Най-изумителното чудо на св. Николай в годините на воинстващия атеизъм

 

http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=188:2010-06-10-13-03-34&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75

 
ГЛАВА 13

За това, че отреклият се от света трябва да бъде странник; какво именно странничество се има предвид и каква е ползата от него. Също и за това, какви места са най-подходящи за подвиг

1.     Из патерика

Авва Иаков каза, че да странстваш заради Бога е по-високо, отколкото да приемаш странници.

2.  Веднъж авва Лонгин казва на авва Лукий:

-      Душата ми жадува да странства.

-      Не обуздаеш ли езика си - отвърна му старе­цът, - където и да отидеш, навсякъде ще си бъдеш вкъщи. Така че обуздай езика си - и вече си странник.

3.  Един старец рече: „Ако монахът знае, че съ­ществува място, където би могъл да постигне преус­пяване, но не отива там, за да не се лиши от необхо­димото, той не вярва, че има Бог“.

4.  Един брат попита стареца:

-     Отче, защо нашето поколение не може да се подвизава така, както се подвизаваха Отците?

-     Защото - отговори старецът, - не обича Бога, не бяга от хората и не отхвърля мирските блага. За­почне ли човек да бяга от хората и от материалното - оттук започва покаянието и подвигът му. Ето, по­жарът се е прехвърлил в твоята нива и трябва да го угасиш. Не успееш ли да окастриш и окосиш пред него всичко, което може да гори, няма да успееш да го по­тушиш. Така е и човекът - ако не отидеш някъде, където дори хляба добиваш трудно, не е възможно да се подвизаваш. Защото душата, ако не вижда нещо, едва ли ще го иска.

5.  Един брат попита авва Сисой:

-     Отче, що е странничество?

-     Мълчание - отговори старецът - и където и да отидеш, да нямаш нищо свое - това е истинско странничество.

6.  Един брат попита стареца:

-     В какво се състои подвигът на странничеството?

-     Познавах един брат - започна старецът, - кой­то странстваше и веднъж дойде в църквата. Той се озова там тъкмо за трапеза и седна на масата, за да яде с братята. И тогава някой от тях го пита: „А този кой го пусна?“. „Ставай - казва му, - махай се от­тук!“ Братът стана и излезе. Тогава други братя го съжалиха, станаха и го доведоха обратно. После по­питаха: „Какво ти беше на сърцето, когато първо те изгониха, а след това те върнаха обратно?“ А той от­говори: „В сърцето си реших, че съм като куче: изго­нят ли го - то си отива, повикат ли го - връща се“.

7. Един от отците разказа, че в съседство с него живеели двама братя. Единият от тях бил чуждоземец, а другият - местен. И чуждоземецът бил малко нехаен, а местният много ревностен. Случило се така, че чуждоземецът починал пръв. А старецът беше прозорлив и имал видение, че множество ангели отнасят душата на покойния. Когато той стигнал до небето и вече почти влязъл, започнали да решават съдбата му. И се чул глас свише: „Да, той беше малко нехаен, но за това, че живя в чужбина, отворете му“.

След това починал и местният, и в смъртния му час всички роднини се събрали при него. А старецът видял, че никъде няма дори един ангел, и се удивил.

-      Господи - паднал той ничком пред Бога, - как така онзи чуждоземец беше нерадив, а получи та­кава слава, а този беше толкова ревностен - но за него няма даже и такава награда?

И чул глас:

-      Когато умираше, този, който беше ревностен, си отвори очите, видя, че роднините му плачат и ду­шата му се утеши. А чуждоземецът, макар и нерадив, така и не видя никого от близките си. Но плачеше горчиво - и Бог го утеши.

 

.

 http://www.misioner.com/%C2%A0%C2%A0-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%88%D0%B8%D0%B9-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B5

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮЛИ   РАЗСЪЖДЕНИЕ   Мнозина се питат защо Бог взима от този живот юноши, девойки и деца, и защо не ги остави да остареят, па тогава чрез смъртта да отидат в онзи свят? Това е Божия план на домостроителството, това е светата воля на Неговия промисъл. Но от огромния опит на Църквата са известни примери, когато понякога, Бог прави това по желанието и молитвите на Своите угодници от другия свят, или роднини. Св. Адер ( в монашество - Атанасий ) се явил на своята жена, която ненадейно оставил с трите им деца и отишъл в манастир, където и умрял. Когато жената стигнала до отчаяние, веднъж заради грижите по невръстните деца, а после и заради грижата за мъжа си, защото не знаела къде се намира, тогава, на сън, от онзи свят и се явил мъжът, със светло лице, в бяла светла одежда и казал: „ Престани да плачеш и нареждаш по мене; ето. аз ще взема децата ( две от тях ) при себе си, а ти, ако желаеш се потруди за своята душа“. В същото време и по същия начин той се явил и на Теодосий Стълпник и му казал: „След три дена старата постница, която е в близкия манастир, ще отиде при Господ, а ти постави на нейното място моята съпруга - да се подвизава като монахиня в нейната килия. Нека с нея да остане и най-малкото дете докато не порасте; то ще върви по стъпките ми, и ще стане наследник на апостолския престол в Иерусалим“. И наистина, всичко това се сбъднало, както било казано. Старата постница на третия ден умряла, също тъй и двете по-големи Адерови деца, а жена му взела килията на онази старица, заедно с най-малкия син, който като пораснал станал патриарх в Иерусалим.   БЕСЕДА за съда Божий над праведниците   Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие ( 1 Петр. 4, 17 )     Когато съдът Божий дойде върху дома на праведника, нека грешника да не злорадства, а да трепери от страх. Ако праведника и грешника са съседи, па ръката Божия падне върху праведника - паднала е върху двамата; първия да кали, втория да се опомни. И когато люто страдание сполети праведника - не го е сполетяло без Божията воля - нека грешника да се не весели, защото неговото страдание ще е по-голямо от това на праведника, а именно, да види какъв е Божия гняв и да побърза да измени своя дух и да изправи своите дела. Нека и да се запита още, щом е такъв Божия гняв върху праведника, какъв ли ще е върху мене?                                                                           Знайте, братя, че праведноста е сила, а неправдата безсилие. Кой може повече да претърпи, без да бъде сломен под тежестта? Силния или слабия? Несъмнено - силния. Затова върху праведника се възлага тежко бреме. Нека грешника да не се подиграва, като види праведника под тежко бреме, и нека не казва: „Моята неправда е по-добра от неговата правда!“. Но със страх и трепет да гледа бремето на праведника и да си каже искрено: „Това е моето бреме, но аз съм съвсем немощен да го понеса, затова е поставено върху неговия гръб, върху гърба на праведника. Та като го видя да се обърна от своите пътища, и с покаяние да заякна за бремето, което ме очаква.     Започването Съдът от Божия дом - това е неизмерима милост Божия към, грешниците към слабите, обезсилените от греха; да отворят очите си и прочетат написаното от Божия гняв! Съдът ще почне от дома Божий, защото е силен Божия дом, а Божи дом е праведния човек, в който обитава Духът Божий. Щом вятърът клати каменната кула, нека колибарите да укрепят своите колиби.                                                                                                         О, мои братя, колко съдбоносни и страшни за грешника  са тези апостолски слова ! О, Господи Иисусе, праведни и милостиви, милостиви и праведни, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски    

 
ДО ГОСПОДИН ЙОКСИМ П.: ЗА ЛОШИЯ СЛУГА

 

Говорейки за Своето Второ пришествие, Христос нарича хората ту сто­пани, ту слуги. Той предупреждава всеки с бдителност и внимание да очаква Него, Господа на славата и Съдията на света. Всеки човек е господар и стопанин на духовните блага, които са в душата му. Като такъв, той трябва да пази своето вътрешно богатство с поне толкова усърдие и предпазливост, с колкото един стопанин пази своето външно, земно богатство. „Ако стопа­нинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата” (Мат. 24:23). Но който не знае кога ще настъпи това време, трябва да внимава постоянно, и денем, и нощем. Така постоянно трябва и ние да пазим душите си от демоните, от злите и невидими крадци, за да не разграбят нашето съкровище и да не ос­тавят душата ни празна и пуста в деня на Христовото пришествие.

Господ ни нарича слуги, защото в този век ние използваме богатство, дадено ни назаем от Бога. На това място Той говори най-вече за народните водачи, които в името на Бога и като слуги Божии са длъжни да се грижат за народа. По-нататък Христос разделя народните водачи на верни и лоши. Верният и мъдър слуга - цар или свещеник, родител или учител - ще живее в непрестанно очакване на своя господар - т.е. Христос - и ще се старае да раз­дава на Божиите чеда храна навреме, т.е. правилно и методично. Това озна­чава да ги храни със съвети и примери от Божието учение, да ги пази от всяко зло и да ги подготвя за Небесното Царство. А лошият слуга казва в сърцето си: „Няма да си дойде скоро господарят ми” и започва да бие и глобява наро­да, да прекарва времето си в преяждане и пиянство. Но господарят ще дойде неочаквано и ще накаже лошия слуга. Виждам, че Ви смущава именно това наказание. Как господарят ще накаже лошия и неверен слуга? Ще го разсече на две. Питате: какво би могло да означава „ще го разсече на две"? Мисля, че означава: ще отдели душата от тялото му и тялото ще предаде на земното тление, а душата - на адския огън, „където ще бъде плач и скърцане със зъби”.

Ето какво ще се случи с лошия слуга, който не очаква завръщането на господаря си, който поставя не себе си в служба на народа, а народа в служ­ба на себе си.

От Бога Вам здраве и спасение!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 
2.     Из житието на светите Четиридесет мъченици

      Светите Четиридесет мъченици, вече в самия край на подвига им, след като бяха стояли цяла нощ на леда в езерото и с непоколебимо мъжество изтърпя­ха студа, бяха извадени на брега. Трябваше да им стро­шат нозете с тояги и майката на един от тях присъст­ваше при страданията. Тя наблюдаваше сина си. Той беше по-млад от всички тях и тя се боеше да не би младостта и любовта към живота да го направят ма­лодушен и той да опозори воинското звание и чест. Не отместваше погледа си от него и с целия си вид вселяваше в него мъжество.

- Мили мой синко - каза тя, протягайки ръце към него. - Вече си дете на Небесния Отец. Потърпи малко, за да станеш съвършен. Не се бой от мъчени­ята. Сам Христос ще ти бъде помощник и с тебе няма да се случи нищо страшно или ужасно. Вече всичко свърши, ти победи с мъжеството си! А после следват радост, отрада, покой и ликуване - и ти ще ги полу­чиш! Ще царуваш заедно с Христа и ще Го молиш за мен, твоята майка!

Счупиха нозете на светиите и те предадоха души­те си на Бога. Войниците докараха талиги и започна­ха да товарят на тях светите тела, за да ги откарат на брега на съседната река. Тогава забелязаха, че онзи юноша, а той се казваше Мелитон, още диша. Тогава го оставиха да лежи, с надеждата, че ще оцелее. Но когато майка му видя, че оставиха само него, това и се стори по-страшно от смъртта на сина и  ѝ от собст­вената и смърт. Въпреки женската слабост, забрави­ла за майчините чувства, тя взе сина си на рамо и мъжествено тръгна след талигите. Защото за нея си­нът и беше истински жив само когато умираше и на­пускаше тукашния свят!

Докато тя го носеше, той издъхна. А майката, изпълнила майчиния си дълг, изпълни смъртта на сина си с ликуване. Занесе скъпоценното му тяло на мястото, където лежаха телата на останалите мъчени­ци, и го положи отгоре - нека остане с телата на оне­зи, с които вече беше съединил душата си! А сърат­ниците на дявола накладоха грамаден огън и изгори­ха телата на мъчениците. След това от ненавист към християните хвърлиха мощите им в реката. Но по Божий промисъл те бяха отнесени на един бряг, къ­дето християни ги прибраха и така това безценно бо­гатство достигна до нас.

 

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Св. Антоний учи: „Страхувай се да не би да станеш известен с някое твое дело. Ако почнат да те хвалят за твоите дела, не се радвай и не се наслаждавай на това; пази ги в тайна, и не позволявай на никому да гори за тях“. Колко повече ще е мира и радостта между хората, ако хората със сърце приемат и една част от тези думи! Св. Теофил, макар и да живял усамотено в Света Гора като обикновен монах, бил известен във всички източни патриаршии както със своята ученост, така и с добродетелния си подвижнически живот. Случило се веднъж, Цариградския патриарх Теолипт да посети Солун. Архиепископския престол в това време бил свободен. Солунските християни единодушно помолили патриарха да им постави за архиепископ Теофил. Патриархът, земляк и приятел Теофилов, собственоръчно написал писмо до Теофил, с което го призовал да приеме архиепископския престол. Смирения Теофил, се боял от човешката слава, но не можел и лесно да откаже на патриарха, веднага приел велика схима, известил за това на патриарха и добавил: „Ако Бог е рекъл, ще се видим в Царството небесно“. Така духовните великани, които Църквата нарича светии, са се страхували от суетата и човешката слава.

 

БЕСЕДА за живия камък

 

 Като пристъпвате към Него…и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство ( 1 Петр. 2, 4-5 )

 

Какво означава „камък“, братя, ако не постоянство? На какво ни учи камъкът, братя, ако не на постоянство? Живият камък пък означава безсмъртие. Жив Камък апостола нарича Христа Господа, затова, че той е безсмъртен и дарител на безсмъртието. Живи камъни, апостолът нарича и християните, като причастни на Христовото безсмъртие.                                                           

 Какво мислят невярващите за ставащото с човека в края на краищата? Те мислят, че в края на краищата, с човека се случва същото, което се случва и с камъните; човекът умира, става безчувствен, и се превръща в прах. А камъкът винаги[1] е мъртъв, безчувствен, и под въздействие на околната среда се превръща в прах.                                                                                         

И тъй, невярващи и вярващи, сравняват човека с камък, невярващите - заради мъртвото състояние и безчувствието на камъка, а вярващите - заради трайността и постоянството на камъка. За първите камъка е символ на смъртта, за вторите - символ на безсмъртието. Наистина, без Христа, хората са били и винаги си остават като мъртви камъни. Но Христос е като Жив Камък, докоснете се само до Него, и вие ще бъдете като живи камъни. Като зида къщата, зидаря взима само онзи камък, който е издялан и подходящ добре да легне върху другите камъни в зида; неодялания, острия, и трошливия - отхвърля. Като съгражда дома или храма на Своето безсмъртно Царство, Христос избира човеците, както зидар камъните, с една особеност, а именно - живите, духовно живите. Духовно мъртвите хора Господ отхвърля като негоден материал, а взима само онези, които са живи, приличат на Него, и които добре прилягат към другите живи камъни, а това са ангелите, пророците, апостолите и въобще светиите.                                                                                                                                                                                      

 Да се постараем, братя, да бъдем свещен материал за свещения дом на Христовото Царство, което Той денонощно зида, та в края на времената напълно да го завърши.

О, Господи Иисусе, Строителю на небесното Царство, оживи ни с Твоя Свят Дух, и вгради и нас като живи камъни в дома на Твоята вечна слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. - вече

 

ДО ЕДНА САМОТНА ЖЕНА: ЗА МОЛИТВАТА

 

 Изпитвате огорчение от това, че Бог не чува молитвите Ви! Не се огор­чавайте от Онзи, Който ни е дал съществуване, и живот, и дихание, и ум, и всичко. Моля Ви, не се оплаквайте от Онзи, Който хиляди пъти повече има право да се оплаква от нас пред ангелите и пред Своите светии, макар Бог да не е изпълнил буквално молитвите ни, те все пак принасят плод, правейки душите ни по-богати и по-зрели. Това е тайна, която узнават изпитващите духовно себе си. Да кажем, някой посее пшеница и се моли семето да принесе обилна реколта. Но вместо пшеница никне трева. Той от­ново се моли за изобилен плод, но вместо това от тревата израства клас. Той продължава да се моли и накрая класовете се изпълват с жито, съзряват и се свеждат под тежестта си в нозете на молещия се. Всички наши истински мо­ливи в свое време принасят своя плод. Както казва руският поет Вяземски:

И в светъл ден, и посред буря,

във щастие или в беда,

под сянката на облак тъмен

или под ясната звезда -

моли, моли се - от молитва свята

във нас съзряват тайни плодове.

Бог ни е заповядал да се молим не за да узнае от какво имаме нужда - още преди нашето зачатие Той знае какво ще ни бъде потребно във вся­ка минута от нашия живот. Заповядал ни е да се молим, та под лъчите на молитвата нашите души да растат, да се възвисяват, да се разширяват и да съзряват. Ако Той не чува веднага нашите молитви, значи желае и приготвя за нас нещо по-голямо и по-добро от това, което ние просим от Него. Затова всяка молитва трябва да завършваме съкрушено: Отче, да бъде Твоята воля, а не моята!

 2.     Из житието на свети Алипий

         Любовта към Бога изгаряше сърцето на великия Алипий. Той питаше какво може да направи през настоящия живот, за да може винаги да живее до Този, към Когото се стремеше явно и с целия си ум - да Го види и с чистота да се докосва до Него. Тогава узна, че за целта най-добре би било да изостави всичко, да се отдалечи от приятели, роднини, познати и дори от тази, която го беше родила, и да избере доброто уеди­нение. И понеже споделяше това само с майка си, вед­нъж и каза:

-     Майко, много ми се иска да замина на изток. Мнозина, които са избрали пътя на подвижничеството, живеят там благочестиво и щастливо. Така че ме пусни да отида там и ми дай благословението си за път.

Като чу това, майката отвърна съвсем не като обикновена жена. Не спомена нито за вдовството си, нито за самотата си, нито че такъв добър син я на­пуска, макар за една майка това да е нещо непоноси­мо. Не каза нищо подобно и дори не започна да го придумва да се откаже от любимата си мечта. Интереси­те на сина и за нея бяха по-скъпи от собствените. Вдиг­на поглед към небето и като издигна ръце, насочи целия си ум към молитва. А понеже беше истинска майка на сина си, добродетелта в нея победи природа­та, и не беше в правилата и да говори или да върши нещо недостойно.

-     Иди, дете - рече тя - иди, щом душата ти желае това. Поверявам те на Бога, чрез Когото сме живи. Нека Той прати Своя ангел пред теб и да те насочи по волята Си, да ти прати помощ от свети­лището и от Сион да те подкрепи (Пс. 19:3), да те облече в бронята на правдата и да ти дари шлема на спасението (вж. Еф. 6:14:17). Нека праведността на деянията ти засияе, както слънцето засиява на изток, за това, че възлюби Господа повече от родителите и отечеството си.

След тази молитва синът обгърна майка си с ръце, а майката горещо прегърна сина си, двамата запла­каха и започнаха да се целуват. А после се разделиха и майката тръгна към къщи, а синът се отправи по пътя, за който беше мечтал. Но след няколко дни, когато заминаването му беше забелязано, всички, както и би могло да се очаква, се отчаяха. Щом предстоятелят на Църквата, чу новината, без никакво ба­вене веднага се спусна да гони юношата и го настиг­на в Евхаита, когато там честваха мъченик Теодор. Епископът започна със сълзи да го умолява да се вър­не при майка си. Дори каза, че насън бил чул Божи глас, който заповядал на юношата да не се отчайва, ако не постигне целта си. „Защото светите места са там - рекъл Явилият се на епископа, - където за­почнеш да живееш свято“. Така, по Божия милост, в родните земи беше върнат най-сладкият им плод.

Щом се върна, юношата отначало отиде на една планина южно от града и се затвори там в малка ко­либа, за да се отдаде на подвизи. Като поживя така известно време, достатъчно укрепна в подвизите на добродетелта. И тогава се отрече от живота долу и на земята и се устреми към по-висок живот, понеже ви­наги беше търсил високото и божественото.

Веднъж, като видя над един от близките гробове невисок стълб, обгради от всички страни горната му част с дъски. Реши да ограничи живота си между сте­ните на това малко укритие от лошо време. При това много му помогна майка му, която и тук не го изоста­ви. Но веднъж лукавите духове от ненавист към ан­гелския живот на светеца застанаха във военен строй срещу него и започнаха да мятат по него такива голе­ми камъни, че пробиха укритието, което си беше пост­роил, и дори извадиха някои дъски от мястото им. Един камък улучи светеца в рамото и го рани тежко. Но свети Алипий реши да покаже на бесовете, че за него всичките им козни са детска игра. Затова на сут­ринта след молитва взе една тесла от майка си, на­пълно развали покрива и хвърли дъските на земята.

-      Правя това - рече той - за да не им преча да хвърлят камъни.

Майка му, щом чу шума и видя как дъските ле­тят към земята, плесна с ръце и рече:

-      Какво се е случило, детенце? Защо събори ук­ритието си - то беше толкова малко! А сега какво ще правиш през зимата? Ами при проливни дъждо­ве? А при слънцето лете, когато е горещо като в ад?

-      Какво толкова, майко? - и отговори препо­добният. - Може би да не мръзнем тук, за да ни е горещо там? Или да се крием от лятната жега, а там да попаднем във вечен пламък? И освен това, как ще получим награда за трудовете си?

Така той убеди майка си да му разреши не само да махне оградата, но и да си свали горната дреха. Макар при това майчиното и сърце да скърбеше, но, щом видя, че синът и страда за Христа, не показа жалостивост. Защото се беше отрекла от естеството си и Бог и беше по-скъп от родната кръв.

Ето къде човек би могъл да види истинска майка до любимия и син, син, който се радва на боголюбивата си майка, и Бога, Когото те заедно славеха. Кой не би похвалил плода на такова благочестие? Или кой не би се удивил от корена на такъв плод? Защото ос­вен всичките си други добродетели, майката, както вече казах, беше останала с детето си. Служеше на нуждите му, направи си до стълба колиба и се отказа от всички житейски удобства. При това се радваше така, сякаш живееше в рая. Изкарваше средства за прехрана като работеше със собствените си ръце, и даже се грижеше и за милостиня за сиромаси.

Веднъж един благочестив човек и даде малко сред­ства. Тя взе тези пари и със знанието на сина си отиде в града, за да купи там необходимото за живот.

Но когато вече беше купила всичко и се връщаше, молбите на сиромасите я трогнаха и тя им раздаде всич­ко. Като я видя с празни ръце, синът и я попита:

-      Мамо, къде е купеното? Сега се нуждаем от него.

-      Остана при Бога и при сиромасите - отговори майката. - Навярно и ние ще имаме полза от това. Реших, че не бива да поставяме своята прехрана над молбите на нуждаещите се и да гневим с такъв жи­вот Бога. А мисля, че и за нас ще има милост по тех­ните молитви.

Като чу това, божественият мъж похвали майка си и като истински неин син, прие това е радост.

 

2. Из мъченичеството на света София и трите и дъщери.

         И преди мъченичеството дивната София благо­честиво беседваше и утешаваше дъщерите си Вяра, Надежда и Любов, за да ги подготви за мъчения и смърт. А по време на самото мъчение тя стоеше наб­лизо и като наблюдаваше страданията на всяка от тях, ласкаво ги насърчваше, докато не се убеди, че всич­ките са мъртви. Тогава заликува и почна да благода­ри от цялото си сърце на Бога. А след три дни и тя последва дъщерите си, прегърнала телата им, и заед­но с тях стана сънаследничка на небесната слава.

 

 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Примерът на св. Неделя, красива девойка, примерът на св. Астион, богат юноша, и двамата предали се на мъчение и смърт за Христа Господа, ни навежда към размишления, за онези, които в историята, с несравнимата сила Христова, с чиято помощ, младите хора побеждават себе си, а чрез това и всичко останало. Извоюването на победа над самия себе си е най-голямата победа. Такива победители в Църквата са хиляди, много хиляди. Св. Киприян пишейки за девството казва: „Да се победи наслаждението е на-голямата наслада, и няма по-голяма победа от победата над своите желания. Онзи, който е победил един неприятел, се е показал по-силен от някой друг, но онзи, който е победил похотта се е показал по-силен от себе си, По-лесно е да се победи всяко зло, отколкото наслаждението, защото всяка друга злина е отблъскваща, докато злината на наслаждението е привлекателна. Онзи, който се освободи от желанието, освобождава се и от страха, защото чрез желанието се ражда и страха.

 

БЕСЕДА за словесното мляко

 

Като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение, защото вкусихте, че Господ е благ ( 1 Петр. 2, 2 – 3)

 

Великият апостол гледа на християните като на новородени деца. Кръщението е ново раждане, и от кръщението на човека се започва нов живот. А за новородения духовна  необходимост е да се храни с добра храна[1], също като телесно новороденния. Каква храна препоръчва апостола на християните? Словесно неподправено мляко. Младенецът по тяло се храни с майчиното мляко, което е само предобраз на истинското мляко, на словесното мляко, с което трябва да се храни духовния младенец. А кое е това словесно и неподправено мляко, с което християнинът трябва да се храни? Сам апостолът отговаря на това като казва: Защото вкусихте, че Господ е благ. Това е, значи, Сам Господ Иисус, живия и животворящия.                                                                       

Христовите слова са словесното и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате своята душа с Христовите слова като с вкусно мляко, защото вашата душа ще порасте, ще се облагороди, и ще стане годна за Божието Царство.                                                                                                                                                        

Христовите чудеса са словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото ще бъдете подобни на ангелите, които денонощно възпяват Божиите чудеса.                                                                                                                                            

Христовото Тяло и Кръв са словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото ще бъдете членове на живото и безсмъртно Тяло Христово на небесата.                                                                                                                                 

Христовата възкръсна победа над смъртта е словесно и неподправено мляко. Блазе ви, братя, ако насищате душата си с това вкусно мляко, защото още в този живот ще триумфирате като победители, а в онзи, ще застанете от дясната страна на Победителя Христос.                                                                             

Самия Христос, братя, е словесно и неподправено мляко. Да желаем това мляко пред всяко друго, та да възраснем за спасение. То е истинската храна за спасението; всичко останало е тление и гроб.

О, Господи Иисусе, Агнецо Божий, Който си словесното и неподправено мляко, нахрани ни със Себе Си, както си нахранил Твоите свети апостоли, та и ние а възрастнем достатъчно за спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

---

[1] В духовен смисъл. 

 

2.     Из житието на свещеномъченик Климент, епископ Анкирски

Бащата на свети Климент почина, когато той беше още в пелени. А майката, като загуби мъжа си, след Бога възлагаше всичките си надежди на детето и винаги се стараеше да бъде за него и баща, и възпи­тател, и майка. Такова беше детството на свети Кли­мент и така го отглеждаше и възпитаваше любящата му майка. А когато тя почувства близката си кончина, за нея беше по-важно синът и да стане наследник на небесни съкровища, отколкото приемник на семей­ните богатства. И затова, като прегърна горещо и ласкаво момчето (а то още нямаше десет години) и го целуваше нежно, започна да му дава последни наставления:

- Дете мое, мило мое детенце, синко! Ти стана сираче, като не видя баща си, но Бог беше твоят Баща и твоето богатство, и в сирачеството ти намери щасти­ето си. Макар ти да се роди от мен по тяло, Христос те роди по дух. Познай Баща си, не посрамвай името син! Служи само на Христа, покорявай се на Христа! В Него е истинското безсмъртие, в Него е спасение­то. Той е Този, Който слезе от небето, като съвъзкреси и нас със Себе Си, като ни направи синове и бого­ве. И който избере този Владика, ще победи всички нещастия - не само ще надделее над тираните и ца­рете, които се покланят на идоли, но и ще посрами самите демони, на които те се кланят, и дори самия им вожд и началник - дявола.

При тези думи очите и се напълниха със сълзи. И тогава божествена благодат осени зрението и и́ тя му предрече какво ще се случи с него.

- Моля те - рече тя, - моля те, мили мой синко, заради всичко, с което си ми задължен, стори ми ра­дост. Времената сега са трудни и безбожните гоне­ния са в разгара си. Със сигурност зная, че и ти ще бъдеш поведен, по словото на нашия Господ, пред управници и царе заради Него. И затова, детенце, не ме опозорявай. Крепко стой при Него и пази твърдо и докрай изповеданието си. Вярвам на моя Христос, кръвчице от кръвта ми, вярвам, че и на твоята глава скоро ще има венец на мъченик!

Така че подготви се и укрепи душата си, за да не би, когато изтезанията започнат, да се окажеш не­подготвен. Тук борбата не е със случайни хора и не е за случайна награда, а противниците тук са сам лу­кавият и съратниците, и прислужниците му. А краят на тази борба е вечен живот и слава, или безкраен позор и адски мъки. Или мисли за наградата, или се бой от ужаса на поражението.

Срамно е, синко, че войниците с готовност уми­рат за царя, който е също така смъртен и също такъв раб, каквито са и те, а пък ние да не сме готови да умрем за безсмъртния Цар. При това те нямат от своя цар нищо, което да би могло да заслужава такава пре­даност. Защото кой дар е равноценен на живота и каква полза от подаръци след смъртта? А ти, ако умреш за Владетеля на всички - Христос, вместо вре­менен живот ще получиш вечен, вместо на тленни радости, слава и богатство, ще се насладиш на вечно блаженство! И освен това, дори да не умрем сега, все пак скоро ще умрем и ще заплатим общия за всички данък! И дори не бива да наричаме смърт кончината за Христа, понеже искрената надежда за бъдещите блага лишава смъртта от силата и.

Но най-вече трябва да помниш, детето ми, че Сам Създателят на цялото творение и Творецът на нашия род заради нас стана човек и като дойде на земята, живя заедно с хората. Но какво говоря - живя! Зара­ди нас, неблагодарните раби, Господ беше осъден, тър­пя побоища и накрая умря. И изтърпя това заради нас и заради нашето спасение. Изтърпя го, за да раз­руши робството на греха, за да премахне предишното осъждане, за да бъдат отново дверите на рая отворе­ни за нас!

Толкова великият Владика пострада заради нас, погиналите грешници! Нима е простимо, детето ми, ако не изтърпим за Него дори малка болка? Помни това, сине, и нека нищо да не те отлъчва от любовта Христова - нито заплахите на управителя, нито мъ­ченията, нито страхът от тези, които временно са царе в тоя свят. Гневът им ще падне заедно с гордостта им, огънят ще угасне, и ръжда ще разяде меча им. А ти търси благата, които чакат мъчениците, и награ­дата на мъченика - самото небе!

Майка му по цял ден го насърчаваше така, понеже в нея имаше дух на истинска мъдрост. А и детето вече беше със зрял не за възрастта си разум и самото то молеше да го наставляват повече. Накрая тя добави:

- Дай ми, детенце, тази отплата за възпитанието ти! Нека това бъде наградата ми, задето те родих, синчето ми! Нека и аз, майка ти, да се спася, по сло­вото на Павел, чрез раждане на деца (1 Тим. 2:15) и да бъда прославена в лицето на сина си. Сега, детенце, по Божия милост вече умирам и утре светлината на слънцето няма да ме завари сред живите. Но ти си светлината ми в Христа и животът ми в Господа и те моля: заради майка си не измамвай надеждите им!

Някога една еврейка (света Соломония) отгледа седмина синове-мъченици - и сама получи чрез тях венец. А на мен и само ти ми стигаш за вечна слава и аз съм най-щастливата от всички майки, понеже ще се прославя в теб! Тръгвам си по-рано от теб, детето ми, и в това тяло вече няма да те видя, скъпоценни.

Но когато умра, помни, че душата ми навеки е свър­зана е твоята. Заедно с нея ще падна ничком пред Христовия олтар в деня на пришествието Му, когато се прославя в страданията ти, когато придобия нов облик чрез раните ти и заедно с теб стана участничка в радостта и безценните дарове.

И като наставляваше сина си, майката целуна ръ­цете и нозете му.

- Целувам тялото на мъченик - рече тя, - тяло, което ще бъде принесено в жертва на Христа!

Докато прегръщаше така момчето и ласкаво му говореше, тя намери блажено успение, като остави духа си на Бога, а тялото - в ръцете на любимия си син.

Тогава той, като верен син на любяща майка, пре­даде тялото и на земята, а сам започна уединен жи­вот. Защото веднага реши по заповедта на майка си да отхвърли света заради Христа, та после заради Него да се отрече и от живота си. И оттогава се хранеше само с леща в памет на тримата момци, които постът направи недостъпни за огъня на страстите и неуязви­ми за пламъка на веществената пещ.

 

   
ДО БРАТ ЖИВАН: ЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски