http://misioner.com/%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%C2%A0%C2%A0%C2%A0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 НОЕМВЕРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Между многобройните чудеса на св. Георги се разказва и за следното: На остров Митилини, имало църква на св. великомъченик Георги Победоносец. Жителите от целия този остров се стичали в тази църква за годишния свещен празник. Като разбрали за това, сарацините от Крит, една година, на празника, нападнали острова, пленили и поробили [когото заловили], и се върнали на Крит. Бил поробен и един красив юноша, когото пиратите подарили на своя княз в Крит. Князът го взел и поставил да прислужва на трапезата. Родителите на юношата били в голяма скръб за сина си. Като минала година и пак настанал денят на св. Георги, тъжните родили, по стария обичай, сложили трапеза и поканили[1] много гости. Като се сетила за сина си, бедната майка, отишла пред иконата на светеца, паднала на земята и започнала да моли св. Георги да избави сина и от робството, така, както той знае. След това майката се върнала на трапезата. Стопанинът вдигнал чаша и пил за слава на св. Георги. В този миг, техния син се явил между тях, държейки в ръце една стъкленица с вино. Когато всички, изненадани и със страх започнали да го питат откъде и как се е намерил тук, юношата отговорил, че точно когато щял да налее вино на своя господар в Крит, пред него се появил един юнак на кон, качил го върху коня и за миг го пренесъл в дома на родителите му. Всички се учудели и прославили Бога и Неговия дивен светия, воеводата и победоносеца Георги.
БЕСЕДА за Христос като Глава на всички светии
За да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа (Еф. 1, 10)
Грехът обезумява, грехът обезглавява. Човек потънал в грехове и пороци прилича на кокошка, чиято глава е отсечена, а тя умирайки, конвулсивно рита и скача насам натам. Целият езически свят представлявал обезглавена маса, която умирала в конвулсии. Христос е съединил отсечената глава с потъмнелия труп и оживил тялото на човешкия род. Той е Глава на небесното войнство, и Той никога не е преставал да бъде. А като Творческо Слово Божие, Той от начало е бил Глава и на сътворения свят, на видимия свят, особено пък на човешкия род. Но грехът, като меч, разделил главата на грешния Адам от трупа. Въплътилият се на земята Господ е помирил небето и земята, спуснал небето към земята, и земята издигнал към небето, и всички поставил под Своя ум, под Своята глава. Чрез Христа ние сме помирени със Света Троица, с Божиите ангели, един с друг и със сътворената природа около себе си. Намерена е изгубената глава и всичко хармонично се е устроило под нея. А ние имаме ум Христов – казва апостолът. Каквото е главата върху човешкото тяло, това е умът на духовния, вътрешния човек. Ако сме Христови, значи, трябва да мислим и съдим като нашият Глава Христос – за всичко, само с Него и чрез Него да мислим и съдим. А с Него ще мислим и съдим, ако се чувстваме като членове на едно тяло заедно с другите хора и с ангелите, едно тяло, чиято Глава е Христос. От тук се разгорява нашата любов към Бога, и се усилва нашата вяра, и се освещава нашата надежда. Само заспалото тяло не чувства връзката със своята глава. Да се пробудим, братя мои, да се пробудим докато още има време. Господи Иисусе Христе, Глава наша Всеумна, съедини ни със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. - гостили
