ДО ЕДИН РЕВНОСТЕН ЧИТАТЕЛ НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ, КОЙТО ПИТА: ЗАЩО СВЕТИЯТ ДУХ СЕ Е ЯВИЛ ВЪВВИД НА ОГНЕНИ ЕЗИЦИ?

 

Когато Господ се кръщавал в река Иордан, Светият Дух се явил във вид на гълъб. Явил се не за да придаде нещо на Христос, а за да покаже по символичен начин онова, което е в Христос, т.е. незлобието, чистотата и кротостта. Именно това символизира гълъбът. А когато апостолите били събрани на петдесетия ден след Възкресението, Духът се явил във вид на огнени езици. Явил се, за да отнеме нещо от тях и нещо да им даде. Явил се, за да отнеме от тях всеки грях, всяка немощ, страх и душевна нечистота и да им даде сила, светлина и топлина. Огънят символично означава тези три неща: сила, светлина и топлина. Ти знаеш каква е силата на огъня, знаеш как той свети и топли. Но когато говориш за Светия Дух, пази се да не ми­слиш телесно, а духовно. И така, става дума за духовна сила, духовна свет­лина и духовна топлина. Това са: силата на волята, светлината на разума и топлината на любовта. С тези три оръжия Светият Дух е въоръжил срещу света Христовите воини, на които Учителят е забранил да носят каквото и да е физическо оръжие - дори и тояга.

Защо огненият пламък се е явил във вид на езици над главите на апос­толите? Защото апостолите трябвало с език да явят на народите Благата вест, Евангелието на истината и живота, учението за покаянието и прощението. Със слово е трябвало да учат, със слово да изцеряват, със слово да утешават, със слово да съветват и ръководят, със слово да устройват Църк­вата. И накрая - със слово да се бранят. Защото Военачалникът им е казал и предсказал да не се плашат от гонителите и да не се грижат за това какво ще отговарят в съдилищата - те, неуките люде. Понеже не сте вие - казва Той -които ще говорите, а Дух Светии.

И нима е могло да се говори на обикновен човешки език за най-голя­мата и най-радостната вест, която някога е достигала до човешки уши -вестта за това, че Бог се е явил на земята и е отворил за хората вратите на безсмъртния живот? Нима от човека и от човешката смъртна природа е могъл да се разлее онзи животворен балсам върху разлагащия се труп на Римската империя и чак до краищата на света? Никога и по никакъв на­чин. А само от огнения Божи Дух, Който чрез устата на светите апостоли е сипел небесни искри из земната тъма.

Но, сине човешки, нима ти никога не си усетил Божия Дух в себе си? Нали и ти си кръстен с Дух, с вода и Дух. Нима никога у теб не е блясвала изненадващо някоя велика и светла мисъл, безмълвната реч на Светия Дух? Нима никога внезапно като вятър не е бликвала в твоето сърце любов към Твореца и от нея - сълзи в очите?

Предай се на волята Божия, бди над онова, което се случва в душата ти, и ще познаеш чудото на Петдесетница, което се е случило с апостолите.

Мир на теб и утеха от Светия Дух!

 

Никога не говори за доброто дело, което желаеш да извършиш - извърши го, без да разгласяваш за него предварително.

Св. Антоний Велики

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждения

 

Милостивият Бог, чрез Своите светии от другия свят, често изпраща утешения на Своите угодници и угоднички на земята. Преди света Анастасия, пострадала за Христа света Теодотия. След това Анастасия, по заповед на мъчителя, била хвърлена в тясна и мрачна тъмница, та в нея да умре от глад. По време на 30-дневното ѝ затворничество всяка нощ ѝ се явявала от другия свят света Теодотия и я укрепявала в нейното страдание. След като Анастасия достатъчно питала и достатъчно чула от Теодотия, една нощ я попитала как е дошла при нея след смъртта си. Теодотия ѝ отговорила, че Бог дава на мъченическите души особена благодат, та след разлъката с този свят да могат да ходят при когото искат, за наставление и поука. След 30 дена мъчителят извел Анастасия из тъмницата и се зачудил, като я видял жива. Тогава я осъдил, заедно с неколцина други, на удавяне в морето. Войниците качили християните в една малка лодка, а те се качили в друга. Като стигнали дълбочината, пробили лодката, та водата да нахлуе вътре и да потопи осъдените. Но тогава станало чудо. Именно – върху водата се явила света Теодотия и насочила лодката към брега. Така всички осъдени на смърт се спасили заедно с Анастасия. Като видели това Божие чудо, 120 езичници повярвали в Христа и се кръстили.  

 

БЕСЕДА за търпеливия Иов

 

Господ даде, Господ и взе… Да бъде благословено името Господне! (Иов. 1: 21).

 

Нека, братя, праведникът да не се бои от нищо, [защото] всичко за него ще бъде добро. Цялото Свещено Писание ни показва, че Бог не оставя праведника докрай. Примерът с Иов ни показва това като ясно слънце. Иов имал седем сина и три дъщери, имал богатство и бил на почит между хората и приятелите си. И изгубил всичко това за един ден. Но той не възроптал срещу Бога, а паднал на земята, та се поклони и рекъл: Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. След това Иов изгубил и здравето си, последното [нещо], което имал, а цялото му тяло – от темето до петите – се покрило с гнойни рани. Седнал Иов на бунището и възнасял хвала на Бога. А жена му го уговаряла да се отрече от Бога. Праведният Иов ѝ рекъл: Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? Приятелите му го укорявали, че е грешен, гордеели се със своя ум и праведност, но Иов смирено се молел на Бога и търпеливо понасял раните и своето нещастие. И днес, както и тогава, се случва, като ни сполети някоя беда, нашите съседи да се представят като по-умни и праведни от нас. Впрочем, Всемъдрият Бог, допуснал всички тези беди за Иов, Своя слуга, за да изпита не само Иов, а и неговите роднини и приятели. И когато всеки от тях показал какъв е, когато всеки положил изпит пред Бога, тогава Бог, с всесилната Си десница, върнал здравето на Иов и богатство двойно повече , отколкото му бил взел, и повторно му дал седем сина и три дъщери. Който има силна вяра, братя, той има и ясен [духовен] поглед да види Божия пръст и в своето благоденствие, и в своето страдание. Който има силна вяра, има и голямо търпение в страданието. Когато Бог му дава, той благодари, когато Бог му взима, той благославя: Да бъде благословено името Господне!

Господи Боже на многострадалния и търпелив Иов, научи и нас да благославяме Твоето име в нашето страдание. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

 

                                                 

 

 ДО КЛИСАРЯ ДРАГИЧ М., КОЙТО ПОНЯКОГА СЕ ЧУВСТВА СЪВСЕМ ДРУГ ЧОВЕК

 

 

Пишеш, че понякога се чувстваш като нов човек, прероден и преобра­зен. Това ти се случва обикновено по време на молитва, в нощната ти­шина. Този свят сякаш изчезва за теб; престават всички земни мисли за хора, за вещи, за телесното; необикновен мир се разлива в душата ти; виждаш в себе си някаква светлина и чувстваш неизразима радост. Към това се приба­вя и някакво чудно благоухание, сладко и животворно, което не може да се сравни с нито един земен мирис. Чувстваш се така, сякаш си извън себе си. А когато всичко това изчезне, леко и постепенно, както дъгата изчезва пред човешкия поглед, тогава те обзема тъга, че то не е продължило още и още, без прекъсване и без край, години, векове и през цялата вечност. И питаш: какво може да бъде това?

Мисля, че Божият Дух е докоснал душата ти, брате мой. Това е, за което Господ е казал: “Царството Божие вътре във вас е”. Защото когато Ду­хът Божи се възцари в нашите души, тогава в нас престава всичко, което е наше, а настава всичко, което е Божие. Докато в нас царуват нашите чувст­вени мисли, земни желания и себична воля, дотогава в нас е не Царството Божие, а царството на тъмнината, на страха, на тъгата и незнанието. А щом Духът Божи дойде и вземе надмощие, тогава всичко се променя. Но съветвам те, понизи себе си до земния прах пред величието на Всевишния Бог, Който по великата си милост ти е показал тази тайна. И не разказвай за нея на мнозина, на непосветени - особено за онова, останалото, което и аз тук не споменавам. Да не изложиш на поругание светинята и да не би твоето сърце да се издигне във висините на гордостта, откъдето се пада в адската бездна. Чуй как Апостолът те предупреждава: “които мисли, че стои, нека гледа да не падне”.

С теб не се случва нищо неизвестно и непознато за Църквата. Много Бо­жии праведници и угодници са вкусили тази сладка тайна и са открили по нещо на верните души. Открили са го не за да се похвалят, а за да споделят своята радост и да подтикнат своите приятели към силна вяра в обещанията на Спасителя и към радостна прослава на Бога.

Веднъж през зимата нощувах при един човек. Когато домашните му отидоха да спят, той ми откри „най-голямата тайна на своя живот". „От го­дини исках - каза - да видя някакво чудо от Бога. Но не ми се даваше. Вед­нъж, на разсъмване, станах и започнах да се моля на Бога. Изведнъж вътре в мен се появи някаква светлина и аз почувствах мир, радост и благоухание (точно така, както се е случило и с теб). Оттогава престанах да искам чудо от Бога. Защото видях най-голямото чудо, за което нито бях чувал, нито бях подозирал."

Не е ли това потвърждение в наши дни на казаното от Апостола: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обича“.

Мир на теб и здраве от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Който се изкачва към Царството Христово, трябва [да очаква] да се натъкне на препятствия. Тези препятствия са многобройни и различни. Особено опасни са лукавствата на демоните. Затова всеки ревнител на духовния живот, трябва да бъде особено предпазлив и да не приема всяка светла проява от другия свят като Божествена поява. Че и врагът може да се явява като ангел на светлината, го доказва и животът на св. Иулиания. Когато тази света девица била затворена в тъмница, в ангелска светлина ѝ се явил врагът и почнал да я съветва да принесе жертва на идолите, та мъчителят повече да не я мъчи. Уплашена, Иулиания го попитала: „Кой си ти?“. Врагът отговорил: „Аз съм Ангел Божий! Бог се грижи много за тебе, затова ме прати да ти поръчам да се покориш на епарха, та да не бъдеш  погубена^[1] в мъки; благ е Господ и ще ти прости това заради немощта на изпонараненото ти тяло“. Мъченицата се ужасила от тези думи, смутила се и с плач припаднала на молитва пред Бога, та Той да ѝ покаже кой е този, който говори с нея. Тогава от небето се чул глас : „Бъди храбра, Иулианийо. Аз Съм с теб, давам ти власт и сила над този, който е дошъл, и от самия него ще узнаеш кой е той“. И дяволът бил вързан и принуден да признае, че той е онзи, които измамил Ева в Рая, който подучил Каин да убие Авел, и Ирод да убие витлеемските младенци, и евреите да убият с камъни Стефан, и Нерон да разпне Петър надолу с главата, и Павел да посече, и т.н.… И така, препасана с Божия Дух, тази света девица не допуснала да бъде прелъстена от злия дух, а с предпазливост и топла молитва към Бога го победила.

 

БЕСЕДА за пророк Илия

 

Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума (III Цар. 17: 1).

 

Страшно звучат тези думи за всеки смъртен човек, защото са казани от подобострастен нам човек (Иак. 5: 17). Вие, братя, се питате как може смъртен човек да затвори небето и да спре дъжда. Но се запитайте как може смъртен човек да отвори небето и да низведе дъжд за сухата земя. А ние знаем, че и сега, по молитвите на хората, Бог отваря небето и дава дъжд. И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите – е казал нашият Спасител (Мт. 21: 22). Както Моисей, с жива вяра и молитва, е правил страшни чудеса в Египет и в пустинята; както Иисус Навин е спрял движението на слънцето, така и пророк Илия е затворил и отворил небето, и свалял огън от небесата, извършил и други мощни и страшни чудеса – все с вяра и молитва. Бог дал сила на Илия да прави такива чудеса, защото Илия ревнувал за славата Божия, а не за своята слава. Пламнах от ревност за Господа Бога (III Цар 19: 14). Нищо не е търсил [искал] за себе си този Божий човек, а всичко за Бога. За него Бог бил всичко – всичката слава, всичката сила, всичко прекрасно^[2]. И затова Бог го увенчал с безсмъртна слава, със страшна сила и с блага, които не гният^[3] и молци не ги ядат^[4]. Затова Бог не допуснал Илия да умре, а го взел жив на небето, както и Енох. Свети Илия бил с душа, чиста като утринна роса, с целомъдрено като на дете тяло, с непорочно сърце и с ум като на ангел Божий. Затова бил и остава и днес съсъд [изпълнен с] на Божията благодат. Затова вършил чудеса, върши ги и днес.

О Господи живий, Боже на Твоя пророк Илия, Който и нас по Твоята свята благодат, чрез [светото] кръщение Си осиновил, възпламени и в нас вярата и ревността на Твоя свят пророк.

На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – тялото ти да не бъде унищожено в мъки (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – благо (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – не изтляват (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – гризат (бел. прев.).

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Като от неугасим пламък светите мъченици били обзети от Христовата любов. Тази любов облекчавала страданията им и смъртта правила сладка. За свети Игнатий св. Златоуст говори: „Той с такава лекота съблякъл от себе си тялото си, както някой съблича от себе си дрехата си. Пътувайки за Рим, на смърт, Игнатий се боял само от едно, именно, да не би някак християните да го възпрепятстват от мъченичеството за Христа, било с молитвите си към Бога, било по друг, външен начин. Затова непрестанно ги молел – и писмено и устно – да не правят това. „Простете ми – говорел той, – аз знам кое ми е полезно. Сега почвам да ставам Христов ученик, когато не желая нищо от видимото или невидимото, само за да достигна Христа. Нека дойдат върху мене всички дяволски мъчения: огън, кръст, зверове. Посичане, одиране, трошене на костите, разкъсване на цялото тяло – само да добия Иисуса Христа. По-добре е да умра за Христа, отколкото да царувам до края на земята… Моята любов е прикована на кръста и в мене не пламти любов към каквото и да е в света“. Когато бил въведен в цирка, той се обърнал към народа с думите: „Граждани на Рим, знайте, че не съм осъден за някакво престъпление, и не съм осъден на смърт заради някое беззаконие, но заради моя Бог, от Чиято любов съм обзет, и Когото ненаситно желая. Аз съм Негова пшеница и зъбите на зверовете ще ме смелят, та да бъда чист Негов хляб“. Когато зверовете го изяли, сърцето му, по Божи Промисъл, останало между костите му, и когато неверниците разсекли сърцето на светителя, видели вътре написано със златни букви името: „Иисус Христос“.

 

 

 

БЕСЕДА за Давид

 

 

Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа... Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем (II Сам. 12; Пс. 41).

 

Цар Давид съгрешил пред Бога, но се покаял и Бог му простил. Голям бил царският грях, но още по-голямо било покаянието му. Виновен бил пред Бога за два тежки гряха: за прелюбодейство и за убийство, но след като Божият пророк Натан го изобличил, с болка извикал: Съгреших пред Господа!  Изповядал, значи, своя грях и се покаял горко и прегорко. Съкрушено се молил на Бога, плачел, постял, лежал на земята и смирено понасял ударите, които Бог пратил нему, на неговия дом и на неговия народ заради неговите грехове.

В своите покайни псалми казал: Аз пък съм червей, а не човек (Пс. 21: 7). От гласа на моите въздишания кости ми прилепнаха о плътта ми (Пс. 101: 6). Не спя (Пс. 101: 8). Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101: 10). Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Ето истинско покаяние, ето истински каещ се. Не закоравял в греха и не паднал в отчаяние. Надявал се на Божията милост и непрестанно се каел. И Бог, Който обича каещите се, се смилил над този каещ се, който е пример за подражание. Бог му простил и прославил повече от всички израилски царе, дал му превелика благодат, та да изпее най-хубавите покайни молитви и да предскаже идването в света на Спасителя на света и то от неговото коляно [неговия род]. Виждате ли, братя, колко е дивна Божията милост към каещите се!

Толкова драг станал каещият се Давид на Бога, че Бог не се срамувал да вземе върху Себе Си тяло от неговото семе. Блазе на онзи, който не закоравява в греха, и на онзи, който не пада в отчаяние заради греха. Покаянието спасява и от едното, и от другото зло. Господи милостиви, смекчи сърцата ни чрез сълзите на покаянието.

На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 Който е строг към себе си е снизходителен към ближните, а който е снизходителен към себе си е строг към ближните

Свт. Антоний (Смирницки)

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ДЕКЕМВРИ

 

 

Разсъждение

 

Дали може с вярата да се преместват планини (Мт. 17: 20)? Несъмнено може; и още повече може – с вяра може да се подтикне и сам Бог към милосърдие спрямо нас,  грешните. В омиритския град Афар повечето жители били евреи. Св. Григорий се трудел да ги приведе в християнството. Тогава евреите предложили на св. Григорий и на цар Аврaмий диспут за вярата и ако те (евреите) бъдели победени, всички щели да преминат в Христовата вярата. Няколко дена, в присъствието на няколко хиляди души – евреи и християни, продължил диспутът. Като видели, че ще бъдат победени с непобедимите Григориеви аргументи и доказателства, поискали по някакъв начин Григорий да им покаже Христос жив, така, че те да го видят със собствените си очи жив, и тогава щели да повярват. Имайки, заради чистото си сърце, голямо  дръзновение пред Господа, св. Григорий коленичил, обърнат на изток, и почнал пред всички да се моли на Бога. Когато свършил молитвата, земята се затресла, ударил гръм. От изток се задал един светъл облак, пламтящ като огън и с блестящи лъчи, започнал леко да се спуска към земята, към мястото, където се били събрали хората. Посред облака стоял човек с неописуема красота, c лице необичайно сияещо и одеждата му, като че ли била изтъкана от мълния. Той се движел върху облака, докато не дошъл над самия епископ Григорий. Всички го видели в слава и невиждана красота и от страх паднали по лице на земята. Григорий възкликнал: Един свят, един Господ, Иисус Христос, во славу на Богу Отца. Амин. Тогава от облака^[1] се чул към евреите глас: „По молитвата на епископа ви изцерява Разпнатия от вашите отци“.^[2] И светлият облак полека се отдалечил, така като и бил дошъл. После евреите се кръстили.

 

БЕСЕДА за Самуил

 

 

За това дете се молих и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих; и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа (1 Цар. 1: 27–28).

 

От Бога бил измолен и на Бога бил посветен Самуил, водачът на израилския народ.
Блажената Анна, бездетната му [дотогава ] майка, със сълзи и жертви го измолила от Бога. И него единствения, най-голямото ѝ богатство, дала от най-ранно детство да служи на Господа. Мъдрата майка не смята своите деца за свои, а за Божии. Божии са и когато Бог ги дава, Божии са, и когато Бог ги взима, но най-много са Божии, когато майка им сама ги посвещава на Бога. Божият дар се връща на Бога като дарение. Защото ние нищо нямаме свое, за да го дадем Богу, освен онова, което сме получили от Него. Малкият Самуил живеел при храма, между покварените синове на свещеник Илий, но не се покварил. А Господ не искал да се яви на грешните старци, но се явявал на това чисто дете… Защото Самуил изпълнявал волята Божия и не остана ни една негова дума неизпълнена (1 Цар. 3: 19). И Самуил, от младини до старост, бил съдия на народа, и не сторил нищо лошо, нито на Бога, нито на хората. Бог му дал сила, та пророкувал и вършел чудеса: победил всички Божии и народни врагове; и помазал двама царе – Саул и Давид. А когато остарял, призовал народа и попитал дали някога, някому е причинил насилие, или от някого взел подкуп. А народът в един глас отговорил: Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел^[3] (I Цар. 12: 4). Ето, такъв е, който от Бога бил дарен и на Бога дар е даден, и който растял с Божието благословение и с майчиното благословение. Нека майките да се възползват от примера на блажена Анна. Нека съдиите и народните водачи да се възползват от примера на праведния Самуил.

     О, светий и пресветий Господи, благий и преблагий, отвори нашата душа, да видим Твоята святост и благост, за да се покаем за своите грехове^[4]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – славата Господня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – „Заради епископската молитва вас ви изцерява Разпнатия от вашите отци“ (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – нито нещо си взел от нечии ръце (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – от своята злоба (бел. прев.).