ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЮНИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

О, ако бихме могли да надникнем в тайната на Божия промисъл за човешкия живот? Бихме се изпълнили със страх и трепет от всички зли дела и от всички човешки грехове. Господи, разумех дела Твоя, и ужасохся. В някои известни случаи, тайната на Божия Промисъл е ясна и за по-малко духовни човеци, като например в случая с княз Димитрий и кръвожадния властолюбец Борис Годунов. За да получи първото място в двореца на цар Фьодор, Годунов отровил много боляри. Като станал първи след царя, намислил да отрови и царевия брат – осемгодишния Димитрий. Чрез подкупени хора, той няколко пъти давал на малкия престолонаследник най-силна отрова, но тя не подействувала. Промисълът допуснал злодеят да убие своята жертва, ала не тайно и тихомълком, а явно; Годунов пратил убийци, които открито, посред бял ден заклали престолонаследника. Тъй Димитрий явно станал мъченик, а Годунов, явен злодей за цяла Русия. След това се появил някой си Димитрий и се обявил за престолонаследник ( уж , че той бил истинския престолонаследник, заклания бил някой друг) и тръгнал с войска против Годунов. Той победил Годунов  и го поставил в такова положение, че [Годунов ] приготвил отрова за себе си и се отровил. Онзи, който тровил другите,сам себе си отровил! И онзи, който убил невинния Димитрий, бил убит от човек с името Димитрий! Който има духовни очи да види, нека види тайната на Божия промисъл.

БЕСЕДА за мира на глупците и щастието на безумните

Лудите ще ги убие техния мир, а безумните ще ги  погуби тяхното щастие[a] (Притч. Сол. 1, 32)

Нима мирът убива? Да, безбожния мир убива. Нима щастието може да погубва? Да, щастие без Бога и против закона Божий може да погубва. Онези, които искат такъв мир са луди, и са безумни онези, които се стремят към такова щастие. Защото всъщност не искат мир, а меч, и не се стремят към щастие, а към гибел. Какъв е мирът на лудите? И какво е щастието на безумните? Мирът на лудите е плътски мир, а щастието на безумните е плътското пиршество. Такъв мир е желаел цар Ирод, но са го изяли червеите; и такова щастие е желаела Изавел, но са я изяли псетата. Как биха нарекли онзи човек, който мисли да строи къща и обмисля как най напред ще постави покрива във въздуха, а после ще зида стените и изкопае основите на къщата? Луд и безумен. Такива са и всички онези, които опитвайки се да постигнат външен мир в света, без вътрешен мир, и да постигнат външно щастие за хората без вътрешно щастие.                          

Християнската вяра е единствената, която всичко гради, гради от основата, а основата е Христос, твърда и неразрушима стена. Така мирът и щастието на хората, се основава на  Христа. На Христос Господ се основава вътрешния, благ и радостен мир, а върху този мир се гради и външния мир. Същото се отнася и за истинското и трайно щастие. Още по-добре е да се каже, че истинския мир и истинското щастие са като добре построена къща, а външните мир и щастие са като декоративни украшения на къщата. И да пропадне украсата къщата ще остане; но ако се разруши къщата, нима украсата ще увисне във въздуха?                

О, братя мои, християнското учение е едно разумно учение за мира и щастието. Всичко друго е лудост и безумие. Защото как биха могли слугите да зидат дворец върху собствеността на своя господар без неговото одобрение и без неговата помощ?

О, Господи, Извор на вечния истински мир и на вечното щастие, спаси ни от мира на лудите и щастието на безумните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[a] В българския превод е „Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност“.

Разсъждение

Иконопочитанието е съществена част на Православието, от което не може да се отдели. Това, че на някои хора им изглежда, че иконопочитанието е същото, каквото е и идолопоклонничеството, не е никакво доказателство срещу иконите. И на евреите се струвало, че Христос твори чудеса със силата на сатаната, не на Бога; а римляните са гледали на  християнските мъченици като на обикновени вълшебници и магьосници. „Иконата е божествена вещ, но не е обожествена“, казал св. Никифор на иконобореца цар Лъв Арменец. След това му обяснил как Бог наредил на Мойсей да направи медна змия и да я издигне в пустинята, макар че преди това било заповядано: Не си прави кумир и никакво изображение. Това е заповядано, за да бъде предпазен избраният народ от египетското идолослужение, а това пък е заповядано, та Той – единственият и всевишен Бог, да покаже Своята сила и чрез видимите предмети. Така Той показва Своята сила и чрез иконите. Такава е Неговата света воля за наша полза и спасение. Ако иконите са незначителни предмети, или пък идоли, нима биха пострадали до смърт за иконите много от най-светите и най-духовни в историята на Църквата мъже и жени?

