РАЗСЪЖДЕНИЕ

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той в младините си преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2]змия, тогава св. Иларион се отзовавал и помагал на хората с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога, Бог да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А като излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А св. Аверкий рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си. Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода, и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните Иарапоски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

БЕСЕДА за Христовата красота надвишавща всяка красота

Ти си най-прекрасният от синовете човечески Пс. 44, 3)

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание, трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най – нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най – стройното тяло. Пророк Давид, изрича добро слово, и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4], такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той  с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: „Плътта нищо не ползува“ ( Иоан 6, 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: „Благодат се изля от Твоите уста“. Ненадмината красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, отново Исая говори за Христа (Ис. 52, 2). Как, значи, да се съгласува Исая с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исая за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исая - а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Древна тегловна мярка .  Подобно на таланта, мината и други подобни единици - различавала се е исторически и географски. Затова, както и за да се спести на четящия разсейването с мислени аритметични операции, в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]В ориг. - зла

[3] В ориг. - нещастници

[4] В ориг. – телесното си наметало

[5] В ориг. - тялото

[6] В ориг - стройност