http://www.blagovestnik.bg/03-06-2022/  

  

 

 

http://www.blagovestnik.bg/02-06-2022/ 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 


Не должно ни у кого и спрашивать, нужно ли распространять славу Божию пишущею рукою или словесно, или добрыми делами. Это мы обязаны делать по мере сил своих и возможности. Таланты надо употреблять в дело. Коли будешь задумываться об этом простом деле, то дьявол, пожалуй, внушит тебе нелепость, что тебе надо иметь только внутреннее делание.

св. прав. Иоанн Кронштадтский

  

 

 

http://www.blagovestnik.bg/01-06-2022/ 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

        ВЪЗНЕСЕНИЕ. Евангелие за Възнесение – Благовестник (blagovestnik.bg)

  


http://www.blagovestnik.bg/31-05-2022/

 

Бог не спросит, сколько у тебя было друзей, – Он спросит, сколько людей считали тебя своим другом.
Бог не спросит, сколько раз ты говорил правду, – Он спросит, сколько раз ты солгал.

 

 

 

 

http://www.blagovestnik.bg/30-05-2022/  

  

http://www.blagovestnik.bg/29-05-2022/  

    НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПАСХА – НА СЛЕПИЯ – Благовестник (blagovestnik.bg)

  

http://www.blagovestnik.bg/28-05-2022/  

 ПЪТИЩАТА НА СПАСЕНИЕТО В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ*

4. Смисълът на човешката история

  Има една много интересна книга, написана от свети Григорий, епископ на Тур: „История на франките“. В нея той разказва за живота в кралския двор и за християните в онова време (6-ти век). В книгата са представени много интересни жития на мнозина тогавашни светци и описания на живота на тогавашните франкски крале. Монарсите от онова време въобще не били образец за добродетелен живот. Използвали отрова, за да елиминират съперниците си. Жените им били още по-лоши… Но този епископ, свети Григорий, живял тогава и писал историята на своя народ. Писал я така, че да се получи много вдъхновяваща. Зад всички явления в света стои „СМИСЪЛ“. Свети Григорий постоянно наблюдавал за знамения като появили се комети, земетресения и други подобни явления. Когато някой крал извършел нещо лошо – се случвало земетресение; ако той убиел невинен човек или дори избиел цяло село несправедливо – настъпвал глад. И свети Григорий усещал, че Бог всичко вижда; зад всички тези явления той прозирал някакъв духовен смисъл – например смъртта на краля или нещо друго. Той винаги виждал връзката между това, което се случвало в света и моралното състояние на народа. В наше време историците казват, че такъв начин на мислене е ужасно остарял. Че той е „странен“, „наивен“ и че, разбира се, никой днес не може да разсъждава така. Те намират за много интересно и поучително да изследват миналото през призмата на нашето съвременно мислене и по точи начин да правят изводи за хората от онова време. „Разбира се – казват те – ние сме сериозни учени и сме длъжни да откриваме истинските причини“. А под истински причини те разбират: какво са яли хората и как храненето се е отразило на тяхното поведение и действия. Но от християнска гледна точка това не са истински причини, а второстепенни. Истинската причина се явява човешката душа и Бог, Божието действие в душата. Тези два фактора творят човешката история. Всичко останало са външни фактори – какъв договор бил подписан или икономическите причини за недоволството на масите и т.н. Наистина, ако се вгледаме в съвременната история, във цялото това съвременно революционно движение, то ще видим, че не икономическите причини са двигателя, а попадналите в душите на хората идеи за построяване на земен рай. Стига само такава идея да завладее съзнанието на човека – и стават фантастични неща, защото това е духовен фактор. Дори и когато тази идея е от дявола, тя е в сферата на духа – а в тази сфера и се твори историята. Външните фактори не значат нищо. Затова свети Григорий гледа на историята от правилни позиции, понеже той знае, коя е първопричината, т.е. как Бог действа в световната история и как душата на човека се отзовава на това действие. Затова, когато той вижда някакво особено явление – комета или слънчево затъмнение – се опитва да намери неговия смисъл. От научна гледна точка подобни явления могат да бъдат предсказани. Някои от тях са предизвикани от сянката на луната или от нещо друго, но от гледна точка на св. Григорий е важно друго: защо Бог е решил да ни изплаши по точи начин? Какво е нравственото значение на това явление? Свети Григорий постоянно гледал горе, а не долу. Християнският възглед за света е – да се гледа нагоре. И затова хора, подобни на свети Григорий, постоянно са изпълнени с радост, което може да разберем, четейки писанията им. Те се намират в състояние на дълбоко щастие, защото технияТ взор е устремен постоянно горе И техният духовен разум е устремен към това определено място, което те искат да достигнат – към Небето, към Бога. Ако това, което те виждат, има отношение към злото, към козните на дявола,, към разврата и нравствения упадък, или просто към обичайните материални неща и явления – те го считат за вторично и никога не му отдават първостепенна роля. Наистина, светите Отци ни учат, че ние във всичко сме длъжни да виждаме полза за нашето спасение. Ако може да гледате на нещата по този начин, то вие сте на пътя на спасението. --- * цитати от увода към книгата на йером. Серафим (Роуз) "По стъпките на свети Патрик, просветителя на Ирландия и свети Григорий от Тур"