Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 193210 Постинги: 785 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

 

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

 

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Послушанието и смирението са основа на духовния живот, основа на спасението, основа на цялото устройство на Божията Църква. Великият Иоан Дамаскин, велик във всяка добродетел, като монах е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя пример на послушание и смирение. Неговият старец – духовният му отец, изпитвайки го, един ден му дал изплетени кошници и му наредил да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил твърде висока цена за кошниците, като мислел, че Иоан няма да може да ги продаде на тази цена и ще трябва да ги върне обратно. Иоан, следователно, трябвало да измине дълъг път, второ – трябвало да иде като беден монах в града, където някога бил най-влиятелният човек след царя, трето – да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто – ако не продадял кошниците, щял напразно да бие натам-насам толкова път. По този начин старецът искал да изпита послушанието и смирението на своя славен ученик. Иоан мълчаливо се поклонил на стареца и без да каже и дума[1], взел кошниците и се отправил на път. Стигнал в Дамаск, застанал на площада и зачакал купувачи. Като споменавал цената на интересуващите се минувачи, те му се присмивали и го ругаели като безумен. Цял ден стоял и цял ден бил подложен на присмех и подигравки. Но Бог, Който всичко вижда, не оставил Своя търпелив слуга. Един гражданин, минавайки, се загледал в Иоан. И макар Иоан да бил в бедно монашеско расо, с изсъхнало и побледняло от пост лице, гражданинът познал в него някогашния велможа и пръв министър на царя, при когото той бил на служба. Познал го и Иоан, но и единият, и другият започнали да се договарят като непознати. Макар Иоан да обявил превисоката цена на кошниците, гражданинът, спомняйки си за добрината, която някога Иоан му сторил, ги купил, без да се пазари. Като ликуващ победител се върнал св. Иоан  в манастира и донесъл радост на своя старец.

 

Беседа за това, че всяко добро е от Бога

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1: 7).

 

От добър Творец, братя, могат да произлизат само добри дела. Нека замлъкнат устата на онези, които казват, че от Бога произлизат и доброто, и злото. След всяко Свое дело сам Бог потвърждава, че е добро. Шест пъти Той посочва, че онова, що е Той създал, па накрая и седми път, разглеждайки всичко в целостта му, го оценява като твърде добро (31 ст.). Общо, значи, седем пъти Той повтаря, че всичко станало по Неговата свята воля, е добро. Не е ли много чудно как някои хора могат да заявяват безбожното твърдение, че от Бога произлизат и доброто, и злото!? Бог, като знаел, че върху Него ще се хвърлят, или по-добре да се каже, че през всички векове ще се хвърлят такива клевети, предварително, за всички времена и за всички поколения, е представил Своята защита и я е повторил седем пъти. Злото е от греха, а в Бога грях няма. Бог, следователно, не може да върши зло. Той се нарича Всемогъщ, защото е силен да извърши всякакво добро. Превратно говорят за Бога онези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, защото може да върши добро и зло. Бог е извор на доброто, от нищо неразмътен, и от Него не може да произлиза нищо, което е противно на доброто. А за всеки разумен човек е ясно, че злото е противно на доброто. Знайте, братя, за двойственост в Бога – вечния извор на доброто, говорят онези, в които има двойственост на добро и зло. А всички онези, които обичат доброто, и вървят по пътя на доброто, и се стремят към доброто, вътре в себе си, имат ясно откровение, че Бог е добро и само добро.

О, Боже наш, Сътворителю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всички Твои дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – без забележка (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 3 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло – духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

 

БЕСЕДА за двата свята

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване – и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп.Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ДО ДЖОРДЖЕ ПЗА МОЛИТВАТА „ГОСПОДИПОМИЛУЙ!"

 

 

Искаш точно да знаеш при какви случаи се използва тази молитва и как­ва е нейната сила.

Използвай я и за себе си, и за другите. Викай като слепия Вартимей: Господи, помилуй ме! Но викай и като десетте прокажени: Господи, помилуй нас.  Моли се за себе си, моли се и за всички хора.

Моля ти се, Господи, за мен - родения в немощ: Господи, помилуй ме! И за всички хора, в немощ родени: Господи, помилуй нас!

Подмами ме светът и аз погазих Твоя животворен закон: Господи, по­милуй ме! И за всички, които като мен са погазили закона ти: Господи, по­милуй нас!

Днес-утре съм Твой гост в този свят, а след това ще отмина като сянка и ще бъда причислен към починалите: Господи, помилуй ме! Моля ти се и за всички починали с вяра: Господи, помилуй нас!

Господи, помилуй онези, които са на власт, трижди ти се моля, защото ги грози опасност да станат насилници.

Господи, помилуй богатите, трижди ти се моля, защото ги грози опас­ност да станат развратници.

Господи, помилуй бедните и сираците, трижди ти се моля, защото ги грози опасност да паднат в отчаяние.

Господи, помилуй богатите със светски знания, трижди ти се моля, за­щото ги грози опасност да обоготворят себе си, а Теб да забравят.

И за който и да си спомниш по време на молитва - било жив, било по­койник, било още нероден, веднага кажи: Господи, помилуй!

И ако ти дойде на ум за някой твой неприятел, кажи: Господи, помилуй!

А каква е силата на тези думи, ще ти каже при общото възкресение сле­пият Вартимей: „Сляп бях и прогледнах“.

Ще ти кажат прокажените: „В проказа бяхме и се очистихме“.

Ще ти кажат бесноватите: „Безумни бяхме и дойдохме на себе си“.

Ще ти кажат разслабените: „Болни бяхме и оздравяхме“.

Ще ти кажат умрелите: „Мъртви бяхме и оживяхме“.

Ще ти кажат апостолите: „Буря беше и стихна“.

Ще ти каже покаялата се грешница: „Греших и получих опрощение“.

Ще ти каже разбойникът от кръста: „Престъпник бях и пръв влязох в рая“.

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 1


 ВЪПРОС: Как да се избавим от греховете?

 

ОТГОВОР:  „Страхът Господен изкоренява от душата всички лукавства и грехове“.

( Преп. Антоний Велики )

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

 

 

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  


[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

 

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0


 Kойто е пристъпил към подвиг, трябва да приема монашество едва след дълго упражняване в добродетелите. Защото монашеското звание е високо и трябва да служи за полза на душата и за спасение
Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО БОЯДЖИЯТА  ЛЮБИСАВ  И.:  ЗА БОЖИЯ ДЕН

 

 

Според думите на свети апостол Петър ние, християните, очакваме и же­лаем идването на Божия ден.Не са ли всички дни Божии, питаш ти? Да, всички дни са Божии. Всеки ден и всяка нощ са Божии, както е казал и пророкът: „Твой е денят и Твоя е нощта”. Бог е основал времената и годините. Той е Господар на времето и на вечността. Но този последен ден по преиму­щество е наречен ден Божи. Това е денят, в който Бог ще се яви, за да съди света. Денят на победата на Божията истина и Божията правда. Представи си един стопанин, който е посял семе на нивата си. В един ден той е сял се­мето, в други дни поливал и плевил поникналото жито, в трети отпъждал птиците и животните от посевите, в четвърти жънал. Накрая настъпил и денят на вършитбата. Кой от всички тези дни ти би нарекъл ден на стопа­нина? Естествено, този последен ден, когато той вее и пресява житото на гумното си. И останалите дни са били негови, но този последен ден за него е ден на дните, защото в него ще събере добива си и ще отметне загубите. Нека твоят ангел-хранител ти помага да бъдеш в добитото от Бога, а не в загубите.

О, колко велик и страшен ще бъде онзи ден на Стопанина на света, ко­гато ще се вее и пресява;

когато ще се отдели житото от плевелите;

когато хищните плевели няма повече да могат да смучат соковете на пшеницата;

когато тайно посетият от врага на Стопанина посев ще бъде отделен и хвърлен в неугасим огън;

когато всяка твар, която самоволно е унищожила в себе си печата на своя Стопанин, печата на Светия Дух, ще бъде изхвърлена вън и лишена от Неговата грижа;

когато ще бъдат изтрити сълзите и изцерени раните на всички, които са плакали в този век сред присмехулниците и хулителите;

когато безброй ангели заедно с безброй праведници ще запеят песента на победата и славата.

Тръби и възклицания, и светлина без нощ.

Слава, радост и безкраен живот!

Тържество на Божия Агнец над всички зверове!

Победоносен край на една неизречена драма, започнала с измамна победа на сатаната над прародителите на човешкия род в Рая!

