Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 275996 Постинги: 1204 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  74 75 76 77 78 79 80 81 82  >  >>
 


ДО
ЕДИН НЕПОЗНАТ ЧОВЕК: ЗА БОЖИЯТА ПОМОЩ

 

 

Пишете ми от Франция. Пътували сте дълго по море и по суша. По пътя сте се разболели и сте били близо до отчаянието. „Пътувах сам - пише­те трогателно Вие, - нямаше към кого да се обърна, а и не исках, защото бях уверен в човешката немощ. Единствената ми надежда беше Бог. Обърнах се към Него и Той ми помогна. Чу моята кратка, но сърдечна молитва, която отправих към Него през нощта. В знак на благодарност изпращам триста динара за сираците или за Църквата. Разпределете ги така, както Вие наме­рите за добре." Известявам Ви по този начин, защото нямам друга възмож­ност. Получих писмото Ви и парите и изпълних желанието Ви. Нека Бог винаги Ви помага.

Никога не оставяйте молитвата и Бог няма да остави Вас. С молит­вата ние признаваме две неща: своята немощ и Божието всемогъщество. Чрез молитвата въздигаме Бога на Неговото място, а човека поставяме на неговото. Хората, които не познават молитвата, преобръщат всичко - те въздигат себе си, а принизяват Бога. Това е нещо обикновено при немолитвените хора. Достатъчен е един разговор с тях, за да видите колко високо поставят себе си и колко ниско - Бога.   Където отсъства молитвата, там присъства гордостта. А гордостта е като надут балон. Както балонът  се пука от едно убождане с игла, така и гордостта при най-малкото убождане от съдбата се превръща в отчаяние. Разумният човек винаги е смирен, а смиреният именно чрез смирението става мъдър. Когато смиреният човек търси помощ от хора, той в действителност очаква помощ от Бога. И кога­то отива при лекар, той се моли Богу за помощ. Защото знае, че Бог помага непосредствено или посредствeно; или веднага и без посредничеството на хора и вещи, или посредством хора и вещи. На Вас Той е помогнал не­посредствено. Иосифа е спасил чрез хора - египетски търговци. Във всеки случай помага само Бог и никой друг. „Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята”- казва псалмопевецът.

Бог да ви дава здраве и спасение!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Категория: Други
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове: 0
28.07.2017 11:27 - Из патерика
                                                            
                                                      Из патерика


Имаше в Скитопол един сановник. През живота си вършеше много ужасни неща и оскверни тялото си по всякакъв възможен начин. Но веднъж Господ го доведе до съкрушение и той напусна длъжността си. Построи си килия на уединено място и живееше там в грижи за душата си. Някои негови познати на­учиха за това и започнаха постоянно да му изпращат хляб, фурми и всичко необходимо. Но щом разбра, че живее в покой и не се нуждае от нищо, сановникът си каза:

-                      Този покой вероятно ни лишава от покоя в дру­гия свят. Не съм достоен за такъв покой.

Напусна килията си и се отдалечи.

-                      Да приведем душата в скръб - каза той. - Моят хляб - това е храната на добитъка.

С други думи, тревата, която добитъкът яде, ще ми бъде храна, защото живеех като добиче.

2.                   Как човек да се откаже от предишните си нак­лонности и да се приучи към нужда и подвиг? Тялото не може да живее без необходимото. Но умът, докол­кото е възможно, не позволява на тялото да се изнежва и отпуска, ако не са налице причини, подтик­ващи към това. Когато човек вижда нещо, което под­тиква към нега и разслабване, в него се събужда и пламва похот. Той или се обръща към това, или тър­пи жестока борба. Затова и нашият Изкупител запо­вяда на онзи, който искаше да Го следва, да свали от себе си всичко излишно, да се откаже от всичко, кое­то разслабва, и едва след това да върви подире Му. А и Самият Той, когато искаше да влезе в бран с дяво­ла, се бореше с него в най-глухата пустиня.

