Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 339985 Постинги: 1336 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  84 85 86 87 88 89 90 91 92  >  >>

 ДО  ШИВАЧКАТА  ДЖ.:    ЗА ПОБЕДАТА НАД ЗЛОТО

 

 Има един начин за победа над злото, който и Вие сте изпитали с успех. Със своя почтен труд Вие, клетата вдовица, издържате себе си и чети­рите си деца. Но се случило така, че не сте успели да платите наема и хазяинът дошъл, за да опише вещите ви. Вие сте стояли разтреперана, децата плачели. Когато хазяинът видял, че всички описани вещи няма да покрият дължимото, започнал ядосано да крещи. Тогава Вие сте свалили от шията си огърлицата, венчален спомен от Вашия съпруг, извадили сте и часовника, който той, уми­райки, завещал на най-големия син със заръка да му го дадете, когато завърши училище. „Вземете и това!" - казали сте на хазяина. Вашата постъпка трогнала сърцето му - нали и той е човек - и той си отишъл, мърморейки: „Хайде, оста­нете, пък когато платите - платите". Вие сте постъпили по Христовите думи: „Не се противете на злота".

Нещо подобно се случило в село Сибница по време на австрийската окупация. Поради някакви подозрения окупаторите изпратили наказате­лен отряд, за да изгори селото. А в него живеел един Божи човек, чичо Тоджа. Стигнали и до неговата къща. Преди да я запалят, те му наредили да изнесе каквото пожелае. Чичо Тоджа не влязъл вътре, а отишъл при дръвни­ка и донесъл наръч дърва. Питали го защо прави това, той кротко отвърнал: „Ами за да ви помогна да запалите къщата!" Постъпката му трогнала сър­цата на войниците - нали и те са хора, - обърнали се и си отишли. Къщата на чичо Тоджа останала невредима.

Божието благословение да бъде върху Вас и Вашите деца!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЯ

 

Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината, не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Иасиа, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога ако се не труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ -  казал Исаиа на селянина. „А ти, отче жънал ли си?“. „Не съм“- отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“, отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „ Сторих това, с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога, онзи, който не се подвизава.

 

БЕСЕДА за безводните извори

 

Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки ( 2 Петр. 2, 17 )

 

Нечистите хора, апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта…А те, като безсловесни по природа животни… хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода - защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят, ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато в един страшен [ за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.                                                                                                                         

Бог е праведен, и не ще съгреши, - ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.

О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото и душата  да запазим в чистота, и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

Категория: Други
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове: 0
 
2.     Из житието на преподобни Симеон Стълпник


       Двадесет и седем години минаха, откакто този богоравен мъж, великият Симеон, се беше отрекъл от законите на естеството и от всичко, което е в све­та. Но майка му още пазеше в себе си огъня на лю­бовта към детето си и можеше да охлади този пла­мък само като отиде при своя, макар и по плът, но безплътен син. Защото тя страстно, ако може да упот­ребим тази дума, желаеше да види лицето на сина си и да чуе гласа му, който толкова дълго не беше чува­ла. Светият узна за пристигането на майка си. И обър­ни внимание: той не оскърби майка си, но и не нару­ши закона, наложил заповедта. А именно, не допуска среща с нея, а праща да и кажат:

-      Майко, ако не възразяваш, нека отложим сре­щата помежду ни за бъдещия век. И ако животът ни бъде във всичко угоден Богу, след заминаването ни в Христа ще се видим един друг там, където всичко е много по-родно и близко.

Такъв съвет и предаде той. Но пламъкът, който изгаряше душата на майката, не и позволи да се вслу­ша в думите му. Тя настояваше, казвайки, че иска да го види. Тогава той им предава за втори път:

-      Мислех, че ще се съгласиш с това, което е по­лезно и за двама ни, и няма да настояваш толкова за среща. Но понеже виждам, че се стремиш към онова, което е временно, сега се нуждая да бъда сам, а теб ще те видя малко по-късно. Явно, така е угодно на Бога.

Майката охотно и с радост повярва на обещаното. Душата и ликуваше, цялата беше в очакване. Вече си представяше как ще види сина си, как ще го прегръ­ща, ще го целува, ще слуша гласа му. И когато всичко се развиваше по този начин, майката ненадейно се раз­деля с живота и предава душата си на Бога. След като живя наистина щастлив живот, тя беше още по-щастлива в смъртта си. Защото макар и майка, тя послуша толкова великия си син и освен това го напусна, кога­то той беше достигнал до такава добродетел. А божест­веният Симеон нареди да внесат тялото и в двора (бе обградил стълпа от всички страни със стена, за да няма достъп за жени). И когато покойната беше занесена при него, той я видя, както и беше обещал. След това, като прочете над нея молитва, я погреба пак там, край стълпа. Така и въздаде чест на майка си, и не само изпълни Господнята заповед, но и със собствения си пример показа превъзходството и.

 

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА ГЛАВНАТА РАЗРУШИТЕЛНА ДОГМА

 

 

Кой си и с какво се занимаваш - не пишеш, но си се подписал като „атеист и добър патриот". Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а всичко останало, което те проповядват, отхвърляш и си оставаш истински родолюбец. О, бедни човече, кой те подведе да тръгнеш по този хлъзгав път, по който е невъзможно да се задържиш, без да паднеш? За какво ще се хванеш, за да се върнеш на висотата, от която си се свлякъл в пропастта? Изгубил си вярата си - следователно си прекъснал връзката, която те е свързвала с Бога, протегнал си две ръце на сатаната и въпреки това мислиш, че мо­жеш да се задържиш там, където ти пожелаеш! Московските безбожници са последователни, а ти - не. Като са отрекли Бога, те последователно са отрекли и всички останали ценности: и брака, и отечеството, и душата, и съвестта, и морала. А ти, изоставяйки Бога, мислиш да задържиш всичко останало. Не е възможно да приемеш главната им догма, която влече след себе си разрушение във всички посоки и на всички нива на живота и да се задържиш там, където ти искаш. Трябва да избереш: или изобщо да не стъпваш на техния хлъзгав път, или да паднеш с тях в пропастта. Ако нямаше Бог, както те в безумието си твърдят, то тогава хората биха били една появила се случайно купчина гъсеници, които според тяхното мне­ние трябва да бъдат охранени за смърт. Това е втората им главна догма: да охранят еднакво всички преди жътвата на смъртта. Защото, отхвър­ляйки вярата във Всемогъщия Бог, те са останали с вярата във всемогъ­щата смърт. Затова, когато говорят за „земния рай", в действителност те говорят за трапеза, приготвена за смъртта.

Знай, че онзи, който изгуби Бога от сърцето и ума си, се усеща извед­нъж освободен от всичките си задължения, лишен от всичките си надежди, помрачен по ум и отровен по сърце. Тогава за него убийството и самоубий­ството са напълно оправдани, бракът е комедия, любовта към децата - глу­пост, любовта към родината - още повече, приятелството - сделка. За него целият свят е обор с животни без пастир, а животът - случайна плесен върху лицето на земята. Всичко това следва от отричането на Бога. А ти какво си наумил? „Атеист и истински патриот!" Тежко на земята с такива патриоти и на народа с такива слепи водачи. “Когато бъдат изтребвани грешниците, ти ще видиш” (Пс. 36:34). Нима досега не си виждал? Нима не си чувал каква е участта на безбожниците? Дълго време и много мастило ще са нужни, ако започна да ти изброявам техните имена от древността до днес. Ще съкруши, пази се, ще съкруши Всевишният безбожниците, както ги е съкрушавал в миналото, ще ги строши, както се строшава глинен съд, по думите на ве­ликия Исаия (срв. Ис. 30:14). Затова пази своя живот и разум. А те могат да бъдат запазени само с помощта на Дарителя на живота и разума.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове: 1
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Блажени плачещите, е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв ( кръв мъченическа )? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба, той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тога всички братя заплакали.

 

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

 

 

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака ( 2 Петр. 2, 4 )

 

Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп, и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш - „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив от колкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост, и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самия себе си; Той повече желае спасението ти, отколкото ти самия на себе си - но който до край се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който до край се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство, и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко е страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите, и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и противили на Божията любов. Нима и ти това искаш заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! - каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма, и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
 
2.    Из житието на свети Пахомий


Родната сестра на преподобни Пахомий чу за доб­родетелния му живот и дойде в манастира, желаейки да го види. Щом чу за пристигането и, великият пра­ти вратаря да и предаде:

-      Вече чу, че съм жив. Така че върви си и не се огорчавай, че не те виждам. Но ако искаш да подра­жаваш на живота ми, та заедно да намерим милост у Господа, помисли над това. И ако нямаш нищо про­тив, братята ще ти построят килия, за да можеш да се уединиш. А Господ може би ще призове заедно с теб и други и те ще се спасят чрез теб. Защото на земята за човека има само едно утешение - да постъп­ва добре и угодно на Бога.

Сестрата получи отговора и се разплака. Като се умили, тя обърна сърцето си към спасение.

Пахомий узна за решението и. Прослави Бога и заповяда на най-благочестивите между братята да и направят малка килия в близост до манастира. Така тя се подвизаваше в Господа, а постепенно се събра­ха и други сестри. Когато броят им се увеличи, тя им стана духовна майка, учеше ги и им показваше всич­ки пътища към спасението. Пахомий назначи Петър, благочестив човек и високо духовен старец, да ги на­вестява. Написа и им предаде правила, за да ги прие­мат и да живеят по Бога.

Скоро в манастира дойде майката на Теодор. Той беше подчинен на Пахомий и Пахомий много го оби­чаше, понеже виждаше колко дълбоко и поразител­но е послушанието му и как той се отличава с подви­зите си. А майката на Теодор търсеше навсякъде сина си и узна, че живее тук. Тогава тя донесе писма от епископи, които нареждаха детето да и бъде върнато. Отседна в женската обител, предаде писмата на Па­хомий и поиска от него разрешение да види сина си. Тогава Пахомий повика Теодор и му казва:

-     Чедо, майка ти пристигна тук и иска да те види, даже виж - донесла ни е писма от епископи. Така че само заради светите мъже, които са ни писали, иди и сам и кажи, че си тук.

-     Отче - отвърна Теодор, - кажи ми: ако я видя след всичко, което съм постигнал тук, няма ли в съдния ден да отговарям за това пред Господа? Защото вече я напуснах, а сега отново се срещам с нея за съб­лазън на братята. И преди идването на благодатта синовете на Левий забравяха родителите и братята си, за да спазят Божиите заповеди. В още по-голяма степен аз, щом съм удостоен с такава благодат, не бива да поставям роднините си над любовта към Бога. Защото Господ казва: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37).

А Пахомий му рече:

- Чедо, ако чувстваш, че това не е полезно за теб, не те принуждавам. Защото този, който е напуснал света и напълно се е отрекъл от себе си, трябва да постъпи точно така. Монахът трябва да се отклонява от безполезни срещи с миряни и да проявява искрена любов към тези, които са Христови членове и Му служат от цялата си душа. А ако някой е победен от привързаност и казва: „Те са моя плът и ги обичам“, нека чуе Писанието: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19).

И Теодор тъй и не пожела да се покаже на майка си. Тогава тя също реши да остане в манастира, заедно с други монахини, сестри в Христа. „Ако бъде угодно на Бога - каза си тя - пак ще го видя заедно с братята, а така по негов почин ще спася и собствената си душа“.

Така строгостта по Бога, ако е за слава Божия, може да бъде от полза за човека, дори отначало да изглежда жестока.

 

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  

         ДО АДВОКАТА СИМО М.:  ЗА СТРАХА НА КАИН

 

 

Чудите се как така братоубиецът Каин се е страхувал да не бъде убит, след като по това време на света нямало никого. „От кого се е страху­вал Каин? - питате Вие. - Имало двама братя, единият убил другия и уби­ецът останал сам в света. Кой тогава би могъл да го убие?" Но спомнете си, че преди всичко са били живи техните родители, Адам и Ева. Нима бащата не е могъл да отмъсти за своя праведен син Авел? След това на Адам се родил и трети син, Сит. Сит родил Енос, Енос родил Каинан, Каинан -Малелеил, Малелеил родил синове и дъщери, между които и Иаред, който също родил синове и дъщери, между които и Енох, а Енох родил Матусал и други синове и дъщери. Матусал родил Ламех, Ламех родил Ной и други синове и дъщери. Как тогава да не е имало кой да убие убиеца Каин? И как да не е имало от кого да се страхува? А и самият Каин е имал потомство. Каин родил Енох, Енох родил Гаидад, Гаидад родил Малелеил, Малелеил - Матусал, Матусал - Ламех, Ламех - Иавал и Товел. Тук се изброяват само мъжете, като носители на живота и продължители на рода, а жените не са споменати, но несъмнено Каин е имал и женско потомство. А в онези времена хората са живели по няколкостотин години. Старостта им тогава се доближавала до хиляда години, така както нашата сега до сто. Каин, живеейки няколкостотин години, доживял да види едно цяло племе от мъже и жени, произлязло отчасти от Адам, отчасти от Сит и отчасти от самия него. Имало е следователно кой да го убие и от кого да се страхува за своя живот. Но Творецът не позволил на никого да убие Каин, а за на­казание го обрекъл на страх от всекиго в продължение на стотици години. Заслужено наказание за първото братоубийство и ясно предупреждение за братоубийците от всички времена.

Има още една причина Каин да не бъде убит. По онова време, пора­ди липсата на писменост, не е било възможно да се запази за потомството писмено свидетелство за Каиновото престъпление. Следователно трябвало е Каин да живее стотици години, докато израснат новите поколения и той сам да свидетелства пред тях за своето престъпление и наказание.

Похвално е за Вас, че наред с ежедневната си работа и задължения се за­нимавате и с четене на Светото Писание, тази Книга на живота, в която ясно са очертани пътищата на правдата и неправдата, на спасението и гибелта. Който презира тази Книга, презира собствения си живот.

Мир Вам и спасение от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света, и своята спокойна килия в пустинята, и се престорил на иродиев. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно - издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и реда в държавата. Като издал тези закони казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя, и никога вече се не върнал.Велика жертва е да се остави  своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум, и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина за която човека знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!

 

БЕСЕДА за лъжеучителите

 

 

И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел ( 2 Петр. 2, 1 )

 

В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкия ум е отправен към Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си и другите в пропаст, вторите, поради ненавист или  завист преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина ( Мт. 34, 11 ). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще  сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители, и много пагубни ереси като плевели  са посеяни из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на Съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [ Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел - пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата, и Тя с огромния си опит, и  като победителка [ в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашия ум е по-малък от ума на Църквата.

О, Господи Иисусе, Ти си единствения път, единствената истина, единствения живот. Не допускай Господи да се подведем от лъжеучителите, и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 0


О духовной мудрости

 

 

Мудрость заключается в выборе лица, которому можно было бы доверить свою душу. Цени людей мудрых, опытных в духовной жиз­ни и держи поближе к себе.

 

Знание Священного Писания и правил святых отцов появляется от учения, чтения книг святых отцов, где все разъяснено.

 

Беззлобный по духу — мудрец из мудрецов.

 

Смирение заключается в разумном терпении всего скорбного с благодарением Бога, безропотно, благодушно, без обвинения в этом людей; в знании, когда сказать, а когда промолчать, то есть не гово­рить ничего без благочестивой цели; в том, чтобы все делать с сове­том опытных людей, с рассуждением.

 

Прочитать бесполезную книгу — это заморочить свою голову и потерять драгоценное время.

 

Протоиерей Валентин Мордасов

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 0
 Кто отрекается от Христа?

Прежде отрекались от Христа по принуждению, устрашаемые нестерпимыми
пытками и муками. В наше же время многие впадают в тот же грех добровольно,
не боясь ни церковной кары, ни того, что от них отречется Иисус Христос на
Страшном Суде Своем.
К числу отрекающихся христиан прежде всего должно отнести тех, которые
утратили веру в Божеское достоинство и искупительныя заслуги Иисуса Христа,
отвергают Его учение о единосущии Его с Богом Отцем и об искупительном
значении Его страданий и крестной смерти; не веруют в догматическое учение
христианской веры, а из нравоучения Христа признают только немногие Его
наставления, да и те толкуют превратно.
В грехе отречения от Христа повинны, далее, те, которые веруют во Христа
как Богочеловека и Искупителя, но не веруют в Его Святую Церковь. Они
мечтают спастись непосредственным общением со Христом помимо установленной
Им Церкви. Воображая, что имеют непосредственное общение со Христом,
они не признают для себя нужными Таинства церковные, следовательно, чужды
Благодати Христовой, в них сообщаемой; не подчиняются церковному священноначалию,
следственно, Самому Христу, чрез него действующему, не обращая
внимания на слова Самого Христа, сказанные апостолам и в лице их преемникам
их служения, пастырям Церкви: Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся
вас Меня отвергается (Лк. 10: 16). Так относятся к Церкви собственно
сектанты. К сожалению, им подражают многие из православных, когда, не прерывая
общения с Церковью, не участвуют или весьма редко участвуют в общественном
богослужении, не приступают к Таинствам Исповеди и Причащения,
не соблюдают постов, чуждаются общения с пастырями церковными, обращаясь
к ним только в случае необходимой нужды.
Близки к греху отречения от Христа те христиане, о которых должно сказать
то же, что сказал апостол о ложных чтителях Бога: Они говорят, что знают
Бога, а делами отрекаются (Тит. 1: 16). Это христиане только на словах. Если
верить их словам, они вседушно веруют во Христа и Его Святую Церковь и обиделись
бы, если бы кто назвал их нехристями. Но на деле они действительно
нехристи, ибо нерадят об исполнении заповедей Христовых. Называют Христа
Господом, а воле Его, выраженной в Его заповедях, не покоряются. Именуют
себя Его рабами, но живут по своей воле, следуя внушениям самолюбия и страстей.
Они делом отрекаются от Христа, Котораго исповедуют словом. Привычка
к нехристианской жизни убила в них христианский стыд и страх Божий и делает
их дерзкими нарушителями заповедей Христовых.
Никому не дай, Господи, умереть без покаяния в отречении от Христа, ибо
отрекающиеся от Христа здесь подвергаются опасности быть отринутыми от
Него на том свете.

Из «Душеполезного чтения» за 1884 г., август

Категория: Други
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове: 0
02.08.2017 13:37 - 1. От Паладий

 ГЛАВА 15


За това, че отреклият се от света не бива нито да поддържа общение с роднините си по плът, нито дори да изпитва привързаност към тях

1.    От Паладий

Един човек на име Пиор, по народност египтя­нин, а по възраст юноша, се отрече от света. Завладя го любов към Бога. Напусна родния си дом и даде обет на Бога никога да не вижда никого от близките си. Минаха петдесет години, сестра му остаря. Тя узна от някого, че брат и е жив, и безмерно и се прииска да го види. Но нямаше сили да отиде в пустинята. Тогава помоли местния епископ да напише писмо до светите отци-пустинници да го изпратят да се види с нея. Дълго го заставяха и той послуша отците - взе със себе си един брат и тръгна. Като пристигна пред дома и, поръча да и съобщят: „Брат ти Пиор дойде“. Но само щом чу, че сестра му иде да го посрещне, той силно си затвори очите и почна да вика:

- Сестро еди-коя си! Аз съм Пиор - брат ти! Ето ме, гледай ме колкото искаш!

Тогава тя го позна и прослави Бога. Впрочем, колкото и да се стараеше, тъй и не успя да го убеди да влезе в дома и. Той каза молитва пред прага и отново отиде в пустинята.

2.    Веднъж съобщиха на блажения дякон Евагрий за смъртта на баща му. Той отговори на онзи, който му съобщи това:

-      Не кощунствай! Моят Отец е безсмъртен!

 

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0


ДО
  ЕДИН  НОВ    УТОПИСТ:  ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТУРИСТИ

 

 

Възмущавате се, че не се строят пътища за Дурмитор, за да могат да го посещават чуждестранните туристи. Заради туристите? Да бяхте казали заради горите или заради по-удобното придвижване на местното население, бих разбрал. В този случай не бих Ви и отговарял, защото си има лица, отго­ворни за пътищата. Но след като чух Вашия довод за прокарването на пъти­ща до белоглавия Дурмитор, почервенях от срам и не мога да премълча. Вие искате да „привлечете" чужденци в Черна гора, за да „оставят тук парите си"! За какво? За да „напасат" за няколко дни очите си по елаците и горските по­ляни, по които честитият народ от памтивека пасе своите белорунни стада? Като чуе подобно нещо, вярвайте ми, човек придобива желание да говори по-скоро с мъртвите, отколкото с живите. О, свети Петре Цетински, който пръв си разбил войската на Бонапарт, какво би казал ти за това? Скрий се, сабьо на Йоле Пилетич, за да не хвърлят чужденците стотачки върху теб като бакшиш, че са те видели! А ти, Драшко войвода, прекрати своя разказ за далечните венецианци, защото той предизвиква у нас вече не смях, а срам. Вие съвсем сериозно и научно казвате, че: „депресията на актуалната криза може да се редуцира до минимум само чрез елевация на съзнанието за туризма и конструирането на модерни шосета и комфортни хотели". По сел­ски казано, това значи: да влезем в дългове; да хвърлим чуждите пари за пътаща и хотели, па тогава гологлави да чакаме чужденците - да хванем някой бакшиш от техните джобове, за да им върнем поне лихвите върху взетите от тях милиони. Нима от това да живеем, човече? По-добре да не сме живи! Това ли е светосавската идея, която ни е водила от Косово през толкова гробища, през тъмници и мъчилища до освобождението? Или сме изневерили сами на себе си дотам, че сме готови да заменим стария девиз: „За честния кръст!" с девиза: „За туризма!"? Между другото нима нашата земя е най-красивата от всички земи, та светът би се извървял през нея, за да я гледа? Наистина за нас  тя е най-красивата, но не по външната красота на своите гледки, а по онази красота, която народът е съзрял и възпял. Това е красотата на великите души, на великите характери, на великите сблъсъци на правдата с неправдата, на великите духовни победи. В това е истинската красота на нашата земя. Тя е по-възвишена от всички наши планини и по-бяла от снега по техните вър­хове. Но за Ваше съжаление чуждестранните туристи няма да хвърлят пари за тази красота. И още нещо. Знаете ли, уважаеми господине, каква отрова увиват в своите банкноти мнозина от тях? Чували ли сте за отровата, която се нарича разюзданост? Знаете ли нещо за психологията на тълпата, особено ко­гато тя е на чужда територия? В чужда страна тълпата от хора не се отличава с благоприличието, което спазва у дома.

Ако ще посрещаме туристите с дължимата почтителност, като гости, тогава всичко е наред. Тогава ще останем верни на своето вековно гостопри­емство, което сияе като свещен ореол около душата на нашия народ. Това наше гостоприемство се основава на главния документ на християнската вяра - Светото Писание. Христовият апостол препоръчва на верните: „Заля­гайте да бъдете странолюбиви” (Рим. 12:13). И на друго място: „Странолюбието не забравяйте” (Евр. 13:2). Но съвсем не се препоръчва да очакваме спасител­на полза от чуждестранните посетители. Честно казано, до днес от тях сме видели повече вреда, нерядко и материална. Те искат скъпи пътища и... безплатен превоз. Позовават се на някакви официални препоръки, което обърква нашите чиновници. Някои от тях се обръщат към учреждения и търговци и открито търсят финансова помощ. Обикновено се оправдават, казвайки: „Писахме у дома да ни пратят пари и очакваме да ги получим". И нашият милостив народ дава; но им дава като на бедни хора, без да ги раз­питва и да иска гаранции. Дава им като на хора в беда, а не като на туристи и не като на спасители, които по Ваше мнение ще ни спасят от беда. Защото бедата не се лекува с беда.

Заради всичко това нека не се вайкаме за туристите в Дурмитор, а да се държим за плуга и за Бога, както е казал един наш талантлив земляк.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 
Категория: Други
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  84 85 86 87 88 89 90 91 92  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 339985
Постинги: 1336
Коментари: 0
Гласове: 290
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31