Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766858 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 28.01.2018 г.
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Не смей и да помисляш, че Бог не те чува, когато се молиш. Той чува нашите мисли, тъй както ние чуваме гласовете и думите един другиму. Ако не изпълнява веднага молитвата, то е затова, защото искаш нещо, което ще ти е за пагуба, или защото Той, по Неговата мъдрост и по Своето домостроителство, отлага изпълнението на молитвата ти до подходящия момент. Отец Иоан Кронщадски пише: „Както с електрическия телеграф общуваме бързо с лицата, отдалечени от нас, така чрез живата вяра ние бързо общуваме с Бога, с ангелите и светиите… Прати по телеграфа на вярата своята молба до Бога или светиите и веднага ще получиш отговор“. И пак на друго място пише: „Бог и сътворените духове, и душите на починалите, както и на живите хора, са същества мислещи, а мисълта е бърза и в някаква степен всеприсъстваща. Помисли с цялото си сърце за тях и те ще бъдат до теб – Бог винаги, когато е необходимо, а останалите – по дара и властта Божия“.

 

БЕСЕДА за победоносната вяра

 

Тази е победата, която победи света – нашата вяра (I Иоан. 5: 4).

 

Христос Господ победи света – това, братя, е и наша победа. Апостолите победиха света – и това е наша победа. Светителите, девствениците и мъчениците победиха света – и това е наша победа. На света, братя, няма нищо по-силно от християнската вяра. Мечовете, които са секли тази вяра, са се притъпили и строшили, а вярата е останала; царете, които са се борили против тази вяра, са се задушили под анатемата на злодеянията; царствата, които са воювали против тази вяра, са се разорили; градовете, които са отхвърляли тази вяра, лежат в своите развалини; еретиците, които повреждали тази вяра, попаднали с душата и тялото си под анатема, и са си заминали от този свят, а тази вяра е останала. Когато светът ни нападне, братя, със своите прелести: прелестта на външната красота, прелестта на богатството, прелестта на сластите, прелестта на преминаващата слава – с какво ще се противопоставим и с какво ще победим, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която познава нещо повече от всички блага на света. Когато всички прелести на този свят покажат своята същност; когато красотата ще се обърне в грозотия, здравето – в болест, богатството – в нищета, славата – в безчестие, властта – в унижение и целият разцъфнал живот – в гнусотия и смрад, с какво ще преодолеем тези неволи, това тление, тези гнусотии и смрад и ще се опазим от отчаяние, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която ни показва истинските и непреходни ценности в Царството Христово. Когато смъртта прояви своята разрушителна сила над нашите съседи, над роднините ни, над приятелите ни, над нашите цветя, над посевите ни, над делата на нашите ръце и като се озъби с хищните си зъби и на нас – с какво ще победим страха от смъртта, и с какво ще отворим вратата на живота, която е по-силна от смъртта, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която знае за възкресението и живота без смърт.

О, Господи Иисусе, победителю на света, помогни и на нас, та с вярата в Тебе да победим света. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 707 Коментари: 0 Гласове: 0
                                           


                       НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

 

Наближава времето великият пост. Той се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопусна (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10-14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от г о р д о с т, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - с м и р е н и е т о. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: "Боже, бъди милостив към мене грешния!" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. "Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, уми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: "Пример ви дадох" (Иоана 13:15); "поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: "Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: "Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на "Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: "Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...!", "Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...!" и "Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз - окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието.  Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!

 

Из Синаксара

Категория: Други
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766858
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Януари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031