3.                  И Павел ни съветва да излезем извън града, като вземем Кръста Христов: Нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му (Евр 13:13), понеже Той пострада извън града. Работата е там, че щом се отрече от света и от самия себе си, човек бър­зо забравя предишните си навици и споменът за тях не го мъчи дълго. И в тази бран е много полезно вът­решният вид на монашеската килия да е беден и без излишества и в нея да няма нищо, което да би могло да предизвика в човека стремеж към покой.

Защото когато в близост до човека няма никакъв повод за разслабване, не му се налага да води двойна бран - външна и вътрешна - със сетивата и с по­мислите. Така че на онзи, който е отстранил от себе си повода за наслаждение, му е по-лесно да победи, отколкото на онзи, в близост до когото има нещо, което раздразва страстта. Защото човек изпитва бран във всеки член на тялото си и поради това е по-добре да се пази и да се старае да облекчи борбата против самия себе си.

4.                  Авва Пимен каза:

- Трябва да бягаме от всичко телесно, тоест от онова, което раздразва страстите. Защото, когато си близо до телесна бран, си подобен на човек, стоящ до страшна пропаст. Поиска ли да те нападне, вра­гът просто ще те бутне в бездната. А ако си далече от телесното, си подобен на човек, който стои дале­че от пропаст. Дори врагът да започне да те влачи към бездната, за да те хвърли долу, можеш да се съпротивляваш и в същото време да просиш Божия­та помощ. И тя скоро ще дойде и ще те избави от ръцете на врага.

5.                    Един човек разказа, че преди време живели трима усърдни християни. Те били приятели, но из­брали различен начин на живот. Единият от тях ре­шил да помирява врагове, съгласно казаното: блаже­ни миротворците. Другият започнал да посещава болни. А третият се отдалечил в пустинята, за да безмълвства там и да се подвизава заедно е отците. Пър­вият се уморил от постоянните разпри между хората и понеже нямал сили да угоди на всички, не издър­жал и отишъл при онзи, който служел на болните. Оказало се, че и той бил изпаднал в униние и не мо­жел да изпълни заповедта. Тогава двамата заедно решили да отидат при подвижника, за да узнаят как­во му е дал подвигът на безмълвието. Щом го виде­ли, първата им работа била да му разкажат какво им се е случило. Защото всеки от тях бил преживял хи­ляди скърби и двамата така и не успели да доведат докрай делото, което били започнали. А после го помолили да им разкаже какво полезно му дало без­мълвието.

Подвижникът налял вода в един съд и им казва:

-                      Погледнете водата.

Тя била мътна. След известно време пак им казва:

-                      Погледнете сега водата.

Те погледнали и видели във водата себе си, като в огледало. Тогава той им казал:

-                      Ето така са и хората отвътре. Поради постоянно смущение не виждаш греховете си, но ако се отда­лечиш от света и заживееш на пустинно място, е възможно да уталожиш чувствата си и да видиш собст­вените си прегрешения. А тогава, ако имаш желание, с помощта на Божията благодат можеш да поправиш себе си.

6.                  Един старец каза:

-                      На голям път, по който постоянно ходят и пъ­туват, трева не никне, и дори да я посееш, няма да порасне. А на път, по който никой не ходи и не пъту­ва, има трева. Така е и с нас - докато оставаме сред светски блага, светски грижи разтърсват и тъпчат ума ни. Такъв ум не може да разпознае скритите в него страсти. Но ако се успокои далече от грижи и вълне­ния, ще види собствените си страсти - както зараж­дащите се, така и вече явните. А дотогава, макар те да са в него, той няма да ги забележи, дори, ако дълго време живее с тях и остава в тях.

7.                  Един брат попита стареца:

-                      Авва, добре ли е да се живее в пустиня?

-                      Синовете Израилеви - отговори старецът, - когато отхвърлиха суетата на Египет и се заселиха в шатри, се научиха на страх Божий. И корабите, дока­то са в открито море и търпят буря, остават без рабо­та. А влязат ли в пристанище, веднага започват тър­говия. Така е и човекът - ако в него се извие буря и не остане на уединено място, никога няма да придо­бие познание на истината.

-                      А какво да правя, отче - попита отново бра­тът, - за да придобия дарове на добродетели?

-                      Ако искаш да усвоиш някакъв занаят - отго­вори старецът, - ще изоставиш всички грижи, ще се занимаваш само с него, със смирение ще слушаш учи­теля, няма да се щадиш - и тогава ще усвоиш заная­та. Така е и монахът - ако не изостави всички жи­тейски грижи, не започне да мисли, че е най-лошият измежду всички човеци, и не се повери изцяло на ду­ховен наставник, никога няма да придобие доброде­тел.

8.                     Един старец разказа:

 Когато бях по-млад, имах игумен, който оби­чаше да ходи в отдалечени пустини и да безмълвства там. Веднъж го попитах: „Авва, защо винаги отиваш в пустинята? Струва ми се, че който живее по-близо до света и всичко, което вижда, го вижда в Господа, получава по-голяма награда от онзи, който не виж­да“. А старецът ми отговори: „Повярвай ми, чедо, че докато не стигне до мярата на Мойсей и не стане като роден син на Бога, човек няма полза от света. А засе­га аз още съм син на Адам. И също като баща ми, само щом видя плода на греха, ще го пожелая, ще го откъсна, ще го изям и ще умра. Затова отците бягаха в пустини, защото там няма храна за страстите и е по-лесно човек да ги умъртви“.


9.                      Авва Тифой каза: „Странничество - това е, когато човек, където и да се намира, си пази устата“.

 

Категория: Други
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.07.2017 11:28
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божий?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божий? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията, и велможата се оказал сред вълните, За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ, и го извадил на брега. Като се съвзел и отпочинал, придворния отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят желаейки да го възнагради го запитал, какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар, и казал на царя, че най-много желае царя да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [ рибаря], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи, сега го гони от къщата. Като чул за това, царят много се разгневил за неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му, с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

 

БЕСЕДА за благодатта и мира

 

Благодат вам и мир да изобилна в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ ( 2 Петр. 1, 2 )

 

С познанието за Бога се умножава, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножава печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелствуват ли достатъчно за това многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените, и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножава благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично, и от своя скъпоценен опит го предава на другите.                                                          

Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткия път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият, и Той е Откровението, Мъдрец, и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мира. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубели. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища, и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец, и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 197 Коментари: 0 Гласове: 0
 БРОЯЧА ПОКАЗВА, ЧЕ ПОСЛЕДНИЯ МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОСАВИХ Е ВИДЯН ОТ ШЕСТ ХИЛЯДИ И НАМ СИ КОЛКО ЧОВЕКА. СПОРЕД МЕНЕ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ВЯРНО. КОЙТО ЗНАЕ ДА ОБЯСНИ КАК СЕ ПОЛУЧАВА ТОВА. ГРЕШКА, ИЛИ ПРОВОКАТИВНО ЗЛОНАМЕРЕНО ДЕЙСТВИЕ?
бЛАГОДАРЯ ЗА ОТГОВОРА В АВАНС.
Категория: Други
Прочетен: 197 Коментари: 0 Гласове: 0
  
  
ДО ПРОИЗВОДИТЕЛЯ НА ЧЕТКИ  С С:   ЗА  ДУШЕВНАТА ПРАЗНОТА

 

 Напуснал си своя роден град още като младеж. Живял си в чужбина чети­ридесет години. Работил си във фабрика за четки и след време си станал неин собственик. Силно си искал да забогатееш и си забогатял. Оженил си се; жена ти е починала. Господи, колко много са дните в тези четиридесет годи­ни и всички тях ти си преживял с мисълта за онзи прекрасен момент, когато ще се върнеш в своя роден град, между старите си приятели, и ще започнеш да вършиш наляво и надясно добри дела за почуда на целия град. В далеч­ната чужбина душата ти е била празна. Намирал си утеха само в спомените за родината, за приятелите и познайниците. Накрая си продал всичко. До­шъл желаният час и ти си се върнал в свидния си роден град. Но, уви, какво разочарование. През тези четиридесет години всички твои приятели от мла­достта, сродници и познати били починали. Навсякъде непознати лица, нови хора. Търсиш старите къщи - няма ги. Питаш за старите фирми - изчезнали са. Хлопаш по вратите на някогашните си приятели - отварят ти непознати хора и с учудване отговарят, че не ги познават. Отново си в чужбина. Отново празнота, още по-тягостна от предишната. Твоят керван е отминал и е дошъл друг. Децата се тълпят около теб като около чужденец. Хората извъртат глава и казват: не го познаваме. Стегнала ти се е душата; излязъл си извън града, седнал си на хълма и си заплакал: „Къде е моят град? Коя е моята земя, моята родина? Накъде сега?" Натам, накъдето са отишли всички онези, които на­празно търсиш. Ти принадлежиш на небесния град, на горния Иерусалим, на обетованата земя, на небесната родина. Натам е отпътувал твоят керван, а ти се присъедини към новия и се радвай. Защото и този нов керван пътува по същия път, към същата цел. Четиридесет години твоята душа е била из­пълнена с призрачни сенки; затова сега се чувства празна и пуста. Изпълни я сега - щом не си направил това по-рано - с нещо непреходно, безсмъртно, Изпълни я с Бога, Твоя Създател. Вярвай в Бога и вярвай на Христос. Върши добрите дела, които си мислил да вършиш; върши ги наляво и надясно и не търси хорското възхищение, а Божията милост. И новите хора в родния ти град ще те обикнат, както биха те обичали и онези, които са си отишли. Защо­то и тези нови хора чувстват, тъгуват, копнеят. И те търсят истински човек. Бъди тяхното откритие - нека се радват.

 Мир на теб и утеха от Вечния Бог!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 7079 Коментари: 0 Гласове: 0
 2.     От авва Исаак


Светът е подобен на блудница, която примамва с красотата си и поражда в тези, които я гледат, жела­ние да я обладаят. Който дори само отчасти е обзет и поробен от такова желание, няма да успее да се изт­ръгне от лапите на света, докато не се раздели с жи­вота си. Светът ще го разсъблече до голо, а после, в деня на смъртта му, ще го изхвърли от собствения му дом. И едва тогава човек разбира, че светът е бил лъжец и измамник. Но ако някой иска да се отдалечи от света и да види мрежите му, нека да застане извън него. И тогава ще може да види цялата му грозота.

 

Категория: Други
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй, че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два,  а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще ни са полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия - казва - един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия, пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта,  ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с краката си на лакомството; но тъй като дрехата и пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, между зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.

 

БЕСЕДА за крепостта на вярата

 

Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света ( 1 Петр. 5, 9 )

 

Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост, дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото, нечистия и злобен дух знае, че като разруши тази крепост. Ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17, 5 ). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога; нито философията; нито науката; нито богатството, нито славата, нито целия свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дявола знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото, заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра.                          

А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим освен, чрез страдания. Затова многострадалния апостол Петър казва: Такива също страдания ( като вашите ) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа.  [ Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваше братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатия Господ наш Иисус Христос.

О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите,  усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ГОСПОДИН МИЛИЯ ДЖ.: ЗА НЕДОСТАТЪЧНАТА ВЯРА

 

 

Вие казвате, че вярвате в Бога и смятате това за достатъчно. И бесовете вярват и треперят - казва апостол Иаков (Иак. 2:19). А вие, като човек, трябва да притежавате нещо повече. Да кажем, че някой Ви дължи пет раз­лични неща, а Ви върне само едно. Няма ли да се разгневите? И от Вас Тво­рецът очаква пет неща, а Вие Му предлагате само едно. Тези пет неща са следните: вяра в Бога,познаване на Божията любов,познаване на Божията воля,

познаване на Божиите действия,

познаване на Божия съд.