БЕСЕДА за това как мъдростта се явява навсякъде

Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите; проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч (Пртч. Сол. 1: 20 – 21).

Премъдростта Божия е Сам Господ Иисус Христос, чрез когото е сътворено всичко, което е сътворено. И всичко, което е сътворено, показва своя Премъдър Творец, както онова, което е на полето, както и онова, което е в града. В полето е чистата и светла природа, а в града – човекът с неговите занаяти и способности. Премъдростта Божия вика, а не шепти – чрез всички полезни за човека занаяти и способности. Тя е покрила цялото поле, тя е изпълнила целия град, тя е над земята и под земята, във висините звездни и морските дълбини. Който иска да я чуе, може да я чуе на всяко място; онзи, който иска да се поучи и наслаждава от нея, може да се поучи и наслаждава на всяко място; онзи, който иска чрез нея да се поправи и назидава, може да се поправи и назидава на всяко място. Тъй ясна и очевидна е Премъдростта Божия за всички сътворени създания още от началото на света. Но тя е още по-ясна и очевидна в пророците и другите Божии човеци, които са се удостоили, минавайки покрай сътворената природа, да пристъпят към Нея. Чрез техните уста Премъдростта Божия викала в полята и градовете, по улиците на града и пред портите на човека. Ала Божията Премъдрост е най-гръмогласна и най-ясна в лицето на Господ Иисус Христос. В лицето на Господ Иисус Христос Божията Премъдрост се явила в плът и показала на хората Своята чудесна сила и красота. Тука Премъдростта Божия не говори чрез предметите или чрез човеците, но говори Сама от Себе Си, лично и непосредствено. Със Своята мъдрост Господ преди деветнадесет столетия, в Палестина, чрез Църквата, ако може така да се каже, изпълнил целия свят. Така Той и днес, чрез служителите на Словото, вика в полето, по улиците, в най-големите светски тълпи, по градовете и пред всички порти. О, мои братя, да отворим дверите на нашите души за въплътената в Господ Иисус Христос  Божия Премъдрост!

О, Господи Иисусе Христе, Божия Премъдрост и Сила, отвори нашите души и се всели в тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЮНИ

Разсъждение

Никой не е посял толкова безсрамни клевети за Христа Господа, колкото евреите. Техният Талмуд кипи от злоба и ненавист към Господа. Но всички тези нищожни клевети ги опровергава най-изявеният еврейски историк след Христа – Иосиф Флавий, равин и учен, живял в края на първи век. Той пише: „По това време живял Иисус, мъж мъдър, Който едва ли може да се нарече човек, защото направил много чудни неща – Учител на хората, които приемали истината с радост. Той привлякъл към себе си много последователи, както от иудеите, тъй и от гърците. Той е бил Христос. Но и след като Пилат, по доносите на нашите най-знатни хора, Го осъдил на кръстна смърт, не Го изоставили онези, които и преди това Го обичали. Той отново, на третия ден, им се явил жив, както са предсказали за това Божествените пророци и за още многото други неща, отнасящи се за Него. И сектата на християните, наречена така по Неговото име, съществува и до ден-днешен“. Това е написал човек, невярващ в Христа, но учен, свободен от пристрастие и злоба.

БЕСЕДА за това, което е начало на мъдростта

Начало на мъдростта е страхът Господен (Пртч. Сол. 1: 7).

Ако някой би знаел броя на звездите на небето и имената на рибите в морето, и на всички треви в полето, и привичките на всички зверове в гората, а няма страх от Бога, неговото знание ще е като вода в сито. И преди смъртта неговото знание ще го направи по-голям страхливец и от най-незнаещия. Ако някой би могъл да предугади всички човешки мисли и да предскаже човешките съдби, и да извести всяка тайна, която земята крие в недрата си, а няма страх Божий, неговото знание е като мляко, сипано в нечист съд, от което млякото се разваля. И в смъртния му час неговата мъдрост ще е като главня без пламък, и ще сгъсти още повече тъмнината на смъртната му нощ. Начало на мъдростта е страхът Господен. Който не е започнал правилно, как ще завърши правилно? Който в началото е поел неправилно, трябва да се върне назад и да положи ново начало, т.е. да положи стъпките си на правилния път. Който няма страх от Бога, той не може да има и любов към Бога. Какво говорим? Който няма страх от Бога, той не вярва в Бога. Най-великите подвижници, самомъченици, които по 40 или 50 години се подвизавали денонощно до смъртта си, са били изпълнени с Божи страх, а те, най-безгрешните от смъртните, викали в смъртния си час: „Боже, помилуй мене грешния!“. Божият страх е пълнота на благочестието. Ако тази сол я няма, цялото ни благочестие, е безсмислено[1]. Страхът от Бога стяга бедрата, опасва утробата, отрезвява сърцето, смирява ума, бичува самоволието. Къде е покаянието без страха Божий? Къде е смирението? Къде е целомъдрието? Къде е служението и послушанието? О, братя мои, да обикнем тези слова като светата истина – Начало на мъдростта е страхът Господен!

О, Господи всесилни, вкорени Твоя страх в нашите сърца. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – безвкусно и слабо (бел. прев.).

Разсъждение

Този живот е духовна битка. Да победиш, или да бъдеш победен! Ако победим, ще се насладим на плодовете на победата през цялата вечност; ако претърпим поражение, ще търпим ужаса на поражението през цялата вечност. Този живот е двубой между човека и всичко антибожествено. Бог е всесилен съюзник на всеки, който искрено го призовава на помощ. „Този живот не е нито шега, нито играчка –  казва св. Иоан Кронщадски, – но хората го превръщат в шега и в играчка. Лекомислено е да се пилее[1] времето, дадено ни за подготовка за вечността, да се пилее за празни думи. Събират се гости, сядат и празнословят, а после започват да играят на това-онова; събират се за зрелища и там се забавляват… Целият живот за тях е забавление. Но тежкт на онези, които само се забавляват!“

БЕСЕДА за тайнството елеоосвещение

И мнозина болни помазваха с елей  и ги изцеряваха (Марк.  6: 13).

Така са постъпвали светите апостоли, па и на нас е заповядано така да постъпваме. Апостол Иаков ни пише: Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5: 14 – 15). Не трябва да се вика кой да е, а свещеник и предстоятелите на църквата; не трябва да се помазва в кое да е друго име (да бъде магия), а в Името Господне; и няма да го вдигне, който и да е друг, а Сам Господ; нито пък някой друг може да му прости греховете, освен единствено Господ. Защо с елей, а не с нещо друго? Защото така е заповядано, та да покажем послушание във вярата. Защо е заповядано да се кръщаваме с вода, да се миропомазваме с миро и да се причестяваме с хляб и вино? Това е Божи избор и Божие решение, а за нас е дадено да слушаме и вярваме. Различни вещества се употребяват в различните тайнства, но благодатта е една, както и Господ е Един, а всичко е от Господа. Защо Господ използва веществени неща, за да излее Своята благодат върху нас? На Господ не му трябва вещество, а на нас,  докато сме в плът, ни трябва вещество.                                            

Снизхождайки към нашата немощ, Господ използва материята. На безплътните ангели Той дава благодат по невеществен начин. Елеят сам по себе си е безсилен, както е безсилно и което и да е вещество само по себе си, но Божията благодат е всемощна. Чрез елея Господ ни дава благодатта на Своя Свят Дух и тази благодат лекува болните, вдига разслабените, възвръща разума на лудите. О, братя мои, как неизказана е Божията благост! Какво Господ не е сторил за нас! Всички наши потребности Той ги знае предварително и за всички тях отнапред е предвидил лекарства. А от нас иска само да вярваме в Него и да изпълняваме предписаното от Него. Не е ли безочливо и срамно за нас ние често да изпълняваме съвестно предписанията на лекарите, хора смъртни, каквито сме и ние, а предписанията на безсмъртния Бог да пренебрегваме?

Господи всеблаги, със силата на Твоята благодат разтопи окаменелите ни сърца, та на смъртния си час да можем да покажем дължимата благодарност към Тебе, към Тебе, о, всеблаги и всемъдри, Боже наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да се играе с (бел. прев.).

       Когато господарят отиде на своята нива, нахрани работниците си, насърчи ги и им даде наставления, той се връща у дома. Когато царят отиде на война и победи своите неприятели, той се връща в своята столица.Когато лекарят дойде в болницата, прегледа болните, предпише лекар­ства, назначи лечение и въведе ред, той напуска болницата.Когато родителят посети своите деца, които живеят далеч, изплати тех­ните дългове и осигури доброто им образование, той се връща при своето огнище, за да чака завръщането им.Така и Спасителят на света, след като завършил Своето дело на земята, се възнесъл в Своята небесна престолнина. Възнесъл се в Небесното си цар­ство, откъдето бил слязъл като Господар, като Цар, като Лекар, като Роди­тел, като Изкупител и Освободител. „За вас е по-добре Аз да си замина” - е казал Той при раздялата със Своите ученици. Не е казал: По-добре е за Мен да бя­гам от тази долина на мъката, докато безумците отново не са Ме разпънали! Не, Той дори не си е помислил това, защото всяка истинска обич изобщо не мисли за себе си, а за обичаните. Всяко Христово дело, всяка Негова крачка, всяко действие, дума и мисъл - всичко е било насочено единствено към до­брото на хората, към спасението на обичаните. Ако хората бяха в състояние сами да осъзнаят кое е по-добро за тях, а кое по-лошо, Той, естествено, не би намерил за нужно да слиза между тях. Но те по никакъв начин не са могли да осъзнаят това без Него.                                                                     „

      За вас е по-добре Аз да си замина”. А малко по-късно Той добавил: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършена на века”. Нека това не те смущава; тук няма противоречие. Той наистина си е отишъл, но на десетия ден след Своето заминаване е изпратил на учениците равен на Себе Си - Светия Дух, Утешителя. Възнесъл се е на небесата с възкръсналото Си тяло, но със Своя Дух е останал в Своята Църква, пребъдва в нея и днес и ще пребъдва до края на времената.

- Господи, Любов наша, кажи ни: защо е по-добре Ти да си отидеш от нас?

- За да мога, чеда мои, чрез отдалечаването Си да бъда вътре в сърцата на онези, които Ме обичат и копнеят за Мен.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Словото Божие е храна за душата. Словото Божие е и сила, и светлина за душата. Който чете словото Божие, той дава на своята душа храна, сила и светлина. Който може, той трябва да чете словото Божие в Свещеното Писание, а който не може, той трябва да слуша онзи, който чете. Всички светии са изтъквали ползата от четенето на Свещеното Писание. Св. Серафим Саровски казва: „Душата трябва да се храни[1] със словото Божие, защото словото Божие, както казва Григорий Богослов, е ангелски хляб, с който душата, гладна за Бога, се храни. Но повече от всичко трябва да се четат Новият Завет и Псалтирът. От тях идва просвещение на разума… Твърде полезно е да се чете словото Божие в усамотение и прочитането на цялата Библия с разбиране. За един такъв труд, покрай другите дела, Господ дава на човека Своята милост и го дарява с разбиране. Когато човек доставя на душата си Божието слово, тогава той се изпълва с разбиране кое е добро и кое е лошо.“

БЕСЕДА за тайната на ръкополагането

А те, като се помолиха, възложиха ръце на тях (Деян. 6: 6).

