РАЗСЪЖДЕНИЕ

Как може да се възвиси до любов към враговете си, който е пречупил любовта към своите родители? Любовта към родителите е главната и основна школа на любовта. Без тази школа не се върви напред. Сръбския крал Драгутин въстанал с войската си против своя отец за да седне на бащиния престол. Но му се случило да счупи крака си и това пробудило в него съвестта му, която до смъртта му, със своите угризения не го оставила на мира. Драгутин слязъл от престола и отстъпил властта на по-малкия си брат - Милутин, започнал щедро да раздава милостиня, да гради църкви и върши други добри дела. Освен това, той тайно, строго се подвизавал, носел на голо груба дреха[1], обличал се в грубо вретище, нощем, в един тайно изкопан гроб, се молил на Бога. И всичко това каещият се крал правел за да му проси Бог грехът от липсата на любов към неговия родител. И Бог му простил.                      Много св. мъченици с радост посрещали своите палачи, които ги търсили, гощавали ги в своите къщи, докато те се приготвяли за смъртта. Да нагостиш своите убийци[2], не е ли това израз на велика любов към, враговете ти? Когато цар Сапор люто мъчил св. Акиндин, Пигасий и останалите с тях, изведнъж той побеснял и онемял, не можейки да каже и дума, от голяма ярост раздирал лицето си. Виждайки своя мъчител в такова отчяние, св. Акиндин заплакал, помолил се на Бога за царя, и рекъл: „В името на Иисуса Христа, Господа нашего, проговори!“. Езикът на царя се отвързал и той почнал да говори. Ето пример за истинска любов към своите врагове!

БЕСЕДА за волята  Божия всички християни да бъдат свети

Както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов. (Еф. 1, 4)

Единствено Църквата учи и показва, че първо е имало план за света, па после светът е сътворен. Този план е бил създаден от мъдростта, волята и силата Божия. В този план сме и ние християните като Църква Божия. Бог, според този план, предварително, преди създание мира, ни е избрал за святост, праведност и любов. Бог предварително ни е избрал и осиновил чрез Него. Чрез кого? Чрез Господ Иисус Христос. Защото, каквито сме Му на Бога, сме Му чрез Исуса Христа. И без Иисус Христос човек няма никаква връзка, никакво отношение, никакво родство с Бога. Нашето избраничество и осиновяване, значи, е било чрез нашия Господ Иисус Христос. Избрал нас, Своята света Църква, по благоволение на Своята воля, както някога избрал Израил из между всички народи на земята. Никой да не казва: „ Това избраничество  унищожава свободната воля на човека, нито християните имат заслуга, че са християни, нито езичникът е за осъждане, че е езичник“. Не - това е съвсем погрешно тълкуване. Защото Бог избра някога Израиля, но някои от Израиля погинаха, а други се спасиха. Той избра и Своята света Църква, призовавайки в Нея всички народи и всички хора. Но кои от избраните и призваните ще се спасят, това не зависи само от Божият избор, а и от човешката воля и труд.

О, Боже вечни, Творецо наш, Който си ни избрал за спасение преди да ни сътвориш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. тръстика. Дреха изработена от тръстика, подобна на конопена.

[2] В ориг. - кръвници