Не падай духом. Не мисли за лошото. Твоят Творец е близо. Всевиждащият вижда. Всемилостивият ще се смили. Той и сега е милостив към теб, макар да си болен и унил. Бог изпитва твоето мъжество. Изпитва вярата и надеждата ти. Господ бичува всеки син, когото приема (Евр. 12:6) - казва апостолът, който  многократно е бил бит, както сам свидетелства: „Иудеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял” (2 Кор. 11:24-25). Всички тези удари Павел получавал от хора, но благодарял на Бога, сякаш  ги приемал от Самия Него. И никога не се оплаквал от своите мъчители,  но измъчван и гонен - окуражавал другите християни, казвайки: „Радвайте  се, и пак ще кажа: радвайте се”. Ти ще кажеш: аз не съм апостол Павел! Знам,  че не си, но си християнин и си духовно чедо на апостола, както и всички  ние сме духовни чеда на апостолите, нашите духовни родители. Мислиш  ли, че днес няма християни, които да търпят с радост мъчения? Ето, в Русия  се повтаря историята на апостолските страдания. До нас пристигат много  свидетелства за това, как радостно понасят мъченията вярващите в Русия.

И между нас има християни, които с апостолска радост приемат житейски­те мъки, без да тръбят това пред света и без вестниците да пишат за тях.  Те разкриват шепнешком своите мъки на духовниците и се молят Богу за мъчителите си. Мразовитият студ на страданията не охлажда топлата им надежда. Какъв би бил онзи човек, който по време на мразовитата зима не вярва в идването на пролетта? Неразумен. Неопитен. Лютата зима би била двойно по-люта без очакването на пролетта. И в твоя живот, след сегашните ти мрачни дни, Творецът ще изпрати пролет. Тогава ще се радваш, ще се ве­селиш и ще се ядосваш сам на себе си, че понякога си губил вяра и надежда. Затова не падай духом. Не мисли за лошото. Твоят Творец е близо. Зимата отминава и пролетта е на прага.

Мир на теб и благословение от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

РАЗСЪЖДЕНИЕ

На една плоча в църквата „ Света София“ били издълбани тези думи: „Измий своите грехове, а не само лицето си“. Който влизал в тази църква, четял този надпис и си спомнял, че християнската вяра изисква от него морална чистота; чистота на душата, сърцето и ума. Но тъй като в сърцето е съсредоточен целият духовен човек, Господ е казал: Блажени чистите по сърце. Външната чистота с нищо не помага за придобиване на небесното Царство. О, само да бихме полагали толкова труд, за умиване себе си от греховете, колкото полагаме ежедневно за умиване на своето лице! Тогава, наистина, в нашето сърце, като в огледало ще се види Бог.

БЕСЕДА за необходимостта от бдителност на тези, които мислят че са в безопасност

Който мисли, че стои, нека гледа да не падне (I Коринт.10, 12)

Апостолът, който е дал този съвет, превъзходно познавал човешката природа и цялата нейна слабост. Ден след ден, опитът показва, че човек току що измъкнал се от блатото на греховността, отново се спъва и пада. Тъкмо се е излекувал от порока на сребролюбието и вече пада в порока на славолюбието. Или току-що е отворил ръката си да помогне на беден човек, а гордостта го поваля в някакъв грях[1]. Или привикнал малко към молитвите, отваря широко устата си да хока онези, които още не са привикнали към молитвите. Или тъкмо що усетил, че Дух Свети го ръководи по пътя на спасението, веднага се взема за учител на целия свят, докато с това, съвсем не прогони Духа от себе си. Когато Господ предсказал на учениците Си, че те всички ще се отрекат и разбягат [ от Него], тогава Петър самоуверен в своята непоколебимост рекъл: „Дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не“. ( Марк.14, 29 ). Гледайки в самото му сърце Господ му отговорил: Тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. ( Марк. 14, 30). Па щом това падение се случило с апостола, непосредствено близо до Него, как ще е невъзможно да се случи с нас? Затова, братя, като станем и се обърнем от някой грях и започнем да се поправяме, да отдадем това на силата и милостта Божия а не на себе си; и трябва добре да внимаваме и се пазим, като молим Бога да не паднем отново, било на една или друга страна, но да вървим право по Господния път.

Всевиждащ Господи, помогни ни духом да се изправим пред Тебе; и като се изправим ни подкрепяй та повече да не падаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на друга страна