Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 193184 Постинги: 785 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  66 67 68 69 70 71 72 73  >  >>

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Когато хората положат голям труд в търсене на истината, когато не предпочетат нещо друго пред истината, Бог, по Свой начин с лекота им я разкрива. Това ни показва и живота на св. Дионисий Александрийски. Още като юноша и езичник Дионисий прочел цялата гръцка литература, та да стигне до истината. Но като не бил удовлетворен, той започнал да чете всичко, което му попаднело под ръка. Един ден, по Божий промисъл, го срещнала една бедна жена и му предложила да му продаде няколко ръкописни свитъка от посланията на апостол Павел. Дионисий радостно ги купил и прочел. Това така го впечатлило, че той отново намерил онази жена и я запитал дали има още от тези писания, та да ги купи. Жената го упътила към християнския свещеник и той му дал всички Павлови послания. Като ги прочел внимателно Дионисий повярвал в Христа и без никакво колебание се кръстил.

Втори случай. В Арсеной се разпространила ереста на хилиастите, които погрешно учили, че Христос щял скоро да дойде и ще основе на земята, земно царство, което щяло да просъществува хиляда години. Водач на тази ерес бил някой си Коракион. Св. Дионисий отишъл в Арсеной и се потрудил да разубеди хилиастите и да попречи за разпространението на ереста между верните. Пред голямо струпване на хилиасти и православни Дионисий спорил с Коракион и другите водачи на хилиастите. Три дена продължил този спор. Каква ревност са имали древните християни за доказване на истината! И Бог, по молитвите на св. Дионисий, благословил техния труд и ревноста им. На края на спора, Коракион с всички хилиасти, отхвърлил погрешното си учение и приел православното учение [отстоявано от] св. Дионисий.

 

 

БЕСЕДА за показаното Добро
 

Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? (Пс. 4, 7)

 

Колко е богат Бог, братя мои! Каква дума може да изрази това съкровище! Голямо съкровище е небесното царство с огнените ангели, със дивните светии  и със сладостния Рай! Кой може да опише това богатство? Велико благо е безсмъртния живот близо до Бога и Божиите ангели, в обществото на светиите и праведниците. Велико благо е срещата със своите сродници и приятели в небесния свят, със своите родители, със своите деца, със своите най-мили, които със своето  заминаване от нас  са ни оставили в тъга и скръб. Кой ще ни покаже всички тези блага?- мнозина се питали по времето на цар Давид, [мнозина ] се питат и днес. Кой ще ни покаже, та да повярваме и се надяваме? На нас, християните, тези блага са показани, и ние не чакаме повече да ни ги покаже някой друг, освен Господ Христос, истинският Свидетел на всички тези блага, истинският Свидетел и Господар, братя, на всички тези блага. Тези блага милосърдният Господ е показал на избраните и преди Своето идване на земята – чрез Своите пророци. Затова пророк Давид казва на Бога: Яви ни светлината на лицето Си, Господи! Това е и отговор на онези, които питат: Кой ще ни покаже добрини? Сам Бог е показал тези добрини. Светлината на образа Господен ни се яви, т.е. изписа се, вряза се в нашите сърца и в тази светлина ние виждане всички онези блага, които  само Небето може да ни даде. Има ли лек, братя, за онези които са чули за Христовото пришествие на земята и продължават да питат: Кой ще ни покаже добрини? Ако Христос не бе явно показал всички тези блага със Своето светло Рождество, със Своите светли чудеса, със Своето светло Възкресение, със Своята светла Църква, наистина, черната земя нямаше да ги покаже, защото не може; хората нямаше да ги покажат, защото ги не знаят. Има лек за всеки, та даже и за най – закоравелият неверник, до смътния час има лек. Този лек е покаянието от собствената злоба, очистването на своето сърце, и изпълнение на заповедите Христови. Здравите могат да видят светлината на Христовото лице, а не болните души, нечистите души и развратените умове.

О, Господи Боже наш. Светлина на ангелите и човеците, помогни ни да не затъмним с грехове светлината която Си ни дал и в която виждаме небесните блага. На тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор -  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Видение на св. Андрей - Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи ( 2 Кор. 12, 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ, Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая ( с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и  твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [ го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега като си спомням за това видение се изпълвам с неизказна радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и утешава нещастните.

 

БЕСЕДА за полезния гняв
 

 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4, 5)

 

 

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата и повече не грешете. Гневете се на сатаната, отеца на лъжата и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към своите деца – какво говоря? -  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти - дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще гневиш дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. Гневът на място е като милостта на своето.

О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Денят на правения Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - риза

 

Категория: Други
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Видение на св. Андрей - Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи ( 2 Кор. 12, 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ, Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая ( с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и  твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [ го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега като си спомням за това видение се изпълвам с неизказна радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и утешава нещастните.

 

БЕСЕДА за полезния гняв
 

 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4, 5)

 

 

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата и повече не грешете. Гневете се на сатаната, отеца на лъжата и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към своите деца – какво говоря? -  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти - дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще гневиш дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. Гневът на място е като милостта на своето.

О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Денят на правения Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - риза

 

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

           

Видение на св. Андрей: Андрей ходейки по цариградските улици, един ден видял голямо и блестящо погребално шествие. Умрял някой си богаташ и погребалната процесия била забележителна. Но като се загледал внимателно, Андрей видял множество черни хора[1], които весело скачали около мъртвеца, едни се смеели като блудници, други лаели като псета, трети грухтели като свине, четвърти изсипвали върху тялото на мъртвеца някаква смрадна течност. И всички се подигравали с пеещите и казвали: „пеете над псе“. Зачуден, Андрей размишлявал какви ли са делата на този човек. Огледал се и видял прекрасен юноша  да стои и плаче до една стена. „За Бога, кажи ми защо плачеш[2]?“, попитал Андрей. Тогава юношата му казал, че той е бил ангела пазител на умрелия, но онзи с греховете си тежко е оскърбил Бога, отхвърлил от себе си съветите на ангела и напълно се предал на черните дяволи. Ангелът казал, че този човек бил голям и непокаял се  грешник – лъжец, човекомразец, скъперник, клетвопрестъпник и блудник. Триста човешки души бил осквернил с блуд. Напразно бил почитан от царя и уважаван от хората. Напразно било и това погребално шествие. Смъртта го сварила неразкаян и го пожънала ненадейно.

 

БЕСЕДА за страха и радостта в Бога
 

Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2, 11)
 

 

Тези слова на Божия пророк са към земните царе и съдии. Защото, заради силата и богатството, което им се дава, са склонни към охолство и разкош. О, царе и съдии [които сте] прах и пепел[3], не забравяйте , че вие сте само Божии слуги, от днес до утре! За какво мисли наемникът цял ден като копае на нивата? За надницата, която вечерта  ще получи. С какво се гордее наемникът? С трудът, потта или с надницата? С надницата. И вашата служба на нивата на този живот е наемен труд, о царе и съдии. Затова служете със страх на вашия Господар, който ви е наел, защото не знаете как на края ще оцени вашият Господар труда ви и каква награда ще ви даде. Служете с голямо смирение казвайки сами на себе си: ние сме слуги негодни (Лк. 17, 10). Не е известно дали награда ще получите, или наказание, когато слезете в гроба и застанете пред Царя и Съдията. Този страх трябва да изпълва всички дни на вашата служба. Радвайте се (пред Него) в трепет. Радвайте се с чиста и свята радост, както и ангелите се радват на живия и непристъпен Бог. На чистота и святост ухае райската радост, а адското злорадство е придружено с разюздан смях. Затова райската радост е вечна[4], а адският кикот се сменя от гняв и вопли. Служете … със страх, защото Господ е праведен; Радвайте се (пред Него) в трепет, защото Господ е възвисен и свят!

О, Господи Боже наш, праведни и възвисени, страшни и свети, целият ни живот на земята е служение на Тебе и радост в Тебе. Ако не служим на Тебе, служим за собствената си  погибел; и ако не се радваме в Тебе, радваме се на черните си злодеяния. Кланяме Ти се и Те молим, помогни ни да вършим нашето служение със страх пред Тебе и с чиста, трепетна радост в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1]  В ориг. -негри –  В агиографията  обичайно название за видимите образи, в които нечистите духове се явяват на хората. Често срещано название е етиопци .

[2] В ориг. – каква е причината за твоя плач        

[3] В ориг. – парченца, бучки прах

[4] В ориг. - трайна

Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ЗА НЕБЕСНИЯ ХЛЯБ В СЛАМАТА


 http://misioner.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-1 
Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ЗА НЕБЕСНИЯ ХЛЯБ В СЛАМАТА


http://misioner.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-1
Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и на никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита  около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо брате погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монаха отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече от преди.

 

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем инощем (Пс. 1, 2)

 

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чиито сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще се размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци , а ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека невършещ  три злини. А сега продължава да го  хвали [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява, с лошият си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О братя мой, колко жалък е плиткия ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон, и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. -  почивка

[2] В ориг. - жадно

[3] В ориг. -  плитка

[4] Т.е.  Творенията на светите Отци . Свещеното Предание.

Категория: Други
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2016 04:40
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от техните болести или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал - заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се Иоане! Пей и не спирай, Аз за това няма да те оставя“. Като казала това Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса, след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия  вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах]Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, както на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. За това от тогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

 

БЕСЕДА за блажения човек[1]
 

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи. (Пс. 1, 1)

 

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват . И тъй - първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример - съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт.18,6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти Христе победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни, да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

                                                                                                      

[1] Св. Николай се придържа към църк-слав. текст - Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе.

 

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Чудесни промени, се случват в съдбата на хората всекидневно и днес, както и  някога; унижените заради Божията правда се въздигат на големи висоти, и хулителите на Божията вяра стават служители на същата вяра. Цар Тиридат хвърлил св. Григорий в дълбока яма. 14 години светецът прекарал в ямата забравен от целия свят, ала не забравен от Бога. Кой е могъл от хората даже и да помисли, че най-голямото светило на арменския народ се намира в една мрачна яма?  И как[1] е могъл силният насилник цар Тиридат да помисли, че един ден, този същия Григорий, когото той е осъдил на смърт, ще спаси живота му и ще му помогне много повече отколкото можел да му помогне целия свят? След 14 години Бог открил [на хората], че Григорий е жив. Григорий чудесно изцелил полуделия цар. Цар Тиридат, необузданият гонител на Христа, се кръстил и станал най-голям ревнител за Христовата вяра. Може да се каже, че с Божията помощ и Григорий, и Тиридат, били извадени от мрачната яма; Григорий телом, а Тиридат душевно. О, [каква] безкрайна Божия мъдрост в управлението на човешките съдби! Злия и страшен някога Тиридат, толкова омекнал от покаянието и се облагородил от Христовата вяра, та по характер заприличал повече на св. Григорий, отколкото на самия себе си преди кръщението.

 

БЕСЕДА за Царството, което не е от този свят

 

Моето царство не е от тоя свят ( Иоан 18,36 )
 

Онзи, които има голямо богатство, има и малко. Нека никой, значи, не мисли, че Христос Господ няма царска власт и над този свят за това, че Той казал на Пилат: Моето царство не е от тоя свят. Онзи, който владее над непреходното, владее и преходното. Господ споменава за Своето вечно Царство независещо то времето, независещо от тлението, независещо от неправдата, измамата и смъртта. Както някой би рекъл: богатството ми не е в хартия, а в злато. Ама нима, който има злато, няма и хартия? Нима златото не е над хартията? Господ, значи, не казва на Пилат, че не е Цар, а напротив, Той иска да каже, че е Цар по-велик от всички царе, и Неговото царство е по-голямо, по-силно и владее над всички земни царства. Той посочва Своето главно Царство, от което зависят всички царства във времето и пространството. Моето царство не е от тоя свят – тези думи не означават, че Той няма сила [власт] над този свят, напротив, те потвърждават Неговата страшна сила над този свят. Не показват ли всичките Му дела [извършени] на земята Неговата господарска мощ, над този свят. Пред кой друг цар, кажете ми, вятърът е утихнал и морето се е укротило? И нима сте забравили думите Му в Гетсимания, че само да би поискал Той, дванадесет легиона ангели биха Му се притекли на помощ (Мт.26, 53)? А един единствен ангел има по-голяма сила от [цялата] вселена! Господарят на душите е Господар и на телата. Господарят на вечността е Господар и на времето. Господарят на великите блага е Господар и на малките. Нищо, братя, не може да се скрие[2] от силата на всемогъщия Иисус Христос, нашия Господ, пострадал за нас по Своята воля, и възкръснал от гроба чрез Своята сила.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю всемощни, помогни ни да търсим  Твоето небесно Царство, и вечно да бъдем с Теб, там където няма ни грях, ни смърт, но живот, радост и мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – от къде

[2] В ориг. – измъкне, избяга

 

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

          Много хора поради неразбиране се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят ] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по – голяма страст, събирал непотребни богатства. Като го питали за какво  се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните  пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той паднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство, все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи?  С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние? Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал, как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих до край, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава, и като го попитал онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за  болест и старост, никой, никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

 

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах (Иоан 17, 25)

 

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по- големия, нито смъртният безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведноста, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения, и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позназащото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб; Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказна любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице, във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова, и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание, Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас, този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородният Син Божи.
О трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. - мъките

[2] В ориг. – спестените богатства

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки, Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал цар Аврелиан и новият цар освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите, като злато в огън да го закали, очисти и привърже по – силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене ( Иоан 17, 24)

 

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае се осъществява. А какво желае Господ, Божия Син? Той желае  Неговите ученици, да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученика, а всички,  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (17, 20)казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мой, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! желая… казва по-нататък Господ…да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой, от тези думи, да не прави заключение, че Синът е по - малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан 17,4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина, и каква безгранична е Тяхната взаимна любов! Аз Те прославих…И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа - Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава, на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостолите, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза, да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!?

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - одържаме

[2] В ориг. - неприменаваща

Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е  онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „ Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „ Ежедневно имайте смъртта пред очите си, казва св. Исаия Отшелник, непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате“. Един ден, при свети Саватий Соловецки, дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът за да го утеши и обясни му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязал в килията на Саватий, намерил старица мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе  (Иоан 17,21)

 

Голяма е Божията милост, братя; праведникът като я почувства плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се осиновяваме се [от], със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога, в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мт.5, 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример за съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло, и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесният Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3, 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И  небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15, 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса, вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни до край с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости.

 На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - ядене

[2] В ориг. – не прекратява.

[3] В ориг. - факта

[4] В ориг. – Бога Съдията.

[5] В ориг. - предвижда

[6] В ориг. - разбира

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  66 67 68 69 70 71 72 73  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 193184
Постинги: 785
Коментари: 0
Гласове: 140
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031