Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765736 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Август, 2017 г.
<<  <  5 6 7 8 9
 
2.    Из житието на свети Пахомий


Родната сестра на преподобни Пахомий чу за доб­родетелния му живот и дойде в манастира, желаейки да го види. Щом чу за пристигането и, великият пра­ти вратаря да и предаде:

-      Вече чу, че съм жив. Така че върви си и не се огорчавай, че не те виждам. Но ако искаш да подра­жаваш на живота ми, та заедно да намерим милост у Господа, помисли над това. И ако нямаш нищо про­тив, братята ще ти построят килия, за да можеш да се уединиш. А Господ може би ще призове заедно с теб и други и те ще се спасят чрез теб. Защото на земята за човека има само едно утешение - да постъп­ва добре и угодно на Бога.

Сестрата получи отговора и се разплака. Като се умили, тя обърна сърцето си към спасение.

Пахомий узна за решението и. Прослави Бога и заповяда на най-благочестивите между братята да и направят малка килия в близост до манастира. Така тя се подвизаваше в Господа, а постепенно се събра­ха и други сестри. Когато броят им се увеличи, тя им стана духовна майка, учеше ги и им показваше всич­ки пътища към спасението. Пахомий назначи Петър, благочестив човек и високо духовен старец, да ги на­вестява. Написа и им предаде правила, за да ги прие­мат и да живеят по Бога.

Скоро в манастира дойде майката на Теодор. Той беше подчинен на Пахомий и Пахомий много го оби­чаше, понеже виждаше колко дълбоко и поразител­но е послушанието му и как той се отличава с подви­зите си. А майката на Теодор търсеше навсякъде сина си и узна, че живее тук. Тогава тя донесе писма от епископи, които нареждаха детето да и бъде върнато. Отседна в женската обител, предаде писмата на Па­хомий и поиска от него разрешение да види сина си. Тогава Пахомий повика Теодор и му казва:

-     Чедо, майка ти пристигна тук и иска да те види, даже виж - донесла ни е писма от епископи. Така че само заради светите мъже, които са ни писали, иди и сам и кажи, че си тук.

-     Отче - отвърна Теодор, - кажи ми: ако я видя след всичко, което съм постигнал тук, няма ли в съдния ден да отговарям за това пред Господа? Защото вече я напуснах, а сега отново се срещам с нея за съб­лазън на братята. И преди идването на благодатта синовете на Левий забравяха родителите и братята си, за да спазят Божиите заповеди. В още по-голяма степен аз, щом съм удостоен с такава благодат, не бива да поставям роднините си над любовта към Бога. Защото Господ казва: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37).

А Пахомий му рече:

- Чедо, ако чувстваш, че това не е полезно за теб, не те принуждавам. Защото този, който е напуснал света и напълно се е отрекъл от себе си, трябва да постъпи точно така. Монахът трябва да се отклонява от безполезни срещи с миряни и да проявява искрена любов към тези, които са Христови членове и Му служат от цялата си душа. А ако някой е победен от привързаност и казва: „Те са моя плът и ги обичам“, нека чуе Писанието: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19).

И Теодор тъй и не пожела да се покаже на майка си. Тогава тя също реши да остане в манастира, заедно с други монахини, сестри в Христа. „Ако бъде угодно на Бога - каза си тя - пак ще го видя заедно с братята, а така по негов почин ще спася и собствената си душа“.

Така строгостта по Бога, ако е за слава Божия, може да бъде от полза за човека, дори отначало да изглежда жестока.

 

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  

         ДО АДВОКАТА СИМО М.:  ЗА СТРАХА НА КАИН

 

 

Чудите се как така братоубиецът Каин се е страхувал да не бъде убит, след като по това време на света нямало никого. „От кого се е страху­вал Каин? - питате Вие. - Имало двама братя, единият убил другия и уби­ецът останал сам в света. Кой тогава би могъл да го убие?" Но спомнете си, че преди всичко са били живи техните родители, Адам и Ева. Нима бащата не е могъл да отмъсти за своя праведен син Авел? След това на Адам се родил и трети син, Сит. Сит родил Енос, Енос родил Каинан, Каинан -Малелеил, Малелеил родил синове и дъщери, между които и Иаред, който също родил синове и дъщери, между които и Енох, а Енох родил Матусал и други синове и дъщери. Матусал родил Ламех, Ламех родил Ной и други синове и дъщери. Как тогава да не е имало кой да убие убиеца Каин? И как да не е имало от кого да се страхува? А и самият Каин е имал потомство. Каин родил Енох, Енох родил Гаидад, Гаидад родил Малелеил, Малелеил - Матусал, Матусал - Ламех, Ламех - Иавал и Товел. Тук се изброяват само мъжете, като носители на живота и продължители на рода, а жените не са споменати, но несъмнено Каин е имал и женско потомство. А в онези времена хората са живели по няколкостотин години. Старостта им тогава се доближавала до хиляда години, така както нашата сега до сто. Каин, живеейки няколкостотин години, доживял да види едно цяло племе от мъже и жени, произлязло отчасти от Адам, отчасти от Сит и отчасти от самия него. Имало е следователно кой да го убие и от кого да се страхува за своя живот. Но Творецът не позволил на никого да убие Каин, а за на­казание го обрекъл на страх от всекиго в продължение на стотици години. Заслужено наказание за първото братоубийство и ясно предупреждение за братоубийците от всички времена.

Има още една причина Каин да не бъде убит. По онова време, пора­ди липсата на писменост, не е било възможно да се запази за потомството писмено свидетелство за Каиновото престъпление. Следователно трябвало е Каин да живее стотици години, докато израснат новите поколения и той сам да свидетелства пред тях за своето престъпление и наказание.

Похвално е за Вас, че наред с ежедневната си работа и задължения се за­нимавате и с четене на Светото Писание, тази Книга на живота, в която ясно са очертани пътищата на правдата и неправдата, на спасението и гибелта. Който презира тази Книга, презира собствения си живот.

Мир Вам и спасение от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


Категория: Други
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове: 0


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света, и своята спокойна килия в пустинята, и се престорил на иродиев. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно - издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и реда в държавата. Като издал тези закони казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя, и никога вече се не върнал.Велика жертва е да се остави  своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум, и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина за която човека знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!

 

БЕСЕДА за лъжеучителите

 

 

И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел ( 2 Петр. 2, 1 )

 

В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкия ум е отправен към Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си и другите в пропаст, вторите, поради ненавист или  завист преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина ( Мт. 34, 11 ). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще  сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители, и много пагубни ереси като плевели  са посеяни из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на Съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [ Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел - пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата, и Тя с огромния си опит, и  като победителка [ в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашия ум е по-малък от ума на Църквата.

О, Господи Иисусе, Ти си единствения път, единствената истина, единствения живот. Не допускай Господи да се подведем от лъжеучителите, и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0


О духовной мудрости

 

 

Мудрость заключается в выборе лица, которому можно было бы доверить свою душу. Цени людей мудрых, опытных в духовной жиз­ни и держи поближе к себе.

 

Знание Священного Писания и правил святых отцов появляется от учения, чтения книг святых отцов, где все разъяснено.

 

Беззлобный по духу — мудрец из мудрецов.

 

Смирение заключается в разумном терпении всего скорбного с благодарением Бога, безропотно, благодушно, без обвинения в этом людей; в знании, когда сказать, а когда промолчать, то есть не гово­рить ничего без благочестивой цели; в том, чтобы все делать с сове­том опытных людей, с рассуждением.

 

Прочитать бесполезную книгу — это заморочить свою голову и потерять драгоценное время.

 

Протоиерей Валентин Мордасов

Категория: Други
Прочетен: 222 Коментари: 0 Гласове: 0
 Кто отрекается от Христа?

Прежде отрекались от Христа по принуждению, устрашаемые нестерпимыми
пытками и муками. В наше же время многие впадают в тот же грех добровольно,
не боясь ни церковной кары, ни того, что от них отречется Иисус Христос на
Страшном Суде Своем.
К числу отрекающихся христиан прежде всего должно отнести тех, которые
утратили веру в Божеское достоинство и искупительныя заслуги Иисуса Христа,
отвергают Его учение о единосущии Его с Богом Отцем и об искупительном
значении Его страданий и крестной смерти; не веруют в догматическое учение
христианской веры, а из нравоучения Христа признают только немногие Его
наставления, да и те толкуют превратно.
В грехе отречения от Христа повинны, далее, те, которые веруют во Христа
как Богочеловека и Искупителя, но не веруют в Его Святую Церковь. Они
мечтают спастись непосредственным общением со Христом помимо установленной
Им Церкви. Воображая, что имеют непосредственное общение со Христом,
они не признают для себя нужными Таинства церковные, следовательно, чужды
Благодати Христовой, в них сообщаемой; не подчиняются церковному священноначалию,
следственно, Самому Христу, чрез него действующему, не обращая
внимания на слова Самого Христа, сказанные апостолам и в лице их преемникам
их служения, пастырям Церкви: Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся
вас Меня отвергается (Лк. 10: 16). Так относятся к Церкви собственно
сектанты. К сожалению, им подражают многие из православных, когда, не прерывая
общения с Церковью, не участвуют или весьма редко участвуют в общественном
богослужении, не приступают к Таинствам Исповеди и Причащения,
не соблюдают постов, чуждаются общения с пастырями церковными, обращаясь
к ним только в случае необходимой нужды.
Близки к греху отречения от Христа те христиане, о которых должно сказать
то же, что сказал апостол о ложных чтителях Бога: Они говорят, что знают
Бога, а делами отрекаются (Тит. 1: 16). Это христиане только на словах. Если
верить их словам, они вседушно веруют во Христа и Его Святую Церковь и обиделись
бы, если бы кто назвал их нехристями. Но на деле они действительно
нехристи, ибо нерадят об исполнении заповедей Христовых. Называют Христа
Господом, а воле Его, выраженной в Его заповедях, не покоряются. Именуют
себя Его рабами, но живут по своей воле, следуя внушениям самолюбия и страстей.
Они делом отрекаются от Христа, Котораго исповедуют словом. Привычка
к нехристианской жизни убила в них христианский стыд и страх Божий и делает
их дерзкими нарушителями заповедей Христовых.
Никому не дай, Господи, умереть без покаяния в отречении от Христа, ибо
отрекающиеся от Христа здесь подвергаются опасности быть отринутыми от
Него на том свете.

Из «Душеполезного чтения» за 1884 г., август

Категория: Други
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове: 0
02.08.2017 13:37 - 1. От Паладий

 ГЛАВА 15


За това, че отреклият се от света не бива нито да поддържа общение с роднините си по плът, нито дори да изпитва привързаност към тях

1.    От Паладий

Един човек на име Пиор, по народност египтя­нин, а по възраст юноша, се отрече от света. Завладя го любов към Бога. Напусна родния си дом и даде обет на Бога никога да не вижда никого от близките си. Минаха петдесет години, сестра му остаря. Тя узна от някого, че брат и е жив, и безмерно и се прииска да го види. Но нямаше сили да отиде в пустинята. Тогава помоли местния епископ да напише писмо до светите отци-пустинници да го изпратят да се види с нея. Дълго го заставяха и той послуша отците - взе със себе си един брат и тръгна. Като пристигна пред дома и, поръча да и съобщят: „Брат ти Пиор дойде“. Но само щом чу, че сестра му иде да го посрещне, той силно си затвори очите и почна да вика:

- Сестро еди-коя си! Аз съм Пиор - брат ти! Ето ме, гледай ме колкото искаш!

Тогава тя го позна и прослави Бога. Впрочем, колкото и да се стараеше, тъй и не успя да го убеди да влезе в дома и. Той каза молитва пред прага и отново отиде в пустинята.

2.    Веднъж съобщиха на блажения дякон Евагрий за смъртта на баща му. Той отговори на онзи, който му съобщи това:

-      Не кощунствай! Моят Отец е безсмъртен!

 

Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 0


ДО
  ЕДИН  НОВ    УТОПИСТ:  ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ТУРИСТИ

 

 

Възмущавате се, че не се строят пътища за Дурмитор, за да могат да го посещават чуждестранните туристи. Заради туристите? Да бяхте казали заради горите или заради по-удобното придвижване на местното население, бих разбрал. В този случай не бих Ви и отговарял, защото си има лица, отго­ворни за пътищата. Но след като чух Вашия довод за прокарването на пъти­ща до белоглавия Дурмитор, почервенях от срам и не мога да премълча. Вие искате да „привлечете" чужденци в Черна гора, за да „оставят тук парите си"! За какво? За да „напасат" за няколко дни очите си по елаците и горските по­ляни, по които честитият народ от памтивека пасе своите белорунни стада? Като чуе подобно нещо, вярвайте ми, човек придобива желание да говори по-скоро с мъртвите, отколкото с живите. О, свети Петре Цетински, който пръв си разбил войската на Бонапарт, какво би казал ти за това? Скрий се, сабьо на Йоле Пилетич, за да не хвърлят чужденците стотачки върху теб като бакшиш, че са те видели! А ти, Драшко войвода, прекрати своя разказ за далечните венецианци, защото той предизвиква у нас вече не смях, а срам. Вие съвсем сериозно и научно казвате, че: „депресията на актуалната криза може да се редуцира до минимум само чрез елевация на съзнанието за туризма и конструирането на модерни шосета и комфортни хотели". По сел­ски казано, това значи: да влезем в дългове; да хвърлим чуждите пари за пътаща и хотели, па тогава гологлави да чакаме чужденците - да хванем някой бакшиш от техните джобове, за да им върнем поне лихвите върху взетите от тях милиони. Нима от това да живеем, човече? По-добре да не сме живи! Това ли е светосавската идея, която ни е водила от Косово през толкова гробища, през тъмници и мъчилища до освобождението? Или сме изневерили сами на себе си дотам, че сме готови да заменим стария девиз: „За честния кръст!" с девиза: „За туризма!"? Между другото нима нашата земя е най-красивата от всички земи, та светът би се извървял през нея, за да я гледа? Наистина за нас  тя е най-красивата, но не по външната красота на своите гледки, а по онази красота, която народът е съзрял и възпял. Това е красотата на великите души, на великите характери, на великите сблъсъци на правдата с неправдата, на великите духовни победи. В това е истинската красота на нашата земя. Тя е по-възвишена от всички наши планини и по-бяла от снега по техните вър­хове. Но за Ваше съжаление чуждестранните туристи няма да хвърлят пари за тази красота. И още нещо. Знаете ли, уважаеми господине, каква отрова увиват в своите банкноти мнозина от тях? Чували ли сте за отровата, която се нарича разюзданост? Знаете ли нещо за психологията на тълпата, особено ко­гато тя е на чужда територия? В чужда страна тълпата от хора не се отличава с благоприличието, което спазва у дома.

Ако ще посрещаме туристите с дължимата почтителност, като гости, тогава всичко е наред. Тогава ще останем верни на своето вековно гостопри­емство, което сияе като свещен ореол около душата на нашия народ. Това наше гостоприемство се основава на главния документ на християнската вяра - Светото Писание. Христовият апостол препоръчва на верните: „Заля­гайте да бъдете странолюбиви” (Рим. 12:13). И на друго място: „Странолюбието не забравяйте” (Евр. 13:2). Но съвсем не се препоръчва да очакваме спасител­на полза от чуждестранните посетители. Честно казано, до днес от тях сме видели повече вреда, нерядко и материална. Те искат скъпи пътища и... безплатен превоз. Позовават се на някакви официални препоръки, което обърква нашите чиновници. Някои от тях се обръщат към учреждения и търговци и открито търсят финансова помощ. Обикновено се оправдават, казвайки: „Писахме у дома да ни пратят пари и очакваме да ги получим". И нашият милостив народ дава; но им дава като на бедни хора, без да ги раз­питва и да иска гаранции. Дава им като на хора в беда, а не като на туристи и не като на спасители, които по Ваше мнение ще ни спасят от беда. Защото бедата не се лекува с беда.

Заради всичко това нека не се вайкаме за туристите в Дурмитор, а да се държим за плуга и за Бога, както е казал един наш талантлив земляк.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 
Категория: Други
Прочетен: 286 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса - „За да не съм - казва - виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващия вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да я не проявява и чрез живи и святи хора? Онова, което особено радва вярващите е това дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот, този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколко стотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.

 

 

БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола

 

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина ( 2 Петр. 1, 17 – 18 )

 

Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успя да докаже с думи го доказа със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелствува, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва, какво той и неговите другари са видели на светата планина - то е казано в Евангелието - а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че  след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон, гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Веки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.

О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В Сръбския е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторско хрумване, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето.

Категория: Други
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Най-хубавото украшение за една жена е срамежливостта, а безсрамието на жената е най-неестественото и най-отвратителното нещо на света. Удивителен пример на женска срамежливост показала през своя живот св. Макрина. В младостта и на гърдите и се появила една люта рана. Макар, че майка и я съветвала да покаже раната на лекар и да потърси лек, Макрина никак не се съгласявала с това. Тя била напълно посветила себе си на Бога, и не можела да допусне мисълта, да покаже тялото си пред хората, та чак и пред своята майка. Една нощ Макрина с умиление се молила на Бога. От очите и се леели сълзи в прахът под нея. С непоколебимо упование на Бога, тя замесила прахът със сълзите и с това намазала раната си. Сутринта осъмнала здрава. А когато майка и, с голяма тъга отишла да види своята дъщеря, която не искала да каже, че Господ я е изцерил ( от смирение криела чудото, което самата тя, с молитва извършила ), а помолила майка си, като и казала: „ Майко моя, ще се излекувам, ако ти поставиш ръката си върху гърдите ми и направиш кръстно знамение над болното място“. Протегнала своята ръка майката, прекръстила онова място, и повече не напипала раната, а само белег от зарасналата рана. Така св. Макрина, от срамежливост криела тялото си, и своето чудотворство - от смирение.

 

БЕСЕДА за апостолската любов и прозорливост

 

Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това ( 2 Петр. 1: 15 )

 

Нека се отвори сърцето ви, братя, та да приемете и разберете тази велика тайна. Най-напред апостолът казва, че не ще лени да напомня на вярващите за спасителната истинска вяра, за Божествената сила, която чрез Христос Господ се дава на хората, и за подготовка на човеците да приемат тази Божествена сила, като отбягват световното разтление от похоти. А сега отива още по-далеч и обещава, че ще напомня това и след раздялата, т.е . след изхода ( тази дума е употребена в гръцкия текст ) от този живот, когато тялото бъде оставено.                                       

О, Божествена вяра, о, утеха, о сладост! Апостолът обещава и от онзи свят да се грижи за Божията Църква на земята, да продължи започнатото дело да напомня на вярващите, да запази своята любов към вярващите на земята в Христа. О, апостолска любов, тъй близка до Христовата любов! О, апостолска прозорливост, която Духът Божи не лишава от любов, дори когато човек още е покрит с мрачната завеса на плътта!                                                             

Това обещание апостол Петър е дал на вярващите преди почти 2000 години. Ама изпълнил ли го е? Изпълнил го е дословно, и не само, както някои желаят да го изтълкуват, чрез своите написани послания, и чрез своите приемници - епископите, а преди всичко с непрестанното си въздействие на Църквата от другия свят. Много пъти, както и останалите апостоли, апостол Петър, по Божи промисъл, когато е било необходимо се е явявал и напомнял на пастирите на Църквата и на вярващите, как трябва да се отстоява истината, и по какъв начин да поправят живота си. Но и когато не се е явявал на сън или на яве, той, по тайнствен начин, известен на небето, е действувал и винаги действува за нашето спасение.              

Живота след смъртта за апостолите е бил толкова видим, както е видимо слънцето, за онези, които имат очи. По техните молитви, нека Господ да отвори и нашите духовни очи, за да разбираме къде отиваме, и какво ни чака след смъртта.

О, Господи Иисусе, многомилостиви, по Твоята милост, и по молитвите на Твоите свети апостоли ни изведи от тъмнината на светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 215 Коментари: 0 Гласове: 0
Категория: Други
Прочетен: 354 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  5 6 7 8 9
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765736
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Август, 2017  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031