Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626589 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от Февруари, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град  Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св. Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил: „Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите извели Петър из тъмницата.

 

БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците

 

Не се грижете, как, или що да говорите..., а Духът на Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 – 20).

 

Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух, чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите. Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове и дъщери.

Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0


 Бог е любов…следователно злопаметството е отричане от Бога.

 

Свт. Игнатий Брянчанинов

Категория: Други
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Говорейки за постепенното разпространяване и празнуване на празника Рождество Христово, св. Иоан Златоуст казва: „Както прекрасните и благородни фиданки, като се посадят в земята, скоро достигат голяма височина и се отрупват от плод, така [става] и с този ден“. Такъв е и денят Сретение Господне. Той още отначало се споменава между християните, но тържественото му празнуване започнало по времето на великия император Иустиниан. По времето на този император, в Цариград и околностите му, настъпила голяма епидемия, така че всеки ден умирали над пет хиляди души. В същото време се случило голямо земетресение в Антиохия. Виждайки безсилието на човешките средства да отклонят бедствието, императорът заедно с патриарха наредил в цялата империя да се започне пост и молитва, а на самия ден Сретение започнали големи литии по градовете и селата. Та дано Господ да се смили над Своя народ. И Господ наистина се смилил – епидемията и земетресението внезапно престанали. Това се случило през 554 година. По този повод и оттогава Сретение започнало да се празнува като велик Господски празник[1]. Дървото с времето си пораснало и започнало да принася обилни плодове.

 

БЕСЕДА за ръководството на Божия Дух

 

Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Йордан и поведен беше от Духа в пустинята (Лк. 4: 1).

 

Виждате, братя, какво значи да бъдеш изпълнен със Светия Дух Божи. Без Духа Божи човек е изпълнен с грижи – къде и какво да стори. А с Божия Дух човек е без тези грижи. Защото тогава Сам Духът упътва човека къде да отиде и какво да направи, и човек става непогрешим в своите решения[2] и дела, защото Духът, Който го води и ръководи е непогрешим. Не може човек нито правилно да решава, нито правилно да постъпва, ако всевиждащият и всесилен Дух Божий не го упъти. Който не приема ръководството на Светия Божи Дух, се ръководи или от собствения си дух, или от духа на злите демони, от което става безсилен, жалък, гневлив и отчаян. Ние не можем да вместим [в себе си] Духа Божи в пълнота, както  Христос Господ, но можем да го приемем в себе си толкова, колкото ни е необходимо, за да знаем кога как да постъпваме. Според чистотата на сърцето Духът се вселява в сърцето и от сърцето ръководи човека. Затова Църквата тъй често повтаря молитвата към Светия Дух: „Царю Небесный, Утешителю, Душе истины..., прииди и вселися в ны“.

Боже, Душе Светий, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] За по-голяма точност – Сретение Господне е Господско-Богородичен празник (бел. прев.).

[2] В ориг. – движения (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 0
 

От всички науки най-важната е познанието на собствената душа.

 

Свт. Тихон Задонски

Категория: Други
Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове: 0


 ОТ ИЕРУСАЛИМ НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

 

Ето че настъпи денят на най-голямото престъпление, извършено някога под слънцето. Ден на страх и срам за човешката съвест до края на време­то. На този ден вярващите имат обичай да извървяват мислено или с нозете си пътя на страданието - пътя, по който Господ, носейки кръста Си, е вървял към Голгота.

Тръгнахме от Гетсимания, изкачвайки се нагоре. Отбихме се в дома на Иоаким и Ана, родителите на Родителката. Мислехме за нея, за майка­та на великото страдание. Дали е вървяла в онова страшно шествие? Не. Ще видим това по-късно.

Дворецът на Пилат. Вървим сякаш по пепелта на угаснал вулкан, но огънят на страстите и смрадта на неправдата още се усещат. Тук Учителят на Правдата е съден и осъден. Тук Човекът на Невинността е бичуван от беззаконниците. Не останало върху тялото Му и едно местенце здрава кожа. Евреите се погрижили за това през изминалата нощ. А римските войници с бичовете си задълбочавали Неговите рани. Онези, които учат римско право и римско законодателство, трябва да посетят това място, та да се погнусят навеки от безчовечността и неправдата.

Мястото, където Господ паднал под товара на Кръста. Как да не падне? Тежко Му било да понесе в мълчание тази нощ, пълна с лъжливи обвине­ния, клевети и лъжесвидетели, с гаври и множество рани - според многото Му добри дела. О, Господи, де да бяхме и ние в този момент с Теб! Щяхме да понесем и Теб, и Кръста Ти на ръце! Тъй си мислехме, ронейки сълзи върху този път на болката, който би се превърнал в река на болката, ако всички християнски сълзи потекат по него. Блажен е Симон Киринеецът, който поел Христовия Кръст и облекчил мъките на Оня, Който пострада за всички хора!

Пред къщата на света Вероника. От прозореца видяла тя страшното шествие. Обезобразеното лице на Христос, приличащо на парче платно, пропито с кръв, слюнка, прах и пот, предизвикало жалост в нейното мо­минско сърце. Съжалила Го девойката, изтичала при Осъдения и изтрила с чиста кърпа лицето Му. Безмълвният Мъченик не можал да изговори дума на благодарност, но я възнаградил за милостта и́ по друг начин - върху кър­пата останал отпечатан Неговият образ.

Ето ни на мястото, където Богородица срещнала Своя Син. Търсейки Го тук и там, Тя излязла от една странична улица и извъднъж се намерила очи в очи с Него. Едва Го познала. Това ли е Нейната Рожба? Тази страшна рана с големината на човек? Но с тази рана се изцери отровеният от греха човешки род. Нищо не и́ казал Той. Нищо не Му рекла Тя. Но душите Им се разбрали без думи. „Чедо Мое - ридаела душата на Майката - пролет Моя ясна, къде изчезна Твоята хубост?"

Най-после сме тук. Пред кървавата скала. Пред Голгота. Пладне е. Той е разпънат точно по това време. Чуковете отекват в душите ни. Стоим до три часа следобед, душите ни са в подножието на Кръста. Нека ги умие Христо­вата Кръв! В три часа Той предава Богу дух. В този миг природата се нади­га срещу човешкото беззаконие: земята се разтърсва и скалите се разпукват, черно було покрива слънчевия лик.

Само възкресението може да бъде награда за една толкова безкрайна мъка. Само Христовото Възкресение може да даде мир на природата и на нашата съвест.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Предсмъртна молитва на свети Трифон: „Господи Боже на боговете и Царю на царете, Най-Свят от всички светии, благодаря ти, задето си ме удостоил да завърша подвига без колебание. И сега Ти се моля да ме не докосне ръката на невидимия демон, за да не ме свлече в бездната на погибелта. Но нека светите твои ангели да ме въведат в Твоите прекрасни селения и ме направят наследник на желаното Твое Царство. Приеми душата ми и чуй молитвата на всички онези, които ще Ти принесат жертва за мой спомен; от Твоя свят чертог погледни на тях – дарувай им обилни и нетленни дарове. Защото ти Единствен Си благ и милостив Дародавец вовеки. Амин“. След като св. Трифон пострадал в Никея и над мъртвото му тяло станали много чудеса на изцеление, никейските граждани искали да го погребат в своите гробища. Но светецът се явил във видение някому и изказал своето желание да го пренесат в неговото село Кампсада, където някога пасял гъски, и там да го погребат.

 

БЕСЕДА за Словото Божие, което очиства като огън

 

Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал (Иоан 15: 3).

 

Чрез Словото Господ е сътворил света, чрез Словото е обновил света, чрез Словото опрощава греховете, цери болестите, прогонва злите духове, укротява бурите и ветровете. Със Своето свето Слово и сега очиства хората, та като са чисти, да принесат плод. Като лозе, което се реже и чисти. Словото на Господа е мощно, защото излиза от Всесилния. Чрез Словото на Господа са сътворени небесата (32: 6). Словото Господне е светло като слънце, но когато трябва, и изгарящо като слънце, и изгаря всичко онова, що е против Господа. Словото Господне е сладко като мед, но когато е потребно, и горчиво като лекарство. Словото Господне е добре дошло като приятел, който чука на вратата точно когато е най-необходим, но когато трябва, Словото Господне е като съдия, който ни заварва в греха и съди без да търпи оправдания. Словото Господне е истинно, праведно, мъдро, милостиво – затова е тъй всесилно. Никой и нищо не може да му противостои – нито на небето, нито на земята. И човешкото слово е силно, когато е истинно, праведно, мъдро и милостиво. Но както една лоша болест може да изнури и отслаби [даже] исполин, та да стане по-безсилен и от дете, тъй лъжата, неправдата, безумието и немилосърдието обезсилват човешкото слово и то замязва на безсмисленото лаене на лисицата срещу луната. Който си пести думите, кове от тях чисто сребро. А който безмилостно ги разпилява, той смесва среброто с пръст.

Твоето Слово, Господи, е живот и истина. Очисти ни с Твоето всесилно Слово, тъй както си очистил апостолите. Та да принесем много плод и да се удостоим с Твоето Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 1
 ОТ ИЕРУСАЛИМ НА ВЕЛИКА СЪБОТА

 

Ето ни в Иерусалим - най-голямото духовно бойно поле в историята на човешкия род. Това е Косово поле на човечеството. Тук са се водили много битки между войските на Небесното и земното царство. На това място Пълководецът на небесното войнство, нашият Спасител Иисус Христос е водил главната битка и е спечелил главната победа. Всички битки, които Неговата светоносна войска е водила след това, приличат на Неговата битка - както по мъките, така и по победите.

Вече шест дни преживяваме мъките на нашия Господ. Обиколихме всички места, където Той е страдал, и напоихме всяко от тях със сълзите си. Душите ни са измъчени, но - чудно - физически се чувстваме добре. Спим малко, постим много, стоим на богослуженията с часове, по цял ден ходим нагоре и надолу из Светия град. И никой не е уморен, никой не е болен, никой не се оплаква. Но душите са притиснати сякаш от надгробна плоча и нищо на света освен възкресението на нашия измъчен Господ не може да свали тази плоча и да ни възкреси. Едва чакаме тази страшна събота да от­мине и да посрещнем преславната неделя.

Ех, къде са бачките съботяни - да дойдат в Иерусалим и да изпитат ду­шевните страдания, които ние изпитахме през тези шест дни? Тогава и през ум не би им минало да празнуват съботата вместо неделята. Ето, съботата не ни донесе никакво облекчение. В този ден ние преживяваме в пълнота стра­данията на нашия Господ, събираме в едно всички Негови мъки и чакаме неделята като облекчение, почивка и избавление.

- Какво се е случило днес с Господа? - попита един от поклонниците, Илия.

- Слязъл е в ада, за да яви Себе Си и Своето Евангелие на онези, които са умрели преди Неговото идване и така да вземе под Своя власт всички човешки поколения - минали, сегашни и бъдещи. На всички да яви истината и на всички да предложи спасение.

- Та нима съботяните празнуват слизането в ада, а не Възкресението на Господа?

Днес неколкократно ходихме в храма на Гроба Господен. Искаше ни се да сме там непрестанно. Сякаш невидимият Домакин ни викаше при Себе Си на Голгота, за да изцери чрез Своите телесни рани раните на нашите души. Този храм се нарича и Храм на Възкресението. Свободно би могъл да бъде наречен и „Възкръсналият храм", защото наистина той е възкръсвал няколко пъти. Езическият цар Адриан го разрушил до основи и на негово място поставил римската мерзост - идолите на Юпитер и Венера. Юлиан Отстъпник, арабският халиф Омар и персиецът Хозрой са го плячкосвали и осквернявали един след друг. Но след смъртта на своите рушители хра­мът неизменно възкръсвал, и то в нова, по-голяма красота и слава. Не е ли това възкресение? Не е ли бил и Христовият кръст погребан под земята, а после възкръснал?

О, велики Господи Христе, едничък непобедим и всемогъщ! И вещите, свързани с Твоето име, възкръсват, а какво остава за хората и народите! Как­во остава за Теб, вечна Истино и вечни Животе!

 

 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Спасението на душата е единственият смисъл на всички трудове на човека тук на земята.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Макар светите отци да са възхвалявали монашеството като ангелски чин; макар че много от най-великите светци, прекарали живота си и достигнали съвършенство в глухата и необитаема пустиня, все пак Църквата не препоръчва монашеството на всички вярващи. „Не всички в пустинята са се спасили, нито в света всички са погинали.“ – казал един светец. Един гражданин, който нямал склонност към монашество, поискал да отиде в манастир, но св. Нифонт му казал: „Чедо, мястото нито спасява, нито погубва човека, делата му го спасяват, или погубват. Няма полза нито от светото място, нито от светия чин онзи, който не изпълнява Господните заповеди. Саул живял посред царски разкош и погинал; Давид, в също такъв разкош, спечелил венец. Лот живеел между беззаконните содомити и се спасил; Иуда е бил между апостолите и отишъл в пъкъла. Който казва, че е невъзможно да се спаси [човек] с жена и деца, той се мами. Авраам имал жена и деца и 318 роби и робини, много злато и сребро. И все пак е наречен приятел Божий. О, колко служители на Църквата и любители на пустинята са се спасили! Ами колко велможи и войници! Ами колко занаятчии и земеделци! Бъди благочестив и ще се спасиш!

 

БЕСЕДА против половинчатостта и [необходимостта] за изпълнение на целия закон

 

Това трябваше да правите и онова да не оставяте (Лк. 11:  42).

 

Тук се подразбират законът и милостта. В душите на фарисеите и сектантите не се вместват и двете, т.е. те не могат да изпълняват предписанията на закона и да проявяват милост, но, препирайки се кое е по-важно от двете, едното пропускат, а другото изпълняват. Формално [погледнато], фарисеите строго изпълнявали предписанията на закона, но съвсем били оставили милостта и човеколюбието. Сектантите пък се самозаблуждават[1], че уж държат Божията правда, но съвсем са отхвърлили предписанията на Църковните закони. Православието се явява пълнота на вярата. То заповядва да се прави и едното, и другото. То е внимателно към външните предписания на вярата като човек, който върви между глинени съдове и внимава да не ги строши. Но То е още по-внимателно към правдата и Божията милост като човек, който ходи между глинени съдове, цени ги и ги пази не заради глината, от която са направени, а заради скъпоценното съдържание, което е в тях. Празните грънци са безполезни, както и празните законнически формалности на фарисеите. Питието, изсипано на вятъра, ако не се налее в определените за него съдове, се разсипва и губи. Тъй че в Православието няма едностранчивост, както нямало и в Господ Иисус. Господ казал на Иоан Кръстителя, дишащ Божията правда и милост, че трябва да изпълнят закона; а на фарисеите, с техните празни от към правда и милост параграфи, казва: Милост искам, а не жертва! Очевидно, по-важно е това, което трябва да се прави, от онова, което не трябва да се оставя. Но ни най-малко не означава, че онова, което е по-маловажно, е непотребно. В човешкия организъм има по-важни и по-неважни органи, но всички те заедно съставят човешкото тяло.

О, Господи всеобхватни, не допускай да бъдем едностранчиви, но ни помогни да изпълним Твоята воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – ласкаят (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
 „Ако някога настъпи край на вечните мъки, то следователно, ще настане край и на вечния живот. Но тъй  като е невъзможно и да се помисли за край на вечния живот, то как може да се мисли за край на вечните мъки?“. 
Св. Василий Велики – Слово 14 – „За страшния Съд“ 
Категория: Други
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина. Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но светителят отказал да се види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1] да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3]. Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.

 

БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца, за да станат синове Божии

 

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).

 

 

Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи, а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.

О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе, вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] Порфира жостар. и книж. Багреница (бел. ред.).

[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел. прев.).

[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са стигали (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

 

НЕДЕЛЯ МЕСОПУСТНА

 

Евангелие за Страшния Съд

 

Мат. 25: 31 – 46 Зач. 106

 

Хората, които са броили и преброявали, смятали и пресмятали, твърдят, че на земята има милиард и половина човешки същества. От този милиард и половина живи човеци нито един не може да ви каже според своя разум какво ще стане със света в края на времената и какво ще стане с нас след смъртта. И всички онези милиарди и милиарди човешки същества, които са живели преди нас на земята, не са знаели посредством собствения си разум с положителност и сигурност какъв ще е краят на света, нито онова, което ни очаква след смъртта – нищо, което с ума, сърцето и душата си да приемем за истина. Нашият живот е кратък и се измерва с дни, а времето е продължително и се измерва със стотици и хиляди години. Кой от нас може със своята ограниченост да се простре до края на времената и да види последните събития, та да ни съобщи и каже: „Това и това ще се случи в последния отрязък на времената, това и това със света, а това и това с вас, хора? Никой. Наистина никой от всички живи хора, освен онзи, който би ни уверил, че той е станал съпричастен на ума на Твореца на света и човеците и е видял целия план на сътворението, и че е бил жив и в съзнание преди началото на света, както и че може ясно да вижда края на времената и всички онези събития, с които ще се отбележи този край. Има ли такъв човек между милиардите човеци, които сега са живи? И имало ли го е от началото на света до сега? Не, нито го има, нито го е имало. Имало е прозорливи човеци и пророци, които не според своя ум, а по Божие откровение са казвали нещо, нещо малко и частично за онова, което ще бъде в края, и не толкова с намерението да опишат подробно края на света, колкото със своите видения по повеление Божие да вразумят хората да се отвърнат от беззаконните пътища, да се покаят и повече да мислят за онзи съдбоносен ден, който ще настъпи, а не за незначителното и преходното, което като облак закрива огнените и страшни събития, при които ще се прекрати съвсем животът на хората по земята и съществуването на света, движението на звездите, дните и нощите, и всичко, което се намира в пространството, и всичко, което е във времето.

Само Един Единствен ни е казал ясно и определено за главното, което има да се случи в края на времената. Това е Господ Иисус Христос. Ако това, което Той е казал за края на света, го бе казал някой друг, па бил той и най-големият светски мъдрец, не бихме му повярвали. Ако бе говорил според своя човешки ум, а не според доказаното Божие Откровение, нямаше да му повярваме. Защото човешкият ум и човешката логика, колкото и велики да са, са твърде малки, за да могат да стигнат до началото и до края на света. А нашият ум е безполезен там, където са необходими видения. Трябва ни прозорлив човек, който да вижда – и то ясно да вижда, както ние виждаме слънцето – целия свят, от началото до края, и самото начало, и края. Такъв е бил само Един и той е Господ Иисус Христос. Единствено на Него ние можем и трябва да вярваме, когато ни казва какво ще се случи накрая. Защото всичко, което е предсказал Той, се е изпълнило; изпълнило се е всичко, което е предрекъл и за отделни личности като Петър, Иуда и останалите апостоли; и за отделните народи, като евреите, и за отделните места, като Иерусалим, Капернаум, Витсаида и Хоразин; и за Божията Църква, основана на Неговата Кръв. Само Неговите пророчества за събитията преди края на света и пророчествата за самия край на света и Страшния съд още не са се изпълнили. Но който има очи да вижда, може ясно да види, че в света, вече в наше време, са започнали онези събития, които са предсказани от Него като знамения за близкия край на света. Не са ли се появили много „благодетели“ на хората, които желаят да заменят Христос със себе си и Христовото учение със свое учение? Не е ли въстанал народ против народ и царство против царство? Не трепери ли земята, както и нашите сърца, от много войни и революции по цялата планета? Не предават ли мнозина Христа и не бягат ли мнозина от Неговата Църква? Нима не се е умножило беззаконието и нима любовта не е изстинала у мнозина? Не е ли вече проповядвано Евангелието за Царството Христово по целия свят за свидетелство на всички народи  (Мат. 24: 3 -14)? Наистина, най-лошото още не е дошло, но то неудържимо и бързо идва. Наистина, антихристът още не се е появил, но неговите пророци и предтечи вече обикалят между всички народи. Наистина, още не е настъпила кулминацията на страданията, каквито не е имало от началото на света, нито онзи непоносим смъртен стон, но тази кулминация вече е на хоризонта пред очите на всички духовни човеци, които очакват пришествието на Господа. Наистина слънцето още не е потъмняло, нито пък месецът е изгубил светлината си, нито пък звездите са изпопадали от небето, но когато всичко това се случи, тогава за него няма да може да се пише, нито говори. Човешките сърца ще бъдат изпълнени със страх и трепет, човешките езици ще онемеят[1], и човешките очи ще се втренчат в страшната тъмнина, в земята без ден и в небето без звезди.  Ненадейно в тази тъмнина от север до юг ще се появи знамението на Сина Човечески с такова сияние, с каквото слънцето над нашите глави никога не е светило. Тогава всички хора на земята ще видят Господа Иисуса Христа да иде на небесните облаци със сила и слава голяма. Ще затръбят ангелските войнства, ще се съберат пред Него всички земни народи, ще затръбят сбор, какъвто не е имало от началото на света, и за Съд, който не ще се повтори.

Но за всички тези знамения и събития, които ще станат преди края на света и при свършека на времената, се говори на друго място в светото Евангелието. Днешното Евангелие ни описва последната разплата, която е на границата между времето и вечността, между небето и земята, между Бога и човеците. Описва ни Страшния Съд и неговото извършване в деня на гнева Господен (Соф. 2: 2). Описва ни онзи страшен миг - най-радостния за праведниците, – когато Божията милост ще отстъпи думата на Божията правда. Когато ще бъде късно за добри дела и късно за покаяние! Когато воплите не ще вече получат съчувствие и когато сълзите вече не ще капят в ръцете на ангелите.

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си. Както в притчата за блудния син Бог се нарича човек, така тук Христос се нарича Син Човеческий. Това е Той самият. Когато Той дойде втори път в света, не ще вече да дойде тихо и в унижение, както е дошъл първия път, а явно и с велика слава. Под тази слава се подразбира първо онази слава, която е имал предвечно, преди началото на света (Иоан.17, 5), и второ - славата на Победител над сатаната, над стария свят и над смъртта. Но Той не ще дойде сам, а със светите ангели, чийто брой е безкраен; а ще дойде с тях, защото те са Негови слуги и войници, участвали както в борбата против злото, така и в победата над злото. Радост за Него е да сподели с тях Своята слава. А за да се покаже възвишеността на това събитие, особено се подчертава, че с Господ ще дойдат и всички Ангели. Никъде другаде не се споменава за събитие, в което да участват всички Божии ангели. Винаги те са се появявали в по-малък или по-голям брой, но на Страшния съд всички те ще се появят около Царя на славата. А Престола на славата са го съзирали много по-древни и по-късни праведници (Исаия,6: 1; Дан.7: 9; Откр. 4: 2; 20: 4).

Под този Престол се подразбират небесните сили, на които седи Господ. Това е престол на славата и победата, на който седи небесният Отец и на който е седнал и Христос Господ след победата (Откров. 3: 21). О, колко величествено ще бъде пришествието на Господ и с какви чудни и страшни явления ще е свързано! Прозорливият пророк Исаия предсказва: Ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър (Исаия. 66: 15). А пророк Даниил вижда при това пришествие огнена река [която]излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха (Дан.7: 10).

А когато Господ дойде в слава и седне на Престола  Си, тогава ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Много св. Отци са разглеждали въпроса на кое място Христос ще съди народите. Позовавайки се на пророк Иоиля са изразявали мнение, че Съдът ще бъде в Иосафатовата долина, там, където в древност цар Иосафат без оръжие победил моавци и амонитци, така че и един неприятел не се измъкнал жив ( II Пар. 20). А пророк Иоил казва: Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред (Иоил.3: 12). Може би над тази долина ще се яви Престолът на Царя на славата; но няма на земята такава долина, където да се поберат всички народи и всички хора, живи и мъртви, от началото до края на света, милиарди, милиарди и милиарди. Цялата повърхност на земята, заедно със всички морета, не би стигнала да застанат на нея, човек до човек, всички човешки същества, които са живели на земята. Защото, ако това бъде само събиране на душите, тогава може да се приеме, че всички те ще могат да се съберат в Иосафатовата долина, но тъй като хората ще бъдат с телата си – макар и мъртви, те ще възкръснат с телата си – трябва пророческите слова да се разбират в преносен смисъл. Иосафовата долина е цялата земя, от изток до запад; и както някога Бог в Иосафовата долина е показал Своята сила и съд, така и в последния ден Той ще покаже също такава сила и Съд над целия човешки род.

И ще отдели едни от други. В един миг, всички събрани хора, като с непреодолима магнитна сила, ще бъдат отделени на две страни, на ляво и на дясно, и нито онези, които са от ляво, ще могат да отидат надясно, нито онези, които са от дясно, ще могат да отидат наляво. Както когато пастирът извика, овцете отиват на една страна, а козите на друга.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира. В началото Христос нарича Себе Си Син Човеческий, т.е. Син Божий, а сега се нарича Цар. Защото на Него е дадено Царството, силата и славата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми. Блазе на онези, които Христос нарече благословени! Защото Божието благословение съдържа в себе си всички блага и всички небесни радости и наслаждения. Защо Господ не казва: „Благословени Мои“, а казва: благословените на Отца Ми? Защото Той е единствен Син Божий, Единороден, несътворен, от вечността във вечността, а праведниците са осиновени по Божия благодат[2],  и така са станали като Христови братя. Господ призовава праведниците да наследят Царството, което за тях е приготвено от създание мира. Това означава, че Бог още преди сътворяването на човека е приготвил царство за човека. Преди да сътвори Адам, всичко вече е било приготвено за неговия райски живот. Едно цяло царство блестяло в сияние и само очаквало царя. Тогава Бог въвел Адам в това царство и царството било изпълнено. Така и за всички праведници Бог е приготвил от начало царство, което само очаква своите царе, оглавявано от самия Цар Христос.

Призовавайки праведниците в Царството, Съдията веднага обяснява защо им дава царството: Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. На това удивително обяснение праведниците с недоумение и смирение ще попитат Царя кога са го видели гладен и жаден, гол и болен, и кога са Му сторили всичко това? И Царят отново дивно ще отговори: истина ви казвам: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

В цялото това обяснение има два смисъла - един външен и един вътрешен. Външният смисъл е ясен на всеки. Който е нахранил гладен човек, нахранил е Господа. Който е напоил жаден, напоил е Господа. Който е облякъл гол, облякъл е Господа. Който приеме странник като гост, приел е Господа. Който е посетил болен или страдащ, или затворник в тъмницата, Господ е посетил. Защото в Стария Завет е казано:  Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние  (Притчи 19: 17). Чрез онези, които искат нашата помощ, Господ изпитва нашите сърца. Бог не иска нищо от нас за Себе Си; на Него нищо не му трябва. Не може да остане гладен Онзи, Който е сътворил хляба; нито пък може да ожаднее Онзи, Който е сътворил водата; нито да оголее Онзи, Който е облякъл цялото Свое творение; нито да се разболее Онзи, Който е извор на здравето; нито да бъде затворен Онзи, Който е Господ над господарите. Но той иска от нас милостиня, та чрез нея да смекчи и облагороди нашите сърца. Бог може със Своето всемогъщество изведнъж да направи всички хора богати и сити, облечени и доволни. Но допуска глад, жажда, болести, страдания и бедност за хората по две причини: първо – онези, които търпят всичко това, чрез търпението да смекчат и облагородят своите сърца, и мислейки за Бога, да пристъпват към Него с вяра и молитва; и второ - онези, които не изпитват подобни неща, т.е. богатите и ситите, облечените и здравите, силните и свободните - да смекчат и облагородят своите сърца; чуждото страдание да почувстват като свое страдание, чуждото унижение, като свое унижение, та така да осъзнаят братството и единството на всички хора по земята, чрез Бога, Твореца и  Промислителя за всички и за всичко на земята. Господ иска от нас милост, милост преди всичко друго. Защото той знае, че милостта е пътят и методът за завръщане вярата на човека в Бога, надеждата в Бога и любовта към Бога.

Това е външният смисъл. А вътрешният смисъл се отнася към Христа в самите нас. Във всяка светла мисъл на ума ни, във всяко благородно чувство в нашите сърца и във всеки благороден копнеж на нашите души, със силата на Светия Дух в нас се изобразява Христос. Всички тези светли мисли, благородни чувства и благородни копнежи Той нарича малки или най-малки Свои братя. Нарича ги така, защото те в нас са съвсем малко спрямо огромното поле [покрито] със светска утайка и зло в нас. Ако нашият ум е гладен за Бога и ние го нахраним, нахранили сме Христа в себе си; ако нашето сърце е голо от към каквото и да е добро и  Божие благородство и ние го облечем, облекли сме Христа в себе си; ако нашата душа е болна и е в тъмницата на нашето зло същество и нашите лоши дела, па си спомним за нея и я споходим, споходили сме Христа в себе си. С една дума, ако онзи, вторият човек в нас, който някога е заемал първото място и който представлява праведника, е потиснат и унизен от лошия човек в нас или грешника и ние го защитим, защитили сме Христа в себе си. Малък, съвсем малък е този праведник в нас, а голям, преголям е грешникът в нас. Но този праведник в нас е малък Христов брат, а този грешник в нас е преголям[3] Христов противник. Ако значи защитим праведника в себе си, ако му дадем свобода, ако го укрепим и изведем на светло, ако го издигнем над грешника, така че той да владее напълно над грешника, ще можем да кажем като апостол Павел: Вече не аз живея, а Христос живее в мене – тогава и ние ще бъдем наречени благословени и ще чуем на Страшния съд думите на Царя:  наследете царството, приготвено вам от създание мира.

А на онези от лявата страна ще каже Съдията: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели. Страшен съд, ала праведен съд! Значи Царят призовава праведниците при Себе Си и им дава Царство, докато грешниците прогонва от Себе Си и ги праща във вечния[4] огън, в отвратителното общество на дявола и неговите слуги. Твърде забележително е, дето Господ не казва, че вечният огън за грешниците е приготвен от началото на света, както казал на праведниците, че за тях Царството е приготвено от създание мира. Какво означава това? Съвсем е ясно, че Бог е приготвил вечния огън само за дявола и неговите ангели, а Царството е приготвил за всички хора още от началото на света. Защото Бог иска да се спасят всички човеци (I Тим. 2: 4); сравни Мат.18:14; Иоан. 3: 16); II Петр. 3: 19; Исаия. 45: 22), и никой да не погине. Съгласно с това, Бог не е отредил хората за погибел, а за спасение, нито им е отредил дяволския огън, а само Своето Царство, само Своето Царство. От това е ясно, че неправилно мислят онези, които казват за грешника: „Писано му било да бъде грешник!“. Защото ако му е писано да бъде грешник, не е писано от Бога, а от него самия. Че не му е отсъдено от Бога, е видно от това, че Бог предварително не е отредил никакво място за мъчение на хората, а само за дявола. Затова на Страшния Съд Праведният Съдия не ще има къде да прати грешниците, освен в тъмната обител на дявола. А че е справедливо Съдията да ги прати там, е ясно от това, дето те с живота си на земята съвсем са отпаднали от Бога и са се предали в служба на дявола.

Произнасяйки присъдата за грешниците от лявата страна, Царят веднага им обяснява защо са проклети, и защо ги праща във вечния огън. Защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Те не сторили нищо от всичко онова, което праведниците от дясната страна сторили. Чувайки тези думи от Царя, грешниците подобно на  праведниците ще попитат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден? Господ ще им отговори: Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

Цялото това обяснение, което Царят ще даде на грешниците, също има два смисъла, външен и вътрешен, както и при първия случай, при праведниците. Грешниците били с помрачен ум, корави сърца и злонамерени души в отношението си към гладните и жадните, към голите и болните и към затворените свои братя на земята. Те не могли да разберат със своя безчувствен ум, че чрез бедните и страдащите на този свят сам Христос ги призовава за милост. Чуждите сълзи не могли да смекчат тяхното кораво сърце. Нито пък примера на Христос и неговите светии не успели да отворят злонамерените им души за стремеж към доброто и вършене на добро. Както били немилостиви към Христа в своите братя, така немилостиви били и към Христос в самите себе си. Нарочно заглушавали в себе си всяка светла мисъл и я заменяли с блудни и богохулни мисли; всяко благородно чувство на своето сърце, което би се зародило в него, изтръгвали из него и заменяли с немилосърдие, алчност и егоизъм; всеки стремеж на душата да извърши нещо добро, следвайки Божия закон, те бързо и грубо отблъсквали и на неговото място разпалвали и поддържали желанието да вършат зло на хората, да грешат и да оскърбяват Бога. По този начин най-малкият Христов брат в тях, т.е. праведникът в тях, бил разпнат, убит и погребан, а отгледаният тъмен Голиат, т.е. неправеникът в тях, или самият дявол, станал победител на бойното поле. Как да постъпи Бог с такива?  Може ли да приеме в Своето Царство онези, които напълно са изгонили Божието Царство от себе си? Може ли да приеме при Себе Си онези, които са изкоренили от себе си всяко родство с Бога и които са се обявили явно пред света и тайно в сърцето си за Христови врагове и за дяволски слуги? Не; по собствения си свободен избор те станали слуги на дявола и на Страшния съд Съдията ще ги прати в онази компания, в която те вече през живота си открито са се записали – във вечния огън, приготвен за дявола и неговите слуги. И с това завършва този най-величествен и най-кратък съдебен процес в цялата история на сътворения свят.

 И тия ( грешниците ) ще отидат във вечна мъка, а праведниците  - в живот вечен. Тук животът и страданието са противопоставени. Където е животът, там няма страдание, и където е страданието, там няма живот. И наистина, пълнотата на живота изключва страданието. Царството небесно представлява пълнота на живот, докато обиталището на дявола представлява страдание и само страдание, без живот, който е от Бога. Ние виждаме и в този земен живот, че душата на грешния човек, който има в себе си малко живот, т.е. малко живот по Бога[5], е подложена на много повече страдания, отколкото душата на праведника, който има в себе си повече живот, т.е. повече живот по Бога[6]. Както е речено още в древната мъдрост: Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни…звук от ужаси в ушите му…Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч…Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка, задето е вдигал против Бога ръка ( Иов. 15: 20 – 25). Значи и това време на земята е тежко страдание за грешника. И най-малкото страдание в този живот грешникът понася по-тежко, отколкото праведникът. Защото само онзи, който има живот в себе си, може да понесе мъката, да презре страданието, да победи злобата на света и да се радва. Животът и радостта са неразделими. За това сам Христос казва на праведниците, които светът хули, гони и клевети: Радвайте се и се веселете! (Мат.5: 12).

Но целия този наш земен живот е бледа сянка на истинския и пълноценен живот в Божието Царство, както всяка мъка на земята е само бледа сянка на ужасните мъки на грешниците в пъкъла[7]

Животът на земята, колкото и да е възвишен, все пак в него се среща и мъка, защото тук няма пълнота на живота, както и мъката на земята – колкото и да е голяма – е редом с живота. Но на Страшния съд животът ще се отдели от мъката, и животът ще бъде живот, а мъката ще бъде мъка. И едното, и другото ще бъдат вечни, всяко само за себе си. Каква ще е тази вечност – това нашият човешки ум не може да побере. Онзи, който ще се наслаждава една минута от съзерцаването на Божието лице, ще му се струва като наслаждение от хиляда години; и онзи, който ще се мъчи една минута заедно с дяволите, ще му се струва като мъчение от хиляда години. Защото вече не ще има време, като познатото ни, нито ден, нито нощ, а тоя ден ще бъде едничък, известен само на Господа (Захар. 14: 7; Откр. 22: 5). Няма да има друго слънце, освен Бога. Няма да има изгрев и залез на слънцето, та по тях да може да се измерва вечността, както сега се измерва времето. Блажените праведници ще измерват времето според своята радост, а измъчваните грешници – според своите мъки.

Ето така Господ Иисус Христос е описал последното и най-голямо събитие, което ще се случи във времето, на границата на времето и вечността. И ние вярваме, че всичко това дословно ще се изпълни, веднъж, защото всички други многобройни Христови предсказания са се сбъднали дословно, и второ, затова, че Той е единственият наш Приятел и единственият истински Човеколюбец, преизпълнен с любов към хората. А в съвършената истина няма лъжа и заблуда. Съвършената любов съдържа съвършена истина. Ако всичко това нямаше да се случи, той не би ни го казал. Но Той е казал това и то така ще стане. А Той не ни го е казал, за да демонстрира своето знание пред хората. Не! Той не търсел човешка слава (Иов. 5: 41). Всичко това Той е казал заради нашето спасение. Всеки, който има разум и изповяда Христа, може да види, че това знание му е необходимо, за да може да се спаси. Защото Господ не е извършил нито едно дело, нито е изрекъл и една дума, нито е допуснал да се случи и едно събитие в земния Му живот, които да не  послужат за нашето спасение.

Затова да бъдем будни и трезви и непрестанно да държим пред духовните си очите картината на Страшния Съд. Тази картина вече е върнала мнозина грешници от пътя на гибелта в пътя на спасението. Нашето време е малко и като изтече – повече няма покаяние. Със своя живот, за това кратко време, трябва да решим нещо съдбоносно за нашата вечност - от лявата или от дясната страна ще застанем до Царя на славата. Бог ни е дал лека и малка задача, но наградата и наказанието са огромни, те  превъзхождат всичко, което е способен да опише човешкият език.

Затова да не губим нито един ден; защото всеки ден може да се окаже последен и решаващ; всеки ден може да донесе гибелта на този свят и началото на желания[8] Ден[9]. В Деня на Господния гняв да се не посрамим нито пред Господа, нито пред войнството на Неговите свети ангели, нито пред многото милиарди праведници и светии. Да не бъдем завинаги разделени от Господа, от Неговите ангели, от Неговите праведници и от нашите сродници и приятели, които ще бъдат от дясната Му страна. Но заедно с цялото безбройно и лъчезарно войнство на ангелите и праведниците да запеем песента на радостта и победата: Свят, Свят, Свят, Господ Саваот! Алилуя!  И заедно с цялото небесно войнство да прославим Сина Божий - нашия Спасител, с Отца и Светия Дух - Троица единосъщна и неразделна през цялата вечност. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 


[1] В ориг. – замръзнат (бел.прев).

 

[2] В ориг. – по Божие благословение (бел.прев).

 

[3] В ориг. – голиатски (бел.прев).

 

[4] „Ако някога настъпи край на вечните мъки, то следователно, ще настане край и на вечния живот. Но тъй  като е невъзможно и да се помисли за край на вечния живот, то как може да се мисли за край на вечните мъки?“. Св. Василий Велики – Слово 14 – „За страшния Съд“  (бел.авт.).

 

[5] В ориг. – малко Бог  (бел.прев).

 

[6] В ориг. – повече Бог  (бел.прев).

 

[7] Попитали един велик старец: „Отче, как тъй търпеливо понасяш толкова труд?“. Старецът отговорил: „Целият ми труд през моя живот не е равен и на един ден мъчение ( на другия свят). ( Алфавит. Патерик) (бел.авт.).

 

[8] В ориг. – разсъмването (бел.прев).

 

[9] Писано е: иже восхошчет друг бити миру, враг Божиј бивајет - Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога (Иак.4: 4). Следователно, който се не радва за приближаването на края на света, той доказва, че е приятел на този последния, и чрез това - че е Божий неприятел. Но да е далеч от вярващите такава мисъл, нека да е далеч от онези, които чрез вярата знаят, че има друг живот и истински го обичат. Защото да скърбят за гибелта на света е свойствено за онези, които корените на своето сърце са  вкопали в любовта към света; за онези, които не желаят бъдещия живот и които даже не вярват в неговото съществуване. ( Св. Григорий Двоеслов - Бес. На Еванг. Кн I, бес. „ За белезите за края на света“ (бел.авт.).

 

 

Категория: Други
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626589
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Февруари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728