ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 МАЙ

 

Разсъждение

 

Свети Климент Александрийски съобщава за един страшен обичай при варварите. „Когато пленят – казва – враг, те го привързват жив за трупа на мъртъв човек и така оставят и двамата – и живия, и мъртвия, да изтлеят заедно. Как да не се рече: „Слава Богу, че този варварски обичай е останал в миналото!“. Но всъщност той не е в миналото, той и днес царува с пълна сила. Всеки, който привързва своя жив дух за тяло, умъртвено от страстите, е също такъв варварин, като онзи, който привързва жив човек за труп и ги оставя и двамата да изтлеят.

 

Беседа за това, че хората в добруването си не слушат Бога

 

Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам (Иерем. 22: 21).

 

Тази жалба изказва Господ на силите против Иоаким цар Иудейски и против иудейския народ. Но нима тези думи не са в сила и днес, когато се казват в лицето на нашия народ и почти на всички нас поотделно? Когато се чувстваме щастливи, ние поставяме Бога в сянка и предаваме Неговото Слово на забвение; но когато ни заобиколи нещастието със своите тъмни крила, ние се обръщаме към Бога и викаме за помощ. В нещастието заповедите Господни ни се струват сладки като мед, а в щастието –  горчиви като лек. Е, не е ли тогава нещастието по-добро от щастието? Не е ли спасително нещастието, в което търсим Бога, от щастието, в което забравяме за Бога?                   

О, земьо, земьо, чуй словото Господне! Чуй словото Господне! Човекът е земя, словото Господне е насадено в тази земя. Иска ли земята да остане без жив посев и да бъде проклета, или иска някой да я засее и да бъде благословена? О, колко е грозна голата, изровена от пороите и безплодна нива, и колко е хубава обработената и засятата изобилно! Ти, човече, си и едната, и другата нива. Избирай – смърт или живот! Нито един стопанин не цени земята за нищо, ако тя не дава никаква реколта. Нима Бог ще е по-неразумен от обикновения стопанин и ще цени за нещо нивата, в която не кълни семето, което се хвърля в нея? А какво ли ще бъде с човека, който не слуша словото Божие в своето добруване? Като осел ще бъде той погребан. Тъй казал пророкът на цар Иоаким и думите му се сбъднали. Когато халдейците превзели Иерусалим, убили Иоаким, хвърли го от градските стени и го оставили на кучетата. И с непокорния цар се случило онова, което се случва и с ослите. О, човече, о, земьо! Навреме чуй словото Господне, та да не се излее върху тебе гневът на Стопанина, както върху неплодородна нива, и краят ти да не бъде същият, както на осел.

Господи дълготърпеливи, спаси ни от окаменяване на сърцата ни и помрачение на ума ни, от тези две болести, от лошите последици в онези часове от живота ни, които хората наричат щастливи. Господи на силите, спаси ни и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

  

Блажен е човекът, който с търпение и надежда в Бога понася всички страдания в този живот! Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеците и годините на безбожниците, които или се веселят без страдания или страдат без търпение и надежда в Бога.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 МАЙ

 

Разсъждение

 

В сарацинския лагер запитали св. Кирил: „Как е възможно християните да воюват и пак да опазят Христовата заповед да се молят за техните врагове?“. На това св. Кирил отговорил: „Ако в един закон са написани две заповеди и са дадени на хората за изпълнение, кой човек ще бъде по-добър изпълнител на закона; оня, който изпълни едната заповед, или онзи, който изпълни и двете?“. На това сарацините му отговорили: „Несъмнено онзи, който изпълни и двете заповеди“. Св. Кирил продължил: „Христос Бог наш ни е заповядал да се молим за онези, които ни гонят, и да правим добро и на тях. Но Той ни е казал още:  Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели (Иоан. 15: 13). И затова ние трябва да претърпим оскърбленията, които враговете ни нанасят лично на нас, и да се молим за тях; но като общество, ние се застъпваме един за друг и полагаме душите си, та да не би, като плените нашите братя, да не плените заедно с телата и душите им, и да не погубите и телата, и душите им“.

 

БЕСЕДА за непреодолимостта на Божията воля

 

И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах (Иерем. 20: 9).

