Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765603 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Август, 2018 г.
<<  <  1 2 3 4


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

                Блажени плачещите – е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв (кръв мъченическа)? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба – той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там, дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тогава всички братя заплакали.

 

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

 

 

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака (II Петр. 2: 4)[1].

 

                Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти, грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш – „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив, отколкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самият себе си. Той повече желае спасението ти, отколкото ти самият на себе си, но който докрай се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който докрай се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и са се противили на Божията любов. Нима и ти това искаш, заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят, задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! Каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и ни укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Тази част от стиха, поставен в оригинала незавършена може да не е съвсем ясна за някои читатели, затова поставям тук целия стих „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд“.

Категория: Други
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света и своята спокойна килия в пустинята и се престорил на иродиев. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно – издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и за реда в държавата. Като издал тези закони,  казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя и никога вече не се върнал. Велика жертва е да се остави своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина, за която човекът знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!

 

БЕСЕДА за лъжеучителите

 

 

И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел (II Петр. 2: 1).

 

В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкият ум е отправен към, Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си, и другите в пропаст, вторите, поради ненавист или завист преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозинаaт. 34: 11). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители и много пагубни ереси като плевели са посети из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата и Тя с огромния си опит и като победителка [в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашият ум е по-малък от ума на Църквата.

О, Господи Иисусе, Ти си единственият път, единствената истина, единственият живот. Не допускай,  Господи, да се подведем от лъжеучителите и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове: 0
02.08.2018 08:22 - !!!
 


       Ако душата се влюби в светското богатство и блясък, в разкоша и преходния живот, тя прелюбодейства спрямо своя безсмъртен Жених, Бога. Не кради, означава, не кради от душата заради тялото; не кради времето, нито грижите, нито труда, които трябва да посветиш на душата, и не ги давай на тялото. Външно богатия обикновено става вътрешен сиромах. И обикновено – но не винаги - цялото външно богатство на човека разкрива поквара във вътрешния човек…

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ

 

Разсъждение

 

                Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса: „За да не съм – казва – виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващият вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да не я проявява и чрез живи и свети хора? Онова, което особено радва вярващите, е това,  дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколкостотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.

 

 

БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола

 

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина (II Петр. 1: 17 – 18).

 

Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успял да докаже с думи, го доказал със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелства, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва какво той и неговите другари са видели на светата планина – то е казано в Евангелието, а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон – гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Веки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.

                О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В сръбския текст е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторска намеса, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮЛИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Най-хубавото украшение за една жена е срамежливостта, а безсрамието на жената е най-неестественото и най-отвратителното нещо на света. Удивителен пример на женска срамежливост показала през своя живот св. Макрина. В младостта и на гърдите и се появила една люта рана. Макар, че майка и я съветвала да покаже раната на лекар и да потърси лек, Макрина никак не се съгласявала с това. Тя била напълно посветила себе си на Бога, и не можела да допусне мисълта, да покаже тялото си пред хората, та чак и пред своята майка. Една нощ Макрина с умиление се молила на Бога. От очите и се леели сълзи в прахът под нея. С непоколебимо упование на Бога, тя замесила прахът със сълзите и с това намазала раната си. Сутринта осъмнала здрава. А когато майка и, с голяма тъга отишла да види своята дъщеря, която не искала да каже, че Господ я е изцерил ( от смирение криела чудото, което самата тя, с молитва извършила ), а помолила майка си, като и казала: „ Майко моя, ще се излекувам, ако ти поставиш ръката си върху гърдите ми и направиш кръстно знамение над болното място“. Протегнала своята ръка майката, прекръстила онова място, и повече не напипала раната, а само белег от зарасналата рана. Така св. Макрина, от срамежливост криела тялото си, и своето чудотворство - от смирение.

 

БЕСЕДА за апостолската любов и прозорливост

 

Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това ( 2 Петр. 1: 15 )

 

Нека се отвори сърцето ви, братя, та да приемете и разберете тази велика тайна. Най-напред апостолът казва, че не ще се лени да напомня на вярващите за спасителната истинска вяра, за Божествената сила, която чрез Христос Господ се дава на хората, и за подготовка на човеците да приемат тази Божествена сила, като отбягват световното разтление от похоти. А сега отива още по-далеч и обещава, че ще напомня това и след раздялата, т.е . след изхода ( тази дума е употребена в гръцкия текст ) от този живот, когато тялото бъде оставено.                                       

О, Божествена вяра, о, утеха, о сладост! Апостолът обещава и от онзи свят да се грижи за Божията Църква на земята, да продължи започнатото дело да напомня на вярващите, да запази своята любов към вярващите на земята в Христа. О, апостолска любов, тъй близка до Христовата любов! О, апостолска прозорливост, която Духът Божи не лишава от любов, дори когато човек още е покрит с мрачната завеса на плътта!                                                             

Това обещание апостол Петър е дал на вярващите преди почти 2000 години. Ама изпълнил ли го е? Изпълнил го е дословно, и не само, както някои желаят да го изтълкуват, чрез своите написани послания, и чрез своите приемници - епископите, а преди всичко с непрестанното си въздействие на Църквата от другия свят. Много пъти, както и останалите апостоли, апостол Петър, по Божи промисъл, когато е било необходимо се е явявал и напомнял на пастирите на Църквата и на вярващите, как трябва да се отстоява истината, и по какъв начин да поправят живота си. Но и когато не се е явявал на сън или на яве, той, по тайнствен начин, известен на небето, е действал и винаги действа за нашето спасение.              

Живота след смъртта за апостолите е бил толкова видим, както е видимо слънцето, за онези, които имат очи. По техните молитви, нека Господ да отвори и нашите духовни очи, за да разбираме къде отиваме, и какво ни чака след смъртта.

О, Господи Иисусе, многомилостиви, по Твоята милост, и по молитвите на Твоите свети апостоли ни изведи от тъмнината на светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765603
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Август, 2018  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031