Единият от вас казва: „Не трябва. Не трябва, защото има поверие, че ако се причасти, болният ще умре". Другият казва: „Трябва, защото е греш­но християнин да си отиде от този свят без Причастие". Аз съм на страната на втория. Защото такава е църковната заповед. Много пустинници, които са живели далеч от храмове и свещеници, са се страхували да не умрат непричастени. И горещо са молили Бог преди смъртта да им изпрати някой свещеник с Причастие. Благият Божи промисъл е изпълнявал молбите на тези Свои угодници и им е изпращал някой служител на олтара да ги при­части със Светите Тайни. Като приемали Причастие, те се изпълвали с ра­дост и се разделяли с този свят удовлетворени и спокойни. Имало е случаи сам болният да пожелае да се причасти, но да умре преди свещеникът да пристигне, а след това да се върне от онзи свят, да приеме причастие и отно­во да умре. Такъв случай имаше скоро в околностите на Кралево. Това ясно показва каква е Божията воля.

Безумие е да се мисли, че болният непременно ще умре, щом се при­части. Много примери от живота показват обратното. Аз лично съм при­съствал на причастяването на тежко болни, за които със сигурност се твър­деше, че ще умрат. Те са живи и до днес. Ако болните умираха от Причас­тието, тогава би било логично да се мисли, че от Причастието здравите се разболяват. А това е безумие и богохулство. Ако се случи някой болен да умре след Причастие, той не е умрял от Причастието, а от болестта. Такава е била за него волята Божия.

Разумният човек мисли за смъртта и докато е здрав, а камо ли когато е болен. В това царство на умирането нищо не е по-вероятно от смъртта. Бог е казал на здравия богаташ, който кроял далечни планове за своето обога­тяване: “безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това що си приготвил, кому ще остане”?

Когато болният умре, тогава онзи, който му е попречил да се причасти, горчиво се кае. Един човек се разболял. Чул за това свещеникът и дошъл, за да му предложи да се изповяда и причасти. Жената на болния отказала с думите: „Не е на смърт, отче, не е!" Свещеникът се върнал. Същата нощ болният умрял. Тогава жената започнала да се вайка: „Тежко ми, защо не позволих да се причасти!" Или не знаете, братя, че Причастието е по-важно за човека от всички помени?

Мир вам от Бога!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждения

На земята няма по-голяма чест, нито по-високо звание от това да си християнин. Когато съдията мъчител Севир запитал младия Петър Авесаломит: „От кой род си?“, Петър отговорил: „Християнин съм“. Съдията пак го попитал: „В какъв чин си?“. На това Петър отговорил: „Няма по-голям и по-добър чин от това да бъдеш християнин“. Св. Иоан Кронщадски пише: „Целият свят е паяжина в сравнение с душата на човека християнин“. Християнинът е глинен съд, в който се наливат божествена сила и светлина. Дали този съд ще се постави на златен царски престол, или ще се внесе в тъмна сиромашка  стая, неговата ценност нито се увеличава, нито намалява. Не е ли златото еднакво ценно, ако е завито в свилена кърпа, или в листо от зелка?

БЕСЕДА за това, че на Бога най-мил е човекът, и на човека – Бог

Аз търся не вашето, а вас (II Коринт. 12: 14).

С тези думи, които е могла да произнесе само пламенната апостолска любов към ближните, е изказана същината на отношението на християнина към Бога и на Бога към християнина. Божията любов е можела да каже: „Ти, християнино, постиш заради Мене; заради Мене правиш милостиня; заради Мене се молиш усърдно; заради Мене градиш църкви; заради Мене принасяш жертви и вършиш много други добри дела. Всичко това е добро и всичко това ми е угодно, но ти си Ми по-скъп от този свят; в края на краищата, не търся нищо от света, а търся само тебе“. Любовта на християнина пък можела да каже: „Господи, Ти ми даваш здраве и това е добро. Ти даваш светлина, пращаш дъжд, с гръмотевиците освежаваш въздуха – и това е добро. Ти даваш богатство и мъдрост, дълголетие и потомство, и безброй други добрини. Ти поставяш обилна трапеза в този живот. И всичко е добро и предобро. И всичко приемам с благодарност. Но в края на краищата, това е само крайчецът на Твоята одежда[1]; в края на краищата не търся нищо от всичко това, но Тебе, Господи. Единствено Тебе търся“. О, братя мои, Бог не е онова, което се вижда с телесните очи, нито пък човекът е онова, което се вижда с телесните очи. Онова, което се вижда в цялата природа, е само частица от Бога; и онова, което се вижда в плътската одежда, е само частица от човека. Бог, братя, е любов, която сваля небето на земята; и човекът е любов, братя, която издига земята до небето.

О, Господи човеколюбиви, Творче и Вседържителю, всели се повече и още повече в нас с Твоя животворящ Дух, та да бъдем живи и да живеем в безсмъртното Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на Твоя скут (бел. прев.).

Всеки, който желае да се спаси, не само, че е длъжен да не прави зло, но е длъжен да прави добро, както е казано в Свещеното Писание: „Нека се отклонява от зло и прави добро“.

Разсъждение

Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. Цар Анастасий паднал в Евтихиевата ерес, въстанал против определенията на IV-ия вселенски събор в Халкидон и искал да обезсили тези определения. За да спечели известните представители на Църквата на своя страна, той започнал да им праща разни подаръци. Св. Теодосий бил пръв по известност в Палестина. Нему царят изпратил като подарък 30 литра[1] злато, уж за потребностите на манастира. Теодосий веднага разбрал, че с това царят иска да го подкупи. Но как мъдро постъпил Божият светия! Не искал да задържи парите за манастира, въпреки голямата нужда, нито искал да ги върне на царя, та да не би царят да се озлоби още повече срещу Православието, а веднага, от името на царя, раздал всичкото злато на сиромасите, та с тази милостиня да подкрепи своята молитва за поправянето на царя и връщането му на правия път.

БЕСЕДА за постепенността в духовното развитие

А твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло (Евр.  5: 14).

Онези, които се хранят с млечна храна, със сетивното си разсъждение не могат лесно да различат доброто от злото. Те обикновено достигат до заключението, че всички вери са еднакво ценни; че грехът е необходима сянка на добродетелта; че злото е неразделен спътник на доброто. До такива погрешни заключения истинският християнин не може да достигне. Защото истинският християнин е зрял човек, който не се храни с млечна храна, който не се доверява на чувствата, който размишлява много тънко и прави тънка разлика между онова, което е, и онова, което става. На християнина, наистина, са му дадени ясни указания в Божието Откровение за разпознаване на доброто и злото, но и за него все пак е необходимо продължително и трудно учение, та като съвършен да може постоянно да разбира какво е добро и какво зло. Това негово знание трябва да премине в усет, за да е надеждно и безпогрешно. И доброто, и злото желаят да се докоснат до човешкото сърце. Затова човек трябва да е обучен, та веднага да познава какво се случва[2], както с езика веднага се усеща соленото и безсолното, сладкото и горчивото. Да се трудим, братя, всеки ден да учим[3] своето сърце да може винаги да различава доброто от злото. Всичко, което ни се случва, ни поставя въпроса – какво е добро и какво зло? Всъщност, всичко което ни се случва, се случва с нас само за да можем да разпознаем доброто и да изберем доброто. По сто пъти на ден сме изправени пред такова изпитание. Който има очи да гледа – нека гледа.

О, Господи човеколюбиви, стопли нашето сърце с доброто , което от Тебе идва. Господи, дай ни мъдрост да различаваме доброто от злото. Заради Твоята слава, Човеколюбче, и заради нашето спасение ни укрепи, Владико, та завинаги да прегънем доброто и отхвърлим злото. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Древна мярка. Различаваща се и географски и времево. Иде реч за голямо количество злато (бел. прев.).

[2] В ориг. – приближава (бел. прев.).

[3] В ориг. – изостряме (бел. прев.).