Край на Христовите страдания, разпрострели се върху милиони праведници от сътворяването на света до днес!

Бог е всичко и във всичко!

И Царството на светиите е извън времето и извън всички ограничения.

Ето това ще бъде онзи Божи ден!

Нека и на теб той донесе вечен живот! Амин!

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0



 "Който има зла жена, нека знае, че чрез нея той получава въздеяние за своите беззакония"

(Преп. Ефрем Сирин)

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Добродетелта е като жаждата. Когато човек почне да пие, все повече ожаднява и все по-често иска да пие. Онзи, който почне да се упражнява в добродетелта на милосърдие, не знае в това някаква мярка, нито пък признава каквато и да е мярка. Филарет в бедността си не бил по-малко милостив, отколкото в богатството си. Когато внучката му станала царица, той отново забогатял, но не станал по-малко милостив. Веднъж рекъл на жена си и децата си да приготвят най-добрите гозби, които могат, па казал: „Да поканим на пиршество нашия Цар и Господар заедно с всички Негови  велможи“.  Всички помислили, че старецът възнамерява  да покани на вечеря своя зет – царя, и се потрудили, колкото могли по-добре, и приготвили ястията. Филарет излязъл на улицата и събрал всички бедни, просяци, слепи, прокажени, хроми, безсилни, и ги довел на трапезата. Като ги настанил около масата, наредил на жена си и синовете си да им прислужват на трапезата. След като ги нагостил, дал на всеки в ръката по жълтица и ги изпратил. Тогава всички разбрали, че под Царя той имал предвид самия Господ Христос, под Неговите велможи – просяците и несретниците. Той още казвал, че не трябва да се гледа колко пари се дават на просяка, а трябва да се размесят[1]парите, па каквото ръката извади от джоба, това и да даде. А ръката ще извади онова, което Божият Промисъл е определил.

 

БЕСЕДА за сътворението на света

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

 

Това е отговорът Божий чрез устата на пророка, братя, отговор на един изгарящ[2] въпрос във всички нас: „Откъде е този свят?“. Бог чува този наш въпрос, изречен или неизречен, чува и дава отговор. Както дава дъжд на сухата земя, както дава здраве на болния, както дава хляб и дреха на всяка плът, така Той дава на нашия дух отговор на въпроса, който го тормози с глад и жажда, с болка и голота, докато се не нахрани, не напои и не намери истинския отговор. Откъде, значи, е този свят? Това е въпросът. В начало Бог сътвори небето и земята. Това е отговорът. Този свят не се е появил от само себе си, както и нищо в света не се е появило от само себе си; нито пък този свят е от злите сили; нито пък този свят е от много творци – добри и зли; той е от единствения благ Бог. Този отговор създава радост в сърцето на всеки човек и го подбужда за добри дела. И по това ние узнаваме, между другото, че това е единственият и правилен отговор. Всеки друг отговор, противоречащ на този, предизвиква в нас тъга и страх и ни подтиква към лоши дела, затова, между другото, знаем, че всеки такъв отговор е лъжлив. От Бога е светът, братя, да се радваме и да се веселим! Светът е с божествен произход, следователно, и краят му ще е божествен. От добър корен е светът, следователно, ще даде добър плод. От светло начало[3] произлиза и в светлина ще свърши. Като знаем, че началото е добро, знаем, че и целта е добра, и краят ще е добър. Вижте, в тези думи за началото се съдържа пророчество за края. Каквото е началото, такъв е и краят. От Когото е началото, в Него е и краят. Да пазим, значи, тази спасителна истина, да имаме светла надежда и да възрастваме в любов към Онзи, Който ни е сътворил от любов.

О, Господи Боже, Сътворителю и Вседържителю, единствен Боже, единствен Творецо, Извор на блага, на Тебе се кланяме и на Тебе се молим, с Твоя свят Дух, чрез Господа Иисуса Христа, ни води към добър край [на живота ни]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] По онова време парите били метални – от злато, сребро, мед. Смисълът е монетите да бъдат на едно място и да се извади и подаде милостиня. Каквато монета бъде извадена (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – светла стая (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
13.12.2017 10:44 - ЗА СПАСЕНИЕТО
 

ВЪПРОС: Има ли спасение вън от православната Църква?
ОТГОВОР: НЕ !
Свещеномъченик Киприан категорично заявява:"Вън от Нея ( Църквата) няма живот: домът Божий е един, и никой не може да се спаси другаде, освен единствено в Църквата".
Категория: Други
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове: 1


 ДО ЕДИН СТУДЕНТЗА ВЛИЯНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ ВЪРХУ ЗЕМНИЯ

 

 

Според християнското откровение духовният свят се състои от Бога Тво­рец, ангелите и душите на починалите хора. Вие питате: дали духовният свят влияе върху хората и събитията в този свят? Цялото Свето Писание, от първата до последната страница, ни учи, че този свят се намира под на­блюдението и ръководството на духовния свят и по този начин бива насоч­ван към доброто. Но хората имат свободна воля и за свое нещастие могат да отхвърлят това добро влияние и по своеволието си да тръгнат към гибел.

 Под влиянието на светлите сили от духовния свят Мойсей е извел израилския народ от робство към свобода. Благодарение на същото това влия­ние Иисус Навин е побеждавал своите и Божиите врагове. Под това влияние са пророкували пророците, праведниците са укрепвали в пътя на правдата, а грешниците са се обръщали към Бога и към истината. Под това влияние Самуил е избирал и помазвал царе, Давид се е покаял, Иосиф и Даниил са тълкували сънища, тримата отроци са се спасили от огнената пещ, Навуходоносор е отдал слава на Единия Бог, Зоровавел е обновил иерусалимския храм, Иосиф е избягал от Иродовия меч с младенеца Иисус в Египет. Но нима всички тези влияния в своята пълнота не са се явили в света чрез ли­чността на въплътения Син Божи, нашия Спасител? Цялата сила, мъдрост и милост на вечната небесна реалност наистина се е явила чрез Него, Господа Иисуса, доколкото е достъпна за хората при тяхната телесна ограниченост. От момента на въплъщението на Божия Син ние знаем, че всички влияния на светите небеса са идвали, идват и ще идват от Него и чрез Него. От Него е слизането на Светия Дух върху апостолите. От Него е превръщането на Савел, гонителя, в Павел, апостола. От Него са и безбройните други чудеса, които „ден на ден предава и нощ на нощ открива” чак до наши дни. От Него са тайнствените сигнали, забележителните природни явления, незнайни­те гласове, благотворните сънища и всички други явления, които извеждат хората на добър път и им носят утеха. В своите „Изповеди" блажени Августин разказва за чудото на своето обръщане от езичеството в истинната вяра. Като езичник той живеел в Милано в мъчително колебание дали да приеме кръщение или не, т.е. дали да се предаде на Христос, или да остане при безплодната латинска философия. В тези свои терзания той се съветвал с приятеля си Алипий, но всички размишления и обсъждания не довели до нищо. Отчаян, Августин оставил своя приятел, уединил се в една стая и започнал да оплаква своята немощ. Дълго останал така в плач, молейки Бога да му покаже път. Изведнъж чул глас, който напомнял далечна песен на девойка, в която се повтаряли думите: „Вземи и чети! Вземи и чети!" Ав­густин се озърнал да види чий е и откъде идва този глас, но не могъл да раз­бере. Дали този глас не е отговор на неговата молитва? Недоумявайки, той се върнал при своя приятел, пред когото върху масата лежал „Апостолът". Той бързо отворил книгата и погледът му спрял върху следните думи: „Да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината” (Рим. 13:12). Тези думи решили съдбата на Августин и направили езическия фи­лософ християнски проповедник. Не е ли това светло влияние на духовния свят върху земния - от Христос и чрез Христос?

Ето и един съвременен пример. Великият ревнител и защитник на Православието в Русия Алексей Хомяков изненадващо изгубил съпругата си, с която живеел в най-щастлив брак. Макар да имал силна вяра, Хомяков изпаднал в отчаяние. Но веднъж през нощта покойницата му се явила насън и му казала: „Не се отчайвай!" Това укрепило Хомяков и той продължил борбата си за Христовата вяра с предишната жар. Не е ли това влияние от духовния свят, от Христос и чрез Христос? И има ли край неизчерпаемото богатство от подобни примери, от които не е възможно и вие да не намерите поне един в своя собствен живот?

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 2740 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 193210
Постинги: 785
Коментари: 0
Гласове: 140
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031