Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 193210 Постинги: 785 Коментари: 0
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
 


Говори се, че пещерата на авва Херемон Скитски била на четирийсет мили от църквата и на дванайсет мили от вода и от блатото, където събирали вейки за кошници. И старецът не унивал, макар постоянно да събирал материал за ръкоделие, да носел вода, а в неделни дни да му коствало големи усилия да ходи на църква...

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ДО
 ЕДИН НАСТОЙНИКЗА СВЕЩЕНСТВОТО

 

Чул си някакви еретици да говорят: „Всички християни са свещеници, затова особени свещеници не са ни нужни. Всеки, който е кръстен, чрез кръщението е станал свещеник. Следователно всички християни - и мъже, и жени - могат да извършват всички свещенически длъжности, които сега извършват само ръкоположените за свещеници."

Знай, че това е голяма заблуда. В противен случай би могло да се каже, че всички християни са и апостоли. А ние знаем, че Господ е избрал за апостоли определени хора. От своя страна апостолите са ръкополага­ли най-напред дякони, после свещеници и епископи или презвитери на Църквата (Деян. 6:6; 14:26; 1 Тим. 3; 4:14; 5:17; 5:22; Тит. 1:5). И свети апос­тол Иаков твърди, че на църковните презвитери е дадена властта да из­вършват свещенодействия. Прочети в неговото послание тези думи: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елeй в името Господне” (Иак. 5:14). Както виждаш, това устройство на Църквата - презвитерите, овластени от Светия Дух да извършват Божиите тайнства и да водят кръстения народ към спасение -произхожда още от светите апостоли. Слава Богу, че е така. Защото, ако по Божи промисъл не беше така устроено, а всеки можеше сам себе си да про­възгласи за свещеник, още от самото начало в християнството би настъпил разпад. Настъпил би разпад както във вярата, така и в църковния ред. И при такъв разпад нима корабът на Църквата би преплувал успешно из­миналите деветнадесет столетия, подобни на деветнадесет бурни океана?

И по закона на Вехтия Завет не всеки е могъл да бъде свещеник, а само онзи, който е бил определен и посветен за това. Но и тогава са се явява­ли бунтовници, които са въставали срещу избраните свещеници, и които въпреки закона са си присвоявали правото да извършват свещеническите длъжности. В Светото Писание четем за Корей, Датан и Авирон, които въ­станали срещу Мойсей и Аарон, викайки: „Стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! А вие защо се поставяте по-горе от народа Господен”? (Числ. 16:3). Но Бог им се разгневил и люто ги наказал: „И земята разтво­ри устата си и ги погълна. ..и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото”?

И така, ясно е и от двата Завета, че волята Божия не е всички вярващи да бъдат същевременно и свещеници. Но има едно достойнство, по-високо от свещеническото, което е приготвено за всички вярващи; и което ако ис­кат, могат да достигнат всички. Това е светостта. Апостолите са наричали първите християни светии. Имената на светците се вписват в календара и в Книгата на Вечния Живот. На много и много селяци и занаятчии това, че не са били свещеници, не е попречило да влязат в календара и в списъка на светците. А на някои свещеници - еретици и развратници, свещеническият чин не е помогнал да се спасят от ада на вечните мъки.

Мир на теб и здраве от Господа!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС:  С какво да започне новоповярвалият пътя си към Христа и спасението?

 

ОТГОВОР:  С ИЗПОВЕД !

Изповедта е едно от тайнствата на Църквата, задължително, за всички християни.

Св. Кръщение очиства първородния грях, и сторените до момента грехове. Но преди Кръщението, пристъпващия към него трябва в разговорна форма да сподели със свещеника всички неща, които обременяват неговата съвест.

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог допуска беди за праведниците, за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази, която някога постигнала св. Атанасий и св. Макарий. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена блудница и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея и тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. Плачейки, тя засвидетелствала, че е подкупена да оклевети Божия човек и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, заедно с лицата на другите клеветници – повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

 

БЕСЕДА за благодатта и даровете

 

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов (Ефес. 4: 7).

 

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви, а то е: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички. А сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на този, който има много, защото то не е негово, а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар, и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божии.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – да викат на Григорий като на блудник (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – голямото (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – съсед (бел. прев.)

 

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.12.2017 06:59


 ВЪПРОС: Кое е най-важното, което се случва по време на св. Литургия?

 

ОТГОВОР: Пресъществяването  чрез благодатта на Светия Дух на  хляба и виното в истинско Тяло и истинска Кръв Христови, с които се причастяват  християните.

Категория: Други
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове: 1
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Напразен е всеки труд за придобиване на образование без труд за придобиване на чистота във вярата и живота. Небесният свят не се открива на учения, а на чистия. Когато света Кикилия била въведена в брачната стая със своя жених Валериан, тя рекла на младоженеца: „Искам да ти разкрия една тайна; тук е Божия ангел, пазителят на моята девственост, когото ти не виждаш; той стои тук и е готов да защити мене, неговата слугиня, от насилие; само ако ме докоснеш, той ще те убие“. Като чул това, Валериан започнал да моли Кикилия да му покаже ангела, за да го види и той. Девицата му отговорила: „Ти си човек, който не познава истинския Бог, и не можеш да видиш Божия ангел, докато се не очистиш от сквернотата на своето неверие“. След като Валериан се кръстил, видял ангела в голяма светлина и неизказана красота. Също така, и Тивиртий – Валерианов брат, като се кръстил и променил своя живот от нечестието в чистота, видял светия ангел и разговарял с него. Така също и Максим – техен състрадалец, след като тези двама братя били посечени, се заклел с голяма клетва пред палача и присъстващия народ, като казал: „Виждам Божиите ангели, светли като слънцето, как взимат душите от телата на мъчениците, как извеждат прекрасни девици от брачния чертог и как с велика слава ги възнасят на небесата“. Но това, което видял той, не видели, нито могли да видят, невярващите и нечистите.

 

БЕСЕДА за това, което прави единството на вярващите

 

Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Ефес. 4: 5–6).

 

Ето голямо и преголямо, ясно и преясно основание, заради което ние, християните, трябва да залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира, и да сме едно тяло и един дух. Защото имаме един Господ Иисус Христос, нашия Създател и Възкресител. И няма двама истински Спасители, та да има разделение между нас. Една и съща кръв е пролята на Кръста за всички нас, както eдни и същи устни са се молели за всички нас в Гетсимания. Имаме една вяра в неразделната и животворяща Божествена Троица – Отец, Син и Дух Свети, едно Същество – три ипостаса – нероденият Отец, роденият Син и Духът, изхождащ от Отца. Имаме едно кръщение в името на Отца и Сина, и Святаго Духа, кръщение с трикратно потапяне във вода за смърт на греха и дявола, а за възкресение и живот в Христа Господа. Един е Бог и Отец на всички ни – това е Отецът на Господ Иисус Христос – Единородният Син Божий, Който, чрез Христа и заради Христа ни осинови и ни даде право да Му казваме Отче наш. Виждате ли, братя мои, каква връзка ни свързва? С по-яка връзка не са свързани нито звездите помежду себе си, нито водата със земята, нито огънят с въздуха. Виждате ли какви големи, преголеми основания ни призовават за единство? Всичко друго, което от лявата страна ни склонява към разделение, пред тези основания е незначително като песъчинка спрямо високи планини. Не може дяволът да разруши нашето единство, ако му не помогнем самите ние. Не може дяволът да ни покори, ако не му се предадем сами.

О, Господи Иисусе, сладки и благий, колко здраво си ни привързал към вечното благо! Запази ни в тези връзки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0


 Един старец живееше в пустинята на дванайсет мили от вода. И един ден, отивайки за вода, изпадна в униние и каза:

-Какъв е смисълът от тези мъчения? Ще ида да живея близо до водата.

Току-що бе произнесъл това, когато чу, че някой върви след него. Обърна се и видя, че някой върви след него и брои крачките му.

-Ти кой си? - го попита старецът.

-Ангел Господен - отговори онзи. - Изпратиха ме да броя крачките ти и да ти дам награда.

Щом чу това, старецът се ободри и доби кураж. Нещо повече, премести килията си с пет мили по- навътре в пустинята, така че разстоянието до водата стана седемнайсет мили.

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДНА БЕДНА ЖЕНА: ЗА УСПЕШНАТА МОЛИТВА

 

 

Живеете в голяма оскъдица с мъжа ти и с по-малкия ти син. Големият е чиновник, но бил напълно прекъснал връзка с вас. С години не се обаждал, не ви писал, нито се сещал да изпрати подарък на клетите си гри­жовни родители. Баща му не искал повече и да чуе за него, но Вие сте се ста­раели да смекчите отношението му, застъпвайки се за сина ви и намирайки различни извинения за неговото нехайство към вас. А тайно сте проливали сълзи и сте се молили Богу за блудния си син. Така изминали няколко го­дини. Майчината Ви душа била препълнена със страх и срам; страх - да не би бащата да прокълне сина си, и срам - да не се отрече открито от него. Заради това все по-често и все по-усърдно сте възнасяли молитви към Онзи, Който единствен би могъл да помогне. Молили сте се, постили сте, пали­ли сте свещи, давали сте милостиня и сте вършили всичко онова, което ни предписва вярата. Непрестанно, денем и нощем - ето вече седем години. Без да изнемогнете и без да се усъмните.

И накрая, след седем години, сте получили онова, за което сте молели Бога. Загрубялото сърце на сина се обърнало към родителите. За миналия Великден сте получили от него покайно писмо и пощенски запис. Моли ви за прошка. Чуди се сам на себе си как е могъл толкова дълго да бъде безду­шен към своите родители. Сякаш сърцето му е било затворено в някаква твърда черупка. Обещава редовно да пише и да изпраща помощ. Обеща­нието си изпълнява. Всяка седмица пристига писмо от него, а всеки месец -запис. Майчината радост няма край. Вашата благодарност към Бога превъз­хожда думите и се излива в сълзи.

И аз се радвам на вашата радост и благодаря на Бога, уважаема гос­пожо. Наричам Ви госпожа с цялата си сериозност. Вашето господство не е в изобилието на земно имущество, не е във временното богатство, нито в човешката суета. Господството Ви се основава не на благородническа кръв, а на благороден дух. Вие сте възнесли душата си до Царя на царете и Госпо­даря на господарите. С Него общувате мислено, с Него разговаряте молит­вено. Той е въздухът и светлината на Вашата душа и винаги присъства пред духовния Ви взор. С когото и да говорите, Вие разговаряте като с някой тре­ти. Защото винаги Бог е вторият между Вас и всеки Ваш събеседник. Преди да кажете нещо, с мислите си винаги сте в Бога и на всекиго чрез Бога говорите. Вие сте Божия послушница, а затова и дъщеря Божия. Оттук е Вашето господство и Вашето благородство. Това е единственото господство, което не се губи; единственото благородство, което е вечно. То се получава с вяра и се запазва с молитвени сълзи. Господ тайнствено е отговорил на Вашите молитви, както някога на хананейката: „0, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти” ! И станало така, както сте искали. Господ върнал блудния ви син на правия път; спасил го от бащина клетва, която води сина до вечна смърт, а бащата - до отчаяние. Вас пък Господ ще възнагради за вярата Ви и с това, че все по-силно ще укрепва Вашето духовно господство и благородство, докато не преминете във вечното царство, където господстват Христовите благородници.

Мир Вам и благословение от Бога!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 1
  

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец, и да пита за това. Към монаха, когато вече бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така заедно, отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той и защо върши такива злодеяния. Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, вторият мъж, е богоугоден и няма нищо в неговия дом, което би навлякло Божият гняв, освен сина му, който, ако беше пораснал, щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта единствено на Бога“.

 

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

 

Едно тяло сте и един дух (Ефес. 4: 4)

 

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух – заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие. Цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно – много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общият език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси – нищо от това, даже отдалеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността – едно тяло и един дух. На това чудно единство нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя, да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род.

Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – прав (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – еднаквата (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 1


 Из Патерика


Говори се, че веднъж авва Исаия взел една кошница, отишъл на хармана и казал на стопанина:

- Дай ми жито.

- А ти жънал ли си жито, авва? - попитал го онзи.

- Не - казал старецът.

- Тогава как ще стане това? Не си жънал, а искаш да вземеш - му казвa стопанинът.

- Нима на този, който не е жънал, не му дават заплата? - попитал старецът.

- Не - отговорил собственикът на хармана и старецът си тръгнал.

А учениците, когато видели, че той постъпил така, се хвърлили в нозете му и го помолили да им обясни защо е направил така. И старецът им отговорил:

- Така постъпих в знак на това, че ако някой не

се труди, няма да получи заплата от Бога.

Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО НОСАЧА БРАНИМИР И.: ЗА ПОСЛАНИЕТО ДО ГАЛАТЯНИ 3 : 27

 

Споделяш, че намираш голяма утеха в четенето на Новия Завет и Псалти­ра. „Ако не беше то, бих паднал под бремето на живота". Така пишеш. Измъчва те обаче това, че не си в състояние да разбереш всичко прочетено. Например не разбираш какво е искал да каже апостол Павел с думите: „Всич­ки, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”. Тези думи се пеят вместо „Свети Боже" на големите празници: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся". Същата тази мисъл апостол Павел изразява във вид на заповед, казвайки: „Но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа” (Рим. 13:14). Какво значи да се облечем в Христа?

За да разберем това, трябва първо да знаем, че тук става дума за душа­та. Душата е проста по природа и у новороденото е също така гола, както е голо и тялото му. Телесната голота, с която се раждаме, е символ на душев­ната голота, в която се е оказал нашият прародител заедно с потомството си заради престъпването на Божията заповед в Рая. Когато се кръстим в името Христово, нашите души се обличат в Христос. Обличат се в онези невидими, но реални одежди, в които е била облечена и Христовата душа. Защото както душата е невидима, така невидимо е и нейното одеяние. Истината и незлобието, кротостта и милосърдието, чистотата и благочестието, боголюбието и братолюбието - това са одеждите на душата, това е нейният гардероб. За плътския човек, който познава само грубите материални дрехи, всичко това е вятър и мъгла. Трудно е да му го докажеш. Но той ще се убеди в него сам, когато душата му се отдели от тялото и влезе в невидимото духовно царство. Тогава той с ужас и срам ще види, че неговата душа е гола или облечена в оне­зи мръсни дрехи на порока, които същият апостол изброява: „срамни гощавки и пиянство, сладострастие и безпътство, раздор и завист” (Рим. 13:13).

Апостолът заповядва и на кръстените да съблекат тези нечисти дрехи и да се облекат в Христос. Защо, след като, както знаем, чрез кръщението си вече сме се облекли в Христос? Защото пак сме се съблекли, защото сме от­хвърлили царските одежди на царски деца и пак сме навлекли греховните дрипи. Но ако чрез кръщението сме се облекли в Христос и отново сме се съблекли, то как отново да се облечем в Христос? Не с повторно кръщение, защото кръщението е едно, а чрез покаяние. Казано е, че Бог „е оставил покаянието за спасение". Който искрено се засрами от своите греховни дела, изповяда се и се покае, той отново се облича в Христос. Докато сме облечени в Христос, дотогава сме синове Божии, по думите на апостола: Всички сте си­нове Божии чрез вярата в Христа Иисуса (Гал. 3:26). Но щом се намерим голи, без Христовите одежди, ставаме чужди на Бога, ставаме нечисти наемници и роби, а не синове.

Оттук следва практическият извод, че всички ние, които вървим към Царството на Светлината и Вечния Живот, сме длъжни ежедневно да сле­дим в какво одеяние се намира душата ни. Нека пример за това ни бъдат онези, които по цял ден се обличат и преобличат, гласят се, докарват се и се гиздят, за да изглеждат външно колкото е възможно по-красиви. Със съ­щата и дори с още по-голяма грижа трябва да внимаваме за облеклото на нашата душа. Те се оглеждат в огледало; нашето огледало е Иисус Христос. Гледайки Него, най-чистия, най-светия, най-прекрасния Човек, ние съзна­ваме какви сме. Затова, щом забележим върху душата си някакво петно или дрипа, трябва веднага да ги съблечем и да се облечем в Христовата чисто­та, светост и красота. Защото всичко онова, което плътските хора правят за външната красота на тялото, е символ на това, което духовните трябва да правят в духовен план.

Мир на теб и напредък от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0



 ВЪПРОС: Какво трябва да е отношението на християните към невярващите?



ОТГОВОР: ЧОВЕКОЛЮБИВО. Като към болни хора. В Свещеното Писание е написано: "Рече безумец в сърце си: "няма Бог" (Псалт. 13: 1).

Затова трябва да се отнасяме към безбожниците с жалост, а не с ненавист.

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 193210
Постинги: 785
Коментари: 0
Гласове: 140
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031