До самата вяра в Бога Вие сте могли да стигнете, както би стигнал и един езичник, който, съзерцавайки природата, прави заключение, че творението трябва да има творец. Но без Христовото евангелие езични­кът не може да познае всичко останало. Защото чрез Христос се е явила Божията любов към хората. Чрез Христос ни е открита Божията воля, т.е. какво Бог очаква и иска от хората. Христос ни е открил Божиите действия в природата и в живота на човека. Христос ни е открил и как Бог съди човешките дела, и как ще съди целия свят в края на времената. Ако Вие мислите, че Ви е достатъчна само вярата в Бога, аз Ви питам: как ще научите какво да правите, за да се спасите? Ето, и евнухът на етиопската царица е вярвал в единия Бог, поради което предприел дълго и трудно пътуване от Етиопия чак до Иерусалим, но пак е питал апостол Филип какво трябва да прави, за да се спаси (виж Деян. 8:31). Откъде ще узнаете как да се приближите до Онзи, в Когото вярвате? Как ще разбе­рете кое е добро и кое е зло? И как да се утвърждавате в доброто и да се пазите от злото? Как ще узнаете какво иска Бог от Вас и каква награда Ви обещава? Кой ще Ви каже - нима безсловесната природа - как да се молите Богу и какво да просите от Него? Бесовете не питат за всичко това, защото не търсят спасение. А Вие, разбира се, искате да се спасите и затова трябва да питате и да научите всичко онова, което истинската вяра в истинския Бог води след себе си.

И тъй, не е достатъчна само вярата в Бога - необходимо е и всичко ос­танало, което Спасителят на света е открил на хората и което очаква от тях. Ако беше достатъчно само онова, което природата ни загатва и което Вие считате за задоволително, то тогава и идването на Сина Божи в света би било ненужно, и мъките Му на кръста - безсмислени. Затова побързайте, докато смъртта не ви е застигнала, да облечете мъртвия скелет на Вашата вяра в плът и живот.

Бог да Ви помага!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 1975 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към  себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии, не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, по времето, когато се родил Господ Христос, че е носил по една проста одежда, която му била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщерята му. За император Карл V се разказва, че носил такова просто облекло, че и обикновените граждани - неговите поданици, се обличали по-добре. Славния гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща, дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен, и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът като пристигнал и видял, какво прави неговия велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“ Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“. [L1] 

 

 

БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола

 

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне ( 1 Петр. 5, 8 )

 

Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвия дух трябва да усеща опасността, и внимателният да  разпознава от коя страна идва опасността, и от кого.                                        

„Пази се чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“. Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[1]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, Бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашия древен противник, дяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.                                                     

 Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин.                                                                      

Бъдете трезвени, и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения, и чрез телесните похоти. Всичко за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад - знайте и бягайте при своя Пастир като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа, и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашия неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. неговото тяло


image
Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 1
 



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Платното на правдата е по-тънко от коприна, ала е здраво и неразкъсваемо, покрива и двата свята; докато платното на неправдата и насилието е дебело и лесно разкъсваемо. По времето на киевския княз Владимир, в Киев живеело само едно християнско семейство - Теодор Варяг и сина му Иоан. Когато настъпил някакъв скверен идолски празник, тогава езичниците киевчани, подтиквани от самия демон, решили да пренесат в жертва на идола Иоан, Теодоровия син. Когато някои от тях отишли в името на своите „богове“ и потърсили Теодоровия син, Теодор им казал: „Ако вашите богове са живи, нека сами да дойдат и вземат моя син“. Разярани езичниците се нападнали върху Теодоровата къща, разрушили я и под развалините и оставили мъртъв богоугодния мъж Теодор и неговия син Иоан. Ето до къде стига насилието. А платното на правдата се простира; княз Владимир скоро се покръстил, покръстил и своя народ, и на онова същото място, където била къщата и гробът на руските първомъченици Теодор и Иоан въздигнал храм на Пресвета Богородица.

