Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626456 Постинги: 1881 Коментари: 0
Постинги в блога от Февруари, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 

Синаксар за Неделя Месопустна

Страшният съд

В тоя ден спомняме второто пришествие Христово и последния и страшен съд. Това установление на Църквата не е случайно. То има за цел да ни предпази от лекомислено отношение към собственото наше спасение. Не бива да разчитаме само на Божието милосърдие, но да помним и страшния ден, когато Праведният Съдия ще въздаде всекиму според делата.
Второто Христово пришествие и всеобщият последен съд, който ще последва, са предсказани от Самия Господ Иисус в Неговата пророческа реч за тия две събития. Първото идване на Христа беше в скромност и унижение, а второто ще бъде в сила и слава. Кога ще бъде това, никой от човеците не знае. Господ Иисус е посочил само някои признаци и събития, които ще предшестват това славно второ негово идване – оскъдняване на любовта между човеците, смутове, войни, глад, природни бедствия – земетресения, космически катаклизми и др. Тогава ще се яви на небето знамението на сина Човечески – св. Кръст Христов – а Сам Господ ще дойде на облаци, обкръжен от множество ангели, в сила и слава голяма. Преди това обаче ще се яви на земята Антихрист, комуто ще бъде дадена власт да върши чудеса, чрез които ще съблазни и отклони от Христа мнозина. Който обаче остане верен и претърпи до край, той ще се спаси. Син Божи ще срази Антихриста само с дъха на устата си и ще го хвърли в огнено езеро. Тогава при глас на архангел и тръба Божия всички от векове умрели – милиарди и милиарди – ще възкръснат, а заварените живи в един миг ще се изменят, т. е. от тленни ще станат нетленни и ще бъдат грабнати на облаците, за да срещнат Господа във висините. Огнена стихия ще очисти земята от нейната многовековна скверност и ще се яви ново Небе и нова Земя. Тогава Синът Божи ще седне на Своя съдийски престол, ще отдели праведните от грешниците, както пастир отлъчва овци от кози и ще произведе Своя праведен съд.
Той ще съди главно според това – дали и доколко всеки е вършил дела на състрадателна любов, дали сме нахранили гладни, напоили жадни, облекли голи, прибрали странни, посетили болни и затворници и пр. Ония, които не са били състрадателни към нуждаещите се и страдащите – ще идат във вечна мъка, а праведните – в живот вечен.
Справедливият и окончателен Божи съд се налага по необходимост на нашето нравствено съзнание. Нравственият закон изисква щото ония, които вършат зло – да получат нужното възмездие. И понеже на тоя свят не всеки получава напълно заслуженото, това следва да стане в отвъдния свят, на последния и справедлив Божи съд.
Денят на второто Христово пришествие и на Страшния съд рано или късно ще дойде. Той е предсказан от Господа Иисуса. Небе и земя ще преминат, но ни една йота от онова, което е казал Христос, няма да премине. Затова нека не се предаваме на безгрижие и нерадение, а да помним винаги Страшния съд и да вършим дела на милосърдие, за да се окажем от дясната страна на Христа и да се удостоим да чуем Неговия божествен глас: „Дойдете вие, благословените от Моя небесен Отец и наследете благата приготвени вам от създание мира!“ Амин!

„Мисля за страшния ден и оплаквам моите лукави деяния. Как ще отговарям на безсмъртния Цар? С какво дръзновение ще погледна Съдията аз – блудният? Добросърдечни Отче, единородний Сине, Свети Душе, помилуй ме!“ (Седален, песен 3, канон на утренята).

Категория: Други
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Колкото повече човек напредва в духовното съзнание и очистването на сърцето, толкова по-дълбока му изглежда низината, в която се намира, а висината, към която се стреми, все по-висока. Когато един духовен великан лежал на смъртна постеля, като чул, че другите го хвалят заради неговите духовни подвизи, заплакал и казал: „Деца, аз не съм поставил и началото на духовния живот“. Когато св. Игнатий Богоносец лежал окован в тъмницата, той писал на Ефесяните: „Не ви заповядам сякаш съм съвършен. Макар и да съм в окови за Иисуса Христа, още не съм съвършен в Него. Сега започвам да съм ученик и говоря с вас като към колегиум на моите наставници“.

 

БЕСЕДА за съвършенството чрез изпълнение на волята  Божия

 

Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело (Иоан 4: 34).

 

Ето спасителен пример, който ни е дал нашия Спасител! Онзи, Който имал такава сила, власт и мъдрост, говори, че е дошъл в света да върши не Своята воля, а волята на Своя Отец, и не да върши Своето дело, а Неговото, а ние, макар и слаби като паяжина, непрестанно налагаме своята воля и някое свое дело! И макар Синът да е равен на Отца, както казва и на друго място: Аз и Отец едно сме, Господ Иисус отново казва, че е дошъл в света, за да върши волята на Отца и делото на Отца. Това Той казва, не за да покаже, че Той е по-малък по същност от същността на Отца, защото по същество са Еднакви, а за да покаже Своята  велика любов към Отца, да подбуди и нас от любов към Бога да изпълняваме в пълнота Неговата воля. Цялата ни беда в този живот идва оттам, че не изпълняваме волята на Оногова, Който и нас е изпратил в света. А не изпълняваме Неговата воля, защото нямаме любов към Него. Защото, когато някой обича някого, постъпва според волята му. Сам Господ е казал: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Иоан 14: 15). Как Иисус можеше да прояви Своята любов към Отца, ако не вършеше волята на Отца? И как ние можем да проявим нашата любов към Господа Иисуса, разпънат за нас на кръста, ако не вършим Неговата воля?

О, братя мои, нашата воля е измамна като сянка, да я не следваме, за да не погинем. Да следваме волята на човеколюбивия Господ, който единствен знае кое е най-добре за нас.

О, Господи смирени и човеколюбиви, научи ни да вършим Твоята воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ПАСХА В ИЕРУСАЛИМ

 

Чакано-дочакано! Когато старият патриарх запя: „Христос воскресе", тежка плоча се смъкна от душите ни. Почувствахме се като ангели, сякаш самите ние възкръснахме! Веднага забучаха бурните възклица­ния на народи и племена, подобно на шума на много води - долу около Гроба, горе на Голгота, по галериите, по колонадите, по прозорците: навсякъде, където имаше място дори колкото за едно човешко стъпало, се тълпяха хора.

Тъй изразяват радостта си нашите африкански и азиатски братя: за нас европейците това е необичайно, но такива са хората на Изток. Страдание до екстаз и радост до екстаз. През Страстната седмица те ридаеха на глас до Гроба Господен, целуваха Гроба, притискаха лица и ръце до него, биеха се в гърдите, нареждаха. А на сутринта - викове на буйна радост. Те са като деца - искрени и невъздържани, но нима Господ не е обещал Небесното Царство именно на децата? Веднъж един копт каза за европейците: „Знаят да се смеят, но не знаят да се радват". Радостта на източните хора без смях е особено възвишена, духовна радост.

„Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му” - пее Патриархът. „Христос анести!" - пеят гърците. Гробът се превърна в рай, мястото на мъ­ченията - в извор на радост. Всички държим свещи в ръцете си, но душите ни са по-светли от тях. „Христос воскресе!" - пеят руснаците. Дивно, умилно и меко като коприна, както само руснаците умеят. Ала в този миг и на това място и най-лошото пеене изглежда пленително, и най-грозното лице - пре­красно. В светлината и радостта на Възкресението всичко се променя, всич­ко се преобразява: и гласовете, и лицата, и предметите. Всичко около нас е прекрасно, всичко е чисто, свято, райско.

„Христос воскресе!" - пеят арабите, тропайки с крака и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват радост. Ах, колко велика е човешката душа в своята искреност! По-велик е само Бог и Не­говите Ангели!

„Христос воскресе!" - пеят сърби, копти, арменци, българи, етиопци, негри - всеки на своя език и по своя си начин. Но всички пеят прекрасно.

Казвам ви, всички хора около нас изглеждат красиви и добри. Това е чудо, което само възкръсналият Христос може да извърши. Това е и единствената истинска основа на братството между хората - да виждаш всички красиви и добри!

След като всички народи изпяват пасхалния тропар, край Гроба Гос­поден тръгва литийно шествие. Азиатци с фесове, африканци с чалми пеят някаква своя песен, пляскайки в такт с ръце и крака:

„Една е истинската вяра, православната вяра”!

Следват Канонът и Литургията. Но четенето и пеенето се заглушават от същата победна песен: „Христос възкръсна от мъртвите!"

На разсъмване пасхалната служба в храма завършва, но продължава в душите ни. Започваме да гледаме на всичко в светлината на Христовата въз­кръсна слава и всичко изглежда по-различно от вчера, по-красиво, по-смис­лено, по-славно. Само в тази пасхална светлина животът добива смисъл.

По пладне се служи Антипасха: величествено литийно шествие през Светия град и четене на Евангелието на много езици. След това наблюдава­ме как арабите танцуват с мечове и носят патриарха на ръце.

Иска ни се да се спуснем до руската църква „Св. Магдалена" в Гетсимания. А и сме поканени от милите руски сестри. И така, тръгваме отново по пътя на Страданието. Но виж ти: сега той е съвсем друг - красив и светъл. Колко леко е станало в душата ни. Христовата победа погълна смъртта, а с нея и мъката и страданието. Тъй силен е блясъкът на възкресната светлина, че не виждаме нищо освен нея.

Воистину, воистину воскресе!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 1
  


Ако си безславен или болен, или в напреднала старост и нищета, не изпадай в малодушие. Хранещият небесните птици, няма да остави и тебе без Своя Промисъл.

 

Преп. Ефрем Сирин

Категория: Други
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Отсъствието на завист в светиите е еднакво поразително и чудно състояние. Светиите не само не позволявали завистта да плени техните сърца, ами с все сила се трудели да възвисят своите приятели, а себе си да смирят. Когато веднъж св. Иларион Палестински посетил св. Антоний  в Египет, св. Антоний извикал: „Добре дошъл, Деницо – утринна звездо!“. На което св. Иларион отговорил: „И ти да си здрав,  светли стълпе, който поддържаш вселената!“. Когато хвалили св. Макарий като монах, светията отговарял: „Простете братя, аз не съм монах, а само изглеждам като монах!“. Когато някои казали, че св. Сисой е достигнал в съвършенството св. Антоний, Сисой отговорил: „Ако имах само една мисъл Антониева, щях да съм като огън!“.

 

БЕСЕДА за Човека, Когото никой не познава

 

Кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало (Иоан. 8: 25).

 

Господ Иисус Христос е начало на сътворението, начало на обновлението, начало на спасението, начало възкресението и безсмъртната слава. Където в света има желание да се изкорени някое зло, Той е началото. Без Него е невъзможно. Където в света има желание да се стори нещо добро, Той е началото. Без Него е невъзможно. Ако има желание за изкореняване на несъгласието и злобата в семейството, в селото, в града, в целия свят, без Него е невъзможно. С Него трябва да се започне. Има ли желание за въдворяване на добра воля, мир, любов и съгласие в семейството, в селото, в града, в народа, в целия свят, без Него е невъзможно. Той е началото. Защо без Христа не може да се изкорени злото и да се насади доброто? Защото всяко зло е от греха, а греховете само Той може да опрощава. Когато Той и само Той опрости греха, тогава грехът е изтръгнат от корен. А никакво добро не може без Него да се насади, защото у Него е цялата  съкровищница на доброто, всичкото семе на доброто. Той е единственият сеяч на световната нива. Апостол Павел, който е разбирал по-добре това от нас, казва: Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Филип. 4: 13), а без Иисуса Христа кой може да започне да се лекува от злото в себе си, да лекува другите от зло и да насажда доброто в себе си, и да насажда доброто в другите? Никой, наистина никой. Затова, братя, ако сме решили да изкореним злото от себе си и от другите, и на мястото на злото да насадим в себе си и в другите доброто, да започнем с началото, т.е. да започнем с Победителя на злото и Сеяча на доброто – с Господ Иисус Христос.

 

О, Господи Иисусе Христе, бъди ни начало във всяка борба против злото, и във всяко добро дело. На тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

                                                                   

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЕДИН САМОТЕН ЧОВЕК:   ЗА  ДУШЕВНОТО БЕЗПОКОЙСТВО

 

Имаш всичко, само не и мир. Всичко би дал за него, но душевният мир бяга от теб. Смут царува в душата ти още от военните години. Мислиш и премисляш: стрелял си по време на сраженията; може да си убил някого.  Може сега някоя майка да скърби за своя единствен син, а заедно с нея съ­пругата и децата му, братята и сестрите му. Може да проклинат убиеца му, а убиецът да си ти. Кой знае какво може да постигне теб и децата ти. Ето с  такива мисли лягаш и ставаш, с такива мисли живееш и работиш. Безпокой­ство и страх терзаят душата ти.

Нима не чуваш на всяко богослужение несравнимия благослов на Божи­ята Църква: „Мир на всички! Мир на всички!" Има ли някой извън Църквата, който да изговаря тези чудни думи: „Мир на всички!" И то с такава топлота и с такова дълбоко, всеобхватно значение? Мир политически и мир граждан­ски, мир външен и вътрешен, мир между хората и между народите, мир с Бога и със съвестта, мир с хвалители и с гонители, с живота и със смъртта, със земята и с небето. С една дума –„мир, който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7). Такъв мир проповядва Църквата на всички човешки синове по цялата земя. Един християнски поет казва:

„Но щом животът те измъчи, ума, сърцето ти смути, щом да роптаеш те научи и вярата ти угаси -тогава със горещи сълзи пред кръста на Христос падни и мир ще имаш с Небесата, със хората и себе си дори”.

(Никитин, „Молитвата на детето")

Поклони се на Господа Иисуса, Княза на мира; прегърни Неговите окървавени нозе и ще намериш отново мир. „Защото Той е нашият мир” (Еф. 2:14). И когато Църквата казва: „Мир на всички!", все едно че казва: Христос на всички! Христос с всички! Христос във всички! Амин!

Нека Христос, твоят мир, бъде с теб и в теб!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

Велико дело е постът, но любовта е по-велика. Ако с поста се прогонват демоните, укротяват се страстите, смирява се тялото, духът се изправя, чрез любовта Бог се вселява в човека. Сам Господ е установил поста като необходим, но любовта е посочил като главна заповед. През първата половина на миналото столетие в Охрид управлявал Джеладин бей, отделил се от султана и станал самостоятелен господар, а Църквата по това време управлявал митрополит Калиник. Джеладин бей и Калиник, макар и с различни вери, били твърде добри приятели, и често си ходели един другимо на гости. Случило се Джеладин бей да осъди 25 християни на обесване. Трябвало да бъдат обесени на Велики Петък. Митрополитът, много разтревожен от това, отишъл при Джеладин бей и го замолил да смекчи наказанието. Докато разговаряли, станало време за обяд и беят поканил митрополита на трапезата да обядва. За храна било поднесено агнешко месо. Митрополитът се извинил, че заради поста не може да остане да обядва и се наканил да излезе. Беят се натъжил и рекъл на митрополита: „Избирай, или да ядеш с мене и 25 човека да не бъдат обесени, или, ако не ядеш, да бъдат качени на бесилката“. Митрополитът се прекръстил и седнал да обядва, а Джеладин отменил смъртното наказание на осъдените.

 

 

БЕСЕДА за недоуменията на маловерните

 

Какъв[1] е Тоя, та и ветровете, и морето Му се покоряват? (Мт. 8: 27).

 

Така се питали апостолите, още не познавайки Господа Иисуса, а виждайки как укротява бурното море и ветровете. Какъв е Тоя, та и ветровете , и морето Му се покоряват? Това е Онзи, Който е сътворил ветровете и морето. Какво чудно има, значи, че Неговите собствени творения го слушат? Брадвата не е ли послушно оръдие в ръцете на онези, които са я направили? Господ всичко е сътворил със Слово, затова и всичко се покорява на Неговото Слово. Кой е Този, братя? Това е Онзи, същият, Който преди това е повдигал ветровете и ги е укротявал, и Който е карал морето да бушува и го е обуздавал. Това е Онзи, същият, Който и днес постъпва така. Като Човек Той стои пред хората и запрещава на бурния вятър и бушуващото море, за да премахне хорската заблуда, че ветровете и морето се движат и смиряват от слепия случай или някаква зла сила, завинаги да им открие истината, че разумната и добра Сила на Сътворителя по Своя Промисъл управлява и заповядва на всички стихии. „Кой е Този?“ – се питали апостолите. Този е безгрешният Син Божий, о, свети апостоли, Чието Име вие ще понесете по целия свят, и за Което Име ще бъдете мъчени и заклани като агнета от вълци. Кой са вълците? Онези, дето мислят, че вятърът сам от себе си се движи и морето от само от себе си се вълнува и утихва. О, свети апостоли, които питахте и получихте истински отговор, и истината възвестихте на целия свят, молете се за нас, та ние и всички да се просветим с тази истина.

О, Господи всеумни и всесилни, умири ветровете на греха и утеши бурята на нечистите и недостойни наши страсти. На Тебе слава и хвала. Амин.

                                                                               

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                                      


[1] В ориг.  – Кой е? (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ПPOOECOP M. M., КОИТО НЕ ПРАЗНУВА ФАМИЛНАТА КРЪСТНА СЛАВА ПОРАДИ ТРАУР

 

Получих твоето писмо. В него потвърждаваш публикуваното във вестни­ците съобщение, че няма да празнуваш вашата кръстна слава поради траур в семейството. През цялото време споделях от все сърце скръбта ти и пак казвам: Бог да прости твоя честит син. Ти оставаш и по-нататък с тази своя едничка скръб, а мене обремени с два нови повода за печал: първо, че не празнуваш вашата слава и второ, че обявяваш това във вестниците. Пет­десет хиляди души ще прочетат, че този и този сърбин, професор, няма да празнува своята слава. Няма ли това да послужи за съблазън на мнозина? Поне да беше премълчал. Или да беше известил само приятелите си, кои­то те посещават за славата. Защо целият свят трябва да се препъва в този камък - пропуска да извършиш своя религиозен и морален дълг? Нима не виждаш, че твоят фамилен светец св. Георги те изобличава? Подтикнал те е да обявиш пред всички своя грях към него. Защото всеки грях ще стане явен.

Но преди всичко - защо не отбелязваш славата си? Поради траур! Нима трябва да прославяме Бога само тогава, когато сме весели и преуспяващи? Нашите предци ни дават друг пример. Цар Лазар отпразнувал славата на своя светец в навечерието на Косовското поражение. Тодор войвода славил своя покровител св. Георги в тъмницата сред затворниците. Неговата съпру­га била в дълбока скръб и въпреки това пак празнувала семейната им слава и посрещала гости. Такъв пример ни дава нашият народ и до ден днешен. По време на войната сръбските войници извършвали своите слави в окопи­те, пълни с вода и мъртъвци. Онова, което ще ти разкажа сега, прилича на приказка, но е самата истина.

В деня на своята кръстна слава един войник в окопа запалил свещ и я сложил върху челото на загиналия си другар, чието мъртво тяло лежало до него. Поставил на гърдите му хляб и вино. А той, гологлав, продължил да стреля, изпълнявайки заповедта.

- Какво е това? - попитал го командирът.

- Имам слава, господине!... и рекох, нека в същото време тя бъде и по­мен за моя земляк - ето, той ми служи за трапеза в тази кал.

Свещ, хляб, вино и непокрита глава! Разбираш ли това? Четири символа: светлината на вярата, зависимостта от Бога, любовта Божия и молитвата към Него. Именно това е важното при извършването на кръстните слави. Нима ти не си в състояние да покажеш тези четири неща в деня на твоята слава? Или мислиш, че в твоя дом, от който преди няколко седмици е из­несен един мъртвец, има повече мъка, отколкото в окопа, пълен с трупове, кръвта по които още не е изсъхнала?

Съвсем нелогично е да не се отбелязва слава с оправдание за траур. Точно тогава, когато сме в скръб и мъка, трябва с още по-голямо усърдие да прибягваме в молитва към Божиите светци. Тогава те, по-точно Бог чрез тях, в по-голяма степен и по-бързо ни помага. А когато всичко ни е наред и е по наше желание, тогава Божията помощ остава по незабележима. Защото вече имаме това, което желаем.

Аз вярвам напълно, че св. Георги се е явил на Тодор войвода в тъмни­цата и го е извел оттам. Има много примери за това, как онези, които са прославяли Бога и своя светец в беда, бързо са намирали спасение от нея. И Светото Писание потвърждава това. Прочети как апостолите Павел и Сила са славили Бога в тъмницата и как в този час земята се разтресла, тъмницата се отворила, а оковите паднали от нозете на затворниците (Деян. 16:25).

Твърдя, че изоставянето на кръстната слава идва от объркване на по­нятията. Не отбелязват своята слава по време на скръб само онези, които смятат, че тя е някакво веселие като сватбата. Но ти като учен човек трябва да знаеш, и другите да учиш: ако по време на траур не се прави сватба, слава се прави и при скръб. И дори особено тогава.

Бог да ти даде мир и утеха!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове: 0


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Най-голямото съкровище на една държава са светите люде, които живеят в нея. Сравнено с това благо, всяко друго благо е като нищо. Благочестивите християнски царе гледали на светите люде като на най-велико Божие благословение. Свети цар Константин Велики казвал: „Благодаря на Господа Иисуса, че в моето време ни даде три божествени светила – блажени авва Антоний, авва Елений и авва Евхин“. Преди съдбоносната за Русия Куликовска битка благочестивият княз Димитрий Донски с помощниците и воеводите си отишъл в Радонежката гора да потърси преподобни Сергий и да изпроси неговите молитви пред Бога. И макар князът да бил подготвил войската за освободителна война против татарите, повече се уповавал на молитвите на един свят човек, отколкото на многолюдната войска и оръжието.

 

БЕСЕДА за недоуменията на помрачените от греховете

 

 Кой е Тоя, дето и грехове прощава? (Лк. 7: 49).

 

Така се питали непокаялите се грешници: Кой е Тоя? Това е Онзи, Който най-много чувства и усеща жилото на човешкия грях; върху Когото попадат като плесници всички човешки грехове. Това е Онзи, Който някога в рая виждал безгрешния човек; Онзи, Който е сътворил човека безгрешен, и Който Сам е безгрешен от века и до века. Да прости може само Онзи, Който може и да възмезди. Силният човек въздава възмездие, слабият – ненавист. Ако ти можеш да отвърнеш на нанесения удар и не отвърнеш, това още не означава, че си простил, докато не изкорениш корена на гнева от сърцето си. Велик е само Господ, който може да възмезди и да опрости; велик е в правдата, защото ще въздаде на непокаялия се грешник, велик е и в милостта, защото ще опрости на покаялия се. О, да знаеха хората силата на опрощаването на греховете! Виж, когато на слепия били простени греховете, той прогледнал; на глухият – той прочул; на гърбавата – тя се изправила; на кръвотечивата – тя оздравяла; на безумния – разумът му се възвърнал; на обсебеният от дявола – той се освободил; на блудницата – тя се очистила; на мъртвият – той оживял! О, колко е ужасна веригата на греха! Колко тежки вериги са многото грехове! Тези вериги не се развързват с грешни ръце. А когато пречистата ръка на Господа се докосне до тях, те от само себе си се развързват и разпадат. Когато гласът на Чистия се допре до тях, те се разпадат. И от погледа на Чистия се разпадат. Та даже и от мисълта на Чистия се разпадат тези грозни вериги на греха. Кой е Тоя, дето и грехове прощава? Този, грешници, е пречистият Господ, и поради чистота  – Всемогъщ.

Пречисти и всемогъщи Господи, освободи и нас от оковите на греха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0

 ВЪПРОС:  Защо Господ Иисус Христос трябвало да има две естества – божествено и човешко?

 

ОТГОВОР:

Господ нямало да може да покаже съвършена милост към хората ако се не бил родил в плът като човек; нито пък като човек щял да може откри на хората съвършената истина ако не бил Бог.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ИЗГОНЕНИТЕ ОТ РАЯ:  ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ

 

Нима не сте чули? Нима още не сте чули, че раят отново е отворен? Но не раят на земята, а на Небесата. И не във времето, а във вечността. И че в  този вечен рай вече са въведени престъпникът, разбойникът и бедният; престъпникът Адам, разбойникът от кръста и бедният Лазар. Христос възкръсна  и със Своето възкресение отвори вратите на небесния рай за децата Адамови.  И мнозина вече се влезли в този рай, който повече няма да бъде изгубен и от  който повече няма да има изгонване. Ако сте чули това и все пак изпитвате  страх от смъртта, то все едно, че не сте чули. А ако сте чули тази радостна вест и сте я приели в сърцето си, то тогава вашето възкресение е на прага, т.е. във вас е започнало възкръсването, което ще завърши с възкресение. Ако тази ра­достна вест е станала живот на вашия живот, то тогава за вас смъртта е просто  играчка, както вързаният роб - за победителя във войната.

Нима не сте чули? Нима още не сте чули, че Възкресителят е изпълнил Божието обещание, дадено на първия изгнаник, Адам? Обещанието, че от семето на жената ще се яви Някой, Който ще смаже главата на онази лука­ва лъжа, на онази змия от преизподнята. Яви се Богочовекът - Бог, снизходил до човека, и човек, въздигнат до Бога, - яви се в долината на плача и риданието, между изгонените от рая. И донесе освобождение на робите, живот на мъртвите, здраве на болните, радост на скръбните, любов на оз-лобените - всички най-скъпоценни дарове, всички най-сладки плодове от Дървото на живота. С убруса на милостта избърса сълзите на плачещите. С Божествената си сила възкреси дъщерята на Иаир, сина на вдовицата, Ла­зар, душите на грешниците и умовете на апостолите. Цялата природа Му отдаде поклонение, а робите на природата се зарадваха. Ако сте чули това, защо още сте печални? Защо ходите с наведени глави и стъпвате по сълзите си? Ако сте приели в сърцето си тази радостна вест, трябва да е дошъл краят на вашето ридание.

Нима не сте чули? Нима още не сте чули, че грехът на първия изгна­ник от рая, праотеца на всички изгонени, вече е изкупен - изкупен и умит с кръвта на кръстната Любов? Този грях означавал отпадане на чедата от Отца, на брат от брата, раздор и ненавист от век във век и от хилядолетие в хилядолетие. Любовта на децата към Отца угаснала и на брат към брата помръкнала. Нима не сте чули, че Христос е спрял вятъра на греха и ус­мирил бурята на лудостта, които векове наред са гасили огъня на първата любов? Нима не сте чули, че в угасналото огнище на любовта Той е запа­лил нов огън? А ако сте чули, защо още ви измъчва бремето на изгнаничеството; бремето на съмнението в Отца и бремето на омразата към брата? Защо не изхвърлите тези две торби с пепел от душата си, от огнището на душата си? Ако сте чули тази радостна вест и сте я приели в сърцето си, то тогава на падналата ви душа отново са израснали две крила, подобни на орлови: боголюбието и братолюбието. Вашето същество е станало крилато и с двете си чудесни крила ще може да се издигне в небесата, в небесния рай, в царството на крилатите херувими, в безсмъртното отечество на Гос­пода Възкресителя!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Не изпитвай ненавист, при това и без причина, към своя брат, за когото Христос е умрял, и бидейки Бог и Владика, станал твой брат.

Свт. Григорий Богослов

Категория: Други
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626456
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Февруари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728