Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 288410 Постинги: 1252 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  4 5 6 7 8 9 10 11 12  >  >>
 

За онзи, който тръгне след Христа и се върне, ще бъде по-тежко, отколкото за онзи, който никога не е тръгвал след Него. И ако Господ го е избавил от един зъл дух, а той се отрече от Господа, ще го нападнат и завладеят други седем духа, по-зли от онзи, първия (Лк. 11: 24 – 26).

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.07 12:46
27.07 06:06 - !!!
 

       Господ Христос е с нас. Богочовекът е с нас. Победителят на смъртта е с нас и ни дава всичко. Какво не ни достига? Нищо, освен вяра, нищо, освен твърдост  във вярата.

 Преп. Иустин (Попович)

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два,  а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще са ни полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия – казва – един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта, ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с лапите си на лакомството; но тъй като дрехата ѝ пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, сред зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.

 

БЕСЕДА за крепостта на вярата

 

Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (I Петр. 5:  9).

 

Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото нечистият и злобен дух знае, че като разруши тази крепост, ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17: 5). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога – нито философията, нито науката, нито богатството, нито славата, нито целият свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дяволът знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра. А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим, освен чрез страдания. Затова многострадалният апостол Петър казва: Такива също страдания (като вашите) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа.  [Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваши братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатият Господ наш Иисус Христос.

О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите,  усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина, задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, че по времето, когато се родил Господ Христос, е носел по една проста одежда, която била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщеря му. За император Карл V се разказва, че носел такова просто облекло, че дори обикновените граждани – неговите поданици, се обличали по-добре. Славният гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред, за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът, като пристигнал и видял, какво прави неговият велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“. Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“.

 

 

БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола

 

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник – дяволът, като рикащ[1] лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8).

 

Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвият дух трябва да усеща опасността и внимателният да разпознава от коя страна идва опасността, и от кого.                                         „Пази се, чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“ Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[2]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашият древен противник, дяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.                                                                                               Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той е като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин. Бъдете трезвени и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения и чрез телесните похоти. Всичко, за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад – знайте и бягайте при своя Пастир, като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашият неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] Рикащ – ревящ (бел. ред.).

[2] В ориг. – неговото тяло (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0



 http://www.misioner.com/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%8F-0
Категория: Други
Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Платното на правдата е по-тънко от коприна, ала е здраво и неразкъсваемо, покрива и двата свята; докато платното на неправдата и насилието е дебело и лесно разкъсваемо. По времето на киевския княз Владимир в Киев живеело само едно християнско семейство – Теодор Варяг и синът му Иоан. Когато настъпил някакъв скверен идолски празник, тогава езичниците киевчани, подтиквани от самия демон, решили да пренесат в жертва на идола Иоан, Теодоровия син. Когато някои от тях отишли в името на своите „богове“ и потърсили Теодоровия син, Теодор им казал: „Ако вашите богове са живи, нека сами да дойдат и вземат моя син“. Разярани, езичниците нападнали Теодоровата къща, разрушили я и под развалините ѝ оставили мъртъв богоугодния мъж Теодор и неговия син Иоан. Ето докъде стига насилието. А платното на правдата се простира – княз Владимир скоро се покръстил, покръстил и своя народ и на онова същото място, където били къщата и гробът на руските първомъченици Теодор и Иоан,  въздигнал храм на Пресвета Богородица.

 

БЕСЕДА за Божието отношение към горделивите и към смирените

 

Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (I Петр. 5: 5).

 

Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее? Дали пред ангелите? Ама ангелите са безсмъртни, а човекът е смъртен. Или пред хората? Но той е зависим от много хора и смъртен, както и всички хора. Или пред животните? Но как ще живее без служението на животните? Или пред слънцето и звездите? Но без тяхната светлина ще се лута няколко дена в мрака и ще изчезне. Или пред растенията? Но растенията са главната му храна? Или пред черната земя? Но тялото му е създадено от пръст. Или пред мъртвите? Но без тях не би се появил в живота. Или пред живите? Но живите са толкова много, че между тях той е като една нишка в килима. Пред Бога? Но ако не е волята Божия, него няма да го има нито между живите, нито между мъртвите. Пред кого и пред какво,братя, човек може да се гордее?                                                                   На унизените и смирените Бог дава благодат. Т.е. дава им всичко онова, което им е потребно, всичко онова, за което те се молят на Бога в своето унижение и смирение. Кои са тези унизени и смирени? Това са онези, които чувстват своето безсилие и пълна зависимост от своя Творец. Те са пълни като море и зависими като море. Коя вода е повече от тази в морето и коя е по-зависима от дъжда и притоците? А горделивият е като затворен кладенец, изолиран от небето и от земята – самодостатъчен, докато е пълен. Но като е затворен и изолиран, той ще трябва бързо да пресъхне[1]. Мъдрият Соломон мъдро казва за Бога: Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат (Пртч. Сол. 3: 34). Но Божият присмех не е злорад като човешкия присмех, а скръб и гняв. Нито пък Божията милост е ограничена като човешката милост – тя е царска милост, която удивлява със своето сияние, красота и безграничност.

