Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766515 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Юни, 2017 г.
<<  <  2 3 4 5 6
 

ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА



Kнигата е качена от Грета Бабулкова ето тук:

http://ebooks.ucoz.com/svetci_serbia/W.pdf

За което мога да и благодаря, и да не правя папагалски усилия да повтарям нещо, което вече е направено. Ще започна да качвам други неща.

Категория: Други
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове: 0
  





                             ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                                  продължение /       

 

 

                                                             XVI

                              
                      МОДЕРНИТЕ ВОЙНИ В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                Да се опитаме сега, генерале, да разгледаме в светлината на Библията няколко модерни войни. На Вас, като на военен, тези войни са Ви добре познати от външна, техническа страна. Да вземем първо Франция.

                Последните френски крале вършеха каквото беше неугодно пред очите Господни. И макар да се наричаха християнски крале и да държаха на християнските обичаи, сърцето им стоеше далеко от Господа и делата им не бяха според Божия закон. Поради това Бог допусна да ги сполетят беди. Бог не можеше повече да слуша студените молитви на френските крале и да гледа тяхната самонадеяност, породена от сила и богатство. Така избухна революция против последния силен крал Людвиг, и от нея загинаха кралят и кралицата. После революционерите започнаха да въвеждат нов ред във френската държава, но те забравиха Господа, своя Бог, и не само не Го призоваха и не Го споменаваха в работата си, а и се ругаеха с Неговото име и Го отрекоха, сякаш Го няма. Вместо Бога, Единия и Живия, направиха идол във вид на разсъблечена жена, нарекоха този идол „бог на разума", носеха го из града и играеха и пееха около него. Тъй постъпваха хора, кръстени във Христовата вяра! И Господ се разгневи срещу техните дела и им взе ума, та революционерите се смутиха и почнаха да се борят за власт и да се убиват заради това помежду си. Човешка кръв заля цялата френска земя. Години наред палачите не преставаха да убиват. Всички дела на революционерите се ръководеха от злоба и мъст, тоест от безумие. След много години на такова безумие, френският народ извика в своята неволя към Господа. Господ чу и от един остров в голямото море призова човек от незнатен род и име, Бонапарт, и той спря революцията, умири земята и се възцари на престола на старите френски крале.

                Останалите европейски владетели и дворове в онова време също вършеха каквото беше неугодно пред очите Господни. Бог призова император Наполеон Бонапарт да накаже владетелите по цяла Европа, също както някога езическият цар Навуходоносор бе повикан да накаже богоотстъпния Израил. Император Наполеон потегли с войска против европейските владетели и воюва много с тях. Той ги победи навсякъде, където се би с тях. Бог поиска да накаже европейските владетели и техните дворове и първенци заради многото им беззакония. Само спрямо черногорците войската на тоя силен император се оказа немощна. Всички атаки на Наполеоновата войска да покори Черна Гора и да проникне после на Балканите, а и още по-нататък до великия Изток, останаха безуспешни, защото Бог пазеше Черна Гора. Черногорският владетел Петър I, един праведник Божий, вършеше каквото е угодно пред очите на Господа.

                Император Наполеон се възгордя безмерно в своята слава и започна да смята себе си за земен Бог, а всички хора да гледа с презрение, като оръдие в своите ръце, и да ги употребява за своите користни цели. В своята самонадеяност император Наполеон нападна Русия с огромна войска, каквато Европа не беше виждала от древни времена. В онова време в Русия владееше император Александър, който в главното вършеше каквото е угодно пред очите Господни, макар че сърцето му не беше изцяло насочено към Господа. Между велможите му пък имаше много грехове, които проникваха и в народа. На Наполеон се отдаде да влезе в руската земя и да я покори дори до Москва поради руските грехове, а не поради своята военна сила. Този успех още повече повиши самонадеяността на Наполеон, така че той напълно забрави своя дълг към Господа на войнствата. В своето нещастие и притесненост руският народ се покая за всичките си грехове и заедно със своя цар и с велможите си викна към Господа за помощ и спасение. Тогава вожд на руската войска стана Кутузов, човек смирен, тих и богобоязлив. Той не се надяваше нито на броя, нито на оръжието, а на Бога, Единия и Живия. И докато невежи наричаха него невежа, Кутузов мълчеше и се молеше на Бога. В това време Москва неочаквано се запали и неописуем страх обзе френската войска. Уплашеният френски император побягна само със своя кочияш. Войската му беше смазана, а руската земя напълно освободена и очистена от нападатели.

                Тъй като гордият император Наполеон не разбра откъде и от кого дойде това поражение, нито се смири пред Бога, нито пречупи гордостта си, Божият гняв спрямо него не се успокои, а продължаваше да го преследва и занапред. Император Наполеон бе сразен в последната си битка, пленен и пратен на един остров на отчаянието във великото море. Наполеон прекара там седем години като несретник, докато постепенно не се смири гордостта му и не омекна сърцето му. В своето смирение Наполеон започна с удивление да говори за Христа Господа. Не му се случи никакво друго зло до смъртта, защото Господ го пощади от други злини, понеже беше изпълнил Неговото наказание над Европа и беше изгонил самонадеяността от сърцето си. Наполеон почина в мир.

                Петдесет години след смъртта на великия Наполеон Германия обяви война на Франция. По това време във Франция господстваше император Наполеон III, който в много неща вършеше каквото е неугодно в очите Господни, защото се беше твърде възгордял и в гордостта си презираше останалите владетели в света. Той искаше навсякъде и на всеки да наложи своята воля, макар да не беше спечелил нито една победа, както неговият велик прадядо и съименник. Когато той замисляше да обяви война на своите съседи, срещу него се изправи германският император Вил-хелм I. Император Вилхелм не беше горд и в главното не вършеше онова, което е неугодно в очите на Господа. Ето защо германският император нападна и победи Франция. Френската войска беше разгромена. Вилхелм I влезе в Париж със своята войска, получи откуп, колкото поиска, и сключи мир, какъвто бе изгоден за него. Гордият император Наполеон III бе свален от престола и завърши живота си в бедност, посрамен и унизен.

                През 1885 г. на Балканите избухна война между сърби и българи. Войната бе започната от сръбския крал Милан, който в това време беше отпаднал от вярата в Бога. Кралят живееше живот, който в много неща бе за съблазън на народа си и заради който в по-късни години той сам се каеше. Освен всичко това той много съгреши към Православната църква, като въведе симонични такси в църквата и свали законната църковна иерархия. Сръбският крал бе поласкан от австрийския император, който нямаше интерес сръбският и българският народ, единни по раса, вяра и език, да живеят в любов. От тази лицемерна ласка и възгордян от своите успехи в по-ранните войни срещу турците, а и от получената си кралска титла, сръбският крал се надигна и обяви война на българите, един почтен и християнски народ, който току-що бе започнал да гради своя дом в свобода. Войната беше кратка, но кървава. И макар че сръбският крал имаше войска, по-силна и по-подготвена от българската, той бе победен.

                Английският крал Едуард VII, близък приятел на крал Милан, приятел едва ли не във всичко и водач на световното масонство, не беше много по-щастлив във войната срещу бурите в Африка. В действителност в тази война целият свят симпатизираше на бурите. Това особено важеше за сърбите, които във въстанието на бурите виждаха отражението на своята борба за освобождение по времето на Карагеорги и Милош. Сръбският печат пишеше в полза на бурските селяни. Няколко кафенета и работилници в Белград бяха наречени „Крюгер" или „Трансваал". Войната на Едуард против бурите продължи толкова години, колкото месеци продължи войната на Милан срещу българите. Българите пречупиха гордостта на сръбския крал, а бурите на английския.

                Руско-японската война. Руският император Николай II наистина вършеше каквото е угодно пред очите Господни, обаче като самодържец не се пребори ревностно с неверието и покварата на своите велможи. Заради греха на руските велможи и на така наречената „интелигенция" Бог допусна японците да обявят война на Русия и да я победят. Това стана възможно, защото японците не водеха разпуснат живот, а всички, във всички класи, водеха строго патриархален живот и имаха дисциплина на духа. Образованите руснаци, от друга страна, бяха почнали да общуват със западните народи и бяха усвоили от тях всички техни грехове, както интелектуални (богоотричането), тъй и морални (себелюбието, разврата). Затова Бог допусна руската войска да бъде победена и по суша, и по море. Западните народи тогава симпатизираха на неприятелите на руския народ. Руското поражение в тази война беше последвано от онова, което най-често е злото на войната - революцията. Нито изгубената война, нито революцията въздействаха много на руските велможи и руската интелигенция, за да се покаят и да се върнат към Христа Бога и Неговия закон.

                През есента на 1912 г. пламна Балканската война. От едната страна бяха три християнски държави, а от другата Турция. Както по брой на жителите, така и по площ Турската империя беше по-голяма от трите християнски държави взети заедно. Освен това младотурците бяха положили огромен труд в течение на няколко години да реорганизират и въоръжат турската войска. Те обаче вършеха каквото е неугодно пред очите Господни, като всичката си надежда възлагаха само на себе си, а на Бога - нищо. Те твърде надценяваха себе си и твърде подценяваха Божия промисъл за живота на народите. Мнозина от тях бяха атеисти, а мнозина индеферентни към вярата в Бога. Каква разлика между фанатично набожните султани, които превзеха Балканите, и тия техни безверни епигони, които загубиха Балканите! Младотурците претърпяха поражение след поражение. Техните противници бяха трима християнски крале -крал Петър, крал Георги и цар Фердинанд. Най-вярващ беше крал Петър. Той току-що беше дошъл на сръбския престол и започна да гради църквата „Свети Георги" в Топола. Той беше човек без поза и нямаше гордост в сърцето му. Равнодушен към приятелски похвали и търпелив към неприятелски нападки, той се боеше от Бога и вършеше, що е угодно пред очите Господни, затова Бог му дари много бляскави победи в битките против турците през 1912 г. В много неща подобен на крал Петър беше гръцкият крал Георги. Фердинанд пък беше и лукав, и самонадеян. Той гледаше с презрение сръбския и елинския крал. Храбрият и почтен български народ би удържал в тая война още повече победи, ако Фердинанд със своя характер не му пречеше пред Бога. През 1913 г. възгорделият се цар Фердинанд мълком нападна сръбската войска при Брегалница по време на примирието с Турция. Цяла Европа мислеше, че българският цар ще разбие и ще унищожи сръбската войска. Но Господ на войнствата, който вижда в сърцата на хората, реши тая нова и неочаквана война в полза на вярващия

и скромен крал Петър и в ущърб на Фердинанд. И така от балканските войни излязоха като победени младотурците и Фердинанд, а като победители - сръбският и гръцкият крал. Това стана по Божия праведен съд, напук на всички разсъждения и очаквания на синовете човешки и на техните князе в страните на слънчевия залез.

                От всичко това е ясна следната поука:

                1. че както в древни времена, така и в ново време Господ на войнствата - като Трети и невидим Войн - решава всяка война;

                2. че и в модерните войни, както и в древните, греховността на народа или на вождовете народни спрямо Божия закон неминуемо носи поражение;

                3. че и в модерните войни, както и в древните, праведността на народа или на вождовете народни води до победа;

                4. че модерните войни, както и древните, могат да бъдат разбрани и обяснени само в светлината на Библията.

 

 

/ СЛЕДВА /

 

Категория: Други
Прочетен: 400 Коментари: 0 Гласове: 0
Категория: Други
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 0
                 



                                ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                          продължение /       

 

 

 

                                                         XV

                КАК МАЛОБРОЙНА ВОЙСКА ПОБЕЖДАВА ПО-ГОЛЯМА

 

                Когато великият военачалник на израилския народ, Иисус Навин бил на смъртния си одър, той изрекъл пред народа си тия пророчески думи: „един от вас прогони хиляда, понеже сам Господ, Бог ваш, се бие за вас, както бе ви говорил. Затова всякак се старайте да обичате Господа, вашия Бог” (Иис. Нав. 23:10, 11). Това пророчество се изпълнявало много пъти през многовековната история на народа Израилев, както по време на Съдиите, така и по време на Царете и по-късно при Макавеите. Нека приведем тука засега само един поразителен пример от времето на съдията Гедеон, с който ясно и изразително се обяснява, как и защо една малка войска може да победи друга многочислена войска.

  1. По време на робството под мадиамците Израил много обедня, защото, между другите притеснения на поробения народ, завоевателите правеха и това: засееха ли израилтяните своите ниви, дохождаха мадиамци и амаликитци на тези ниви, „нахълтваха като скакалци”, със своите безброй камили, със стадата си и шатрите, „та изтребваха земните плодове” и опустошаваха земята. В крайното си бедствие грешните израилтяни си спомниха за своя Бог и отчаяно викнаха към Него. Господ се смили, яви се на Гедеон и му рече да иде и да избави израилския народ от мадиамско робство. Гедеон беше прост човек и работеше на нивата си. В простотата си Гедеон отговори на Господа: „как ще спася Израиля”? А Господ му отвърна: „Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека” (Съд. 6:15, 16). Не повярва предпазливият Гедеон, че наистина Господ възлага такава голяма поръка на него, един селяк от най-бедното племе, Манасиевото, „и най-малкия в дома на баща си” (Съд. 6:15). Затова Гедеон поиска от Бога някакъв знак. И когато исканата личба му се даде, той се яви пред народа, потруди се и набързо събра тридесет и две хиляди души за бой. Но тогава Господ му рече: „с тебе има твърде много народ, не мога да предам мадиамци в ръцете им, за да се не възгордее Израил пред Мене и каже: „Моята ръка ме спаси" (Съд. 7:2). Господ поръча на Гедеон да обясни : „който е страхлив и боязлив, нека се върне" (Съд. 7:3). Какво се случи? Когато Гедеон обяви това на народа, не по-малко от двадесет и две хиляди души напуснаха фронта и се върнаха по домовете си! Останаха всичко десет хиляди с Гедеон. Но и този брой беше твърде голям за Господа на войнствата. Затова Господ заповяда на Гедеон да доведе войската си до един поток и да следи кой как ще пие вода. Едни загребват вода с ръка, поднасят към устата и пият, а други клякат на колене, навеждат се и пият от потока. Тогава Господ рече на Гедеон да задържи за бой първите, а вторите да разпусне. Обаче ония, първите, които пиеха вода от ръката си, бяха общо 300 души. Но Господ рече: „с тия триста, които лочеха, ще ви спася, и ще предам мадиамци в ръцете ви. А мадиамци бяха голямо множество, като скакалци; камилите им бяха безброй, бяха много - като пясъка на морския бряг”. И триста човека имаха за задача от Бога да победят такова множество!

                Какво направи Гедеон с онази своя малка чета? Даде на всеки войник по една тръба в ръка и по една стомна, а във всяка стомна запалена свещ и през нощта нападна мадиамци. Като се приближиха, всеки войник затръби със своята тръба и всеки строши стомната си. Когато триста тръби екнаха и триста свещи светнаха от всички страни, мадиамци се изплашиха, а камилите им се разбъркаха; никой никого не разпознаваше в тъмната нощ, а се нападаха един друг с мечове. Така едни се изпоклаха помежду си, а други побягнаха, за да срещнат смъртта на другата страна. Победата на Гедеон беше пълна. Като последица от нея Израил беше освободен от мадиамско иго.

                Във връзка с това ще ми позволите да Ви спомена нещо от историята на освобождението на балканските християни от турците. Войните за това освобождение са започнали първо от сръбските селяни със своите водачи Карагеорги и Милош. Тези войни донякъде приличат на Гедеоновата война. Във всички славни битки по време на въстанието сръбските бойци са били по-малобройни от султанската войска. В една от битките с турците Милош имал малобройна войска в сравнение с турската. Милош се помолил Богу и заповядал на войниците си една нощ, преди самия бой, да побият многобройни колове и да ги обвият с шума, кърпи и дрехи, та отдалеко да изглеждат като наредени в редица войни. Като се съмнало, турците погледнали и се уплашили от „многобройната" сръбска войска. Тоя ден Милош нанесъл победа над наистина превъзхождащата го по численост турска войска.

                Още един пример от Библията. Големият иудейски герой Иуда Макавей бил нападнат от сирийския войвода Сирон. Сирийците били страшно много. Иудеите се уплашили и в страха си казали на Иуда: „как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем отслабнахме, понеже днес още не сме яли”! На това Иуда им отговори: „лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина, защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата. Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят; а ние се бием за нашите души и за нашите закони. Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях” (I Мак. 3:17-22). И наистина в оня ден иудеите страшно разбили войската на Сирона, мнозина изпосекли, а останалите обърнали в диво бягство.

От тия библейски примери е ясна следната поука:

                1. че на неправата страна е страхът, а на правата -храбростта;

                2. че не броят, а Бог решава войната;

                3. че се е доказала истината на пророческите думи: един от вас ще прогони хиляда, понеже сам Господ, Бог ваш, се бие с вас.

 

 

/ СЛЕДВА /

 

 

Категория: Други
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове: -1
<<  <  2 3 4 5 6
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766515
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930