РАЗСЪЖДЕНИЕ

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той и обещал да и върне зрението, а нейния син и да покаже  във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ, св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж жено твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя, и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях.

БЕСЕДА за гнойните рани

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 37, 6)
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведноста, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий.  Смърдят и гноясват моите рани  - така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня  за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва греха?  Поради безумието ми – обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът се не очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2, 16), казва апостолът, т.е. имаме ум върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовия ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка - върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. -  всяка светиня

[2] В ориг. - умуваме