Разсъждение

Бог не наказва човека, защото му доставя удоволствие да унищожи човека. Защото, ако това му доставяше удоволствие, той не би сътворил човека от нищо. А го наказва с висши, целесъобразни с домостроителството причини, две от които са най-очевидни за нас: първата е – чрез наказанието да го поправи и изведе на пътя на спасението, а втората – другите да се убоят и да не грешат. Същото това има предвид и св. Исак, когато казва: „Праведният мъдрец е подобен на Бога, защото той не наказва човека, за да му отмъсти за неговия грях, а за да изправи човека или да вразуми другите“. Един разхайтен младеж, който хулел Бога и своите родители, ненадейно полудял. Целият град, в който живеел младежа, видял в това наказание Божие и се изпълнил със страх Божий. Държали младежа три години вързан и затворен. Неговата майка горчиво плачела и се молела на Бога за сина си. Една година, на Петдесетница, майката отвела своя син в манастира на св. Василий в Острог. След молитвата полуделият младеж оздравял и дошъл на себе си. След това се покаял и станал примерен човек и истински християнин.

БЕСЕДА за борбата на Агнеца със зверовете

Те ще воюват против Агнеца и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете (Откр. 14: 17).

Кой е казал тези чудни думи? Иоан Боговидец. Кой е Този Агнец? Кой е Този Господар на господарите и Цар на царете? Христос Господ. С кого ще се сражава и кого ще победи? Със седмоглавия звяр и с всички онези, който от нечистия звяр получават власт, чест и богатство. Агнец посред зверове! Но св. Иоан вижда Агнеца като победител над всички зверове. Христос посред демоните! Изглежда ще го погълнат! Но изплашени, демоните викат към Него за милост и безразборно бягат! Христос е между Своите мъчители! Изглежда ще го погубят завинаги. Но Той възкръсва и побеждава, а те бягат в страх и погиват! Църквата Христова между езичниците! Изглежда ще я залеят като вълни малък остров! Но езическите царства потъват и загиват, а Църквата остава, расте и напредва! Християнската вяра между противящи се философи и теоретици! Изглежда ще я оборят[1] и изхвърлят от света! Но те един другиго се изобличават в лъжа и се преследват, а християнската вяра спасява хората. Благочестие сред богохулници и богоотрицатели! Изглежда ще я осквернят! Но те се давят в своята сквернота, а благочестието остава в неомърсена чистота. Християнска кротост и плач [за греховете] посред насилници и грабители! Изглежда ще умрат от глад [кротостта и плачът]! Но те са живи и сити, а насилниците и грабителите загиват от глад. Агнец в зверилника! Но Агнецът е победител!

О, Господи кротки и добри, Агнецо Божий, премилий, напои ни с Твоята кротост и добрина, за да бъдем и ние участници в Твоята победа! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ще се окажат по-мъдри (бел. прев.).

     В този ден - Велики понеделник - правим възпоминание за Йосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свързани със страданията на Христос - старозаветният Йосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започват изкупителните страдания на нашия Спасител.

     Йосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Йосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Йосиф се превърнала в омраза, особено когато Йосиф им разказал два свои съня. А ето и самите сънища: Йосиф и братята му връзвали снопи на нивата. Неговият сноп се изправил, а снопите на братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Йосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Йосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрил и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?“ Когато веднъж Иаков изпратил Йосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!“ Тогава те се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал намерение после да го избави и върне при баща му. Не след много време по това място минали измаилитски търговци на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Йосиф на тези търговци. Братята го послушали. Йосиф бил продаден за 20 сребърника и откаран в Египет и тук бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Йосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окървавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?“ Иаков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Йосиф е разкъсан.“ Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.

     Понеже Йосиф бил млад и много красив, жената на Потифар го харесала и искала да го склони да съгреши с нея. Но целомъдреният юноша решително отклонил нейното греховно предложение и избягал. Жената обаче успяла да задържи връхната му дреха и надала вик за помощ. Когато нейните слуги дошли, за да видят какво става, безчестната жена обвинила Йосиф, че бил искал да посегне върху честта и. Йосиф бил хвърлен в тъмница. Тук той изтълкувал сънищата на двама служители на фараона - хлебар и виночерпец. Съгласно тълкуванията на Йосиф, първият бил осъден на смърт, а вторият бил оправдан и върнат отново на по-раншната му служба. Преди обаче да бъде пуснат, Йосиф помолил виночерпеца да си спомни за него пред фараона. Но както често става, че бързо забравяме стореното ни добро, тъй и виночерпецът, след като излязъл от тъмницата, скоро забравил за Йосиф.

Минали две години. Случило се, че и сам фараонът сънувал два съня: седем тлъсти крави излезли из реката и пасели в тръсталака. Ето, че след тях излезли други седем мършави, които изяли тлъстите. Сънувал също, че седем пълни житни класа израснали на едно стъбло, а сред тях израснали и други празни, които погълнали пълните. Като се събудил фараонът бил смутен от тия сънища и повикал своите мъдреци да му ги разтълкуват, но никой не можал. Едва тогава виночерпецът си спомнил за Йосиф и обадил на фараона за него. Фараонът веднага пратил да повикат Йосиф, който с Божия помощ правилно разтълкувал сънищата. А те и двата имали един и същ смисъл: ще настанат седем плодородни години, а след тях и други седем неплодородни. По съвета на Йосиф фараонът трябвало да си постави човек, който в продължение на първите седем плодородни години да прибира и съхранява богатата реколта, за да може народът и добитъкът да преживеят през време на гладките години. Фараонът поставил Йосиф на тая тъй важна работа. Йосиф се прославил със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.

     Дошли неплодородните години. Настанал глад не само в Египет, но и в Палестина, гдето живеели родителите и братята на Йосиф. Принудени прочее от глада, те дошли в Египет. Когато Йосиф научил за това, наредил да дойдат при него. Те обаче не го познали. След няколко трогателни срещи, при които Йосиф не се откривал на братята си, най-сетне като не можал да задържи накипелите си братски чувства, за голяма тяхна изненада, той им се открил. След това Иаков заедно с цялата си челяд се преселил в Египет. Преди смъртта си той благословил дванадесетте си сина и склопил очи. Тук, в Египет починал после и Йосиф, като оставил завинаги светъл спомен на целомъдрие и духовна красота. Той се смята за предобраз на Христос, понеже и Христос бе пострадал поради завист от Своите сънародници-евреи, продаден бе от Своя ученик за 30 сребърника, хвърлен в мрачна тъмница, положен бе в гроб, възкръсна самовластно от него, възцари се над духовния Египет, т. е. победи греха и управлява света. В тайнствената пшеница Той ни дава Самия Себе Си за храна, бидейки хляб, слязъл от небето (Иоан 6:41).

     Днес спомняме и изсъхването на безплодната смоковница. Евангелист Матей, след като говори за тържествения вход на Христос в Иерусалим, повествува: „А на утринта, връщайки се (от Витания) в града, (Иисус) огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза и: Занапред да няма вече плод от тебе во веки!. И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата!“

     Някои под смоковницата в случая виждат еврейската Синагога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Моисеевия закон. Христос обаче и това ѝ отне, като я направи съвсем да изсъхне. Но, навярно някой би казал: „Защо ли бездушното дърво бе наказано, без да е съгрешило?“ Очевидно Господ е проклел безплодната смоковница, за да ни даде с това поука, че такава ще бъде и съдбата на всички, които се окажат като нея безплодни.

С молитвите на Прекрасния Йосиф, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

Разсъждение

„Тази Божия милост, която ни възкресява и след като съгрешим, е по-голяма от милостта, която ни е оказана тогава, когато още не сме съществували. Слава Господи на безмерната Твоя милост!“. Така говори св. Исак Сирин. Той иска да каже: „По-голяма милост Бог е показал към нас, когато чрез Христа ни е спасил от тлението и смъртта, отколкото когато ни е сътворил от нищо. И наистина е така. И земните родители оказват по-голяма милост към блудния и пропаднал син, когато отново го приемат, простят му всичко, възпитат го, очистят го, излекуват го и отново го правят свой наследник, както когато са го родили. Когато младият Панхарий се отрекъл от Христа, неговата майка му написала писмо, изпълнено с болка и тъга: „Не трябва да се боиш от хората – написала майката, – а трябва да се боиш от Божия Съд. Трябваше пред царя и велможите да изповядаш вярата в Господа Христа, а не да се отречеш от Него. Спомни си Неговите думи: Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10: 33). Синът приел майчиния съвет, засрамил се от самия себе си, изповядал пред царя своята вяра в Христа и умрял с мъченическа смърт за Христа, за да живее вечно с Него. Така блажената Панхариева майка отново родила своя син с духовно раждане, което е по-важно от плътското раждане.

БЕСЕДА за знамението на Син човечески

 Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мт. 24: 30).

Какво ще да е това знамение, веднъж вече малко си проличало. Това е кръстът, по-светъл от слънцето, който се явил над Иерусалим преди идването на едно от ранните олицетворения на антихриста – на име Иулиян Отстъпник. И вместо каквато и да е беседа за това чудесно знамение, най-добре ще да е, братя, тук да ви посоча писмото от св. Кирил Иерусалимски, написано до цар Констант – син на Константин Велики и предшественик на Иулиян Отстъпник. Една част от това писмо гласи: „На този свят ден –Петдесетница, седмия ден на май, около девет часа сутринта, се яви преголям Кръст, целият в светлина, на небето, над светата Голгота, простиращ се до светата Елеонска планина; той се виждаше съвсем ясно не само от един или двама, но от всичките многобройни жители на града, не така, както някой може да си помисли – бързоизчезващ като привидение, но видим за очите през много часове над земята. Със светлия си блясък превъзхождаше слънчевите лъчи, защото, ако не беше такъв, той щеше да бъде победен (от слънчевите лъчи ) и нямаше да се вижда, ако не изпускаше пред свидетелите лъчи, по-силни от слънчевите. В този час многобройните жители на града, обзети от страх и радост от това божествено видение, се събраха в светата църква: юноши и старци, мъже и жени, от всяка възраст, та чак и най-скритите девици, отдавнашни жители и странници, християни и езичници, които са дошли от други места – всички единодушно, като с едни уста прославиха чудотвореца Христа Иисуса, Нашия Господ, Единородния Син Божий, и действително от опит узнаха, че християнското учение не е в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила (I Коринт. 2: 4), и не само е проповядвано от хора, но и от небесата, и от Бога е засвидетелствано (Евр. 2:  3 – 4)… Смятаме за задължение да не премълчаваме това небесно божествено видение, а да го известим и на Твое богопрославено благочестие. Затова и аз побързах с това писмо да го изпълня“. О, братя мои, за Бога всичко е възможно – и сътвореното да покаже на хората, и несътвореното да сътвори. Но най-важното за нас е, че той желае да избави душите ни от греха и смъртта и да ни дарува вечен живот. Да Му се молим за това ден и нощ.

Господи всемогъщи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

В този ден спомняме тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим.

                Шест дни преди юдейския празник Пасха Иисус бил в близкото до Йерусалим селце Витания, гдето предния ден бе възкресил четиридневния мъртвец Лазар. Слухът за чудото на възкресяването още същия ден се бил разнесъл в Йерусалим и мнозина от дошлите за празника в светия град, като узнали, че Христос е във Витания, дошли тук, за да видят както възкресения Лазар, така и възкресилия го Иисус. На другия ден Господ тръгнал с учениците Си за града. Мнозина, като узнали за това, взели палмови клончета и излезли да Го посрещнат. Когато наближили Витфагия до Елеонската планина, Иисус изпратил двама от учениците Си в отсрещното село и им поръчал да доведат една ослица с осле и ако някой ги попита нещо, те да кажат, че тия животни са потребни на Господа. Учениците изпълнили поръчението – докарали ослицата с ослето и метнали върху тях дрехите си, а сам Иисус седнал на тях. А всичко това станало, за да се сбъдне реченото чрез пророк Захарий, който казва: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържуствувай дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9). Образувало се шествие, начело на което бил Христос, а около Него и след Него вървели учениците Му. И колкото повече шествието се приближавало до Йерусалим, толкова повече народът се увеличавал. Едни постилали дрехите си, а други сечели палмови вейки и ги постилали по пътя. Съпровождащият Го народ възклицавал и казвал: „Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в името Господне! Осанна във висините!“ Ето, преминали потока Кедрон и влезли в свещения град през Златни порти.

                Свети евангелист Лука като повествува за тържественото влизане на Христос в Йерусалим, отбелязва, че когато Господ наближил града и го видял, заплакал за него и казал: „Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти“ (19:42). В този съдбовен момент Господ отправил взор към близката участ на града, заобиколен от нашественици и завладян от поробители, които ще разрушат стените му, та няма да остане камък върху камък, ще избият децата му, загдето не узна и не разбра времето на Неговото посещение. Зад ликуващите викове „Осанна“ Христос ще да е доловил и неистовия рев на същата тая тълпа, която само след няколко дни ще реве: „Разпни, разпни Го!“

                Когато шествието влязло в града, отбелязва свети евангелист Матей, целият град се потресъл (21:10). Отдавна градът на Давид не бе посрещал тъй тържествено цар или пророк. Чувало се някой от народа да казва: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски!“ (21:11). Други продължавали да възклицават: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините“ (Лука 19:38). Отстрани обаче стояли някои фарисеи, които, изпълнени от завист и злоба, негодували и казвали: „Учителю, запрети на учениците Си!“ На това Христос отговорил: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат!“ (Лука 19:39-40).

                Шествието продължило до храма. Иисус влязъл в него и изпъдил оттам всички продавачи и купувачи, прекатурил масите на менячите на пари и пейките на гълъбопродавачите и им казал: „Домът Ми дом на молитва ще се нарече, а вие го направихте на разбойнически вертеп!“ В това време децата продължавали да възклицават: „Осанна Сину Давидову!“ А първосвещениците и книжниците, като видели всичко, което Христос извършил и като чули приветствените детски гласове, възнегодували и казали на Иисуса: „Чуваш ли, какво казват те?“ А Господ им отговорил: „Да! Нима не сте никога чели: из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала?“ (Пс. 8:3). След това Христос излязъл от храма и отишъл във Витания, за да пренощува.

                Спомняйки днес тържественото влизане на Христос в Йерусалим, и ние, подобно на йерусалимските деца, държим в ръце зелени вейки – знак на победа и заедно с тях възклицаваме: „Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне!“ Амин!