Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 180222 Постинги: 708 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  61 62 63 64 65 66  >  >>

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“- 19 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян, бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян, видял [един]мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време, нещастен случай постигнал Магистриян - той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за неговата болест. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатия  човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „ Заради Бога, кажи ми кой си ти ?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „ Погледни към мене и виж, това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

 

БЕСЕДА за Христовата тъга

 

Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час ( Иоан 12,27)
 

        В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос - нищо по–реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се  доближават с реалността си до  реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят, и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен  свят и тази непреходна реалност. Бурните ала немощни  вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по Божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им  докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух, се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали.[2] Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е ) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли, колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [ всеки ] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [ изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж, и още веднъж!  На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

 

[1] В ориг. - риза

[2] В син. български превод - Душата Ми сега се смути

[3] В смисъл слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мт.25,40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване  на  милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек, в Цариград, бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал  нататък, за да не слуша благодарността им и  да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в Църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб, и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

 

БЕСЕДА за въскръсналият и жив Господ, Който е въскресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11,25)

 

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки  Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най- добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв, и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всякаква друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи Аз съм възкресението и животът, са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашия Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния  Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своят живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите  тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души , не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души  ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот! Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост, да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и   вечен живот! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - правя

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ПРЕДЛАГАМ ЕДНА ПРОПОВЕД. С благодарност ще приема всички Ваши забележки относно правописа и граматическите отклонения.

 https://drive.google.com/file/d/0B4YHuuPAGke1OTBQZHBMeUNPTnc/view?usp=sharing

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ‘ – 17 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

           Богобоязлив и верен на Бога владетел е същинска небесна благодат за своя народ. Крал Вацлав[1]  бил такъв владетел. Неговата ревност за светата вяра и строгият му живот ни напомнят за древните подвижници. Деня посвещавал на държавните дела, а нощта на молитвата. Със стария си слуга Подивой често ходел бос през зимата за утренята в църквата. Нерядко също сам месел и пекъл просфорите, - задължително правел това, когато щял да се причастява. С неговото усърдие били издигнати много храмове, в които ежедневно се принасяла служба Богу. Особено се грижeл за сираците и бедните. Бил миролюбив, но храбър и безстрашен воин.                                            

Когато съседният княз Радислав нападнал чешката земя, Вацлав му пратил писмо, питайки какво го е накарало да воюва с него. Горделивият Радислав му отвърнал, че иска Вацлав да му отстъпи цяла Чехия [[2]] и своя престол. Тогава Вацлав събрал голяма войска и излязъл пред неприятеля си. Но като видял двете силни войски, домъчняло му, че ще загинат толкова много хора, та изпратил на Радислав послание: „спорът е между мен и теб, ти желаеш да владееш Чехия, но аз не [я] отстъпвам. Приеми[3] да решим въпроса в битка между нас двамата. Защо да има кървава битка между двете войски?”. Княз Радислав се съгласил на двубой, ала бил победен от Вацлав и на колене го молил за прошка.

 

БЕСЕДА за единосъщието на Отца и Сина

 

Аз и Отец едно сме. (Иоан. 10:30)

 