 

Ако някой още се съмнява, че Бог е говорил чрез пророка, нека да прочете тази изповед на великия пророк Иеремия и повече да се не съмнява. Пророкът изповядва, че бил решил повече да не говори в име Господне. Защо? Защото обръщали малко внимание на думите му, а и дори някой да обърнел внимание на неговите слова, пророкът от това търпял безчестие и всекидневен присмех. Но като решил да мълчи, дали наистина млъкнал? Не, не могъл: Аз се измъчих да го задържам и не можах! С непреодолима сила Духът Божий му внушавал да говори и той трябвало да говори. Не е, следователно, дело на пророка проповедта, или какво проповядва[1], а е дело на Божия всесилен Дух. А пророкът е само избрано оръдие[2] на Божия всесилен Дух. Така е написано цялото Свещено Писание – не по човешка воля и не според човешки ум, а според Божия ум. А как се усеща Божието слово, когато чрез Дух Свети се всели в пророка – това обяснява великият Иеремия от своите лични преживявания: В сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми. Това е, значи, вдъхновение от Божия всесилен Дух. Под такова непреодолимо вътрешно състояние[3], като в изгарящ затворен в костите огън са писали светите Божии човеци. И много от тях възкликнали: И аз се измъчих да го задържам, и не можах. Кой може да се противи на Духа Божий без наказание и погибел? Кой ще Му попречи, ако Той иска нещо да каже или стори? О, братя мои, непреодолимо е действието на Бог Дух Светий!

О, Душе Божий, Всесилни, упъти ни невъзвратно по пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

[1] В ориг. – говоренето или какво говори (бел. прев.).

[2] Разбира се, не като сляпо оръдие, а като съзнаващ и разбиращ изпълнител (бел. прев.).

[3] В ориг. – натиск (бел. прев.).

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 МАЙ

 

Разсъждение

 

В една своя молитва св. Ефрем Сирин се обръща към Бога със следните думи: „В онзи страшен и ужасен ден, Господи, ще ни кажеш на нас грешниците: „Вие, хора, добре знаете какво съм претърпял за вас…, а какво сте претърпели вие за Мен?“. Какво ще отговоря аз, окаяният, лукавият, грешният, скверният? Мъчениците тогава ще покажат раните си, мъченията си, отсечените части на своите тела и своето търпение докрай. Подвижниците ще посочат своите подвизи, продължителния пост, бденията, безсребърничеството нестяжанието[1] си, сълзите си и своето търпение докрай. А аз, ленивият, грешният, беззаконният, какво да посоча?... Пощади, Господи! Пощади, милостиви! Пощади, човеколюбче!“.

 

БЕСЕДА за това как праведникът търпи безчестие заради словото Господне

 

Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех (Иерем. 20: 8).

 

Кой безчестил Божия пророк, носителя на словото Божие, носителя на сила и мъдрост? Безчестил го е неговият народ и му казвал: „Проповядваш ни стръмен път, макар и да е от Бога, ние не можем да вървим по него, защото за нас е твърде стръмен“. Кой безчести тръбача на Господния глас, когато той тръби тревога заради пожара, който дими в далечината и се приближава до града? Безчестят го народните старейшини и му казват: „Защо не затвориш уста, и на тебе ще ти е топло, а и за нас по-уютно. Това не е пожар, както ти се струва, а мъгла от планинска роса!“. Кой още безчести и се присмива на Божия човек, когато той е пратен от Бога и обявява Божията воля? Безчести го неговата жена и му се присмиват неговите братя, казвайки му: „Оставяш работата си, която те храни, и си тръгнал по чужди дела, които те унижават“. Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех. Това може да го каже пророкът, мъченикът, всеки ревнител за словото Господне и закона Господен. Но нито безчестието, нито присмехът са уплашили някого от тях, нито са го отказали от свидетелстването, нито пък са го отклонили от пътя. Отвън светът ги безчестил и издевателствал над тях, но вътрешно Господ ги укрепявал и развеселявал. Господ победил света; затова и Божиите светии победили своите подигравачи и присмехулници.

