Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766933 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Май, 2019 г.
<<  <  1 2 3 4 5  >  >>
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 МАЙ

 

Разсъждение

 

В сарацинския лагер запитали св. Кирил: „Как е възможно християните да воюват и пак да опазят Христовата заповед да се молят за техните врагове?“. На това св. Кирил отговорил: „Ако в един закон са написани две заповеди и са дадени на хората за изпълнение, кой човек ще бъде по-добър изпълнител на закона; оня, който изпълни едната заповед, или онзи, който изпълни и двете?“. На това сарацините му отговорили: „Несъмнено онзи, който изпълни и двете заповеди“. Св. Кирил продължил: „Христос Бог наш ни е заповядал да се молим за онези, които ни гонят, и да правим добро и на тях. Но Той ни е казал още:  Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели (Иоан 15: 13). И затова ние трябва да претърпим оскърбленията, които враговете ни нанасят лично на нас, и да се молим за тях; но като общество, ние се застъпваме един за друг и полагаме душите си, та да не би, като плените нашите братя, да не плените заедно с телата и душите им, и да не погубите и телата, и душите им“.

 

БЕСЕДА за непреодолимостта на Божията воля

 

И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах (Иерем. 20: 9).

 

Ако някой още се съмнява, че Бог е говорил чрез пророка, нека да прочете тази изповед на великия пророк Иеремия и повече да се не съмнява. Пророкът изповядва, че бил решил повече да не говори в име Господне. Защо? Защото обръщали малко внимание на думите му, а и дори някой да обърнел внимание на неговите слова, пророкът от това търпял безчестие и всекидневен присмех. Но като решил да мълчи, дали наистина млъкнал? Не, не могъл: Аз се измъчих да го задържам и не можах! С непреодолима сила Духът Божий му внушавал да говори и той трябвало да говори. Не е, следователно, дело на пророка проповедта, или какво проповядва[1], а е дело на Божия всесилен Дух. А пророкът е само избрано оръдие[2] на Божия всесилен Дух. Така е написано цялото Свещено Писание – не по човешка воля и не според човешки ум, а според Божия ум. А как се усеща Божието слово, когато чрез Дух Свети се всели в пророка – това обяснява великият Иеремия от своите лични преживявания: В сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми. Това е, значи, вдъхновение от Божия всесилен Дух. Под такова непреодолимо вътрешно състояние[3], като в изгарящ затворен в костите огън са писали светите Божии човеци. И много от тях възкликнали: И аз се измъчих да го задържам, и не можах. Кой може да се противи на Духа Божий без наказание и погибел? Кой ще Му попречи, ако Той иска нещо да каже или стори? О, братя мои, непреодолимо е действието на Бог Дух Светий!

О, Душе Божий, Всесилни, упъти ни невъзвратно по пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

[1] В ориг. – говоренето или какво говори (бел. прев.).

[2] Разбира се, не като сляпо оръдие, а като съзнаващ и разбиращ изпълнител (бел. прев.).

[3] В ориг. – натиск (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове: 1
                                      image 
      Икона на Божията Майка Акатистна (Приветствие на Богородица, Мироточива)

 

       В монастира Дионисиат на Света Гора Атон се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, известна като Акатистна («Приветствие на Богородица», «Похвала на Пресвета Богородица» или «Мироточива»). Най-древната чудотворна икона на Атон е част от иконостаса на левия допълнителен олтар «Похвала на Пресвета Богородица» в съборния храм на Дионисиатската обител. Съгласно старо монастирско предание това е една от 70-те икони, създадени от евангелист Лука. Тя е рисувана не с бои, а с оцветен восък, чертите на лика ѝ са размити от изтичащото миро. Размерите ѝ са малки: височина 33 см и ширина 27,5 см.

       Именно тази икона държал в ръцете си Константинополския патриарх Сергий I, обхождайки стените на обсадения от аварите Константинопол[1] (624 г.). Със застъпничеството на Пресвета Богородица неприятелския флот бил разсеян от морска буря, и градът бил спасен. Пред тази икона за първи път бил прочетен Акатист на Пресвета Богородица.

       Така също, по време на освобождаването на Константинопол от кръстоносците Акатистната икона предшествала войските на император Михаил VIII Палеолог. Иконата била подарена на монастира от императора на Трапезунд Алексей III (1337–1390 г.) в чест на основаването му.

       С Акатистната икона са свързани много чудеса. Похитена от пирати (1592 г.), тя била върната от самите тях в Дионисиат, след като Пресвета Богородица се явила на капитана на кораба в открито море и строго заповядала: «Защо Ме затвори в тъмница, лукави човеко? Отнеси Ме в жилището Ми!» Пиратът отначало не обърнал внимание на съня си и продължил своя път. След това обаче изведнъж се надигнала страшна буря, застрашаваща да потопи целия кораб. Пиратът веднага си спомнил за иконата, хвърлил се към сандъка в който се намирала, и за свой ужас го видял разбит на части, а светата икона - цялата подгизнала в миро. Капитанът взел иконата в ръцете си, и бурята в същия час утихнала. Тогава пиратите побързали да се върнат в монастира, върнали иконата на иноците и разказали за случилото се чудо. 2-ма от тях (по други данни дори повече) се покаяли и станали монаси.

       Друго чудо се случило с началника на Атонската академия, знаменития църковен и обществен деятел от XVIII в. Евгений Вулгарис: той подробно описал изцелението си от рак на гърдите през 1758 г.

       През 1767 година Акатистната икона отново била открадната, този път от турци-разбойници. Те били заловени от гръцки пастири, които предали иконата на остров Скопелос. Местните жители не искали да върнат иконата в обителта, за което впоследствие били наказани. Живеещите на острова, които се противили на волята на Небесната Царица, били поразени от болест и сами върнали иконата на монастира Дионисиат. Освен това, в знак на разкаяние те пожертвали на  монастира земя на остров Скопелос.

       В олтара в който се намира Акатистната икона, ежедневно се служи св. Литургия, а всяка вечер пред чудотворния образ се чете Акатист на Пресвета Богородица. На великите празници (Пасха, Рождество, Богоявление и Рождество на св. Иоан Предтеча) иконата се пренася в католикона и се поставя в кивота пред лявата колона. Съгласно надписа на ризата (изградена от позлатено сребро) тя е дело на «майстор Георги» от 1786 г. и е дарена на обителта от «архииерея Иеремия». На обратната ѝ страна е изобразено връчването ѝ на преподобния Дионисий от император Алексей III Комнин.