О, Господи Боже, Създателю наш, укроти нашето сърце, когато се възгордява, и нашия ум, когато се възгордява, и ни помогни в часа на нашето пусто превъзнасяне да си спомним за Кръста на Голгота и за Твоя Единороден Син, [облян] в кръв и страдания за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – изпразни (бел. прев.).                                                                                            

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 

http://www.misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0
Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Измяната на щастието най-тежко удря, когато удари изненадващо. Но онзи, който очаква удара и предварително се въоръжава против него, нима може да бъде изненадан? Император[1] Карл Велики бил заповядал на своите синове да научат някакъв занаят, а на дъщерите си – да се научат да предат вълна, за да има с какво да се прехранват, ако щастието им изневери. Прославеният Велизарий, велик войвода и велик победител, бил оклеветен от завистници пред царя и заради клеветата – ослепен, а всичкото му имущество конфискувано. Слепият Велизарий седял пред портите на Рим и просел милостиня, казвайки на преминаващите: „Отделете за Велизарий, когото щастието въздигна високо, а завистта го събори и лиши от очи!“. Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник?[2] казва праведният Иов (7: 1). Трябва, значи, да сме готови като буден страж, готов за всичко, що може да се случи. И още – във всяко страдание да имаме упование в Бога. Праведният Иов на бунището, и в гной, извикал: Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му[3]! (13: 15).

 

 

БЕСЕДА за послушанието и смиреномъдрието

 

Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие (I Петр. 5: 5).

 

Ето принципа на истинската православна съборност! Той е основан на безусловното послушание на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните между тях, на смирението и на старшите, и на младите. Покорността е добро нещо[4], но по-добро е смирението, а най-добро – смиреномъдрието.  Всъщност, „смиреномъдрие“ най-точно съответства на гръцката дума, която апостолът е употребил в своите послания, а смиреномъдрие означава ниско мислене за себе си, а високо за Бога, непрестанно признаване на своята немощ, на своето невежество, на своята лошотия, на своите недостатъци, и непрестанно признаване на Божията сила, на Божията мъдрост и на Божиите достойнства. Бог е единствен цар на хората. Затуй Бог се е противил на желанието на израилския народ да му се постави цар от човеците. Бог царува, а хората служат на Бога. И онези, които старшенствуват, и онези, които се покоряват, всички, без разлика, са слуги Божии. Като се осъзнае и признае, че Бог е Цар, а всички хора са Божии слуги, тогава се поставя основата на съборността – основа на ангелско общество. Върху тази основа се изгражда Божият дом, ангелско общество, с помощта на послушанието на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните и на смиреномъдрието на всички. По този начин се избягват две страшни злини в света – тиранията, т.е. насилственото владеене на един над всички, и анархията, т.е. многовластието, избягват се монотиранията[5] и политиранията[6]. Принципът на съборността е принцип органически, т.е. – жизнен. Той е принцип на взаимното служение, взаимопомощта и взаимната любов. Нека, братя, Бог да ни умъдри, да пазим този спасителен принцип в живота си.

 

Господи Иисусе, послушен и смирен Човеколюбецо, насади и утвърди в нас послушание към Твоя закон и взаимно послушание от любов, и смиреномъдрие от неизказаната Твоя сила и мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

[2] Сръбският текст се различава от български, но смисълът е същият (бел. прев.).

[3] В ориг. – Ето, и да ме убие, пак ще се държа за Него(бел. прев.).

[4] В ориг. – слово(бел. прев.).

[5] Жестоко господство на една личност върху друга или върху група от хора (бел. прев.).

[6] Жестоко господство на група от хора върху определена личност или друга група от хора (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Мисълта за смъртта е като леден душ[1], който гаси пожара на страстите. Псалмопевецът казва: Не бой се, кога човек богатее…, защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му (Пслт. 48: 17 – 18 ). Кой няма да се засрами, като види, че понякога и невярващите по-добре разбират нашата земна нищета, отколкото някои християни? Като умрял халиф Саладин, според завещанието му, пред ковчега му вървял глашатай, с копие в ръце, и на копието имало закачена една риза, а глашатаят викал: „Великият Саладин, който завоюва цяла Азия, и накара да треперят от него много държави, и който победи царе, ето от цялата си слава и от всички свои поданици, не отнася със себе си нищо, освен тази жалка риза“.

 

БЕСЕДА за духовните задължения на пастира

 

Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото (I Петр. 5: 1 – 3).

 

Ето устава за пастирите на Христовото стадо! В няколко думи апостол Петър е изобличил три страшни страсти, които превръщат пастирите във вълци, и това са – страстта на гордостта (като го надзиравате не принудено), страстта на сребролюбието (не заради гнусна корист ) и страстта на властолюбието (и не като господарувате над причта). В противоположност на тези зли страсти апостолът е посочил три добродетели, които трябва да украсяват Божия свещеник, и те са – страх Божий (доброволно (и богоугодно) ), усърдно (от усърдие) и с пример (като давате пример на стадото). Този устав апостолът дал не само като учител, а и като пророк. Защото столетията са показали главно два вида пастири – едните, които се ръководели в управлението на Църквата от своите страсти: гордост, сребролюбие и властолюбие; и други, които са се ръководели от страха Божий, усърдието и примерното служение. От онези, първите, Църквата е страдала, но не е загинала, докато те погинали. А от тези, вторите, Църквата възраствала, напредвала и сияела в света. Едните са вълци, а другите – пастири. Едните са врагове и на хората, и на Бога, другите са приятели и на хората, и на Бога. Пастироначалникът Христос ще потърси сметка и на едните, и на другите, за всяка овца, т.е. за всяка човешка душа, и ще заплати всекиму по заслугите му. За гордостта, сребролюбието и властолюбието на така наречените пастири ще заплати с вечен огън, а за страха Божий, усърдието и примерната служба на истинските пастири – с вечна радост.

О, Господи Иисусе, Пастирюначалнико, помогни на пастирите на Твоето словесно стадо в пълнота да изпълнят заповедта на Твоя свети апостол. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Нколай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – хладен плясък (бел. прев.).

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
                                 
                     
                       БОГОЯВЛЕНИЕ
.

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА КРЪЩЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

 

Мт. 3: 13 – 17, Зач. 6

 

       И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това (Исаия 40: 5).

 

В стари времена Господ обещал да се яви във велика слава. Хората чули и забравили. Но Господ не забравил Своите думи. Защото Господните слова са като каменна кула, която не пада. Господ обещал да дойде, но Той не дошъл тогава, когато ни бил най-малко необходим, а когато ни бил най-много необходим. Докато пророк или ангел можел да замени Господа, дотогава Господ пращал пророци и ангели вместо Себе Си. Но когато злото в света станало толкова голямо, че ангел не можел да го изгори със своята светлина, нито пророк да го смали със словото си, тогава Господ изпълнил Своето древно обещание и се явил на земята. Но как Господ се явил в слава? В неописуеми смирение, кротост и послушание. Така, че Неговите ангели изглеждали по-светли от Него, и Неговите пророци – по-големи от Него. Когато на Иордан се явили пророкът и Господарят, пророкът пленявал погледа повече от Господаря. Иоан Предтеча изглеждал по-внушителен и голям отколкото Христос Господ. С две плътни завеси Христос закрил Своята слава и величие – с човешкото тяло и със смирението. Затова хората не Го забелязали и познали, докато очите на всички небесни сили били вперени в Него, повече отколкото в целия сътворен свят. Облечен в истинско тяло и истинско смирение, Господ Иисус в ония дни дойде… и се кръсти от Иоана в Иордан.

Чуден е Бог в Своите дела! И чрез всичките си дела той ни учи на смирение и послушание. Той се крие в Своите дела както слънцето нощем зад звездното сияние и като славей в храстите зад своята песен.

Той дава от Своята светлина на слънцето и слънцето свети като със собствена светлина, а Божията светлина остава скрита.

Той дава от Своя глас на гръмотевиците и ветровете и те се чуват, а Той не се чува.

Той дава от Своята красота на планините и на полята. И планините, и полята блестят като със собствена красота, а Божията красота остава скрита.

Той дава хубост и аромат на полските цветя и хубавите цветя ухаят като със собствен аромат, докато Божият аромат остава незабележим.

Той дава сила на всичко сътворено и творенията се гордеят едно пред друго със силата като със своя, а безграничната Божия сила нито вика, нито се гордее.

Той дава на човека от Своя ум и човек умува и мисли като със собствен ум, а Божият ум пребивава в тишина, далеч от врявата и скрит от мирските похвали.

Тъй Господ ни учи на смирение. Защото всичко, което Той прави, Го прави колкото според Своето естество, толкова и заради човека. Та човекът да се засрами и отхвърли безумната [си] гордост. Та човекът да не се хвали сам със себе си, нямайки никакви добри дела, а да позволи на делата си да вървят пред него, а той да върви след тях, както Бог след Своите дела, едва чуващ се и едва забележим, като пастир след многочислено стадо.

Чуден е Бог, когато ни учи на смирение. Но нашият Бог е чуден и когато ни учи на послушание. Но човек никога не може да бъде послушен като Бога. Човек хвърля семето на нивата и го оставя на Бога. За един ден човек хвърля семето на нивата, а Бог стои при семето стотина дни, пази го, топли го, оживотворява го и постепенно го изважда от земята като растение, и пълни класа със зърно, и постепенно прави тъй, че семето да узрее, докато човек не отиде отново на нивата и за ден-два да събере зърното и да го отнесе в житницата.

Гарванът извежда малките си и ги оставя, и с нищо повече не се грижи за тях. А Бог взима грижата върху Себе си и денонощно бди над младенците. Рибите хвърлят хайвера и заминават, а Бог остава, докато от хайвера се излюпят малките рибки, и се грижи за тяхната прехрана и развитие. Безчислените сираци – на хора и животни, биха загинали, ако Бог не се грижи за тях. Денонощно Бог бди над Своите творения, изслушва техните желания и удовлетворява техните потребности.

Бог чува молбите и молитвите на хората и ги изпълнява; винаги послушно ги изпълнява, когато тези молби и молитви не са свързани с греха. Молитви пък, които искат да въвлекат Бога в грях и да го направят съучастник в човешкия грях, Бог отхвърля и не ги чува. А от всички молитви Бог най-радостно слуша съкрушените молитви на каещия се, който се моли за прошка. Защото нищо на света не е по-полезно за човека от опрощаването и освобождаването от греховете. С това човек става нова твар, с това той започва нов живот, живот на син, вместо на слуга. Затова всички пророци винаги изисквали от хората покаяние. Затова и свети Иоан Предтеча не само проповядвал покаяние, но извършвал и покайно кръщение, та хората видимо да потвърдят своето покаяние. Колкото покаянието е по-силно, толкова по-силно е откъсването от света и привързаността към Бога; да, толкова по-бързо е Божието изпълнение на молитвите на хората.

И тъй, никой човек не може да бъде така смирен и послушен като Бог. Чрез всички Свои творения на небето и на земята Бог учи хората на смирение и послушание. Това Бог предлага на хората поради своята превелика любов към човека и поради Своето пламенно желание всички човеци да се спасят и да не погине нито един.

Но всички тези поучения за смирение и послушание Бог е давал косвено или чрез сътворената природа, или чрез Своите пророци, избраници и ангели. А тук, в лицето на Господ Иисус, Бог дава това поучение непосредствено, чрез Самия Себе Си, облечен в плът. Във всеки миг от Своя живот – от раждането в пещерата, до разпъването на Кръста, Господ Иисус е едно живо поучение на хората за смирение и послушание. Такова живо поучение Той е и при Своето Кръщение на Иордан.

Герой на деня бил Иоан. Никой не познавал Христос. Па и като Го познали, грешните човеци гледали на Иоан като на нещо повече от Него. При Иоан се стичал народ от всички страни – прости и учени, бедни и богати. Иоан попадал в [тяхното] полезрение както със своята външност, така и с пустинния и постническия си живот, а така също и с удивителните си слова. Хората не отивали при Иоан толкова от разбирането за своята греховност, нито от копнежа за покаяние, колкото от любопитство – да видят и чуят един необикновен човек. Празно любопитство! Колко скъпоценно време изяжда, без да дава нищо, освен нетрайно човешко услаждане, което бърже се превръща в горчивина! Колко от нас то оплита в мрежите си и колко отдалечава и отдалечава нашето покаяние, а с това и нашето спасение!

Христос не предизвиква любопитство. В масата народ Той бавно крачи към Иоан. С нищо не се набива в очите на хората, нито пък някой му обръща внимание. Неговият вид не е тъй необикновен като Иоановия, нито Неговата дреха тъй чудновата, нито пък Неговият живот е тъй сурово постнически.

Той се смесил с тълпата и тълпата вървяла с Него от Галилея към Иордан, ядяла и пиела с Него както и с всеки друг човек от тази същата тълпа. Великият Исаия предварително узнал и, виждайки това, казал: Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него (Исаия. 53: 2).

Но в цялата навалица на Иордан имало един човек, един-единствен, който Го познал, и то Го познал истински. Това бил самият Иоан Кръстител. Заблестели очите на строгия пустинник, замлъкнали неговите гръмовити уста и Иоан забравил за останалата тълпа във водата и около водата, па посочвайки с пръст към Иисуса, с умиление казал: Ето Агнецът Божий! (Иоан 1: 29).

Агнецът Божий! С тези две думи Предтечата е изразил смирението и послушанието на Господ Иисус. Той е смирен като агне и Той е послушен като агне. И то смирен пред Бога и послушен на Бога. Като агне върви кротко и смирено. И както агнето отива и на паша, и в кланницата със същата преданост към своя пастир, тъй и Христос отива там, където Го прати Небесният Отец – да се роди в пещера, да се кръсти в Иордан, на разпятие на Кръста – винаги със същата готовност и със същата преданост.

Но към думите Агнецът Божий Иоан добавя и тези думи: Който взима върху Си греха на света. Как Христос взима върху Себе си греха на света? Чрез Своята любов и чрез Своята жертва, които са неразделими една от друга; защото няма истинска любов без жертва, нито се прави истинска жертва без любов. По Своята любов Христос слязъл в този тварен[1] свят и се облякъл в слабо човешко тяло. Този свят не е тъй чист, прекрасен и приветлив, какъвто бил преди Адамовия грях. Вследствие на греха този свят се наметнал с тъмнина и груб плътски образ, какъвто има сега. Прозрачният свят станал свят на грубост и тъмнина; чистият свят е станал нечист свят; прекрасният свят – свят уродлив и грозен; от свят приветлив – свят суров. В този свят се спуснал Най-Прозрачният, Най-Чистият, Най-Красивият и Най-Любезният. С това, че се явил в света с тяло, което е грубо и което се храни с груба храна, Той вече взел върху Себе Си греха на света. Първо с това, значи, че приел за Себе си тялото, каквото то станало след първородния грях.

Второ, и с това, дето от любов снизходил да изпълни всички закони, дадени на хората след грехопадението. Сам, без да има необходимост от тези закони, Той снизходил да ги изпълни всичките, всичките – както законите, дадени на природата, така и законите, дадени на хората. Затова се предал на глад и жажда, на умора и болка от всякакъв вид, както и останалите смъртни хора; затуй трябвало и бавно да расте, както и всичко, което се ражда, в продължение на тридесет пълни години, преди да излезе на Своето явно служение. Накрая, затова бил обрязан, затова се кръстил, затова ходил в храма на молитва, затова платил данък на кесаря. Всички закони след първородния грях Той отнесъл към Себе Си и ги изпълнил. Затова се казва: Взима върху Си греха на света. А именно, Той взел върху си изпълнението на всички закони и то с такова послушание и лекота, с каквото непослушание и трудности хората изпълнявали тези закони.

И накрая, трето, с това, че принесъл Себе Си в жертва за греха на света. Със Своето доброволно разпятие на кръста; с това, че бил заклан като агне, и пролял Своята невинна кръв за греха на мнозина. Наистина, целият Негов земен живот е жертва, както и целият Негов живот въобще е любов. Жертва е и това, че той приел тяло за Себе си; жертва е и това, че Той приел закона върху Себе си. Но на Кръста Той с кръвта Си запечатал Своята жертва и разкъсал завинаги ръкописанието на нашите грехове. На Кръста Той показал целия ужас на човешките грехове и цялата Божия любов, която стига до саможертва.

И тъй – Христос взел върху Си греха на света по три начина: Първо – като приел тяло за Себе Си. Второ – като приел закона върху Себе Си. Трето – като принесъл в саможертва Себе Си.

Когато Господ се появил на света, облечен в тяло, и като телесен се подчинил на закона, това събитие се ознаменувало и с едно чудно явление в природата – появяването на звезда на Изток; освен това и със слизането на Ангели на земята; и с радостта на витлеемските пастири; и с поклонението на неуките пастири и източните мъдреци на Него – божествения Младенец. Но това събитие било последвано и от Иродовото клане на децата, и от бягството на Спасителя в египетската тъмнина от още по-черната тъмнина – Иерусалимската.

И тогава, когато Господ явно и ясно се подчинил на човешкия закон и приел кръщение на Иордан, това събитие било съпроводено от чудно природно явление, по-късно научено от светиите Божии, а именно – водата в реката спряла и потекла назад. Морето видя и побягна; Йордан назад се върна. После небето се отворило, чул се гласът на небесния Отец и се явил Дух Свети във вид на гълъб. Човешкият род почувствал и видял това чрез своя представител – свети Иоан Кръстител. Това събитие било последвано от четиридесетдневния Христов пост и от мрака и ужаса на сатанинските изкушения. А след това – от явяването на ангели, които Му служели.

И когато Господ запечатал на Кръста с мъки и кръв всичките си земни телесни страдания, природата отбелязала тези събития със страшни проявления: земетресение, потъмняване на слънцето, разпукване на скалите и отваряне на гробовете. Живи и мъртви усетили със страшна сила божествената жертва на Голгота; разбойниците и езичниците повярвали в Сина Божий, а мъртвите се появили по иерусалимските улици. И това събитие било последвано от тъмнина – тъмнина извън гробовете и тъмнина в гробовете, след което настъпило окончателно разсъмване, окончателна победа и окончателно възкресение. И отново се появили ангели!

Така тези три събития в Христовия живот ни дават най-ясно и най-непосредствено поучение за божествено смирение и божествено послушание. Небесната радост и възвишеност на всяко от тях се преплита с ужаса на човешките престъпления и сатанинските съблазни. Но и при трите събития Христос се възвисява като сияещ Победител – над човека Ирод – след Своето рождество; над станата – след Своето кръщение, и над съюза на хората и сатаната – след Своята смърт. А кръщението на Иордан божественият Матей описва така: Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? Иоан познал Христа, но не познавал Неговия план за спасение. И сега се открива уникална сцена в човешката история: Бог се надпреварва в смирението с човека! Иоан кръщавал грешниците с покайно кръщение. Обаче при него дошъл Безгрешният, Който нямал за какво да се кае, а пожелал да се кръсти и Той. По-силният с духовна сила от всички смъртни хора Иоан изведнъж познал в Христа по-силния от него. И преди това, когато Го видял, Иоан вече знаел, че Той е дошъл на земята и е между хората. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате (Иоан 1: 26). Но когато застанал пред Неговото лице, той Го познал и посочил с пръст към него: Ето Агнецът Божий! Като Го видял, свети Иоан можел да помисли, че неговата роля на Предтеча е завършила и да каже както някога праведният Симеон: Сега отпускаш Твоя раб, Владико (Лк. 2: 29), или пък, както Иоан по-късно казал: Той трябва да расте, пък аз да се смалявам (Иоан 3: 30). Но не, вместо да стане това, което Иоан очаква, Христос му поставя една неочаквана задача. Застанал между грешните човеци, безгрешният Христос иска от Иоан и с Него да постъпи тъй, както постъпвал с другите, т.е. да Го кръсти в реката, както кръщавал и другите. Иоановата съпротива е напълно разбираема за смъртните човеци. Ах, страшно е, братя, да въведеш във водата По-Чистия от водата! Страшно и престрашно е творението да възложи своята ръка върху главата на своя Сътворител. Как ще се осмели човек от прах и пепел да постави ръка върху Онзи, на Когото херувимите са подножие на нозе Му!

Обаче Христос бързо приключва разговора с Иоан с едно кратко, но решително изречение: Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан го допуснал. С това Господ искал да каже: „Остави сега думите за Моето и твоето достойнство и за това кой от нас двамата е по-голям и по-силен. Днешният ден не е отреден за това, а за нещо друго. Ще настане време, когато ще се разкрие и това, за което говориш ти. Не можем да научим хората на нищо, ако преди това не го извършим сами. Иначе кой ще ни повярва? И по какво ще се различаваме от иерусалимските фарисеи[2] и книжници, които учат, а не изпълняват? Ние трябва да изпълним целия закон, та на целия закон да предадем един висш духовен смисъл и значение. И Аз трябва първо да се кръстя с вода, та след това да кръщавам с Дух Светий и огън. Планът за спасението ще се разкрие сам чрез своето изпълнение. Скоро ще ти се разясни това, което сега ти е неясно. Небесата ще се отворят и потвърдят това, което сега искам от тебе.“

Колкото Иоан първоначално се страхувал да извърши кръщението над Христа, толкова сега бил послушен на заповедта на Месията. И небесата наистина побързали да потвърдят и благословят деянието на ръцете Предтечови[3].

Христос се потапя във водата, не за да очисти Себе Си, а символично да потопи стария човек. Със Своето потапяне във водата той мислено повтаря всемирния потоп по времето на Ной и потъването на фараона и неговата войска в Червено море. Във всемирния потоп потънало грешното човечество. А в Червено море потънал фараонът – врагът на живия Бог. Христос взел върху Себе Си греховете на хората. Той доброволно се съгласил да се потопи вместо грешното човечество. Доброволно Той приел върху Себе Си съдбата на фараона – врага на живия Бог. Той потапя във водата Своето Тяло, като че го погребва в гроба. Той се потапя във водата за миг, а после се изправя и излиза. С това той повтаря онзи страшен урок, който Бог преподал на грешните хора по времето на Ной и с потъването на фараона в Червено море. С това той по видим начин, но безмълвно казва онова, което по-късно казал на учения началник Никодим, а именно: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан 3: 3). Но отново може да се роди още в този живот, като умре старият човек, или казано по друг начин – в когото умре старият грешен човек. Който се потопи с греховете си, а се изправи чист от греховете. Който като плътски човек се потопи телесно, а се изправи духом като духовен човек. Който се погребе с кръщението в Христа като в гроб (Колос.      2:       12). Който   потопи  гордостта, непослушанието, егоизма и всяка стара нечистота на грешния човек, а издигне смирението и кротостта, послушанието и любовта. Който умре за себе си, а живее за Бога (Рим. 6). С една дума – който погребе себе си като грешник и се роди отново като праведник – той ще реализира онзи пример, който му е дал Христос със Своето Кръщение в Иорданските води. „Преди да се започне вторият живот, трябва да се приключи с първия“ – казва Василий Велики. О, колко е многозначително и високопоучително Христовото Кръщение и потапянето на Неговото свето Тяло във водата! Само безграничната Божия мъдрост е могла да устрои толкова полезно и поучително Кръщение на Иордан. Само тази безгранична мъдрост, която вижда миналото и бъдещето, както и сегашното, е могла да свърже началото и края на човешката история и да покаже връзката с потапянето на грешното човечество, с потапянето на Христа във водата. Само тази неизказана мъдрост може с една картина, по един начин, с едно действие да каже повече от всички човешки езици на земята. Защото, ето, целият начин на нашето спасение е разкрит с начина на Христовото Кръщение в Иордан.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Духът не слязъл върху Христа, докато бил във водата, а когато излязъл от водата. С това Божията мъдрост иска да ни покаже, че върху стария човек, който е жив за греха и мъртъв за Бога, Духът Божи не слиза. А че духът Божий слиза само върху новороден човек, духовно прероден, който е умрял за греха и живее за Бога.

Духът слязъл върху Христа във вид на гълъб[4], не въплътен в гълъб, както Христос е въплътен в човек, а само във вид на гълъб, като гълъб. И наистина, Той по-късно се явил на апостолите във вид на огнени езици [пламъци] и като… силен вятър (Деян. 2: 2). В книга Битие се казва: Дух Божий се носеше над водата (1: 2). Духът Божий, значи, се явява в различен вид, подходящ за събитията, които Той освещава или вдъхновява. Но всеки Негов вид разкрива нещо действено, активно и чисто, което излъчва от Себе Си топлина, вдъхновение и чистота. При кръщението във водите на Иордан Духът се явил във вид на кротък гълъб, а при кръщението на апостолите от Дух Свети и огън, на Петдесетница, той се явил във вид на огън и пламъци. С това е показана разликата между Иоановото кръщение и Христовото кръщение. Иоановото кръщение, или още водното кръщение, прави хората кротки и чисти като гълъби, а кръщението Христово прави хората силни и пламенни[5]. Слизането на Духа във вид на гълъб – както тълкуват и светите отци – напомня за гълъба, който и Ной три пъти пускал от своя ковчег[6], за да провери дали земята е изсъхнала. И гълъбът се върнал с маслинова клонка в човката си. Маслиновата клонка пък е символ на мира; мир между Бога и човека. И сега, след Христовото излизане от водата, след символичното потапяне на стария човек във водата, духът се явява на Христовата глава във вид на гълъб, за да покаже, че с потопа е свършено, и че между Бога и новия човек владее мир. Защо този гълъб [при кръщението] не носи маслинова клонка в човката си? Защото вместо маслиновото клонче сам Господ Христос се явява най-съвършеният изразител[7] на мира между Бога и човека, между небето и земята. Той е маслиновото клонче в новото творение. Затова не е необходимо гълъбът, летейки над Христа, да държи друг символ на мира, друга маслинова клонка. Христос е завършек на потопа и начало на мира.

И ето, глас от небесата! Небето е отворено, Духът във вид на гълъб и още – глас от небесата! Кръщението Христово е тъй изпълнено със съдържание, че при него не се явяват само ангели [като при други събития], а се явява самата Света Троица; Отец, Син, и Дух Свети – Отец във вид на глас от небето, Духът във вид на гълъб и Синът като нов и съвършен човек, като Богочовек.

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! С тези слова Бог известява, че Иисус е Негов Син. В тези слова, произнесени  със собствения глас [на Бога], се потвърждават думите,  казани от архангел Гавриил на Пресвета Дева Мария: И ще се нарече Син на Всевишния (Лк.1: 32), и още: Ще се нарече Син Божий (1: 35 ). Сега наистина, Бог Отец Го назовава Свой Син, Син възлюбен. Защото Христос е единственият Син Божий по рождение във вечността и единственият Син Божий по рождение във времето. Бог Отец не назовава всички хора Свои синове, а само Христос. Защото останалите синове могат да се нарекат синове Божии по осиновяване от Бога и то чрез Христа и в Име Христово. И когато по-късно Иисус казва на хората: Един е вашият Отец, Който е на небесата, с това Той не възнамерява да каже нещо друго, а че хората са синове Божии само по осиновяване. Само превеликата Божия любов може да нарече Своите творения синове. Но Христос е единственият и истински Син Божий и по любов, и по същество.

Затова е и казано: Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! С тези две фрази се набляга върху израза на Божията любов и Отеческото благоволение към Своя Син. Вечната връзка, която има Отец със Сина, не е отслабнала, нито пък Тяхната взаимна любов е охладняла заради това, че Синът е слязъл в грешния свят, облечен в слабо човешко тяло.

И тъй, Кръщението Христово на Иордан е свързано с откровението на Света Троица пред човечеството. Няма по-голямо откровение от това. Защото с него ни е разкрита тайната на триединното Божие битие. Спасителят свали на Иордан печата и от най-великата тайна на небето и на земята. Казваме – и на земята, защото троичността на Божието битие разкрива най-дълбоката тайна за самия човек – човешката троичност, защото още в началото на Свещеното Писание е казано, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие (Бит. 1: 26). Затова празникът на Христовото Кръщение се нарича и Богоявление. Защото Бог се явил на река Иордан такъв, какъвто Е, доколкото това явяване е достъпно за човека в плът. Този празник се нарича още и Просвещение. Защото с него човешкият дух се озарява с познанието на най-дълбоката божествена тайна. Той се нарича Просвещение още и затова, че Христовото кръщение с потапянето във водата просвещава нашия разум, очиства нашето сърце и облагородява нашата душа с познанието за начина на нашето спасение, който се състои в погребението на стария човек и раждането на новия, или с други думи – в смъртта на всичко в нашето грешно и смъртно естество и оживяването на безгрешното и безсмъртното.

Всичко, което се случило при Кръщението Христово, се случва и при кръщението на всекиго от нас[8]. Като се потапяме във водата, ние умираме с Христа, а като излизаме от водата, ние се съединяваме с живия Христос. Кроткият Дух Божи като гълъб се рее над нас, вдъхновявайки ни със Своята всесилна благодат. А Отец, чрез Исуса Христа, ни осиновява и обявява това осиновяване със Своя глас. А кой може пък да знае какво се случва в душата на младенеца? Помрачени и потиснати от последващи грехове, ние забравяме най-голямата тайна, която ни се открива при кръщението. Защото с кръщението ние се очистваме от всеки грях, а след нашето кръщение настъпват сатанински изкушения, на които Христос не бил подвластен, но на които ние сме податливи. Но онези от нас, които се грижат ден и нощ за своето спасение, напълно смирени и послушни към Бог, могат да се удостоят с откриване на превеликата божествена тайна, която се явила на Иордан, както са се удостоили с такова виждане много светии и мъченици за Христа. Мъченичеството за Христа се смята за трето кръщение. Първото е Иоановото кръщение с вода, водно кръщение; а второто –  Христовото кръщение, с Дух Свети и огън. Третото кръщение е кръщение мъченическо и се нарича кръщение с кръв. Христовите мъченици, които се кръстили чрез проливането на своята кръв за Христа, обикновено виждали много от Иорданските тайни, открити при Кръщението на Христа. Най-известният пример за такова тайнствено кръщение с кръв е смъртта на Христовия първомъченик – архидякон Стефан. За него е написано: А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога. Тук, значи, са показани и Духът, и Синът, и Отецът. А Стефан добавил: Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. И бил засипан с камъни от евреите (Деян. 7: 55 – 60).

Да се стараем и ние да имаме такава вяра, добри дела и братско съучастие в радостта и страданията на нашите ближни, а всички със смирение и послушание към Бога да възобновим безгрешната чистота, в която сме облечени при кръщението и ще се удостоим със славата, радостта и вечната красота на Божиите светии и мъченици. Така и ние ще се просветим, небето ще се отвори и над нас и Бог ще ни се яви – Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна, на Която да бъде слава, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – телесен, плътски (бел.прев).

 

[2] В ориг. – законници (бел.прев).

[3] Причината Спасителят да приеме кръщение от Иоан била трояка. Първо, тъй като се родил вече като човек, да изпълни всяка правда и да покаже Своето смирение пред закона. Второ, със Своето кръщение да потвърди важността на Иоановото кръщение. Трето, с освещаването на Иорданските води и чрез появата на гълъб да покаже слизането на Дух Свети по време на кръщението на вярващите. (Иероним) (бел. авт).

[4]  Гълъбът се спуснал над Иисусовата глава, та никой да не помисли, че гласът на Отца е отправен към Иоан, а не към Господ. (Иероним) (бел. авт).

[5] „Понеже човек е двусъставен – от душа и тяло, то и очистването е двояко; безтелесното е за онова, което е безтелесно, и телесното е за тялото. Водата очиства тялото, а духът (очиства и) слага печат на душата.“ (Св. Кирил Иерусалимски. Огласително поучение III) (бел. авт).

[6] В ориг. – ладия (бел. прев).

[7] В ориг – знак, белег (бел. прев).

[8] Господ, който управлява нашия живот, е установил завета на кръщението, който съдържа в себе си образа на смъртта и живота… водата има образа на смъртта, която приема тялото за погребение, а Духът влива животворна сила, която обновява живота на нашата душа от греховната смърт в праведен живот. Св. Василий Велики. За кръщението (бел. авт).

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

Мнозина се питат защо Бог взима от този живот юноши, девойки и деца и защо не ги остави да остареят, па тогава чрез смъртта да отидат в онзи свят? Това е Божият план на домостроителството, това е светата воля на Неговия промисъл. Но от огромния опит на Църквата са известни примери, когато понякога Бог прави това по желанието и молитвите на Своите угодници от другия свят, или роднини. Св. Адер (в монашество – Атанасий) се явил на своята жена, която ненадейно оставил с трите им деца, и отишъл в манастир, където и умрял. Когато жената стигнала до отчаяние, веднъж – заради грижите по невръстните деца, а после и заради грижата за мъжа си, защото не знаела къде се намира, тогава, насън, от онзи свят, ѝ се явил мъжът, със светло лице, в бяла светла одежда и казал: „ Престани да плачеш и нареждаш по мене; ето – аз ще взема децата (две от тях) при себе си, а ти, ако желаеш, се потруди за своята душа“. В същото време и по същия начин той се явил и на Теодосий Стълпник и му казал: „След три дена старата постница, която е в близкия манастир, ще отиде при Господ, а ти постави на нейното място моята съпруга – да се подвизава като монахиня в нейната килия. Нека с нея да остане и най-малкото дете,  докато не порасте; то ще върви по стъпките ми и ще стане наследник на апостолския престол в Иерусалим“. И наистина – всичко това се сбъднало, както било казано. Старата постница на третия ден умряла, също тъй и двете по-големи Адерови деца, а жена му взела килията на онази старица, заедно с най-малкия син, който като пораснал, станал патриарх в Иерусалим.

 

БЕСЕДА за съда Божий над праведниците

 

Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които не се покоряват на Божието евангелие (I Петр. 4: 17).

 

Когато съдът Божий дойде върху дома на праведника, нека грешникът да не злорадства, а да трепери от страх. Ако праведникът и грешникът са съседи, па ръката Божия падне върху праведника – паднала е върху двамата; първия да кали, вторият да се опомни. И когато люто страдание сполети праведника, не го е сполетяло без Божията воля – нека грешникът да не се весели, защото неговото страдание ще е по-голямо от това на праведника, а именно – да види какъв е Божият гняв и да побърза да измени своя дух и да изправи своите дела. Нека и да се запита още: щом е такъв Божият гняв върху праведника, какъв ли ще е върху мене? Знайте, братя, че праведността е сила, а неправдата безсилие. Кой може повече да претърпи, без да бъде сломен под тежестта? Силният или слабият? Несъмнено – силният. Затова върху праведника се възлага тежко бреме. Нека грешникът да не се подиграва, като види праведника под тежко бреме, и нека не казва: „Моята неправда е по-добра от неговата правда!“. Но със страх и трепет да гледа бремето на праведника и да си каже искрено: „Това е моето бреме, но аз съм съвсем немощен да го понеса, затова е поставено върху неговия гръб, върху гърба на праведника. Та като го видя, да се обърна от своите пътища и с покаяние да заякна за бремето, което ме очаква. Започването на Съда от Божия дом – това е неизмерима милост Божия към грешниците, към слабите, към обезсилените от греха – да отворят очите си и да прочетат написаното от Божия гняв! Съдът ще почне от дома Божий, защото е силен Божият дом, а Божи дом е праведният човек, в който обитава Духът Божий. Щом вятърът клати каменната кула, нека колибарите да укрепят своите колиби. О, мои братя, колко съдбоносни и страшни за грешника са тези апостолски слова!

О, Господи Иисусе, праведни и милостиви, милостиви и праведни, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
21.07 15:51 - !!!
 

Нехристияните имат един единствен талант - разумът, който ги води и учи от книгата на природата, то християните имат пет таланта – разума, древното откровение, новото откровение, Църквата, и силата на Светия Дух.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  4 5 6 7 8 9 10 11 12  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 288410
Постинги: 1252
Коментари: 0
Гласове: 267
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930