СВОЯ БРАТ

Разбирам тъгата ти. Като по-голяма сестра, след смъртта на вашата май­ка ти си я заместила. С мъки си го изучила. Заради него си закъсняла да се омъжиш и накрая си решила изобщо да не встъпваш в брак. Осиромашила си своя живот, за да обогатиш неговия. Преди той те е слушал и обичал, но в последните две години съвсем се е променил. Най-напред се обявил за безверник и започнал да се подиграва на твоята набожност, мо­литва, Църква, икони. След това - знам и без да ми казваш, - се е предал на развратен живот. Станал е гневлив, мрачен, ленив и дързък. Търси онова, което ти не можеш да му дадеш. Прави дългове на всички страни. Побе­снява, когато го съветваш. Би те убил! Не прилича на предишния човек. Сякаш зъл дух се е вселил в него.

Клета сестро! В него наистина има зъл дух. Своего рода безумие, което неминуемо сполита отпадналите от Бога. Защото не е възможно човек да се отвърне от Бога и да не попадне в гъста тъма. Не можеш да се отречеш от Бога и да не полудееш. Примерите от миналото и настоящето врат като мравуняк.

Но нека ти разкажа случая с една майка, която спасила своя син, при­личащ на твоя брат. Когато всички майчини съвети пропаднали като вода, изливаща се през решето, майката изведнъж замлъкнала. Повече нито дума на сина. И започнала да се моли на Бога да изпрати на нейния син някоя болест. Ще кажеш: сурова майка. Но чуй до края. Самата тя ми е разказвала.

Видях, каза тя, че никой под небето не може да го спаси, освен един Бог, и то чрез някакво страдание. Затова и молех Бога да го удари с някоя тежка мъка. Дълго се молих така. И наистина синът ми се разболя. Три ме­сеца лежа на легло, а аз се грижех за него и пред него се молех на Бога. Той мислеше, че се моля за телесното му оздравяване, а аз се молех да оздравее душата му. По-добре мъртъв тялом, отколкото мъртъв духом. Той видя мо­ите грижи, любов и молитва и малко по малко сърцето му се смекчи. Когато лекарите вдигнаха ръце от него, а той целият стана като сянка, един ден се разплака и шепнешком рече: „Мила мале, помоли се на Бога да не умра!" А аз: „Дай дума, сине, че вечно ще помниш Бога, че ще Му бъдеш благодарен и ще промениш живота си".

„Ще го сторя, мале, ще го сторя" - шепнеше той в агония. Аз някак чувствах, че няма да умре. И слава Богу, оздравя. Сега е здрав и тялом, и духом. Като восък е мек, като ангел - набожен, като слънце - порядъчен и послушен.

И ти, сестро, трябва да престанеш да съветваш твоя брат. Замълчи и не го дразни. Той е като в треска. Почни да се молиш на Бога за него, казвайки: „Благи Господи, Ти си богат и на начини, и на пътища. По какъвто път и начин знаеш изцери душата на моя брат. Та дори ако трябва, Боже, и чрез тежка болест и мъка. Моля те!"

И още - избери един ден от седмицата и пости за него. Раздавай и ми­лостиня, като я наричаш за него. И Бог в свое време и по Свой начин ще му дари добър дух. И ще го предаде в ръцете ти здрав и разумен, тайнствено нашепвайки в твоето сърце онези евангелски слова:” този твой брат мъртъв беше и оживя”. Наистина, сестро, твоята огромна любов и жертва няма да останат невъзнаградени.

Мир на теб и помощ от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Ако понякога догматите на вярата ти се сторят твърда храна, то постарай се тогава първо да изпълниш догматите на християнския морал и ще ти се даде разбиране на догматите на вярата. Любопитното разглеждане на възвишени предмети, без труд за изправяне на собствения живот, не носи никаква полза. Веднъж едни египетски монаси разсъждавали за Мелхиседек. Па като не могли да достигнат до никаква яснота за тайнствената личност на този древен цар и първосвещеник, поканили авва Коприй в своето събрание и го запитали за Мелхиседек. Чувайки това, Коприй три пъти се ударил по устата и казал: „Тежко ти Коприе! Изоставил си онова, което Бог ти е наредил да правиш, а изпитваш онова, което Бог не търси от тебе“. Чувайки това, монасите се засрамили и се разотишли. Златоуст пише: „Ако изповядаме истинските догмати, а не се грижим за поведението си, няма да имаме никаква полза; също тъй, ако се грижим за поведението си, а истинските догмати пренебрегваме, няма да получим нищо полезно за нашето спасение. Ако желаем да избегнем геената и да придобием Царството, трябва и от двете страни да сме украсени – с истинските догмати, и с честен живот“.

БЕСЕДА за съзерцаването на невидимия свят

Имаме пред очи не видимото, а невидимото. (2 Коринт. 4: 18).

Ние виждаме този материален свят, ала съзерцаваме и другия свят – духовния и безсмъртния. Наблюдаваме земната веселба, често прекъсвана от плач и въздишки, и накрая завършваща със смърт, но съзерцаваме и духовната радост [царяща] между ангелите и светиите Божии на небесата, радост непрестанна и вечна. Виждаме страданията и неуспехите на праведниците в този живот, но виждаме и тяхната слава и тържество в другия свят. Ние наблюдаваме много успехи, слава и чест на неправедните в този живот, но виждаме и тяхното поражение, осъждане и мъки в неизказаната вечност. Ние често виждаме Божията Църква унижавана и гонена на този свят, но виждаме и нейната окончателна победа над всичките и врагове и противници – видими и невидими. Ние, братя, често виждаме насилниците и грабителите като властници и богаташи в този свят, а светиите като нищи, потиснати и забравени, но виждаме и едно друго Царство, в което светиите ще царуват, където няма да има един, нито един насилник и грабител – Царството Божие, вечно, безгрешно и безсмъртно.

О, Господи дълготърпеливи и многомилостиви, отвори духовните ни очи, та да видим какво ни очаква след този кратковременен живот, та да се потрудим да изпълним Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски