http://blagovestnik.bg/10-01-2022/

 

 

 

http://blagovestnik.bg/09-01-2022/

 

http://blagovestnik.bg/08-01-2022/

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/07-01-2022/

 


http://blagovestnik.bg/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%b4-%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%be/   

http://blagovestnik.bg/%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82/   

http://blagovestnik.bg/%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d1%82%d0%be%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%b5%d1%86%d0%b8/     

http://blagovestnik.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%85%d0%bb%d1%8f%d0%b1-%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0/

 


Христос може хиляди пъти да се роди във Витлеем, но за тебе от това няма да има никаква полза ако не се роди поне веднъж в твоята душа

 http://blagovestnik.bg/06-01-2022/

  

 

http://blagovestnik.bg/05-01-2022/

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

http://blagovestnik.bg/04-01-2022/

  

 

 

http://blagovestnik.bg/03-01-2022/

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

  

 

http://blagovestnik.bg/02-01-2022/

 

 

 

  

 

 

 

 

 

  Петър Непочтений 1 януари 2014 г.  ·  св. Теофан Затворник За новогодишната наздравица Спомнете си как мнозина от вас посрещнаха Нова година и хладнокръвно преценете – прилича ли това на нещо християнско? До полунощ да играете на карти или да плямпате разни глупости, а точно в полунощ, на границата между старата и новата година, да вземете чаши с вино и да се въртите – какво е това и има ли в него някакъв смисъл? Бог, Господарят на времето и на живота ни, ни е дал да изкараме една година и ни въвежда в друга. Какво е уместно да направим в минутата на този преход? Да въздигнем ръце към небето, да благодарим на Господа Бога за миналите Му милости и да Го помолим да продължава премилосърдно и за в бъдеще благоволението Си. Ако бяхме постъпили ето така или във всяко отделно семейство, или в съвместно събрание на няколко семейства, тогава посрещането на Новата година наистина щеше да е благословено. А пък то – почнат да се въртят и да се чукат с чаши. Какъв смисъл има в това? Нима животът ни е шега, а времето – негоден за нищо предмет? Ако е така, то, разбира се, няма по-добър начин за посрещане на Новата година от този – с празнословие и танци. Това би означавало да дадем тон за цялата следваща година. Но нима има здравомислещ човек, който да мисли по този начин за времето и живота? Защо стана така? Прииска ви се да се повеселите ли? Но нима няма друго време за веселие? Не, тук има нещо друго. Какво? Ще кажете: “Обичаят е такъв”. Аз пък ще кажа: Да, обичаят, само че не християнският, а езическият, нечестивият, богопротивният. Защото очаквате тази минута като свещен момент и се хващате за чашите съвсем не със същите мисли, както в друго време, и се въртите не със същия дух, както обикновено. Всичко това се извършва при вас като някакво свещенодействие. Но на кой бог се извършва у вас това свещенодействие – на Христа Спасителя ли, Който бе прикован към кръста, вкуси жлъчка и оцет и ви изкупи със страданията и смъртта Си? Разбира се, че не, защото какво общение може да има между Христа и велиара? (2 Кор. 6:15 - слав.) Не, не Нему се извършва това свещенодействие, а или на Бакхус – езическия бог на пиянското веселие, или на Венера – богинята на плътските, нечисти утехи. Ето твоите богове, Израилю (3 Царств. 12:28)! Тъй че от тях и чакайте да получите онова, което сте си пожелали един другиму, а от истинския Бог няма какво да чакате, защото когато Светата Църква се молеше за благославяне на Новата година, вас ви нямаше в Божия храм, силите ви се бяха изтощили – те бяха принесени в жертва на езически богове или на празна вражеска мечта и измама. Какъв е смисълът след това от всичките ви благопожелания? Сякаш сте заграбили в ръцете си всички блага и без участието на истинския Бог ги раздавате с щедра ръка – на един едно, на друг друго. Налице е едно от двете – или сте разграбили Божията съкровищница и се разпореждате с нея, както намерите за добре, или всичките ви сладки благопожелания са детска палячовщина. Така че от която и страна да погледнеш тоя обичай, се налага да кажеш: Хвалбата ви не е добра (1 Кор. 5:6). И не се оправдавайте, че при това действие уж нямате богоотстъпнически мисли. Защото щом при него няма мисъл за Бога, как може то да не е богоотстъпническо? Не се оправдавайте и с това, че не знаете как се е разпространил този обичай. Той не би се разпространил, ако не го бяха приели. А вие не му отваряйте вратата на дома си и той няма да влезе. Един няма да го пусне, втори, трети, всички, при които и да отиде, няма да го пуснат – и той ще се затътри натам, където само той си знае, и няма да срами светото място с безобразието си. Св. Теофан Затворник, Творения - Том 6, "Съзерцание и размишление", "Изобличително слово на пастира", Славянобългарски Зографски манастир „Св. вмчк Георги Победоносец”, Света Гора, Атон.