Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 288410 Постинги: 1252 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света и своята спокойна килия в пустинята и се престорил на иродиев. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно – издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и за реда в държавата. Като издал тези закони,  казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя и никога вече не се върнал. Велика жертва е да се остави своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина, за която човекът знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!

 

БЕСЕДА за лъжеучителите

 

 

И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел (II Петр. 2: 1).

 

В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкият ум е отправен към, Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си, и другите в пропаст, вторите, поради ненавист или завист преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозинаaт. 34: 11). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители и много пагубни ереси като плевели са посети из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата и Тя с огромния си опит и като победителка [в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашият ум е по-малък от ума на Църквата.

О, Господи Иисусе, Ти си единственият път, единствената истина, единственият живот. Не допускай,  Господи, да се подведем от лъжеучителите и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
02.08 08:22 - !!!
 


       Ако душата се влюби в светското богатство и блясък, в разкоша и преходния живот, тя прелюбодейства спрямо своя безсмъртен Жених, Бога. Не кради, означава, не кради от душата заради тялото; не кради времето, нито грижите, нито труда, които трябва да посветиш на душата, и не ги давай на тялото. Външно богатия обикновено става вътрешен сиромах. И обикновено – но не винаги - цялото външно богатство на човека разкрива поквара във вътрешния човек…

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

                Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса: „За да не съм – казва – виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващият вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да не я проявява и чрез живи и свети хора? Онова, което особено радва вярващите, е това,  дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколкостотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.

 

 

БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола

 

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина (II Петр. 1: 17 – 18).

 

Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успял да докаже с думи, го доказал със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелства, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва какво той и неговите другари са видели на светата планина – то е казано в Евангелието, а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон – гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Веки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.

                О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В сръбския текст е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторска намеса, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Най-хубавото украшение за една жена е срамежливостта, а безсрамието на жената е най-неестественото и най-отвратителното нещо на света. Удивителен пример на женска срамежливост показала през своя живот св. Макрина. В младостта и на гърдите и се появила една люта рана. Макар, че майка и я съветвала да покаже раната на лекар и да потърси лек, Макрина никак не се съгласявала с това. Тя била напълно посветила себе си на Бога, и не можела да допусне мисълта, да покаже тялото си пред хората, та чак и пред своята майка. Една нощ Макрина с умиление се молила на Бога. От очите и се леели сълзи в прахът под нея. С непоколебимо упование на Бога, тя замесила прахът със сълзите и с това намазала раната си. Сутринта осъмнала здрава. А когато майка и, с голяма тъга отишла да види своята дъщеря, която не искала да каже, че Господ я е изцерил ( от смирение криела чудото, което самата тя, с молитва извършила ), а помолила майка си, като и казала: „ Майко моя, ще се излекувам, ако ти поставиш ръката си върху гърдите ми и направиш кръстно знамение над болното място“. Протегнала своята ръка майката, прекръстила онова място, и повече не напипала раната, а само белег от зарасналата рана. Така св. Макрина, от срамежливост криела тялото си, и своето чудотворство - от смирение.

 

БЕСЕДА за апостолската любов и прозорливост

 

Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това ( 2 Петр. 1: 15 )

 

Нека се отвори сърцето ви, братя, та да приемете и разберете тази велика тайна. Най-напред апостолът казва, че не ще се лени да напомня на вярващите за спасителната истинска вяра, за Божествената сила, която чрез Христос Господ се дава на хората, и за подготовка на човеците да приемат тази Божествена сила, като отбягват световното разтление от похоти. А сега отива още по-далеч и обещава, че ще напомня това и след раздялата, т.е . след изхода ( тази дума е употребена в гръцкия текст ) от този живот, когато тялото бъде оставено.                                       

О, Божествена вяра, о, утеха, о сладост! Апостолът обещава и от онзи свят да се грижи за Божията Църква на земята, да продължи започнатото дело да напомня на вярващите, да запази своята любов към вярващите на земята в Христа. О, апостолска любов, тъй близка до Христовата любов! О, апостолска прозорливост, която Духът Божи не лишава от любов, дори когато човек още е покрит с мрачната завеса на плътта!                                                             

Това обещание апостол Петър е дал на вярващите преди почти 2000 години. Ама изпълнил ли го е? Изпълнил го е дословно, и не само, както някои желаят да го изтълкуват, чрез своите написани послания, и чрез своите приемници - епископите, а преди всичко с непрестанното си въздействие на Църквата от другия свят. Много пъти, както и останалите апостоли, апостол Петър, по Божи промисъл, когато е било необходимо се е явявал и напомнял на пастирите на Църквата и на вярващите, как трябва да се отстоява истината, и по какъв начин да поправят живота си. Но и когато не се е явявал на сън или на яве, той, по тайнствен начин, известен на небето, е действал и винаги действа за нашето спасение.              

Живота след смъртта за апостолите е бил толкова видим, както е видимо слънцето, за онези, които имат очи. По техните молитви, нека Господ да отвори и нашите духовни очи, за да разбираме къде отиваме, и какво ни чака след смъртта.

О, Господи Иисусе, многомилостиви, по Твоята милост, и по молитвите на Твоите свети апостоли ни изведи от тъмнината на светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ЕДИН СТОПАНИНКОЙТО СЕ ОПЛАКВА ОТ „ГЛАДЕН ХЛЯБ"

 

Спадаш към най-добрите стопани в селото. Всяка година събираш тол­кова много жито, че с него твоят съсед би могъл да изхрани двойно по-голяма челяд. Той не събира и по два товара на човек, а ти събираш по пет и по шест. Но на него му стига и остава, а ти със срам всяка година купу­ваш допълнително. Пишеш, че твоите домашни ядат много и никога не са сити. „Сякаш някаква хала е зинала в тях - ядат, ядат и винаги са гладни. Сякаш е някаква проклетия!"

Не знам дали е проклетия, но че не е благословия - това е сигурно. Не знаех какво да отговоря на първото ти писмо, докато във второто ти не ми описа живота в дома на твоя съсед. Сега работата ми е ясна. Съседът ти е вяр­ващ човек и когато се готви за сеитба, първо носи семето в храма, за да го бла­гослови свещеник. Когато овършее първия сноп, отново носи житото в хра­ма за благословение. Ти никога не правиш така. Това - първо. Второ, ти сам признаваш, че твоят баща е присвоил като лихва цялото имущество на един свой длъжник, който вече бил заплатил трикратно главницата на взетия дълг. Бедният, наложило му се да напусне своето огнище и да се пресели в града, където едва припечелвал за хляб на децата си. С течение на времето единият му син отворил бакалница и се замогнал. Сега лишеният от дом длъжник на твоя баща е по-богат от сина на твоя баща. Изпълнила се е Божията правда.

Ще ти припомня две известни народни поговорки; първата: „неблагословено - гладно" и втората: „отнето - проклето". Те обясняват случващо­то се в твоя дом. Обясняват това, което ти сполучливо си нарекъл „гладен хляб". Господ е казал чрез един пророк на някога избрания народ: “Ако пък не  слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и не залягаш да изпълняваш всички Негови заповеди и наредби, много семе ще хвърлиш в нивата, а малко ще събереш” (Втор. 28:15, 38). И още, чрез друг: „Вие сеете много, а събирате малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, а не се стопляте; оня, който изработва заплата, изработва за пробита кесия” (Аг. 1:6).

Не е ли това достатъчно за мъдрия? Когато Бог благослови, тогава не е трудно и с пет хляба да се нахранят пет хиляди. А когато не благослови, то­гава става това, което е сега в твоя дом. Както Бог пълни класа със зърна, така Той пълни и хляба със ситост. И както оставя класа без зърна, така Той, Всемо­гъщият, отнема и ситостта от неблагословения хляб. Ако искаш, вземи си по­ука и съкрушено потърси от своя Бог онова, което цял свят не може да ти даде.

Мир на теб и милост от Бога!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

                                                                                        

Разсъждение

 

Кое е по-богоугодно  – подвигът в пустинята, или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може да опази чистотата на сърцето и на ума си, насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя – Паисий и Исай, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане и всеки взел своята част от парите. Единият от тях веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си.                                       Другият брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните и място за отмора на скърбящите. И целият се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемецът е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителят – на св. Пророк Илия, които, и двамата, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога – видях двамата братя – Паисий и Исай, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

 

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

 

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви (II Петр. 1: 13 –14).

 

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума – оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците, достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега, оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата, като излети от пашкула, го изоставя. По същия начин се изоставя и тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето и се закопава дълбоко в земята. Помислете върху това, вие – обичащите разкоша и бижутата, вие – надменните и алчните! Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от него за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога и той желае докрай да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си. Да се постараем, братя, и ние: първо – да усвоим апостолското напомняне, и второ – да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
30.07 17:22 - ПРОПОВЕД
      http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4
Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
  


Мнозина неопитни хора наричат всяко страдание зло. Впрочем, не всяко страдание е зло,  но има страдания, които са резултат от злото, а има и които са лекарство против злото.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски       

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Докато Христос не стане за душата абсолютно всичко, което въобще има някаква непреходна и непроменлива ценност, дотогава човек не може да отиде на мъчение за Христа. А как св. Марина, петнайсетгодишна девойка, е могла да отиде на мъчение за Христа? Защото за нея Христос е бил всичко. Всичко! Как св. Иулита е могла да се радва, виждайки своя тригодишен син мъртъв за Христовата вяра? Отново, защото за нея Христос е бил всичко. Абсолютно  всичко! Ето как св. Тихон Задонски изчерпателно обяснява (под формата на диалог) как Христос е всичко за човека. „Искаш ли блага за себе си? Всяко благо е в Мен. Искаш ли блаженства? Всяко блаженство е в Мен. Красота ли искаш? Та що е по-красиво от Мен? Благородство ли искаш? Що е по-благородно от Божия Син и Девата? Висини ли търсиш? Та що е по-високо от Небесния Цар? Слава ли искаш? Кой е по-славен от Мен? Богатство ли искаш? Всяко богатство е в Мен. Мъдрост ли искаш? Аз съм Мъдростта Божия. Приятелство ли искаш? Кой е по-любезен Приятел от Мен, Който положих душата си за всички? Помощ ли искаш? Кой може да ти помогне освен Мен? Веселие ли търсиш? Кой ще те развесели извън Мен? Утешение в бедите ли търсиш? Кой ще те утеши извън Мен? Мир ли търсиш? Аз Съм душевният мир. Живот ли търсиш? В Мен е изворът на живота. Светлина ли търсиш? Аз съм светлината на света“.

 

БЕСЕДА за необходимостта от постоянно напомняне

 

 

Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината (II Петр. 1: 12).

 

Орачът оре на нивата. Не повтаря ли орачът всяка секунда едно и също? Как иначе ще изоре нивата, ако от сутрин да вечер не прави бразда след бразда? Пътникът крачи по пътя. Не повтаря ли пътникът всяка секунда едно и също, един и същи труд? Как иначе пътникът ще измине пътя и ще стигне до определеното място? Дърводелецът в работилницата обработва дъските. Не повтаря ли дърводелецът с всяка дъска едно и също нещо, едни и същи усилия? Как иначе ще обработи поръчаните дъски? Не са ли, братя, всички наши полезни дела поредица от повторения? Следователно, нека проповедникът на истината да не се лени, да говори: „Казах и няма да повтарям!“. Нека слушателят да не се възгордява и да казва: „Това вече го чух, не ми трябва повече да го слушам!“. О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и да повтаряш; отново да поучаваш и отново да напомняш. Без повторение нито нивата ще бъде изорана, нито пътят изминат, нито дъските обработени. А ти си затова, да ореш, да водиш, да дялаш. О, слушателю на истината, не се възгордявай и не казвай, че веднъж си чул истината. Истината е храна за душата. Ти и днес си ял хляб, и вчера, и завчера, с месеци и години. И отново ще ядеш, та тялото ти да е здраво. Храни и душата си. Храни я с истината, със същата истина, и вчера и днес, и утре – до смъртта. Та душата ти да бъде здрава, силна и светла.

О, Господи, насищай ни всеки ден и всеки час с Твоята истина – с Тебе, о, Иисусе, храна сладка! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея – 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син. Вторият Вселенски събор в Цариград – 381 г. със 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети. Третият Вселенски събор в Ефес – 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер. Четвъртият Вселенски събор в Халкидон – 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този събор е осъдил монофизитската ерес. Петият Вселенски събор в Цариград – 553 г. със 160 св. отци. Този събор е осъдил Оригеновата ерес. Шестият Вселенски събор в Цариград – 691 г. със 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес. Седмият Вселенски събор е бил [в Царигрд] през 787 г. с 367 св. отци. Този събор не се чества сега, а само отделно на 11 октомври. Този събор е осъдил иконоборческата ерес. На тези събори под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.

 

 

БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество

 

Да станете участници в божественото естество (II Петр. 1: 4).

 

Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното и славното с безславното, нетленното с тленното и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно, те са: първото условие е от Божия страна, а второто – от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [Която] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека – като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни блага, па след това призовал хората – да пристъпим и приемем тези блага.  Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели – със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели – т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем, ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас, смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас, грешните, вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.

О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота и ни дай сила да отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                      

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божии?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божии? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията и велможата се оказал сред вълните. За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ и го извадил на брега. Като се съвзел и си отпочинал, придворният отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят,  желаейки да го възнагради, го запитал какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар и казал на царя, че най-много желае царят да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [рибарят], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи сега го гонел от къщата му. Като чул за това, царят много се разгневил заради неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

 

БЕСЕДА за благодатта и мира

 

Благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ (II Петр. 1: 2).

 

С познанието за Бога се умножават, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножават печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелстват ли достатъчно многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножават благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично и от своя скъпоценен опит го предава на другите. Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткият път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият и Той е Откровението, Мъдрец и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мирът. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубили. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
      http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8%D0%BD  
Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 288410
Постинги: 1252
Коментари: 0
Гласове: 267
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930