борят. А християните, братя, са в непрестанна борба, в борба за победата на духа над материята, в борба за надмощие на висшето над малкото, на човека над животното. Не е ли, значи, крайно смешно да водим борба, без да се грижим за победата, а за външни украшения и накити? Не е ли глупаво да даваме знаци, с които нашият неприятел да ни разпознава? Нашият невидим неприятел се радва на нашата суетност и поддържа в нас всякакви суетни мисли, натрапва ни всевъзможни безчислени дреболии за разпиляване на времето, само и само за да докара на ума ни забрава защо сме на земята. Той ни представя нищожното за важно и главно, пагубното за полезно – само за да отнеме победата ни и да ни разбие завинаги.

Господи свети, силни и безсмъртни, Който си ни създал от пръст, и в пръстта си вдъхнал живот, не позволявай, Господи, на пръстта да ни овладее. Помогни на нашия дух да бъде по-силен от пръстта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – задоволство (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 205191
Постинги: 868
Коментари: 0
Гласове: 162
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728