Господи всеблаги, подкрепи и нас, вътре в нашето сърце, та да не ни смути безчестието и да не се притесняваме от присмеха на света заради Твоето име. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] Нес­тя­жа­ние (църковнославянски) – от­каз от придобиване на лично имущество. 

 СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ

https://www.dailymotion.com/video/xbjmk7

 

АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 МАЙ

 

Разсъждение

 

Всеки християнин може да приеме върху си мъченичество за вярата, както по време на гонение, така и в мирно време. Авва Атанасий казал: „Бидейки измъчван от съвестта, умри за греха, умъртви земните членове и ще бъдеш мъченик по собствено желание. Те са се борили с царе и князе – и ти имаш за цар греха, дявола и демонските князе. Някога имало кумири, капища и идоложертвеници. Сега пък мислено те са в душата ти. Който е роб на блудта, той се кланя на идола на Афродита. Който се гневи и изпада в ярост, се кланя на идола на Арес. Който е сребролюбив и безчувствен към мъките и бедите на съседа си, се кланя на идола на Хермес. Ако се въздържаш от всичко това и се пазиш от страстите, ти си победил кумирите, отрекъл си се от зловерието и си станал мъченик за вярата“. И тъй, човек не бива да мечтае за гонение и мъченичество. Всеки и по всяко време може да търпи мъченичество за Христа и Неговото Евангелие.

 

БЕСЕДА за проклятието върху човека, който се надява на човек

 

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек, и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа (Иерем. 17: 5).

 

Когато човек отстъпи със сърцето си от Господа, обикновено той започва да се надява на хората и на себе си. Защото на кого другиго би могъл да се надява, като вече е отвързал своята лодка от Божия кораб? Отвързал вече своята лодка от Божия кораб, не му остава нищо друго, освен да се надява на своята лодка и на лодките на своите съседи. Слаба надежда, но друга няма! Плачевна надежда над бездънна пропаст, но друга няма. Но, о небе и земьо, защо човекът отвърза своята лодка от Божия кораб? Защо човекът бяга от своята сигурност? Прави ли сметка дали ще се чувства по-добре, като се окаже самичък сред бурните вълни, вместо в Божия дом, в скута Божий! С кого ще се съюзи, като е разкъсал съюза с Бога? С някой по-силен от Бога ли? Безумие! Безумие! Безумие! Проклет оня човек, който се надява на човек! Това Бог го е казал веднъж, а хората хиляди пъти. Разочаровани от своето упование на хората, хората хиляди пъти са проклинали онзи, който се е надявал на човек. Бог е казал само това, което хората твърде добре са изпитали и със своя опит са потвърдили, а именно, че наистина е проклет оня човек, който се надява на човек!                                                                                                        

Затова да се надяваме на Бога, братя мои, на Бога, Който има здрав кораб в бурята, и Който не изневерява. Да се надяваме само на Него, защото всяко друго упование е дяволска измама.

О, Господи, На Тебе нашата крепост и пристанище се надяваме. Ти ни привържи с упованието към Себе си, и не давай да се отвържем, ако ние по нашето безумие и проклятие опитаме да се отвържем от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

  

СВ. ИОАН БОГОСЛОВ

 

https://www.dailymotion.com/video/x27zmvw

 

АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

 

 

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 МАЙ

 

Разсъждение

 

Един монах се оплакал на свети Арсений, че като чете Свещеното Писание, не усеща силата на прочетените думите, нито умиление в сърцето си. На това великият светител му отговорил: „Чедо, ти само чети! Слушал съм, че заклинателите на змии, като заклинат змията, изговарят думи, които те самите не разбират, ала змията, като слуша изговорените думи, усеща тяхната сила и се укротява. Така и ние, като непрестанно държим на устата си думите на Св. Писание, па макар и да не усещаме тяхната сила, злите духове ги чуват, плашат се и бягат, защото не могат да изтърпят словата на Светия Дух“.                                                                                                Чедо, ти само чети! Дух Светий, Който непосредствено е вдъхновил хората, написали божествените слова, чува и разбира, и ще ти прати помощ; и демоните ще разберат, и ще усетят, па ще побягнат от тебе. Т.е. Онзи, Когото призоваваш на помощ, ще разбере, и тези, които искаш да прокудиш от себе си,  ще разберат. И така ще бъдат постигнати и двете цели.

 

БЕСЕДА за злото като плод на човешките мисли

 

Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха (Иерем. 6: 19).

 

Виждате ли, братя, къде расте и къде узрява злото? Не в Божиите недра, а в мислите на хората. В човешките мисли злото бива посявано от демоничните сили или от телесните страсти. В човешките мисли расте злото, разклонява се, умножава се, цъфти, разлиства се и накрая дава плодове. Бог своевременно предупреждава хората да отскубнат лошите си мисли, та злото да не узрява в човешките души, за да не принася своите горчиви и смъртоносни плодове. Своевременно Бог предупредил и Каин, но Каин не поискал да чуе предупреждението, а позволил лошият помисъл към брат му да даде лошия плод – братоубийството. Кои мисли са лоши? Всички онези, които са насочени против Божия закон и Божиите слова. Лошите мисли са самоволния човешки закон, който човек сам за себе си пише, без и против закона Божий. Ако човек е решен твърдо да се държи в Божия закон, лошите помисли тук са безсилни като сянка, която бързо се появява, но също тъй бързо и изчезва. Тогава човекът е господар на своите мисли, защото усеща Бога като Господар над себе си. Тогава законът Божий е закон, а помислите човешки са нищо.

Ето, ще напратя върху тоя народ гибел, казва Господ. Каква гибел? Плодът на техните помисли. Т.е. ще допусна да пожънат онова, което са посели и отгледали; защото злото не е Мое семе, нито Моя жътва. Злото, което ще допусна върху беззаконните хора, е плод на техните помисли. По собствените си помисли те е трябвало да преценят какво зло ще ги сполети, тъй както сеячът по семето преценява какво ще пожъне.

О, кротки и незлобиви Господи, спаси ни от нашето собствено зло, които самите ние сме отгледали в себе си. Молим Ти се, премахни лошите плодове на лошия посев. Помогни ни да изкореним злото семе от душите си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ДО ЕДИН ТВЪРД КОМУНИСТ: ЗА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕЖИТИЕ
 Вие негодувате, че Църквата е „изневерила на първоначалното си кому­нистическо устройство и е станала капиталистическа". Простете, но и  едното, и другото не е вярно.

Наистина първата християнска община в Иерусалим е имала общежително устройство, тъй че никой не наричал нищо от имота си свое, но  всичко било общо.Това общежитие не било резултат от външна принуда,  а естествен израз на вътрешното единство на християните, както е писано:  „Множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Ние нямаме преки свидетелства защо този общежителен начин на живот не се е запазил, но и без  тях е ясно, че причината трябва да се търси в жестоките гонения от страна  на враговете на Църквата и в забраната на християнските молитвени събра­ния и общи трапези. Следователно не трябва да се смята, че християните не  са искали да запазят общежителния начин на живот - те са били принудени да го изоставят.

Общежитието обаче, под една или друга форма, се е запазило в Църк­вата през всички векове на нейното съществуване. То се пази и до днес в ма­настирските киновии, особено на Света Гора и в Русия, преди в нея да бъде наложен със сила безбожният и деспотичен комунизъм.

Ще попитате: защо Църквата не е разпространила общежителното ус­тройство на живота върху целия народ и върху всички народи, или поне върху онези, които са приели християнството? Естествено, защото външни­те обстоятелства не са били благоприятни и защото светът не е бил съзрял за такова доброволно общежитие. Но ако това е било невъзможно вчера, може би ще бъде възможно утре. Главното е, че Църквата не се е отрекла от своя първоначален общежителен идеал и не го е изоставила по своя воля. Може, по Божи промисъл, онова първо християнско общежитие да е било пророчество или предобраз на християнския обществен строй, който ще се установи сред християнските народи в края на времената.

Невярно е и второто Ви твърдение, а именно, че Църквата се била при­лепила към капитализма. Защо да прави това? Църквата не е подпомагана от капиталистическата класа. Тя е поддържана и подпомагана от средното съсловие и от бедните. Чудно ми е по каква причина Църквата би подкре­пяла капитализма? 

През миналия Велик пост причастявах вярващите в една белградска църква. Имаше стотици причастници - обикновени вярващи хора, които не клонят нито към левичарската, нито към десничарската пропаст, а се при­държат към средния път. Нямаше нито един капиталист. Нито един капи­талист не причастих тогава. И това не е изключение. Това е правило, с редки изключения. Ето защо намирам Вашето твърдение, че Църквата подкрепя капитализма, за произволно и невярно.

Мир Вам и радост от Христос!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 МАЙ

 

Разсъждение

 

„Признавам, че много съм задължен, и че много ми е простено; от съдийските и обществените задължения аз съм извикан за свещенство, затова се боя да не би да се окажа неблагодарен, ако имам по-малко любов от това, което ми е опростено.“ Това са думи на свети Амвросий, който неочаквано бил призован от Бога да смени званието си на мирски съдия и да стане архиерей на Църквата Христова. Тези думи на светителя показват колко по-високо е свещеническото звание от мирското, че до него се достига по Божие призвание, и че онзи, който е призван, дължи благодарност на Бога. Дългът от благодарност към Бог всички светии смятали за главен дълг. Без благодарност към Бога не може да се напредва в духовния живот. Непрестанната благодарност към Бога е благородно семе, от което, ако се полива със сълзи на непрестанно покаяние, израства прекрасен плод – любовта към Бога. 

 

Беседа за това, как чрез греховете се отстранява доброто от хората

 

Вашите грехове отстраниха от вас това добро (Иерм. 5: 25).

 

Народе, ако нямаш изобилие от добро, значи имаш грехове в изобилие. Твоите грехове отстраняват доброто от тебе. Народе, ако желаеш добро за себе си, отхвърли греховете и не греши повече, и доброто ще дойде при тебе, и не ще се отвърне от тебе.                                   

Човече, ако нямаш добро, значи имаш грехове. Не може доброто да съжителства в един дом с греховете, както светлината и тъмнината не могат да бъдат едновременно на едно и също място. Когато изчезне светлината, се появява тъмнината; и когато изчезне тъмнината, засиява светлината. Тъй грехът и доброто могат да се сменят, но не могат да обитават заедно. О, братя мои, нашите грехове отстраниха от нас това добро. Тези думи не са казани само от един пророк, само на един народ, а всеки истински пророк е казал тези думи на своя народ. Лъжепророците ласкаят за греховете народа си и тъй способстват още повече доброто да се отстрани от народа им. А истинските пророци застават срещу греховете на народа, защото те са добронамерени, и викат срещу греха, та да биха могли доброто, което е от Бога, да вселят в душата на своя народ. Ако кошерът засмърди, ще ли медоносните пчели да влязат в него и да оставят меда си в него? Не! А щом безсловесните пчели не влизат в смърдящ и димящ кошер, как разумният[1] Дух Божий ще влезе в смрадна и опушена от греха душа? А Духът Божий  е владетел и дарител на всички добри дарове.

Господи, Душе Светий, помогни с Твоята непреодолима сила на Твоите люде да прокудят греха от душите си, та да може Tи да влезеш вътре с Твоите животворни дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – словесния (бел. прев.).

ДО ЕДНА СТАРИЦА: ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ТЕЛАТА
            Цялата наша вяра от край до край е вяра във възкресението. Тя възкресява мъртви души (което, мисля, само по себе си е чудо) - как тогава да не може да възкреси и телата? Ти изповядваш своята твърда вяра във всемогъщия Бог, Творец на небето и земята, но все пак те измъчва въпросът: как Бог ще възкреси остарелите и повехнали тела? Пази се да не заприличаш на Христовите враго­ве, садукеите, които уж вярвали в Бога, а отричали възкресението на мъртвите. Не са ли телата еднакви в смъртта, независимо дали са млади или стари? Не се ли разлагат и едните, и другите, и не се ли превръщат в пръст, от която пър­воначално са създадени? Но и едните, и другите еднакво леко ще възкръснат  в последния ден, в Деня на Съда, по думата на Създателя. Нито старческата слабост на нозете, нито младежката бързоногост ще забавят или ускорят вди­гането на мъртвите от гробната пръст. Словото Божие е всесилно: То съживява и умъртвява, сътворява и унищожава. „За Бога всичко е възможно”.

Казваш наивно, че никак не би искала в Царството Христово да бъдеш в сегашното си старческо и жалко тяло. Няма и да бъдеш, сестро, не се страхувай! Когато мъртвата душа на някой безбожник възкръсне и оживее чрез  вярата, новата му душа едва напомня на старата, но неговата личност за­пазва самосъзнанието си в течение на целия му живот. Нещо подобно става, когато някой свали дрипите и се облече в свила. Същото ще се случи и  с телата. „Има тела небесни и тела земни”; тела духовни, нетленни, и тела плътски, тленни. Но каквито и да са земните тела - млади или стари – те са несравними с небесните.  Свети мъченик Иполит пише: „Ние вярваме, че  телата ще възкръснат не такива, каквито са сега, но чисти и неподлежащи  на повреждане. На всяко тяло ще се върне неговата душа". Колко различен е  цветът на едно дърво от неговия корен! И все пак дървото се съдържа изцяло в корена, и пак изцяло се съдържа в цвета. И както цветът по своята красо­та превъзхожда корена, така и възкръсналите ни тела по своята красота ще  превъзхождат земните.

И тъй, радвай се, дъще на възкръсналия Господ! И с радост се причастявай с Тялото и Кръвта Христови. Така ще си приготвиш тяло небесно, подобно на Неговото; тяло, което със своята красота и мощ ще превъзхожда  всичко, което в този свят може с око да се види и насън да се сънува.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАЙ

 

Разсъждение

 

Авва Исая казал за себе си: „Виждам себе си подобно на кон, който се лута без ездач. Който и да го намери го възсяда и го язди, докато желае. Когато един ездач го остави, друг го възсяда и постъпва по същия начин, па трети и т.н.“. Този велик подвижник, за когото всички говорели с удивление, достигнал съвършенство, казал това за себе си или от смирение, или като спомен от времето на своето несъвършенство. Важното е, че тези думи са верни и се отнасят за всеки християнин, който ходи духовно неопасан и необуздан. Тъкмо една страст го е оставила, и друга го е възседнала. Тъкмо едната го е изтощила и оставила в отчаяние, друга го яхва с измамната надежда, че тя ще го направи щастлив. Такъв човек няма ездач, който да го насочи в правилния път, без отклонения ни наляво, ни на дясно. Единственият приятелски ездач, когото трябва да поздравим с „добре дошъл“, е светият и силен християнски дух.

 

БЕСЕДА за силата, която Бог е дал на пророческите думи

 

Ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ – дърва; и тоя огън ще ги погълне (Иерем. 5: 14).

 

Виждате, братя, че действието на Божиите думи е различно за всекиго! Божиите думи са като огън, който радва праведника, премръзнал в студената нощ на този свят; и Божиите думи са като огън, който изгаря неправедника, когото този материален свят твърде много е стоплил. Опитните духовници са ни оставили свидетелство, че самото име Иисус, което на вярващите дава сила, радост и бодрост, същото това име изгаря злите духове като жив огън. Такова е всяко слово Божие. Едни утешава, други дразни, на едни  усмирява греха, на други го усилва; на едни носи страхопочитание, в други предизвиква насмешка. За здравите е мед, за болните е мед – пелин. Но защо народът да бъде като дърва? Нима народът е виновен, че безбожните старейшини и лъжливите пророци го водят в безпътица? Не е виновен народът в такава мярка като неговите старейшини и лъжливи пророци, но все пак е виновен в известна степен. Защото и на народа Бог е дал да познава истинския път и чрез съвестта, и чрез проповядване на Божието слово, та народът не би трябвало сляпо да върви след своите слепи водачи, когато те го водят по лъжлив път и отдалечават от Бога и Божия закон. Бог, братя, е праведен, и той знае мярката на всяка вина, и няма да допусне неукия и малкия да пострада колкото учения и големия.

Всевиждащ Господи, спаси ни да не бъдем нито слепи водачи, нито слепи последователи. Укрепи сърцето ни, та и като водачи, и като последователи да бъдем винаги Твои слуги и само Твои слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски