Разсъждение

Откъде ние знаем, че има живот след смъртта? Знаем го от Христа Господа, въз основа на Неговите слова, Неговото Възкресение и многото Негови явявания след смъртта Му. Философите, които признават живота след смъртта, го признават вследствие на своето умуване, а ние го признаваме вследствие на опита, особено от опита на светите човеци, които нито са умеели, нито са могли да разказват неистина. Когато свети Сисой лежал на смъртна постеля, лицето му било твърде светло. Около него стояли монасите – негови ученици. Тогава св. Сисой погледнал и казал: „Ето, авва Антоний дойде!“. Почакал малко и пак казал: „Ето, дойдоха пророците!“. При това лицето му още повече засияло и той казал: „Ето, дойдоха апостолите!“. След това казал: „Ето, дойдоха ангелите да вземат душата ми!“. Накрая лицето му засияло като слънце, всички налегнал голям страх, а старецът казал: „Ето, вижте всички, дойде Господ. Ето, Той казва: „Донесете ми от пустинята избрания съсъд!“. След това, светецът предал своя дух. И колко [още] подобни видения е имало! И то от най-надеждни свидетели.

БЕСЕДА за страшната цена на изкуплението

Не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от…но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос (I Петр. 1, 18 – 19).

Могъл ли е, братя, някой някога, със сребро и злато да купи лекарство против греха? Никой – никога. Могъл ли е, братя, някой някога, от сребро и злато да изкове оръжие против греха? Никой – никога. Могъл ли е, братя, някой някога, с помощта на среброто и златото да се откупи от смъртта? Никой – никога. Трябвало нещо много по-скъпo от среброто и златото да бъдe лекарство, оръжие и откуп. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да се излее върху греховните рани, та те да се изцелят. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да се устреми против злите духове, та със Своята сила да ги изгори и отгони от хората. Трябвало скъпоценната Кръв на Божия Син да поръси земното гробище, за да умъртви смъртта, а мъртвите да оживеят. Непорочният и чист агнец Божий бил заклан за нас, за да ни измъкне от силните зверски челюсти. Този скъпоценен пир Бог дал, за да възвести свободата на хората. И грехът, и дяволът, и смъртта се нахвърлили със силата си върху непорочния и чист агнец Божий. Умъртвили Го, но се отровили от Неговата Кръв. Отсъдено било тази Кръв да бъде за тях отрова, а за хората – живот и спасение. О, братя мои, ако не знаете колко отровен е грехът и колко зъл е дяволът, и колко е люта смъртта, преценете по величието на откупа, с който сме откупени от тяхното робство. Скъпоценната Кръв Христова – това е откупът за нас от робството! Помнете, братя, ако отново доброволно, по лекомислие и злоба, се предадем на онова тройно робство, че няма вече, няма никой – нито на небето, нито на земята, който би могъл да даде откуп за нас. Защото скъпоценният откуп е един и Той е даден веднъж завинаги.

О, Господи милосърдни, укрепи ни да останем в свободата, която си ни дарувал Ти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Из повестта за избиването на светите отци от Синай и Раита

        Един момък така храбро се съпротивляваше сре­щу варварите, че мъжеството му беше на устата на мнозина. Убиха го в същата килия, в която се беше подвизавал. Целият покрит е рани, той не напусна килията и дори не съблече монашеското си одеяние в угода на варварите, макар те да му обещаха, че няма да го убият, ако направи едното или другото. Като им се противопостави храбро, мъжествено посрещна смъртта.

А майка му, щом узна това, доказа на дело, че във вените им тече еднаква кръв, и се показа като истинска майка. Веднага се облече празнично, със си­яещо лице вдигна ръце към небето и се обърна към Спасителя Христос:

- На Теб, Господи, поверих детето си - и то при­доби спасение отсега и навеки. На Теб поверих мом­чето си и Теб избрах за негов Пазител. И той наисти­на беше опазен жив и невредим. Защото мисля не за това, че той загина или се прости е живота, а за това, че избегна всякакъв грях. Не за това, че тялото му беше пронизано и той умря от мъчителна смърт, а за това, че съхрани душата си чиста и непорочна, а нескверния си дух предаде в ръцете Ти.

Във всяка рана виждам награда от състезание, във всеки удар - венец за добродетел. О, детенце, да би могло тялото ти да понесе повече, та и възнагражде­нието ти да стане по-голямо! Това е награда за труда на моята утроба! Това е отплата за мъчителните ро­дилни болки! Това са ми и почестите за отглеждане­то и възпитанието!

И нима нямам дял в наградата ти? Нима не съм съпричастна на подвига ти? Ти се подвизаваше - аз страдах заедно с теб! Ти се опълчи против яростта на варварите - аз се опълчих против жестокостта на природата! Ти презря смъртта - аз пренебрегнах естеството си! Ти смело понесе болка и заколение - аз изтърпях мъченията на разкъсваната утроба!

Моите страдания не са по-малки, а са равни на твоите. Твоята победа е в нетърпимата болка, моето преимущество е в нейната продължителност. И ма­кар да беше мъчителна, смъртта ти беше кратковре­менна. Аз пък още дълго ще нося нещастието си, но го понасям както подобава, с мъжество. Защото зная, че при Бога живееш истински живот и че ще имам на оня свят грижовник за старостта ми - в часа, в който този глинен съд, тялото ми, се строши и се устремя към бъдещия век.

Аз съм най-щастливата измежду всички майки, понеже дадох на Бога такъв подвижник! Щастлива съм и понеже дръзвам да се хваля с това, че ти отиде при Христа, че вечно ще пребъдваш с Него и ще вкус­ваш неизчерпаема радост.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Как Моисей, чрез удар със жезъла е извел вода от скалата? Как Бог е пуснал мана от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целия народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните  велики чудеса, там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли - кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“, го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“, я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света Гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала, и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата; от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на пукналата се скала потекла вода. Уплашен Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра, и още повече се удивил като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с което се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.

БЕСЕДА за трезвението на ума

Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки[1] бодри ( 1 Петр.1, 13 )

Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[2], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения, за това, че човека наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода; а ние сме само образ и подобие ( лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос, и гибел.                                                                                                   

 Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат - не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още - не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода, за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат - огради своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте в препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърствува с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава - упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свободата за похулване на  Бога, а да умъртвява страстите на душата.

О, Господи Иисусе, Ум Божий, и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

[1] В сръб. - бъдете

[2] Да се разбира – живот. 

Старците казваха: „Братя, наставлявайте чедата си, за да не станат те вашето наказание“.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако целия ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърди, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целия твой живот е напоен със пот и сълзи за достигане на правдата и истината - радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог, точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. „Както хората знаят - казва св. Нил Сорски, каква тежест може да носи коня, каква магарето, каква камилата, и според това ги тварят според техните сили; както грънчарят знае, колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени - как Бог не ще да знае, на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.

БЕСЕДА за спасението на душата като край на вярата

Края на вашата вяра - спасението на душите ( 1 Петр. 1, 9 )

Какъв е краят на вярата, братя? Спасението на душата. Каква е целта на вярата? Спасението на душата. Какъв е плода на вярата? Спасението на душата. Ние, значи, не сме във вярата заради вярата, а вярваме заради спасението на нашите души. Никой не пътува заради пътя, а заради някого, или заради нещо, което го очаква в края на пътя. Никой не хвърля въже във водата, в която някой се дави, заради въжето, а заради удавника - за да го спаси. И вярата Бог ни я е дал като път, в края на който пътниците ще получат спасение на своите души. Като въже Бог е подал вярата, на нас давещите се в тъмните води на греха, невежеството и порока, та с помощта на вярата да спасим душите си.                                                                                               

Това е предназначението на вярата. Който знае, каква е цената на човешката душа, и какво означава спасение на душата, той трябва да признае, че на този свят няма нищо по-потребно и по-полезно от вярата. Търговецът, който носи в глинено гърне скъпоценен камък, грижливо и внимателно съхранява гърнето, крие го и го бди над него. Дали заради гърнето търговецът полага толкова труд и грижа? Не заради гърнето, а заради скъпоценния камък, който е в гърнето. Целият ни земен живот е като глинено гърне, в което е скрита една неизплатима скъпоценност. Тази скъпоценност е нашата душа. Гърнето е евтино, ала скъпоценността си е скъпоценност. Трябва да имате вяра първо - в скъпоценността на човешките души; второ - в бъдещата светлина и живот на душата в Царството  Божие; трето - в живия Бог, който очаква да му върнем душата, която Той ни е дал; четвърто - във възможността душата да погине в този свят. Който има пред очи, това четвъртото, той ще знае да пази душата си, и още ще знае, че спасението на душата е края на неговия път и целта на неговото вярване, плодът на неговия живот, смисълът на неговото пребиваване на земята, и оправдание на неговите страдания.                                        

Ние вярваме заради спасението на нашите души. Който има истинска вяра трябва да знае, че вярата е заради спасението на душата. Който мисли, че неговата вяра служи за нещо друго, а не за спасение на неговата душа, нито има истинска вяра, нито познава скъпоценността на своята душа.

О, Господи преблагий, Ти Си ни дал светла и победоносна вяра, Ти я укрепи и запази в нас, та непосрамени да застанем с чисти и светли души пред Твоя Съд. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

…Родителите са като очи за своите деца, също така и учителите за своите ученици, тъй и водачите за своя народ. Ако онези, които вървят отпред, не виждат къде отиват, още по-малко ще видят онези, които вървят след тях. Ако родителите блуждаят по пътищата, как децата ще намерят истинския път? Ако учителите изговарят лъжи, как учениците ще узнаят истината? Ако народните водачи са безбожници, как народа ще бъде благочестив? Ако Божиите свещеници са нечисти, как вярващите ще бъдат чисти? Тогава, върху всички тях, ще се изпълнят пророческите слова, които безброй пъти са се изпълнявали в еврейския народ: С очи ще гледате, и няма да видите (Мат. 13: 14; срв. Иоан. 9: 39)…

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

          Петър. „Струва ми се, досточтими владико, че човешкият род е поразен от толкова много и толкова дълбоки страсти, че Небесният Йерусалим ще бъде запълнен в по-голямата си част с младенци“.

Григорий. „Това, че всички деца, които са кръсте­ни и починали в младенческа възраст, ще влязат в Царството Небесно, струва ми се, е вярно. Но не мисля, че в него ще влязат и всички, които са прого­ворили. Защото на много деца родителите не им поз­воляват да влязат в Небесното Царство, ако ги въз­питават лошо. Например, тук в града имаше един човек, когото всички познават и който преди три го­дини имаше син. Това момче, доколкото си спомням, беше на пет години. Бащата го обичаше прекалено много, по плътски и го разглези. И детето, щом нещо не му допадаше, придоби навик - не е добре дори да споменаваме това - да хули Божието величие.

И ето, преди три години, когато тук имаше смъртоносна епидемия, момчето се разболя и вече беше на умиране. Бащата през цялото време го държеше на ръце, и както свидетелстват тези, които бяха там, детето видяло, че лукави духове са дошли при него. Разтреперило се, затворило очи и започнало да вика:

- Тате, защити ме, защити ме!

И с писъци, скрило лице в гърдите на баща си, сякаш и самото то искало да се скрие.

Бащата като гледал, че момчето цялото трепери, го попитал какво е видяло.

- Дойдоха едни черни хора и искат да ме вземат - отвърнало момчето.

Към това добавило богохулство и издъхнало.

Всемогъщият Бог допусна детето да умре с този грях, за да стане ясно за какво е предадено на служи­телите на ада. Докато синът беше жив, бащата не искаше да му забранява. По Божие дълготърпение момчето живееше, като богохулстваше. И по праве­ден Божи съд и допущение то умря с богохулство на уста, та бащата да знае греха на сина си. Защото ба­щата не се грижеше за душата на детето си и отгледа за геената огнена не малък, а голям грешник“.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Любовта е всесилна. Тя може, между останалото, да облекчи и съдбата на умрелите грешници. Православната Църква решително потвърждава това и настоява за умрелите да се четат  молитви и раздава милостиня. Пребогата във всичко, от духовния си опит Църквата знае, че молитвите и милостинята за умрелите им помагат в другия свят. Света Атанасия игуминия ( 12 април ) преди смъртта си завещала на своите сестри, в продължение на 40 дена след смъртта и всеки ден да слагат трапеза за сиромасите и бедняците. Нейната заповед сестрите изпълнявали само 10 дена, и престанали. Тогава светицата им се явила придружавана от два ангела и казала на сестрите: „Защо сте пристъпили заповедта ми? Да знаете, че милостинята и молитвата на свещеника за душите на умрелите в продължение на 40 дена умилостивяват Бога. Ако душите на умрелите са грешни, чрез това те получават прошка на греховете от Бога, а ако са безгрешни, тогава добрината за тях служи за спасение на самите добротворци“. Разбира се, става дума за милостиня  и молитва свързани с голяма любов към душата на умрелите. Такава милостиня и молитва наистина помагат.

БЕСЕДА за радостта от вярата в Христос

Когото обичате, без да сте Го видели ( Христос), и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост ( 1 Петр. 1, 8 )

Това са думи на свети апостол Петър. Той е видял Господа и Го е обичал. Той е виждал Господа и е вярвал в Него. Точно затова хвали любовта на онези, които не са видели Господа, и вярата на онези, които не са го гледали със собствените си очи. Сам Господ е казал: Блажени, които не са видели, и са повярвали ( Иоан 20, 29 ). Блазе на онези, които не са видели Господа, както го е виждал апостола, ала все пак Го обичат с апостолска любов. Блазе на онези, които не са гледали Господа, както го е гледал апостола, ала все пак вярват в Него с апостолска вяра!  О, братя мои, ако не виждаме Господа, ние виждаме Неговото дело, което е осветило цялата човешка история от край до край и е разкрило духовното значение на всяка поднебесна твар. Ако Господа не виждаме - виждаме Неговата свята Църква, съзидана върху Неговата пречиста Кръв от многобройните светии, праведници и безчислените души кръстене в Неговото име през вековете и във вековете. Ако не гледаме Господа лице в лице, както са Го гледали апостолите, ние вярваме, че Той е между нас с Тялото и Кръвта, с които ние по Негова заповед се причастяваме, и причастявайки се, се радваме с неизказана радост.                                  

Жив е Господ, братя, близо е Господ! Това е нашата непоколебима вяра, и това е огнена искра, която разгаря сърцата ни в пламъка на любовта към Господа - живият и близкият.Като знаем, че Господ, нашия  Сътворител, от любов слязъл на земята и се явил като човек заради нас, и като знаем, че Той бил умъртвен, и се явил жив, какви по-здрави основи трябват за нашата вяра, и какви по-силно оправдание на нашата любов [ е необходимо]?                                                

Жив е Господ, братя, близо е Господ. До ден днешен. Той се явява на много праведни души, които Му служат с търпение.

О, Господи живий, Ти бе мъртъв и оживя – съживи, в нас до последния ни дъх вярата и любовта, та чрез вярата и любовта да се удостоим като Твоите свети апостоли да видим Тебе лице в лице. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

           Спасителят нарича много жилища в дома на Отца мярата на разбиране на онези, които се намират в другия свят. Имам предвид различното възприемане на благодатта. Спасителят нарече много жилища раз­личието не по местоположение, а по степен на благо­датни дарове.

Всеки от нас се наслаждава на светлината на ви­димото слънце според остротата на зрителното въз­приятие, макар слънцето да не се разделя на много части, а да свети еднакво за всички. Тъй са и правед­ниците в бъдещия век - всички те пребъдват на едно и също място, но всеки възприема светлината и ра­достта на мисленото слънце и му се наслаждава спо­ред степента на чистотата си, тоест който доколкото може да я побере.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Всяко нещо[1], с което хората се хвалят като достижение на своя разум, всъщност им е открито от Божия промисъл; и всяко открито нещо има две свои предназначения, едното е материално, а другото духовно. Часовникът е един прекрасен уред; ала той не е предназначен само да ни показва времето през деня и нощта, а да ни напомня и за смъртта. Това е неговото духовно предназначение. Когато едната стрелка отброи секундите и минутите, а другата застане на кръгъл час, часовникът бие. Тъй и часовникът на нашия живот отмерва, когато се отброят дните, месеците и годините на живота ни. Затова св. Тихон Задонски съветва всеки християнин да размишлява – 1) че времето на нашия живот непрекъснато отминава; 2) че е невъзможно да върнем изминалото време; 3) че миналото и бъдещето време не е в наша власт, а само това, в което живеем; 4) че края на нашия живот е неизвестен, и заради това, всеки ден, всеки час, и всяка минута, трябва да сме готови за смъртта; 5) че заради това, трябва да пребиваваме в непрестанно покаяние; 6) че заради това, трябва, всеки миг да бъдем в покаяние и разположение на духа, каквото искаме да имаме в смъртния си час.

БЕСЕДА за изпитанията на нашата вяра

Та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос (I Петр. 1, 7)

Нашата вяра, братя е изпитвана по-често отколкото люлеената от вятъра тръстика. Изпитанията са като вятъра; слабата вяра се прекършва, силната става още по-силна. Изпитанията са и като огън, в който сламата изгаря, а златото се пречистя. Нашата вяра се изпитва от човешките мъдрувания и предположения. Това са твърде силни ветрове. Но ние можем да ги преодоляваме, ако пазим Божиите заповеди, и ако срещу тези ветрове поставим учението на Христовата вяра. Освен това, нашата вяра се изпитва от страха и срама; страха от хората, които гонят вярата, и срама от хората около нас, които презират вярата. И това са силни ветрове, които трябва да преодолеем, ако искаме да останем живи. Как да ги преодолеем?                          

Със страха от Бога, който трябва да е по-силен в душите ни от страха от хората; и срама от апостолите, светителите и мъчениците, които не се срамували от своята вяра пред царете, князете, и мъдреците на този свят.                   

Освен това, нашата вяра се изпитва и от страданията и бедите. Те са огън, в който нашата вяра или ще изгори като слама, или ще се кали като нагрято желязо. Това изпитание ще преодолеем като си спомняме за Разпнатия за нас на Кръста  Христос, и толкова хилядите страдалци за вярата, които с търпението си победили и са излезли от огъня като злато, което през вековете сияе между ангелите и между човеците.                    

Нашата вяра се изпитва и от смъртта, от смъртта на нашите роднини и приятели, и въобще от смъртта на хората. Това е лют огън, в който много са изгорили своята вяра. Не е ли смъртта край на всичко? Не е, вярвай, че тя е начало на всичко, ново начало на истинския живот. Вярвай в Христовото Възкресение, вярвай в задгробния живот,  вярвай в общото възкресение и Страшния Съд.

О, Господи благий, укрепи вярата в нас и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – уред, приспособление

Когато преподобният наш отец Евтимий почина, опяха по устава многострадалното тяло на подвиж­ника и го погребаха в разкошна гробница. А Дометиан, истински и велик ученик на великия Евтимий, беше килийник на светеца и над петдесет години под­ражаваше на живота му. И след погребението му той вече не си тръгна от онова място, а шест дни остана край гробницата. Реши, че вече няма смисъл нито да живее, нито даже да вижда слънчевата светлина.
          А през нощта на седмото денонощие Евтимий му се яви в блестящ вид и му казва:
        - Дойди, вкуси приготвената ти слава, защото Бог ни дари и в другия живот да бъдем заедно!
        Дометиан разказа това, когато дойде в събрание­то на братята, а след това и сам се раздели с живота с радост и надежда за бъдещи блага.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Връзката между този и онзи свят, християните засвидетелствуват с молитвата и милостинята за умрелите. Църквата от този, и Църквата от другия свят е една Църква, едно тяло, едно естество, както корените на дърветата под земята съставляват един организъм със стеблото и клоните над земята. От това става ясно как ние съставляваме Църквата на земята, как ние, получаваме помощ от светиите и праведниците в небесната Църква, както и това, че умрелите грешници в онзи свят, могат да получат помощ от нас [ които сме ] на земята. Св. Атанасий казва: „Както виното затворено в бурето усеща, че цъфти лозето на полето, и самото вино започва да цъфти заедно с него, така и душите на грешниците получават някакво облекчение от безкръвната жертва, принесена за тях, а и от милостинята направена за тяхно упокоение“. Св. Ефрем Сирин привежда същия пример с виното и лозето, и заключава: „Щом между растенията има такова взаимно съосещане, нима молитвата и жертвата за умрелите няма да е още по въздействаща?“. 

БЕСЕДА, за това как трябва да се радваме в Христа

Затова радвайте се ( в Христа), макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения (I Петр. 1, 6)

Това е казано от св. апостол Петър, чиито живот е бил изпълнен с много беди и чести скърби. Това е казано от човек оставил своя дом и челяд, и тръгнал след Христа; който заради Христа претърпял много страдания; от глад; от жажда; от евреи; от римляни; от лъжепророци; от груби езичници, и който най-накрая е разпнат на кръст заради Христа Господа. Онзи, който в своя живот бил немилостиво бичуван от тежки скърби и големи беди, ни съветва да се радваме в Христа, та тази ни радост да погълне несравнимо по-малките ни скърби и изкушения. Ала защо, братя, да се радваме в Христа? Затуй, защото, Той ни е показал същността на най-голямата и най-добра надежда и бленувания на човешкия род; открил ни е единствения Бог, живия, всесилния, всемъдрия, всемилостивия, и ни е дал правото да се наричаме Негови синове; открил ни е и показал безсмъртния вечен живот, несравнимо по-добър от този живот на земята; открил ни е духовното царство, царството на ангелите и праведниците, царството на всяко добро, истинска светлина и правда; открил ни е и показал целта на нашето съществуване тук на земята и смисъла на нашите трудове и страдания в този временен живот; открил ни е океана на небесните радости, пред които, всички наши скърби и беди са като капка мътна вода, която не може да размъти този океан.

О, братя, каква радост ни очаква! О, братя, каква ниска цена иска Господ от нас, за да купим тази радост, в която се къпят ангелите и плават праведниците! Само да изпълним няколко Негови кратки заповеди - това е цялата цена!

О, Господи Иисусе, пречудни Изворе на нашата радост, награда, любов, слава и похвала, сложи Твоя пръст на устните ни и не давай на мътните капки на скърбите и бедите да ни отровят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски