СВ. МЧК МАМАНТ

                                    

                              ПРЕП. ИОАН ПОСТНИК, ПАТР. ЦАРИГРАДСКИ

МУЧЕНИКУ МАМАНТУ КЕСАРИЙСКОМУ

Тропарь мученику Маманту Кесарийскому, глас 4

Му́ченик Тво́й, Го́споди, Ма́мант/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Маманту Кесарийскому, глас 3

Жезло́м, свя́те, от Бо́га тебе́ да́нным,/ лю́ди твоя́ упаси́ на па́житех живоно́сных,/ зве́ри же неви́димыя и неукроти́мыя/ сокруши́ под но́ги тя пою́щих,/ я́ко вси, и́же в беда́х,// предста́теля тя те́пла, Ма́манте, и́мут.

СВЯТИТЕЛЮ ИОАННУ ПОСТНИКУ, ПАТРИАРХУ КОНСТАНТИНОПОЛЬСКОМУ

Тропарь святителю Иоанну Постнику, патриарху Константинопольскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина:/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Иоа́нне,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Разсъждение

В този свят трябва да се възползваме от всичко, което е потребно за съзиждане на душите ни, понеже когато смъртта ни раздели от този свят, ние нищо не ще вземем в отвъдния освен нашите души – такива, каквито сме ги съградили тук. Св. Симеон Стълпник, като осемнайсетгодишен момък, загрижен за спасението на душата си, веднъж паднал по лице на земята и отправил към Бога молитва да му покаже пътя към спасението. Така, дълго лежейки и молейки се, имал следното видение: като че копаел ров за някакъв темел и уморен от копаенето, спрял да отдъхне. И чул глас: „Копай по-надълбоко!”. Тогава наченал усилено да копае още по-дълбоко, ала отново се изморил и спрял да почине. Но повторно чул глас: „Копай още по-надълбоко!”. Започнал пак да копае с още по-голямо старание и усърдие. После гласът му казал: „Престани – достатъчно; сега, каквото желаеш да зидаш, зидай; без труд в нищо няма да успееш”. Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на плътското, строят дом върху пясък, който не може да устои и в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.

БЕСЕДА за Словото, Сина Божий

В начало беше Словото (Иoан 1: 1).

     Словото или разумната, словесната Реч, бе в началото. Това се отнася до божествената природа на нашия Господ Иисус Христос. В начало - дали, братя, с това се подразбира някакво начало на Словото Божие? Или някаква времева дата на раждане на Сина Божий от Бога Отца? Съвсем не. Рождението на Сина Божий не може да има ни дата, ни начало, защото времето е нещо, присъщо само на този преходен свят и не засяга вечния Бог, нито обуславя това, което е в Бога.

     Може ли да се отдели сиянието от слънцето и слънцето да си остане слънце? Може ли разумът да се отдели от човека и човекът да остане човек? Може ли от меда да се отдели сладостта, а медът да си остане мед? Не може. Още по-малко може да си представим Бога,  отделен от Своето Слово, от словесната Реч, от Своя Смисъл, от Своята Премъдрост; вечния Отец – отделен от Своя съвечен Син. Тук, братя, не се говори за началото на Сина Божий от Бога Отца, а става дума за най-първото начало в историята на сътворяването на света и спасението на човеците. Това начало е у Словото Божие, у Сина Божий. Той е започнал и сътворението на света, и човешкото спасение. Който и да пожелае да говори било за творението на видимия и невидимия свят или за спасението на човешкия род, трябва да започне с Началото. А това Начало е Словото Божие, Премъдростта Божия, Синът Божий.

    Ако някой разказва за някаква случка с ладия в езеро и започне тъй: в началото имаше едно езеро и една бяла ладия плаваше по него… никой здравомислещ човек няма да разбере „в началото имаше едно езеро”, като че езерото се е появило в същия този ден, когато е станала случката с ладията. Така и никой от разумните хора не бива да тълкува думите на Евангелиста „В начало беше Словото”, сякаш Словото Божие е произлязло от Бога [едва] в началото на сътворяването на света. Както езерото е съществувало хиляди години преди случката с плаващата в него ладия, така и Словото Божие е съществувало винаги – и преди началото на творението.

     О, Сине Божий, съвечни на Отца и Духа, просвети ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Семья Фортомановича хорошо известна в Охриде. Покойная Ефимия Фортоманович (умерла она в 1927 году) родила много детей мужского и женского пола. Так вот, дочери рассказывали, как их мать Ефимия страдала от тяжелой нервной болезни. Помочь старались все ее близкие – и сыновья, и зятья. Не жалели средств, лечили, но ничего не помогало. И вот однажды, когда в ее присутствии зашла речь о святынях Охрида, Ефимия решила отправиться к святой Пятнице возле Охрида. Там имеется святая вода, агиасма, с помощью которой многие получили небесную помощь. Поскольку Ефимия на своих ногах не могла передвигаться, ее посадили на лошадь. А поскольку женщина, кроме того, часто падала в обморок, ей завязали глаза. И так, на коне, поддерживаемую с двух сторон, ее доставили к святому источнику у монастыря святой Пятницы. Там она попила воды, умылась. И осталась до вечера – несколько раз пила и умывалась. А к вечеру уже сама сидела в седле, без повязки на глазах. Обмороки прошли, а вскоре и неврозов не стало совсем.

Это нам рассказывала, в присутствии других, дочь покойной Ефимии, госпожа Хризия Чиркович, которая, по ее словам, сопровождала свою больную мать в монастырь святой Пятницы и обратно.

                               







                               






14 СЕПТЕМВРИ / 1 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

       НАЧАЛО НА ЦЪРКОВНАТА НОВА ГОДИНА

                         ПРЕПОДОБНИУ СИМЕОН СТЪЛПНИК

Тропарь индикта, глас 2

Всея́ тва́ри Соде́телю,/ времена́ и ле́та во Свое́й вла́сти положи́вый,/ благослови́ вене́ц ле́та бла́гости Твоея́, Го́споди,/ сохраня́я в ми́ре лю́ди и град Твой// моли́твами Богоро́дицы и спаси́ ны.

Кондак индикта, глас 2

В Вы́шних живы́й, Христе́ Царю́,/ всех ви́димых и неви́димых Тво́рче и Зижди́телю,/ И́же дни и но́щи, времена́ и ле́та сотвори́вый,/ благослови́ ны́не вене́ц ле́та,/ соблюди́ и сохрани́ в ми́ре град и лю́ди Твоя́,// Многоми́лостиве.

ПРЕПОДОБНОМУ СИМЕОНУ СТОЛПНИКУ

Тропарь преподобному Симеону Столпнику, глас 1

Терпе́ния столп был еси́,/ ревнова́вый пра́отцем, преподо́бне:/ И́ову во страсте́х, Ио́сифу во искуше́ниих,/ и безпло́тных жи́тельству, сый в телеси́,/ Симео́не о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Симеону Столпнику, глас 2

Вы́шних ищя́й, вы́шним совокупля́яйся,/ и колесни́цу о́гненную столп соде́лавый:/ тем собесе́дник А́нгелом был еси́, преподо́бне,/ с ни́ми Христу́ Бо́гу// моля́ся непреста́нно о всех нас.

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Християнинът не вярва в късмет, съдба и прокоба. Бог е определил главните насоки в нашия живот. Той, според нашите молитви и заслуги, може и да ги променя. Така Той продължил живота на цар Иезекия с 15 години (Исая 38); също продължил с 15 години живота и на преподобни Дий (19 юли). По молитвите на светител Василий Велики продължил живота му с един ден, докато кръсти евреина Иосиф, своя лекар. Но както по молитвите Бог може да продължи живота, така, заради греха, може и да го съкрати. Цар Атанасий се придържал към Севировата ерес, т.нар. анакефали (безглави), която разпространявала безумието, че на Църквата не ѝ трябват епископи и свещеници, защото уж всеки е свещеник и епископ за себе си, и всеки има право по свой начин да тълкува Св. Писание, и да учи другите, тъй както той знае и вярва. Напразно св. патриарх Иоан съветвал царя да се върне в истинската православна вяра, но царят не само не приел неговите съвети, а го клеветял и търсел различни поводи да го прати в изгнание. Една нощ, насън, царят видял на висок престол един страшен мъж, който държал в ръцете си книга. Този мъж разгърнал книгата, намерил името на цар Атанасий и казал: „Аз исках да те оставя да живееш още дълго, ала заради зловерието ти ето, отнемам 14 години от твоя живот“. И изтрил неговото име от книгата. Ужасен царят, се събудил и разказал на своите привърженици за съня. След няколко дена върху двореца паднала мълния и убила цар Атанасий.

БЕСЕДА ЗА СИЛАТА И МИСИЯТА ХРИСТОВИ СПОРЕД ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАИЯ

Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце,

да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение (Исая 61: 1 – 2).

Това велико програмно пророчество прочел Господ Иисус в самото начало на Своето спасително дело в Назарет, пред евреите, и след като го прочел, седнал и казал: Днес се изпълни това писание (Лк. 4: 16 – 21). Той прочел едно от най-тъмните за книжниците и еврейските свещеници пророчества, затворил книгата и казал: Днес се изпълни това писание. Никой от евреите не смеел да се докосне до това пророчество, защото никой не знаел за Кого то се отнася. Седем столетия били изминали от изричането и написването на това пророчество, но никой не знаел за Кого се отнася то. А когато дошъл Онзи, за Когото се отнасяло това пророчество, Той го прочел и отнесъл към Себе Си. Така нашият велик Господ оправдал Своя пророк и показал Себе Си на света. Духът на Господа Бога е върху Мене. Защо Той казал това, като Той е равен с Духа, както и с Отца? За свидетелство пред хора, както тълкува св. Златоуст. Не казва: „Благодатта на Духа“, а „Духът“, защото благодатта на Духа е върху вярващите, а върху него е сам Духът, както се и видяло на Иордан. Духът е Свидетел на Сина и нито за миг Синът не е бил без Духа. Господ Иисус често споменава Отца и Духа Светаго, веднъж от безкрайна любов към Отца и Духа, защото винаги отдава любовта си на Тях, и второ – заради поука към гордите хора – да не изтъкват себе си, а да отдават чест на другите като равни на самите тях. Всичко останало, което е казано в това пророчество, Господ с чудните си дела е изпълнил дословно. Той дошъл най-вече да възвести Божията милост към хората, но в същото време [и да възвести] за Страшния Съд за онези, които ще презрат и отхвърлят тази милост. Това е видението на Исаия, син Амосов – Божий пророк, пророк истински. Да се поклоним, братя, на Исаия, чийто боговдъхновени уста са предсказали [идването на] Спасителя и нашето спасение, и непрестанно да се покланяме на чудния наш Спасител – Господ Иисус Христос.

На Тебе се кланяме, Господи и Спасителю наш, на Тебе благодарим за премъдрото устройване на нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Господин Ильяшевич, русский чиновник, рассказывал нам об отце Иоанне Кронштадтском следующее:

«На моих глазах отец Иоанн исцелил душевнобольную женщину. Когда батюшка облачался к службе, лишенная рассудка женщина вырвалась из рук тех, кто ее привел в церковь и держал, начала бегать среди прихожан и визжать. Отец Иоанн вышел на амвон и, обращаясь к этой женщине, велел: «Сейчас же выйди вон!» А женщина вместо того, чтобы выйти, стала приближаться к батюшке и визжать еще громче. «Выйди вон!» – повторил слуга Божий. Но душевнобольная подскочила к нему и ударила его рукой по голове. Как будто ничего не случилось, отец Иоанн стоял спокойно, повелевая: «Выйди из нее вон!» Женщина вскричала и упала. Когда несчастную подняли, батюшка велел ей перекреститься. С большим трудом подняла она правую руку и кое-как наложила на себя крестное знамение. Батюшка велел креститься еще раз и еще, пока исцеленная и утомленная женщина не начала делать это четко и правильно. Демон покинул ее, и она спокойно отстояла всю Литургию до конца. Я это видел своими глазами. И когда смотрел на такое чудо, волосы у меня становились дыбом от страха.

Отец Иоанн являлся, как святитель Николай, и на расстоянии, помогая людям. Я знал одного полковника на Кавказе, который сам мне рассказывал, как он, будучи еще поручиком, сошел с ума, и его привязали было цепью к стене в доме. Он не знает, кто обращался к отцу Иоанну, чтобы помолился за него, но хорошо помнит, как однажды утром, когда все спали, отец Иоанн стал перед ним с Чашей и причастил его. «Как только я принял причастие, – рассказывал этот офицер, – ум вернулся ко мне, и я стал просить, чтобы меня отвязали».

                                                 13 СЕПТЕМВРИ 31 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

                               Св. Киприан, еп. Картагенски и св. Генадий патр. Цариградки

КОНДАК В ПЯТНИЦУ, св. Кресту, глас 4 

Вознесы́йся на Крест во́лею,/ тезоимени́тому Твоему́ но́вому жи́тельству,/ щедро́ты Твоя́ да́руй, Христе́ Бо́же,/ возвесели́ нас си́лою Твое́ю,/ побе́ды дая́ нам на сопоста́ты,/ посо́бие иму́щим Твое́ ору́жие ми́ра,// непобеди́мую побе́ду.

СВЯТОМУ И ПРЕЧЕСТНОМУ ПОЯСУ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЫ

Тропарь Святому и Пречестному Поясу Пресвятой Богородицы, глас 5

Я́ко некра́домо бога́тство,/ по́яс Твой честны́й, Присноблаже́нная,/ и благи́х подая́ние иму́ще,/ Оби́тель Ватопе́дская взыва́ет Ти,/ препоя́ши со благогове́нием,/ притека́ющия ны к нему́,/ си́лою его́ боже́ственною,/ и кре́пость льсти́ваго врага́ разруши́,// спасе́ние ве́рным Чи́стая.

Кондак Святому и Пречестному Поясу Пресвятой Богородицы, глас 6

Богоприе́мное Твое́ чре́во, Богоро́дице,/ объе́мший по́яс Твой честны́й,/ держа́ва гра́ду Твоему́ необори́ма/ и сокро́вище есть благи́х неоску́дно,// еди́на ро́ждшая, Присноде́во.

Разсъждение

С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.

БЕСЕДА за тайнствения Христов род

Но рода Му кой ще обясни? (Исая 53: 8).

Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Илия Златичанин записал еще и это чудесное происшествие в Остроге.

Один богатый босниец женился на красивой женщине, которую очень любил. Но у жены обнаружилась тяжелая болезнь, красота ее пропала, и вся она высохла, скрючилась, так что не могла даже встать с постели. Никакие усилия врачей не помогали. Однажды явилась женщине во сне ее покойная мать и посоветовала, что надо идти в Острог к святому Василию. Она рассказала сон мужу, а тот, ни во что не веривший, начал смеяться над суеверием жены. Причем после этого муж возненавидел жену свою не меньше, чем раньше любил ее. Но поскольку она очень настаивала, в конце концов уступил, и они отправились в Острог. Когда пришли в храм, где находятся мощи святого, рака начала трястись. Жена в это время непрестанно крестилась, а муж стоял неподвижно, как стена.

Бывший при этом монах очень удивился, что рака сотрясается. Он посмотрел на жену, посмотрел на мужа, и велел мужу выйти. Как только муж вышел, рака перестала сотрясаться. Жена оздоровилась телом, а муж оздоровился духом – обрел веру, которую потерял. И оба во здравии и радости вернулись домой.

             СВВ. ПАТР. ЦАРИГР. АЛЕКСАНДЪР, ИОАН И ПАВЕЛ НОВИ

                                                 СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

Кондак святителям Александру, Иоанну Постнику и Павлу Новому, патриархам Константинопольским, глас 8

Христо́вою любо́вию распала́еми, сла́внии,/ и яре́м Его́ прие́мшии — Кре́ст Честны́й,/ подража́тели Того́ жития́ яви́стеся/ и Боже́ственныя сла́вы Его́ прича́стницы бы́сте,/ Алекса́ндре богому́дре со Иоа́нном чу́дным и Па́влом сла́вным./ Темже, Престо́лу Его́ предстоя́ще,// прилежно моли́теся за ду́ши на́ша.

Тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 4

Позна́й свою́ бра́тию, росси́йский Ио́сифе,/ не в Еги́пте, но на Небеси́ ца́рствующий,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и приими́ моле́ния их,/ умножа́я жи́та лю́дем плодоно́сием земли́ твоея́,/ гра́ды влады́чествия твоего́ огражда́я моле́нием,// правосла́вным христиа́ном на сопроти́вныя спобо́рствуя.

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне./ Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако  наблюдавате  как  умират  хората,  ще  видите,  че  смъртта  на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се, за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!

БЕСЕДА ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С ХРИСТОВИТЕ РАНИ

Чрез Неговите рани ние се изцелихме

(Исая 53: 5).

Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целият свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист Дух, чиста Кръв, чисто Тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.

О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Это рассказал нам старый Сандре Чипанович, многолетний староста церкви святого Климента в Охриде:

«1910 год. В Охриде лютует холера. Город ежедневно заполняется мертвецами. Лечения никакого. Люди стали выселяться, бежать в окрестные села. Свято-Наумовский монастырь забит бежавшими горожанами. Тогда я, – рассказывал Сандре, – предложил отцу Георгию и еще одному священнику, служившему в церкви святого Климента, взять мощи отца нашего Климента и пройти через город крестным ходом. Священники согласились. И мы, всего несколько человек, сразу же пошли. По пути к нам стал присоединяться народ. Прошли старый город, затем торговую часть. Турки нам не препятствовали, поскольку и они от холеры вымирали, как мухи. Так до вечера мы совершили крестный ход с мощами и вернулись в церковь святого Климента. А назавтра уже заболевших холерой не оказалось. Ужасная эпидемия вдруг отступила. Ношение святыни с крестным ходом имеет большую силу, – отмечает старый Сандре и вспоминает еще о произошедшем в Царьграде. – Некогда и там разбушевалась холера, покосив много народу. Тогда Патриарх пошел к султану и попросил разрешения пронести по городу Пояс Пресвятой Богородицы, хранившийся тогда во Влахернском храме. Султан разрешил, и крестный ход, который возглавили Патриарх и священники, с этим Поясом, крестами и рипидами прошел по Царьграду. И холера вдруг прекратилась».

(Думается, в этом случае Пояс Богородицы был доставлен со Святой Горы, из монастыря Ватопед, где он и поныне хранится. А во Влахерне Пояс находился ранее, до того, как был перенесен на Святую Гору в монастырь Ватопед. Святой Савва со своим отцом Неманей построил в монастыре Ватопед параклис для Пояса Пресвятой Богородицы.)