 

БЕСЕДА за Божието отношение към горделивите и към смирените

 

Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат ( I Петр. 5, 5 )

 

Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее? Дали пред ангелите? Ама ангелите са безсмъртни, а човека е смъртен. Или пред хората? Но той е зависим от много хора и смъртен, както и всички хора. Или пред животните? Но как ще живее бе служението на животните? Или пред слънцето и звездите? Но без тяхната светлина ще се лута няколко дена в мрака, и ще изчезне. Или пред растенията? Но растенията са главната му храна? Или пред черната земя? Но тялото му е създадено от пръст. Или пред мъртвите? Но без тях, не би се появил в живота. Или пред живите? Но живите са толкова много, че между тях той е като една нишка в килима. Пред Бога? Но ако не е волята Божия, него няма да го има, нито между живите, нито между мъртвите. Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее?                                         

На унизените и смирените Бог дава благодат. Т.е. дава им всичко онова, което им е потребно, всичко онова, за което те се молят на Бога в своето унижение и смирение. Кои са тези унизени и смирени? Това са онези, които чувствуват своето безсилие и пълна зависимост от своя Творец. Те са пълни като море, и зависими като море. Коя вода е повече от тази в морето, и коя е по-зависима от дъжда и притоците? А горделивия е като затворен кладенец, изолиран от небето и от земята - самодостатъчен докато е пълен. Но като е затворен, и изолиран, той ще трябва бързо да пресъхне[1].

Мъдрият Соломон мъдро казва за Бога: Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат ( Пртч. Сол. 3, 34 ). Но Божия присмех не е злорад, като човешкия присмех, а скръб и гняв. Нито пък Божията милост е ограничена като човешката милост - тя е царска милост, която удивлява със своето сияние, красота и безграничност.

О, Господи Боже, Създателю наш, укроти нашето сърце, когато се възгордява, и нашия ум, когато се възгордява, и ни помогни в часа на нашето пусто превъзнасяне да си спомним за Кръста на Голгота и за Твоя Единороден Син, [ облян ] в кръв и страдания за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 



[1] В ориг. - изпразни                                                                                                                    

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0

 2.     От свети Диадох


            Не стане ли безразлична към прелестите на тоя свят, душата няма да поиска да излезе от тялото. За­щото нито едно сетиво не потвърждава вярата, поне­же всички те са свързани с тукашния свят, а само вя­рата дава обещание за бъдещи блага. Затова който е избрал странстването и подвига, не бива да си спом­ня за клонести и сенчести дървета, за ромоленето на ручеи, за ливади, обсипани с цветя, за уютни жилища и беседи с родственици. Не бива да мисли за почести, подхранващи честолюбието. А трябва с радост да се задоволява с необходимото и да си представя целия живот като далечно пътуване, лишено от всякакво плътско желание. Само така, като си ограничим ума, ще можем да се обърнем към търсене на вечния жи­вот. Защото зрението, вкусът и другите сетива, ако ги ползваме прекомерно, лишават сърцето от памет за Бога.

И Ева е първото потвърждение за това. Докато не погледна към забраненото дърво, тя прилежно спазваше Божията заповед. Пламенната любов към Бога сякаш я осеняваше с крилете си, поради което Ева не чувстваше голотата си. Но след това погледна с удоволствие към дървото и със силно желание го докосна, а после с някаква вътрешна наслада опита плода му. И в същия миг беше прелъстена и гола се устреми в обятията на плътта. Като подчини волята си на страстта, тя се отдаде на наслаждаване на вре­менното, а след това чрез приятната външност на плода увлече и самия Адам към падение. Ето защо човешкият ум трудно задържа паметта за Бога и за­поведите Му. Но нека с непрестанно помнене на Бога винаги да гледаме в дълбините на сърцето си, а в ту­кашния лъжовен живот да живеем така, сякаш сме слепи. Защото за истинското духовно любомъдрие е свойствено да се пази от любов към видимото. И многострадалният Иов ни учи на същото, като казва: Ако сърцето ми е следвало очите ми... (Нов. 31:7). А точно това е условието и признакът на крайното въз­държание.

 

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Измяната на щастието най-тежко удря, когато удари изненадващо. Но онзи, който очаква удара, и предварително се въоръжава против него, нима може да бъде изненадан? Император[1] Карл Велики бил заповядал на своите синове да научат някакъв занаят, а на дъщерите си, да се научат да предат вълна, за да има с какво да се прехранват ако щастието им изневери. Прославения Велизарий, велик воевода и велик победител, бил оклеветен от завистници пред царя, и по клеветата - ослепен, а всичкото му имущество конфискувано. Слепия Велизарий седял пред портите на Рим и просел милостиня казвайки на преминаващите: „Отделете за Велизарий, когото щастието въздигна високо, а завистта го събори и лиши от очи!“. Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?[2] казва праведният Иов ( 7, 1 ). Трябва, значи да сме готови като буден страж, готов за всичко що може да се случи. И още, във всяко страдание да имаме упование в Бога. Праведния Иов, на бунището и в гной, извикал: Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му[3]! (13, 15).

 

 

БЕСЕДА за послушанието и смиреномъдрието

 

Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие ( 1 Петр. 5, 5 )

 

Ето принципа на истинската православна съборност! Той е основан на безусловното послушание на младшите към старшите, на взаимно послушание на равните между себе си, на смирението и на старшите, и на младите. Покорността е добро нещо[4], но по-добро е смирението, а най-добро – смиреномъдрието; Всъщност, „смиреномъдрие“ най-точно съответствува на гръцката дума, която апостолът е употребил в своите послания, а смиреномъдрие означава ниско мислене за себе си, а висока за Бога, непрестанно признаване на своята немощ, на своето невежество, на своята лошотия, на своите недостойнства, и непрестанно признаване на Божията сила, на Божията мъдрост, и на Божиите достойнства.                                                   

Бог е единствен цар на хората. Затуй Бог се е противил на желанието на израилския народ, да му се постави цар от човеците. Бог царува, а хората служат на Бога. И онези, които старшенствуват, и онези, които се покоряват, всички, без разлика, са слуги Божии. Като се осъзнае и признае, че Бог е Цар, а всички хора са Божии слуги, тогава се поставя основата на съборността, основа на  ангелско общество. Върху тази основа се изгражда Божия дом, ангелското общество, с помощта на послушанието на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните помежду си, и на смиреномъдрието на всички. По този начин се избягват две страшни злини в света; тиранията, т.е. насилственото владеене на един над всички, и анархията, т.е. многовластието, избягва се монотиранията и политиранията. Принципа на съборността е принцип органически, т.е. – жизнен. Той е принцип на взаимното служение, взаимопомоща и взаимната любов. Нека, братя, Бог да ни умъдри, да пазим този спасителен принцип в живота си.

Господи Иисусе, послушен и смирен Човеколюбецо, насади и утвърди в нас послушание към Твоя закон, и взаимно послушание от любов и смиреномъдрие от неизказаната Твоя сила и мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св.Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг. - цар

[2] Сръбския текст се различава от българския, но смисъла е същия.

[3] В ориг. – Ето, и да ме убие, пак ще се държа за Него

[4] В ориг. - слово

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  74 75 76 77 78 79 80 81 82  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 275996
Постинги: 1204
Коментари: 0
Гласове: 256
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031