Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 288410 Постинги: 1252 Коментари: 0
Постинги в блога от Януари, 2018 г.
2 3 4 5  >  >>
 

ДО БОГОСЛОВА БР., КОЙТО ПИТАКАК РАЗБИРАТЕ ДУМИТЕ :

„АЗ СЪМ В ОТЦА И ОТЕЦ Е В МЕНЕ"?

 

Защо изследваш възвишените небесни тайни, които дори херувимите не разбират? Просто вярвай, че това е така - Господ го е казал - и вя­рата ще ти донесе награда. Защото вечното благо, безсмъртният живот и Царството Божие са обещани не на знанието, а на вярата. Бог е дал на чо­века неограничени способности да вярва и ограничени - да знае. Не е ли признал това и философът Кант, критикът на човешкия разум?

Произнасяйки тези думи, Христос ги е отправил към вярата, а не към знанието. Той е казал на апостол Филип: „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца. и Отец е в Мене “? Виждаш ли, че Той открива тайна на вярата, а не на знание­то. Не казва: “ не знаеш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, а: не вярваш ли”?

Впрочем помогни си малко и със сравнения. Не е ли всеки син в своя баща, преди да се роди? И всеки баща в сина, когато синът се роди? Не е ли огънят в пламъка и пламъкът в огъня? Не е ли благородното желание във възвишената мисъл и възвишената мисъл в благородното желание?

Ние непрестанно се препъваме в тялото, когато мислим за духовни­те предмети. До разбирането на духовната реалност се доближава онзи, който преодолее това препъване. Може ли да има на земята любов по-голяма от любовта на майката към нейния едничък син и на сина към неговата майка? Представи си душите им, но само душите. Душата на майката изцяло е изпълнена с нейния син и душата на сина - с майката. Особено когато са далеч един от друг. Майката с цялата си душа е в сина и синът с душата си - в майката, и то както с ум, така и със сърце. И все­ки, който ни обича, ни носи в ума и сърцето си, а онзи, когото обичаме, живее в нас. Горейки от божествена любов към Христос, апостол Павел е казал:  „Вече не аз живея, а Христос живее в мене”.

Методът на познание в християнството е любовта. И тъй, ако искаш  да познаеш небесните тайни, обичай Бога с цялото си сърце и с цялата си  душа, и с целия си разум. И Бог ще се всели в теб, и ти ще бъдеш в Бога и Бог в теб. И ще почувстваш реалността на много неща, които са отвъд хори­зонта на човешкото знание и разум.

Небесната любов нека те просвети!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове: 0
31.01 07:47 - !!!
 

       Най-голямото безобразие е да заповядаш на другите да вършат това, което ти сам не изпълняваш, защото ние няма да имаме никаква полза от чуждите трудове.

 

Преп. Антоний Велики

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

На питането, защо Бог Син се явил на света в човешко тяло, а не във вид на някакво друго състояние, умният светител Атанасий отговаря на това: „  Питаш защо Той не се е явил във облик на някое по-добро състояние, напр. във вид на слънце, луна, или звезда, или огън, или етер, а точно като човек? Знай, че Господ не е дошъл да покаже Себе си, а да излекува и научи страдалците. Ако се е явил само за да зачуди гледачите, значи е дошъл само за показ. Изцелителят и Учителят трябвало да дойде не само да послужи за полза на страдащите, но да се яви така, както това явяване ще е поносимо за страдащите…Нито една твар не е била в заблуждение в Божиите очи, освен единствено човека; нито слънцето, нито луната, нито небето, нито звездите, нито водата, нито етера не са изневерили на своя чин, а напротив, познавайки своя Творец и Цар - Слово, всички те пребивавали каквито са сътворени; само хората са се отдалечили от доброто, заменили истината с измамата, и честа принадлежаща на Бога, както и знанието за Него, отдали на дяволите и хората [ и на идоли] издялани от камъни. Какво невероятно има в това, че Словото ( Синът Божий) се е явил като човек за да спаси човечеството?“. Наистина, и ние питаме невярващите в наши дни: „ В какъв образ бихте искали да видите явилия се Бог, ако не като човек?“.