Възлагайки своите ръце на избрани вярващи, апостолите са ги посвещавали за епископи, свещеници и дякони. От това е видно, че християнската вяра не е само учение, а и сила. Не е достатъчно само да се знае, а да има и сила. И не е достатъчно само да бъдеш избран от хората, а трябва и от Бога да бъдеш утвърден. Ако не беше необходима сила за свещеническото звание, не би било необходимо ръкополагането, а само учението с думи и слушане[2]. Ръкополагането пък означава предаване на права и даване сила на избрания. А силата е от Божията благодат, която утвърждава човека, освещава го и го просвещава. Всъщност, Божията благодат е тази, която учи, води и пасе, и тайнствено укрепява Христовото стадо. Свещеникът е съсъд на страшната и всеобхващаща благодатна сила. Блазе на онзи свещеник, който разбира на каква скъпоценност той е станал съкровищница! Блазе му, ако страхът Божий не го напусне до последния му дъх! На земята няма нито по-голяма чест, нито по-голяма отговорност и служба от свещеническата. С полагането на ръце от страна на епископа, свещеникът е влязъл във връзка с небесния вечен Извор на благодатта и с апостолската власт. С това той е станал приятел в благодатта и съслужител на всички православни свещеници от апостолски времена, та до днес: с великите иерарси, с безбройните светии, изповедници, чудотворци, подвижници и мъченици. Него го благоукрасява тяхното достойнство, но го задължават техните заслуги, техният пример и техните изобличения.                                                                                                                          

О, братя, велика и превелика е службата на пастира над словесното Христово стадо. Той е длъжен да се моли на Бога за всички, но и всички вярващи са длъжни да се молят на Бога за него.

О, Господи, върховни Архииерею, подкрепяй с благодатта на Твоя Свят Дух православните свещеници в силата, в мъдростта, в чистотата, в ревността, в кротостта и във всяка апостолска добродетел. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

[1] В ориг. – снабдява (бел. прев.).

[2] В ориг. - от уста в уши (бел. прев.).

Разсъждение

О, колко голяма е била смелостта на светите мъже и светите жени! Като четем техните жития, в нас неволно се появяват и срам, и гордост; срам, защото сме много далече от тях; гордост, защото те са от нашия християнски род. Нито болести, нито тъмница, нито изгнание, нито мъки, нито унижения, нито меч, нито пропасти, нито бесилка не са могли да разколебаят висшия мир на техните души, здраво привързани към Христа – кормчията на вселената и човешките съдбини. Когато цар Иулиан отстъпил от вярата, и започнал да преследва християнството из цялата Римска империя, св. Атанасий Велики спокойно казал на вярващите: „Облаче е, ще премине!“ (Nubicula est, transibit). И наистина, това мрачно облаче бързо изчезнало, а християнството пуснало по света още по-надълбоко своите корени и още по-нашироко своите клони по света. Безсилната Иулиянова злоба след няколко бързо преминаващи години завършила с предсмъртно хриптене: „Назарянино, Ти победи!“. Защо да се боим ние, Божиите синове, от нещо, от което Бог, нашият Отец, не се бои?

БЕСЕДА за великата тайна на брака

Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата (Ефес. 5: 32).

Велика е тайната на това, че човек оставя своите баща и майка и се прилепя към своята жена. Сам апостолът, който се възнесъл до третото небе и видял много небесни тайни, нарича плътския брак на хората велика тайна. Това е тайна на любовта и живота и от нея е по-голяма само тайната на Христовата връзка с Църквата. Христос се нарича Жених, а Църквата – Невеста. Христос толкова обича Църквата, та за Нея е оставил Своя небесен Отец , оставайки с Него в единосъщието на Божеството – слязъл на земята и се прилепил към Своята Църква, пострадал за Нея, та с Кръвта Си да я очисти от греха и всяка сквернота и да я направи достойна да се нарече Негова Невеста. Със Своята любов Той съгрява Църквата, със Своята Кръв Я храни, със Своя Свети Дух Я оживотворява, освещава и украсява. Каквото е мъжът за жената, това е и Христос за Църквата. Мъжът е глава на жената, а Христос е Глава на Църквата. Жената се покорява[1] на своя мъж и Църквата се покорява на Христа. Мъжът обича своята жена като своето собствено тяло и Христос обича Църквата като Своето собствено Тяло. Мъжът обича жената като самия себе си, а жената се бои от мъжа, и Христос обича Църквата като Самия Себе Си, а Църквата се покорява на Христос. Както никой не мрази собственото си тяло, а го топли и храни, така и Христос топли и храни Църквата като Свое Тяло. И отделната човешка душа е невеста на Жениха Христос, и обществото на всички вярващи е невеста на Жениха Христос. Каквото е отношението на един вярващ към Христа, такова е отношението на цялата Църква към Христа. Христос е Глава на великото Тяло, Което се нарича Църква, Която отчасти е видима и отчасти невидима. О, мои братя, тази тайна е велика! Тя ни се открива на нас според мярката на нашата любов към Христа и страха от Христовия съд.

О, Господи, Спасителю благий, очисти, спаси и украси нашите души, та да се удостоим с безсмъртното и неизказано единство с Тебе във времето и във вечността. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – слуша. В българския библейски текст – се покорява (бел. прев.).

Разсъждение

Само горделивият човек е готов винаги да сравнява Христос с другите велики хора, макар от пръв поглед да е ясно, че великите хора са едно, Господ Христос е друго, тъй като едното е творение, а другото Творец. Христос е не само велик, а Той Е и Творец, и Извор, и Вдъхновител на всяко истинско величие в човешката история. Наполеон, един от преминалите великани, като бил в изгнание и бедност на остров света Елена, казал следните думи: „Александър, Цезар, Ханибал, Луи XIV, при всичката си гениалност, са нищожни. Те са завоювали света, но не са могли да спечелят и един приятел. А ето, Христос призовава, и мигновено, цели поколения се свързват в по-силна и тясна връзка от кръвната връзка… Христос е запалил огъня на любовта, който изгаря всеки егоизъм и превъзхожда каквато и да искате любов“. 

БЕСЕДА за силата на тайната на брака

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът (Бит. 2: 24).

Волята Божия е човешкият род да се размножава; Божия наредба е начинът, по който да се размножава човешкият род; Божия тайна е как човек оставя баща и майка и се прилепва към своята жена. Да се оставят родителите, не означава да се напуснат, а сам ти да станеш родител. Когато децата станат родители, те вече не са деца, а приятели на своите родители. Когато оженените синове познаят тайната и мъката на раждането, те още повече почитат своите родители. Брачната връзка ни най-малко не освобождава човека от почитта и послушанието към неговите родители. Първоначалната Божия заповед за почитане на родителите трябва да се изпълнява. Но по естествения ход на нещата човек оставя своите родители и сам става родител, става основател на ново бъдеще, докато неговите родители, вече изпълнили своя дълг в света, си отиват. Но това не е изоставяне на родителите. По някаква необяснима тайна човек се прилепя към жена си и се отделя от родителите си. Св. Теодорит пише: „Сам Христос е оставил Всевишния Отец и се е съединил с Църквата“.            

Братя мои, бракът е велика и чудесна тайна, една от великите тайни на Божието домостроителство. Чистият и честен брак е преизпълнен с възвишеност. Чистият и честен брак, [пребъдващ] в страх Божий, е съсъд на благодатта на Светия Дух. Който презира брака, презира Божия Дух. Който с нечистота осквернява брака, хули Духа Божий. А който се въздържа от брак заради Царството Божие, той трябва по друг начин да направи себе си съсъд на Светия Дух и в духовната област да направи себе си плодотворен, та да не бъде отсечен като безплодна смокиня.

О, Боже, Душе Всемогъщи, помогни на онези, които са в брак, та в чистота, страх и взаимна любов да бъдат като Църквата Божия, в Която Ти радостно обитаваш и всичко ръководиш добре. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Свт. Филарет Московски 

     В тоя ден – Неделя втора след Петдесетница – честваме Всички български светии.

     Християнството поначало е универсално. Това ще рече, че то е предназначено за всички люде (Мат. 28:19), без разлика на расов, народностен или племенен произход. В Христа и за Христа няма юдеин, ни елин; няма роб, ни свободен; няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28; Рим. 10:12). Църквата Христова е една и неделима, но въпреки това има отделни поместни църкви, например, в Йерусалим (Деян. 11:22), в Антиохия (Деян. 13:1), в Коринт (1Кор. 1:2), в Ефес, Смирна, Пергам, Филаделфия, Лаодикия и др. (Откр. 2:1, 8, 12; 3:1, 7, 14 и пр.). Има също и национални поместни църкви, каквито са например Българската, Руската, Румънската, Сръбската, Гръцката и др. Съществуването на отделни поместни национални църкви обаче не пречи на принципа на единството на Христовата църква, защото тия отделни църкви са само живи членове от Едната, свята, съборна и апостолска Христова църква. Те са като клонове на едно многоклонесто дърво.

Съществуването на отделни национални църкви се оправдава от обстоятелството, че Бог е осветил обособяването на човеците в отделни народи (Деян. 17:26) и че вземането под внимание на националните особености: език, обичаи, бит, местни географски, исторически и др. условия, е от естество да улесни мисията на Църквата - да води към спасение вярващите. И когато един проповедник например заговори на езика на своите сънародници, те по-лесно ще могат да го разберат. Или, когато духовният пастир сам произлиза от недрата на същия народ, когато знае неговото минало, неговите нрави, обичаи, неговите мъки и нужди, той най-лесно може да спечели сърцата и да доведе до спасение поверените му души.

     Българската православна църква е една от най-древните поместни национални църкви. Ето повече от 1100 години тя води нашия народ към духовен възход, към святост и спасение. В течение на изминалите единадесет века из недрата на българския народ са излезли голямо множество духовни великани. В лоното на родната ни Църква през това време просияха хиляди Божии угодници от почти всички категории на християнската святост: пророци, равноапостоли, благочестиви царе, светители, преподобни, мъченици и др. – знайни и незнайни, чиито имена са записани в Книгата на живота (Откр. 20:12). Те са ярките звезди върху небосклона на всебългарската святост; те са светлият облак, който благополучно води нашия народ през многовековния му исторически друм (Числ. 9:15-23). Те са облак свидетели за вярата в Господ Христос (Евр. 12:1), върху която е утвърдено битието на нашия народ.

Да споменем имената само на най-известните от тях. Мъченик Енравота-Боян, пострадал в тридесетте години на девети век. В своите предсмъртни минути той изрекъл знаменитите пророчески слова: ,,Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя, макар че сега вие мислите да я спрете, като ме убивате. На всяко място ще се издигне кръст и ще се построят църкви. Чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог и ще принасят жертва на животворящата Троица, а пък идолите и жертвениците и нечистите храмове ще бъдат унищожени и ще се превърнат в нищо, като да не са съществували“. Не минали и тридесет години, и тия пророчески думи се изпълнили – през 865 година целият български народ приел християнската вяра. Така св. Енравота-Боян бил не само мъченик, но и пророк, който предвъзвестил първите зари на новата вяра в българската земя.

Да споменем за св. равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици, които чрез своето писмено и устно слово просветиха славянските народи със светлината на истинското богопознание. След тях се реди основоположникът на Българската православна църква - св. благоверен цар Борис-Михаил, следван от благочестивите царе: Петър, Давид и др. В сонма на всебългарската святост сияят образите на светители йерарси: светите Климент Охридски, Иларион Мъгленски, патриарх Евтимий Търновски, Софроний Врачански и др. Първият озари с учението си тогавашна Западна България; вторият ревностно се бори срещу ересите, които разяждат духовната снага на българския народ; третият се показа доблестен архипастир, готов да положи душата си за своето словесно стадо и просия в духовни подвизи и добродетелен живот; а четвъртият бе ярко светило в мрачната нощ на турското робство, като поучаваше на достъпен език своя народ в истините на вярата и страдаше заедно с него от изтезанията на поробителя.

От сонма на преподобните да споменем челника на българското монашество и покровителя на българския народ - св. преподобни Йоан Рилски, който със своя равноангелски живот угоди Богу, за което и Бог го прослави с нетление и чудотворство на светите му мощи. По пътя на преподобни Йоан тръгнаха и други ревнители на духовния живот и също просияха в святост. Такива бяха преподобните: Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, Петка Епиватска, Теодосий Търновски, Ромил Бдински, Козма Зографски, Димитрий Басарбовски, Паисий Хилендарски и др.

Украшение на Българската църква са и светите наши мъченици, пострадали за вярата в Христа в различни времена, но по-особено по време на турското робство. Тия герои на вярата предпочетоха небесното пред земното, мъките пред обещаваните им удоволствия, вечното блаженство пред временни изгоди и блага и затова бяха увенчани с мъченически венци. Към сонма на мъчениците са и светите Николай Софийски, Георги Нови и Георги Най-нови Софийски, Йоан Трапезунтски (Търновски), Игнатий Старозагорски, Онуфрий и Дамаскин Габровски, 26-те Зографски мъченици, св. Злата Мъгленска и още много други знайни и незнайни Христови воини от българския род. Всички те са наши небесни закрилници и наши молитвени ходатаи пред Бога.

