ДО СЪДИЯТА С. В., КОЙТО ПИТА КАК ДА СЕ ОТБЛАГОДАРИ НА СВОЯ БЛАГОДЕТЕЛ
Получих второто Ви писмо, в което описвате своя живот. Останали сте сирак, без нито един близък човек. Един благороден съсед Ви осиновил. Отгледал Ви заедно с неговите деца. Но изпаднал в тежко материално положение и фалирал. Починал от срам и огорчение. Вие сте го погребали на свои разноски и сте поставили паметник на гроба му. Скоро след това починала и неговата съпруга, Вашата втора майка. Погребали сте и нея, поставили сте и на нея паметник. Когато къщата им се продавала на търг, Вие сте я откупили и сте я предали в собственост на децата му. Помогнали сте на единия от синовете им да отвори работилница, за да изхранва останалите. Втория им син издържате, докато учи. Едната им дъщеря сте задомили, като сте я снабдили с чеиз. На по-малката сте намерили прилична работа. Тяхната кръстна слава отбелязвате наравно със своята. Всяка година пътувате до техния град, посещавате гроба им и правите помен. Всичко това научих от последното Ви писмо.
Накрая Вие ме питате: какво още да направите, за да се отблагодарите на своя благодетел? Дали да построите църква в тяхна памет? В градчето им няма църква.
O, благородни човече! Та вие вече многократно сте се отблагодарили. И сте издигнали пред Господа на Небето и земята църква не от камък и дърво, а от добри дела. Но ако желаете, можете да построите и тази от камък и дърво. И аз бих Ви посъветвал да го направите. Нека делото на Вашата благодарност бъде увенчано с един такъв видим знак. Нека хората да гледат и да се чудят. Нека неблагодарните синове да видят и да се засрамят. Когато осиновеният така се отблагодарява, как ли тогава трябва да се отблагодаряват синовете?
И така, постройте църквата. И я назовете храм на благодарността. Това е много необходимо за нашето време, прокажено от неблагодарност. И за всички времена и поколения чак до Страшния съд.
Бог да Ви благослови и да Ви дава здраве!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЯНУАРИ
Разсъждение
„Човекът не е нещо забележително“ – е казал св. Василий. Както една къща прилича на друга къща, така по външност човек прилича на друг човек. Както на къщата се отдава чест според онзи, който обитава в нея, така и на човека – спрямо духа, който обитава в него. За окото е ясно, че къщата не е стопанин, а само дом, в който обитава стопанинът; но само за духовния взор е ясно, че тялото не е човек, а само жилище, в което обитава човекът.
БЕСЕДА за покорността на волята Божия
Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята (Мaт. 6: 10).
Блазе на св. Иоан Кръстител, защото е изпълнил Евангелието преди Евангелието! Отивайки в пустинята, той се предал напълно на волята Божия и тялом, и духом. С тяло вършел волята Божия на земята, както и с душата си на небето. В продължение на много години нито глад, нито зверове повредили тялото му, нито отчаяние повредило душата му заради самотата, нито пък гордост от небесните видения. Той не потърсил от хората нито хляб, нито известност. Всичко, което му било необходимо, му го давал Бог, защото той напълно се бил предал на Божията воля. Не той насочвал стъпките си в пустинята, нито извън пустинята. Невидимо Кормило свише управлявало неговия живот. Защото, когато трябвало да напусне пустинята и да иде да посрещне Господ, е казано: Биде слово Божие към Иоана (Лк. 3: 2). Като невинен младенец тъй просто говори Иоан за своето общение с небесните сили: Аз Го не познавах (т.е. Христос); но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствах, че Този е Син Божий (Иоан. 1: 33–34 ). Как нежно и просто говори той за небесните предмети! А колко е страшен, като лъв, когато говори против човешките неправди, против Ирод и Иродиада! В него живеят заедно агне и лъв. Небето е близо до него, както майка до децата си. И волята Божия за него е тъй достъпна и ясна, както и на небесните ангели.
Премъдри Господи, в пустинята на този живот насочи според Твоята воля живота на нас грешните, както си насочвал живота на св. Иоана Кръстителя. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