       Празника на иконата е в събота на петата неделя от Великия пост.



 

Категория: Други
Прочетен: 1810 Коментари: 0 Гласове: 2
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 МАЙ

 

Разсъждение

 

В една своя молитва св. Ефрем Сирин се обръща към Бога със следните думи: „В онзи страшен и ужасен ден, Господи, ще ни кажеш на нас грешниците: „Вие, хора, добре знаете какво съм претърпял за вас…, а какво сте претърпели вие за Мен?“. Какво ще отговоря аз, окаяният, лукавият, грешният, скверният? Мъчениците тогава ще покажат раните си, мъченията си, отсечените части на своите тела и своето търпение докрай. Подвижниците ще посочат своите подвизи, продължителния пост, бденията, безсребърничеството нестяжанието[1] си, сълзите си и своето търпение докрай. А аз, ленивият, грешният, беззаконният, какво да посоча?... Пощади, Господи! Пощади, милостиви! Пощади, човеколюбче!“.

 

БЕСЕДА за това как праведникът търпи безчестие заради словото Господне

 

Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех (Иерем. 20: 8).

 

Кой безчестил Божия пророк, носителя на словото Божие, носителя на сила и мъдрост? Безчестил го е неговият народ и му казвал: „Проповядваш ни стръмен път, макар и да е от Бога, ние не можем да вървим по него, защото за нас е твърде стръмен“. Кой безчести тръбача на Господния глас, когато той тръби тревога заради пожара, който дими в далечината и се приближава до града? Безчестят го народните старейшини и му казват: „Защо не затвориш уста, и на тебе ще ти е топло, а и за нас по-уютно. Това не е пожар, както ти се струва, а мъгла от планинска роса!“. Кой още безчести и се присмива на Божия човек, когато той е пратен от Бога и обявява Божията воля? Безчести го неговата жена и му се присмиват неговите братя, казвайки му: „Оставяш работата си, която те храни, и си тръгнал по чужди дела, които те унижават“. Словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех. Това може да го каже пророкът, мъченикът, всеки ревнител за словото Господне и закона Господен. Но нито безчестието, нито присмехът са уплашили някого от тях, нито са го отказали от свидетелстването, нито пък са го отклонили от пътя. Отвън светът ги безчестил и издевателствал над тях, но вътрешно Господ ги укрепявал и развеселявал. Господ победил света; затова и Божиите светии победили своите подигравачи и присмехулници.

Господи всеблаги, подкрепи и нас, вътре в нашето сърце, та да не ни смути безчестието и да не се притесняваме от присмеха на света заради Твоето име. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Нес­тя­жа­ние (църковнославянски) – от­каз от придобиване на лично имущество.

Категория: Други
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове: 1
22.05.2019 07:06 - ЗА РАЗМИСЪЛ
 

https://www.youtube.com/watch?v=-_txoItNC6s&feature=share
Категория: Други
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 МАЙ

 

Разсъждение

 

Всеки християнин може да приеме върху си мъченичество за вярата, както по време на гонение, така и в мирно време. Авва Атанасий казал: „Бидейки измъчван от съвестта, умри за греха, умъртви земните членове и ще бъдеш мъченик по собствено желание. Те са се борили с царе и князе – и ти имаш за цар греха, дявола и демонските князе. Някога имало кумири, капища и идоложертвеници. Сега пък мислено те са в душата ти. Който е роб на блудта, той се кланя на идола на Афродита. Който се гневи и изпада в ярост, се кланя на идола на Арес. Който е сребролюбив и безчувствен към мъките и бедите на съседа си, се кланя на идола на Хермес. Ако се въздържаш от всичко това и се пазиш от страстите, ти си победил кумирите, отрекъл си се от зловерието и си станал мъченик за вярата“. И тъй, човек не бива да мечтае за гонение и мъченичество. Всеки и по всяко време може да търпи мъченичество за Христа и Неговото Евангелие.

 

БЕСЕДА за проклятието върху човека, който се надява на човек

 

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек, и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа (Иерем. 17: 5).

 

Когато човек отстъпи със сърцето си от Господа, обикновено той започва да се надява на хората и на себе си. Защото на кого другиго би могъл да се надява, като вече е отвързал своята лодка от Божия кораб? Отвързал вече своята лодка от Божия кораб, не му остава нищо друго, освен да се надява на своята лодка и на лодките на своите съседи. Слаба надежда, но друга няма! Плачевна надежда над бездънна пропаст, но друга няма. Но, о небе и земьо, защо човекът отвърза своята лодка от Божия кораб? Защо човекът бяга от своята сигурност? Прави ли сметка дали ще се чувства по-добре, като се окаже самичък сред бурните вълни, вместо в Божия дом, в скута Божий! С кого ще се съюзи, като е разкъсал съюза с Бога? С някой по-силен от Бога ли? Безумие! Безумие! Безумие! Проклет оня човек, който се надява на човек! Това Бог го е казал веднъж, а хората хиляди пъти. Разочаровани от своето упование на хората, хората хиляди пъти са проклинали онзи, който се е надявал на човек. Бог е казал само това, което хората твърде добре са изпитали и със своя опит са потвърдили, а именно, че наистина е проклет оня човек, който се надява на човек!                                                                                                        

Затова да се надяваме на Бога, братя мои, на Бога, Който има здрав кораб в бурята, и Който не изневерява. Да се надяваме само на Него, защото всяко друго упование е дяволска измама.

О, Господи, На Тебе нашата крепост и пристанище се надяваме. Ти ни привържи с упованието към Себе си, и не давай да се отвържем, ако ние по нашето безумие и проклятие опитаме да се отвържем от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове: 0
image       29. Пресвета Богородица „Заклана“

 

       •     Произход: Света гора (Атон)

 

       •     История

       Тази икона се намира в югоизточния ъгъл на вътрешния коридор на параклиса „Св. Димитър Солунски“. Името си „Заклана“ е получила при следния случай. Един дякон от братството на монастира имал послушание на еклисиарх - да привежда всичко в църквата в нужната чистота и ред. Поради това често отивал да обядва не в обичайното време, а след всички. Веднъж, след като се забавил в църквата, той отишъл при трапезаря и го помолил да му даде да обядва. Недоволен от ненавременното идване на еклисиарха, трапезарят троснато му направил забележка, че в трапезарията трябва да се ходи в определеното време, а не кой когато иска. Еклисиархът се обидил от тази забележка и започнал още по-настоятелно да иска обяд, на което трапезарят твърдо отговорил, че за него не е останала и коричка хляб. Гладен и разгневен, еклисиархът излязъл от трапезарията.

       В такова разположение на духа той се върнал в църквата.

       В състояние на силно смущение на духа и в някакво изстъпление той се приближил до иконата на Божията Майка и като застанал пред нея, започнал да Я укорява:

       - Докога ще Ти служа, Богородице? ... Работи, работи, а за всичко това - нищо. Даже и къшей хляб не ми дават, за да подкрепя умореното си тяло.

       С тези думи той взел ножа, с който почиствал кандилата от восъка, и като замахнал с него, силно ударил лицето на Божията Майка, така че пробол светата икона (тази икона е изобразена върху платно). От раната бликнала и потекла кръв и божественият лик на Пречистата се покрил със смъртна бледност, както пребледнява лицето на човек, умиращ от смъртоносна рана или от загуба на кръв. Тогава еклисиархът се разтреперил, паднал на пода пред иконата и поразен от необясним ужас, станал като умопобъркан. Крайниците му се парализирали.

       Скоро всички в монастира узнали за случилото се. Игуменът и братята отишли в църквата и с изумление забелязали, че кръвта, която тече по страната на Пресветата Богородица, още не е засъхнала. А убиецът намерили ослепял и напълно умопобъркан. С чувство на искрена жал към него на следващия ден благочестивият игумен извършил всенощно бдение за спасението и помилването му. Въпреки това нещастникът цели три години останал побъркан, продължил да страда от треперене на всички членове и от слепота. Накрая, когато изминало това време, Пресвета Богородица — Утешителната на каещите се, се явила насън на игумена и му казала, че заради техните молитви и ходатайство Тя прощава на престъпника и му дарява изцеление.

       - Но - добавила Тя - заради дързостта и светотатствената му постъпка против Мен ръката му ще бъде осъдена на Второто Христово пришествие.

       На сутринта болният действително дошъл на себе си, прогледнал и напълно се изцерил от треперенето на членовете. Дълго и горчиво ридал за безумната си постъпка.

       Накрая каещият се починал мирно със съня на смъртта. Когато по обичая на Света Гора след три години извадили костите му, пред присъстващите братя се разкрила ужасяваща гледка... Всички кости на покаялия се грешник били светли и носели върху себе си ясното знамение на Божията милост; но ръката му, дръзнала да извърши страшната постъпка, била останала неразложена и почерняла.

 

      Ако някой се счита християнин, но не нарича Божествената Дева ссс заслуженото достойно звание - истинска Богородица, той, в противоречие с догмите на вярата, неоснователно се кичи с това свято име.“

Св. Теодот Анкирски

 

Категория: Други
Прочетен: 1109 Коментари: 0 Гласове: 1

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 МАЙ

 

Разсъждение

 

Един монах се оплакал на свети Арсений, че като чете Свещеното Писание, не усеща силата на прочетените думите, нито умиление в сърцето си. На това великият светител му отговорил: „Чедо, ти само чети! Слушал съм, че заклинателите на змии, като заклинат змията, изговарят думи, които те самите не разбират, ала змията, като слуша изговорените думи, усеща тяхната сила и се укротява. Така и ние, като непрестанно държим на устата си думите на Св. Писание, па макар и да не усещаме тяхната сила, злите духове ги чуват, плашат се и бягат, защото не могат да изтърпят словата на Светия Дух“.                                                                                                Чедо, ти само чети! Дух Светий, Който непосредствено е вдъхновил хората, написали божествените слова, чува и разбира, и ще ти прати помощ; и демоните ще разберат, и ще усетят, па ще побягнат от тебе. Т.е. Онзи, Когото призоваваш на помощ, ще разбере, и тези, които искаш да прокудиш от себе си,  ще разберат. И така ще бъдат постигнати и двете цели.

 

БЕСЕДА за злото като плод на човешките мисли

 

Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха (Иерем. 6: 19).

 

Виждате ли, братя, къде расте и къде узрява злото? Не в Божиите недра, а в мислите на хората. В човешките мисли злото бива посявано от демоничните сили или от телесните страсти. В човешките мисли расте злото, разклонява се, умножава се, цъфти, разлиства се и накрая дава плодове. Бог своевременно предупреждава хората да отскубнат лошите си мисли, та злото да не узрява в човешките души, за да не принася своите горчиви и смъртоносни плодове. Своевременно Бог предупредил и Каин, но Каин не поискал да чуе предупреждението, а позволил лошият помисъл към брат му да даде лошия плод – братоубийството. Кои мисли са лоши? Всички онези, които са насочени против Божия закон и Божиите слова. Лошите мисли са самоволния човешки закон, който човек сам за себе си пише, без и против закона Божий. Ако човек е решен твърдо да се държи в Божия закон, лошите помисли тук са безсилни като сянка, която бързо се появява, но също тъй бързо и изчезва. Тогава човекът е господар на своите мисли, защото усеща Бога като Господар над себе си. Тогава законът Божий е закон, а помислите човешки са нищо.

Ето, ще напратя върху тоя народ гибел, казва Господ. Каква гибел? Плодът на техните помисли. Т.е. ще допусна да пожънат онова, което са посели и отгледали; защото злото не е Мое семе, нито Моя жътва. Злото, което ще допусна върху беззаконните хора, е плод на техните помисли. По собствените си помисли те е трябвало да преценят какво зло ще ги сполети, тъй както сеячът по семето преценява какво ще пожъне.

О, кротки и незлобиви Господи, спаси ни от нашето собствено зло, които самите ние сме отгледали в себе си. Молим Ти се, премахни лошите плодове на лошия посев. Помогни ни да изкореним злото семе от душите си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 1


 Разсъждение

 

„Признавам, че много съм задължен, и че много ми е простено; от съдийските и обществените задължения аз съм извикан за свещенство, затова се боя да не би да се окажа неблагодарен, ако имам по-малко любов от това, което ми е опростено.“ Това са думи на свети Амвросий, който неочаквано бил призован от Бога да смени званието си на мирски съдия и да стане архиерей на Църквата Христова. Тези думи на светителя показват колко по-високо е свещеническото звание от мирското, че до него се достига по Божие призвание, и че онзи, който е призван, дължи благодарност на Бога. Дългът от благодарност към Бог всички светии смятали за главен дълг. Без благодарност към Бога не може да се напредва в духовния живот. Непрестанната благодарност към Бога е благородно семе, от което, ако се полива със сълзи на непрестанно покаяние, израства прекрасен плод – любовта към Бога. 

 

Беседа за това, как чрез греховете се отстранява доброто от хората

 

Вашите грехове отстраниха от вас това добро (Иерм. 5: 25).

 

Народе, ако нямаш изобилие от добро, значи имаш грехове в изобилие. Твоите грехове отстраняват доброто от тебе. Народе, ако желаеш добро за себе си, отхвърли греховете и не греши повече, и доброто ще дойде при тебе, и не ще се отвърне от тебе.                                   

Човече, ако нямаш добро, значи имаш грехове. Не може доброто да съжителства в един дом с греховете, както светлината и тъмнината не могат да бъдат едновременно на едно и също място. Когато изчезне светлината, се появява тъмнината; и когато изчезне тъмнината, засиява светлината. Тъй грехът и доброто могат да се сменят, но не могат да обитават заедно. О, братя мои, нашите грехове отстраниха от настова добро. Тези думи не са казани само от един пророк, само на един народ, а всеки истински пророк е казал тези думи на своя народ. Лъжепророците ласкаят за греховете народа си и тъй способстват още повече доброто да се отстрани от народа им. А истинските пророци застават срещу греховете на народа, защото те са добронамерени, и викат срещу греха, та да биха могли доброто, което е от Бога, да вселят в душата на своя народ. Ако кошерът засмърди, ще ли медоносните пчели да влязат в него и да оставят меда си в него? Не! А щом безсловесните пчели не влизат в смърдящ и димящ кошер, как разумният[1]Дух Божий ще влезе в смрадна и опушена от греха душа? А Духът Божий  е владетел и дарител на всички добри дарове.

Господи, Душе Светий, помогни с Твоята непреодолима сила на Твоите люде да прокудят греха от душите си, та да може Tи да влезеш вътре с Твоите животворни дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове: 0
                                      image


Иконата на Божията Майка «Акатистна» се намира на иконостаса на съборния храм «Въведение Богородично» в сръбския Хилендарски монастир на Атон. Данни за появата и историята на прославлението ѝ липсват. Преданието свързва пребиваването на иконата на Света Гора с края на XII век, когато св. Сава Сръбски по откровение от самата икона намира съкровище, с помощта на което било завършено строителството на обителта. В нито една от редакциите на житието на светеца обаче, няма потвърждение за подобна легенда. Единственото достоверно съобщение за иконата, записано по думите на очевидци, е историята за нейното чудесно спасяване по време на пожара в монастира през 1837 г. Иконографския тип на иконата е «Умиление». Според някои сведения това е гръцка икона от XVI в добро състояние. Младенецът е  изобразен от ляво на Майката с благославяща дясна ръка и отпусната надолу лява, в която държи свитък. Иконата е покрита със сребърна риза - вероятно руска, от XIX в. Обкована е с рамка, върху която са живописно изобразени 12 кондака и 12 икоса от Богородичния Акатист (XVII в.). Сведенията за произхода на името на иконата също са неопределени: от една страна, в името на образа би могъл да е отразен спомена за четения пред нея (по време на пожара) Богородичен Акатист, от друга – според епископ Порфирий (Успенски), то вероятно произлиза от иконографската композиция на рамката с изобразените сцени от Акатиста.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.05.2019 15:14
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАЙ

 

Разсъждение

 

Авва Исая казал за себе си: „Виждам себе си подобно на кон, който се лута без ездач. Който и да го намери го възсяда и го язди, докато желае. Когато един ездач го остави, друг го възсяда и постъпва по същия начин, па трети и т.н.“. Този велик подвижник, за когото всички говорели с удивление, достигнал съвършенство, казал това за себе си или от смирение, или като спомен от времето на своето несъвършенство. Важното е, че тези думи са верни и се отнасят за всеки християнин, който ходи духовно неопасан и необуздан. Тъкмо една страст го е оставила, и друга го е възседнала. Тъкмо едната го е изтощила и оставила в отчаяние, друга го яхва с измамната надежда, че тя ще го направи щастлив. Такъв човек няма ездач, който да го насочи в правилния път, без отклонения ни наляво, ни на дясно. Единственият приятелски ездач, когото трябва да поздравим с „добре дошъл“, е светият и силен християнски дух.

 

БЕСЕДА за силата, която Бог е дал на пророческите думи

 

Ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ – дърва; и тоя огън ще ги погълне (Иерем. 5: 14).

 

Виждате, братя, че действието на Божиите думи е различно за всекиго! Божиите думи са като огън, който радва праведника, премръзнал в студената нощ на този свят; и Божиите думи са като огън, който изгаря неправедника, когото този материален свят твърде много е стоплил. Опитните духовници са ни оставили свидетелство, че самото име Иисус, което на вярващите дава сила, радост и бодрост, същото това име изгаря злите духове като жив огън. Такова е всяко слово Божие. Едни утешава, други дразни, на едни  усмирява греха, на други го усилва; на едни носи страхопочитание, в други предизвиква насмешка. За здравите е мед, за болните е мед – пелин. Но защо народът да бъде като дърва? Нима народът е виновен, че безбожните старейшини и лъжливите пророци го водят в безпътица? Не е виновен народът в такава мярка като неговите старейшини и лъжливи пророци, но все пак е виновен в известна степен. Защото и на народа Бог е дал да познава истинския път и чрез съвестта, и чрез проповядване на Божието слово, та народът не би трябвало сляпо да върви след своите слепи водачи, когато те го водят по лъжлив път и отдалечават от Бога и Божия закон. Бог, братя, е праведен, и той знае мярката на всяка вина, и няма да допусне неукия и малкия да пострада колкото учения и големия.

Всевиждащ Господи, спаси ни да не бъдем нито слепи водачи, нито слепи последователи. Укрепи сърцето ни, та и като водачи, и като последователи да бъдем винаги Твои слуги и само Твои слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 161 Коментари: 0 Гласове: 1
18.05.2019 17:43 - ПРЕВОД
 НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПАСХА

 

Евангелие за чудото във Витезда

 

Иоан 5: 1 – 15,  Зач. 14

 

       Блажен е човекът, който с търпение и надежда в Бога понася всички страдания в този живот! Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеците и годините на безбожниците, които или се веселят без страдания, или страдат без търпение и надежда в Бога.

       Блажен е човекът, който не роптае за страданията, а с търпение и надежда в Бога изпитва причините за тях! Къде страдалецът ще открие причините за своите страдания? Ще ги открие в самия себе си или в своите родители, или в своите съседи – тук страдалецът ще открие причините за страданията си. Цар Давид страдал заради собствения си грях; Ровоам – заради греха на своя родител – цар Соломон, а пророците страдали заради греха на своите съседи.

       Но ако страдалецът търси още по-далече и по-дълбоко причините за своите страдания, къде ще ги открие? Ще ги намери или в първоначалното неверие на човека в Бога, или в тъмния и зъл дух на злобата, в бездната и в отровната тъмнина, или в човеколюбието и лечебната [сила] на Божия Промисъл – тук страдалецът ще открие далечните и дълбоки причини за своите страдания. Адам и Ева страдали заради своето неверие в Бога; праведният Иов страдал заради тъмния и зъл дух на злобата; а слепороденият момък, комуто милостивият Господ отворил очите, страдал заради славата Божия и своята вечна награда.

       Характерно за разумния човек е да търси причините за своите страдания първо в себе си, а за неразумния – винаги да се оплаква от другите. Разумният помни всички свои грехове от детинство, помни ги със страх от Бога и с очакване на страдания за тях; и когато страданията наистина го споходят, било от приятели или врагове, било от хора или зли духове, било веднага или по-късно, той веднага разбира причините за своите страдания, защото знае и помни своите грехове. А неразумният забравя всичките си грехове; па като го споходят страданията, той в мъката си се лута, чуди се и пита: Защо точно него го боли глава? Защо точно неговото богатство да пропадне? Защо неговите деца да умрат? И в неразумието и гнева си посочва с пръст всяко същество на земята и небето като виновник за страданието си, вместо да посочи с пръст самия себе си, т.е. – истинския виновник за своите страдания.

       Блажен е човекът, който се учи от своите страдания, знаейки, че всяко страдание в този кратък живот е допуснато за хората от Човеколюбеца Бог заради добро и полза на хората! Поради Своята милост Бог допуска страдания за хората заради техните грехове, по милост, а не по правда. Защото, ако бъде по правда, всеки грях би донесъл неизбежна смърт, както за това говори и апостолът: А грехът, извършен, ражда смърт (Иак. 1: 15). Вместо смърт Бог, чрез страданията, праща лек. Страданието е Божий метод, метод за лечение на душата от греховната проказа и смъртта.

       Само неразумният мисли, че страданието е зло. Разумният знае, че страданието не е зло, а само разкриване на злото и лечение от него. Само грехът в човека е истинско зло и извън греха няма зло. Всичко останало, което хората наричат зло, не е зло, а горчиво лекарство против него. Колкото по-тежко e болен [човек], толкова по-горчиво е лекарство, което му дава лекарят. Понякога на грешника му се струва, че страданието му е по-тежко и горчиво от извършения грях. Но това е самоизмама – о, каква люта самоизмама! В света няма страдание, което би могло да бъде и приблизително така тежко и убийствено, както е грехът. Всички страдания на хората и народите по земята не са нищо друго освен различни лекарства, които вечната Милост предлага на човеците, за да ги спаси от вечна смърт. Всеки, и най-малкият, грях би донесъл неизбежна смърт, ако Милостта не допусне страдание заради отрезвяването на хората от греховното пиянство; заради лечение, което чрез страданието извършва благодатната сила на животворящия Свети Дух.

       Ще кажете: „Човек се страхува от страданието, защото се бои от смъртта, а страданието може да го докара до смърт“. Но кое причинява смърт на тялото: болестта или лекарството? Несъмнено болестта, а не лекарството. Така че душата няма да умре от страданието, а от греха., който ѝ докарва болест и смърт. Всъщност, грехът е семето на смъртта, семе преужасно, което, ако благовременно не се открие чрез страдания и не изгори от пламъка на Светия Дух, ще израсте и изпълни цялата душа така, че тя ще бъде съсъд не на живота, а съсъд на смъртта.

       Очевидно е, значи, че страданията трябва да се понасят с търпение и надежда в Бога; и още нещо – с благодарност към Бога и с радост. Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал, и пак си ме извеждал от земните бездни. Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал). И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина. Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев! Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил (Пслм. 70: 20 – 23). Апостол Петър пък препоръчва на вярващите: Доколкото участвате в страданията на Христа, радвайте се (I Пер. 4: 13) на Христос, т.е. осъзнато и разумно, кротко и търпеливо, заради очистване от греховете, заради оживотворяването, заради напредването в живота по Христа в себе си и около себе си.

Когато великият Златоуст умирал в изгнание, мъчен и унижаван от хора, последните му думи били: „Слава Богу за всичко!“. Свещеното Писание и историята на Църквата показват най-големи примери на търпения в страданията, каквито човешкият род въобще познава. И днешното евангелско четиво описва подобен пример на велико дълготърпение в страданията. Но не само това. Разказвайки ни за разслабения човек, който с търпение и надежда тридесет и осем години страдал от парализа, днешното Евангелие освен това ни открива, или по-добре казано – потвърждава, две велики тайни. Първата тайна е, че този продължително страдащ болен носел причината за своята болест, за своите страдания, за своите грехове, в себе си. Втората тайна е, че всемогъщият Господ Иисус изцелил този болен със Своята божествена сила чрез думите: Стани, вземи одъра си и ходи! С това още веднъж се открило Неговото божествено човеколюбие и Неговото божествено всемогъщество, които външно били скрити под лекото страдалческо наметало от човешка плът.

       По онова време възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти[1], се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. Преди това Господ бил в Галилея, откъдето дошъл в Иерусалим за празника. Трудно е да се определи какъв празник било това – дали Пасха или Петдесетница, или Пурим – но не това е главното да се знае; защото, ако беше важно да се знае, определено сам евангелистът би го казал. Овча баня, или Витезда[2], се наричала заради близките Овчи порти, през които са прекарвали овцете, отредени за жертва; а и заради това, че в тази къпалня жертвените овце били предварително къпани. Тази къпалня стои и до ден днешен в Иерусалим, в по-голямата си част разрушена и неизползваема. Но по времето на евангелиста тя още се използвала; затова той говори в сегашно време: А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня. Петте покрити притвора около къпалнята служели за настаняване на многочислените болни, които търсели в тази къпалня лек за себе си, което се вижда от следващите редове: В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше от каквато болест и да бе налегнат.[3] Мнозина болни отвсякъде и с всякакви болести се събирали на това чудно място, за да намерят лек за себе си, напразно търсен от хората в природата на други места. Че тази вода не лекувала сама по себе си, със своите природни свойства, със своя сложен минерален състав, а посредством небесна сила, е ясно от това, че ставала лековита само от време на време, т.е. само тогава, когато по Промисъл ангел Божий слизал в нея и я раздвижвал. Каква чудна драматична сцена! Представете си пет притвора, препълнени с най-отчаяни страдалци от цял народ! Представете си пет камари, препълнени с човешка болка и неволя, сълзи и гной! Наоколо е градът, преизпълнен с човешки същества, търсещи наслади и грабещи богатства; които се борят за чест и власт, които играят комедия с телата и душите си. А тук – предсмъртна агония, бавно и мъчително умиране, и една-единствена точка, в която са вперени всички очи – водата; едно-единствено очакване – на ангела; едно-единствено желание – здравето. Да ги запитате – „Защо ви е здраве?“. Дали заради онази обща комедия на телата и душите, която се разиграва около вас? Но не е ли и без вас достатъчен броят на онези, които разиграват тази комедия? Или заради служба на Бога? Но не служат ли Богу твърде добре и онези, които страдат с търпение и надежда в Бога? Или желаете здраве заради самото здраве, или живот заради самия живот? Но онова, което е средство, не може да бъде цел. Бог, като ви е пратил в този живот, пратил ви е с някаква цел; когато ви дава здраве, дава ви го с някаква цел. Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник? – казва праведният Иов (7: 1). Ако е изпитание, тогава това е упражнение, борба и победа; ако дните му са като на наемник, тогава го очаква, като свършат дните му, заплата. Но живот заради живота – и то живот земен! – и здраве заради здравето! – това означава безцелен живот и безцелно здраве. Живот и здраве пък заради комедия от грехове – това не е ли опрян в гърлото остър нож? Пет притвора, препълнени с пожизнени инвалиди, о, какво чудно място за упражнение в търпение и упование в Бога! О, каква чудна и жива картина, какво чудно и нагледно предсказание на онова състояние, в което скоро могат да се окажат и всички онези, които в града, около къпалнята, пропиляват своя живот и здраве – и то за какво? За купуване на грехове, на грамади от грехове!

       Ала макар че петте притвора на къпалнята Витезда отдавна са разрушени, не мислете, че историята на неволите и човешките беди, която лежи под тях, е погребана и завинаги завършена. Въобще не мислете, че тази история е далеч от вас, и че няма нищо общо с вашия живот. Не са ли вашите пет чувства като пет притвора, натрупали цяла камара от болки и неволи, от сълзи и гной, от грехове и беззакония, от болни мисли, слепи желания и страсти, от куцащи опити и сухи надежди? О, Витездо, Витездо, колко си универсална! В тебе някога Божият ангел изпълнявал пастирската служба и спасявал една по една изгубените овце, докато не дошъл всеобщият Пастир на ангелите и хората. Мълчаливият ангел, служителят на своя Творец, в тебе си служил с вода, за да измие от греховната зараза заболелите овце, а когато добрият Пастир, творческото Божие Слово, в плът и дело – слязъл в тебе, той, със Своето творческо Слово, прогонил заразата на греха и с това те изпразнил. Добрият Пастир! Затова ти пророчески си наречена Овчи порти. А овците вървят подире му, понеже познават гласа му (Иоан 10: 4) – гласа на Добрия Пастир.

       Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Прозорливият Господ виждал предварително и надалеч къде и какво ще трябва да направи. Той неслучайно, например, макар да могло и така да е изглеждало на Неговите спътници, преплавал морето и преминал в Гадаринските предели – с Духа Си Той провидял и видял, че в онези земи има двамина бесновати, които Той трябвало да изцели. Нито пък случайно се оказал пред портите на град Наин точно тогава, когато изнасяли мъртъв сина на вдовицата, а Той отново провидял, че на това място и в това време Го чака велико дело. Също така, неслучайно, Той дошъл в Иерусалим по време на празника, независимо какъв празник било, нито случайно и от любопитство се отбил в дома на болката, в Овчи порти, а всичко това станало чрез Неговото предзнание и виждане в бъдещето и в далечината на простора и времето. Очевидно е, че Той не дошъл в Иерусалим за празника, както се струвало на Неговите спътници, а всъщност дошъл заради болния и заради делото, което Той имал да извърши за него.

       Изключителен болник, страшен болник! Тридесет и осемдневна болест се струва на хората безкрайна, а камо ли болест, продължаваща тридесет и осем години! Продължителността на времето зависи от нашето състояние и разположение. Часовете на щастие са крилати, а часовете на страдание – без крила, а често и без нозе. На парализирания човек и времето му изглежда парализирано; струва му се, че времето е неподвижно, както и той самият. Ако това време на боледуване от тридесет и осем години, в най-добрия случай, умножите по три, ще добиете приблизителна представа за неговата продължителност спрямо здравия, движещия се, радостния [човек]. Едно цяло столетие на здравите хора лежал, значи, този парализиран на своята постеля, бутайки времето, вместо то него да бута. Какво героично търпение проявявал този човек! Какви свръчовешки усилия да се добере до къпалнята в часа, когато Божият ангел раздвижвал водата! Каква несломима надежда за оздравяване, и то от ден на ден, от година на година, че и от десетилетие на десетилетие! Макар този болен толкова да страдал заради собствените си грехове, все пак човек не може да не му се удивлява; мислейки за него, човек не може да не помисли за твърде слабите характери на мъжете и жените, на младежите и девойките от нашето време, които под бремето на несравнимо по-леки и по-малко продължителни страдания посягат на живота си, заминавайки на онзи свят като самоубийци.

       Искаш ли да оздравееш? – го запитал единственият Приятел, който изобщо се навел над неговата постеля за тези тридесет и осем години. Да, господине; но си нямам човек. Слепите имат водач, куците имат роднини, изсъхналите имат приятели, а в този обширен свят аз си нямам никъде никого, който би се смилил и би ме спуснал във водата, тогава, когато тя за миг става лековита. Когато пък аз дойда, друг слиза преди мене и се изцелява, а аз с мъка повтарям същите усилия, докато стигна до постелята си. И така, ето – тридесет и осем години! Но си нямам човек, а на слуга не мога да платя. Нима от толкова хора в Иерусалим, безработни, богати, силни, да няма нито един-единствен човек, който би подал ръка за помощ – заради спасението на своята душа, или който поне да прати слугата си да ти помогне? Нито един-единствен! Нима било необходимо да дойде Човек чак от Галилея, на три дена път при усилено ходене, докато толкова безработен свят денонощно шета из светия град само на няколко метра от твоята постеля? Има, Господи, има много шляещи се близо до мене, но си нямам човек. Толкова свещеници! Ето, храмът е насреща! Там безброй свещеници четат Божия Закон и учат народа на милосърдие – та нима нито един не дойде или да прати някого при тебе на помощ? Има, Господи, има много свещеници в храма, но си нямам човек. Има и много евреи, хиляди и хиляди, които за празника са се събрали в Иерусалим. Но на тях не им е до един жалък и мълчалив страдалец, тях ги интересува съботата. Хиляди и хиляди от тях идват само да се поклонят на съботата, както техните прадеди се кланяли на златния телец в пустинята. Хиляди и хиляди евреи, но си нямам човек.

       Ето един Човек – един-единствен! Ето Го Господ, по-състрадателен от роднините, по-милостив от приятелите, по-услужлив от слугите. Той не предприел този дълъг и изморителен път от Галилея до Иерусалим заради съботата и празника, а заради този страдалец. Той е дошъл на дело, а не само с думи, да изобличи страшното немилосърдие на един оглупял род. Човекът дошъл заради човека.

       Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. От този час, вероятно завинаги, Божият ангел престанал да слиза в Овчи порти и да раздвижва водата; защото, ето вижте, появил се е Месията, Старейшината на ангелите, който лекува непосредствено – Сам. Докато хората били под Закона, били слуги на Закона, и дотогава Господ чрез слуги пращал помощ на слугите. А когато дошла благодатта и заменила Закона, тогава Сам Господ се доближил до хората, като баща до синовете си, и Сам, със Своята ръка, непосредствено им дал дарове.

       Някой може да запита: Защо Господ не поставил на болния обичайния въпрос: Вярваш ли? Защо не искал от него вяра, както от много други? Ама нима вярата на този страдалец не е твърде очевидна? Тридесет и осем години той търпеливо лежал на едно място, с вяра в помощта от небето. Но не само, че вярвал в чудесното действие на Божия ангел, донякъде той вярвал и в Господа Иисуса, иначе не би се обърнал към Него с „Господи“[4]. Да, Господи, искам да оздравея, но си нямам човек. Всъщност, трябва да си спомните, че Господ е изцелил многочислени побъркани и глухонеми, от които не можел да иска вяра; изцелил ги от чисто милосърдие. И при този случай, във Витезда, значи, от една страна се ръководил от чисто милосърдие към един дългогодишен страдалец, който тъй много страдал в едно немилосърдно обкръжение; а от друга страна се ръководил от намерението с това дело на Своето милосърдие да изобличи немилосърдието не само на иерусалимските граждани, а и на всички хора, от всички времена, които виждат страданията на своя ближен и не искат да си мръднат пръста, за да помогнат. Най-после, Господ нарочно изцелил този болен в събота – макар че можел да направи това и в петък, само че желаел да изобличи еврейското идолопоклонство към съботния ден, и да покаже, че човекът е по-важен от съботата, и че милосърдието е по-важно от всички законнически формалности. И това дело има в себе си единствения Божий метод, а именно, едновременно да се постигнат много цели.

        А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. О, дребнави душици! О, оглупели сърца! Вместо да се радват, задето един пълзящ червей се изправил и отново станал човек, вместо да му честитят оздравяването, вместо целият град да се развълнува и да го повикат за прослава на живия и човеколюбив Бог – вместо всичко това, те се сърдят на човека, че взел на рамо своята бедна постеля и тръгнал за дома си. В събота и мъртвец да възкръснел от гроба пред очите им, те не биха се учудили на възкресението му, а биха го укорили с думите: „Защо в събота си напрашен?“.

       Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Вижте още едно доказателство за крайното оглупяване на евреите и тяхното съботно суеверие! Изцеленият човек първо споменава своето изцеление като важно събитие. Пък след това – за вдигането на постелята като за нещо второстепенно, докато евреите съвсем не обръщат внимание на неговото изцеление и на неговия живот. Би било естествено, след неговия отговор, да го запитат: „Кой е този човек, който те изцели?“. Но не – те питат само за онова, второто, за второстепенното, и между другото: Кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Виждате ли как се е изродил избраният народ? Виждате ли какъв бурен е израснал на нивата, която някога родила Моисей, Исая и Давид? Виждате ли как някога възвисеното благочестие на израилските мъже се изродило в едно съботно шпиониране? И как свещеническото служение на живия Бог се превърнало в една полицейска охрана около идола на богинята Събота?

       Но изцереният не знаеше кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. Изцереният болник от постелята си погледнал в очите на Господа, усетил Неговия животворящ дъх; познал Неговата чудотворна сила; и още нещо – нарекъл Го Господ – но при всичко това, той не знаел името на своя Изцелител, нито пък откъде е. А Господ, като извършил Своето дело, веднага се отдалечил от тълпата и оставил нещата да се развият от само себе си. Той е сеяч, Който сее добро семе, и оставя семето само да расте, и в благовремие да принесе плод според почвата, в която е паднало. Извършвайки добро дело, дело божествено, и по сила, и по милосърдие, Той се отдалечава от хората, та те да не Го прославят, както малко по-късно казал: От човеци слава не приемам (Иов 5: 41). Той се отдалечил от хората, та да не би да Му завидят, както това често се случвало. Най-после, Той се отдалечил от хората, за да даде пример и на всички нас, които се наричаме християни. Доброто дело е съвършено тогава, когато се върши от чисто човеколюбие, за слава Божия. Онзи, който иска да върши добри дела, нека не ги прави заради суетна слава и човешка похвала. Защото, ако нарочно извади своето добро дело на показ, прилича на човек, който поставя своята овца между вълци. Трябва, значи, внимателно да крие своето добро дело, за да не получи похвала от хората, нито пък човешка завист. Който пък нарочно предизвиква похвалата и завистта на хората, той със своето добро дело ще направи две лоши дела: похвалата ще навреди лично нему, а завистта ще навреди на другите.

       След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. След като изцелил тялото му, Господ сега довършва Своето дело и в духовно отношение, обявявайки греха му като причина за неговата страшна болест, и го предупреждава повече да не греши: За да те не сполети нещо по-лошо. Не е известно какъв грях е сторил този човек, но това не е и необходимо да се знае, защото е известно, че всеки грях е оскърбление за Бога и отдалечаване от Него, както и всеки грях, ако не е принесено покаяние за него, рано или късно, трябва да донесе страдания и мъки. Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо; т.е. сега си помилван от Бога и грехът ти е простен; затова повече не изкушавай Бога, защото вместо милост, можеш да изкусиш меча на Божията правда. Ако си могъл да се оправдаеш за старите си грехове с недостатъчно познаване на Бога и Неговата сила, след това, което се е случило с тебе, не ще можеш да се оправдаеш с нищо. Ето удивително и страшно предупреждение и за всички ни, та като почувстваме Божията милост към нас, повече да не грешим, та да не ни сполети нещо по-лошо от това, от което сме избавени[5].

       Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. Той казал това добросъвестно и добронамерено. Бил питан за Иисуса и мислел, че трябва да каже. Същевременно той се чувствал задължен към своя Благодетел и мислел, че трябва да съобщи Неговото Име на всички и на всеки, особено на онези, които питали за Него. Лежейки тридесет и осем години и не мислейки за нищо друго, освен за своите страдания, той, бедният, не можел и да сънува колко лошо е сърцето на тези хора, които го разпитвали за Иисуса. Откъде можел да знае, че те го разпитват за Него, не за да Го прославят като чудотворец, а да го убият като нарушител на съботата?

       Обърнете внимание – той отишъл и казал на евреите, че Иисус е, Който го изцери: не, значи, който му казал да вземе одъра си и в събота, а Който го изцери. Той целият е запленен от мисълта за своето изцеление и Изцелителя, докато евреите са заети да мислят за съботата и за нарушителя на съботата. Възможно е в онези необикновени мигове да не е чувствал разликата между себе си и евреите в мисленето за Иисус. Той пренасял своите мисли в тях, своите велики и въодушевени мисли за Божието посещение, за чудото Божие, извършено над него, та не можел да забележи техните дребнави, зли и коварни мисли, които се криели като змии под листа. Той мислел за прослава на Господа Иисуса – своя Благодетел, а евреите мислели за Неговото убийство. Защото по-натам се казва: Иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият (Иоан 5: 16). Защо да го убият? Затова ли, че Той бил единственият Човек, когото парализираният болник във Витезда е видял за тридесет и осем години? Да, затова. И затова, че Той бил единственият Човек, който ценял живота на отделния човек повече от идола на мъртвата еврейска богиня Събота.

Но през всички клопки и засади на еврейската злоба Господ преминал невредим, разпространявайки Своето Евангелие на човеколюбието с дела и слово, до онзи час, когато Му било угодно да се остави в ръцете на евреите, та чрез унижението да покаже Своето истинско величие, чрез смъртта да победи смъртта.

       Затова Нему да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – Троица единосъщна и неразделна – сега и винаги, и во веки веков. Амин.

 

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

      

 


[1] В оригинала – Овча баня (бел. прев).

[2] Витезда – тази дума не се среща никъде в Стария завет. Евангелистът, като казва, че това е еврейска дума, има предвид онзи еврейски, който се е говорил по негово време, т.е. арамейски. За Овчи порти се споменава в Неемия 3: 1 и 32; 12: 39 (бел авт.).

[3] В различните преписи на Евангелието има леки разлики в текста. Някъде е „всяка година“, някъде – „от време на време“, а някъде – „ определеното време“. Тези различия са посочени и от автора (бел. прев.).

[4] В българския синодален превод – господине (бел. прев.).

[5] В ориг. – помилвани (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАЙ

 

Разсъждение

 

Не помагат думите на молитвата, ако сърцето не участвa в молитвата. Бог чува само усърдните молитви. Авва Сисой Тивейски, връщайки се веднъж от Синайската планина, срещнал един монах, който се оплакал, че в манастира много теглят от сушата. Сисой му казал: „Защо не се молите и не просите от Бога?“. Монахът отговорил: „Молим се и просим, но дъжд няма“.  На това Сисой казал: „Очевидно е, че вие не се молите усърдно. Искаш ли да се увериш, че това е така?“. Като казал това, старецът издигнал ръце към небето и се помолил. Върху земята се излял обилен дъжд. Като видял това, учуденият монах паднал на земята пред стареца и му се поклонил, но старецът, боейки се от човешката слава, бързо побягнал от него. Искайте, и ще ви се даде, е казал сам Господ. Но напразно устата е пълна с молитви, ако сърцето е празно; Бог не гледа и не слуша устата, а сърцето. Нека сърцето да се изпълни с молитва, па макар устата и да мълчи. Бог ще чуе молитвата и ще я приеме.

 

БЕСЕДА за божествения брак на човешката душа

 

Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас (Иерем. 3: 14)[1].

 

Човешката душа е невестата, а живият и всесилен Господ е Женихът на човешката душа. Своята невеста – душата, Господ облича в блясък и я храни със Своята благодат. А жената от Жениха Бог ражда добри деца, и то много деца, във вид на много и прекрасни добродетели. Душата от себе си не може да роди нито една добродетел. Само оплодената душа ражда добродетели. Оплодената от света душа остава безплодна или ражда грях и порок. Затова Господ казва на хората: Аз се съчетах с вас. За да знае човешката душа за Кого е сгодена и за Кого е венчана, за да не се лута и с прелюбодейство да умъртви себе си и да се превърне в пепел. Бог е верен Жених на човешката душа. Той никога не изневерява на невестата душа. Неговата любов към душата никога не изстива, ако душата не се отрече от Бога и не падне в прелюбодейство. Но и тогава Бог не изоставя душата веднага, а върви след нея и я връща от пътя на погибелта. Обърнете се, казва Господ на човешките души. Покайте се и ще ви простя. Обърнете се и ще ви приема. Покаялите се биха могли да кажат колко велика е Божията милост. Те биха могли да потвърдят колко търпелива е Божията милост към грешниците до последния им час. Бог е верен в Своята любов и не е бърз на отмъщение към душите прелюбодейки. Той се старае непрестанно да върне на прелюбодейната душа изгубения срам. А срамът ражда покаяние, а покаянието води към обновяване, а обновяването води към първоначалната любов и вярност.

О, всесилни Господи, помогни ни, та от твоята вечна любов нашата душа да роди добър и изобилен плод. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Има различие между сръбския оригинал и българския превод. Но смисълът е същият (бел.прев.).

Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766933
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Май, 2019  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031