Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764936 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Февруари, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

 

Свети Серафим Саровски пише за отчаянието: „Както Господ се грижи за нашето спасение, така човекоубиецът дявол се старае да доведе човека до отчаяние. Предателят Иуда е бил малодушен и неопитен в борбата, затова дяволът, виждайки го в отчаяние, го нападнал и го принудил да се обеси. А Петър, твърдият камък, паднал в голям грях, но като опитен в борбата, не се отчаял и не изгубил присъствие на духа, но пролял горчиви сълзи от горещото си сърце и дяволът, като го видял, побягнал от него, изгорен от огън“. „И така, братя, – учи преподобни Антиох, – когато ни нападне отчаяние, не трябва да му се поддаваме, но укрепени и оградени със светата вяра, да кажем на лукавия дух: „Какво имаш ти с нас, отстъпнико от Бога, беглецо от небето и робе лукав? Ти не смееш с нищо да ни навредиш. Христос, Синът Божий има власт над нас и над всички. А ти, губителю, се махни от нас! Укрепени с Неговия честен Кръст, ние ще стъпчем твоята змийска глава.“

 

БЕСЕДА за това как истинският християнин посреща омразата в света

 

И ще бъдете мразени от всички заради Моето име. (Лк. 21: 17).

 

Всички, които обичат себе си повече от Бога, мразят последователите на Господа Иисуса. Всички, които обичат тялото повече от душата, мразят последователите на Господа Иисуса. Всички, които обичат този свят повече от вечното Божие Царство, мразят последователите на Господа Иисуса. Всички, които обичат греха повече от добродетелта, мразят последователите на Господа Иисуса. Броят на тези, които мразят Иисусовото име, понякога е по-голям, понякога по-малък. Но какъвто и да е техният брой, не се бойте, братя, защото броят на ангелите и светиите е огромен. Броят на вашите сродници на небесата, т.е. на онези, които Господ обича, превишава броя на звездите върху небето и пясъка в морето. О, не се плашете, с вас е Христос, а това означава, че винаги сте по-силни от тези, дето ви мразят. Тъй като Най-Силният е на ваша страна, вие винаги сте многобройни, и винаги сте по-силни от какъвто и да е брой ваши неприятели.

О, Господи Иисусе, Господи всесилни, Ти само бъди винаги с нас и ни помагай винаги да бъдем неотстъпно с Тебе и тогава страхът ни ще изчезне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 366 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.02.2018 06:38
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Св. Исидор Пелсуетски тълкува някои слова на Св. Писание тъй: Две жени, мелещи на мелница; едната взимат, а другата оставят (Мт. 24: 41), означава, че много са се посветили на духовния живот, но са с различни нагласи, едни – искрено и твърдо, други – несериозно и суетно. Първите ще бъдат взети в Царството Божие, а вторите ще бъдат оставени [вън]. Какво означава молитвата за Чашата? И защо Господ се молил да го отмине чашата на страданията? (Мт. 26: 42). Това означава, че никой не трябва да търси опасността, ала когато опасността дойде, християнинът трябва да я посрещне и понесе храбро. За петте безумни девойки (Мт. 25) св. Исидор говори: „Наистина, всички те пазели девството, но нямали останалите добродетели, особено милосърдието. А само девството не е достатъчно за влизане в Царството Божие“. Девството не помага, ако девственицата е горда и самолюбива.

 

БЕСЕДА за тесногръдите, за които злодеянията са по-скъпи от Божията любов

 

Търсите да Ме убиете, защото словото Ми не се побира във вас (Иоан 8: 37).

 

Защо Христовите слова не били приети от еврейските старейшини? Защото те били изцяло изпълнени със злоба и в тях нямало място за божественото семе и за божественото благовестие. Всичко, което е расло в душите им, било сатанински посев, антихристов. Чрез благодатния псалмопевец Господ казва: Застанете[1] и познайте, че Аз съм Бог (Псл. 45: 11). Следователно, първо трябва да се очистим от всичко богопротивно, т.е. от всичко онова, което пречи да се настани в нас светлината на богопознанието. Когато човек се очисти от това, тогава, и само тогава, може да разбере, че Бог е Бог. А докогато човешката душа е изпълнена с богопротивни мисли, богопротивни чувства и богопротивни желания, дотогава човек не може нито да слуша, нито да приеме словото за Бога. Който пък няма Бога в себе си, той се труди по някакъв пъклен натиск да изкорени Бога от душата на онзи, който Го има. Търсите да Ме убиете. Защо? Затова, защото нито едно божествено Христово слово не могло да се приюти нито пък приеме в техните безбожни сърца. Нямайки нищо общо с Христа Господа, еврейските старейшини не могли още от самото начало да имат някакви приятелски връзки с Него.

О, Господи Иисусе, благи наш Спасителю, помогни ни да очистим сърцата си от всички греховни семена в нас, та Твоето свето Слово да се всели в нас и да ни освети, да ни укрепи и възкреси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

                                                                                   

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – изпразнете се – т.е. изчистете се, освободете се (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове: 0
20.02.2018 05:09 - ЗА ПОСТА


 Умерения и разумен пост е основа на всички добродетели.

 

Преп. Паисий Величковски

Категория: Други
Прочетен: 313 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Св. Варсануфий, който петдесет години живеел затворен в килията си и не допуснал да се види с нито един жив човек, е достигнал чрез богомислие и молитва необикновена чистота и прозорливост. Ето няколко негови мисли от книгата „Отговори“ : „Всеки помисъл, който не е предхождан от тишина и смирение, не произлиза от Бога. Всичко, което е от дявола, е със смущение и метеж“. „Когато се молиш, и Бог забавя да изпълни молитвата ти, Той прави това за твоя полза – да те научи на дълготърпение.“ „Видимите разбойници са слуги на невидимите – мисловните.“ „Господ Иисус Христос претърпял всичко и накрая се възнесъл на светия Кръст, което означава умъртвяване на тялото и страстите, и свето,  и съвършено упокоение.“ „ Господ иска да почиташ всеки човек повече от самия себе си.“ Когато запитали стареца дали да вземат и да платят на застъпник в един спор на манастира с някои хора, той отговорил: „Ако купите човешко застъпничество, то Бог няма да се застъпи“.

 

БЕСЕДА за взаимното познаване на Отец и Син

 

Аз пък Го зная, защото съм от Него и Той ме е пратил (Иоан 7: 29).

 

Никой никога не се е осмелил да каже, че познава Бога. Мнозина само са казвали, че вярват в Бога. Само Господ е изрекъл думите: Аз пък Го зная. И веднага се обосновал откъде Той Го познава, казвайки: ...и Той ме е пратил. Първото основание – Защото съм от Него свидетелства за вечното битие на Сина; а второто основание – и Той ме е пратил – свидетелства за появата на Сина във времето, в материалния свят като посланик на Светата Троица. На нас, вярващите християни, не е дадено да познаваме Отца, тъй както Го познава Неговият Единороден Син, но ни е дадено и заповядано да вярваме. Нашата заслуга е във вярването, а не в знанието. Ако познавахме Бога чрез виждане, никой не би имал заслуга. Защото каква заслуга е да видиш и да познаеш? Всъщност, не виждането, а вярването – в това е заслугата, в това e добродетелта, в това е нашето спасение. Ние не сме достойни да видим Бога и с виждане да Го познаем, защото сме немощни от грехове и отдалечени от Бога. Но Божията милост ни е дала в този живот вярата, която може да ни приближи до Бога и да ни въведе в Царството на вечното съзерцание и знание в другия живот.                              

О, братя мои, да вярваме на Христа Господа, защото Той знае. Той не говори от вяра, а от знание.

Господи милостиви, утвърди вярата в нас. Подай ни края на одеждата Си, та да се държим за него до края на живота ни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове: 0
19.02.2018 05:00 - !!!

 


Постът с нищо не ще ви ползва ако нямате любов. Защото не е казано: „Бог е пост“, а „Бог е Любов“.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове: 0
  


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ФЕВРУАРИ

 

 Разсъждение

                                                          

Монасите попитали великия авва Исхирион:                                                                                                             
 – Какво изпълнихме ние?                                                                                                                          

– Ние изпълнихме Божиите заповеди. – отговорил Исхирион.                                                                           
  – А какво ще направят онези, които дойдат след нас?                                                                             

– Те ще направят същото, което правим ние, само че наполовина.                                                       

– А онези след тях?                                                                                                                     – Те при свършека на света не ще изпълняват никакъв монашески подвиг, но тях ще ги постигнат такива напасти и такива изкушения, та чрез понасянето на тези напасти и изкушения в Царството Божие те ще са по-високо от нас и от нашите отци.

 

БЕСЕДА за смъртта като за заспиване

 

Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя (Иоан. 11: 11).

 

Господарят на живота нарича смъртта заспиване. О, каква неизказана утеха за нас! О, каква сладка новост за света! Смъртта на тялото, следователно, не означава унищожаване на човека, а само заспиване, от което може да го пробуди Онзи, Който и първата прашинка е пробудил за живот чрез Своето Слово. И когато Господ извикал: Лазаре!, човекът се пробудил и оживял. Господ знае името на всекиго от нас. Щом Адам знаел името на всяко творение Божие, как Господ не би знаел всекиго от нас по име! Той не само ни знае, но ни и вика по име. О, сладостен и животворен глас на Единствения Човеколюбец! Този глас може и от камъните да направи синове Божии! Как тогава да не ни разбуди от греховния сън! Някой си човек вдигнал камък, за да убие брата си. В този момент му се сторило, че чул гласа на майка си, която го викала по име. Само като чул гласа на майка си и ръката му затреперила. Той изпуснал камъка и се засрамил от греховното си намерение. Майчиният глас го пробудил от греховната смърт. А щом майчиният глас спасява и разбужда от смъртта, то колко повече пък гласът на Спасителя и Животодавеца! Който и да бил мъртъв само по тяло, като бивал повикан от Господ, всеки се събуждал и ставал. Но не всички с умрели души се пробудили и станали, когато Господ ги повикал. Защото за това пробуждане и за това възкресение е потребно и съгласието на волята на умрелия! Иудо, с целуване ли [Ме] предаваш? Тъй казал животворният глас, но мъртвецът останал мъртвец и грешникът не се пробудил. Савле, Савле, що Ме гониш? – извикал същият животворен глас и заспалият в грехове се събудил, и мъртвият оживял. Наистина греховният сън е по-дълбок от смъртта и заспалият не се събужда лесно.

Господи сладки, пробуди ни от греховния сън, пробуди ни, Господи! На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                         

 

 

Категория: Други
Прочетен: 406 Коментари: 0 Гласове: 0
 

В тоя ден по установление на св. Отци правим спомен за лишаването на първосъздадения Адам от райската храна. Това душеспасително установление, отредено тъкмо за днес, когато сме в навечерието на светата Четиридесетница, има за цел да ни покаже, колко полезен за нас е постът като лечебна школа и колко вредни са лакомството, невъздържанието и непослушанието.

Първата Божия заповед беше за поста: "И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш, но от дървото за познаване добро и зло да не ядеш, защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш!" (Бит. 2:17). Под действието на дявола обаче нашите прародители престъпиха тая заповед и затова, съгласно с Божието предупреждение, смъртта влезе в тях и те станаха смъртни. Прогневиха Бога, своя Създател. За тях вече нямаше място в рая на сладостите и затова Бог ги изгони от него. Така Адам и Ева се лишиха от блаженото обещание с Бога в рая, заслужиха неговото проклятие и за тях и техните потомци започнаха тежки дни - дни на скърби и неволи, на болести, мъчителен труд и страдания. Всемилостивият Бог обаче не остави тежко съгрешилите Свои първосъздания в бездната на греха и проклятието, но обеща да им изпрати Спасител. И когато се изпълниха времената (Гал. 4:4), Бог изпълни Своето обещание - изпрати Своя Единороден син в лицето на Господ Иисус - втория Адам (1 Кор. 15:45-47). Той, макар и свят и безгрешен, за да заглади греха и непослушанието на първия Адам, пости 40 дни и 40 нощи. Изкусени от примамката на дявола, че ще станат богове, нашите прародители проявиха непослушание към Бога, а Христос - Новият Адам - победи изкусителя в пустинята, отхвърляйки всички негови изкусителни предложения, и чрез послушанието, доведено дори и до кръстна смърт (Фил. 2:8), Той ни даде възможност да станем чада Божии (Йоан. 1:12). Така че онова, което ние чрез Адам и Ева изгубихме, чрез Христа отново го придобихме. Някога чрез невъздържанието прародителите се лишиха от райската храна, сега чрез поста и въздържанието ние се удостояваме с небесната храна - Тялото и Кръвта на Господа.

Грехопадението на нашите прародители нека ни послужи за пример, за да не се лишим и ние като тях от драгоценните Божии дарове. Постът и въздържанието, прочее, нека бъдат за нас спасително поприще през време на св. Четиридесетница и благодатна школа към духовно усъвършенстване. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи 10-те Bожии заповеди. Пости 40 дни и 40 нощи и св. прор. Илия и бе удостоен със силата да върши големи чудеса и жив да бъде взет на небето. Пости 40 дни и 40 нощи и нашият Спасител преди да започне Своето служение. Подобно на тях постиха и мнозина благочестиви люде - мъже и жени, и чрез поста можаха да станат още тука на земята ангели в плът. Нека и ние през време на настъпващата Четиридесетница, следвайки техния пример, да постим телесно и духовно и чрез това отново да придобием Рая, да заслужим богатите милости на Бога, Комуто да бъде чест и слава сега и во веки. Амин!

"Седеше Адам срещу рая и, ридаейки, оплакваше своята духовна голота: "Горко ми, казваше, коварно бях прелъстен чрез увещанието на змията; ограбен съм и лишен от слава! Горко ми, голият и унижен, аз изпаднал сега в недоумение! Но, о, рай, не ще се вече насладя на твоите блага; няма вече да видя моя Господ Бог и Създател, защото ще ида в земята, от която бях взет. Милостив и щедър Господи, викам към Тебе: Помилуй ме падналия!"

Категория: Други
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове: 0
  

Неделя сиропустна

 

Евангелие за поста

 

 

Мт. 6: 14 – 21 Зач. 17

 

       Основно правило за войника в борбата е да не се предава на врага. Военноначалника предварително трябва да предупреждава, че всеки войник, трябва да се пази от неприятелските примки, за да не бъде измамен и пленен. Останал сам, гладен, премръзнал и оголял, войникът ще бъде в голямо изкушение да се предаде на врага. Лукавия неприятел ще се възползва от неговото положение по всякакъв начин. И въпреки, че и сам той гладува, подхвърля на войника малко хляб, за да демонстрира, че има храна в изобилие. Макар и той да мръзне, изпокъсан и оголял, му подхвърля някакви дрехи, за да демонстрира, че е облечен и богат. Подхвърля му и позиви, в които се хвали, че неговата победа е съвсем сигурна, и лъже бедния войник, че много негови полкове с другарите му, от ляво и от дясно са се предали, или че неговия генерал е убит, или че неговия крал проси мир! Обещава му скоро завръщане в родното огнище, и длъжност, и пари, и всичко, за което един човек в тежко положение, може само да сънува. Всички тези вражески примки и ями, военноначалника предварително трябва да посочи и да предупреди войниците, да не вярват на нищо от това, а да стоят на своите позиции, да не се предават, да останат верни на своето знаме, дори и с цената на смъртта.

       Да не се предава на врага е основно правило и за Христовия войник в борбата със злите духове на този свят. И Христос, като наш Цар и Воевода, в тази борба, ни посочва всичко и ни предупреждава за всичко това. Ето, казах ви отнапред (Мат. 24: 25; Иоан. 14: 29), казва Той на Своите ученици. Опасността е голяма, а врагът на човешкия род е по-страшен и лукав от който и да е друг възможен враг. Това Господ го подчертава на едно друго място: Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница (Лк. 22: 31). Сатаната непрестанно търси  хората, още от онзи ден, когато е измамил първия човек - още от онзи ден, той предявява право върху човешкия род и го отнема от Бога като свой. С всички възможни измами, той привлича Христовите войници към себе си, мамейки ги с лъжливи обещания, като им показва своите богатства. Никой не е по-гладен от него, но той предлага[1] хляб на изгладнелите човеци и ги приканва да се предадат. Никой не е по-гол от него, но той мами хората с цветовете на своето лъжливо и  привидно облекло. Никой не е по-беден от него, но той като фокусник на панаир, ловко подхвърля монета след монета, и умело се представя пред алчните зрители за милионер. Никой не е по-пропаднал от него, но той никога не престава с лъжите си, че е победител, че уж Христовите войски са разгромени, че уж Христос е избягал от бойното поле и се е укрил. Защото (той, дяволът) е лъжец и баща на лъжата, и цялата му сила и неговото богатство е само в лъжата. Посочвайки на своите последователи, всички измами и дяволски оръжия, Господ Иисус, ги е научил с пример и със слова, как всеки да се противопостави [на сатаната] и с какви оръжия да се бори.

       Преди всичко, сам Той Христос, е главното оръжие на нас, Неговите последователи. Неговото присъствие в нас, и Неговата сила в нас, са главното ни оръжие. Неговите последни слова, които са записани в Евангелието, гласят:  Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин (Мат.28: 20). И ето, Неговото присъствие проличало през вековете в милиони неустрашими Негови борци - апостолите, мъчениците, изповедниците, богоносните отци, благочестивите девици и светителите; и не само проличало в изминалите времена, а очевидно и несъмнено проличава и в ден днешен за всеки, който не се е предал вече съвсем на злобния дух, и не само, че проличава днес, а ще проличи и в самия край на времената, с идването на такива силни богоносци, каквито били Енох и Илия (Откров.11: 3). Също така е очевидна и несъмнена силата на Неговото Тяло и Кръв, на Неговите страдания, на Неговите слова, на Неговия честен и животворящ Кръст, на Неговото Възкресение, и на Неговата безсмъртна слава. Вие, които сте се уверили в непобедимата Христова сила, която като електрически ток протича чрез Неговите верни, казвайте това на останалите! А вие, които още не сте се уверили, а желаете да се уверите, сторете всичко онова, което Евангелието учи[2] да се прави, и ще се уверите. Зарежете онези, който злобно се съмняват, нека си се съмняват. Злобата им не вреди на Бога, а е срещу тях; злобата им не вреди на Бога, а е за тяхна погибел. Скоро ще настане време, когато нито ще могат да се съмняват, нито пък ще им се даде да вярват.

       Но освен присъствието и силата Христова, които са нашето главно оръжие в борбата против злия дух, Господ Иисус ни е препоръчал и още някои видове оръжие, които самите ние, но с Неговата помощ, трябва да изковем. А тези оръжия са: непрестанно покаяние, непрестанно милосърдие, непрестанна молитва, непрестанна радост в Господа Иисуса, и страх от Съда и духовната гибел; освен това - с вяра и надежда, драговолно понасяне на страдания за Него, прощаване на щетите, и отношение към този свят като към несъществуващ, причастяване с Неговите свети Тайни, бдение и пост. Споменаваме поста накрая, не защото поста е най-маловажното оръжие - пази Боже! – а само заради това, че днешното Евангелие говори за поста, а ние ще се постараем да изтълкуваме днешното евангелско четиво.

       Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Така започва днешното Евангелие. Защо започва така? Ще кажете: „Каква връзка има това с поста?“. Има връзка и то твърде тясна, както има тясна връзка с поста и завършека на четивото, където не се говори за поста, а за събиране на богатство, не на земята, а на небето, където не го яде молец, ръжда го не хваща, и крадци не го крадат. Защото когато постът се разбира в истинския му християнски смисъл, а не  законнически и фарисейски, тогава и прощаването на оскърбленията, и въздържанието от сребролюбие, са пост, и то най-важния пост, или ако искате, най-важния плод на поста. Защото наистина, твърде малка цена има въздържанието от храна без въздържание от връщането с оскърбление на оскърблението, и въздържание от заслепяването със земни блага.

       Господ не ни заповядва със силата на властта: „Прощавайте греховете на човеците!“. Той ни оставя свободата да прощаваме или да не прощаваме. Той не иска да нарушава нашата свобода, и със сила да ни принуди да правим каквото и да е, защото тогава, нашите дела всъщност няма да са наши, а Негови, и за нас не биха имали такава стойност, както когато ги вършим доброволно. Наистина, Той не ни нарежда със силата на властта, ала Той ни предупреждава, какво ни очаква: Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Па кой ще ни прости нашите съгрешения, ако не Бог? Никой, нито на небето, нито на земята - никой. Хората няма да ни ги простят, защото и ние не им ги прощаваме, а Бог няма да ни ги опрости, защото и хората не ни ги прощават. Тогава къде сме, и къде ще бъдем? Тогава ще преживеем този век под планина от грехове, а в другия живот тежестта на тази планина ще бъде увеличена за цялата вечност. Затова да се постараем да не отвръщаме на човеците оскърбление за оскърбление и зло за зло, нито да отплащаме за греха с грях. Защото, ето, като видиш пиян човек паднал в калта, ще легнеш ли и ти в калта до него? Или ще се потрудиш да го изправиш и измъкнеш от калта? Всеки грях е кал. И всяка страст е пиянство. Ако брат ти е овъргалял своята душа в калта на греха, защо трябва и ти да хвърлиш душата си в същата тази кал? Затова се въздържай от онова, което върши твоя грешен брат, и се погрижи и него да изправиш и очистиш. Та и твоя Отец Небесен да те изправи и очисти от всичките ти грехове, тайни и явни, и на Страшния Съд да те постави между Своите ангели.

       Също, кога постите - казва Господ -  не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят.  Истина ви казвам, те получават своята награда. Лицемери са онези, които постят не заради Бога, нито заради своята душа, а заради хората. Та хората да видят, че постят и да ги хвалят. Но тъй като всички хора не могат да ги виждат всеки ден, какво ядат и пият, те се стараят да направят лицата си такива, та хората да разчитат по техните лица, че постят. Те помрачават лицата си, правят ги бледи и тъжни, намръщени и изпити. Не помазвали главата си с благоуханни масла и не миели лицето си. Хората като ги гледали им се възхищавали и ги хвалели. Хората ги награждавали като им се възхищавали и хвалели. Какво повече могат да очакват от Бога? Те не постили заради Бога - постили заради хората. Каква награда ще получат за душата си? Те не са постили заради душата си, постили заради хората, и хората ги хвалили заради това. Наистина, те са получили своята награда. И Бог нищо не им дължи, нито пък в бъдещия живот ще им даде нещо за техния пост.

А ти, кога постиш - казва Господ - помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Това е най-важното правило за поста. Неговото външно съдържание е ясно. Когато постиш, постиш заради Бога и заради спасението на собствената си душа, а не заради хората. Въобще не е важно хората да те видят и узнаят, че постиш, даже за тебе е по-добре да не те видят и да не знаят. Не очаквай от хората никаква награда за това. Защото, какво могат да ти дадат онези, които и сами всичко очакват от Бога, както и ти? Важното е, че Бог вижда и знае. А Бог винаги вижда, от Него не може нищо да се укрие. Затова не демонстрирай своя пост с никаква външна показност. Бог не гледа на твоето сърце по външни признаци; Той вижда вътре, в самото сърце. Както си помазвал главата си преди поста, можеш да я помазваш по същия начин и през време на поста, и както си миел лицето си преди поста, можеш да го миеш и през време на поста. Нито помазването на главата, нито непомазването, ще увеличи твоите заслуги пред Бога, нито миенето на лицето, нито неумиването, ще спаси твоята душа, нито пък ще я погуби.

Но тези Христови думи: помажи главата си и умий лицето си, произнесени тъй решително, имат своя дълбок вътрешен смисъл. Защото, ако Господ е мислел само за физическата глава, и физическото лице, Той, положително не би дал заповед през поста да помажеш главата си и умиеш лицето си, а би казал, че за плодовете на поста, помазването на твоята глава, или непомазването, и умиването на лицето ти или неумиването му, е нещо незначително и второстепенно. Очевидно е, че в тези думи се крие тайнствен смисъл. В противен случай, който разбере тази изрична Христова заповед във нейния външен смисъл, и започне през поста да помазва главата си и умива лицето си, той би паднал в един  друг, противоположен вид лицемерие. Той би изнесъл на показ пред хората своя пост, само че по един друг начин. А Господ особено желаел да отучи хората да постъпват така. Несъмнено е, значи, че тази заповед има своя вътрешен смисъл. Какъв? Подобен на онзи, на който апостол Павел предава на обрязването, изтъквайки обрязването на сърцето като спасително, и гледайки на външното обрязване като на необрязване (Гал. 6: 15; Рим. 2: 29). Помажи главата си, значи: помажи своя ум със Светия Дух. Защото главата означава умът и цялата душа, а благоуханния елей, с който се помазва главата [означава] Дух Свети. А това ще рече - пости откъм всички лоши мисли и се въздържай от всички скверни думи и празнословие, а напротив - изпълни ума си с мисли за Бога, за светостта, за чистотата, за вярата и любовта, и за всичко онова, което е достойно за Светия Дух. Постъпвай също тъй и с езика си - защото разговорът е в съгласие с ума - или въобще се въздържай от разговор, или ако говориш, говори само онова, което служи за слава Божия и за спасение на душата. Така постъпвай и със сърцето си - пости от към всякаква омраза и злоба, от завист и гордост, богохулство и човекоохулване, от всеки грях и грешни желания, страсти и похоти - въздържай се от всичко това, и пусни Светия Дух, нека Той да посее в нивата на твоето сърце, всички божествени добродетели, богоприятно семе и небесни цветя. Така постъпи и с волята на твоята душа - пости от към всички греховни намерения, въздържай се от всяко зло, и допусни Светия Дух като благоуханен елей да помаже със Себе Си, твоята коравосърдечна душа, да изцели раните и, да я изправи пред Бога, да я направи копнееща за добри дела, да я направи жадна за всичко добро, което е в Бога.

Ето какво означава: Помажи главата си. С една дума - обуздай своя вътрешен човек, който е истинския човек, от всяко зло и го насочи към всяко добро.

Какво пък означава: Умий лицето си? Лице означава външния, телесния, чувствителния човек, с една дума - човешкото тяло. Чрез тялото душата се изявява в този свят. За Бога, човешкото лице е неговата душа, но за света, лицето е човешкото тяло. С помощта на чувствата и телесните органи, ние показваме на света какво усещаме и какво искаме. Езикът казва онова, което мисли умът, очите показват онова, което чувства сърцето, и нозете отиват там, където иска волята на душата[3].

       Умий лицето си означава: очисти своето тяло от правенето на какъвто и да е грях, от всяка нечистота, и всяка злоба. Въздържай чувствата си от всичко излишно и пагубно. Затвори очите си, за да не бродят непрекъснато по шаренията на този свят; запуши ушите си за да не слушат нищо, което не служи за спасението на душата; запуши носа си за да не се опиянява душата от ароматите на този свят, който бързо се обръща в смрад; забрани на езика и стомаха си да се лакомят за много храна и питиета; въобще, забрани на плътта, да се изнежва и да иска от тебе, повече отколкото и необходимо за съществуването и. Освен това забрани и на ръцете си да бият и мъчат хората и животните; забрани на нозете си да крачат към греха, към безумно веселие, към безбожни забавления, към побоища и кражби, а в противоположност на всички тези неща, насочи тялото си да бъде храм на твоята душа, а не крайпътен хан, където се отбиват разбойници за да делят ограбеното и да стъкмяват нов план за грабеж - направи го [тялото] храм на живия Бог.

       Ето какво означават думите: Умий лицето си. Пост е този, който води към спасение. Това е постът, който Христос е заповядал; пост, в който няма лицемерие, пост, който гони и прогонва злите духове, и принася на човека славна победа и много плод, в този и в другия живот.

       Тук е важно да запомните, че Христос, първо споменава главата, и след това лицето, т.е. първо душата и след това тялото. Лицемерите постили само с тялото, и афиширали своя пост пред хората. Против това, Христос първо посочва вътрешния пост, духовния, и след това външния, телесния, но не за да подцени телесния пост - виж, и той е постил телесно – а за да започне от началото, първо да избистри извора, па тогава реката, първо да очисти душата, па тогава огледалото на душата. Първо човек трябва с ума, сърцето и волята си да приеме поста, па тогава и с тялото драговолно и с радост да го изпълни. Както един художник, сътворява картината в душата си, а след това бързо и радостно я изобразява с ръката си, така и телесния пост трябва да доставя радост, а не тъга. Затова Господ е употребил думите „помазване“ и „умиване“; защото, както и двете неща са приятни и доставят радост на телесния човек, така и поста - духовния и телесния - трябва да е приятен и да доставя радост на духовния човек. Защото постът е оръжие, твърде силно оръжие, в борбата против злият дух. Войникът, когато остане без оръжие[4] в борбата е натъжен, защото останал невъоръжен трябва да бяга или да се предаде. А когато получи оръжие е радостен, защото тогава може да заеме своето място и да даде отпор на врага. Как християнинът да не се радва, като се въоръжи с поста против най-черния враг на своята душа. Как сърцето му да не затрепти [радостно] и лицето му да не засияе като види в ръцете си оръжието, от което врагът панически[5] бяга. Лакомията прави човека мрачен и страхлив, а поста го прави радостен и смел. Но както лакомията предизвиква все по-голяма лакомия, така и поста подбужда към по-голяма и продължителна издържливост. Цар Давид тъй дълго пребивавал в пост, че сам казал: Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Когато човек види ползата[6]от поста, той пожелава да пости все повече и повече. А ползите от поста са безброй.

       Чрез поста човек облекчава тялото и духа си от унинието и грубостта. Тялото му става леко и бодро, а духът светъл и ясен.

Чрез поста човек въздига своята душа над земната тъмница, и пробива през  скотския живот, в светлината на Божието Царство, направо в своето Отечество.

       Постът прави човека силен, смел и  решителен пред хората и пред демоните.

       Постът прави човека великодушен, кротък, милостив и послушен.

       Чрез поста Мойсей се удостоил да приеме закона от Божиите ръце.

       Чрез пост Илия затворил небето и три години не валял дъжд; след това свалил върху идолопоклонниците огън от небето, и чрез поста очистил себе си до такава степен, че могъл на Хорив да разговаря с Бога.

       Чрез поста Даниил се избавил от лъвовете в ямата, а трите отроци от огъня в разпалената пещ.

       Чрез поста цар Давид въздигнал сърцето си към Господа, и Божията благодат слязла върху него, та изпял най-сладостните и най-възвишени молитви, каквито преди това нито един смъртен човек не бил възнасял към Бога.

       Чрез поста цар Иосафат без борба изтребил своите врагове - амонитци и моавци (II Парал. 20: 23).

       Чрез поста евреите се спасили от преследването на царския наместник Аман (Естир. 4: 3).

       Чрез поста се спасил град Ниневия от гибелта, която му предсказал пророк Иона.

       Чрез поста Иоан Кръстител станал най-великия човек между родените от жена.

       Въоръжен с поста свети Антоний победил всички демонски пълчища и ги прогонил от себе си. Какво? Нима само свети Антоний? Безчисленото войнство от християнски светии и светици, се очистили чрез поста, и станали най-великите герои в човешката история. Защото победили онова, което е най-трудно да се победи - себе си. А побеждавайки себе си, победили света и сатаната.[7]

       В края на краищата, не започна ли и сам Господ Иисус своето божествено дело на спасението на хората с продължителен четиридесетдневен пост? И с това той не е ли указал ясно, че и ние трябва да започнем истинския християнски живот с пост? Първо поста, а всичко останало ще дойде с поста и чрез поста. Със Своя пример Господ ни е показал, колко силно оръжие е поста. С това оръжие той е победил сатаната в пустинята, а с тази победа и трите главни сатанински страсти, чрез които сатаната получава свободен достъп до нас, а те са: сластолюбието, честолюбието, и сребролюбието; три пагубни страсти[8], и три най големи примки, в които злия враг на човешкия род примамва Христовите войници.

       Но тъй като сребролюбието подхранва и усилва останалите страсти, то по думите на апостола е: корен на всички злини ( I Тим. 6: 10). Затова Господ завършва Своето поучение за поста с напомнянето да не бъдем сребролюбиви, да се въздържаме от душегубното трупане на земни блага, които отклоняват нашите сърца от Бога, и ги закопават в земята.

       Господ казва: Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви
. Който събира земни блага, събира за себе си страдание и страх. Той изгубва себе си в тези блага, и неговото сърце се посипва с прах.[9] Ние постоянно сме привързани към своето съкровище, било това наше съкровище да е на земята, било на небето. Нашите мисли са при нашето съкровище; нашето сърце е при нашето съкровище; всички наши желания  са при нашето съкровище - било това наше съкровище да е на земята, било на небето. Ние сме привързани за нашето съкровище, като река за своето корито - било това наше съкровище да е на земята, било на небето. Ако се замогнем със земни блага, ще бъдем временно богати и вечно сиромаси; ако пък се обогатим с небесни блага, временно ще сме бедни, а вечно богати. На нашата воля е предоставено да избираме - едното или другото. А от този свободен избор зависи нашата слава или нашето страдание. Ако изберем вечните блага , дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, нашата слава ще бъде вечна. Ако изберем онези, другите блага, които трябва да пазим от молци, ръжда и крадци, нашето страдание ще бъде вечно.

       Под „земни блага“ спрямо вътрешния смисъл на думата се разбират цялата светска ученост, светска култура, и светско благородство, доколкото те са отдалечени от Бога и Евангелието. Забравата изяжда тези блага като молец; несполуките и страданията в живота ги покриват като ръжда, а злия дух, като всеки крадец, ги подкопава и краде. Събирането на небесно съкровище, спрямо вътрешния смисъл на думата означава обогатяване на своя разум с познание за Божието битие и Божията воля; обогатяване на сърцето и душата с евангелската култура и благородство. Защото само това богатство не е преходно и не  подлежи на  развала и кражба. Като събираме такова съкровище, ние веднага го даваме на Бога за съхранение. А това, което е при Бога, е далеч от молци, ръжда и крадци. Това съкровище Бог, след смъртта ни, когато тръгнем към Него, ще го прати насреща ни. Това съкровище ще ни доведе пред Божието лице. А всяко друго богатство, което на земята ни е отделяло от Бога, ще ни отдалечи и раздели от Бога и небето за винаги. Защото ако сме отдали сърцето си на земните блага - предали сме душата си на сатаната. И ще бъдем като войници, които са изневерили на своето знаме и предали своите на лютия и лъжлив враг.

       Затова да отворим очи, докато още има време. Да бъдем твърдо уверени, че окончателната победа не принадлежи на дявола и на неговите слуги, а на нашия Цар и воевода Христос. Затова да побързаме да вземем победоносното оръжие, което ни препоръчва Той за борбата – поста. Оръжие за нас светло и славно, а за нашия враг - страшно и смъртоносно.

       Да се въздържаме от излишна храна и питие, та с тях да не отегчаваме нашите сърца (Лк. 21: 34), и да не ги заравяме в тление и тъмнина.

       Да се въздържаме от трупането на земни богатства, та чрез това, сатаната да ни раздели от Христос, и да ни принуди да се предадем.

       А като постим, да постим не заради човешка похвала, а заради спасение на своята душа, и за слава на нашия Господ и Спасител, Когото, заедно с Отца и Светия Дух, на небето славословят ангелите и светиите, а на земята праведниците [славословят] - Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – показва (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – предписва (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – нозете вършат онова, което волята на душата иска (бел. прев.).

 

[4] В ориг. –  изгуби оръжието си (бел. прев.).

 

[5] В ориг. –  безогледно (бел. прев.).

 

[6] В ориг. –  благодатта (бел. прев.).

 

[7] Св. Василий казва: „Поста укрепява ума“. Свети Диодох: „Истинските подвижници се въздържат от храна, не затуй, че я мислят по естество за зло, но чрез въздържанието да укротят разпалването на телесните членове“. А блажени Иероним казва: „ На Бог, Твореца и Господаря на вселената, въобще не му е необходимо къркоренето на празния стомах, ала без това не може да се запази целомъдрието“ – (aliter pudicita tuta esse non possit“) (бел.автр.).

 

[8] В ориг. –  лакомства (бел. прев.).

 

[9] Много древни светии, като Авраам, Иов, Давид, и мн. други, наистина, са имали големи богатства, но те нямали пристрастие към богатството, а на всичкото си състояние  гледали като на Божие. ( Петър Дамаскин) (бел.автр.).

Категория: Други
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове: 0
17.02.2018 20:23 - !!!
 

 


Едно семейство поканило на гости свещеника. След като си тръгнал домакинята казала: „Струва ми, че попа ни открадна лъжичката“. Тази мисъл дълго я мъчила и след година, когато отново поканили свещеника тя не издържала и го запитала: „Отче, Вие ли ни откраднахте лъжичката?“. „Не – отговорил кротко свещеникът – оставих я между страниците на Вашата Библия“…

Категория: Други
Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове: 1
 
Неделя сиропустна

 

Евангелие за поста

 

 

Мт. 6: 14 – 21 Зач. 17

 

       Основно правило за войника в борбата е да не се предава на врага. Военноначалника предварително трябва да предупреждава, че всеки войник, трябва да се пази от неприятелските примки, за да не бъде измамен и пленен. Останал сам, гладен, премръзнал и оголял, войникът ще бъде в голямо изкушение да се предаде на врага. Лукавия неприятел ще се възползва от неговото положение по всякакъв начин. И въпреки, че и сам той гладува, подхвърля на войника малко хляб, за да демонстрира, че има храна в изобилие. Макар и той да мръзне, изпокъсан и оголял, му подхвърля някакви дрехи, за да демонстрира, че е облечен и богат. Подхвърля му и позиви, в които се хвали, че неговата победа е съвсем сигурна, и лъже бедния войник, че много негови полкове с другарите му, от ляво и от дясно са се предали, или че неговия генерал е убит, или че неговия крал проси мир! Обещава му скоро завръщане в родното огнище, и длъжност, и пари, и всичко, за което един човек в тежко положение, може само да сънува. Всички тези вражески примки и ями, военноначалника предварително трябва да посочи и да предупреди войниците, да не вярват на нищо от това, а да стоят на своите позиции, да не се предават, да останат верни на своето знаме, дори и с цената на смъртта.

       Да не се предава на врага е основно правило и за Христовия войник в борбата със злите духове на този свят. И Христос, като наш Цар и Воевода, в тази борба, ни посочва всичко и ни предупреждава за всичко това. Ето, казах ви отнапред (Мат. 24: 25; Иоан. 14: 29), казва Той на Своите ученици. Опасността е голяма, а врагът на човешкия род е по-страшен и лукав от който и да е друг възможен враг. Това Господ го подчертава на едно друго място: Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница(Лк. 22: 31). Сатаната непрестанно търси  хората, още от онзи ден, когато е измамил първия човек - още от онзи ден, той предявява право върху човешкия род и го отнема от Бога като свой. С всички възможни измами, той привлича Христовите войници към себе си, мамейки ги с лъжливи обещания, като им показва своите богатства. Никой не е по-гладен от него, но той предлага[1] хляб на изгладнелите човеци и ги приканва да се предадат. Никой не е по-гол от него, но той мами хората с цветовете на своето лъжливо и  привидно облекло. Никой не е по-беден от него, но той като фокусник на панаир, ловко подхвърля монета след монета, и умело се представя пред алчните зрители за милионер. Никой не е по-пропаднал от него, но той никога не престава с лъжите си, че е победител, че уж Христовите войски са разгромени, че уж Христос е избягал от бойното поле и се е укрил. Защото (той, дяволът) е лъжец и баща на лъжата, и цялата му сила и неговото богатство е само в лъжата. Посочвайки на своите последователи, всички измами и дяволски оръжия, Господ Иисус, ги е научил с пример и със слова, как всеки да се противопостави [на сатаната] и с какви оръжия да се бори.

       Преди всичко, сам Той Христос, е главното оръжие на нас, Неговите последователи. Неговото присъствие в нас, и Неговата сила в нас, са главното ни оръжие. Неговите последни слова, които са записани в Евангелието, гласят:  Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин (Мат.28: 20). И ето, Неговото присъствие проличало през вековете в милиони неустрашими Негови борци - апостолите, мъчениците, изповедниците, богоносните отци, благочестивите девици и светителите; и не само проличало в изминалите времена, а очевидно и несъмнено проличава и в ден днешен за всеки, който не се е предал вече съвсем на злобния дух, и не само, че проличава днес, а ще проличи и в самия край на времената, с идването на такива силни богоносци, каквито били Енох и Илия (Откров.11: 3). Също така е очевидна и несъмнена силата на Неговото Тяло и Кръв, на Неговите страдания, на Неговите слова, на Неговия честен и животворящ Кръст, на Неговото Възкресение, и на Неговата безсмъртна слава. Вие, които сте се уверили в непобедимата Христова сила, която като електрически ток протича чрез Неговите верни, казвайте това на останалите! А вие, които още не сте се уверили, а желаете да се уверите, сторете всичко онова, което Евангелието учи[2] да се прави, и ще се уверите. Зарежете онези, който злобно се съмняват, нека си се съмняват. Злобата им не вреди на Бога, а е срещу тях; злобата им не вреди на Бога, а е за тяхна погибел. Скоро ще настане време, когато нито ще могат да се съмняват, нито пък ще им се даде да вярват.

       Но освен присъствието и силата Христова, които са нашето главно оръжие в борбата против злия дух, Господ Иисус ни е препоръчал и още някои видове оръжие, които самите ние, но с Неговата помощ, трябва да изковем. А тези оръжия са: непрестанно покаяние, непрестанно милосърдие, непрестанна молитва, непрестанна радост в Господа Иисуса, и страх от Съда и духовната гибел; освен това - с вяра и надежда, драговолно понасяне на страдания за Него, прощаване на щетите, и отношение към този свят като към несъществуващ, причастяване с Неговите свети Тайни, бдение и пост. Споменаваме поста накрая, не защото поста е най-маловажното оръжие - пази Боже! – а само заради това, че днешното Евангелие говори за поста, а ние ще се постараем да изтълкуваме днешното евангелско четиво.

       Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Така започва днешното Евангелие. Защо започва така? Ще кажете: „Каква връзка има това с поста?“. Има връзка и то твърде тясна, както има тясна връзка с поста и завършека на четивото, където не се говори за поста, а за събиране на богатство, не на земята, а на небето, където не го яде молец, ръжда го не хваща, и крадци не го крадат. Защото когато постът се разбира в истинския му християнски смисъл, а не  законнически и фарисейски, тогава и прощаването на оскърбленията, и въздържанието от сребролюбие, са пост, и то най-важния пост, или ако искате, най-важния плод на поста. Защото наистина, твърде малка цена има въздържанието от храна без въздържание от връщането с оскърбление на оскърблението, и въздържание от заслепяването със земни блага.

       Господ не ни заповядва със силата на властта: „Прощавайте греховете на човеците!“. Той ни оставя свободата да прощаваме или да не прощаваме. Той не иска да нарушава нашата свобода, и със сила да ни принуди да правим каквото и да е, защото тогава, нашите дела всъщност няма да са наши, а Негови, и за нас не биха имали такава стойност, както когато ги вършим доброволно. Наистина, Той не ни нарежда със силата на властта, ала Той ни предупреждава, какво ни очаква: Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Па кой ще ни прости нашите съгрешения, ако не Бог? Никой, нито на небето, нито на земята - никой. Хората няма да ни ги простят, защото и ние не им ги прощаваме, а Бог няма да ни ги опрости, защото и хората не ни ги прощават. Тогава къде сме, и къде ще бъдем? Тогава ще преживеем този век под планина от грехове, а в другия живот тежестта на тази планина ще бъде увеличена за цялата вечност. Затова да се постараем да не отвръщаме на човеците оскърбление за оскърбление и зло за зло, нито да отплащаме за греха с грях. Защото, ето, като видиш пиян човек паднал в калта, ще легнеш ли и ти в калта до него? Или ще се потрудиш да го изправиш и измъкнеш от калта? Всеки грях е кал. И всяка страст е пиянство. Ако брат ти е овъргалял своята душа в калта на греха, защо трябва и ти да хвърлиш душата си в същата тази кал? Затова се въздържай от онова, което върши твоя грешен брат, и се погрижи и него да изправиш и очистиш. Та и твоя Отец Небесен да те изправи и очисти от всичките ти грехове, тайни и явни, и на Страшния Съд да те постави между Своите ангели.

       Също, кога постите - казва Господ -  не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят.  Истина ви казвам, те получават своята награда. Лицемери са онези, които постят не заради Бога, нито заради своята душа, а заради хората. Та хората да видят, че постят и да ги хвалят. Но тъй като всички хора не могат да ги виждат всеки ден, какво ядат и пият, те се стараят да направят лицата си такива, та хората да разчитат по техните лица, че постят. Те помрачават лицата си, правят ги бледи и тъжни, намръщени и изпити. Не помазвали главата си с благоуханни масла и не миели лицето си. Хората като ги гледали им се възхищавали и ги хвалели. Хората ги награждавали като им се възхищавали и хвалели. Какво повече могат да очакват от Бога? Те не постили заради Бога - постили заради хората. Каква награда ще получат за душата си? Те не са постили заради душата си, постили заради хората, и хората ги хвалили заради това. Наистина, те са получили своята награда. И Бог нищо не им дължи, нито пък в бъдещия живот ще им даде нещо за техния пост.

А ти, кога постиш - казва Господ - помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Това е най-важното правило за поста. Неговото външно съдържание е ясно. Когато постиш, постиш заради Бога и заради спасението на собствената си душа, а не заради хората. Въобще не е важно хората да те видят и узнаят, че постиш, даже за тебе е по-добре да не те видят и да не знаят. Не очаквай от хората никаква награда за това. Защото, какво могат да ти дадат онези, които и сами всичко очакват от Бога, както и ти? Важното е, че Бог вижда и знае. А Бог винаги вижда, от Него не може нищо да се укрие. Затова не демонстрирай своя пост с никаква външна показност. Бог не гледа на твоето сърце по външни признаци; Той вижда вътре, в самото сърце. Както си помазвал главата си преди поста, можеш да я помазваш по същия начин и през време на поста, и както си миел лицето си преди поста, можеш да го миеш и през време на поста. Нито помазването на главата, нито непомазването, ще увеличи твоите заслуги пред Бога, нито миенето на лицето, нито неумиването, ще спаси твоята душа, нито пък ще я погуби.

Но тези Христови думи: помажи главата си и умий лицето си, произнесени тъй решително, имат своя дълбок вътрешен смисъл. Защото, ако Господ е мислел само за физическата глава, и физическото лице, Той, положително не би дал заповед през поста да помажеш главата си и умиеш лицето си, а би казал, че за плодовете на поста, помазването на твоята глава, или непомазването, и умиването на лицето ти или неумиването му, е нещо незначително и второстепенно. Очевидно е, че в тези думи се крие тайнствен смисъл. В противен случай, който разбере тази изрична Христова заповед във нейния външен смисъл, и започне през поста да помазва главата си и умива лицето си, той би паднал в един  друг, противоположен вид лицемерие. Той би изнесъл на показ пред хората своя пост, само че по един друг начин. А Господ особено желаел да отучи хората да постъпват така. Несъмнено е, значи, че тази заповед има своя вътрешен смисъл. Какъв? Подобен на онзи, на който апостол Павел предава на обрязването, изтъквайки обрязването на сърцето като спасително, и гледайки на външното обрязване като на необрязване (Гал. 6: 15; Рим. 2: 29). Помажи главата си, значи: помажи своя ум със Светия Дух. Защото главата означава умът и цялата душа, а благоуханния елей, с който се помазва главата [означава] Дух Свети. А това ще рече - пости откъм всички лоши мисли и се въздържай от всички скверни думи и празнословие, а напротив - изпълни ума си с мисли за Бога, за светостта, за чистотата, за вярата и любовта, и за всичко онова, което е достойно за Светия Дух. Постъпвай също тъй и с езика си - защото разговорът е в съгласие с ума - или въобще се въздържай от разговор, или ако говориш, говори само онова, което служи за слава Божия и за спасение на душата. Така постъпвай и със сърцето си - пости от към всякаква омраза и злоба, от завист и гордост, богохулство и човекоохулване, от всеки грях и грешни желания, страсти и похоти - въздържай се от всичко това, и пусни Светия Дух, нека Той да посее в нивата на твоето сърце, всички божествени добродетели, богоприятно семе и небесни цветя. Така постъпи и с волята на твоята душа - пости от към всички греховни намерения, въздържай се от всяко зло, и допусни Светия Дух като благоуханен елей да помаже със Себе Си, твоята коравосърдечна душа, да изцели раните и, да я изправи пред Бога, да я направи копнееща за добри дела, да я направи жадна за всичко добро, което е в Бога.

Ето какво означава: Помажи главата си. С една дума - обуздай своя вътрешен човек, който е истинския човек, от всяко зло и го насочи към всяко добро.

Какво пък означава: Умий лицето си? Лице означава външния, телесния, чувствителния човек, с една дума - човешкото тяло. Чрез тялото душата се изявява в този свят. За Бога, човешкото лице е неговата душа, но за света, лицето е човешкото тяло. С помощта на чувствата и телесните органи, ние показваме на света какво усещаме и какво искаме. Езикът казва онова, което мисли умът, очите показват онова, което чувства сърцето, и нозете отиват там, където иска волята на душата[3].

       Умий лицето си означава: очисти своето тяло от правенето на какъвто и да е грях, от всяка нечистота, и всяка злоба. Въздържай чувствата си от всичко излишно и пагубно. Затвори очите си, за да не бродят непрекъснато по шаренията на този свят; запуши ушите си за да не слушат нищо, което не служи за спасението на душата; запуши носа си за да не се опиянява душата от ароматите на този свят, който бързо се обръща в смрад; забрани на езика и стомаха си да се лакомят за много храна и питиета; въобще, забрани на плътта, да се изнежва и да иска от тебе, повече отколкото и необходимо за съществуването и. Освен това забрани и на ръцете си да бият и мъчат хората и животните; забрани на нозете си да крачат към греха, към безумно веселие, към безбожни забавления, към побоища и кражби, а в противоположност на всички тези неща, насочи тялото си да бъде храм на твоята душа, а не крайпътен хан, където се отбиват разбойници за да делят ограбеното и да стъкмяват нов план за грабеж - направи го [тялото] храм на живия Бог.

       Ето какво означават думите: Умий лицето си. Пост е този, който води към спасение. Това е постът, който Христос е заповядал; пост, в който няма лицемерие, пост, който гони и прогонва злите духове, и принася на човека славна победа и много плод, в този и в другия живот.

       Тук е важно да запомните, че Христос, първо споменава главата, и след това лицето, т.е. първо душата и след това тялото. Лицемерите постили само с тялото, и афиширали своя пост пред хората. Против това, Христос първо посочва вътрешния пост, духовния, и след това външния, телесния, но не за да подцени телесния пост - виж, и той е постил телесно – а за да започне от началото, първо да избистри извора, па тогава реката, първо да очисти душата, па тогава огледалото на душата. Първо човек трябва с ума, сърцето и волята си да приеме поста, па тогава и с тялото драговолно и с радост да го изпълни. Както един художник, сътворява картината в душата си, а след това бързо и радостно я изобразява с ръката си, така и телесния пост трябва да доставя радост, а не тъга. Затова Господ е употребил думите „помазване“ и „умиване“; защото, както и двете неща са приятни и доставят радост на телесния човек, така и поста - духовния и телесния - трябва да е приятен и да доставя радост на духовния човек. Защото постът е оръжие, твърде силно оръжие, в борбата против злият дух. Войникът, когато остане без оръжие[4] в борбата е натъжен, защото останал невъоръжен трябва да бяга или да се предаде. А когато получи оръжие е радостен, защото тогава може да заеме своето място и да даде отпор на врага. Как християнинът да не се радва, като се въоръжи с поста против най-черния враг на своята душа. Как сърцето му да не затрепти [радостно] и лицето му да не засияе като види в ръцете си оръжието, от което врагът панически[5] бяга. Лакомията прави човека мрачен и страхлив, а поста го прави радостен и смел. Но както лакомията предизвиква все по-голяма лакомия, така и поста подбужда към по-голяма и продължителна издържливост. Цар Давид тъй дълго пребивавал в пост, че сам казал: Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Когато човек види ползата[6]от поста, той пожелава да пости все повече и повече. А ползите от поста са безброй.

       Чрез поста човек облекчава тялото и духа си от унинието и грубостта. Тялото му става леко и бодро, а духът светъл и ясен.

Чрез поста човек въздига своята душа над земната тъмница, и пробива през  скотския живот, в светлината на Божието Царство, направо в своето Отечество.

       Постът прави човека силен, смел и  решителен пред хората и пред демоните.

       Постът прави човека великодушен, кротък, милостив и послушен.

       Чрез поста Мойсей се удостоил да приеме закона от Божиите ръце.

       Чрез пост Илия затворил небето и три години не валял дъжд; след това свалил върху идолопоклонниците огън от небето, и чрез поста очистил себе си до такава степен, че могъл на Хорив да разговаря с Бога.

       Чрез поста Даниил се избавил от лъвовете в ямата, а трите отроци от огъня в разпалената пещ.

       Чрез поста цар Давид въздигнал сърцето си към Господа, и Божията благодат слязла върху него, та изпял най-сладостните и най-възвишени молитви, каквито преди това нито един смъртен човек не бил възнасял към Бога.

       Чрез поста цар Иосафат без борба изтребил своите врагове - амонитци и моавци (II Парал. 20: 23).

       Чрез поста евреите се спасили от преследването на царския наместник Аман (Естир. 4: 3).

       Чрез поста се спасил град Ниневия от гибелта, която му предсказал пророк Иона.

       Чрез поста Иоан Кръстител станал най-великия човек между родените от жена.

       Въоръжен с поста свети Антоний победил всички демонски пълчища и ги прогонил от себе си. Какво? Нима само свети Антоний? Безчисленото войнство от християнски светии и светици, се очистили чрез поста, и станали най-великите герои в човешката история. Защото победили онова, което е най-трудно да се победи - себе си. А побеждавайки себе си, победили света и сатаната.[7]

       В края на краищата, не започна ли и сам Господ Иисус своето божествено дело на спасението на хората с продължителен четиридесетдневен пост? И с това той не е ли указал ясно, че и ние трябва да започнем истинския християнски живот с пост? Първо поста, а всичко останало ще дойде с поста и чрез поста. Със Своя пример Господ ни е показал, колко силно оръжие е поста. С това оръжие той е победил сатаната в пустинята, а с тази победа и трите главни сатанински страсти, чрез които сатаната получава свободен достъп до нас, а те са: сластолюбието, честолюбието, и сребролюбието; три пагубни страсти[8], и три най големи примки, в които злия враг на човешкия род примамва Христовите войници.

       Но тъй като сребролюбието подхранва и усилва останалите страсти, то по думите на апостола е: корен на всички злини ( I Тим. 6: 10). Затова Господ завършва Своето поучение за поста с напомнянето да не бъдем сребролюбиви, да се въздържаме от душегубното трупане на земни блага, които отклоняват нашите сърца от Бога, и ги закопават в земята.

       Господ казва: Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви
. Който събира земни блага, събира за себе си страдание и страх. Той изгубва себе си в тези блага, и неговото сърце се посипва с прах.[9] Ние постоянно сме привързани към своето съкровище, било това наше съкровище да е на земята, било на небето. Нашите мисли са при нашето съкровище; нашето сърце е при нашето съкровище; всички наши желания  са при нашето съкровище - било това наше съкровище да е на земята, било на небето. Ние сме привързани за нашето съкровище, като река за своето корито - било това наше съкровище да е на земята, било на небето. Ако се замогнем със земни блага, ще бъдем временно богати и вечно сиромаси; ако пък се обогатим с небесни блага, временно ще сме бедни, а вечно богати. На нашата воля е предоставено да избираме - едното или другото. А от този свободен избор зависи нашата слава или нашето страдание. Ако изберем вечните блага , дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, нашата слава ще бъде вечна. Ако изберем онези, другите блага, които трябва да пазим от молци, ръжда и крадци, нашето страдание ще бъде вечно.

       Под „земни блага“ спрямо вътрешния смисъл на думата се разбират цялата светска ученост, светска култура, и светско благородство, доколкото те са отдалечени от Бога и Евангелието. Забравата изяжда тези блага като молец; несполуките и страданията в живота ги покриват като ръжда, а злия дух, като всеки крадец, ги подкопава и краде. Събирането на небесно съкровище, спрямо вътрешния смисъл на думата означава обогатяване на своя разум с познание за Божието битие и Божията воля; обогатяване на сърцето и душата с евангелската култура и благородство. Защото само това богатство не е преходно и не  подлежи на  развала и кражба. Като събираме такова съкровище, ние веднага го даваме на Бога за съхранение. А това, което е при Бога, е далеч от молци, ръжда и крадци. Това съкровище Бог, след смъртта ни, когато тръгнем към Него, ще го прати насреща ни. Това съкровище ще ни доведе пред Божието лице. А всяко друго богатство, което на земята ни е отделяло от Бога, ще ни отдалечи и раздели от Бога и небето за винаги. Защото ако сме отдали сърцето си на земните блага - предали сме душата си на сатаната. И ще бъдем като войници, които са изневерили на своето знаме и предали своите на лютия и лъжлив враг.

       Затова да отворим очи, докато още има време. Да бъдем твърдо уверени, че окончателната победа не принадлежи на дявола и на неговите слуги, а на нашия Цар и воевода Христос. Затова да побързаме да вземем победоносното оръжие, което ни препоръчва Той за борбата – поста. Оръжие за нас светло и славно, а за нашия враг - страшно и смъртоносно.

       Да се въздържаме от излишна храна и питие, та с тях да не отегчаваме нашите сърца (Лк. 21: 34), и да не ги заравяме в тление и тъмнина.

       Да се въздържаме от трупането на земни богатства, та чрез това, сатаната да ни раздели от Христос, и да ни принуди да се предадем.

       А като постим, да постим не заради човешка похвала, а заради спасение на своята душа, и за слава на нашия Господ и Спасител, Когото, заедно с Отца и Светия Дух, на небето славословят ангелите и светиите, а на земята праведниците [славословят] - Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.
 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – показва (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – предписва (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – нозете вършат онова, което волята на душата иска (бел. прев.).

 

[4] В ориг. –  изгуби оръжието си (бел. прев.).

 

[5] В ориг. –  безогледно (бел. прев.).

 

[6] В ориг. –  благодатта (бел. прев.).

 

[7] Св. Василий казва: „Поста укрепява ума“. Свети Диодох: „Истинските подвижници се въздържат от храна, не затуй, че я мислят по естество за зло, но чрез въздържанието да укротят разпалването на телесните членове“. А блажени Иеронимказва: „ На Бог, Твореца и Господаря на вселената, въобще не му е необходимо къркоренето на празния стомах, ала без това не може да се запази целомъдрието“ – (aliter pudicita tuta esse non possit“) (бел.автр.).

 

[8] В ориг. –  лакомства (бел. прев.).

 

[9] Много древни светии, като Авраам, Иов, Давид, и мн. други, наистина, са имали големи богатства, но те нямали пристрастие към богатството, а на всичкото си състояние  гледали като на Божие. ( Петър Дамаскин) (бел.автр.).

Категория: Други
Прочетен: 354 Коментари: 0 Гласове: 0


 Съществува всевиждащия Бог, затова сляп случай не съществува.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Наложи на себе си някаква епитимия за греховете на другите хора. Ако някого си осъдил или наказал, наложи и на себе си някаква епитимия. Това е угодно Богу. Тази тайна са я знаели светиите, които осъждали себе си заради греховете на другите хора. Тази тайна прозрели даже и нехристиянските народи. В Китай имало такъв обичай – когато палачът посичал злосторника, осъден на смърт, отивал при съдията и му известявал, че присъдата е изпълнена. Съдията му давал една сребърна монета, затуй, че е убил злосторника, и нареждал да му ударят 40 тояги, затова, дето е убил човек. Християнските светии дълбоко разбирали тайната на греха и хорската неправда. Всеки човешки грях имал за тях толкова дълга история, колкото е разстоянието от нас до Адам.

 

БЕСЕДА за щастието на малкия Закхей

 

Днес стана спасение на тоя дом (Лк. 19: 9).

 

Тъй казал Онзи, Чиито слова са живот и радост, и обновление на праведниците. Както почернялата гора се облича в зеленина и цвят от пролетния дъх, така и всеки човек, колкото и да е изсъхнал и почернен от греховете, се освежава и подмладява от присъствието Христово. Защото Христовото присъствие е като присъствие на благоуханен и животворен балсам, който възвръща здравето, умножава живота, дава благоухание на душите, на мислите и думите, с една дума – отдалечаването от Христа означава тление и смърт, а Неговото присъствие значи спасение и живот.                                                                                                                                                                                                                                                    Днес стана спасение на тоя дом, казал Господ, влизайки в дома на грешния Закхей. Христос бил спасението, което дошло, а Закхей бил домът, в който Той дошъл. Всеки от нас, братя, е дом, в който обитава грехът, докато Христос е далече, и в който идва спасението, когато Христос се приближи. Дали Христос ще се приближи отново до моя и твоя дом, това зависи от нас. Виж, Той не е влязъл самоволно дори в къщата на грешния Закхей, а като най-скъп гост. Малкият Закхей се покачил на дървото само за да види с очите си Господа Иисуса. Той, значи, Го е търсел, той Го е желаел. И ние трябва да Го търсим, за да го намерим, та като Го търсим и желаем, сам Той да се приближи към нас и високо да се издигнем с духа си, та да срещнем Неговия поглед. Така Той ще посети нашия дом, както е посетил и Закхеевия дом. А с Него ще дойде и спасението.

Приближи се към нас о, Господи, приближи се и ни донеси спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764936
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Февруари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728