Разсъждение

Св. Анастасий Синаит учи: „На всеки християнин се дава от Бога ангел, за да го пази през целия живот (освен, ако не го прогони с лоши дела). Но както димът прогонва пчелите и зловонието – гълъбите, така и пазителят на нашия живот – ангелът, се отдалечава от нас заради нашите грехове: пиянство, блудство, гняв и т.н…. Ангелът напътства всеки вярващ човек към добри дела, докато демоните се опитват да съблазнят вярващите и да ги лишат от Царството небесно…“. Че ангелите са близо до хората и се трудят за хората – за това свидетелства цялото Свещено Писание, и особено Новият завет. Освен това, в Православната Църква има безброй предания от свети мъже и жени, които свидетелстват това, което и св. Анастасий твърди, именно – при всеки от нас, в този живот, е пратен благ и силен вестител, войник на  небесния Цар – ангел на светлината. Кой, освен глупака, прогонва добрия приятел от себе си? Наистина, само глупаци и абсолютни невежи прогонват със собствените си грехове своите най-добри приятели – своите ангели пазители.

БЕСЕДА за Едната и Единствена основа на спасението

Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Кор. 3:  11).

Евреите казват: „Основата е Мойсей“. Мохамеданите казват: „Основата е Мохамед“. Късогледите естествоизпитатели казват: „Основата е природата“. А ние питаме: „Мойсей ли възкръсна от гроба? Или Мохамед се възнесе на небето? Природата праща ли Светия Дух Утешител?“. Мойсей не възкръсна; Мохамед не се възнесе на небето; а природата не само че не дава на хората Духа Светаго Утешителя, а диша против човека злоба, ръмжи срещу него и показва нокти. Не може да бъде основа на света онзи, който е заченат в грях, самият той вършил грехове; който се е заблуждавал и търсил съвет от жена; който с чужда сила е извършил някакви дела, който е изтлял в гроба, и чието име вкарва  хората в недоумение за Пътя, Истината и Живота. А Мохамед и Мойсей са заченати в грях, сторили са грехове, искали са съвет от жени, вършили дела с чужда сила, изтлели са в гроба и тяхното име вкарва хората в недоумение за Пътя, Истината и Живота. Затова, братя, няма защо да се взираме в историята и да търсим някоя друга основа овен Господ Иисус Христос, Който е заченат без грях, Който не стори нито един грях, Който не се заблуди и не поиска съвет от когото и да е; Който със Своята собствена Сила извърши много велики дела; Който не изтля в гроба, и Чието Име не доведе хората до недоумение относно Пътя, Истината и Живота. Апостолът не казва, че Христос е поставил някаква основа, а че Само Той е тази основа, Той е цялата Правда, затова Той е основа на всяка правда. Той е цялата истина, затова Той е основа на всяка истина. Той е цялата Мъдрост, затова Той е основа на всяка мъдрост. Той е цялата сила, затова Той е основа на всяка сила. Той е цялото Добро, затова Той е основа на всяко добро. Той е целият Живот, затова той е основа на живота и в двата свята –в този и в другия.

Възкръснал Господи, Ти Си основата на нашето спасение и вечния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Духовният старец казал: „Сутрин, като станеш, си кажи: „Тяло, работи, за да можеш да се изхраниш; душо, бъди трезвена[1], за да се спасиш и да наследиш Царството!“. Това не са празни думи, а това е бил уставът на много хиляди монаси през векове и векове – всекидневен устав на живота. Прехранвали се с работа, с молитвата постигали трезвение. Защо само на монасите? Нима това не може да бъде устав на всеки Христов последовател? Не ни ли е дал Сам Христос ясен пример за това, т.е. пример за телесен труд и пребиваване[2] в постоянна молитва?

БЕСЕДА за внимателно отношение към всичко, което не е според Христа

 Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2: 8).

Братя, нека да не ни поробва философията, която, предполагайки, учи, че няма вечен живот, нито възкресение от мъртвите. Защото ние не достигаме до Истината от човешки догадки, а чрез Божието Откровение. И онова, което знаем за Истината, го знаем от самата Истина, която ни се е открила в Господ Иисус Христос, и ни е предадена от верните и мъдри свидетели на Истината – апостолите и светиите. Ако заради нашите грехове отхвърлим тези свидетелства и приемем човешките предположения, ще попаднем в мрачно и люто робство на природата, плътта, греха и смъртта. Братя, нека да не ни мамят празните човешки бъртвежи, [измислени] от човек [и казани] на човек, като тези, че няма друг свят, или че ако има, ние нищо не знаем за него. Вижте, ние достоверно знаем, че има друг свят. И знаем това не от гадатели и измамници, а от самия Господ Иисус, който се явил пред Своите ученици на Тавор – с отдавна отишлите си от този свят Мойсей и Илия, и Който, след Своята смърт се явил Сам на много Свои последователи. И още знаем това от апостолите, светиите и многобройните тайновидци, на които, заради тяхната чистота и святост, Бог е открил самата истина за онзи свят. Ако заради нашите грехове не вярваме на тези светии и истински свидетели, тогава ще да повярваме на несвети и лъжливи хора и ще станем роби на мрака, греха и смъртта. Братя, нека не ни заблуждава светската наука, която изучава животните, растенията и скалите, и казва, че тя никъде между тези същества не е намерила Бога, и от тук дръзко твърди, че няма Бог. Защото, виж, ние знаем, че Творецът не може да е като същество между съществата, Той е над всички същества и различен от съществата. А това ние знаем както с духовния разум и съвест, така и по ясното Откровение на Господ Иисус, Който и в човешко Тяло се е явил като Господар на всички сътворени същества, а също и по свидетелството на апостолите и много други свети прозорливи човеци.

Да прославим възкръсналия от мъртвите Господ Иисус. Възкръснал Госдподи, на Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] От трезвение – бодърстване, духовна бдителност, следене на помислите, помнене: на Бога, на смъртта, на собствените грехове.  Думата е стойностна, с богата семантична сфера. Трезвение включва много повече от всичко, изброено по-горе (бел. прев.).

[2] В ориг. – трезвение (бел. прев.).

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АПРИЛ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

В едно описание за мъченията на християните по времето на цар Сапор се казва: „Мечовете се претъпиха, мечоносците изнемощяха, мъчителите се измориха - а Кръстът все повече и повече се издигаше и светеше от кръвта на Христовите мъченици“. Много пъти гонителите на християните самоуверено мислили, че с християните са приключили завинаги! Всъщност те приключвали своя живот, а християнството, отново раззеленявало и цъфтяло. Но въпреки този опит, някои наши съвременници, мислят, че християнската вяра може да се изкорени със сила. Но само не казват по какъв начин? И забравят, че всички начини, вече безброй пъти са изпробвани, и все безуспешно. С основание Тертулиян заявил на езичниците: „Напразно проливате нашата кръв; кръвта на мъчениците е семе на християните“.

БЕСЕДА за свидетелството на надеждните свидетели

А като станахме очевидци на Неговото величие ( 1 Петр. 1, 16 )[1]

Като говорят за славното Христово  възкресение, апостолите говорят като мнозина. Защото всеки от тях предоставя неговото свидетелство и свидетелството на останалите свои другари. Тъй и апостол Петър пише:  Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашето Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Натанаил не искал да повярва само от слушане. Затова апостол Филип го повикал: дойди и виж! Натанаил отишъл, видял и повярвал. Така и останалите апостоли - докато не се доближили до Христос, докато не чули и видели, не искали да повярват. Хитро измислени басни не привличали апостолите. Техният здрав естествен разум искал факти а не басни. О, братя мои, нашата вяра е надеждно потвърдена и доказана. Божиите знаци в света са надеждно потвърдени. Никой не трябва да се съмнява. Христовото възкресение е потвърдено надеждно. Никой не трябва да се отчайва. Съмнението и отчаянието са два червея, които се раждат от ларвите на греха. Който не греши ясно вижда Божиите следи в света и ясно разбира Христовото възкресение.

О, възкръснал Господи, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, за да не грешим и да не ослепеем за Твоите следи в света и за Твоето светло възкресение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В сръб. текст е „ Сами видяхме неговата слава“