        Колкото повече чудеса извършвал Господ Иисус и колкото повече се приближавал до смъртта Си, толкова по-открито говорел за Себе Си. Многобройните чудеса и продължителното време, достатъчно за размишление, променяли и незлобивите, и озлобените. Първите ставали по-възприемчиви към откриване на възвишените Божии тайни, докато озлобените все повече се помрачавали в злобата си и ставали неспособни за разбиране на тези тайни. Затова и озлобените грабнали камъни, за да убият Господа. Аз и Отец едно сме. Отец и Син са едно по същината на битието, но не са едно по Своите ипостаси, иначе нямаше и да се наричат с две имена – Отец и Син. Всички свойства на битието на Отца ги имат и Синът, и Светият Дух; ала ипостасните свойства на Бог Отец са присъщи само на Него, ипостасните свойства на Сина са присъщи само на Сина, а ипостасните свойства на Духа принадлежат само на Светия Дух. Но когато става дума за божественото битие, Синът може да заяви: „Аз и Отец едно сме”, Отец може да каже: „Аз и Синът едно сме”, а и Дух Свети може да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Аз и Синът едно сме”. Единосъщието Си с Бог Отец Господ Иисус по–нататък разкрил  с думите: Отец е в Мене, и Аз съм в Него. (Иоан. 10:38). Може ли по-ясно да се говори за божеството на Сина? Може ли на човешки език по-убедително да се изрази единосъщието на триипостасния Бог? Дугматът за божеството на Сина Божий, както и дугматът за единството на Божието битие са [ни] открити и установени от самия Господ Иисус Христос. Никой да не вярва на лъжите на неверници и еретици, че самият Господ не бил обявил Своето Божество, и че този дугмат уж по-късно е бил утвърден от Църквата. Ако Христос не е обявявал Своето Божество, защо евреите Му рекли: „правиш се Бог” (Иоан. 10:33). И защо дигнали камъни против Него?

            О, Господи Иисусе, Сине Божий, единосъщений с Отца и Светия Дух, помилуй ни и ни спаси със силата  и милосърдието на всемогъщото и всеблаго Твое Божество. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор- св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

1 Паметта му по църковния календар е на 28 септември, но тук свт. Николай разказва за него, свързвайки го с баба му, св. мчца Людмила Чешка, чествана на 16 септември. – Прев. 

2 Строго погледнато, Бохемия, както се е наричала тогава днешна Чехия. – Прев.

 3 В ориг. - позволи


P. S. С благодарност ще приема всички Ваши забележки относно правописа и граматически отклонения.

 

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.12.2016 07:10


 ИЗ "ОХРИДСКИ ПРОЛОГ" - 16 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ                                   

 

           Често изненадващо ни сполитат беди и ние напразно се питаме „защо?”. Само Христовата Църква може да обясни причината за всяка беда. Всички беди Църквата разделя главно на две групи: едните, сполитащи грешниците заради предишни непокаяни грехове, а другите - случващи се на праведници и ставащи, по думите на св. Златоуст, „причина за получаване на венци, както е било при [бедния] Лазар и Иов”.

         Царица Евдокия тайно била съгласна с Ефтихиевата ерес, слушайки за това съветите на коварния евнух Христафий. Но внезапно я сполетяла беда. Веднъж нейният съпруг, император Теодосий, ѝ подарил необикновено голяма ябълка. Императрицата изпратила ябълката на болния сенатор Павлин, а той пък, от обич към царя, пратил същата ябълка на цар Теодосий. Това дало повод на царя да заподозре своята жена в непозволена връзка със сенатора. Тогава царят попитал царицата  къде е онази ябълка. Царицата излъгала и казала „Изядох я“! Това още повече усилило подозрението на царя и той прогонил [заточил] Евдокия в Палестина. Там, с времето, Евдокия напълно се излекувала от ереста и по съветите на великите палестински духовници, напълно се върнала в Православието. Бедата на  царицата  не дошло заради някакви непозволени връзки с Павлин – в това тя била съвсем невинна, а заради нейното еретическо настроение.

     А ето и друг,  различен случай: Цар Маркиан, още, докато бил воевода, пътувайки покрай Филипопол, видял на пътя трупа на убит човек и от чисто милосърдие слязъл от коня, за да погребе тялото. [Маркиан] бил забелязан от някой, минаващ оттам, и наклеветен в съда като убиец. Маркиан трябвало да бъде наказан със смърт, ако скорошно Божие откровение не показало истинският убиец. Описаната беда спада към другата група – „за получаване на венец”. Воеводата Маркиан скоро след това, бил избран за цар.   

 

БЕСЕДА  за Владиката Господ

 

Имам власт, да я дам (душата Си), и власт имам пак да я приема (Иоан. 10:18).

 

       Божественото всемогъщество на нашия Господ Иисус Христос се проявило и в пълната му власт над Самия Себе Си. Ако можеше божественото всемогъщество да се отдели от любовта Божия, тогава можеше да се каже за Христос: Той е можел да се въплъти, а можел е и да не се въплъти, а също така: можел е да умре, а е можел и да не умре. Но Той приел плът по Своята божествена любов към човеците и от тази непостижима любов предал Себе си на смърт, като добър Пастир за Своето стадо.

    Човек, който се самоубива, няма власт над душата си и не отнема живота си, защото има власт над него, а поради робуването на греха, на дявола или тласкан от някакви тежки обстоятелства. Също така, човек убиван от други, няма власт над своята душа, нито може да каже на своите  убийци: Имам власт, да я дам, понеже той ще трябва да я даде и да не иска. Само Господ Иисус е можел да изрече пред евреите, Своите убийци: имам власт да я дам [душата Си]. Имайки такава власт, Той е можел с едно лесно за Него чудо да направи така, че всички евреи да погинат, преди да Го разпнат на кръста.  Ала Господ отнапред гледал на [виждал] спасоносните плодове от Своята смърт, та затова  доброволно се предал, за да бъде убит.  И власт имам пак да я приема. С тези думи пък Той предсказва Своето възкресение. И така, Господ чрез Божествената Си власт е и умрял, и възкръснал.

            О, всемогъщи и човеколюбиви Господи, колко дивно си устроил по Своята божествена мощ и любов човешкото спасение. Помогни ни, о, помогни ни да се сподобим с това спасение! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Юлиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий ( в орг. Генес), вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбрания езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя!”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на  Христа станали мъченици за Христа.

 

БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий

 

Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене(Иоан. 8:18).

 

           В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан. 5: 36-37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан. 8:14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[2] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които  не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.

Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си  Си с Отца по битие. Той ни  привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан. 8:19).

С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си  представя  Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по Божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[3] и я съчетал със Своята Божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.                                                                     

      О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

            Автор- св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - цар

[2] В ориг. – одушка- отдъхване, облекчение.

3] В ориг. – облякъл се в човешката природа.

 

 

 
Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.05 09:53


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

    Както се запалва свещ от свещ, така и доброто дело идва от друго добро дело. Някой си патриций поискал да подари на църквата златен кръст, та повикал един млад и изкусен златар, дал му злато по мярка и му поръчал да изработи кръст, какъвто желаел. Бедният златар, като видял каква голяма жертва прави този патриций заради своята душа, сърцето му се разпалило [от любов] към Бог, и решил към златото на патриция да прибави свои десет жълтици. Когато кръстът бил готов, патрицият претеглил кръста, и открил, че тежи повече от златото, което връчил на момъка. Веднага почнал да ругае златаря като крадец, подозирайки го, че е скрил част от неговото злато, а вместо скритото е сложил някакъв друг, тежък метал. Момъкът, като видял патриция разярен, веднага му казал какво е направил: „Прибавих – казал той – и аз мое злато, като двете лепти на вдовицата, та заедно с теб да приема награда от Христа”. Чувайки това, патрицият се умилил в сърцето си и рекъл на честния момък: „От днес те правя мой син и наследник на целия ми имот”. 

 

БЕСЕДА за истинността на Христовото свидетелство

 

Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан. 8: 14).

 

       Светлината не лъже, а истински свидетелства за съществуването на слънцето. Също така и Господ Иисус истински свидетелства за всичко, за което свидетелства. Той е слязъл между човеците като небесен Свидетел, за да засвидетелства за съществуването на Триединния Бог, за съществуването на ангелите и на душите, за Божията любов към хората, за Божия промисъл за хората, за силата на правдата над неправдите, за могъществото на истината над лъжата, за блаженото безсмъртие на праведниците и вечните мъки на грешниците, за възкресението на мъртвите, за Божия Съд и за още много други неща, за които хората, бидейки под покривалото на греха, само смътно са се досещали, но не са ги знаели и не вярвали твърдо в тях. А преди всичко, свидетелствал, че Той е Син на живия Бог, равен на Своя Отец по битие, сила и любов, равен и на Духа Божий. Защото Свидетелят е трябвало първо да свидетелства за Себе Си, та да може да се вярва на Неговото свидетелство и за другите тайни.

    От позицията на чистата и неизменна истина всяко Христово свидетелство е истинско, но не такова е било в очите на  помрачнените евреи. За Бога, Божиите ангели, за праведниците, вечността и за времето[1] Неговото свидетелство е истинско, за което Той казва: свидетелството Ми е истинско. Ала за помрачените умове на закоравелите грешници това свидетелство не е истинно, затова Той по-рано е рекъл на евреите: Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан. 5: 31). Тоест: не е истинско за вас, евреите, но всъщност само по себе си е истинско.

О, преблагословени Господи Иисусе, Сине на живия Бог и еднички Спасителю наш, избави ни от


немощта на греховния ум и злобата на греховното сърце. Осияй ни със светлината на Твоите вечно


истинни слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

                                                                                                                                                  

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] Времето за сбъдване на Неговите пророчества (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.05 11:52



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

           Какво се случва с гонителите на Христовата Църква? Попитайте гонителя на Църквата Савел какво се случило с него. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен (Деян. 9: 5) – казал Господ на Савел и Савел се кръстил и станал Павел. А какво се случило с Ирод, първия гонител на християните? И какво с Иулиан Отстъпник? Умрели от зла смърт и техните усилия срещу Христа изчезнали като дим. И така продължило през цялата история: едни гонители ставали християни, а други зле погивали; злобните усилия против християнството и на едните, и на другите, се разнесли като дим. Император[1] Адриан, след покоряването на Иерусалим, поискал да накаже не само евреите, но и християните, понеже не правил разлика между едните и другите. Евреите разсеял по целия свят, а на мястото на Соломоновия храм построил идолски храм. Още преименувал Иерусалим на Елия, на своето име, и забранил повече този град да се нарича Иерусалим. На Голгота издигнал храм на скверната Венера, на Гроба Господен – храм на Зевс, а във Витлеем – храм на Адонис. Колко ли тъжно са се чувствали тогавашните християни, виждайки своите светини поругани? Ала какво станало накрая? Император Адриан погинал от люта смърт, а езическите храмове, при управлението на цар Константин и царица Елена, били сринати и на тяхно място въздигнати прекрасни християнски храмове, които стоят и до днес. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. О, колко отчайващо безнадеждно е всяко воюване срещу Христа.

 

 

БЕСЕДА  за това как светът мрази свидетелите на греховете му

           

Светът вас не може да мрази, а Мене мрази oaн. 7: 7).

 

          Защо светът мрази Христа Господа? Сам Господ веднага го обяснява: Защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши. Хората никого не мразят така силно, както свидетелстващите за греховете им. Затова най-големите престъпления в света се извършват през нощта, в мрака. А мигар Бог не вижда на тъмно през нощта? Разбира се, че вижда Бог, ала злосторниците не виждат Бога. И ако някои от тях донейде вярват в Бог, те все, в своята непросветеност мислят, че мракът е завеса между хората и Бога. Господ Христос чрез Самия Себе Си ясно разкрива, че Бог всичко вижда и никаква тъмнина не е пречка за Неговите очи. Той съзирал човеците отдалеч, както Натанаил под смоковницата. Той видял ослицата и ослето в насрещното село. Далечината не ограничавала Неговия взор. Господ виждал предварително и Петровото отричане, и предателството на Иуда, и Своята смърт и възкресение, разрушаването на Иерусалим, вечността на Своята Църква и страданията на последователите Си, както и събитията в края на времената. Не, отдалечеността във времето не затруднявала Неговото всевиждане. Но какво да изброяваме повече? Има ли нещо по-скрито от човешкото сърце? Не е ли това сърце скрито зад дебелата завеса на плътта? И не са ли помислите на сърцето още по-скрити от самото сърце? А Господ виждал и в човешките сърца и четял сърдечните помисли на хората. Защо мислите лошо в сърцата си? (Мат. 9:4). Е, какво чудно, братя, че от такъв Свидетел се боели онези, дето мислели лошо или вършели зло? Чудно ли е, че Го мразели злодеите?  Кои? Всички вие, които участвате в неговите зли дела и заради това си съучастие не дръзвате да свидетелствате срещу света и за онова, което знаете. Боящите се от човеци, как ще свидетелстват срещу човеци? Търсещите човешка слава, как ще посмеят да си навлекат човешкото негодувание против себе си? О, братя мои, по-добре е за нас светът да ни мрази, но да ни люби Христос, отколкото светът да ни обича и хвали, а Христос да отвръща лицето Си от нас, казвайки ни: не ви познавамАко светът ни мрази, да се утешаваме със словата на Спасителя: Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил (Иоан. 15: 18).

        О, Господи благословени, Източник на всяко благовестие, укрепи сърцата ни, та да не се плашим, когато ни мрази светът. Само ти ни благославяй и обичай, Спасителю благий. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.05 13:31


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 септември

 

Разсъждение

 

Каква трябва да е връзката на човека с Бога? Непрекъсната и непрестанна. „Прилепяй се към Бога като син към баща си“ – наставлява св. Антоний. A св. Алоний е казал: „Ако човек не вложи в сърцето си, че освен него и Бога няма никой друг на света, не може да намери душевен покой“. Единствено Бог е достатъчен и предостатъчен за всичко, което може да си пожелае човешкото сърце. Блажена Теодора приела, без да каже ни дума, чуждото дете, подхвърлено ѝ като нейно от оклеветилите я. Тя го отгледала с любов и го възпитала в страх Божий. А преди смъртта си така наставлявала детето: „Какво повече му трябва на човека, освен Бог и Неговата Божествена любов? Той е нашето съкровище, нашето богатство, Той е храна и питие, одежда и покров, Той е здраве и мощ, веселие и радост, Той е надеждата и упованието ни. Ако единия Бог придобиеш, това ти е достатъчно – ще се радваш в Него повече, отколкото ако би придобил и целия свят“. Изричайки това, св. Теодора не е говорила по книга, нито предавала чужди поучения, а своя собствен опит. Седем години тя живяла [извън манастира], отхвърлена и презирана от всички хора, и за това време от опита си  се убедила, че Бог е всичко за нея и единствено Бог е достатъчен за всичко, което желае сърцето на човека.   

 

 БЕСЕДА за това как духът трябва да се храни с Христа, за да живее

 

Който Мене яде, ще живее чрез Мене (Иоан. 6: 57).

 

    Така казва Господ Христос, Животът и Източникът на живота. Дървото се храни от земята, въздуха и светлината. Ще расте ли и ще е живо ли дървото, ако не се храни със земя, въздух и светлина? Кърмачето на майчините гърди какво друго яде, ако не  майка си? Ако не се храни от своята майка, ще расте ли то и ще остане ли живо? Така и нашият дух нито ще възраства, нито ще бъде жив, ако не яде[1] Христа, Живия и Безсмъртния. Тук не става дума за живота изобщо, какъвто има и в природата, нито пък за оня хилав живот, който водят езичниците, а за същинския божествен вечен живот; за пълноценния и радостен живот. Този живот се дава на човеците само чрез Христос и идва единствено при онези, които се хранят с Христа. Всеки човек израства според това с каква храна се храни и животът на всеки човек е в зависимост от това с какво се храни. Тук речта не е за телесна храна, защото телесната храна не храни човешката душа, а само тялото на човека. Хората се различават по телесния си ръст и живот, но тази разлика е съвсем незначителна. Ала разликата между човеците в духовното израстване и живот е огромна: докато едни хора с духовния си ръст едва се издигат над земята, други се извисяват до небесата. Нима разликата между Ирод и св. Иоан Кръстител е по-малка от разликата между цар и ангел? Докато първият телом и духом пълзял по земята и със злодейства бранел земния си престол, вторият с тялото си бил в каменистата пустиня[2], а със своя дух се възвисявал на небесата сред ангелите. O, братя мои, да издигнем и ние духа си на небето, където Господ Христос седи на престола на вечната Си слава, и да насищаме и напояваме своя дух и сърце с Него, чистия и всемогъщ Живот. Така ще се сподобим да бъдем Негови сънаследници в Царството Небесно.

Господи Иисусе, истински Боже наш, наша пресладка храна и Хранителю наш човеколюбивий, не ни отхвърляй от Твоята Божествена гръд, защото сме слаби и немощни. Насищай[3] ни със Себе Си, о, милостиви Хранителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] Това се отнася за св. Причастие (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – стоял на камък в пустинята (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – храни ни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.05 10:08

 Из „Охридски пролог“ – 11 септември

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Не бива да се пречи на никого по пътя на съвършената преданост и служение на Бога. Множество свети жени, които са желаели да прекратят брачния си живот и да се посветят на Бога, са били преследвани и възпирани от мъжете си. Обикновено накрая тези жени удържали победа, оставайки непоколебими в своето намерение, а нерядко с примера си са пробуждали съвестта и в своите мъже, та и тях насочвали по пътя на спасението. Св. Теодора трябвало най-предвидливо да се скрие от мъжа си и поради това се преоблякла в мъжки дрехи и отишла в мъжки манастир. Ала е имало и благоразумни мъже, които са одобрявали намерението на своите жени да оставят света и да се посветят напълно на Бога. Цар Фредерик[1] се сгодил за девицата Агнес Чешка. Ала тя никак не се съгласявала да встъпи в брак и затова годежът бил развален, а тя[2] отишла в манастир. Тогава благоразумният крал казал: „Ако ме беше оставила заради някой друг смъртен човек, щях да си отмъстя, ала не дръзвам да се чувствам оскърбен от това, че вместо мен е избрала Небесния Цар”. 

 

БЕСЕДА за Христос като хлябът на живота

 

Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога (Иоан. 6:35)

 

 Кой може да съживява, братя, освен този, Който е сътворил?  Кой може да бъде истинският хляб на живота, освен нашият Творец? Той e сътворил, Той  крепи, Той храни, Той  оживотворява. Ако пшеницата храни тялото, Христос храни душата. Ако земният хляб поддържа живота на тялото ни, чрез Христа се насища и живее нашата душа. Ако душата ни се храни с някаква друга храна, а не с Христос, тя се разтлява, умира, а не живее. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен (Иоан. 6:27) – така е казал по-рано Господ. Най-напред оставя хората да изпитат глад и тогава им предлага хляб; а по-вярно, най-напред възбужда глада им, а после им дава хляба. Понеже хората са объркани пред лицето на глада. - гладуват за нещо, а за какво не знаят. Наситени и преситени със земни храни, те все още изпитват някакъв неутолим глад. И макар да виждат, че цялата земя и всичкият хляб на земята не може да утоли този тайнствен глад, те се нахвърлят на земните ястия, борейки се помежду си за земя и единствено за земята. Ала всъщност същинският глад на човеците е гладът за небето, за вечния живот, за Бога. Този глад Господ Иисус най-напред възбужда, а сетне поставя трапеза за неговото утоляване. А трапезата – това е Самият Той. Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнееЩе се насити, ще се зарадва, ще се съживи, ще познае Бога и сам себе си ще познае. О, братя мои – ще възкръсне от мъртвите! Защото непрестанното ядене на тленна храна без храна безсмъртна и духовна, постепенно умъртвява душата и накрая я прави да умре съвсем. От какво? От глад. Тялото е от земята и се задоволява със земна храна. Но душата е от диханието  на Самия Източник на живота, та затова и търси храна и питие от този свой единствен Източник.

     O, Господи Иисусе, Хляб на вечния живота, на истинския и непреходен живот, най-сладкият хляб, нахрани ни със Себе Си! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

[1] Тук се говори за Фридрих II Хохенщауфен. Обикновено авторът употребява за владетелските титли широко употребяваната по славянските земи  дума  „ Цар“ - Прев.

 

[2] Приведеният пример с Агнес Чешка, вече след кончината на светителя, канонизирана от римокатолиците (в края на миналия век), не би трябвало да смущава. Като непринадлежала към Църквата, св. Николай нито я нарича светa жена, нито по подразбиране я приема за такава и всъщност, както се вижда, тук оценява по-скоро благоразумието и мъдрото изказване на „отхвърления” крал Фридрих II, без да порицава и подбудите на принцеса Агнес за отказ от брака. Още от първите векове на християнството църковни писатели и проповедници са сочели прояви на земна порядъчност и благочестие дори у езичниците, не за да хвалят езическото кривоверие, а точно обратното – за подбуждане на православните да показват с добродетелния си живот превъзходството на истинската вяра над езичеството и иудейството. – Прев.  

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 СЕПТЕМВРИ 

          

 РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

           Примерите за храброст и търпение, показани от хиляди и хиляди мъченици християнки, огряват със сияйна слава всички страници от историята на християнската Църква. Но колкото удивителни са тези примери на доброволните мъченици жени, толкова, и не по-малко чудни, са примерите на знайните и незнайни жени подвижници. Защото подвижничеството не е нещо друго, а дълготрайно мъченичество.

        Монемвасийският епископ Павел е оставил за поколенията един поучителен пример за жени подвижници. Когато бил още мирянин и събирач на царските данъци, му се случило да отседне в един манастир. Виждайки, че някакви гарвани долитат до овощните дървета, откъсват клонки с плодове и ги отнасят, той се почудил и заедно с монасите тръгнал след тях, за да узнае къде отнасят плодовете. Вървейки така, стигнали до един труднодостъпен дол, на дъното на който се спущали гарваните, като оставяли отчупените клонки и бързо се връщали. Като продължили търсенето, те открили пещера и в нея три жени отшелнички. Най-възрастната от тях им разказала за живота си: тя била цариградска благородница. Като умрял  мъжът ѝ, някой друг големец поискал насила да я вземе за жена. Но тя била решена след смъртта на мъжа си остатъка от живота си да прекара в целомъдрие. Затова раздала богатството си на сираци, взела двете си слугини и с тях избягала в това пусто място. Единадесет години прекарали те в пост и молитва, без да виждат никого и невиждани от никого, освен от Бога. И Промислителят Бог устроил птиците да им носят плодове за храна. После помолили игумена да им донесе Свето Причастие, за да се причестят. Три дни след като се причестили, и трите свети жени починали и монасите ги погребали с чест.

 

БЕСЕДА за това как грешниците с радост приемат злотворците вместо добротворците

 

Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете (Иоан. 5:43).

 

    Кой ли е този друг, който ще дойде в свое име и когото грешниците с радост ще приемат вместо Господа Христа? Това e онзи, който не носи кръста и не върви по тесния път; който не  е човеколюбец, е човекомразец, който не воюва против греха, а за греха, който обича нечистотата и разпространява нечистота; който е войник на вечната смърт, а не на вечния живот; който ласкае безбожниците и милва всяка страст и порок. Това е антихристът. Той ще дойде в свое име, а не в името Божие. И всички, които не са приели Христа, ще приемат него. Той ще им бъде мил, понеже ще милва всички ходещи по кривите грешни пътища. Ще им бъде по-мил от Христа, защото вместо[1] тежкия Христов път ще ги насочи по една гладка като от лед пътека, по която хората леко ще се пързалят, без да мислят за пропастта, към която ги води. Господ Христос е дошъл в името на вечното спасение на човеците, на вечния живот, на вечната истина и правда, а той [антихристът] ще дойде в свое име, в името на вечната бездна, смърт, лъжа и неправда.

      И когато антихристът дойде между своите, своите му с радост ще го приемат. Всички, за които животът по Христа е тежък[2], радостно ще приемат антихриста, защото той ще им се стори лек, и пътят, по който ще ги поведе – лесен. Когато стане късно, ще видят безумниците, че са се измамили, ала спасение няма да има. Когато почнат да се хлъзгат във вечната нощ под крилете на смрадния змей, тогава ще бъде късно – покаянието няма да се приеме и не ще има вече спасение. Бързо ще свърши безумното пиршество на антихриста с грешниците на земята, ще свърши в миг и домът на нечистото веселие ще се превърне в безизходна тъмница за угризения и мъка. Всичко тогава ще бъде безполезно. 

     О, човеколюбиви Господи, едничък Приятел на човеците, Теб Единствения познаваме и признаваме. Теб, само Теб приемаме [имаме за] като Спасител и наше спасение! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

 

 

 



[1] В ориг. – редом с (бел. прев.).

[2] В ориг.- Христос е тежък (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.02 08:39


ИЗ „ОХРИДСКИ  ПРОЛОГ“ – 9 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Милостинята не бива да се дава с гордост, а със смирение, като се гледа на оногова, на когото се дава, като на по-добър. Нима Сам Господ не е казал: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Теофан Изповедник още като дете имал ум, просветен от Христовата светлина. Веднъж, вървейки по улицата, видял необлечено дете. Tой бързо свалил дрехата си и облякъл детето, и така го стоплил и върнал към живота. Tой се върнал вкъщи гол. Зачудените му родители го запитали къде му е дрехата, на което Теофан отговорил: „Облякох Христа”. Затова му била дарувана Христовата благодат, та по-късно станал велик подвижник, страдалец за вярата и чудотворец. Ако подаваме милостиня в името на някой друг или в свое име и не можем да избегнем гордостта, появи ли се в сърцето, тя унищожава всички добри дела. Когато даваме на просяк като на просяк, а не като на Христос, не можем да избегнем гордостта, нито презрението. A каква полза има за човек да даде милостиня, ако се гордее със себе си и презира човека? Добродетелта не е добродетел, ако се смеси с грях, както млякото не е мляко, когато се смеси с газ или оцет.  

 

БЕСЕДА за свидетелството на Бога за Бога

 

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан. 5:31).

 

Така Господ говорил на един неверен и лъжлив род. Той казал тези слова на еврейските старейшини не като поука, а като изобличение. Те не вярвали на един човек, когато той говорел за себе си, а търсели двама свидетели. Да не си и помисляте, братя, че онова, което Господ казва за Себе Си, не е истинно, a че евреитe не са го приемали за истина. Оттук, по тълкованието на светите Отци, думите: свидетелството Ми не е истинско трябва да се разбират в смисъл, че това свидетелство не е било истинско в очите на евреите. Всяко слово, което Господ Иисус е изричал за Себе Си, е истина, Той е казал на друго място: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан. 8:14). Тук Господ поучава, там е изобличавал; тук потвърждава как в действителност стоят нещата, а пък там – как са изглеждали те на евреите. Евреите не вярвали на Неговото свидетелство за Себе Си, а търсели други свидетелства. И Той им привел три необорими свидетелства: първото – свидетелството на Неговите собствени дела: Тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене (Иоан. 5:36); второто – свидетелството на Неговия небесен Отец, Който е свидетелствал за Него като за Свой Син на Иордан и на Тавор: И пратилият Ме Отец Сам засвидетелства за Мене (Иоан. 5:37); и накрая  третото свидетелство – на Светото Писание: Изследвайте Писанията... И те са, които свидетелстват за Мене (Иоан. 5:39). Какви свидетелства още са необходими на човек, който има поне малко разум? Ала разумът на еврейските старейшини е бил помрачен до такава степен, че те не са могли нищо да видят и нищо да разберат.

       Когато човеколюбивият Господ сторил всичко, което трябвало да извърши, за да спаси и еврейските старейшини, и когато те отхвърлили всички свидетелства за Него, а с това отхвърлили и своето спасение, тогава Той им рекъл: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско.

       О, братя мои, да не бъдем с каменни сърца като онези заслепени старейшини и да не отхвърляме единственото свое спасение. Да не издирваме никакви други свидетелства, а да вярваме на онова, което Сам Господ Иисус е казал за Себе Си. А Той е казал за Себе Си, че е Истина[1], И с тази Истина се храним и спасяваме.

       О, Господи Иисусе, Истино жива, Истино вечна, не си отивай от нас, а ни просвети и ни спаси! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1]  Срв. Иоан 14:6 (бел. прев.)

 

 
Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.02 08:17
<<  <  61 62 63 64 65 66  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 180222
Постинги: 708
Коментари: 0
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031