 

БЕСЕДА за опасността

 

Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени ( Лк.12, 35 )

 

Това е заповед на Онзи, Който познава слабостите на нашето естество, и Който ни желае доброто повече от баща и майка. Това е заповед на нашия човеколюбив Господ. Когато човек е разпасан, не се ли отпуска цялото тяло надолу? Като се опаше и стегне не се ли изправя цялото тяло като свещ? Като свещ нашата душа трябва да стои изправена пред Бога. Но как душата ще стои изправена пред Бога, ако плътта е натежала от земни страсти и похоти? Виж, между бедрата е гнездото на главните плътски страсти. Да се стегнат  бедрата, значи да се стегнем с въздържание и да не даваме воля на страстите. Но стягането на плътските бедра не е цел, а средство, което помага по - лесно да стегнем своя ум, своята воля, и своето сърце. Плътското въздържание е началното училище за нашия християнски характер; после следва висшето училище, в което се учим на въздържание на ума, на въздържание на сърцето и въздържание на волята. Ако опашем нашия ум, тогава в неговата стесненост не ще могат намери място похотливите помисли. Опашем ли нашето сърце, в него не ще могат намери място похотливите желания. Опашем ли нашата воля, в нея не ще могат намери място злите скотски и демонски тщения. По тесен път, братя, се влиза в Царството Божие. Само в стеснените ум, сърце и воля, могат да пламнат свещите на всички добродетели, чиито пламък се издига към Бога. Под запалени свещи трябва да разбираме християнските добродетели.

О, Господи чисти и безгрешни, огнище на всички добродетели, помогни ни да се препашем с въздържание, и по тесния път да стигнем при Теб със запалените свещи, които Ти си донесъл в света. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ВОДАЧА НА ЕДНА ПАРТИЙНА ГРУПА: ОТНОСНО МОЛИТВАТА ЗА ГОНИТЕЛИТЕ

 

Питате ме: „Защо Църквата мрази комунистите?" Кой Ви е казал това? Църквата не може да мрази своите неприятели. Тя осъжда не комуни­стите като хора, а техните зли дела. Църквата осъжда комунистическото насилие, убийството на царя и неговите деца, убийството на много ар­хиереи и свещеници, арестите и гоненията на християните, осмиването на вярата, оплюването на светините, продаването на иконите, оскверняването на гробовете на светците и поругаването на техните мощи, превръща­нето на храмовете в театри, хулите срещу Бога и Неговия помазаник, за­браната на молитвените събрания, възвеличаването на Иуда и на сатаната, безумното унижаване на човешката личност и принизяването на човека до маймуната, свеждането на неговата ценност до тази на винтче в маши­на, материалистическата заслепеност, която не вижда нито Бога, нито ду­шата, нито каквато и да било духовна реалност. Това Църквата е осъждала винаги, осъжда го и ще го осъжда. То е неугодно на Бога, а следователно и на Църквата.

Но не е вярно, че Църквата мрази хората, дори ако това са нейните гонители. Не е вярно, че Църквата мрази руските комунисти. Ще ми повяр­вате ли, ако Ви кажа, че тя моли Бога за тях? Църквата не е забравила запове­дта на своя Учител: „Молете се за ония, които ви обиждат и гонят”. Изпълнена с безмерна тъга заради злодеянията на своите гонители, Църквата се моли Богу за тях. Изпълнена с тъга за самите тях като хора, често дори кръстени, Църквата моли Христа за тях с неизказани въздишки. Как се моли за тях? Така, както се е молил и Христос: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що пра­вят”. Отвори им, Отче, духовните очи, за да прогледнат и да видят Теб, своя Творец. Вразуми ги, Христе, за да познаят, че без Теб не могат да вър­шат нищо. Отрезви ги, Господи от омразата към Теб и към Твоите люде.

Така се моли Църквата с вяра, че ще бъде чута от Бога, както заради доброто на нейните гонители, така и заради доброто на целия човешки род.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЯНУАРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Свети Антоний учи: „Обикни смирението и то ще покрие всички твои грехове. Всички грехове са мерзки пред Бога, но най-мерзък от всички е гордостта на сърцето…Не гледай на себе си като за образован и мъдър, иначе ще пропадне всичкия твой труд, и твоята лодка ще доплува празна до брега. Ако имаш голяма власт, не заплашвай никого със смърт; помни, че по природа и ти си подвластен на смъртта, и че всяка душа, като последна одежда, съблича от себе си своето тяло“. Във Византия при короноването на царете в [храма] св. София имало чуден и пречуден  обичай. Именно – когато патриархът поставял короната върху главата на царя, същевременно подавал в ръката му една копринена торбичка пълна с пръст от гроб. Та и царете подсещайки се за смъртта, да се отклоняват от всякаква гордост и да бъдат смирени.