Днес, като честваме светлата им памет, нека отправим към тях усърдна молитва - да закрилят от всяка беда своя единокръвен народ, за да преуспява той във вярата и любовта, в мир и благочестие. А ние, които ги почитаме с вяра, като имаме пред очи техния богоугоден живот, да подражаваме на светостта им и чрез техните молитви да постигнем като тях спасение в Господа. Амин!

За първите християни е писано, че са били единодушни, но това не означава, че са имали една душа, а че са били напоени, изпълнени със сила и осветени от един и същ Дух Светии, Същият, Който е слязъл във вид на огнени езици върху апостолите на Петдесетница: „Дух Светии, светлина и живот, Дух на премъдрост и разум, Бог и боготворящ, Огън, от Огъня изхождащ"1. Този Дух Небесният Отец дава на ония, които Му искат, както е казал Спасителят (Лук. 11:13).

Има хора, които могат да бъдат обединени и с помощта на злия дух, като например разбойниците, престъпниците, лихварите и грабителите. Но единството им означава, че те заедно бързат към обятията на вечната смърт. А ние нека бъдем едно в Светия Дух; това единение ще ни даде свет­лина, сила, доброта и Вечен Живот. Затова помоли се и ти на Светия Дух, както цялата Църква Му се моли отвека, да просвети всички нас, близки и далечни, и да ни помогне:

Царю Небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота: ела и се всели в нас, все още враждуващите жители на Балканите, и внеси мир помежду ни; Ела и се всели в нас, най-бързите подражатели на чужди заблуди и по­роци, и ни очисти;

Ела и се всели в нас, съедини ни, стопли ни с херувимското боголюбие и братолюбие на великите балкански светци и герои. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Несъмнено, телесното здраве е дар Божи. Но телесното здраве не е най-голямото благо на този свят, както [често] казваме и пишем. Защото, каквото и да е телесното здраве, то е временно; а онова, което е временно, не може да се нарече най-голямо благо за човека. Постоянните ценности са по-драгоценни от временните. А непреходните ценности се вписват в рамката на духовното здраве. О. Иоан Кронщадски пише: „Ах, и сам аз чувствам, че когато съм напълно здрав и не изнурявам себе си с труд, тогава аз умирам духовно, тогава нямам в себе си Царството Божие, тогава ме овладява моята плът, а с плътта – и дяволът“.

БЕСЕДА за разкриването на Божията благодат през вековете

За да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат (Ефес. 2: 7).

С пророчески дар пророкувал апостол Павел за изобилието на благодатта, която през вековете ще се излива върху човешкия род. Онова, що е пророкувал апостолът, ние, които живеем почти 20 столетия след него, можем да проверим [сбъдването му] във вече отминалите хилядолетия. Както кошерите се изпълват с полезни медоносни пчели, така всички векове от Христа до днес са изпълнени с благодатни мъже, жени и девици. О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху безброй души, които преди това били грешни, а след това станали свети! О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху мъже и жени, които преди това били слаби и страхливи, и които след това смело изповядали Христа Господа и радостно пострадали за Него! О, какво изобилие на Божията благодат, през вековете и във вековете, се е изляло върху прости и неуки, които след това станали истински мъдреци и духовни генерали на верните Христови войски! А помислете, братя, колко ли още скрита святост, неизвестна жертвоготовност, незаписана храброст, невъзхвалена добродетел са утаени в недрата на двадесетте християнски века! Когато всичко това се разкрие, всичко, което е било в миналите векове и в онези, които ще настъпят до края на времената, тогава и ангелите, и хората ще се удивят от неизказаното изобилие на благодатта Божия. Тогава и самият апостол Павел ще трябва да извика: „Макар и да съм бил апостол, словата ми са били слаби да изкажат цялото неизмеримо изобилие на Божията благодат, която човеколюбиво се е изляла върху света“.

О, Пресвета Троице, човеколюбиви Боже наш, въздигни сърцата ни, та непрестанно да славим и възхваляваме превеликото изобилие на Твоята благодат. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски