ДО ПРОДАВАЧА НА ВЕСТНИЦИ ЙОВАН: ЗА ЖИТЕЙСКИТЕ СТРАДАНИЯ
Не падай духом. Не мисли за лошото. Твоят Творец е близо. Всевиждащият вижда. Всемилостивият ще се смили. Той и сега е милостив към теб, макар да си болен и унил. Бог изпитва твоето мъжество. Изпитва вярата и надеждата ти. Господ бичува всеки син, когото приема (Евр. 12:6) - казва апостолът, който многократно е бил бит, както сам свидетелства: „Иудеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял” (2 Кор. 11:24-25). Всички тези удари Павел получавал от хора, но благодарял на Бога, сякаш ги приемал от Самия Него. И никога не се оплаквал от своите мъчители, но измъчван и гонен - окуражавал другите християни, казвайки: „Радвайте се, и пак ще кажа: радвайте се”. Ти ще кажеш: аз не съм апостол Павел! Знам, че не си, но си християнин и си духовно чедо на апостола, както и всички ние сме духовни чеда на апостолите, нашите духовни родители. Мислиш ли, че днес няма християни, които да търпят с радост мъчения? Ето, в Русия се повтаря историята на апостолските страдания. До нас пристигат много свидетелства за това, как радостно понасят мъченията вярващите в Русия.
И между нас има християни, които с апостолска радост приемат житейските мъки, без да тръбят това пред света и без вестниците да пишат за тях. Те разкриват шепнешком своите мъки на духовниците и се молят Богу за мъчителите си. Мразовитият студ на страданията не охлажда топлата им надежда. Какъв би бил онзи човек, който по време на мразовитата зима не вярва в идването на пролетта? Неразумен. Неопитен. Лютата зима би била двойно по-люта без очакването на пролетта. И в твоя живот, след сегашните ти мрачни дни, Творецът ще изпрати пролет. Тогава ще се радваш, ще се веселиш и ще се ядосваш сам на себе си, че понякога си губил вяра и надежда. Затова не падай духом. Не мисли за лошото. Твоят Творец е близо. Зимата отминава и пролетта е на прага.
Мир на теб и благословение от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЯНУАРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
На една плоча в църквата „ Света София“ били издълбани тези думи: „Измий своите грехове, а не само лицето си“. Който влизал в тази църква, четял този надпис и си спомнял, че християнската вяра изисква от него морална чистота; чистота на душата, сърцето и ума. Но тъй като в сърцето е съсредоточен целият духовен човек, Господ е казал: Блажени чистите по сърце. Външната чистота с нищо не помага за придобиване на небесното Царство. О, само да бихме полагали толкова труд, за умиване себе си от греховете, колкото полагаме ежедневно за умиване на своето лице! Тогава, наистина, в нашето сърце, като в огледало ще се види Бог.
БЕСЕДА за необходимостта от бдителност на тези, които мислят че са в безопасност
Който мисли, че стои, нека гледа да не падне (I Коринт.10, 12)
Апостолът, който е дал този съвет, превъзходно познавал човешката природа и цялата нейна слабост. Ден след ден, опитът показва, че човек току що измъкнал се от блатото на греховността, отново се спъва и пада. Тъкмо се е излекувал от порока на сребролюбието и вече пада в порока на славолюбието. Или току-що е отворил ръката си да помогне на беден човек, а гордостта го поваля в някакъв грях[1]. Или привикнал малко към молитвите, отваря широко устата си да хока онези, които още не са привикнали към молитвите. Или тъкмо що усетил, че Дух Свети го ръководи по пътя на спасението, веднага се взема за учител на целия свят, докато с това, съвсем не прогони Духа от себе си. Когато Господ предсказал на учениците Си, че те всички ще се отрекат и разбягат [ от Него], тогава Петър самоуверен в своята непоколебимост рекъл: „Дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не“. ( Марк.14, 29 ). Гледайки в самото му сърце Господ му отговорил: Тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. ( Марк. 14, 30). Па щом това падение се случило с апостола, непосредствено близо до Него, как ще е невъзможно да се случи с нас? Затова, братя, като станем и се обърнем от някой грях и започнем да се поправяме, да отдадем това на силата и милостта Божия а не на себе си; и трябва добре да внимаваме и се пазим, като молим Бога да не паднем отново, било на една или друга страна, но да вървим право по Господния път.
Всевиждащ Господи, помогни ни духом да се изправим пред Тебе; и като се изправим ни подкрепяй та повече да не падаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – на друга страна
ДО СЪДИЯТА С. В., КОЙТО ПИТА КАК ДА СЕ ОТБЛАГОДАРИ НА СВОЯ БЛАГОДЕТЕЛ
Получих второто Ви писмо, в което описвате своя живот. Останали сте сирак, без нито един близък човек. Един благороден съсед Ви осиновил. Отгледал Ви заедно с неговите деца. Но изпаднал в тежко материално положение и фалирал. Починал от срам и огорчение. Вие сте го погребали на свои разноски и сте поставили паметник на гроба му. Скоро след това починала и неговата съпруга, Вашата втора майка. Погребали сте и нея, поставили сте и на нея паметник. Когато къщата им се продавала на търг, Вие сте я откупили и сте я предали в собственост на децата му. Помогнали сте на единия от синовете им да отвори работилница, за да изхранва останалите. Втория им син издържате, докато учи. Едната им дъщеря сте задомили, като сте я снабдили с чеиз. На по-малката сте намерили прилична работа. Тяхната кръстна слава отбелязвате наравно със своята. Всяка година пътувате до техния град, посещавате гроба им и правите помен. Всичко това научих от последното Ви писмо.
Накрая Вие ме питате: какво още да направите, за да се отблагодарите на своя благодетел? Дали да построите църква в тяхна памет? В градчето им няма църква.
O, благородни човече! Та вие вече многократно сте се отблагодарили. И сте издигнали пред Господа на Небето и земята църква не от камък и дърво, а от добри дела. Но ако желаете, можете да построите и тази от камък и дърво. И аз бих Ви посъветвал да го направите. Нека делото на Вашата благодарност бъде увенчано с един такъв видим знак. Нека хората да гледат и да се чудят. Нека неблагодарните синове да видят и да се засрамят. Когато осиновеният така се отблагодарява, как ли тогава трябва да се отблагодаряват синовете?
И така, постройте църквата. И я назовете храм на благодарността. Това е много необходимо за нашето време, прокажено от неблагодарност. И за всички времена и поколения чак до Страшния съд.
Бог да Ви благослови и да Ви дава здраве!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЯНУАРИ
Разсъждение
„Човекът не е нещо забележително“ – е казал св. Василий. Както една къща прилича на друга къща, така по външност човек прилича на друг човек. Както на къщата се отдава чест според онзи, който обитава в нея, така и на човека – спрямо духа, който обитава в него. За окото е ясно, че къщата не е стопанин, а само дом, в който обитава стопанинът; но само за духовния взор е ясно, че тялото не е човек, а само жилище, в което обитава човекът.
БЕСЕДА за покорността на волята Божия
Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята (Мaт. 6: 10).
Блазе на св. Иоан Кръстител, защото е изпълнил Евангелието преди Евангелието! Отивайки в пустинята, той се предал напълно на волята Божия и тялом, и духом. С тяло вършел волята Божия на земята, както и с душата си на небето. В продължение на много години нито глад, нито зверове повредили тялото му, нито отчаяние повредило душата му заради самотата, нито пък гордост от небесните видения. Той не потърсил от хората нито хляб, нито известност. Всичко, което му било необходимо, му го давал Бог, защото той напълно се бил предал на Божията воля. Не той насочвал стъпките си в пустинята, нито извън пустинята. Невидимо Кормило свише управлявало неговия живот. Защото, когато трябвало да напусне пустинята и да иде да посрещне Господ, е казано: Биде слово Божие към Иоана (Лк. 3: 2). Като невинен младенец тъй просто говори Иоан за своето общение с небесните сили: Аз Го не познавах (т.е. Христос); но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствах, че Този е Син Божий (Иоан. 1: 33–34 ). Как нежно и просто говори той за небесните предмети! А колко е страшен, като лъв, когато говори против човешките неправди, против Ирод и Иродиада! В него живеят заедно агне и лъв. Небето е близо до него, както майка до децата си. И волята Божия за него е тъй достъпна и ясна, както и на небесните ангели.
Премъдри Господи, в пустинята на този живот насочи според Твоята воля живота на нас грешните, както си насочвал живота на св. Иоана Кръстителя. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Светия Кръст, светите Тайнства и принадлежността ни към Православието не ни спасяват механично. Необходима е жива вяра чрез която действа любовта (Гал.5: 6).
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ЯНУАРИ
Разсъждение
Някога езическите басни досаждали на Църквата, а сега ѝ досаждат богоотстъпническите басни. С търпение във вярата, с прилежна молитва, изповедничество, та чак и с мъченичество, е победена тази [първата] досада. Само по тези начини ще бъде победена и тази нова напаст[1]. И Църквата Божия – съкровищница[2] на божествената Истина, накрая ще триумфира. Защото у врага съвсем не стигна оръжие (Псал. 9: 7). Блажени Климент Александрийски е казал за еретиците, напуснали Църквата: „Онзи, който е паднал в ерес, пътува през суха пустиня, оставяйки единствения истински Бог; отделен от Бога, той търси безводна вода, с ръце събира безплодност, влачи се по безлюдна и жадна земя“. Това днес може да се каже за мнозина съставители на хипотези и теоретици, които се ръководят от своите фантазии, а не от Божията Истина.
БЕСЕДА за тайнствената Троичност
Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелстват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелстват (I Иоан 5: 7–8).
Като четем Свещеното Писание, трябва да внимаваме върху всяка дума. Бързащият читател, например, няма да види разликата, която евангелистът прокарва между небесната троичност и земната троичност. За небесната троичност той казва: И Тия Тримата са Едно, а за земната казва: И трите за едно свидетелстват. Огромна е разликата между са Едно и трите за едно. Отец, Син и Дух Свети са Едно, докато дух, вода и кръв само за едно, а не са едно. Защото и неприятелите могат да бъдат заедно, но не са едно. Всички хора на земята са заедно, но не и едно. Водата и кръвта образуват тялото, а духът е дух. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5: 17); не са, значи, едно, ала са все пак заедно. Когато човек умре, това общение се разкъсва и изчезва – кръвта и водата отиват на една страна, а духът на друга. Докато божествената троичност е не само заедно, но и Едно. Но има една троичност във вътрешния свят на човека, която не трябва да е общение, а единство, та човекът да бъде блажен и на този, и на другия свят. То е единството на ума, сърцето и волята. Докато тази троичност е само общение, дотогава човекът е във война и със самия себе си, и с небесната Троичност. Когато тези трите станат едно, тогава никое от тях не властва и не робува, тогава човек се изпълва с Божия мир, който надвишава всеки ум (Филип. 4: 7), всяко слово, всяко обяснение, всеки страх и всяка скръб. Тогава малкият свят в човека започва да прилича на великото Божие небе и образът и подобието Божие стават ясни в човека.
Господи Триединни, помогни ни да приличаме поне на онези, които приличат на Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. - досада (бел. прев.).
[2] В ориг. - съсъд (бел. прев.).
Мразовит ден. На улицата гладно, и треперещо от студ дете с умолителен поглед поглежда към минувачите. Добре облечен господин негодува срещу Небето: „Господи, защо не направиш нещо за това дете?“. Отговорът последвал незабавно: „Направих, затова изпратих теб!“.
ДО ЕДИН РОДИТЕЛ: ЗА ЗЛОЩАСТНАТА ЗЕСТРА
Бог те е дарил само с една дъщеря, но ти безумно си опропастил този дар. Втълпил си си, че можеш да ощастливиш единственото си чедо само с голяма зестра. Занемарил си всичко, което носи на човека истинско щастие в този свят: и възпитанието, и поведението, и сърцето, и душата. Едничката ти грижа е била да трупаш пари за зестра. Мислел си: колкото по-голяма зестра, толкова по-сигурно щастие. Искал си да направиш своето чедо колкото е възможно по-скъпо и да купиш възможно най-скъпия зет. Към тази безумна мисъл си прибавил и неправедно дело. Когато умрял твоят съдружник, ти с измама си присвоил неговия дял и така си оставил без хляб вдовицата и децата му. Препълнил си с пари спестовната книжка на своята зестраджийка, но и душата си - с неправда. И така, върху безумие и грях си градил щастието на най-скъпото си същество. Нима е чудно, че сградата, издигната на такава основа, е рухнала и се е стоварила върху теб и твоята дъщеря? Забравил си - ако някога изобщо си знаел - че светите небеса строго наказват безумието и неправдата.
Кандидати, лакоми за пари, заприиждали в твоя дом. И един от тях, твой съмишленик по отношение на парите, успял да се венчае тялом за твоята дъщеря, а по сърце - за твоите пари. Но не минала и година, когато една нощ дъщеря ти захлопала на вратата, разчорлена, окървавена, опозорена и изгонена. Пияният и́ мъж я пребил, изхвърлил я бременна от дома, а на сутринта избягал с парите ти. Сега люлееш внучето си край постелята на твоята дъщеря, която е тежко болна от туберкулоза. Лекарите и́ препоръчват да отиде на лечение в Алпите, а ти вече нямаш пари дори за Златибор, камо ли за чужбина. И проклинайки зетя, питаш: има ли на света Божия правда?
Как да няма Божия правда? И който не е вярвал в нея, трябва да се увери от твоя случай. Със зестра си мислел да ощастливиш своето дете, но точно със зестрата си му донесъл нещастие. Отнел си хляба на сирачетата, за да осигуриш шампанското на твоята дъщеря, но си довел до глад и себе си, и нея, и внучето си. Със зестрата си купил нещастие за четирима - за вас тримата и за зетя. Защото и неговата душа си погубил. Прелъстен от лесните пари, той отсега нататък бързо ще напредне сред съсловието на мошениците, чиито гробове се намират край пътищата.
Божията правда е видна и твоето роптание срещу нея само доказва, че твоят разум е помрачен от неправдата. И ето, ще бъдеш бавачка на своето внуче, пребъдвайки постоянно в грижи какво да продадеш от къщи, за да набавиш храна за него и лекарства за дъщеря ти. Ще продаваш всичко на безценица, за да можеш ден за ден да прехранваш трима ви. Със страх ще очакваш всеки нов ден като гладна вечност. Плачът на детето и кашлицата на майката ще звучат в ушите ти като свистене на бича на съдбата, който търси твоя гръб.
Ех, ако беше скромен и ако беше учил на скромност и своята дъщеря! Едничкото ти чедо би пяло сега в къщата на някой скромен човек. Но скромността, както и всяка друга добродетел, ти се е струвала като отдавна изпята евангелска песен. Не си знаел, че евангелските добродетели са непоклатими скали, върху които се зида или в които се разбива човешкото щастие.
Но - човек си. И като човек си сгрешил. Сега като човек се изправи в своето нещастие. И се помоли Богу, защото с Него имаш да оправяш сметките си, а не със зетя. Бог е показал Своята правда над неправдата ти; ще покаже и своята милост към сълзите ти. Той обича каещите се и чува молещите се. Не осъждай никого другиго освен себе си. Който покаже истинско покаяние дори пред земните съдии, бива помилван. А вечният Съдия дава на каещите се Своите дарове - даровете на живота, светлината и радостта. И тъй, не се страхувай. Твоят Създател не е далеч от теб. Той само чака да почувстваш Неговата близост. А чувството за тази близост бързо ще разтопи леда на отчаянието, сковал твоето сърце.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЯНУАРИ
Разсъждение
Плод, плод и само плод иска Господ от всяко живо дърво, което се нарича човек. Добър плод е боголюбивото сърце, а лош плод е самолюбивото сърце. Всичко останало, което човек има и от което се ползва – положение, власт, чест, здраве, пари, образование – всичко това са само листата на дървото. Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10). Дори и нехристиянските народи са ценели добрите дела повече от красивите думи. Още повече това трябва да бъде правило за Христовите последователи. На едно събрание на атиняните, на което имало и спартански пратеници, един старец ходел от пейка на пейка, търсейки място да седне. Атиняните му се присмивали и не му предлагали място. Когато старецът отишъл при спартанците, всички скочили на крака и му предложили място. Като видели това, атиняните похвалили спартанците с красиви думи. На това спартанците им отговорили: „Атиняните знаят какво е добро, но не правят добро“. Който прави добро, прилича на дърво, което принася добър плод на своя стопанин. А извор на доброто в човека е доброто и боголюбиво сърце.
БЕСЕДА за нашето безсилие без Христа Господа
Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15: 5).
Господ не е имал обичай да преувеличава. Няма по-примерени думи в света от Неговите. Като е казал, че без Него не можем да вършим нищо, трябва да разбираме и приемаме това буквално. Тук Той говори за доброто, а не за злото; нищо добро не можем да сторим ние без Христа и против [волята на] Христа. Той е Собственик, Подател и Вдъхновител на всяко добро. Никакво добро няма вън от Него, както никакво зло няма в Него. Аз съм лозата, вие пръчките – е казал Той. Какво могат пръчките без лозата? Могат ли да растат и да принасят плод? Нищо – освен да станат храна за огъня! Човек може да мисли, колкото си иска, но никога не може да си представи и едно истинско добро, което да не е в Христа, и което да не произлиза от Христа. Ако някой каже, че той върши добри и хуманни дела без Христа, да знаете, че тези негови дела са гнили в сърцевината си и са разядени, било то от суета, било от тайно самоизтъкване. Защото човек без Христа е същото, каквото са пръчките без [корена] на лозата. Това ни го е казал Той. Коренът е скрит и не се вижда, а пръчките се виждат. Но и гроздето на пръчките и самите пръчки са зависими от корена. Коренът на всяко добро израства от Божието сърце и се налива със сладостта на Духа Светаго.
Господи Боже Триединни, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 4 ЯНУАРИ
Разсъждение
Бог чува молитвите на праведниците. Това ясно се вижда от живота на Мойсей, Илия и на останалите старозаветни праведници и пророци, както и от живота на апостолите и светиите. Когато св. Геновева като монахиня се подвизавала в Париж, се случило Атила със своите диви хуни да окупира Париж. Страх и ужас обзел всички жители на Париж, които очаквали всеки миг неприятелите да превземат града. Тогава св. Геновева призовала народа да пости и да се моли Богу, и тогава нещастието щяло да се размине. Много народ се отзовал на това приканване на светицата, започнал да пости и да се моли. Самата Геновева постила най-много и усърдно се молила на Бога. Скоро неприятелят се оттеглил от Париж без никаква видима причина и заминал за друго място. Това, което не може да стори мечът на много грешници, го може молитвата на един праведник.
БЕСЕДА за гражданите на другия свят
Те не са от света, както и Аз не съм от него (Иоан 17: 16).
Христос Господ не е от този свят, а само в одеянието на този свят. Той е Воевода, облечен в дрехата на затворник, за да спаси затворниците заробени от греховете, материята и сатаната. Какъвто е воеводата, такива са и неговите войници. И те по дух не са от този свят; не са затворници а са свободни, не са роби а са господари; не са тленни а безсмъртни; не са погинали а са спасени. Такива са всички, които Христос е призовал, и които като вкусили от безсмъртния живот, доброволно се отрекли от света, прилепили се към Него, и Му останали верни до края на живота си на земята. Авва Мойсей е казал: „Никой не може да влезе в Христовата войска, ако целият не бъде като огън, не презре почестите и покоя, ако не отсече всички плътски желания, и не опази всички Божий заповеди“. Призован бил и Иуда, но той отпаднал и пожелал тъмницата повече от царския дворец, робството повече от свободата, тлението повече от безсмъртието и гибелта повече от спасението. Но останалите призовани апостоли, и 12-те, и 70-те, Му останали верни до край и извоювали победата, която ги прославила на земята между хората и на небето между ангелите. За това се прославят и благославят и на земята и на небето. Всички, които се прославили от света, със света са и погинали, а които се прославили от Христос, чрез Христос са спасени. Световната слава е смърт, а славата Христова е живот, вечен живот [и слава] без смърт[на].
Господи безсмъртни, макар да сме от света по плът и по грях, зачисли ни в Твоята войска, която по дух, сила, мъдрост и любов не е от света. Та и ние когато напуснем света, заради любовта и молитвите на светите Твои апостоли да заживеем в безсмъртното Твое Царство, с ангелите, апостолите и светиите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Един човек пристигнал от далеч за да се убеди лично в способностите на един прославен старец но не видял нищо особено и попитал един от учениците му:
- Къде са прехвалените чудеса, които върши твоя учител?
- Питам се какво разбираш под чудеса? Хората в света смятат за чудо ако Бог изпълни волята им. Ние пък мислим че е станало чудо, когато някой изпълни волята Божия.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЯНУАРИ
Разсъждение
Унижение и провал Бог допуска за гордия човек, когато той си мисли, че неговата сила е вечна. Когато злият римски епарх Тарквиний посякъл блажени Тимотей, извикал свети Силвестър и го заплашил със смърт, ако не му покаже Тимотеевото наследство и, освен това, не принесе жертва на идолите. Без страх и трепет прозорливият светец му отговорил с евангелските слова: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, с което се хвалиш да сториш на мен (т.е. смърт), тебе ще сполети. Гордият епарх оковал Силвестър и го хвърлил в тъмница с намерение скоро да го погуби. Като направил това, той седнал да яде. Но в гърлото му заседнала рибена кост. От пладне до полунощ лекарите се мъчили да спасят живота му, ала всичко било напразно. В полунощ Тарквиний изпуснал гордата си душа във вечните мъки. Така се изпълнило пророчеството на св. Силвестър, а и библейските слова: Пред погибел гордост върви (Пртч. 16: 18).
БЕСЕДА за това как Царството Божие се печели със сърцето, а не с езика
Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи!, ще влезе в царството небесно (Мат.7: 21).
С език, братя, не се придобива Царството Божие, а със сърце. Сърцето е съкровищница на онези блага, с които се купува Царството, а не езикът. Ако съкровищницата е пълна с благата Божии, т.е. силна вяра, блага надежда, чиста[1] любов и добри дела, тогава и изразителят на тези блага – езикът е верен и приятен; ако пък съкровищницата е празна от към всичко това, тогава и нейният изразител е лъжлив и дързък. Каквото е сърцето, такива са и думите. Всичко, всичко произлиза от сърцето. Лицемерието е безсилно и пред хората, и още по-немощно пред Бога. Сам Отец говори чрез пророк Малахия: Ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? Т.е. чувам, че ме наричате Отец, ала не виждам да ме почитате в сърцата. Чувам, че ме наричате Господ, ала не виждам благоговението[2] към Мене в сърцата ви. Нашата Молитва: „Господи! Господи!“ е прекрасна и полезна само когато извира от молитвено сърце. Сам Господ е заповядал да се молим непрестанно, но не само с език, та да ни чуят хората, но и в тайната стаичка на сърцата, та да ни чуе и види Господ.
Господи величествени и дивни, избави ни от лицемерието и влей в сърцето ни Твоя страх, та нашето сърце, чисто[3] и непрестанно да пребивава в молитва пред Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – светла (бел. прев.).
[2] В ориг. – страха (бел. прев.).
[3] В ориг. – изправно (бел. прев.).