 

БЕСЕДА за двете различни мъдрости

 

Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога (1 Коринт.3, 19 )

 

И това е една голяма новина, която християнството съобщава на света. Една е мъдростта по Бога и от Бога, а друга е мъдростта по света и от света. Мъдростта по Бога е от Светия Дух; с такава мъдрост се изпълнили апостолите, когато над тях е слязъл Дух Свети. Мъдростта по света е от чувствата и материята, и представлява истинско безумие пред Бога, ако не е осолена и вдъхновена от Светия Божи Дух. Цялата мъдрост на света, която се ръководи само от плътските чувства, без ръководството на Дух Свети е безумие пред Бога и пред Божиите ангели, защото такава мъдрост не вижда нито духа, нито смисъла на този свят, а го вижда като пепел, която вятърът на случайността навява и разнася днес тъй, утре иначе. Цялата човешка мъдрост, която се ръководи само от чувствата и плътското мислене, хитруване и фантазии е безумие пред Бога, ангелите и светиите Божий, защото тя не познава човека като човек, т.е. като духовно същество, сродно на Бога, а го знае само като външно тяло и тяло вътрешно, като тяло по вид, и като тяло по същина. Също като маймуна на която и обясняват за железопътния локомотив, в който е заковала поглед па вземе че каже: „Желязо отвън, желязо и от вътре, желязо което топли, желязо което тегли, желязо, което върви направо, желязо, което спира!“. Кой, братя, може да се изпълни с Божията мъдрост, освен онзи, който първом не се освободи от безумието на света? А с Божията помощ може всеки от нас! Божията помощ идва  неотменно и посреща нашето желание и труд. Защото Бог е самата благост, мъдрост и святост.

Господи благи, мъдри и свети, изпълни ни с Твоята животворна мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 1
29.01 19:09 - !
 

Ние трябва да живеем на земята като колело. Колелото като се върти допира земята само в с една точка, а останалите [точки] непрестанно се въртят. А ние като се прилепим към земята не можем да станем.

Преп. Амвросий Оптински

Категория: Други
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове: 1
 

 

ДО ТЪРГОВЕЦА НА КОЖИ М. С:  И СЛУГАТА Е ЧОВЕК

 

При мен дойде един от Вашите слуги, Спасой, и се оплака, че сте го уволнили несправедливо. Не знам как сте могли да го уволните, след като неговата вина е по-малка от Вашата. Той Ви е блъснал и Вие сте се ударили в стената. Ако това беше всичко, той би бил единстве­ният виновник и не би имал причини да се оплаква. Но стана ясно, че има и друго.

Празнували сте сребърна сватба и вечерта, когато гостите са си оти­шли, Вие сте извикали слугите и сте продължили да пиете с тях до полунощ. И Вие, и те сте се напили. Напил се и Спасой, на когото това е било за пръв път. Пиян, той започнал да пее и не Ви давал да вземете думата. Вие сте го наругали и сте го ударили с ръка по устата. Тогава Спасой Ви блъснал назад и Вие сте се ударили в стената. Така завършила Вашата сребърна сватба и започнал мрачен период в живота на Спасой. Пиян ударил пиян и той му отвърнал. Сметката е чиста. Мяра за мяра. Но Вие сте прекрачили мярата, когато на сутринта сте уволнили Спасой.

За великия полски крал Казимир разказват, че бил страстен картоиграч. Една нощ кралят играл с един от своите придворни. Придворни­ят постоянно губел, а кралят печелел. Накрая придворният се разгне­вил и ударил на краля плесница. Стигнало се до съд и съдът го осъдил на смърт. Когато присъдата била донесена на Казимир за подпис, той отказал да я подпише, като казал: „Виновен съм аз, а не той, защото не прилича на краля да играе на карти и така да поощрява тази страст у своите поданици".

Мисля, че и Вие трябва да разсъждавате по този начин. Виновен, че се е напил, е не толкова слугата, колкото господарят, който го е принудил да пие. Вие сте го повикали на запой, а не той Вас. А пиянството, както и лу­достта, изравнява всички хора. В пиянството вече не се знае кой е господар и кой е слуга. Нима сега Спасой трябва сам да понесе наказанието, което и двамата заслужавате? По-големият дял от вината е Ваш, но Вие сте го прех­върлили върху него. Ами ако клетият Спасой беше намерил в двора Ви злат­но съкровище, дали и тогава щяхте да се откажете от своята част?

Навремето апостол Павел писал на един господар, Филимон, за него­вия слуга, Онисим, молейки да го приеме обратно, и то не вече като роб, а възлюбен брат. „Приеми го като мене”, казва той. Ето и аз Ви моля: приеме този благочестив Спасое, християнин също като Вас. Христос е умрял и за двама ви. Спасое се е съгласил да пие по Ваша заповед. Виждате ли, колко Ви е предан - дори и в грях е паднал заради Вас. Приемете го по-скоро и не позволявайте той да става неволно тръбач на Вашата неправда сред хората глас, викащ към Бога против Вас.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 


Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Нищо не сломява човешката гордост, както навика на послушание към по-възрастните. В древна Спарта на послушанието се гледало като на велика добродетел. Разказва се как един спартански войник с гол меч се устремил към неприятеля, настигнал го и тъкмо замахнал да го посече, тръбата затръбила отбой и той поставил меча в ножницата. Когато някой, който го видял и го запитал защо не посякъл неприятеля, той отговорил: „По-добре е да се послуша воеводата, отколкото да се посече неприятелят!“. Християнското послушание се различава от това спартанско послушание по това, че то е доброволно и има за цел спасението на душата, т.е. не е за запазване на земното царство, а за спечелване на Царството небесно. Св. Иоан Колов е започнал своя подвиг при един тивейски старец. Старецът, за да научи ученика си на послушание, посадил в земята едно сухо дърво и наредил на ученика си всеки ден да го полива. Три годни Иоан поливал сухото дърво и най-накрая то се раззеленило и дало плод. Това е плодът на безропотното послушание. Сам Господ бил послушен дори до смърт и то смърт кръстна (Филип. 2: 8).

 

БЕСЕДА за това. че всички сме свободни, само когато сме раби Христови

 

Призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов (I Коринт 7: 22).

 

 

Велика истина, която християнството всекидневно проповядва на света, е, че нищо да не се оценява окончателно по външния му вид, а по неговата същност. Да не се оценяват нещата по техния цвят и вид, а по тяхното значение. Да не се оценява човек по неговото положение и състояние, а по неговото сърце – по сърце, в което се съединяват чувството, разумът и волята. Според тази, винаги нова за света наука, не е роб онзи, който външно е поробен, нито пък е свободен оня, който има външна, телесна свобода. Според светското разбиране роб е онзи, който малко се ползва от света, а е свободен онзи, който се ползва много от света. Според християнското разбиране роб е онзи, който не се надява на живия и благ Христос, а е свободен онзи, който се надява на живия и благ Христос. И още, по светското разбиране роб е онзи, който не постъпва по собствената си воля, а изпълнява чуждата воля, а е свободен онзи, който изпълнява своята воля, а не чуждата воля. Според християнското разбиране роб е онзи, който изпълнява собствената си воля, а не волята Божия. Служението на Господа е единствената истинска и достойна свобода, а предаването на света и на себе си на греха и порока всъщност е смъртоносно робуване. Човек може да си помисли за възкачилите се на престола царе – има ли на земята по-свободни хора от тях? И въпреки това, много царе са били най-низки и недостойни земни роби. За окованите в тъмница християни човек може да помисли дали има по-нещастни роби на земята? Но християнските мъченици се чуствали свободни в тъмницата, пеели псалми и възнасяли благодарствени молитви към Бога. Свобода, окована в тъга и скръб, не е свобода, а робство. Само свободата в Христа е свързана с неизказана радост. Само непомръкващата радост е знак за истинска свобода.

О, Господи Иисусе, единствено благ Господарю, Който ни даряваш свобода, привържи ни по-здраво към Себе Си и ни направи Твои раби, за да престанем да сме раби на лютите и немилосърдни господари. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Не смей и да помисляш, че Бог не те чува, когато се молиш. Той чува нашите мисли, тъй както ние чуваме гласовете и думите един другиму. Ако не изпълнява веднага молитвата, то е затова, защото искаш нещо, което ще ти е за пагуба, или защото Той, по Неговата мъдрост и по Своето домостроителство, отлага изпълнението на молитвата ти до подходящия момент. Отец Иоан Кронщадски пише: „Както с електрическия телеграф общуваме бързо с лицата, отдалечени от нас, така чрез живата вяра ние бързо общуваме с Бога, с ангелите и светиите… Прати по телеграфа на вярата своята молба до Бога или светиите и веднага ще получиш отговор“. И пак на друго място пише: „Бог и сътворените духове, и душите на починалите, както и на живите хора, са същества мислещи, а мисълта е бърза и в някаква степен всеприсъстваща. Помисли с цялото си сърце за тях и те ще бъдат до теб – Бог винаги, когато е необходимо, а останалите – по дара и властта Божия“.

 

БЕСЕДА за победоносната вяра

 

Тази е победата, която победи света – нашата вяра (I Иоан. 5: 4).

 

Христос Господ победи света – това, братя, е и наша победа. Апостолите победиха света – и това е наша победа. Светителите, девствениците и мъчениците победиха света – и това е наша победа. На света, братя, няма нищо по-силно от християнската вяра. Мечовете, които са секли тази вяра, са се притъпили и строшили, а вярата е останала; царете, които са се борили против тази вяра, са се задушили под анатемата на злодеянията; царствата, които са воювали против тази вяра, са се разорили; градовете, които са отхвърляли тази вяра, лежат в своите развалини; еретиците, които повреждали тази вяра, попаднали с душата и тялото си под анатема, и са си заминали от този свят, а тази вяра е останала. Когато светът ни нападне, братя, със своите прелести: прелестта на външната красота, прелестта на богатството, прелестта на сластите, прелестта на преминаващата слава – с какво ще се противопоставим и с какво ще победим, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която познава нещо повече от всички блага на света. Когато всички прелести на този свят покажат своята същност; когато красотата ще се обърне в грозотия, здравето – в болест, богатството – в нищета, славата – в безчестие, властта – в унижение и целият разцъфнал живот – в гнусотия и смрад, с какво ще преодолеем тези неволи, това тление, тези гнусотии и смрад и ще се опазим от отчаяние, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която ни показва истинските и непреходни ценности в Царството Христово. Когато смъртта прояви своята разрушителна сила над нашите съседи, над роднините ни, над приятелите ни, над нашите цветя, над посевите ни, над делата на нашите ръце и като се озъби с хищните си зъби и на нас – с какво ще победим страха от смъртта, и с какво ще отворим вратата на живота, която е по-силна от смъртта, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която знае за възкресението и живота без смърт.

О, Господи Иисусе, победителю на света, помогни и на нас, та с вярата в Тебе да победим света. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове: 0
                                           


                       НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

 

Наближава времето великият пост. Той се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопусна (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10-14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от г о р д о с т, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - с м и р е н и е т о. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: "Боже, бъди милостив към мене грешния!" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. "Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, уми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: "Пример ви дадох" (Иоана 13:15); "поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: "Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: "Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на "Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: "Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...!", "Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...!" и "Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз - окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието.  Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!

 

Из Синаксара

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО СЕСТРАТАКОЯТО ТЪГУВА ЗАРАДИ ПОКВАРЕНОСТТА НА

                                     СВОЯ БРАТ

 

Разбирам тъгата ти. Като по-голяма сестра, след смъртта на вашата май­ка ти си я заместила. С мъки си го изучила. Заради него си закъсняла да се омъжиш и накрая си решила изобщо да не встъпваш в брак. Осиромашила си своя живот, за да обогатиш неговия. Преди той те е слушал и обичал, но в последните две години съвсем се е променил. Най-напред се обявил за безверник и започнал да се подиграва на твоята набожност, мо­литва, Църква, икони. След това - знам и без да ми казваш, - се е предал на развратен живот. Станал е гневлив, мрачен, ленив и дързък. Търси онова, което ти не можеш да му дадеш. Прави дългове на всички страни. Побе­снява, когато го съветваш. Би те убил! Не прилича на предишния човек. Сякаш зъл дух се е вселил в него.

Клета сестро! В него наистина има зъл дух. Своего рода безумие, което неминуемо сполита отпадналите от Бога. Защото не е възможно човек да се отвърне от Бога и да не попадне в гъста тъма. Не можеш да се отречеш от Бога и да не полудееш. Примерите от миналото и настоящето врат като мравуняк.

Но нека ти разкажа случая с една майка, която спасила своя син, при­личащ на твоя брат. Когато всички майчини съвети пропаднали като вода, изливаща се през решето, майката изведнъж замлъкнала. Повече нито дума на сина. И започнала да се моли на Бога да изпрати на нейния син някоя болест. Ще кажеш: сурова майка. Но чуй до края. Самата тя ми е разказвала.

Видях, каза тя, че никой под небето не може да го спаси, освен един Бог, и то чрез някакво страдание. Затова и молех Бога да го удари с някоя тежка мъка. Дълго се молих така. И наистина синът ми се разболя. Три ме­сеца лежа на легло, а аз се грижех за него и пред него се молех на Бога. Той мислеше, че се моля за телесното му оздравяване, а аз се молех да оздравее душата му. По-добре мъртъв тялом, отколкото мъртъв духом. Той видя мо­ите грижи, любов и молитва и малко по малко сърцето му се смекчи. Когато лекарите вдигнаха ръце от него, а той целият стана като сянка, един ден се разплака и шепнешком рече: „Мила мале, помоли се на Бога да не умра!" А аз: „Дай дума, сине, че вечно ще помниш Бога, че ще Му бъдеш благодарен и ще промениш живота си".

„Ще го сторя, мале, ще го сторя" - шепнеше той в агония. Аз някак чувствах, че няма да умре. И слава Богу, оздравя. Сега е здрав и тялом, и духом. Като восък е мек, като ангел - набожен, като слънце - порядъчен и послушен.

И ти, сестро, трябва да престанеш да съветваш твоя брат. Замълчи и не го дразни. Той е като в треска. Почни да се молиш на Бога за него, казвайки: „Благи Господи, Ти си богат и на начини, и на пътища. По какъвто път и начин знаеш изцери душата на моя брат. Та дори ако трябва, Боже, и чрез тежка болест и мъка. Моля те!"

И още - избери един ден от седмицата и пости за него. Раздавай и ми­лостиня, като я наричаш за него. И Бог в свое време и по Свой начин ще му дари добър дух. И ще го предаде в ръцете ти здрав и разумен, тайнствено нашепвайки в твоето сърце онези евангелски слова:” този твой брат мъртъв беше и оживя”. Наистина, сестро, твоята огромна любов и жертва няма да останат невъзнаградени.

Мир на теб и помощ от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Ако понякога догматите на вярата ти се сторят твърда храна, то постарай се тогава първо да изпълниш догматите на християнския морал и ще ти се даде разбиране на догматите на вярата. Любопитното разглеждане на възвишени предмети, без труд за изправяне на собствения живот, не носи никаква полза. Веднъж едни египетски монаси разсъждавали за Мелхиседек. Па като не могли да достигнат до никаква яснота за тайнствената личност на този древен цар и първосвещеник, поканили авва Коприй в своето събрание и го запитали за Мелхиседек. Чувайки това, Коприй три пъти се ударил по устата и казал: „Тежко ти Коприе! Изоставил си онова, което Бог ти е наредил да правиш, а изпитваш онова, което Бог не търси от тебе“. Чувайки това, монасите се засрамили и се разотишли. Златоуст пише: „Ако изповядаме истинските догмати, а не се грижим за поведението си, няма да имаме никаква полза; също тъй, ако се грижим за поведението си, а истинските догмати пренебрегваме, няма да получим нищо полезно за нашето спасение. Ако желаем да избегнем геената и да придобием Царството, трябва и от двете страни да сме украсени – с истинските догмати, и с честен живот“.

 

БЕСЕДА за съзерцаването на невидимия свят

 

Имаме пред очи не видимото, а невидимото. (2 Коринт. 4: 18).

 

Ние виждаме този материален свят, ала съзерцаваме и другия свят – духовния и безсмъртния. Наблюдаваме земната веселба, често прекъсвана от плач и въздишки, и накрая завършваща със смърт, но съзерцаваме и духовната радост [царяща] между ангелите и светиите Божии на небесата, радост непрестанна и вечна. Виждаме страданията и неуспехите на праведниците в този живот, но виждаме и тяхната слава и тържество в другия свят. Ние наблюдаваме много успехи, слава и чест на неправедните в този живот, но виждаме и тяхното поражение, осъждане и мъки в неизказаната вечност. Ние често виждаме Божията Църква унижавана и гонена на този свят, но виждаме и нейната окончателна победа над всичките и врагове и противници – видими и невидими. Ние, братя, често виждаме насилниците и грабителите като властници и богаташи в този свят, а светиите като нищи, потиснати и забравени, но виждаме и едно друго Царство, в което светиите ще царуват, където няма да има един, нито един насилник и грабител – Царството Божие, вечно, безгрешно и безсмъртно.

О, Господи дълготърпеливи и многомилостиви, отвори духовните ни очи, та да видим какво ни очаква след този кратковременен живот, та да се потрудим да изпълним Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 288410
Постинги: 1252
Коментари: 0
Гласове: 267
Архив
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031