РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг, - всеки ум

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Следните примери от живота на св. Григорий, нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили  една блудница  да изпълни техният злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да и заплати, това, което уж и  дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и почнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари.  Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил  нито гняв[1] нито омраза, а казал на един от другарите си  да и даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но на часа, Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, почнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата и да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога, и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример - когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий посъветвал християните да се скрият, а и той самият, с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ, и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

Да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина

 Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свйти, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни, заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране, и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка, на вяра и любов, следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил планът за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята.  Както Кръстът Христов се простира ширината и дължината, и дълбочината и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисяващи всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - сръдня

ДУХОВЕН ВЕЛИКАН С ЧИСТО ДЕТСКО СЪРЦЕ


„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството“ ( Мт. 18, 3 ).

Благодаря на Бога, че ме удостои да познавам лично един забележителен човек – о. схимонах Нестор. Предлагам Ви негови рисунки.

http://www.golden-ship.ru/load/pdf/cvetnye_risunki_kavkaz_solovki_skhimonakh_nestor/359-1-0-2129

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк.18, 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ ( Сол.5,18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник -  старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий позовавайки  се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов възразяйки на това рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта[1] ( Ефес. 3,17 )

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово - любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи, апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът- любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата, ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи до къде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото,  и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота, на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В този стих има леко разночтение с българския превод. Тук е според сръбския вариант.( Ефес. 3, 17)

[2] В ориг. - убиваме разделението

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Бог най-често победата във войната дава на миротворците. Пример за това е великия цар Иустиниан, а друг пример е св. крал Стефан Дечански. След смъртта на своя баща - крал Милутин, Стефан свалил превръзката от очите си, и с радост бил провъзгласен за крал от болярите и народа. Но Константин, Симонидин син и по-малък брат на Стефан по баща, събрал войска против Стефан. Тогава Стефан му написал следното: „Ти си чул, какво се случи с мене (т.е. как съм прогледал) по Божия Промисъл, който всичко устройва за добро. Помилван от Бога, аз наследих родителския престол, да владея над хората във страх Божий и правда по примера на предците. Откажи се от своето намерение,[1] ела да се видим един с друг, приеми второто място в държавата като втори син, и не въставай с чужденците против своето отечество; нашата земя е достатъчно просторна, на нея има място и за мен и за теб. Аз не съм братоубиеца Каин, а приятел на братолюбивия Иосиф. Казаното от този последният, и на тебе го казвам: Аз съм Божий, вие замисляхте срещу мен зло, а Бог го обърна на добро“. Това написал светият крал. Но Константин не послушал. И бил победен във войната със Стефан. Така бил победен и Драгудиновия син - Владислав, друг претендент за сръбския престол! А най-горчиво пострадал българския цар Михаил Шишман. До него Стефан написал: „Разбери значението на християнската любов, укроти гнева, допусни любовта да бъде между нас, както беше и между нашите родители. Престани да проливаш християнска кръв. Обърни оръжието към неприятелите на Христовото име, а не към християните. Помисли какъв тежък отговор ще дадеш за невинната кръв. Знай и това, че който отнема чуждото, губи и своето“. Михаил се надсмял на това писмо от светия крал и бил тежко поразен при Велбъдж. Бог е с праведните, а не със силните.

БЕСEДА за откриването на Божията премъдрост на небесните сили

 Та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни ( Ефес. 3, 10)

Дали ангелите, братя, са всезнаещи? Не са, защото ако са всезнаещи щяха да са богове. Бог е един, братя, а ангелите са прекрасни Божии служители. Тайната на [Бого]въплъщението  не е била позната на ангелите преди то да стане. И всички други тайни свързани с тайната на Въплъщението са били непознати за ангелите, докато не ги видели разкрити в Църквата. Църквата, значи, е ново откровение и за самите свети ангели. Църквата от една страна е ново проявление на Божията мъдрост, сила и човеколюбие, а от друга страна нова проява на човешкото боголюбие и подвиг. Даже ангелите не знаели предварително до къде Бог ще се понизи, нито докъде човекът ще въздигне. Това се видяло в Църквата и чрез Църквата е известено на ангелите. За това апостолът говори на Ефесяните с [горе]посочените слова. На началствата и властите, т.е.  даже и на ангелските върхове не е било предварително известно всичко. Многоразличната премъдрост Божия, т.е. премъдрост по-рано непроявена [пред] и неизвестна за ангелите, а сега явена в Църквата в безбройни форми, образи и случаи. О, братя мои, най-много са явни две дела Божии - сътворението на света и сътворението на Църквата. И в едното, и в другото, човекът, братя, е главният предмет на Божията любов. Да бъдем благодарни, за всяко наше дихание да сме благодарни и преблагодарни на Бога.

О, Боже благий, Боже милосърдний. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - предприятие

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

БЕСЕДА за затворника Павел

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководил към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най- сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст - затворник

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий, Златоуст, били Теофил, патриарх Александрийски и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото и се отворили рани и червей закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най – хубавите мазила, аромати и благовония, само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта и Божията ръка тежала над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта? Награда – награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий, епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва, Аделий бил като че ли вън от себе си, и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода от Рая, а Аделий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно дето не видял любимия си учител Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „ Него не може да го види човек докато е в тяло, защото той е до Божия престол, заедно с херувимите и серафимите“.

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

 Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък ( Ефес. 2, 20)

Основа на апостолите и пророците е, братя, живота и делата на апостолите и пророците. Това е Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите, и ги държи в едно, както крайъгълният камък държи зидовете. И целите,  Стария и Новия завети са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа. Никъде, освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство, само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега , или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно , или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2], на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

РАЗСЪЖДЕНИЕ

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога - никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж , със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимия му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от  един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор, в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта“ – отговорил Стефан на приносителя – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога ( Ефес. 2, 19)

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовести мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните и другите, т.е. евреите и езичниците  при Отца, в единия Дух. В новите твари, или новия човек, или Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влезнат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога но остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата, сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основна върху святост, и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според планът, всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа, разделянето и отчуждението изчезнали, и всички вярващи, било евреи или бивши езичници станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по–висше от този живот - дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по  драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг, - каменен темел

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако някога на престола на земно царство е седял цар – светец, то това е бил свети крал Стефан Дечански. Гърцитe, които гледали на славяните като на варвари, се удивлявали на красотата на душата на св. Стефан като на едно рядко срещано чудо за своето време. Когато цар Кантакузин изпратил по някакви държавни дела при Mилутин игумена на манастира Пантократор, покрай другото крал Милутин попитал и за своя син Стефан. „Питаш ме кралю за втория Иов?“- рекъл игуменът – „Бъди уверен, че неговата бедност, стои по високо от твоето кралско величие“. Гръцкият цар най – напред се отнасял със слепия крал твърде сурово; затворил го в едно отделение на двореца и забранил всякакъв достъп до него; а после го изпратил в манастира Пантократор, та там от тежките монашески подвизи да отслабне и умре. Но Бог пазил блажени Стефан и той извършвал подвига на поста и молитвата като най – добрите монаси. За неговaта мъдрост се заговорило из целия Цариград. Царят започнал да го уважава и често търсил съвети от него. Така например, Стефан допринесъл да се унищожи известната Варлаамова ерес, против която се борил и св. Григорий Палама. ( Виж Синаксара – втора неделя на великия пост). Варлаам по това време се намирал в Цариград, и с ловки сплетни, придобил  много последователи от първенците в двореца и в Църквата, за своята ерес[1]. В недоумение, царят повикал Стефан и го попитал как да постъпи с Варлаам? Мъдрият Стефан му отговорил със словата на псaлмопевеца: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи! И добавил: „ Опасните хора трябва да се изгонят от обществото“. Като чул това, цар Кантакузин, веднага прогонил с безчестие Варлаам от столицата.

БЕСЕДА за Твореца на новия човек

За да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир ( Ефес. 2, 15)

Идвайки на земята, човеколюбивият Господ е дошъл за всички хора, а не само за някои. Евреите Го очаквали като Месия – Той дошъл като Месия. Езичниците Го очаквали като изкупител – Той дошъл като Изкупител. Той дошъл с еднаква любов и към евреите, и към езичниците. Освен евреите и езичниците, трети нямало на земята. Евреите единствено на света вярвали в единият Бог; езичниците се кланяли на идоли. Но и евреите били помрачили вярата със своите беззакония, така че нищо не знаели. Тъй че по незнание евреите и езичниците били еднакви. А още повече от проклятието заради греха, което от Адама [до Христа] тегнело над черната земя. И тъй като стария Адам не принадлежал само на евреите, а и на езичниците, защото и едните и другите произлезли от него, тъй Новият Адам не принадлежал само на едните от тях, защото спасил и едните и другите. Господ Иисус не можел да толерира царството на евреите, т.е. царството на празния законнически формализъм, нито пък елинското царство ( въобще езичеството), т.е. царството на натуралистическите басни и демонските магии  и врачуване. Но той взел и двамата болника, и изцелил и  двамата. Изцелил двамата и създал [от тях] нов човек. А той е Божията Църква. Така Господ отхвърлил еврейщината, и езичеството и създал Свята света Църква.  O, всеблагѝ и всемъдри Господи Иисусе, неизречимо добро и премъдро е всичко, което си извършил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – за своето мислене 

Днес с Божия помощ започваме Триод а. Триодът е богослу­жебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и Фа­рисея до Великата събота включително (Постен триод) и от Въз­кресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод или наречен още Пентикостар). Думата „триод" е гръцка и означава „трипеснец", защото съдържа канони* на утрената, съставени обикновено от три песни.

Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Начало на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната сед­мица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от сед­мицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-из­вестни от тях са двамата песнописци преподобни Теодор (+826) и Йосиф (+830) С т у д и т и.

Трипеснеците са дадени обикновено на утрената. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песни, във вторник - втора, осма и девета, в сряда - трета, осма и девета, в четвър­тък - четвърта, осма и девета, в петък - пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец - шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).

Постният триод, който започва днес, съдържа следните по главни идеи: Божия промисъл за света и човека - създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Гос­пода Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.

В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздиш­ките и сърдечните съкрушения на вдъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци Това е истинска антология на православното песнено творчество, явило се през течение на мина­лите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.

Великият пост, наречен още Четиридесетница*,е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: „Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!" (Из първата стихира на стиховните на вечернята в неделя Сиропустна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята към небето.

Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопустиа (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10—14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от гордост, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - смирението. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смире­нието, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фа­рисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема та­кава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6)  и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каеш, се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: „Боже, бъди милостив към мене греш­ния!“. И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправ­дан отколкото фарисея. „Понеже, заключава Христос, който пре­възнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява ще бъде въздиг­нат" (Лук.   18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често няма­ше дори где глава да подслони, оми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: „Пример ви дадох“ (Йоан 13:15); „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: „Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде сми­рен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: „Боже, очисти нас грешните!“ (Първа стихира на „Го­споди, воззвах“ в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят див­ните и затрогващи покайни песнопения: „Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота. . !“, „Богородице, насочи ме по пътеките на, спасението. .!“ и „Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз — окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда“.

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки!   А м и н!

Забележки:

* Думата „канон" с също гръцка. На български значи „пра­вило". Богослужебният канон с особен род песнено творчество. В него се из­лага историята на празника или животът на празнувания светец, или се про­славя Бог и Майката Божия. Канонът обикновено се състои от девет песни, а всяка песен - от по няколко стиха. Началните букви на всеки стих често образуват някакъв акростих, изразяващ известна мисъл или славословие. Всяка песен започва с т. нар. ирмос - стих, в който е дадена основната тема на песента. Темите и мотивите са взети от известни библейски песни. Обикно­вено втората песен, носеща покаен характер, се изпуша; изпълнява се само през време на Великия пост и то само в канони с покаен характер.

* Нарича се така, защото обхваща 40 дни. В това число не се смятат дните на   Великата   (Страстна)   седмица.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Пречудни са пътищата на Божия Промисъл, проявил  се и при един изключителен случай в манастира Дохиар, по времето на блажени Неофит, племенник на св. Евтимий. След Евтимиевата смърт, Неофит започнал да гради нова и по-голяма църква на св. Николай Чудотворец, но средствата не му достигнали, и той почнал да моли Бога за помощ. И Бог му помогнал по чуден начин. Срещу Дохиарския манастир се намирал остров Лонгос, или Сика. На този остров Неофит имал един малък метох, до който наблизо имало една каменна статуя на човек. На тази статуя било написано: „Който ме удари по главата ще намери много злато“. Много са удряли статуята по главата, но нищо не са намирали. Неофит пратил [на острова ] с някакво поръчение манастирския послушник Василий. Този Всилий, един ден стоял пред статуята и се чудил на онзи тайнствен надпис. Тъкмо тогава изгряло слънцето, и статуята хвърлила сянката си на запад. Василий взел камък и ударил главата на сянката, започнал да копае и намерил котел пълен със златни монети. Веднага отърчал и известил игумена Неофит. Игуменът наредил на трима честни[1] монаси да отидат с манастирската ладия и Василий и да донесат златото. Отишли, значи монасите, натоварили златото на ладията и веднага потеглели назад. Но като били в морето, дяволът вкарал в главите им мисълта да присвоят това злато за себе си. И тази троица честни монаси, прелъстени от дявола, завързали Василий с въже, на врата му повесели камък и го хвърлили в морето. Когато Василий потънал на дъното, изведнъж му се явили като двама светли юноши архангелите Михаил и Гавриил, взели го и го пренесли в Дохиарската църква, и го оставили в заключената църква пред царските двери. На другия ден, монасите като отишли в църквата намерили Василий вързан да лежи пред олтара. Игуменът го разпитал и узнал за чудесния случай с него. В това време пристигнали и онези трима монаси, които като видели Василий жив, останали като от гръм ударени. Техният игумен заслужено ги наказал, а златото взел и довършил църквата, но не я посветил на св. Николай, а на св. архангели Михаил и Гавраиил. Ето защо, старата Евтимиева църква се нарича църквата на св. Николай, пък новата  „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

БЕСЕДА за единственият мир и Помирителят

Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един  (Еф. 2, 14)

Между израилтяните и езичниците е зеела бездна, която никой от смъртните не можел да запълни и изравни. Единствено Господ Христос е могъл да го стори и го сторил. Онова, що било отдалечено, Той го приближил и съединил. С какво? Със Своята Кръв. Именно със Своята [само]жертва, Той заменил всички останали жертви. С това Той изкупил и заменил със Себе си цялата природа, от която хората взимали и принасяли жертва на Бога ( или на богове)[2]. Една жертва е достатъчна и за израилтяните и за езичниците – това е Христовата жертва. По – нататък, животинската кръв е разделяла израилтяните и езичниците, и по място където е била пренасяна, и на божеството на което била пренасяна, и по вида на животните от които е пренасяна, и по начина по който е пренасяна. Сега Христовата пречиста кръв е пролята[3] вместо всички тези кърви, и тази кръв Христова обединява и побратимява израилтяните с езичниците. И едните, и другите, стават кръвни братя, така, както и ние всички вярващи сме кръвни братя чрез кръвта Христова, с която сме изкупени от проклятието, и с която сега се храним[4]. Той разрушил стените и оградите които разделяли израилтяните и езичниците, и съчетал в едно ръцете и сърцата им. С какво? Със Своето Тяло. Т.е. с живата истина – с въплътената в Себе Си истина. Истината заменила сянката на закона при израилтяните и басните при езичниците. Той отдалечил и двете[5], и показал живата Истина в Тяло. Светът я видял и се зарадвал.

О, Господи Иисусе Христе, преблаги Изкупителю наш, съедини сърцата на нас, верните Твои [ раби]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Свт. Николай не е поставил кавички около определението, но то по-скоро е иронично, което ще проличи от следващите редове.

[2] Т. е на идолите

[3] В ориг. - дошла

[4] Т.е. св. Причастие

[5] Т.е. сянката на закона и езическите басни

РАЗСЪЖДЕНИЕ

След дълга раздяла, със своя другар  Паисий посетил Иоан Колов и встъпил в разговор с него. Двамата взаимно се попитали каква добродетел са придобили. Паисий рекъл: „Никога слънцето не ме е виждало да ям“. А Иоан Колов рекъл: „ Мене пък никога не ме е виждало да се гневя“. Като поучавал братята в скита, св. Иоан разказвал[1] тази притча за каещата се човешка душа: ‚ В един град живеела жена красавица, но блудница, която имала много любовници. Един княз предложил на тази жена, да я вземе за съпруга, ако обещае да живее честно и вярно в брака. Тя обещала. Князът я взел в своя дворец и се венчал за нея. Като разбрали за това, нейните предишни любовници, решили някак си да я върнат на стария и път при себе си. Но несмеейки да се явят пред очите на княза, те отишли зад двореца и започнали да подсвиркат. Жената чула подсвиркването и го познала. Веднага запушила ушите си, прибрала се във вътрешната стая на двореца, и заключила вратата зад себе си. Така се избавила от нови изкушения“. Св. Иоан обяснявал тази притча така: „ Жената блудница- това е душата; нейните любовници – страстите; князът – Христос; вътрешната стая – небесната обител; любовниците, които подсвиркват и я мамят – демоните. Ако душата непрестанно загърбва своите страсти и прибягва при Бога, и страстите, и демоните ще се уплашат и ще избягат от нея.

БЕСЕДА за спасяващата благодат

По благодат сте спасени (Еф. 2, 5-8)

Кой може да разбере и признае, че сме спасени по благодат? Че сме спасени не чрез нашите заслуги и дела, а по Божията благодат – кой може да разбере и признае това? Това може да разбере и признае, само онзи, който е разбрал и видял, от една страна бездната на смъртта и тлението, в която поради греха, човекът бил хвърлен, а от друга страна, висотата, честа и славата до която човекът е бил въздигнат в Царството небесно, в безсмъртния свят, в дома на живия Бог – само той може да разбере това и да го признае. Едно дете пътувало през нощта, спъвало се и падало от дупка в дупка, от яма в яма, докато накрая паднало в една дълбока яма, от която по никакъв начин не могло да излезе само. Когато детето се предало в ръцете на своята съдба, мислейки, че това е краят му, неочаквано някой застанал над ямата, спуснал му дълго въже, и извикал на детето да се хване и държи здраво за въжето. Това бил един царски син, който взел детето, измил го, облякъл го, завел го в своя дворец, и го поставил до себе си. Дали по своите заслуги и дела се спасило това дете? Не, ни най-малко. Неговата заслуга е, че се хванало и се държало за подаденото въже. С какво детето е спасено? С милостта на царския син. В отношението на Бога към хората, тази милост се нарича благодат. По благодат сте спасени. За кратко време апостол Павел повтаря тези думи два пъти, та вярващите да ги знаят и запомнят. Да знаем и ние, братя, и да помним, че сме спасени по благодат, чрез Господа Иисуса Христа. Бяхме в челюстите на смъртта, а ни е даруван живот в двореца на нашия Бог.

Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, спасени сме чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – употребявал,  използвал