РАЗСЪЖДЕНИЕ

Всевиждащото Божие око бди над всички хора и по чудесен начин ръководи верните към спасение. Това, което първоначално се  струва на вярващите като голяма загуба, в свое време се явява като велика придобивка. Случилото се със св. Филотей и неговия брат, за които тяхната майка мислила, че са загинали, е подобен на случилото  със св. Ксенофонт (26 януари), и прилича на случилото се със св. Евстатий Плакида, с жена му и неговите синове. Когато св. Филотей и брат му били в турска тъмница, в Македония, им се явила Пресвета Богородица във вид на тяхната майка и им рекла: „ Станете мои мили деца и тръгнете след Мен!“ И изведнъж юношите се намерили в един манастир в град Неапол Малоазийски. Когато момчетата разказали на игумена какво се е случило с тях, игуменът разбрал, че това е от Бога, приел юношите и ги замонашил. Минало дълго време след този случай. Майка им ги жалила и прежалила. Най-накрая решила да иде и тя в някой женски манастир и да се посвети на Бога. И Божият Промисъл я довел близо до манастира, в който били нейните синове. Веднъж, на празника на манастира, тя до дошла с други монахини за празника[1]. В църквата тя видяла своите синове, но не ги познала. В това време, единият от братята повикал другия с неговото светско име. Трепнало сърцето на майката [като чула] това скъпо за нея име и внимателно се загледала в техните лица. Познала ги майка им, и те майка си. Голяма била радостта им и те сърдечно благодарили на Бога. Вярващия християнин и при най – голямата загуба не трябва да се отчайва.

БЕСЕДА за боговдъхновеното сърце и език

Из сърцето ми се изля блага дума… езикът ми е перо на бързописец (Пс. 44, 1)

Ето вдъхновение от Духа Божий! Пророкът иска да говори за Христа Господа и сърцето му е преизпълнено със сила и мъдрост. Затова не казва: „Моето сърце произнася или изказва добро слово“, а се изля, като част от собственото му сърце изнесена навън. Като струя вода от препълнен извор. Буйната вода е притисната от подземните теснини, но като стигне до отвора на извора бликва в голяма струя. Такова е сърцето на пророка, когато иска да говори за Христа. Такава е силата на благодатта скрита[2] в човешкото сърце. Ако не се яви като силна река, или ако не се покаже в чудотворни дела, тя, вътре в човека ще свети и ще прави чудеса. А когато зазвучи в думи, езикът на пророка ще бъде като тръст, ще стане като перо на бързописец. Защото тук човек се не старае да състави мисъл, нито се старае мисълта да облече в одежда на реч, защото благодатта сама извира на езика с готови мисли и слова. От къде е тази сила в човка? От Бог Дух Свети. Защо е така голяма тази ] сила? Защото пророкът иска да говори на Царя за Самия Цар. Ще говоря за моите дела на Царя. Дело и слово тук се отъждествяват, както често става в Светото Писание. Където говори Духът, там и действа; където действа, там и говори. Най – силно се говори чрез делата. Пророкът взима от Христа Царя и дава на Христа Царя. Той говори с въодушевена любов към Спасителя на света: говори с преизпълнено и въодушевено от божествена любов сърце. От отдалечеността на времето той вижда въплътения Син Божий, и сърцето му играе от радост. Както на измъчен през нощта пътник, когато съгледа красивата зора на изток!

О, Господи Боже, Душе Светий, не ни лишавай от Твоята свята и силна благодат, та да можем да се очистим от греховете и да се удостоим с Христовото Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – слава. Типично за Сърбия празнуване и почитане на някой светия.

[2] В ориг. - стеснена